По данни от НСИ общата смъртност за 2020 г. в условията на пандемия е по-ниска от тази за 2019 г. за същия период.

 

Истината е като лъва – не е нужно да я защитаваш. Развържи лъва и той ще се защитава сам. – Св. Августин


Глася се да вляза в магазин за домашни потреби в малък град. През ресните против мухи на вратата виждам единствено самотната фигура на продавачката-собственичка. Влизам с колегата в безлюдния магазин, но от продавачката няма и следа. Заграден съм от кофи и метли, а вратата към офиса зее. Появява се и самата тя, и веднага ми става ясно, защо беше изчезнала временно. Огромната зелена медицинска маска на лицето ѝ не може да скрие блестящия ѝ от гордост поглед, че се е маскирала. Вместо поздрав към потенциалните си клиенти, същата пита с категоричен тон на надзирателка в затвор: „Къде са ви маските“?

Подобни по-малко или повече комични, но и по-травмиращи ситуации се разиграват ежедневно в разни краища на страната. Както и в разни краища на света, където полудели от паника фанатици на тема „вирус“ и тема „здраве“ са готови да линчуват малцината, които не желаят да се маскират, защото, оказва се, няма никакво основание за маскиране.[1] Без никакво основание, само на базата на фантазии[2] и неправилно интерпретиране на научни данни, подадени от други, българските така наречени „здравни власти“ (сякаш имат власт над здравето?!) имат много повече власт, отколкото би трябвало да имат.

Да се обърнем към информационните канали и правителствени решения на САЩ, една от страните, които влияят най-силно на световните процеси, включително и тези във връзка със сегашните пандемични мерки.


Погрешно диагностицирана пандемия и ненужни ограничения

Наскоро Центърът за контрол на болестите (Center for Disease Control), който е американска федерална (централна) държавна агенция, чиято дейност е описана в наименованието ѝ, най-после, и с половин уста призна, че умрелите директно от ковид-19 в САЩ са само 9210 от всички смъртни случаи, приписвани на коронавируса, които са над 160 000.[3] От цялостната цифра на смъртността от коронавируса става ясно, че само 6% са умрели директно от коронавируса, а не от някакви съпътстващи болести. Числото дори не може да даде разумна представа за пропорцията на умрелите директно от ковид-19 в САЩ спрямо населението на страната от близо 330 милиона, толкова малка е тя.

Не се споменават и фактите, че 90% от умрелите от ковид-19 са над 70 годишна възраст. Нещо повече, Ню Йорк Таймс, крайно неолиберално и ляво издание, сочи че 90%, с думи – деветдесет на сто – от PCR тестовете са ненадеждни.[4] Заглавието на статията е „Вашият тест за коронавирус е положителен. Може би не трябва да е“. Тестовете дават положителен резултат дори и при наличие на други фактори или при незначително наличие от вируса в организма, което на практика означава, че заразеният не е нито болен, нито може да разпространи заразата. Въпреки това той попада в категорията „положителен“ за ковид-19.

Изнесените данни от Центъра за контрол на болестите и статията в централно новинарско издание сочат, че тестовете за коронавирус не струват на фона на непрестанно подклажданата от медиите, на заинтересуваните от продажба на ваксини и тиранично настроените мизантропи и власти истерия за очакваните глобални поражения от ковид-19 - всички те са основание за търсене и носене на отговорност.

„Пандемията“ е епидемия, т.е. широко разпространена заразна болест, която се разпространява сред цялото население. Едно е ясно – за пандемия, която застрашава всички със смърт, не може да се говори. Защо все още има мерки за „овладяване на пандемията“? Един възможен отговор е прекомерната власт, основана на пандемични твърдения, „се харесва на посредствени политици“.[5]

Коментарите не закъсняха:

Ако коронавирусът е изяснил едно нещо, това е именно, че така наречените „учени“ и „експерти“ грешат непрекъснато. Те не могат точно да прогнозират вирус, те ни казват разнопосочни неща за ефективността на маската за лице, настояват, че вирусът не може да се разпространява при протести на левичари и има безброй други примери, твърде дълги, за да документираме тук, които показват просто, че „експертите“ всъщност просто измислят всичко в движение, излагайки своите политически пристрастия, за да могат всички, които имат очи, да ги видят.[6]

Ковид-19, познат още като, "коронавирус", „китайския вирус“, новият вирус, … и въобще вирусът, който победи човечеството, всъщност се оказа по-малко опасен от паниката и прибързаните и необмислени мерки, които управници, царе и деспоти по света взеха в името на здравето и живота.[7] На практика тоталитарната същност на редица международни органи и организации, чиято цел е да контролират хората и народите, много добре бе обслужена от страховете за здравето и живота на паникьорите. Паническият страх от „вируса“ бе допълнително подклаждан от медиите, които не оставаха назад една от друга да сочат карти с червени зони, бройките на новите „заболели“ и новите умрели, без да правят разликата дали са умрели „от“ ковид-19 или „с“ ковид-19, в резултат на усложненията на предходни заболявания, засилени от вируса.

Въпреки огромния брой критики срещу квалифицирането на вируса като пандемичен и срещу драконовските и абсурдни мерки на ограничения на правата на хората, ограниченията продължават и не се отменят. Отменят се чествания на националния празник на страната.[8] Здравният министър издава все нови и нови заповеди, свързани с „пандемията“, сякаш цифрите настина сочат необходимостта от драстични мерки.

