Блог Свобода за всеки
Свобода за всеки

Свобода за всеки

Повече от 75 хиляди ученика пишат матури в Неделя:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=139507

Eine deutsche Fassung findet sich hier: http://hpberov.blogspot.com/2008/06/das-bulgarische-bildungsministerium.html

Христо П. Беров

През 2008 г. – деветнадесет години след политическите промени, когато първото “родено в свободата” поколение абсолвира средното си образование, вече на практика е трудно или почти невъзможно да се съгласим, че България изобщо е страна, в която християнинът може практически и необезпокоявано да осъществява насъщните си потребности за нормален църковен живот. След множеството индикации в тази насока, поредното неопровержимо доказателство ще бъде дадено на 1-ви юни тази година – Шеста Неделя след Пасха.

Със Заповед № РД 09–1129 / 14.09.2007 г. (http://www.zamaturite.bg/legal-regulation/website_uploads/File/Documents/Zapoved-za-organizaciata.pdf) на министъра на образованието и науката са определени датите за Държавните зрелостни изпити за придобиването на средно образование след успешно завършен 12. клас и графикът на дейностите за тяхната организация, провеждане и оценяване.
Чрез възложената от министър Даниел Вълчев на зам. министъра му Кирчо Атанасов заповед се осъществява конкретна практическа пречка за адресатите християни да спазят четвъртата Божия Заповед: “Помни съботния ден (за християните денят на Христовото Възкресение – т.е. НЕДЕЛЯ), за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е […] на Господа, твоя Бог”.

Разбира се, опропастена е възможността за участие в неделното богослужение на шеста неделя след Пасха.

Засегнатите от Вълчевата заповед са ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ: абитуриенти, учители-квестори, полицейски служители за охрана, помощен персонал по цялата територия на Република България, ПОВСЕМЕСТНО и ПОГОЛОВНО, навсякъде, където ще се проведат матури в неделния ден. Това е едно от най-масовите нарушения на индивидуалното и същевременно колективното право на свобода на вероизповедание чрез министерска заповед в най-новата българска история.

Всички засегнати християни, които ще изпълняват министерската заповед, са поставени и в неравностойно положение – учениците, учителите, служителите и работниците от помощния персонал: първите трябва да избират между религиозната свобода и дипломата, останалите между религиозната свобода и дисциплинарното наказание, принудени от МОН да вървят срещу верските си убеждения.

Кои правни норми се потъпкват най-безцеремонно от министъра на образованието?

На първо място Чл. 37 (1) от Конституцията: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Нещо повече, според чл. 57 (3) от Конституцията дори при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение чл. 37 не може да бъде ограничаван с временен закон. Министърът на образованието успява да го стори със заповедта си.

Погазено е и предписанието на чл. 4 (3) от Закона за вероизповеданията: Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание… и т.н. разпоредби.

Не са отчетени норми на международното право, по което РБ е страна: чл. 18 от Пакта за граждански и политически права на ООН, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и чл. 10 от Хартата за правата на човека от Ница, която е част от законодателството на ЕС. Не е взета предвид правната уредба относно традиционността на източноправославното вероизповедание представляваща предписанията на чл. 13 (3) от Конституцията: “Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание” и чл. 10 (1) изр. 1 от Закона за вероизповеданията: “Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие”, което според мнението на Конституционния съд от Решение на КС 2/1998 г. т. 16, буква “д” от мотивите, а именно че смисълът на чл. 13 (3) се изразява в: “културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот, отразено най-вече в системата на официалните празници – всички НЕДЕЛНИ ДНИ, (sic! – бел. авт.) НОВА ГОДИНА, Възкресение Христово, Рождество Христово)”.

Системата на официалните празници е монопол на българската държава. Част от уредбата й се намира в Кодекса на труда. Според неговия чл. 153 (1): при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Законодателят, за разлика от Конституционния съд не определя неделния ден изрично като празник. Той говори макар само “по начало”, въпреки това за неделя!

Погазени са също и редица антидискриминационни разпоредби от Закона за защита срещу дискриминацията и т.н. и т.н.

Със заповедта си, министърът на образованието Д. Вълчев, който като хабилитиран юрист добре знае каква йерархия на правните норми съществува в Република България и че Конституцията е Основният закон в страната, ограничи най-безцеремонно свободата на изповядване на религия на всички български християни и потъпка техните религиозни чувства.

