Блог Свобода за всеки
Свобода за всеки

Свобода за всеки

За хората, които си задават въпроси би следвало да е учудващо съюзяването на бившите комунистически функционери, които и сега заемат високи държавни позиции, с тази част от православната църква, която се стреми да се установи като официална държавна религия. Противно на българската конституция и Европейската конвенция. Но освен богословски аргументи от типа на “симфония между църква и държава” датиращи от времето на император Константин и църковният историк Евсевий (4 в.), оказва се има и чисто политическо-исторически основания комунизмът да търси да се реализира в пост-комунистически условия чрез налагане на “държавно православие”.

Михаил Новак поставя тази теза за пореден път в своята кратка статия “Червените хамелеони”. Тя е, че войнстващият атеизъм има дълбоки връзки с усилията за издигането на православието като някаква нова държавна и национално-определяща идеология, в противовес със свободата на съвестта и на религията, които са основни човешки права на всеки.

Адв. Иван Груйкин рзяснява юридически и морално неадекватното поведение на висши държавници и юристи в следствие на решението на Европейския съд за правата на човека от 22 януари 2009 г., в което държавата бе осъдена за незаконно вмешателство в църковния живот на православието.

В крайна сметка списъкът от факти и публикации, обнародван в интернет и съставен от Иван Марчевски, е красноречив сам по себе си, и дава идея защо “вместо властта на закона” в България действа “закона на властта” в голямата част от църковно-държавни отношения:

Патриарх Кирил пише възхвалително писмо до съветския посланик Пузанов по случай 100 г. от рождението на Ленин. (Църковен вестник 1970, бр. 13).

Патриарх Максим праща телеграма да поздрави Т. Живков за 60-годишнината му и по случай 27 г. от 9-ти септември. (ЦВ 1971 бр. 25). Тодор Живков награждава на 11 ноември 1974 г. Патриарх Максим с орден “Народна Република България” I степен! ЦВ 1974, бр. 28).

“Поздравления от Патриарх Максим до Тодор Живков във връзка със 70-годишнината му”. (ЦВ 1981 бр. 23). “Послание на Светия Синод на Българската православна църква до клира и вярващите по случай тридесетгодишнината от социалистическата революция в България”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Възхвала на болшевизма!

Писмо на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 г. бр. 9). Обръщение на Св. Синод да не се регистрира Комитета на йеромонах Христофор и възхвала на БКП. (ЦВ 1989 бр. 13). Заявление на Св. Синод срещу йеромонах Христофор. (ЦВ 1989 бр. 16). Патриарх Максим и Св. Синод честитят на Петър Младенов избора му за председател на НРБ и благопожелават “СОЦИАЛИСТИЧЕСКА” държава. (ЦВ 1989 бр. 32). – Явно, че тук лъжевладиците не са усетили накъде духат ветровете и отново са прекадили тамян на червените дяволи.

Старозагорски митрополит Панкратий, “Георги Димитров велик син на народа ни, създател на нова България”. (ЦВ 1972, бр. 17). Същият, “Българската Православна Църква в условията на тридесетгодишно социалистическо строителство и всестранен възход”. (ЦВ 1974, бр. 23). – Маниакална възхвала на комунизма!

Врачански митрополит Калиник, “С общи усилия в делото на мира” (ЦВ 1975,бр. 14). Врачански митрополит Калиник, “Свещено право на живот”. (ЦВ 1983, бр. 1). – Болшевишка статия, в която нарича Тодор Живков “високодостоен и дълбокопочитан президент”.

Неврокопски митрополит Пимен, “Урокът на Октомври”. (ЦВ 1978, бр. 28). Неврокопски митрополит Пимен, “Българската Православна Църква по пътя на мира”. (ДК 1980, кн. 8, с. 1-6). – Съдържа възхвала на СССР. Tова е възглавителят на “анти”-комунистичерския синод!

Знеполски епископ Дометиан (сега Видински митрополит!), “Георги Димитров достоен син на българския народ”. (По случай 95 години от рождението му). (ЦВ 1977, бр. 18). – Съдържа … възхвала на Сталиновия сатрап у нас, която завършва с думите: “И за него се отнасят думите на поета: “ТОЙ НЕ УМИРА!” (ЦВ 1977, бр. 18).

Пловдивският митрополит Арсений говори, че ще бъде “убеден строител и последовател на нерушимата българо-съветска дружба” (ЦВ 1987, бр. 11-12). Дали няма желание да направи България 16-та република на СССР? Пловдивският митрополит Арсений, “Всеобщата декларация на ООН за правата на човека”. (ЦВ 1988, бр. 32). – Използва този международен документ като повод, за да хвали комунизма.

Епископ Геласий (сега митрополит!), “Време на съзидание”. (ЦВ 1983, бр. 22). – Обширно причислява как 9-ти септември е станал скъп и светъл общонароден празник; как “започва ерата на свободата, справедливостта и истинската демокрация”.

Драговитийски епископ Йоан, “Плодовете на Велия Октомври”. (ЦВ 1983, бр. 29). – Огромна статия с възхвала до небесата на болшевизма, изпълнена с цитати от Ленин, Т. Живков и Юрий Андропов.

Доцент прот. Благой Чифлянов, “Българската православна Църква в социалистическа България”. – ДК 1969, кн. 9-10, стр. 10-14. Този свещеник е … хомосексуалист (даже запрещаван от служение), но проникна в Канада, където българската антикомунистическа емиграция води продължителна борба, за да възвърне отново храм “Св. Троица” в Торонто на Свободната Православна Църква. Така бе запазена емиграцията от пипалата на агента на атеизма, за да не разстройва и деморализира хората.

Свещеник Грозю П. Грозев, “Произтича от народа – принадлежи на народа”. (ЦВ 1971, бр. 17). – Съдържа възхвала на Тодорживковата конституция от 1971 г.

Проф. Тодор Събев, “Успехите на нашата страна през периода на социалистическото строителство”. – Духовна култура 1969, кн. 9-10, стр. 1-9. Лицето е толкова болшевизирано и комунизирано, че бидейки от много години в Женева се вози в съветска кола, за да демонстрира мазната си преданост към социализма. Същият, “Проблемите на развитието и ролята на църквите в социалистическите страни”. (ДК 1978, кн. 9, с. 1-12).

Христо Стоянов Христов (сега професор!), “Българското православно духовенство и 30- годишния юбилей?. (ЦВ 1974, бр. 26). – Възхвала на комунизма.