Една от причините за това упорито невзиране във фактите, след началното объркване и несигурност, е човешката природа - неспособността да се извини, да изрази съжаление, да си признае грешката, да понесе отговорността. Подобни постъпки са само за тези, които все още си спомнят и уважават качество, което в миналото се наричаше „доблест“.

Констатацията ми в случая важи за управляващите и за медийните и редови фанатици на тема „пандемия“, които не искат да признаят, че са допуснали сериозни, груби, недопустими грешки. Грешки, които бяха платени с цената на препитанието, психическото и физическото здраве, свободата и правата на хората. Ако първоначално същността, историята и начина на действие на вируса бяха неизвестни, сега е повече от ясно, че действието му не е толкова фатално и всяко ограничение, включително и административните разпореждания на министъра на здравеопазването за носене на маски, налагане на изисквания за тестове при пътуване (които тестове са крайно неточни! Вж. Ню Йорк Таймс).

Вниманието на обществото към фигури, за които се считаше, че могат да осветлят ситуацията с опасния вирус, се оказа прекомерно. Същите, по логиката на човешката природа, се възприеха като краен авторитет на мъдростта и взеха да задават посока по въпроси на политиката, държавното управление и лишаването на хората от елементарни права.[9]

Грешките, меко казано, бяха в това, че за първи път в историята на човечеството се налага карантина на здравите, а не на болните. Основно положение в овладяването на заразни заболявания винаги е било карантина на заразените и ограничаване на огнището на заразата. В случая без много мисъл, повечето правителства направиха точно обратното – опиянени от властта, която им даде страхът на повечето, властите забраниха основни и важни дейности, включително и свободата на събранията, съвестта и вярата.

Ограничения на свободата на вероизповедание

Един от най-фрапиращите примери бе атаката срещу църковните събрания. Докато в България почти нямаше сериозни инциденти в това отношение (православните храмове не бяха затворени, а няколкото полицейски посещения на протестантски църкви по донос на съседи не доведоха до по-сериозни ограничения и сблъсък), то в САЩ, например, църквите, които след като приложиха мерки в началото, но на база на фактите и статистиките решиха, че „социалното дистанциране“ е ограничение на основни човешки права, и подновиха неделните си служби, бяха подложени буквално на гонение. Пастор Джон Макартър, свещенослужител в протестантската Църква на благодатта (Grace Community Church) в Сън Вали, Калифорния, бе заплашен с глоби от 20 000 щатски долара защото пасомите, наброяващи над 6 000 души, отказаха да се подчинят на „заповедта“ на окръжните власти, забраняващи събирането за църковни служби и … пеенето на църковни песни. „Заповед“, която е нелегитимна, защото е в директно противоречие с Първата поправка на американската конституция, която забранява на държавата да кове закони и правила, които установяват единна религия или които забраняват практикуването на такава.

Обратно към Кръста: ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част ...

Пастор Джон Макартър, Грейс Къмюнити Чърч, Калифорния

В същото време клиниките за аборти, магазинчетата за марихуана и продажба на алкохол бяха третирани от същите власти като „основни“, тоест жизненоважни дори при „пандемия“ и не бяха обект на държавни забрани. Според калифорнийските власти жизнено важно е да убиваш неродените и да се напушваш, но да се молиш на Бога е заплаха за населението.

Лос Анжелиската областна управа загуби на четири пъти в съда в исковете си да затвори църквата на Джон Макартър за нарушение на съдебно разпореждане. Никак не беше трудно за адвокатите на пастора и на църквата да посочат на съдията, че твърдяната от областните власти „съдебна заповед“ въобще не съществува, така че няма какво да се наруши. Има само вманиаченото честолюбие на властта на кмета на Ел Ей и тираничния им губернатор, които са счели, че тяхната общинска забрана има силата на съдебна заповед и закон, над конституцията и здравия разум, заради което уж легитимната държавна власт може да затваря църкви, да забранява събранията и пеенето на християнски песни и четенето от Библията.

Баптистка църква в Санта Клара, в северната част на щата, също е подложена на репресии и към момента е натрупала над 52 000 долара глоби заради това, че извършват най-основната християнска вероизповедна дейност – събрания на вярващите. Дори носенето на маски и „социалното дистанциране“ не умилостивява антихристките и противоконституционно настроени местни власти в Санта Клара, решени да лишат вярващите от North Valley Baptist Church от основни права.[10]

Каква е логиката зад действията на тези тиранични бюрократи? Загриженост за доброто на хората? Очевидно добруването на народа не е тяхна грижа, а подчиняването му на техните несмислени правила.

Нещо повече – свидетели сме на ирационална, духовна омраза към Бога и към християнството и християните и неуважение към фундаменталното основно човешко право на свобода на религията. Няма друго обяснение.

Също така те безспорно се притесняват от това, че примерът на Грейс Къмюнити Чърч ще се окаже заразителен, в добрия смисъл на думата, и ще посочи, че всъщност пандемия няма. Има, както казва самия Макартър, пандемия на измамата.[11]

Омразата обаче не е само на религиозна основа, тя е насочена и срещу здравия разум.

Политическо-глобалистка основа на ограниченията?

