Свобода за всеки

Свобода за всеки

ОТВОРЕНО ПИСМО  

До: Обединени евангелски църкви (ОЕЦ)  

Копие: Министър на здравеопазването
13 евангелски църкви и вероизповедания

09.07.2021 г.


Уважаеми пастор Борджиев, 

Обръщаме внимание на скорошните Ви изявления пред органи на държавната власт, отразени в публикация на “Евангелски вестник“.[1] За пореден път се създава погрешното впечатление, че ОЕЦ представлява цялата евангелска общност. В публикацията, която информира за организирана от здравния министър среща на Обществения съвет по ваксинация с участието на председателя на Управителния съвет на ОЕЦ, се отбелязва: „Пастир Борджиев напомни, че евангелската общност в страната  навременно публикува своята позиция относно ваксините още през март и може да си я припомните тук“.[2]

Следва да заявим, че подобни твърдения от Ваша страна са подвеждащи, противоречащи на законоустановените положения относно границите на представителната власт и дори неетични. Този род представяне на ОЕЦ като единствен изразител на публична позиция от името на евангелските църкви не отговаря на действителността. Една голяма част от евангелската християнска общност нито членува във Вашия алианс, нито е съгласна с позицията на ОЕЦ относно експрименталните "ваксини", които Вие и Вашето ръководство така усилено представяте в най-благоприятна светлина. В тази връзка, а и въобще, в своите публични изяви следва да уточните, че ОЕЦ е сдружение на няколко, но не на всички евангелски църкви и християни.

Публичното обръщение на ОЕЦ относно ваксините от 24.03.2021 г., което според ръководството на сдружението и към момента е непроменената му позиция по темата, е не само практически проблематично, но и прибързано от медицинска и необмислено от правозащитна и богословска гледна точка. Без да влизаме в детайли, които следва активно да се обсъждат в християнските среди и в обществото, ще отбележим, че сравнението в обръщението на ОЕЦ между ваксинирането и новозаветното учение за връзката между греха и приемането на храна е погрешно от богословска гледна точка.

На следващо място, основен принцип в протестантската еклесиология е множеството на организационни форми сред християните, като централен обединителен фактор е Библията – Божието слово – и главата на църквата Исус Христос. Изземването на организационното ръководство без участието и съгласието на неучастващите във Вашето сдружение евангелски църкви е погазване на богословските и етични принципи, залегнали в Новия Завет. Църковното и християнско единство не се постига чрез компромиси с етиката и законоустановените положения относно упълномощаването и представляването. 

С оглед на горното, Ви призоваваме да се въздържате от изявления пред държавни органи, медии и обществото, от които погрешно да се прави извод за това, че Вие, Вашето ръководство и Вашето сдружение, ОЕЦ, представлявате мнението на всички евангелски християнски общности, включително и по темата за същността, значението и ползата от ваксините.

Списък на 13 евангелски вероизповедания, нечленуващи в ОЕЦ, до които е изпратено копие на настоящото:

  1. Национален алианс „Обединени Божии църкви“, София
  2. Апостолска църква, Пловдив
  3. Национален християнски център, Пловдив
  4. Християнски църкви на вяра в България, София
  5. Общност на евангелските църкви на вяра, Пловдив
  6. Апостолско Служение „Мисията”, София
  7. Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, София
  8. Християнско общество за Реформация, Русе
  9. Християнски мисионерски център – Видин, Видин
  10. Българска протестантска църква „Нов живот“, Свищов
  11. Християнска Църква Осанна, Пловдив
  12. 12. Християнска църква „ДАВ България“, Сливен
  13. Българската християнска баптистка църква, София.

С уважение,

адв. д-р Виктор Костов
„Свобода за всеки“
www.svobodazavseki.com     

 

Бележки

[1] Линк за достъп до публикацията на „Евангелски вестник“: https://bit.ly/2UwW9AD.

[2] Линк за достъп до Обръщението на ОЕЦ от 24.03.2021 г.: https://bit.ly/3wsGn75.

Делото с граждански искове и контраискове между НМД и адвокатите продължава

(Прессъобщение)


Едно от телевизионните участия на адвокатите Костов и Шейтанов по дебата за новия Закон за социалните услуги

Конгломератът от НПО „Национална мрежа за децата“ (НМД), чиято цел е промяна на семейното и социално законодателство в страната, както и ревизиране на това що е семейство, бе завел неоснователен сигнал срещу адвокатите Виктор Костов и Владимир Шейтанов за твърдени „дисциплинирани нарушения“. Сигналът бе подаден през есента на 2020 г. до Софийска адвокатска колегия. Основното оплакване на Богданов и мрежата от НПО-та бе критичната публична позиция на адвокатите и повдигнатите от тях въпроси в телевизионно предаване по повод практиките, идеологията и дейността на разни НПО, касаещи децата, родителите и семейната единица.

След разглеждане на сигнала и отговорите на двамата адвокати, през миналата седмица Адвокатският съвет на Софийска адвокатска колегия (САК) отказа да образува дисциплинарно производство срещу тях.

Това е едно очаквано правилно и справедливо решение на САС, с оглед опитите на Богданов и „детските“ НПО-та да реализират смразяващ ефект върху свободата на мисълта и словото на адвокатите, както и върху правата на много други, които защитават публично семействата и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ и 32, ал. 1 от КРБ. Търсенето на професионална отговорност и наказания за адв. Костов и адв. Шейтанов само поради изказаните от тях мнения в телевизионно предаване и твърденията, че двамата адвокати са нарушили Етичния кодекс на адвоката с това, че защитават интересите на родители и деца, е очевидна злоупотреба с правото на жалба от страна на Богданов и НМД. При завеждане на жалбата си до САК, НМД и Богданов са били пределно наясно, че нямат никакви професионални отношения с адвокатите от типа адвокат–клиент, в които последните да са извършили етични нарушения. Още повече, търсенето на дисциплинарно наказание на адвокат за това, че на практика изпълнява гражданския си и адвокатски дълг, като публично защитава основни човешки права, и в случая – в телевизионна дискусия, е грубо недемократично и порицаемо поведение в рамките на обществения дискурс.