*Предлаганият анализ е извлечение от публикацията: “Традиционно-православни” неделни изкушения: Министър-Вълчевата срещу Божията Заповед“ – http://pravoslavie.bg/content/view/9875/162/

Пораталът на старозагорската икономическа камара е излязъл от категориите на икономиката, за да дискриминира хората, с вяра, която неясно защо порталът нарича “секти” и “сектанти”. В типичен за комунизма стил на изграждане на образа на класовия враг, анонимната старозагорска публикация ни уверява, че “читатели на в. “Старозагорски новини” сигнализираха, че представители на секти обикалят болници и диспансери в Стара Загора и оказват особено внимание на тежките случаи. Болните били посещавани от двама мъже, единият без духовно образование, който утешавал пациентите, обещавал им закрила пред всевишния, грижел се за тях и предлагал за благодарност да му прехвърлят имоти.”

Думата “секта” тук е употребена отново да опише в негативна светлина, хора, които са споделяли вярата си с други хора, които са имали нужда от душеобгрижване.

“Старозагорски новини” и порталът за старозагорска икономика влязоха в черния ни списък на нарушители на основните човешки и конституционни права на свобода на вярата, съвестта и словото, заради очевидното им тенденциозно негативно отношение към безпрепятственото споделяне на убеждения.

Въпросната пропагандна информация четете тук:
http://www.chambersz.com/index.php/content/view/17863/112/

Възможна ли е такава ситуация? По отношение на вярващите християни, които предоставят услуги на обществото да бъдат наложени санкции за това, че отказват да обслужат хомосексуалисти?

Това е казусът на семейство във Великобритания, което е отказало да предостави стая в своя семеен хостел (Bed & Breakfast). В съдебното решение, с което се налага обезщетение на всеки от хомосексуалистите от по 1800 паунда съдията дори се мотивира, като отбелязва, че правото на свобода на съвестта и вярата на семейството са нарушени. Но тъй като такъв е законът, да не се дискриминира срещу хомосексуалисти, то това било правилното решение.

В този случай виждаме, как правото на свобода на религията и съвестта се поставя на везните с  правото на хомосексуалистите да бъдат безусловно приети.  В името на “спазване на закона” се налагат нови морални норми на обществото, и особено над вярващи хора, с християнски морал – задължителността да бъдат приети хомосексуалистите като хора от различен етнос или религия. Тоест налице е законодателно наложена смяна на обществения морал. В новия морал добро е да не се обсъжда хомосексуализма и да не се коментира като извратеност или грях, дори от вярващите. Така се постига контрол над съвестта и убежденията на хората с християнски убеждения.

Ще имаме ли подобни казуси и в България? Въпрос на време. Единственото, което може би ще минимизира подобен случай тук е липсата на силна християнска традиция в страната след десетилетия насаждане на атеистичен мироглед и комунистически “морал”. Поради тази традиция общественото присъствие на християнската църква в обществения живот, законодателството и правораздаването е сведено до минимум. Протестантските и евангелски църкви са заклеймени като “секти” и са считани за незначителни в политическото и общественото влияние, а православната църква принципно страни от участие в съдебни дела (тъй като предпочита да използва връзките си с изпълнителната държавна власт).

Изолирането на гласа на християнската църква е минимизирано и с остатъчни законодателни норми от комунистическия режим, като неясната забрана за “ползване на религията за политически цели”. В тази ситуация налагането на законодателство, с което държавата да морализира и наложи на обществото безусловното приемане на хомосексуалния мироглед е лесно осъществимо. Не бива да забравяме и тоталният контрол на държавата над образованието. Възможно е децата още от петгодишни, възрастта на задължителното държавно обучение, да учат, че двамата татковци и две майки е точно толкова приемливо колкото и да имаш нормално семейство. Без право и възможност на алтернативна гледна точка и позиция.

На следния линк можете да чуете двайсетминутен дебат между Пол Коулмън, адвокат, и представител на хомосексуалистите по радио Би Би Си (на английски език). От дебата става ясно, че законите в защита на хомосексуалните права настояват за следното – може да си вярващ, но не можеш да изразяваш вярата си публично. (Сравнимо с позицията на атеистичния комунистически режим от близкото минало в България):

http://christianconcern.com/media/bbc-radio-5-live-debate-on-bb-case-with-paul-coleman

Вижте краткия дебат между представители на двете позиции по горния казус на долния линк (на английски език):

http://christianconcern.com/media/sky-news-andrea-minichiello-williams-debates-homosexual-bb-case

Петък, 18 Ноември 2011 10:03

Хомосексуализъм и вяра

Едно предаване на БНТ, в което Азис (33 мин и сл.) защитава хомосексуалността с несъществуващи пасажи от Библията. Същият говори за вярата си и съвместимостта ? с хомосексуалният образ, който проектира в кариерата си в сферата на масовите развлечения.

Страница 5 от 5