Парадоксално е, въпреки статистиките на държавната агенция за контрол на болестите, но американците все още не знаят защо ходят с маски и защо се дистанцират социално. Същото важи и за българите, които макар и по-назад със статистиките, чакат по-големите държави да подемат някаква инициатива, за да я последва и България. Медиите тръбят „още двама заразени“ сякаш е краят на света. Статистките обаче сочат 500 умрели от („с“ или „поради“ - не се знае) при население 7 милиона души. Смъртността в България към момента (5.9.2020 г.) според статистическия уебсайт е 96 души на един милион (пет пъти по-малко от Великобритания и Франция, които наложиха драконовско затваряне на целите си народи вкъщи).[12] В същото време НСИ сочи, че за същото време на предната година смъртността е намаляла.[13], [14]

Данните са категорични – дори в месеците, в които се очакваше пик на заболеваемостта и съответно смъртността от SARS-CoV-2, числото на починалите тази година е по-малко от това през изминалата, недокосната от пандемия година.[15]

Пандемия няма. Ограниченията от страна на властта, обаче, продължават.

Европейският съюз иска да раздели държавите членки на зони и с оглед на някакви проценти, базирани на несигурни цифри, да ограничат правото на пътуване и придвижване.[16] Те са тези, които щели да решават кои са „пътниците с ключови функции или нужди от първостепенно значение“. Обърканата мисъл на европейските бюрократи, чиято цел изглежда е ограничаване на правата на хората в името на собствената им власт, личи от нонсенса в анонса на евробюрокрацията:

„Нашето право на свободно движение в ЕС е засегнато сериозно от пандемията. За многото граждани, които всеки ден разчитат на безпрепятствено пътуване, какофонията от национални правила в ЕС е твърде обременителна. Искаме да опростим нещата...“, заявява Дидие Райндерс, еврокомисар по правосъдието.[17]

Правото на свободно придвижване е засегнато от опита за отнемането му от бюрократите, а не от вируса или от несъществуващата пандемия. Вирус не може да отнеме правото на свободно придвижване или други човешки права. Властите и държавата ги отнемат, позовавайки се на вирус, чиято статистическа опасност ползват като мотивация за ограниченията.

На второ място, бюрократите от ЕС правят точно обратното на заявленията си, че искат да „опростят нещата“. Напротив, те искат да усложнят живота на европейците, налагайки им ограничения и „зони“ на придвижване, разделяйки ги на касти с важни и маловажни дейности и нужди и отказвайки да отчетат вече доказаната незначителна заплаха от вируса, причинил така наречената „пандемия“, установена чрез ненадеждни тестове.

Религиозните права на посещаващите църква в Западна Европа не изглежда да са нарушени, защото голяма част от черкуващите се там сами затвориха църквите си, бързайки да дадат Божието на кесаря.[18]

Още през август 2020 г. (12.08.2020) американски изследовател с предаване в консервативната телевизия BlazeTV разяснява статистиките, публикувани от Центъра за контрол на болестите, които без експертно мнение остават неразгадаеми. Статистиките дори от края на юли 2020 г., сочат, че:

- Хората на възраст над 85 години са едва 3.2% от населението на САЩ, но отчитат една трета (33%) от смъртността заради ковид-19;

- Хората на възраст над 75 години са само 7% от населението, но отчитат 59% от смъртността, приписвана на ковид-19;

- Хората под 55 години са 70% от населението на САЩ, но отчитат 8% смъртност;

- Смъртността (в ранна възраст) не може да се регистрира в проценти (пренебрежимо малка е), докато не се стигне възраст 15-24 години, но дори и тогава тя е 0,2% за тази група. Децата и студентите са на практика незасегнати от вируса;

- Усреднената възраст на смъртност от вируса е 78 години, но това е продължителността на живота в САЩ, тоест, много от приписваната на ковид-19 смъртност всъщност би настъпила и без друго поради тази статистическа цифра на възрастта.

Кодовото изписване на горецитираната смъртност от страна на властите е С ковид-19, а не ОТ ковид-19 (което означава, че съпътстващи и предхождащи заболявания може да са истинската причина за летален изход).[19]

Джон Рапопорт е активен американски автор и журналист, който пише по темата и за разкритията за установената незначителна смъртност от коронавируса, както и за това, че тестовете са на практика безсмислено неточни. Той заявява:

При нормални условия тези две големи разкрития биха ни накарали да провъзгласим: „Върнете се на работа, върнете се към ежедневието си, свалете маските си, всичко е приключило“. Но ние не правим такава прокламация. Продължаваме, сякаш нищо не се е случило. Защо? За да останем последователни и защото така ни е заповядано. Толкова сме глупави.[20]

В своето онлайн телевизионно шоу Дейвид Найт твърди:

Ще ескалират контрола, ще ескалират изискванията за маските, чрез търговски обекти и корпорации…О, само няколко седмици ще е така…имаме нужда от още няколко седмици…и още един месец, може би два месеца…сега ни трябва цяло тримесечие…а сега няколко години, а сега няма да има край. Така винаги действа тиранията, сваряват ви като жабата. Не искат да се събудите. Искат да го наложат постепенно. Републиканците са по-големите унищожители на свободата, а демократите поне не го крият.[21]

Дейвид Найт, "Шоуто на Дейвид Найт"

Независимите критични изследвания на данните за реалното въздействие на така наречената „пандемия“ в България са доста по-оскъдни, доколкото въобще съществуват такива. Така е и с критиките. Политическите кризи сякаш изместват темата. Но е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в официалните статистики и да игнорираме паникьорските доклади в централните медии, за да стигнем до същите изводи като този на Джон Рапопорт и Дейвид Найт – цифрите сочат, че ограниченията трябва да бъдат отменени незабавно.