Цитираният подход на злоупотреба с правото на жалба от страна на НМД и Г. Богданов има ясната цел да ограничи основни права на идейни опоненти. Този подход показва до каква степен организации от типа на НМД и хората, работещи в тях, не уважават основни конституционни права и демократичния процес. С действията си те целят влияние върху семейната и социална структура, като в същото време не понасят въпроси и критични мнения и не желаят да участват в обществен дебат. Вместо това неоснователно пренасят публичното обсъждане пред правораздавателните и правозащитни институции, с което се изопачава неговата същност.

НМД и Богданов заведоха дела и пред Софийски районен съд, претендирайки обезщетение за позорящи твърдения, изказани в предаването в АЛФА ТВ от 4-ти април 2020 г. с участието на Костов и Шейтанов. В отговор, наред с представените защитни тези, адвокатите водят насрещни искове срещу НМД и Богданов за клевети и публично разпространяване на неверни позорящи твърдения и за злоупотреба с правото на жалба. Към момента делото е във фаза предварителни доказателствени искания и подготовка на съдебното заседание.

На съзнателно превратно водене на очевидно необосновани искове, жалби и наказателни преписки, с цел потискане на свободата на словото и мисълта и други основни права – бяха подложени редица участници в родителското движение от 2019 г. насам. В подобен, но несвързан със случая казус наскоро (декември 2020 г.) бе уволнен университетски професор след натиск на „Студентско общество за равенство“ – активистка групировка, прокарваща интересите на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални индивиди)[1]. Професорът бе уволнен заради „неправилно“ мислене в рамките на курсовете, които преподава.[2]

Атаките на редица организации и групи срещу свободата на съвестта, словото и основни права в демократичното общество, извършвани поради неразбиране или неуважение към демократичните ценности, са факт, който е крайно притеснителен. От нашата страна, ще продължим да отстояваме основни човешки права, включително и правото на свободна мисъл и изразяване и да ги защитаваме в публичното пространство и в съда.

/////

Ако считате, че Ваши основни права като правото на мисълта, съвестта, изразяването и неприкосновеността на личния и семеен живот са нарушени, пишете на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

[1] https://vtorifront.bg/article/studentsko-obschestvo-za-ravenstvo-se-rodi-v-su

[2] https://faktor.bg/bg/articles/alma-mater-prekratyava-dogovora-na-prof-mirchev

БРОЙ 56. Натиснете на корицата, за да изтеглите списанието.

Можете да свалите файла и от линка по-долу ("Сваляне на прикачените файлове"). За да отворите списанието, Ви е нужен софтуер, който отваря PDF файлове.

Списанието се разпространява безплатно. Редакцията приема дарения.

Съдържание
Идентификатор 2020 – средство за контрол на населението 4
2020 година: Прагът на Промяната 19
Науката - новият бог 26
Джендър идеологията и протестантите на Балканите. Хроника на един предизвестен сблъсък 31
Посрещането (откъс от новела) 51
Духовните измерения на кризата 58
Информация за авторите 60

АВТОРИ
адв. д-р Виктор Костов
д-р Валентин Кожухаров
д-р Атанас Терзийски и д-р Николай Кочев
д-р Велислав Алтънов
Явор Костов
доц. Костадин Нушев


Бележка от редактора: Файлът бе обновен с незначителни корекции и допълнения на 3.1.2021 г. Броят на тегленията преди корекциите е 76. Тази цифра следва да се добави към отчитанията на брояча.

Бележка на редкацията: Текстът, който публикуваме тук е заведен при отговарящата за Стратегията, заместник президент на Европейската комисия, Дубравка Шуица (на снимката) на 8 декември 2020, в отговор на призива на ЕК за публична дискусия по въпроса

До г-жа Дубравка Шуица
Заместник-президента на Европейската Комисия

„Свобода за всеки“ е проект на независима неправителствена организация, регистрирана по законите на България. „Свобода за всеки“ е организация, активна в предоставянето на обществени консултации, експертни правни становища и застъпничество по въпроси на правата на човека и основните свободи, включително правото на свободно изразяване, съвест и религия и правото на личен и семеен живот съгласно Европейската конвенция за човешките права права и основни свободи (ЕКПЧ). През последните петнадесет години подадохме множество петиции, консултативни документи и правни становища по въпросите на основните права и свободи до българското Народно събрание, съответните комисии и съдилищата.

Този документ ще засегне само някои основни въпроси, които виждаме с приемането на политически документи на Европейската комисия, наречени „Стратегия за правата на детето (2021-24)“.

Ние твърдо вярваме, че щастието и истинската защита на правата на децата могат да бъдат постигнати, ако децата растат и са отглеждани в среда на грижи от техните естествени родители. Традиционното семейство на майка, баща и техните деца е утвърдено в човешката история като основна институция; важността му е доказана от историята, традицията и здравия разум.