“Празник на възтържествувалата народна свобода и социална правда”. (редакционна от доц. Тотю П. Коев). (ЦВ 1976, бр. 23). “Живот отдаден на социалната правда и мира”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). (ЦВ 1982 г., бр. 28). – Некролог-възхвала на Леонид Брежнев. Оттогава “Църковен вестник” окончателно заприличва на филиал на “Работническо дело”, както справедливо се беше изразил един честен свещеник пред Антони Хубанчев.

“Бележит държавник и миротворен деец”. (Ред. Тотю Коев и А. Хубанчев). – Некролог с възхвала на Ю. Андропов. (ЦВ 1984, бр. 6).

Ст. асистент Антоний Хубанчев, (сега професор!) “Определящо събитие на двадесетия век” – ДК 1977, кн. 11, с. 6-9. – Възхвала на болшевишкия преврат от 1917 год. Антоний Хубанчев, Какво означава изповядването на Христа в условията на социалистическата действителност. “ЦВ 1976, бр. 3).

Антоний Хубанчев, “Спасение и освобождение. (Основни концепции в латино-американското богословие на освобождението)”. (ДК 1988, кн. 11, с. 10-25). – В тази голяма статия се говори за “построяване на социалистическа общност” (с. 24), т.е. “богословско” оправдава съветската инвазия в Латинска Америка.

Асист. к.б. Димитър Киров, Четиредесет години всестранен напредък. (ЦВ 1984, бр. 22). – Възхвала на 9-ти септември.

Доц. к.б. Николай Маджуров, “Светъл юбилей?. (По случай 40-годишнината от социалистическата революция в България). (ДК 1984, кн. 9, с. 1-9).

Доц. к.б. Иван Денев, “Октомврийската революция и нашата съвременност” (ЦВ 1986, бр. 28). – Сега е декан на богословския факултет!

Проф. к.б. Николай Шиваров, Славчо Вълчанов, “За чисто и човеколюбиво тълкуване на Словото Божие. (По повод псевдобогословието на Армагедон)”. (ЦВ 1987, бр. 7). – Оплакват се, че някои богослови клеветели и настройвали против СССР като “боговраждебен”.

Струпал на едно място: Иван Марчевски

За искрено вярващите православни християни остава дилемата докъде се простира правото вярващият да се идентифицира с “църковно единство”, което е родено от несвят съюз иницииран от политическа, и репресивна в миналото система. Съюз, наложен не чрез свободата на Духа и заради вярата, а чрез силата на държавната принуда и идеологическата пропаганда.

Петък, 18 Ноември 2011 18:37

Панайотова “атакува” отново

Любимката на медиите по въпросите на налагане на единна държавна религия и опазване от “сектите”, г-жа Десислава Панайотова, нападна протестантските християни за пореден път. В статия във в. Стандарт от преди десетина дни (“Нерегистрирани по закона учения атакуват деца”, 22 февруари, 2009 г.) тя заявява следното, на въпроса на журналистката:

- Кои сред регистрираните вероизповедания са най-многочислени и с най-голямо влияние?

- Това са протестантите. Те са около 90 хил. души в България. Докато Свидетели на Йехова у нас са с 1700 членове. Но протестантите са най-широко представени, най-активни и с най-много разновидности. В България имат над 400 клона, макар че тази бройка е динамична – едни се закриват, други изникват. Все пак имат представителства във всички големи градове, а и в по-малки като Берковица, Карлово, Павликени. Тези общности атакуват и привличат населението със социални помощи – храна, дрехи.

Опитваме се да си представим как точно може да бъде “атакувано” населението с помощи… Може би замерване с дрехи и обувки и пръскане на подпомаганите с паста за зъби и шампоан? Но тогава следва да си зададем въпроса: Защо атакуваните са “привлечени”?

Следва да обясним за хората, които не могат да различат добро от зло, че когато някой върши благодеяние и подпомага нуждаещи се хора, той или тя не “атакуват населението”, а просто вършат добро дело. Добро е защото раздаването на помощи е безвъзмездно подпомагане на хора в нужда, за което не се иска нищо в замяна. И за да се извърши едно такова благодеяние мнозина са отделили от своите доходи и благосъстояние, от времето си, положили са труд да организират раздаването, с една дума жертвали са нещо от себе си.

Може би следва в речника на г-жа Панайотова да влезе думата “подпомагат“, която доста по-точно отразява благотворителната дейност на протестантските църкви. Засега не настояваме за думичката “Благодаря!”. Употребата й все пак въпрос на чувствителност и личен морал.

Петък, 18 Ноември 2011 18:36

Православен универсализъм

Тезата, че БПЦ, официално одобрена от държавата, има над-обществено и над-държавна юрисдикция е абсурдна. Не може да наложиш на всички своето мнение, колкото и универсално да ти се струва то.

Грехът на себеправдеността е основна причина за духовно и житейско падение. Отричането на факта, че има други, себеподобни и несъгласни е толкова упорито, че привържениците на официалната православна църква са готови дори да обвинят Европейският съд в “тенденциозност”. Такова поведение няма да помогне нито на каузата на православието, нито на “преодоляването на разкола”. Позволяваме се си да припомним на водачите на православието, че Божията всеприсъственост и църковния универсализъм са две много, много различни понятия. Бог е единен и навсякъде, чадата Му, които наричат себе си Негова църква, само могат смирено да се стремят към това единство, с респект и зачитане на мнението и достойнството на другия.

Едвам ли личното безхаберие може да е голям грях. То обаче може да се превърне в изкушение – освен да изложиш себе си, също да омаскариш хората, които са ти гласували доверие. Като капак на всичко, пълното невежество по определени теми може да доведе дотам, че работата да се свърши точно така, както не трябва…Не е ясно, дали някъде по света има състезание за изричането на най-абсурдни неща в най-кратко време, но ако имаше, българският депутат от групата на социалистите в Европарламента – Маруся Иванова ЛЮБЧЕВА (срв.http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=BG&partNumber=1&id=37524&language=BG) можеше да бъде лауреат на наградата по дисциплината “Абсурдни изказвания по Църковно право”. При това с право! В края на едноминутно изказване в Европарламента

Законът за вероиповеданията определя БПЦ като традиционна за България и неподлежаща на регистрация. Изборът на Патриарх и Състав на Св. Синод не са обекти и субекти на правото, а подвластни на църковните канони.