В заключение

Няколко важни и основни въпроса: има ли вирус? Да, има. Има ли световна смъртоносна пандемия от този вирус? Не, няма. Има ли измама, било целенасочена или поради некомпетентност? Най-вероятно отговорът е положителен.

Ако тези три въпроса имат горните отговори, тогава остава въпросът защо все още хората живеят като роби и чакат здравния министър и държавата, да им кажат дали могат да пътуват, да работят, да се събират и дали да носят маски или не? Налице ли е тенденция на властите да се възползват от доверието и страховете на хората, за да установят форма на тоталитарен режим и управление на народа, а и на народите, в по-широк план?

А в малкия град, скрита сред поцинкованите кофи, самотната продавачка-собственик на домашни потреби дебне за случайния клиент, пред когото да се яви с ярко зелената си маска и да упражни властта, която безсмислените здравни заповеди сякаш ѝ дават.

 

 

Бележки

[1] На това видео можете да видите бруталните действия на транспортната полиция в Обединеното кралство срещу мъж, който не носи маска в публичния транспорт. https://www.facebook.com/uklockdowntruth/videos/231044898326313. Човек, който отказва да носи определени средства, чието въздействие за здравето на околните е неясно, е третиран като престъпник и нарушител.

[2] Тук следва да посочим измисления и напълно необоснован „научен“ модел на Нийл Фъргюсън от Империал колидж във Великобритания, според чиито предвиждания трябваше да измрат милиони в САЩ и почти милион в Кралството от коронавируса. Въпреки, че моделът на Фъргюсън бе компрометиран и доказано измислен още през април, до този момент политиките на управляващите в тези, а и в други страни, не са се променили значително по отношение строгостта на ограничителните мерки.

[3] Вж. https://www.cdc.gov/nchs/nvss/vsrr/covid_weekly/index.htm. Тези цифри не са организирани така, че да са видими горните изводи. За тълкуването на тези цифри следва да се опрем на изследователите, които ги обобщават по разбираем за обществото начин.

[4] Mandavilli, A. Your Coronavirus Test Is Positive. Maybe It Shouldn’t Be. New York Times.

 https://www.nytimes.com/2020/08/29/health/coronavirus-testing.html.

[5] Tucker: The COVID pandemic empowered mediocre politicians. https://youtu.be/pobO-C1TPbQ (англ.). Mark Dolan cuts up his face mask live on air: "Wearing a mask is the new woke". https://youtu.be/Vurv270Uv0I (англ.).

[6] Stocking, B. Oops: It Looks Like the Vast Majority of Positive COVID Results Should Have Been Negative. Townhall. Aug. 29, 2020. https://townhall.com/tipsheet/bronsonstocking/2020/08/29/it-looks-like-a-lot-of-those-positive-covid-tests-should-have-been-negative-n2575305.

[7] Вж. по-долу препратката към статия Дж. Рапопорт.

[8]Отмениха тържествата на 6 септември в град Съединение“. Дарик Нюз. 5 септември, 2020 г.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/otmeniha-tyrzhestvata-na-6-septemvri-v-grad-syedinenie-2239333.

[9] Пример за това е злополучният д-р Антъни Фаучи, който забраняваше роднински и приятелски събирания, романтичните срещи, но не можа през юли т. г. да отговори на въпросите на американския конгресмен Джим Джордан дали трябва да се ограничат протестите и бунтовете, които заливат американските градове. Вж. WATCH: Rep. Jim Jordan asks Dr. Fauci if nationwide protests helped spread the coronavirus. https://www.youtube.com/watch?v=Kd_99cRfoTU (англ.). Може да се твърди подобно и за българския щаб за действие, т. нар. НОЩ.

[10] "$52,750 in Fines for Going to Church and $50k More Each Week" on YouTube. https://youtu.be/B0RoB29s_2o (англ.).

[11] John MacArthur says "There is no pandemic" from Grace Church pulpit. https://youtu.be/gwDnIjYCxdc (англ.)

[12] Вж. https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries.

[13] НСИ: Рекордно ниска смъртност през 2020 г. в сравнение с последните пет години.

https://www.lentata.com/page_18590.html.

[14] Русчев, Г. Общата смъртност в България през 2020 г. – по-ниска спрямо 2019 г., въпреки пандемията. 27 Юни 2020 г. https://www.flagman.bg/article/217742.

[15] Пак там.

[16] Брюксел предлага четири "Covid" зони в ЕС. https://www.mediapool.bg/bryuksel-predlaga-chetiri-covid-zoni-v-es-news311716.html. 5 септември 2020 г.

[17] Пак там.

[18] По данни от наблюдения на мой приятел в Швейцария.

[19] Вж. "PANIC PANDEMIC: More COVID-19 Facts the Media DOESN'T Want You to Know. Steve Deace Show" on YouTube. BlazeTV. Aug. 12, 2020. https://youtu.be/_vdvJNhqOZw.

[20] Rappoport, J. Mayors, governors, presidents, prime ministers, dictators, kings, queens, popes, potentates. Sept. 2, 2020. https://blog.nomorefakenews.com/2020/09/02/mayors-governors-presidents-prime-ministers-dictators-kings-queens-popes-potentates/

[21] Knight, D. Watch Live: CDC: Only 9,000 Have Died from COVID Alone, Massive Marches In Berlin/LondonThe David Knight Show. https://www.pscp.tv/w/1vAGRrMbQogGl. (Англ., след 7 мин.)