На второ място, правото на неприкосновеност на личния живот е утвърдено в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и в други международни документи след Втората световна война. Целта на включването на това естествено право в международното право и конституциите на държавите-членки е със самата цел да се предотврати намесата на големи правителства в семейството, което е фундаментална институция на обществото и предшества държавите и техните правителства. По този начин законодателите, приели тези важни правни документи, както и съответните държави-членки, признават значението на разумния баланс между способността на правителството да се намесва в личния и семейния живот и защитата на семейството и собственото му управление от държавна намеса.

Имайки предвид горните принципи, ние заявяваме следното:

Самият факт, на основно ниво, че Европейската комисия (ЕК) подготвя „стратегия“ за детето с определен период от време е тревожен. ЕК е управителен орган и следователно разчитането на бюрокрация при изпълнение на нейната функция, както в положителното, така и в отрицателното значение на думата, е неизбежно. От друга страна, личните отношения между родителите, отношенията между родителите и децата, зависимостите и динамиката, историческата правна традиция, според която родителите са законни настойници и представители на своите деца, са сфера на живот, в която публичните политики и бюрократичните подходи не може да се прилагат грубо, освен за сметка на нарушаване на човешкото достойнство и свободи. За съжаление когато един управленски орган има „стратегия за детето“, сякаш детето е някакъв автономен субект, извън отношенията си с родители, естествени или осиновители, това предшества преобръщането на баланса в полза на бюрократичната намеса в защитената сфера на личния личен и семеен живот.

Следователно, за да гарантираме, че ЕК и държавите-членки ще зачитат човешкото достойнство и правата на човека, както е записано в ЕКПЧ и други международни документи, и ще спазват принципите на свободно и демократично общество, нашите препоръки са следните:

1. Всички политически документи относно правата на децата трябва недвусмислено да зачитат естествената семейна единица и да не нарушават дългогодишната традиция, правната история и здравия разум. За тази цел ролята на майката и бащата трябва да бъде изрично призната като приоритет. Правата на детето не трябва да се разглеждат като независими от родителските грижи и семейната единица, или по-лошо, възприемани като противостоящи на семейството.

2. Ако се приемат някакви конкретни политики, те трябва да бъдат насочени към защитата на правата на онези уязвими деца, които нямат предимството да бъдат отглеждани и да живеят в грижовно семейство. Това биха били сираци без близки роднини, които да се грижат за тях, изоставени деца, деца, обект на трафик на хора и деца без грижи, които са или биха могли да бъдат жертви на престъпления и изоставяне.

3. Децата, които растат под грижите на родителите си, естествени или осиновители, или които имат други непосредствени роднини, които се грижат за тях, не трябва да се считат за обект на правителствена политика на ЕК или на държавите-членки. ЕК или която и да е държава-членка мога да имат „стратегия за правата на детето“, касаеща деца, които живеят в грижовен дом с родителите си, дори когато в този дом има за решаване житейски проблеми. Опитите за прилагане на такава „стратегия“ биха противоречели на правото на неприкосновен личен и семеен живот, залегнало в чл. 8 от ЕКПЧ и съответно в чл. 32 от КРБ. Всяка намеса на държавата, или на упълномощена от държавата агенция или неправителствена организация, в живота на семейството, без да е поискана или е нежелана от семейството, но въпреки това се счита за изпълнение на някаква държавна политика или „стратегия“, помагаща на детето, неизбежно ще се окаже неправомерна намеса в семейния живот. Такава неоправдана намеса, дори ако е „добронамерена“ от държавата или нейни пълномощници, може да представлява сериозна заплаха за правото на родителите да отглеждат децата си според собствените си ценности и да се радват на семейно щастие, базирано на най-основните човешки отношения. Също така, подобна намеса потенциално ще застраши е други основни права и свободи, включително свобода на съвестта и религията, свобода на изразяване, свобода на политическа принадлежност; и може да бъде инструмент за упражняване на политически натиск върху опонентите под маската за защита на детето.

В обобщение:

* Документът, формиращ дадена политика трябва да бъде преименуван, за да не отразява един тотален и строг подход на държавен контрол върху личния живот, а именно не трябва да се нарича „стратегия“.

* Той трябва да ограничи обхвата си, защитавайки правата на тези деца, които са жертви на престъпление и не са под закрилата на родителско, осиновителско семейство или друго близко семейство.

* Той трябва да има за цел да зачете в пълна степен основните права и свободи на децата да растат в дом с майка и баща, без намеса на правителството в неприкосновеността на семейната единица и в личния живот.
Намесата в неприкосновеността на личния живот на семейството и родителските права за отглеждане на децата им според собствените им убеждения трябва да бъде разрешена само в екстремни случаи, когато са извършени престъпления.

* Изготвянето на документ, съдържащ „стратегия за правата на детето“, която не отчита правата на неприкосновеност на личния и семеен живот, ще застраши самите демократични принципи, върху които е изграден Европейският съюз и които има за цел да защитава.

Убедени сме, че спазването на тези няколко принципа ще гарантира защитата на демократичните ценности и свободи, като същевременно защитава правата на уязвимите деца.

 

P.S. Това изявление се подкрепя и от следните организации: Сдружение „Вяра и бъдеще“, Християнреформистка партия и Национален алианс Обединени Божии църкви.

Библейски свидетелства за това, че църквите трябва да останат отворени за хората 

Христос е Господ на всички. Той е единственият истински глава на църквата (Ефесяни 1:22; 5:23; Колосяни 1:18). Той е и Цар на царете - суверен над всяка земна власт (1 Тимотей 6:15; Откровение 17:14; 19:16). Общинската църква „Грейс“ винаги твърдо е следвала тези библейски принципи. Като Божий народ ние сме подчинени на Неговата воля и заповеди, както това е разкрито в Писанието. Следователно не можем и няма да се съгласим с налагания от правителството мораториум върху нашето седмично богослужение или други редовни събрания на нашите вярващи. Отстъпването от тези принципи ще бъде неподчинение спрямо изричните заповеди на нашия Господ.