От този цитат възникват няколко въпроса, на които евродепутатът от Бургас, или някой от осемте и сътрудници (http://www.bs-ml.eu/team.html) сигурно може да даде отговор, поне за себе си. Ако пък не може, има най-малко две възможности – спешно да споходи до някой свещенослужител – има и в Брюксел и в Страсбург енории на Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, или пък да консултира някого в Бургас или където е приходяща депутатът-социалистка, ако изобщо е приходяща (по вътрешни партизански съображения). В противен случай може да е време да си припомни поговорката за мълчанието и златото.
Въпросите:

1. “Регистрирана” ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?

2. Подзаконов нормативен акт ли е Уставът на БПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за нормативните актове?

3. След като Законът за вероизповеданията регламентира нещо свързано с БПЦ, не е ли тя негов обект? А не е ли субект на правото?

4. Ако чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията вменява на БПЦ качеството и на юридическо лице – може ли тя да не бъде субект на правото? А за какво става въпрос в категоричния чл. 44, ал. 3 от Конституцията?

5. Български граждани ли са Нег. Св. патриархът? А членовете на Св. Синод? Като такива, трябва ли да се съобразяват с българското право – независимо от религиозните си убеждения? Каква е ролята на чл. 58, ал. 2 от Конституцията?

6. Светска (религиозно-неутрална) държава ли е България? Какви са мотивите на Конституционния съд в точка 16 на Решение №2 от 1998 г.?

7. Изключва ли светската държава вменяването на религиозни норми държавноправен характер? Трябва ли светската държава да се съобразява с религиозни норми?

8. Може ли “подвластието на Св. Канони” да “освободят” духовника от вроденото му качество по конституция – субект на българското право? (вж. въпрос 5-ти).

9. Може ли един себеуважаващ евродепутат да се изказва “за доброто на Синода” в пълен противовес с неговите постановки:
1. с Решение № 13, абз. 4, на IV-ти ЦНС (срв. ЦВ 15/1997) и
2. точка 2 от официалните писма от V-ти ЦНС (срв. изв. бр. ЦВ януари 2002)?

Едноминутното изказване на доц. д-р Любчева в Европейския парламент достойно се нарежда до изявлението на проф. Герджиков, че “Католиците са протестанти” (http://www.sedembg.com/137/page21.htm) и изказванията на върховен съдия Пенчев (http://hpberov.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html).

Интересно, кой ли е следващият ПОЛИТЕКСПЕРТ по Църковно право? Скоро се очаква отговорът на политици от ДПС, които да обяснят защо трябваше да преписват преамбюла на руския Закон за вероизповедания в нашия
(вж. http://hpberov.blogspot.com/2008/09/blog-post_6687.html).

Оригиналът на този постиниг тук.

http://dnes.dir.bg/2009/02/06/news3962327.html

В горепосочената новинарска статия се твърди, че българският Президент г-н Първанов, е призовал водачът на Руската православна църква да вземе становище по решение на Европейският съд за правата на човека, в Страсбург. Въпросното решение от януари т.г. посочва, че българската държава недопустимо и противозаконно се е намесила във вътрешно-църковен спор на българската православна църква по повод схизмата в църквата. Решението дава три месеца за споразумение между странита в спора – българската държава и т.нар. “Алтернативен синод” чиито свещенослужители и пасоми бяха отстранени с полицейска сила от около 250 храма през 2004 г.

Подобно изказване от държавния глава застрашава не само дипломатичния протокол но и отделянето на религиозните институции от държавата съгласно българската конституция (чл. 13, ал. 2). С този вид изказване г-н Първанов на дело отправя политическо предизвикателство срещу юрисдикцията на Европейския съд и самия Европейски съюз. Такова предизвикателство проправя път за установяването на държавна политика в подкрепа на един съвременен, пост-комунистически цезаро-папизъм. Ако преценката ни е правилна, мрачни дни очакват българската демокрация, плурализъм и свобода на религията и словото. Оставяйки настрана, че законноста за пореден път е счетена за второстепенна категория.

Напълно е възможно тази реакция на г-н Президента да е предизвикана от апела на “официалният” Синод към държавата и “православният български народ” да защитят православието като официална религия. От становището става ясно, че официалният Синод не е схванал смисъла на решението на Европейския съд, а и българската конституция, а именно – религиозните институции са отделени от държавата и религията, която и да е тя, не може да разчита на светската власт да решава вътрешните й междуособици:

Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.

Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква – вековен крепител на устоите на българската нация.

Ще припомним, че българската конституция изрично забранява установяването на държавна идеология, което включва и религиозна такава (чл. 11, ал. 2).

Очевидно “никакъв съд по света” и никаква конституция или европейска конвенция за правата на човека може да разубеди изразителите на подобни мнения, че цезаро-папизмът е формула, която не се съвместява със съвременните закони в България и ЕС. Но по отношение на непукизма към другите и към законността, България е доказала, че е страна на неограничените възможности.

Информационният сайт Православие.бг публикува открито писмо в отговор на интервюто с петимата православни клирици относно дейността на д-р Панайтова, известна още като Пулиева.
http://www.pravoslavie.bg/content/view/10555/162/

Коментар, цитати и дискусия в нашия блог по въпроса тук:
http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=26

Когато публикувате ваши коментари под статиите, молим съобразявайте се с правилата на сайта ни за това. Вижте правилата в страницата “За блога”.

Българският сайт за православна информация, pravoslavie.bg публикува мненията на петима православни богослови и клирици относно казуса Десислава Панайотова (известна и като Пулиева).

Панайотова стана известна в обществото с невъздържаните си мнения насочени срещу протестанските християни. Мненията й бяха широко тиражирани от националните медии, като нито една от тях не даде възможност на обвинените в “сектантство” “опасни” вярващи християни да изложат своята позиция.

Мненията в посочения по-горе линк имат за цел, според интервюиращия, да мотивират публична защита на Панайотова. Срещу нея е заведена  жалба в Комисията за защита от дискриминация през есента на миналата година, процедурите по която са в ход. Въпреки, че мненията на интервюираните се различават по тон и аргументация, общата картина е, че дейността на Панайотова е полезна и предпазва обществото от “протестантската заблуда”.

Очевидно дебатът и залогът са се качили, защото има вече международен отзвук. Руски информационен сайт публикува статия под заглавие “Българите дискутират могат ли да наричат протестантите “сектанти”" – http://www.regions.ru/news/2192250/

Прилагаме цитати от изказванията на интервюираните:

Митрополит Кирил:
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те (протестантите – б.ред.) трябва да се върнат там, където са били.