Публикувана в Блог

Ръководителят на щаба за справяне с коронавируса по време на пресконференция


На въпрос на журналистка по време на пресконференция на 20.03.2020 г., ще се предприемат ли мерки за ограничаване на посещенията и събранията в църквата, ген. Мутафчийски, ръководител на щаба за справяне с извънредната ситуация, кратко и дипломатично отговори, че са отправени „вербални“ предупреждения към църквата, но Св. Синод (на БПЦ) следва да вземе решение.[i] Ако това е коментар за православната църква, то същият може да бъде приложен и за протестантските вероизповедания.

Почти нескритото раздразнение на представителката на журналистическата гилдия от това, че църквите не са затворили врати и не са принуждавани да го направят, прозиращо в начина и обстоятелствата на задаване на гореспоменатия въпрос, ни помагат и ние да зададем въпроса: докъде ще стигнат налаганите ограничения във връзка с извънредното положение, въведено от парламента? В тази неясна и непрекъснато променяща се ситуация трудно може да се прецени кои ограничения на правата на хората са резонни и кои – прибързани и ненужни.

Правото на вероизповедание по чл. 37 от Конституцията (КРБ) не може да бъде ограничавано. Това право обаче е сложно съставно. В него се включва правото на свободна мисъл и убеждения, тоест – свобода на съвестта, формирането на вяра; правото на свобода на словото – да изразяваш публично и да комуникираш вярата си и убежденията си; както и правото на сдружаване – с регистрация на юридическо лице или без такава; и разбира се, правото на общи събрания за богослужения, четене на Библията, молитва, споделяне на свидетелства за действието на Бога в живота на вярващите и др. подобни.

Така правото на вероизповедание по чл. 37 от КРБ (или „правото на свобода на религията“, по терминологията на Европейската конвенция за правата на човека, чл. 9) се състои от няколко основни права – на свобода на съвестта, словото, събранията, сдружаването.

В същото време, ако бъдат ограничени събранията, които не са сред правата, неотменими дори и при военно и извънредно положение, то означава ли това, че събранията по религиозни причини следва да бъдат ограничени?[ii]  

Ето тук въпросът на антирелигиозно настроената журналистка придобива значение. Ще ограничи ли държавата богослуженията на църквата, в библейското послание на която хората намират насърчение, вяра, утеха в трудни времена, призив за помирение с Бога и надежда за вечен живот, или ще остави тази последна възможност за преодоляване на сковаващия страх да бъде като спасително въже за тези, които търсят спасение?

За успокоение на държавните ръководители, натоварени с нелеката задача да търсят решения в сегашната динамична и плашеща ситуация, този въпрос има своя отговор, и той не зависи от тях. В исторически план, в дни на епидемии, пандемии и световни кризи християните са били общност, която жертвоготовно дава от себе си нужното, а и с Божията помощ, да донесе посланието на утеха и надежда, но и на истина, чрез откровението за Спасителя Исус Христос.

За невярващите, които не могат да отидат на своите барове, футболни мачове, рокендрол и диско зрелища и забавления, някак остава неясно защо на християните трябва да им се позволи да продължат да се събират? Защо страхът, сковал народите и целия свят, не трябва да се отнася за християните? Отговорът е в посланието на църквата и служението на последователите на Христос.

В тази връзка, държавните мъже (и жени) могат както да помогнат, така и да попречат това важно и животоспасяващо послание да стигне до хората. Божието слово се е разпространявало в най-тежки исторически моменти и в непосилни за хората в света времена, изпитания и антихристки режими и е водило до спасение и духовна промяна на мнозина.

И не за срам, а за похвала на българските държавници, а и за пример на други държави и техните лидери, до момента първите правят правилния избор и съдействат на вярата в Бога и свободата на вероизповеданието да удържат победа над коварния вирус и страховете, които идват с него.

Така, съгласно новозаветното учение в Римляни 13 глава, управниците на България се явяват Божии служители, които се грижат не само за здравето на хората и за ограничаване на ефекта от заразата, но и за духовното добруване на народа, оставяйки вратите на църквите отворени като врати на надеждата.

На практика те вършат Божията воля в съгласие с Христовите думи, записани в ев. Йоан, шеста глава, стих 40:

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

 

 

[i] Вж. тук за повече подробности: http://pastir.org/koga-shte-rabotyat-tsarkvite/comment-page-1/.

[ii] Конституция на България. Чл. 57. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Тези неотменими права са съответно: правото на живот, забрана на мъченията и жестокото третиране, правото на справедлив процес, неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име, и правото на вероизповедание.

Публикувана в Блог

rel freedom and lgbt rights resarch data smallСтранен въпрос, ще каже някой! И наистина: можем ли да зачетем правото на една група хора, но да не зачетем правото на друга група хора? В днешно време либералната мисъл дава ясен (за „либералите“) отговор: не, всяка обществена група – а особено малцинствените! – има еднакви права с другите обществени групи. Дори и ние, вярващите, изглежда сме съгласни с подобна равнопоставеност (или поне част от вярващите мислят така).