Някои ще си помислят, че подобно твърдо заявление е в противоречие със заповедта да се подчиняваме на управляващи власти, изложена в Римляни 13 и 1Петър 2. Писанието наистина изисква задължително и добросъвестно подчинение на всички управляващи власти, включително царете, управителите, работодателите и техните ръководители (по думите на Петър, „не само към онези, които са добри и нежни, но и към онези, които са неразумни“ [1 Петър 2:18]). Доколкото държавните власти не се опитват да утвърдят църковна власт или да издават заповеди, които забраняват нашето подчинение на Божия закон, тяхната власт трябва да се спазва, независимо дали сме съгласни с техните решения или не. С други думи, Римляни 13 и 1Петър 2 говорят и за съвестта на отделните християни. Ние трябва да се подчиняваме на нашите граждански власти като сили, които самият Бог е определил.

Въпреки това, докато на гражданското правителство се дава божествена власт да управлява държавата, нито един от тези текстове (нито който и да е друг) не предоставя на гражданските владетели юрисдикция над църквата. Бог е създал три институции в човешкото общество: семейството, държавата и църквата. Всяка институция има сфера на власт с правомощия, които трябва да се спазват. Властта на бащата е ограничена само до собственото му семейство. Властта на църковните лидери (която им е делегирана от Христос) е ограничена до църковни въпроси. А правителството е специално натоварено с надзора и защитата на гражданския мир и благополучие в границите на една нация или общност. Бог не е дал на гражданските владетели власт над доктрината, практиката или политиката на църквата. Библейската рамка ограничава властта на всяка институция до нейната специфична юрисдикция. Църквата няма право да се намесва в делата на отделни семейства и да пренебрегва родителската власт. Родителите нямат правомощия да управляват граждански дела, като заобикалят държавните служители. И по подобен начин държавните служители нямат право да се намесват в църковните въпроси по начин, който подкопава или пренебрегва дадения от Бога авторитет на пастори и старейшини.

Когато някоя от трите институции надхвърли границите на правомощията си, задължението на останалите институции е да ограничат това превишаване. Следователно, когато който и да е държавен служител издава заповеди, регулиращи богослужението (като забрана за пеене, ограничаване на присъствието или забрана за събиране и богослужения), той излиза извън законните граници на своята богоустановена власт като граждански служител и си приписва власт, която Бог изрично дава само на Господ Исус Христос като суверен над Неговото Царство, което е църквата. Неговото управление се предава на местните църкви чрез онези пастири и старейшини, които преподават Неговото Слово (Матей 16: 18–19; 2 Тимотей 3: 16–4: 2).

Следователно, в отговор на неотдавнашната държавна заповед, изискваща църквите в Калифорния да ограничават или преустановяват всички богослужебни събрания за неопределено време, ние, пасторите и старейшините на Общинската църква „Грейс“, с уважение информираме нашите граждански лидери, че са превишили законната си юрисдикция и че верността ни към Христос ни забранява спазването на ограниченията, които те искат да наложат върху богослуженията на нашата общност.

Казано по друг начин, никога не е било прерогатив на гражданското правителство да нарежда, изменя, забранява или повелява извършването на богослужение, нито пък кога, как и колко често църковните събрания са или не са обект на Цезаря. Самият Цезар е подвластен на Бога. Исус потвърди този принцип, когато каза на Пилат: „Нямаше да имаш власт над Мен, ако не ти беше дадена отгоре“ (Йоан 19:11). И тъй като Христос е глава на църквата, църковните въпроси се отнасят до Неговото Царство, а не до Цезарското. Исус направи ясно разграничение между тези две царства, когато каза: „Предайте на Цезаря онова, които е на Цезаря, и на Бога онова, което е Божие“ (Марк 12:17). Самият наш Господ винаги е предоставял на Цезаря това, което е на Цезаря, но никога не е предлагал на Цезаря онова, което принадлежи единствено на Бога.

Като пастири и старейшини ние не можем да предадем на земните власти никаква привилегия или власт, която принадлежи единствено на Христос като глава на Неговата църква. Пастирите и старейшините са онези, на които Христос е дал задължението и правото да упражняват духовна власт в църквата, която е Негова власт (1 Петър 5: 1–4; Евреи 13: 7, 17) - и само Писанието определя как и на кого те да служат (1 Коринтяни 4: 1–4). Те нямат задължение да изпълняват заповеди на гражданското правителство, което се опитва да регулира богослужебните събрания или управлението на църквата. Всъщност пастирите, които отстъпват своята делегирана от Христос власт в църквата на граждански владетел, са се отказали от своята отговорност пред своя Господ и са нарушили определената им от Бога сфера на власт, както и светският служител, който незаконно налага своята власт на църквата. Доктриналното изявление на нашата църква повече от 40 години се придържа към казаното тук:

Ние учим за автономия на местната църква, свободна от намесата на какъвто и да е външен орган или контрол, с правото на самоуправление и свобода от намесата на каквато и да е йерархия на индивиди или организации (Тит 1: 5). Ние следваме изложеното в Писанието, че истинските църкви си сътрудничат помежду си с цел посочване и разпространението на вярата. Всяка местна църква обаче, чрез своите старейшини и тяхното тълкуване и прилагане на Писанието, трябва да бъде единственият съдия за мярката и метода на нейното сътрудничество. Старейшините трябва да определят и всички други въпроси относно членството, политиката, дисциплината, благосклонността и правителството (Деяния 15: 19–31; 20:28; 1 Коринтяни 5: 4–7, 13; 1 Петър 5: 1–4) .