Така и църква може да бъде само общността от християни, която има иерархия с апостолска приемственост и св. Тайнства. Всички други организации, колкото и да са добродетелни, колкото и да са благодетелни, не могат да се наричат църкви. Могат да бъдат асоциации, сдружения, организации, но не и Църкви.

Всяка липса на духовник, даже за изпяване на едно тържествено “Многая лета”, вече е протестантизъм…Или ако при обществена молитва и живо изпълнение, не се спомене съответният духовен началник, това също е отричане на иерархия, т. е. протестантизъм.

Игнатий (Карагьозов):
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.

Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме.

архимандрит доц. Павел Стефанов:
Православието е най-толерантното и най-гоненото християнско вероизповедание.

Тези, които заплашват нея (Панайотова) и възглавявания от нея център, всъщност са врагове на Българската църква и на обществения мир. Св. Синод трябва да се намеси по-осезателно в нейна защита, защото мълчанието, в случая, е равносилно на предателство.

Василий (Шаган):
Ако все пак се води подобно нещо (анти-сектантска кампания – б.ред.) от страна на д-р Панайотова, то защо да не го приемем като съвсем нормално, предвид това, че тя ръководи център, занимаващ се с изследване на различни религиозни култове, особено с такива, които показват в ученията и практиките си, че влизат в коренен разрез с общо-християнските ценности и с нормалния социален живот в българското общество.

А, когато възникват дебати като този, в който участва г-жа Панайотова, то (познаваме д-р Панайотова и вярваме, че е така) са именно с такава цел: публично противостоене срещу неправилните (според нас) разбирания на хората, които наричаме сектанти (отцепници). Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите.

Да, някои религиозни движения, които държавата регистрира и припозна като “нормални”, узаконявайки ги, повлякоха хора, насаждайки им антисоциални и деструктивни възгледи и поведенчески модели.

Дякон Михаил (Милен Манев):
Според Конституцията на Република България Източното Православие е традиционно вероизповедание. От последното следва, че всяко друго вероизповедание може да бъде разглеждано или като секта (нещо, което отлъчва хората от Православието), или като култ. Това са двете алтернативи, които стоят пред нас в един чисто богословски аспект (изключваме социологическия).

Аз лично съм атеист, но винаги ще подкрепям Православието, защото осъзнавам, че само то би могло да обедини българите и да им помогне да излязат от черната дупка, в която се намират в момента. Моите лични чувства и вярвания са без значение, когато на карта е поставено оцеляването на държавата.

– Che Guevara, анонимен автор на постинг 36 под статия във в. Дневник относно намесата на МВР и Община Бургас срещу свободата на религията през април 2008 г.

Личните чувства на “Че Гевара” от горния пасаж са горещо споделяни от МВР-Бургас, най-вече от отдел “Икономическа полиция”. В писмо до РИО на МОН – област Бургас, по станалия вече традиция начин, полицията следи за това да не би случайно да бъдат нарушени правата на някого при показването на филма “Историята на Иисус за деца”. Протестантската организация “Агапе България”, разпространява лицензираното му копие. Виждаме, че дори услужливо православизираното име на Господа от страна на Агапе (православната традиция изисква името на Исус да бъде изписвано с две “и”) не може да умилоствиви строгите блюстители на реда и правата – МВР-Бургас.

В писмото не се споменава нищо за “секти” този път. Непредубеденият прочит на документа обаче веднага показва демгогската терминология и цели на поредното анти-християнско окръжно.  МВР нарочва директорите с “цел недопускане на злоупотреби и нарушения, както и на човешките права” отблизо да контролират покзаването на филма, ако въобще го допуснат за показване. Директорите на училища следва да видят около пет сертификата и номера на DVD-то преди да го пуснат. Ако и този елемент на спазване на псевдозаконността не предодврати прожекцията (може пък да се окаже, че прожекционистът се е снабдил с всички копия от сертификати за нещастие на полицаите), има още една защита. За прожекцията трябва да се получи съгласието на всички родители и на психолога (!?) преди да го прожектират на децата. И най-накрая, за да се гарантират “правата на човека,” по време на прожекцията не трябва да се прави никаква “религиозна агитация под формата на проповеди, беседи или подаръци”, се казва в инструкцията. Груб, тоталитарен, милиционерски подход, недодялано завоалиран с терминология, която хвърля прах в очите. Всъщност МВР Бургас има една цел – да защити “православният атеизъм” като предотврати това децата да научат по подходящ за тях начин, че има Бог, и че Исус ги обича.

Самият Христос каза, когато видя, че учениците му отблъскват малките дечица, за да не го притесняват:

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (Евангелие от Марк 10:14)

Но принципите на Божието царство са очевидно неприложими в Бургас, тъй като полицията бди да не би децата да получат дори подарък.  За да не бъде разединена православната ни атеистична държава или застрашено “царството на МВР“.

Петък, 18 Ноември 2011 10:46

Годината на анти-”анти-секти”

Грубостта е в пълното отстъствие на толерантност и взаимна търпимост, в нежеланието един човек да се приеме такъв, какъвто е, в отказа да се приеме, че хората имат право да не са съгласни с нас и че несъгласие не значи непременно омраза…

–Георги Марков, Задочни репортажи за България, 1991 г. стр. 297

Най-проникновеният хроникьор на позора на българското комунистическо минало, Георги Марков, би се учудил, че две десетилетия след падането на мракобесния режим, навиците на хората и на държвата към човешката лична свобода не са се променили много.

Не случайно 2008 година бе обявена за “година на сектите.” В България отношението към другия по вяра е както отношението към човека до нас в ежедневието - грубо и безцеремонно.

Замисълът на подобна контстатация е, че тази година бе наситена с кампанийни атаки в националната казионна преса, от фундаменталистки центрове за “изследване на нови религиозни движения”, от редица държавни органи на местно ниво и МВР.

Въпреки това ни се иска да дадем едно разяснение. Може би тази година не бе толкова година на атаката срещу свещеното право на вяра в Бога без намеса от държавата или злонамерени медиийни работници и гаулайтери на съвестта. Тази година бе също и година на организираната защита на правото на свобода на вярата в Бога.

Естествено за пореден път ще отбележим факта на пълното “медийно затъмнение” на темата за свободата на религията или по скоро на отсъствието на такава.

Единствените материали появили се в пресата са неотменимо насочени срещу конституционото право на свобода на вярата, срещу религията, и особено срещу протестантите. Това е неписано правило, което работи безотказно. До този момент, единствено в. Дневник дава глас на защитници на правото на свободата на вярата, (наскоро те публикуваха отвореното писмо на стар протестантски пастор).