Защо начевам темата за правата на човека и въпроса за това дали те могат да бъдат някак си разделени или степенувани или зачитани или незачитани? Макар от доста време насам мисълта за правата и свободите на отделните обществени групи да се настанява в съзнанието ни най-често като вътрешно противоречие (най-общо изразяващо се в опозицията „наистина правата на хората трябва да се спазват, но „правата“ на вършещите грях всъщност не са права“), може би досега не сме се замисляли над въпроса, че колкото повече настояваме за спазване на правото на свобода на религията и изповядването, толкова повече всъщност като че работим и за утвърждаването на правото на всяка друга обществена група да се ползва от същите свободи, с които и ние желаем да се ползваме, включително свободата публично (и законно!) да показваш греховен и неморален живот и дори да настояваш, че животът ти всъщност е добродетелен.

На мен самия не ми харесва тази констатация, но изглежда е време добре да я разберем. От двадесетина дена насам разсъждавам над горния въпрос, след като преди три седмици прочетох изводите на неотдавнашно проучване, което медиите публикуваха под названието, „Ново глобално изследване: една и съща основа ли имат свободата на религията и правата на ЛГБТ лицата“. Отговорът на този въпрос е утвърдителен: да, двата вида права са взаимообвързани!

Странно, помислих си аз: та нали дадената ми свобода да изповядвам вярата си според учението и вековната практика на Църквата ми дава пълното право да отхвърлям греховното, неморалното, злото, които са както религиозна, така и гражданска категория – през цялата си история човешките общества (религиозни или нерелигиозни) са считали хомосексуалността и развращаването на другите хора за греховно и неморално поведение, което поражда вражди и в края на краищата злини? Следователно съзнанието ми не може да вмести едновременно двете права – религиозната свобода и „правата“ на хомосексуалните – на една и съща плоскост и се бори да преодолее противоречието: мога ли с даденото ми право да се противопоставя на друго „право“, което всъщност считам за криво, а не за право?

rel freedom and lgbt rights resarch dataДумите на снимката гласят, горе: Правата на ЛГБТ лицата срещу правото на свобода на религията; долу: Нима [между тях] няма никакво разделение?

В цитирания по-горе анализ на това ново проучване можем да видим, че държавите, в които свободата на религията се зачита в най-висока степен, правата на хомосексуалните групи също се зачитат в най-висока степен. Това са такива страни, като Швеция, Андора, Холандия, Исландия, Дания и т.н. Същевременно ще видим и страните, в които свободата на религията най-малко се зачита и същевременно „правата“ на хомосексуалните или не се зачитат въобще или пък се „зачитат“ само на хартия, но не и на практика: това са такива страни, като Алжир, Китай, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Малайзия, Саудитска Арабия, Турция, Узбекистан, Виетнам и т.н.

И така, данните ни говорят следното: колкото „по-развита“ и „по-демократична“ е една страна, толкова повече свободата на религията и „правото“ на разврат мирно си съжителстват! Проучването всъщност ни говори нещо повече: колкото „по-либерални“ са едни общества, толкова повече правото на свободно изповядване на вярата (напр. християнската) дава основание на някои християни с еднаква степен да зачитат правото и на всички други да имат същата свобода, включително хомосексуалистите, и то до такава степен, че някои християни също се развратиха и за тях вече няма противоречие между вярата им и библията и разврата!*

Че това е страшна констатация, ще кажем ние! Наистина – ужасяваща констатация, която ни кара да не правим разлика между добродетелта и порока и въобще между доброто и злото! Но ако пък си затваряме очите и си мислим, че тази констатация е нещо временно и ще отмине или пък е нещо недобре изтълкувано и след време ще бъде преразгледано, това означава да си заровим главата в пясъка и да мислим, че освен нас други няма на този свят! Защото за всички нас станаха съвършено очевидни днешните ограничения, на които християните са подложени, и нещо повече – за преследването на християните за сметка на даването на все повече „права“ на други обществени групи и дори на отделни лица.

Когато четем новини, такива като „парламентарист-християнин е разследван по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирал стих от библията“**, дали се замисляме докъде всъщност са стигнали нещата в „либералния“ свят? Когато на една религиозна група*** се отдават по-големи права, отколкото правата на християните (при това тези права не само чрез закони и разпоредби биват утвърждавани, но и публично са обявявани и едва ли не рекламирани!), как ние всъщност „преглъщаме“ тези факти и продължаваме живота си, като че нищо не се е случило?

И тук отново ще спомена вече на няколко пъти казваното в предишни публикации: слава Богу, че България не е толкова демократична и толкова либерална, каквито са богатите държави, и че у нас все още новини като тук цитираните рядко биха могли да се появят. У нас все още здравият разум на народа като че надделява и заблудите на нашите западноевропейски (и отвъдантлантически) партньори биват добре разбирани, като публично се дебатират и като цяло не се приемат, защото повечето хора у нас (надявам се!) все още не се страхуват да говорят каквото мислят. Но в либералния свят народите отдавна вече са свикнали с онази неизбежна предпазливост: „преди да говориш, претегли добре думите си“, защото с нещо може да нарушиш някой от безбройните закони и закончета, разпоредби и разпоредбички, определящи и насочващи всяка твоя стъпка и всяка твоя мисъл. Аз самият от години насам наблюдавам, как в една страна на „либералния демократизъм“ християнски правозащитни организации провеждат различни прояви с цел разясняване на заблудите, но дейностите им все още имат малък успех, просто защото хората се страхуват да ги последват и да издигнат гласа си срещу неправдите; който има възможност, нека да разгледа сайтовете на тези организации и да види, че повечето им призиви са от рода на „не се страхувайте, говорете истината, застанете редом с нас на страната на правдата, разпространявайте идеите ни, и т.н.“, но че засега те имат твърде малък брой последователи и симпатизанти, защото хората не са сигурни, че ако кажат истината, ще има кой да ги защити, тъй като в повечето случаи ще нарушат някой закон или разпоредба, най-често свързани с реч на омразата или нарушаването на нечии права и свободи.