Накратко, ние като църква не се нуждаем от разрешението на държавата, за да служим и да се покланяме на нашия Господ, както Той е заповядал. Църквата е скъпоценната невеста на Христос (2 Коринтяни 11: 2; Ефесяни 5: 23–27). Тя принадлежи само на Него. Тя съществува по Неговата воля и служи само с Неговата власт. Той няма да толерира никакво посегателство върху нейната чистота и няма да допусне никакво нарушаване на Неговото главенство над нея. Всичко това беше установено, когато Исус каза: „Ще построя църквата Си; и портите на ада няма да ѝ надделеят“(Матей 16:18).

Собственият авторитет на Христос е „далеч над всички власти и сили, и над всяко име, което е назовано – не само в тази епоха, но и в бъдещата. И [Бог Отец] подчини всичко под нозете на [Христос] и Го даде като глава над всичко на църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко “(Ефесяни 1:21 –23).

Следователно уважението, което с право дължим на земните управители и магистрати (Римляни 13: 7), не включва отстъпление от принципите ни, когато такива служители се опитват да подкопаят здравата доктрина, извращават библейския морал, упражняват църковна власт или се опитват да заместят Христос като глава на църквата по най-различни начини.

Библейската заповед е ясна: Христос е Господ на Цезаря, а не обратното. Христос, а не Цезар, е глава на църквата. И обратно, църквата не може и не трябва да управлява държавата: това са две отделни царства и Христос е суверен и над двете. Нито църквата, нито държавата имат по-висша власт от тази на самия Христос, който заяви: „Цялата власт ми беше дадена на небето и на земята“ (Матей 28:18).

Забележете, че не правим конституционен аргумент, въпреки че Първата поправка на Конституцията на Съединените щати изрично утвърждава този принцип в своите начални думи: „Конгресът не може да приема закони, позволяващи установяването на дадена религия или пък забраняващи свободното ѝ изповядване“. Правото, за което апелираме, не е създадено от Конституцията. Това е едно от онези неотменими права, дадени единствено от Бога, Който е определил човешкото управление и установява както обхвата, така и ограниченията на държавната власт (Римляни 13: 1–7). Следователно нашият аргумент не изхожда от Първата поправка; той се основава на същите библейски принципи, на които се основава самата поправка. Упражняването на истинската религия е божествен дълг, даден на мъжете и жените, създадени по Божия образ (Битие 1: 26–27; Деяния 4: 18–20; 5:29; срв. Матей 22: 16–22). С други думи, свободата на богослужебно събрание е заповед на Бога, а не е привилегия, предоставена от държавата.

В този контекст трябва да се посочи и следното. Христос винаги е верен към онези, които вярват в Него, и Той е истина (Откровение 19:11). А правителствата не са толкова надеждни и на тях невинаги може да се вярва. Писанието казва, че „целият свят се намира във властта на лукавия“ (1 Йоан 5:19). Това се отнася, разбира се, за Сатаната. Йоан 12:31 и 16:11 го наричат „владетеля на този свят“, което означава, че той притежава власт и влияние чрез политическите системи на този свят (вж. Лука 4: 6; Ефесяни 2: 2; 6:12). Исус каза за него, „той е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Историята е пълна с болезнени напомняния, че с държавната власт се злоупотребява лесно и често за зли цели. Политиците могат да манипулират статистиката, а медиите да прикриват или маскират неудобните истини. Така че истинската църква не може да приема пасивно или автоматично властта на правителството, което заповядва да се прекратят събранията - дори ако претекстът за това е свързан с общественото здраве и безопасността.

Църквата по дефиниция е събрание. Това е буквалното значение на гръцката дума за „църква“ - екклезия - събранието на избраните. Несъбиращото се събрание е термин, който противоречи сам на себе си. Следователно на християните е заповядано да не изоставят практиката да се събират заедно (Евреи 10:25) - и никоя земна държава няма право да ограничава или забранява събирането на вярващи. Винаги сме подкрепяли катакомбната църква в държави, където християнското богослужение се счита за незаконно от държавата.

Когато служителите ограничават посещаването на църква, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно вярващите да се събират като църква. Когато служителите забраняват пеенето по време на богослуженията, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно Божият народ да се подчинява на заповедите, изложени в Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16. Когато длъжностните лица налагат дистанциране, те се опитват да наложат ограничение, което по принцип прави невъзможно изживяването на тясното общение между вярващите, което е заповядано в Римляни 16:16, 1 Коринтяни 16:20, 2 Коринтяни 13:12 и 1Солуняни 5: 26. Във всички тези случаи трябва да се покорим на нашия Господ.

Въпреки, че ние в Америка може да не сме свикнали с нахлуването на правителството в делата на църквата на нашия Господ Исус Христос, това съвсем не е първият път в църковната история, когато християните трябва да се справят с държавни престъпления или враждебни владетели. Всъщност, през цялата църковна история преследването на църквата от държавните власти е било норма, а не изключение. „Всъщност - казва Писанието - всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат преследвани“ (2 Тимотей 3:12). В исторически план, светското правителство и лъжливите религии са двамата основни преследвачи на църквата. Повечето мъченици на християнството са умрели, защото са отказали да се подчиняват на такива власти. В крайна сметка това е, което Христос обеща: „Ако Ме преследваха, ще преследват и вас” (Йоан 15:20). В последното от блаженство Той каза: „Блажени сте, когато хората ви обиждат и преследват и лъжливо казват всякакво зло срещу вас заради Мен. Радвайте се и се веселете, защото наградата ви на небето е голяма; защото по същия начин преследваха пророците, които бяха преди вас ”(Матей 5: 11–12).