Освен Дневник обаче не се намери НИТО ЕДНА българска медия, държавна или частна, която да погледне на нападките срещу правото на хората необезпокоявно да търсят Бога и да вярват в Него по различен начин. Не бе даден шанс на тези, които бяха наричани “сектанти”, “опасни за националното единство”, “зарибяващи младежите”, “подкупващи с помощи” да кажат едно изречение в своя защита.

В надпреварата за експлоатацията на сензационната тема в средновековен хор се нахвърлиха срещу “опасните секти” различни “шоу-а” и по телевизията. Неинформираността на хората относно вярата и правната й защита се превърна в удобна платформа за експлоатирането на темата. Някои представяния бяха направо абсурдни. Жени в женското предаване на Марта Вачкова оплакаха “чудовищните престъпления” на “сектите”. Факти в какво се състои трагичната съдба на пострадалите от секти не бяха изнесени.

Гротескно маскиран мъж, в сутрешно шоу по бТВ декларира, че поема голям риск с внедряването си в неназован култ (за да спестим трилъровото напрежение за читателите - става дума за езотеричното култово общество на братя Гайдарски, съвсем открито критикувано от г-н Дакашев, без маска и без премодулация на гласа). Премодулираният глас на маскираният бе съпъстван от развълнуваните и несвързани частични изречения на възрастна жена, чиято реч бе разбираема поне дотолкова, че да стане ясно, че и тя е анти-сектантка. Водещата пък, допълнително нагнетяваше обстановката като прекъсваше събеседниците си или им подаваше отговорите. В края на предаването същата мина всякакви граници и се държа грубо с представител на Дирекция “Вероизповедания”, който бе поканила да даде мнение по телефона. Вижте видеото тук (за да спрете видеото презаредете страницата):

“Нерегламенитрани религиозни общности”? Че кой има право да регламентира вярата на човека в Бога, уважаема редакция на бТВ? Освен самия Бог?

Но ако оставим очевидната стихийност в третирането на проблема за вярата и свободното й изразяване и практикуване – територия явно недостъпна за масата журналисти – не е ли най-професионална журналистическа практика да търси всички страни на една история? Какво по-интересно от това да поканиш “сектаните” за мнение или дисусия? Ако те са такива страшни човешки изроди, каквито ги описват полит-комисарите на анти-сектантството какво по-добро за обществото да бъдат те изложени на показ? Разбира се, нито един “опасен” протестантски пастор не стъпи в телевизионно студио. Както нито един репортаж не показа адекватно, подробно и документирано, същността на протестантската вяра, богослужение и начин на живот.

Тук можем да изтъкнем единствената положителна черта в шоуто на известния травестит Азис – той не повдигна върпоса за сектите. Нещо повече – софийски пастор заедно със свои последователи участва в Азисовото шоу. Въпреки удивлението ни от избора на платформа за изява на този пастор и съмненията, че Азис е истински борец за свободата на религията, не можем да не отбележим, медийната нестадартност, както на домакина на предването, така и на пастора, на фона на описаните по-горе тенденции.

Остават ни два извода за българските медии (с изключение на Дневник) и те не са добри:

1. Българските журналисти са пълни непрофесионалисти и не ги е грижа за истинското отразяване на събитията;

ИЛИ

2. Българските журналисти са изцяло предадени на пропагандната машина задвижвана чрез политически и финансови лостове и не могат, или не смеят, да имат и да предадат независима гледна точка за събитията около истеричното анти-сектантско движение.

Ето защо всъщност 2008 година предизвика началото на независимо третиране на проблематиката. Не в централните медии, а в интернет, в дискусионни форуми и сайтове могат да се прочетат факти и анализи, които дават картината вън от наложената медийна пропагандна визия. Това е движение, на хората, които искат да мислят самосотятелно, а не желаят да бъдат информирани в стил “промиване на мозъка” от казионни медии. Тези хора се обръщат към интернет в търсене на задълбочени анализи и адекватно представяне на свободата на религията, съвестта и словото.

И така всъщност бе дадено началото на анти-анти-сектантството. 2008 е всъщност година на анти-сектантството защото за първи път пошлото окарикатуряване на хората с различни убеждения бе назовано по-ясно от преди от вярващи и невярващи. Демократично настроени и свободолюбиви хора, за които насаждането на омраза към “невидимия враг? с друга вяра не е достатъчно основание за ненавист заемат позиция, която е алтернатива на медийното затъмнение на истината. Част от доказателствата на тази теза са и в публикациите в нашия уеб сайт.

Тази тенденция ще продължи да се разраства и през 2009. Просто защото внимателното отношение към истината е пътят към свободата.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-12-17&article=259821

В статия от вчера, 17 декември, вестник Стандарт атакува Мартин Димитров за това, че е протестантски вярващ. Богословът написал статията, Георги Шишков, отправя няколко обвинения и към пастор Людмил Ятански, ръководител на църквата, която посещава г-н Димитров и семейството му.

Атаката срещу Мартин Димитров е още в заглавието на статията: “Секта в надпреварата за СДС”. Общото впечатление от материала е, че несъмнено цели да използва насадената от държавни органи и медиите неприязън към „сектантите”, за да повлияе на изборите за нов лидер на СДС, в които Мартин Димитров е водещ, преди балотажа в неделя.

Въпросът на автора има ли право пастор да провежда политическа агитация сам по себе си показва отговорът, който обществото, а и богословът Шишков имат предвид. Той е не, разбира се. Не, защото как е възможно общество, което отрича и отричало години наред правото на вяра в Бога, да допусне, човек с такава вяра да има влияние върху политиката и обществото? Такава е нагласата на наследената от комунизма атеистична доктрина, която всъщност защитава статията. Не е случайно, че кампанията анти-секти от последните месеци се оказва удобна платформа за разправа с Мартин Димитров не заради нещо лошо, което той е направил, а заради убежденията му.

В същото време, колкото и да е естествена тази „богословска” реакция, отричаща правото на изразяване на мнение, законът твърди друго. Българската конституция и Европейската конвенция защитават правото на изразяване на мнение и свободата на словото. Няма никакви законови причини заради вярата си даден човек да бъде лишен от правото на мнение и неговото изразяване.

Разбира се, има го и уникалният чл. 13 ал. 4 от конституцията, който твърди, че: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.” В този смисъл изразяването на политическо мнение от Ятански сякаш не е оправдано и сякаш е нередно.