И тъй, заключението ми от горните размисли е това: е, то бива свобода и права, ама чак пък такава слободия и неправда, каквато новите либерали се опитват да насадят в съзнанието на народите, не бива: правото на свобода на религията и „правата“ на хомосексуалните не са и не могат да бъдат еднакви права и свободи, защото едното е добро(детел) и има право на съществуване и утвърждаване в живота на хората, а другото е грях и неморално деяние, което не може само по себе си да има някакво право на утвърждаване в живота на народите – то може да бъде „право“ само на отделния човек, който е решил да си се развращава и на когото държавата не може и не трябва да му дава право публично да обявява греха си на малко и голямо и така да води към разврат и други около него.

Бележки под линия:

* Тук ми се ще да направя една бележка: понякога приятели ми казват, „защо споменаваш, че и християни са приели разврата на хомосексуалистите – нали призоваваме другите невярващи да се обърнат към Христос и да станат християни, та да се спасят, защо трябва да показваме кирливите си ризи, нека говорим за греха и злините на невярващите…“ и т.н. в този дух. Колкото и да се съгласявам с тях (защото наистина трябва да привличаме хората към Христа, като им посочваме Божията жертва за всички човеци по света и Божията любов, която не може да не намери ответно чувство сред онези, които веднъж я изпитат), все пак трябва и да отговоря, и отговорът ми винаги е този: вярващият добре знае, че в последните времена ще дойде анти-Христос и той ще се опита да измами верните; с други думи измамата ще дойде от някой, който уж е християнин и твърди, че тъкмо той проповядва истината, а всъщност говори, подучван от сатаната. Затова не трябва да се учудваме, че някои църковни общини отстъпиха от църковното учение и от Христос и започнаха да почитат греха и злото за радост и задоволство на сатаната. В последните времена невярващите ще бъдат съдени с друго мерило, а не със същото като онези, които веднъж са познали Истината, а сетне са се отказали от нея и дори ѝ се противят, като я считат за лъжа и измама и се опитват да повлекат след себе и другите; нека си припомним казаното от апостол Павел в посланието му до Евреите 10:26-30, и да бъдем мъдри като змии, различавайки християнина от анти-християнина и Христос от анти-Христос!

** Вижте новината отпреди няколко дена, 3 септември 2019 г., „Християнка, парламентарист във Финландския парламент, е разследвана по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирала стих от библията“, в която се посочва, че тя и в миналото е отстоявала християнските си възгледи за брака, аборта, евтаназията и т.н. и че нейните публични изявления са довели до факта, че десетки хиляди християни са напуснали Лутеранската църква на Финландия (която е националната църква на страната) заради все по-очевидната „привързаност“ на църковните ѝ водачи към ЛГБТ-лобитата и участието на Финландската църква в гей-парадите, провеждани в страната.
*** Вижте напр. друга новина отпреди три дена, 5 септември 2019 г., „Ислямска полиция за контрол върху мисълта оказва натиск върху пресата“, в която се разказва за обществения регулатор на пресата във Великобритания – Организацията за стандарти в независимата преса – и обсъжданите в момента препоръки за установяването на нови стандарти (при което член на комисията по обсъжданията – Микдад Верси – е високопоставен мюсюлмански проповедник, учен и същевременно член на Британския съвет на мюсюлманите, който неотдавна препоръча на правителството да приеме неговата дефиниция на това що е ислямофобия), в които упоменаването на каквото и да е във връзка с исляма може да се сметне за реч на омразата спрямо мюсюлманите. Бившият шеф на британската комисия за човешки права и равноправие Тревър Филипс посочва, че практиката на оказване на натиск върху медиите може да е подходяща за Турция или Саудитска Арабия, но не и за Великобритания; че журналистите все повече се страхуват „да не обидят някого“, пренебрегвайки журналистическия си дълг да говорят истината независимо от чувствата и настроенията на онези, чиито дела те излагат на страниците на изданията си; и той заключава: „Ако се съгласим с предлаганото [установяването на новите стандарти за медиите], то единствените хора, които ще бъдат принудени да премълчават истината, ще бъдат онези, които всъщност искат да я разкажат на другите“. А авторът на статията прави своето заключение: „Свободата на пресата е заплашвана от активисти мюсюлмани, които искат да контролират какво се говори за исляма. Общественият регулатор изглежда капитулира пред техните искания. Ако нещо не се промени, свободата на свободната преса ще бъде отнета. Тъкмо истината ще бъде тази, която ще падне като жертва“.

Бележка: снимката е взета от цитираната тук статия, описваща глобалното проучване относно общата основа на правото на религиозна свобода и правата на ЛГБТ лицата.

Публикувана в Блог


ev protest

Гласуваният от парламента Закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията (приет 2002 г., последно изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2018 г., в сила 01.01.2019 г.) бе публикуван в Държавен вестник и влиза в сила от 1-ви януари 2019 г. Подробните анализи и коментари предстоят.