Тъй като правителствената политика се отдалечава от библейските принципи и тъй като правният и политически натиск срещу църквата се засилва, ние трябва да признаем, че Господ може да използва този натиск като средство за прочистване, за да разкрие истинската църква. Поддаването на правителствения натиск за ограничения може да доведе до затваряне на църквите за неопределено време. Как може истинската църква на Исус Христос да изпъкне сред другите общества в такъв враждебен климат? Има само един начин: смела преданост на Господ Исус Христос.

Дори там, където правителствата изглеждат съпричастни на църквата, християнските лидери често трябва да се противопоставят на агресивните държавни служители. Например в Женева по времето на Калвин църковните служители понякога трябвало да отблъскват опитите на градския съвет да се намесва в отделните области на богослужението, църковната политика и църковната дисциплина. Църквата на Англия никога не се е реформирала напълно, именно защото британската корона и парламентът винаги са се бъркали в църковните дела. През 1662 г. пуританите бяха изхвърлени от църквите си, защото отказаха да се съгласят с правителствените заповеди за използването на Книгата за молитва на вярващите, носенето на одежди и други церемониални аспекти на държавно регулирано богослужение. Британският монарх все още твърди, че е върховен управител и титулярен глава на англиканската църква.

Нека отново да подчертаем: Христос е единственият истински глава на Своята църква и ние възнамеряваме да се придържаме към тази жизненоважна истина във всички наши събирания. По тази изключителна причина не можем да приемем и няма да се съгласим с натрапчивите ограничения, които държавните служители сега искат да наложат на нашите събрания. Ние даваме този отговор без злоба и не от сърце, което се бунтува или иска да се бори с някого (1 Тимотей 2: 1–8; 1 Петър 2: 13–17), но с отрезвяващо съзнание, че трябва да отговорим на Господ Исус за служението, което Той ни е дал като пастири на Неговото скъпоценно стадо.

На правителствените служители ние с уважение казваме с думите на апостолите: „Дали е правилно пред Бога да се вслушваме по-скоро в теб, отколкото в Бога, ти ще бъдеш съдията“ (Деяния 4:19). И нашият твърд отговор на този въпрос е същият като на апостолите: „Ние трябва да се покоряваме на Бога, а не на хората“ (Деяния 5:29).

Нашата молитва е всяко истинска християнска общност заедно с нас твърдо да се придържа към заповедите на нашия Господ, както християните са правили през вековете.
Допълнение

Старейшините на църквата „Грейс“ разсъдиха и независимо един от друг приеха да изпълняваме първоначалната правителствена заповед за ограничения, но не защото вярвахме, че държавата има право да казва на църквите кога, дали или как да се покланят. Нека бъде ясно: ние вярваме, че първите заповеди на държавата за ограничения в същността си са незаконна намеса на държавната власт в църковните дела, и до днес това е нашата вяра и нашето мнение. Тъй като обаче не бихме могли да знаем истинската сериозност на последиците от заразяване с вируса и тъй като се грижим за хората, както е правил и нашият Господ, ние вярваме, че опазването на общественото здраве и борбата срещу сериозни зарази е законна функция както на християните, така и на гражданското правителство. Затова ние доброволно спазихме първоначалните препоръки на нашето правителство. Разбира се, законно е християните да се въздържат от събранието на вярващите временно поради заболяване или непосредствена заплаха за общественото здраве.

Когато започна опустошителното ограничение за движение на хората, това поначало трябваше да бъде краткосрочна мярка за спиране на заразата с цел „изравняване на кривата“ – с други думи държавата искаше да забави скоростта на заразяване, за да гарантира, че болниците не са претоварени. И имаше ужасяващи прогнози за смъртта на голям брой хора. В светлината на тези фактори нашите пастори подкрепиха мерките, спазвайки насоките, издадени за църквите.

Но ние не отстъпихме духовната си власт на светското правителство. От самото начало казахме, че доброволното ни спазване на ограниченията може да се промени, ако те се вече не отговарят на посочената цел или ако политиците неправомерно се намесват в църковните дела или пък ако здравните служители добавят ограничения, чрез които биха се опитали да подкопаят мисията на църквата. Взехме решенията си с оглед на собствената ни отговорност. Ние просто се съобразихме с първоначалните изисквания и подкрепихме заповедите на здравните служители, като по този начин успокоихме и членовете на нашата църква; в това ние бяхме водени от желанието да действаме в изобилие от грижи и разумност (Филипяни 4: 5).

Но повече от двадесет седмици се намираме в условията на сурови ограничения. Очевидно е, че първоначалните прогнози за смъртта са грешни и че вирусът не е толкова опасен, колкото първоначално се е считало. И все пак, около четиридесет процента от годината измина, без църквата ни да има възможност да събере вярващите на едно място, както е обичайно за едно християнско събрание. Възможностите на пасторите да водят след себе си своите пасоми са силно ограничени. Единството и влиянието на църквата в обществото са застрашени. Възможността вярващите да служат на другите и да си служат един на друг е пропусната. И страданието на християните, които се безпокоят, страхуват се, изпаднали са в затруднение, немощни са или по друг начин се нуждаят от спешна нужда от общуване и насърчение, е увеличено отвъд всичко, което разумно би могло да се счита за справедливо или необходимо. Главните публични събития, планирани за 2021 г., вече са отменени, което е сигнал да това, че служителите се готвят да запазят ограниченията и през следващата година, а дори и след това. Този факт принуждава църквите да избират между ясната заповед на нашия Господ и заповедите на държавните служители. Следователно, следвайки властта на нашия Господ Исус Христос, ние с желание избираме да Му се покоряваме.