Но това не е така поради две причини. Забраната за използване на вярата за политически цели не е европейска норма, а типично комунистическа. В законово предвидените ограничения на правото на свобода на религията в изключителни случаи, ЕКПЧ никак не визира такава забрана. Комунистическата същност на споменатата забрана, запечатана в предишните български конституции, се състои в стремежа на тоталитарния режим да изолира влиянието, морално, духовно и обществено, на църквата, знаейки силата на на моралното лично и обществено послание, което християнството носи.

На второ място следва да отчетем фактите за фразеологията „верските убжедения не могат да се използват за политически цели“. Въпросът е, от КОГО НЕ МОГАТ ДА СЕ използват религиозните убеждения за политически цели? Защото до този момент редица държавници и държавни органи доказват, че нямат никакви угризения да ползват религията за свои политически цели. Така отговорът се налага сам – религията не може да се ползва, църквата да влияе с мнението си в обществото. Тази забрана обаче, не важи за държавата. Ако държавата реши, тя е доказала, че религията спокойно може да влезе в действие в помощ на дадена политическа кауза.

Важно е в това уравнение е, че религията трябва да е управляема, разбирай – подчинена на държавата, за да бъде ползувана за политическо-държавните цели. А протестантската църква, където индивидуалността е в центъра на църковната общност, а и на участието на хората в обществото, не е така лесно контролируема и допуска независими от тоталитарното „цяло” мислене. Тоест за поддръжниците на тоталитарната формула за демокрация „свободомислие” и „сектантство” са едно и също нещо.

По тази причина „анти-сектантската” карта отново заиграва при изборите на лидер в СДС. Не бива да забравяме, че въпреки че терминът „секта” е използван от по-консервативните православни за обозначение на всички други християни, той любима категория на комунистическите идеолози. Четем в „Наръчник на атеиста”, Издателство на българската комунистическса партия, 1960 г. превод от руски:

Главните причини за появяването на секти са в класовата борба, която разделя на враждуващи групи цялото експлоататорско общество, в това число и религиозните организации. Появяването на секти е външен идеологически израз на класовите интереси на различни социални групи вярващи от една и съща религия”.

А според нас, главната причина за продължаването на „класовата борба” срещу правата на хората и свобода на вярата, е в това, че хората, които отстояват страната на правдата и истината, не заемат своята позиция. Това дава възможност на хора да бъдат очерняни не заради делата, а заради убежденията им. Надяваме се случаят с г-н Димитров да докаже, че е възможно анти-сектантската параноя с комунистически привкус да се окаже по-слаба от волята на хората за истинска свобода. Все пак СДС не е БКП.

http://focus-news.net/index.php?id=f10538

В последните два въпроса на интервюто, интервюиращия се опитва да подведе ръководителя на официалното ислямско вероизповедание в България. В тях журналистът иска да разбере дали г-н Мустафа Алиш Хаджи не счита, че многото регистрирани вероизповедания от държавата не са “негативна тенденция” и “предпоставка за разпространението на секти”. Г-н Хаджи ясно заявява необвързаността на мисленето си анти-сектантски настроения и галантно препраща въпроса за възможно ограничение на свободата на вярата в България към политиците.

Тези въпроси може да бъдат разгледани и като добронамерено отношение за търсене на мнението на главния мюфтия за “сектите” от страна на журналиста на “Фокус Нюз”. Но ние считаме, че повдигането на въпроса за “сектите”, за пореден път извежда на преден план невежеството (или може би тенденциозното отношение!?), в което някои медии и техни представители тънат по отношение на религиите, въпреки претенцията да образоват читатели и зрители за “опасността от сектите”.

Естествено, че ислямът не се интересува от разпространението на “секти” защото този въпрос, в българския контекст, е преимущствено обвързан с политическото тълкувание на християнската религия. В българския държавен модел винаги е залягала идеята, че църквата (официално подкрепяната от държавата православна такава) е държавна институция, а вярата е вяра в националното единство. Бог някак си малко участва в това уравнение.

Принципно евангелското християнство не обвързва вярата с националността, както това прави правосланието и исляма, а набляга на личната връзка на всеки човек с Бога. Всеки човек има право да чуе благовестието на Исус Христос, посланието за вечен живот чрез вяра в него, независимо от своята раса, националност или културна обвързаност.

В библейското християнство църквата в никакъв случай не е национална институция, а още по-малко държавна. Тя е формирование на доброволни начала на хората, които са приели учението на Христос и са станали Негови последователи. Тези последователи са от всяка народност, възраст, раса и пол; библейската вяра в Бога не е вяра в някакъв мини-национален бог, а в Бога на вселената и на историята,Който има отношение и към отделния човек (1 Петрово 2:9). Всеки човек има право да чуе евангелието и да реши дали желае да приеме Христовото учение или не (Римляни 10:14-16). Този неполитически, но универсален, подход съвсем естествено бива възприеман заплаха за монолитното религиозно-национално единство в основата на държавно-религиозните системи и светогледи.

Тъй като ислямът не е задължителна официална държавна религия в България, а е в ролята на второстепенна етническа религия, напълно логично е ръкводството му да проявява повече разбиране към малцинствените религиозни групи.

Анти-сектантството е по-типично за представители на политически, националистически и квази-религиозни слоеве, които виждат в православието възможност за възраждане на единна държавна идеология, която да бъде наложена на всички, за да бъде обединена нацията. Обикновено това обединяване е и срещу “влиянието на Запада”.

Ето защо, опитът на интервюиращия да въвлече представителя на исляма в кампанията “анти-секти” стои не на място и малко абсурдно.

Ще продължим да коментираме и анализираме медийни опити за сеене на нетолерантност на религиозна основа. Защото вярваме, че свободата на словото е и отговорност, и публиката има право да чуе и друг подход и мнение по наложената в медиите кампания “анти-секти”.

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий? счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове – нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява – без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

http://www.dveri.bg/content/view/5177/48/

Сайтът съобщава за това, че в КЗД има православен богослов.

http://www.duma.bg/2007/0107/160107/obshtestvo/ob-1.html

Професорът по научен комунизъм и атеистична пропаганда Стойчо Йотов плаши читателите на в. Дума със “секти” в политиката.

http://www.bspbourgas.org/news-%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%20%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%20%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-info-780.html

А в този линк Българската социалистическа партия, бивши комунисти, – Бургас заявява, че “Секти зарибявали младежи. Наглостта на комунистите, които десетилетия тъпчеха християнството и всяко човешко религиозно чувсвто, и преследваха безмилостно хората с религиозна вяра, да твърдят в свой стар пропаганден стил същите лъжи, е трудна за проумяване и възприемане. Това поведение на бургаските комунисти е не само морално осъдително то е противозаконно. Цитираната статийка на практика представлява подбуждане към дискриминация на религиозна основа, в нарушение на чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация.