Нашият извод съвсем накратко е, че голямото множество от най-ограничителни, крайно тоталитарни текстове не са приети в окончателния вариант. Това е изключително важно постижение за свободното гражданско общество и за публичната активност на участвалите правозащитници, евангелски църкви и всички вероизповедания в процеса. Проблемни текстове обаче не липсват в приетия вече закон. 

Основание за притеснения са разпоредбите, които оставят изискването вероизповеданията да поддържат списъци от свещенослужители, които да предоставят за проверки на държавните органи. Това изискване напомня комунистическия Закон за изповеданията, който налагаше поддържане на подобни регистри с цел контрол на служителите и съответно оказване на натиск върху тях с оглед техните убеждения и проповеди.

Проблематично е и изискването по какъв начин свещенослужителите да се легитимират като представляващи вероизповеданията, което е част от вътрешноорганизационния живот на едно вероизповедание и не може да бъде регулирано от държавата съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Насоките за приемане на религиозно законодателство, приети от Венецианската комисия и Офиса по демокрация и човешки права при ОССЕ.

Остава и друг чисто комунистическо-нацистки подход на контрол и дискриминация срещу чуждестранни свещенослужители. Това е изискването да се уведомява държавата, ако небългарин свещенослужител участва в богослужение. Свещенослужителите чужденци могат да участват в богослужението "след уведомление на Дирекция "Вероизповедания". При положение че "участие" означава "присъствие по време на богослужение", само присъствие е достатъчно, за да се приложи това административно обременяващо изискване. Не е нужно гостът да проповядва или да се изказва по време на богослужение. Регистрираните вероизповедания ще трябва първо да уведомят държавата и след това да допуснат до богослужението чуждестранния свещенослужител. Ако няма такова уведомление, за да се спази този закон, чуждестранният свещенослужител трябва да слуша богослужението отвън на сградата, в която то се провежда.  Въвежда се противозаконна дискриминация по множествен принцип в нарушение на Закон за защита от дискриминация (религия и национален произход).

Увеличава се административното бреме при регистрация на вероизповедания, като се налага седемдневен срок за това, след регистрацията вероизповеданието да внесе решението за регистрация на съда в Дирекция "Вероизоведания". Във века на "електронното правителство" привидната невъзможност за комуникация между Софийски градски съд и Министерски съвет за предоставяне на тази информация по служебен път е само извинение за допълнителен тормоз на религиозните общности, които се регистрират като вероизповедания.

Странното изискване да не се ползват озвучителни системи при дейности на вероизповеданията на открито, формулирано неясно и объркващо, също е влязло в закона.

По държавно-политически модел ще получават субсидия така наречените от държавата "големи вероизповедания". Но финансирането е сякаш по-малкият проблем на приетите промени, въпреки че е абсурдно данъкоплатците да бъдат натоварени да финансират вероизповедания, чиито убеждения не споделят (както е и с политическите партии).

Тепърва следва да бъде установено какви действия е нужно да се предприемат от вероизповеданията и от протестантските църкви, с оглед ограничителните текстове, приети в ЗИДЗВ 2018 г. Въпреки победата за свободата на религията поради отпадане на най-крайните предложения в проекта, приетите ограничения представляват отстъпление от принципите на свободата на съвестта и религията в едно демократично и свободно общество. Те са израз на тоталитарно и дискриминационно държавно отношение към религията и свободата на изразяване на същата и са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Пълният текст на закона можете да видите тук, а тук в PDF формат в с подчертаните променени текстове в него.

 Снимки: Горе – протестантски църкви демонстрират срещу ограничителните текстове на ЗИДЗВ на 21.12.2018 г. (от сайта actualno.com). Долу – Председателят на комисията по вероизповаденията и правата на човека в 44-то Народно събрание, г-н Велчев (от сайта sega.bg).

Публикувана в Блог

 VeniceCom 102PlenMeet

Коалицията от евангелско-протестантски църкви и деноминации, противопоставяща се на ограниченията на свободата на съвестта, вярата и словото чрез изменения на религиозния закон, бе взела решение на среща в края на октомври т.г. за възможно сезиране на Венецианската комисия относно Законопроекта за измeнение и допълнение на Закон за вероизповеданията (ЗИДЗВ). Вчера, 29.11.2018 г., с оглед развитието на проекта до този момент, бе подадено искане до генералния секретар на Съвета на Европа (СЕ), с цел да бъде разяснена проблематичната същност на ЗИДЗВ, и искане за сезиране на Европейската комисия за демокрация чрез право, също позната като Венецианска комисия.

В жалбата участват Свобода за всеки и дванадесет евангелско-протестантски църкви и деноминации.

Освен правните основания в жалбата е указано, с приложение, последното Становище, което Коалицията подаде до парламента, в което се посочва нашето несъгласие с ограничителната същност на проектозакона, въпреки някои предложени от вносителите промени в проекта. Жалбата съдържа искане за процедура по даване на експертно мнение от страна на Венецианската комисия относно съответствието на ЗИДЗВ с правото на Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд.

На следния линк можете да видите прес съобщение, на английски, от нашите съюзници и юридически консултанти от ADF по повод завеждането на жалбата.

https://adfinternational.org/news/new-law-threatens-minority-religions-in-bulgaria/

application to Venice commission ADF

Публикувана в Блог