* Текстът представлява официално становище на Grace Community Church по въпроса и е взет от тяхната интернет страница. Преводът е направен от Свобода за всеки.



9 октомври 2020 г.

До:
Конституционен съд на Република България 
Председателя  на 44-то Народно събрание
Президента  на Република България
Министър-председателя на Република България
Парламентарно представените  партии
Извънпарламентарни партии
Родителски и граждански организации
Независимите и централни медии
Св. Синод на Българска Православна Църква
Протестантските църкви и други вероизповедания

 

Уважаеми дами и господа,

На 8-ми октомври тази година Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE, Комисията) прие Резолюция за върховенството на закона и основните права (2020/2793–RSP)) по отношение на България. В Резолюцията се съдържа поредната недопустима и недипломатична намеса в суверенитета на българския народ и неговата юриспруденция.

Без да коментираме цялостното съдържание на Резолюцията, в т. 17 на същата Комисията настоява за преразглеждане от българските власти и приемане на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция (ИК). Иронично, целта на доклада за „върховенството на закона“ е налагане чрез последвалата Резолюция на ЕП на върховенството на външната политическа власт и интереси, а не да се зачетат волята, традициите и интересите на българския народ.

Нещо повече, цитираната резолюция, в крайно неподходящ и дори обиден стил, заявява, че на практика българският Конституционен съд е некомпетентен да схване правния смисъл и фактическото въздействие на т. нар. Истанбулска конвенция, за да прецени нейната противоконституционност. В т. 17 на Резолюцията се твърди, че  решението на Конституционния съд от 27 юли, 2018 г., което постанови несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България, е взето под въздействието на „широко разпространена кампания за дезинформация и клевета, негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии“.

Да се нарича широкият обществен дебат и недоволството на обществото от псевдоправозащитните претенции на въпросния документ „дезинформация“ и „клевета“ е недостойно и обидно отношение към българските институции и българския народ. Нещо повече, в Резолюцията се твърди, че български политици и партии са допринесли за отхвърлянето на ИК. Следва да напомним на LIBE и на ЕП, че върховенството на закона и демокрацията се състоят именно в участието на политическите партии и политиците във формиране на волята на хората в институциите и най-вече в законодателната власт на една суверенна и независима нация.

В заключение по този въпрос, Резолюцията на практика диктува с ултимативен тон на българските управници и на българския народ да коленичат пред волята на Комисията и да въведат техния модел и светоглед въпреки собствената си съвест и воля:

"(България следва) да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията в българското законодателство."

Един от върховните съдилища в България, Конституционният съд, категорично се е произнесъл с решение по въпроса за правната недостатъчност на Истанбулската конвенция. В резултат на това решение 44-то Народно събрание на суверенна държава – Република България – отказва да ратифицира злополучната и псевдоправна Конвенция. Докладчиците на въпросния доклад следва безусловно да признаят тази реалност.

Подобни резолюции не помагат на върховенството на закона, а допринасят за усещането за несигурност у хората за управлението и бъдещето на страната и разклащат устоите на демокрацията. Налице са и световни, и международни процеси, чиято цел е да се разгради народният суверенитет, да се подкопаят основите на историята и традициите,  да се установи тиранично налагане на ценности и условия, които не произлизат от хората и от вярата им, а от кулите на политически и финансови елити и техните идеолози.

Един такъв псевдоправен политически продукт е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Този злополучен документ, съдържащ категории, понятия и концепции, които са недопустими не само в правото, но и за всеки здравомислещ човек, бе отхвърлен от българския народ, от Конституционния съд и от Народното събрание през 2018 година. Тази позиция не подлежи на ревизия.

Обявяването на ИК за противоречаща на българската Конституция беше огромна победа за демокрацията, свободното общество, правовия ред и българското семейство.

Заставайки на тази позиция, считаме, че българският народ и българските управляващи следва да устояват независимостта на демократичната воля на народа и институциите и да помогнат и на други народи да отхвърлят това зло, целящо морално и духовно разлагане на обществото и разграждане на националния суверенитет, прикрито зад благовидна фразеология за ненасилие.

Полша, която е ратифицирала Истанбулската конвенция, е подела инициатива за излизане от съглашението. Полският народ и полските власти имат нужда от подкрепата на разума и международната общност.

Наясно сме с усложнената вътрешно-политическа обстановка. В същото време считаме, че във всякакви обстоятелства българската държава има призив и задължение да устоява традиционните български и християнски ценности и свободата на българското семейство.

В тази връзка, ние призоваваме българските отговорни власти, политически сили и видни личности недвусмислено да потвърдят позицията на България по въпросната ИК и неправомерните опити за внедряването ѝ в българското законодателство и да подкрепят усилията на Република Полша за излизане от Истанбулската конвенция. Призоваваме за изявяване на позиция, която ще помогне не само на Полша, но и ще способства за париране на непрестанните опити на пропонентите на Конвенцията да нарушават българския суверенитет и да настояват за повторно гласуване и приемане на злополучния документ.

Очакваме Вашите навременни и решителни действия в тази посока.

С уважение,

„Свобода за всеки”
Сдружение „РОД Интернешънъл”

Подкрепящи организации:
Национална асоциация „Поход за семейството”
Асоциация „Общество и ценности”
Сдружение „Единение за семейството и децата”
Асоциация за домашно образование
Фондация „Светлина на Балканите“
Християнреформистка партия

 

Виж работния вариант, преди приемането на резолюцията, тук.