Но все пак делото на Християнски Център София бе спечелено пред Комисията за защита от дискриминация.
http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=news&nid=10905

Интересна тенденция се появява в коментарите на анти-сектантите напоследък. В три отделни случая, публикувани в медиите регистрацията на дадено вероизповедание се изтъква като нищо не значещо за неговото лигитимиране като общество от хора, чиято вяра трябва да бъда зачитана. Вярата, нашата теза винаги е била такава, няма нищо общо с каквото и да било регистриране пред държавата или където и да е. Вярата е абсолютно, лично и ненакърним право, и не подлежи на лицензиране. Но явно и за тези, за които регистрацията би трябвало да значи нещо, тя не значи нищо.

Какво означава на дело това? Ако следвате нашата гледна точка: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра не подлежи на одобрение, тя си е ваша и вие имате пълна защита на конституцията и законите и без регистрация.

Ако следвате гледната точка на идеолозите анти-”сектанти”: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра подлежи на преследване, обругаване и дискриминация, защото за тях вашата вяра е “нетрадиционна” и неудобна.

Тези три примера са изказванията на Панайотова пред в. Телеграф, на Стойчо Йотов пред в. Дума и описанията в писмото на Бургаската община и раздел на МВР.

http://www.dveri.bg/content/view/2422/139/

Вносът на този тип фундаменталистка “православна” пропаганда е директно от Русия, която едва ли може да бъде пример за толерантност и свобода на вероизповеданията и зачитане на свободата и достойнството на личността. Свещеникът, автор на статията обвинява последователите на петдесетното християнство в това, че са “тоталитарна секта” защото увещавали наркоманите да се покаят и да повярват в Христос. Има ли по-библейски подход към проповядването и разпространението на християнството?

Изводът на Новопашин, авторът на пропагандния материал на практика е: по-добре наркозависими отколкото “сектозависими”. Или другояче казано: по-добре да умреш в агонията на наркотичната зависимост, отколкото да приемеш вяра, която Новопашин не харесва. Презрителното отношение на автора към вярата и богослуженията на християните, които изповядват петдесятното библейско учение е първата стъпка на насаждане на омраза на религиозна основа.

Може би хората в руското общество, привикнали към “идеологическа борба с партийния враг? обявяван обикновено за народен такъв,  са склонни да толерират подобни обругавания на вярващи християни само заради вярата им (в статията няма никакви обвинения към петдесятните освен това, че вярват по различен начин). Учудващо е, че сравнително сериозен сайт като Двери си позволява да стане пропагандатор на националистичeско-религиозния фундаментализъм, който мотивира подобни насъсквания срещу това, което в умовете на много хора са “иноверците” за сметка на правото на всеки, без преследване от държавата и обществото да реши сам собствените си убеждения и ученията, които да определят светогледа му. 

Но може би  това нетолерантно отношение не е толкова учудващо, на фона на подновената в България истерична кампания “анти-секти” от последните месеци в медиите и сред някои държавни органи. Истинските цветове на толерантността и вярата на мнозина биват изпитвани в такива условия на идеологическо противопоставяне, в което всеки търси да изтъкне себе си и своята организация, като единственият път към спасението. Какво е мнението на Христос обаче тези “спасители от секти” едва ли се интересуват. Нито се притесняват от факта, че свободата на съвестта, религията и словото, определят доколко едно общество е узряло за това да бъде общество на демократичен и правов ред, в който се зачита достойнството на човешката личност.

Репортаж от 4-ти август 2008 г. на местна телевизия, Евроком Царевец, във В. Търново, представлява поредното злепоставяне на евангелските християни в българската медия. В краткия репортаж, който можете да видите по-долу, журналистите с тенеденциозно отношение наричат пастора “самозван лидер” обвиняват църквата, че четяла и тълкувала Библията (че какво друго да прави една група от вярващи християни?), и съвсем очевидно се опитват да уловят в “нерегистрирана религиозна дейност” фондацията към църквата. Репортажът е още едно доказателство, че българската законова система и българската държава имат неадекватно и потисническо отношение към хората с религиозни убеждения.

Ето и самия репортаж (в случай, че контролните функции на видео плейъра не действат, презаредете страницата):

[flashvideo filename=http://pastir.org/wp-content/uploads/2008/08/SION_NEW.swf width="480" height="400" repeat "false" /]

Три са открояващите се тенденции във филма:

1) Журналистическата тенденциозност, която започва още в началото като обявява евангелската църква Сион за “нетрадиционно вероизповедание”. Докато си поеме въздух журналистката парадоксално обявява, че църква Сион била “добре позната на великотърновци”. Как може едно вероизповедание да е добре познато и в същото време да носи етикет “нетрадиционно”?

2) Държавната намеса във вярата и в душите на хората и ролята на медията като обществен обвинител във “нетрадиционна вяра” изопачават изцяло смисъла на правовия ред в страната. Нарушители са не тези мирни хора, които имат вяра, която практикуват, а Агенцията, на която по конституция й е забранено да се меси във вътрешния живот на вярващите. Нарушители са и журналистите и техните пордуценти, защото насъскват обществеността срещу мирни хора, чиято вина е че “са се отделили от цялото” (като не е ясно – кое е това “цяло”?) и че вярват по начин, който не се харесва на журналистите или на Агенцията за закрила на детето. Това изопачаване на закона и морала и безпочвените обвинения, водят до гузно поведение от страна на вярващите за нещо, за което те би трябвало да се чувстват защитени, а не виновни. В репортажа се казва, че Агенцията за закрила на детето успяла да накара фондацията на църквата да подпише декларация, че няма да извършва религиозна дейност с деца. Тази Агенция се явява като религиозен цензор на фунадменталното право на вярващите да изповядват вярата си на всяко място и във всякакви условия.

3) Самите вярвящи следва да са убедени в собствената си свобода да вярват, а не да бъдат контролирани от некомпетентни държавни служители или тенденциозни журналистически предавания. Може би грешка на вярващите от църква Сион е, че въобще са допуснали Агенцията за закрила на детето да ги унижи и да им отнеме конституционната свобода на съвестта и ненамеса на държавата във вярата на хората, като ги накара да подписват декларации за това, че няма да вярват по начин, по който не харесва на Агенцията и респективно – на държавата.

Репортажът сам по себе си е в нарушение на забраната на дискриминация според Закона за защита срещу дискриминацията. Този репортаж, както и представеното в него поведение на Агенцията за закрила на детето, представляват тормоз над хора заради тяхната религия, по този закон. Но това е само едно, освен всички останали нарушения на основното човешко право на свобода на вярата в Бога и нейното свободно практикуване и изповядване, които това предаване и информацията предадена в него представляват.

Констатацията на ЕК в седемстраничния доклад от 23 юли 2008 г. е изказана пределно ясно – българските съдилища и администрация не работят; законите са само на хартия. Също така спирането на средства отпускани от еврофондовете е крайна мярка, неупотребявана досега от Брюксел спрямо неизправни страни-членки на ЕС. България създаде европейски прецедент в това отношение, според Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, пред в. Дневник от 24 юли, 2008.

Прочетете пълния текст на доклада на български език тук – pdf file.

Статията е публикувана във в. “Капитал” през 2003 г. (нужен е абонамент, за да я прочетете онлайн).
 Брой 41, 18 октомври 2003, 00:00 / ОБЩЕСТВО
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223484

ЗА: Доц. Иван ЖЕЛЕВ, директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет

Законът за вероизповеданията наистина е много добър. Само онези, които са живели като вярващи хора в България по време на действието на предишния закон, знаят каква е разликата. Уважавам мнението на председателя на Комисията за сигурност и сътрудничество на САЩ г-н Кристофър Смит (публикувано в последния брой на „Капитал“, бел.ред.) Но не мога да се съглася с всичките му твърдения. Законът ни не беше приет набързо.

Няколко мандата на Народното събрание изтекоха, докато се стигне до приемането му. При дейността си работната група се ръководеше от нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на Международния пакт за граждански и политически права, както и от принципните препоръки, направени в експертизата на Съвета на Европа по повод на законопроекта, разглеждан в предишното, 38-о Народно събрание. За пръв път бяха привлечени и експерти от голям брой вероизповедания.

Законът основно промени философията на отношенията между религиозните общности и държавата, като реално гарантира свободата на вероизповеданията и отделеността им от държавата. Чрез тяхната регистрация в съда се премахна възможността за намеса на властта във вътрешноорганизационния живот на религиозните групи, каквито печални инциденти имаше и в близкото, и в по-далечното минало.

Дирекция „Вероизповедания“ се превърна от контролиращ орган в институция, която подпомага дейността на вероизповеданията и гарантира спазването на религиозните права. Законът съдържа реституционни разпоредби, които дават възможност за възстановяване на собствеността върху имотите на вероизповеданията, отнети в периода преди 1989 г. Така се премахва една огромнанесправедливост.

Законът за вероизповеданията не създава привилегии за БПЦ и в никакъв случай не дискриминира останалите вероизповедания. Не съществува конституционна забрана за държавата чрез закон да признае качеството на юридическо лице на определена общност, в случая БПЦ. Това признание по никакъв начин не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават – както на източноправославните християни, така и на тези, които изповядат друга вяра.

Невярно е твърдението на г-н Смит, че всички вероизповедания освен БПЦ трябвало да кандидатстват за регистрация. Според определението на закона регистрацията на тези вероизповедания беше служебно прехвърлена в Софийския градски съд и вероизповеданията не бяха утежнени с нищо. Не имало и отказ на визи за представители на религиозни ордени. Това е недоразумение.

Наистина деликатен, но пък съвсем ясен е случаят с разколническата група на епископ Инокентий.

Единствено признатата в страната и чужбина религиозна институция на православното вероизповедание е Българската православна църква, чийто глава е български патриарх и софийски митрополит. Това е определението на закона. Оттам нататък всички права и задължения са свързани с този статут. Самозванци винаги е имало в историята, в това число и в историята на църквата. Но и в този случай законът дава право на епископ Инокентий да се регистрира като отделно вероизповедание. И това именно е един от най-важните демократични принципи на новия закон.


ПРОТИВ
: Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет

Новият закон за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен. Той е рестриктивен, защото ограничава правото на изповядване на религия на основания, които не са предвидени в международното право, а също така защото установява режим на надзор и контрол над вероизповеданията, който ги сплашва и въздържа от дейност. Той е дискриминационен, тъй като установява режим на регистрация и функциониране на вероизповеданията, който е различен за различните вероизповедания. За Българската православна църква той е един и е привилегирован, а за останалите вероизповедания – друг. Освен това всички вероизповедания са ощетени от него в сравнение с нерелигиозните организации, които не са подложени на много от ограниченията и наказателните мерки, приложими за вероизповеданията.

Двамата експерти на Съвета на Европа, професор Лоусън и проф. Евънс, които предложиха експертиза на вече приетия закон през пролетта на тази година, направиха бележки по около половината от текстовете му. Тази експертиза, която бе укрита от българската общественост обаче, взе предвид само съответствието на закона с нормите на международното право, без да го сравнява с приложимите за нестопанските организации нормативни актове. Ако се вземе предвид и това, ще се види, че е безсмислено да се ремонтират негови отделни текстове, тъй като самата му цел да създаде особен, рестриктивен и дискриминационен режим за функционирането на вероизповеданията в България е неприемлива и трябва да се отхвърли. Заедно с нея трябва да се отхвърли и самият закон и да се приеме нов.

Слабите моменти на закона са много, но най-важните от тях са следните:

регистрирането на Българската православна църква на патриарх Максим като юридическо лице по силата на закона и поставянето извън закона на алтернативния синод. Това е в открито нарушение на международноправната норма за свобода на религията и убежденията, провъзгласена от Европейската конвенция за правата на човека и утвърдена от Европейския съд по една подобна ситуация на разцепление на мюсюлманското вероизповедание по делото „Хасан и Чауш срещу България“;

установяването на надзор и контрол над вероизповеданията на един специален държавен орган, дирекция „Вероизповеданията“, на който законът възлага редица полицейски функции. Законът отива дотам да изисква вероизповеданията да представят пред държавата сведенията за характера на тяхната вяра, нещо съвсем недопустимо;

установяването на специален дискриминационен наказателен режим спрямо вероизповеданията, какъвто не съществува за нерелигиозните организации.

В заключение – новият закон определено вреди и той ще създаде сериозен проблем след поставянето извън закона и отнемането на имуществото на алтернативния синод. Ако възможностите за репресия, които той предоставя, се използват от държавата, той може да нанесе сериозни удари и върху правото на малцинствените вероизповедания да изповядват своята религия.

Страница 4 от 5