Кратък правен анализ на адв. д-р Виктор Костов относно ефекта на извънредното положение и мерките на властите заради коронавируса върху правото на вероизповедание.

Към видеоматериала.

Адвокат д-р Виктор Костов и адвокат Владимир Шейтанов по темата в публицистичното предаване „В окото на бурята“ в студиото на ТВ Алфа на 04.04.2020 г. Гледайте предаването тук.

На 28.03.2020 г., в дискусионно студио в предаването „В окото на бурята“ по ТВ Алфа адв. д-р Виктор Костов и адв. Владимир Шейтанов коментираха значението на образуваното в началото на март, по искане на 54 народни представители от 44-то Народно събрание, дело в Конституционния съд – к.д. № 3/2020 г. – за установяване на противоконституционност на Закона за социалните услуги (ЗСУ - обн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.). Делото беше окачествено като изключителна победа на гражданското общество, а очакваното решение на най-висшия български съд – като историческо. Беше заявено, че с оглед вредния характер на закона и обезсмисленото в условията на извънредно положение временно отлагане на неговото действие, сега има още повече основания той да бъде изцяло отменен, а не да влезе в сила на 01.07.2020 г., както настоява социалният министър.

Дискусията завърши с разговор с автора на химна на сдружение „Родители обединени за децата“ Явор Костов за въплатената в текста на песента идея, че времето, в което живеем, е разделно, че ценностите са поставени на изпитание и е нужно вярата, родът и семейството, които ЗСУ накърнява, да бъдат отстоявани.

На този линк предлагаме на вниманието Ви пълния запис на предаването.

Момент от срещата в парламента между представители на гражданското общество и народни представители и представители на изпълнителната власт

 

Изказване на адв. д-р Виктор Костов, представено на дискусия, проведена на 14.02.2020 г., 11:00 ч., в 44-то Народно събрание, зала „Изток“

 
Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е правозащитна и издателска група, действаща от 2004 г. СВ защитава основни човешки права и традиционното семейство.

Тук предлагаме кратко обобщение на внесено заедно със сдружение РОД наше съвместно становище в Народно събрание през ноември 2019 г. по въпроса. Нашата позиция е изцяло критична към буквата и духа на Закон за социалните услуги (ЗСУ), който е с отложено действие до 1 юли 2020 г.

Обръщаме внимание на факта, че и до момента няма задоволителен правно аргументиран отговор на нашите обстойни критики към ЗСУ.

Новият ЗСУ е тиранично и антидемократично законодателство като философия и идеен замисъл. Законът за социалните услуги противоречи на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Конституцията (КРБ).

Принципно, ЗСУ е тотален закон, който вместо визираното в КРБ „социално подпомагане“, въвежда „социална услуга“, която е всеобща и всеобхватна, и в редица случаи задължителна, тоест предоставя се против волята на ползвателя ѝ. ЗСУ застрашава правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, правото и задължението на родителите да отглеждат децата си, правото на справедлив процес и др. основни права -- ЕКПЧ – чл. 8, чл. 6 – и на Конституцията – чл. 32, ал. 1, и чл. 47;

ЗСУ противопоставя родители и деца, като въвежда и доразвива изопачено идеята за права на децата в противовес на тези на техните родители. По този начин законодателно се нарушават хилядолетни правни принципи и естествената връзка родители и деца, и се търси деконструкция на традиционното семейство.

Законът приватизира и прави обект на търговска печалба идеята за човешка взаимопомощ и добродетел.

С него се дава възможност на чуждестранни търговци и юридически лица да действат на територията на страната, включително и без лиценз, в нарушение на националния суверенитет. ЗСУ на практика лишава български граждани, живеещи на българска територия, от защитата на българската Конституция и Европейската конвенция.

По силата на ЗСУ се формират цялостни и централизирани бази данни с лична информация на родителите и децата им, с пълен достъп на местни и чужди лица и организации.

ЗСУ разширява правомощията на социалните служби и доставчици на социални услуги прекомерно и в нарушение на редица закони, като ги превръща в органи за принуда без адекватен съдебен контрол и без адекватна защита на правата на родители и деца.

Като цяло, идеологическият заряд, стоящ зад ЗСУ и законодателството за „закрила на детето“, съдържа елементи на социално инженерство и не зачита хилядолетните традиции на българския народ, верските обичаи и практики, както и фундаменталната същност на естествената семейна единица.

Пороците на ЗСУ са толкова значителни и множествени, че никакви опити и проекти за изменения и допълнения не могат да поправят радикалната идеологическа и антидемократична същност на закона.

Закон за социалните услуги следва да бъде отменен изцяло.

 

***

Към правен анализ на ЗСУ публикуван от името на СВ и РОД, представен в 44-то Народно събрание на парламентарни групи и независими депутати през ноември 2019 г. Бележка: В анализа на стр. 7 се сочи противоправен отказ на ДАЗД да предостави достъп до обществена информация. Това положение, факт към момента на изготвянето на доклада, е вече променено. ДАЗД предоставиха исканата от тях информация в изпълнените на осъдително съдебно решение, задължаващо ги да го направят.


 

 

skattv

Как се борим с тероризма чрез Закон за изменение и допълнение на закон за вероизповеданията? Отговорът е  – никак. Какво е правилното решение се дискутира в предаванeто. Гледайте едночасовото предаване по темата в ТВ СКАТ, рубриката "Разбулване", с водещ Николай Панков и участници пастор Тони Еленков и адв. д-р Виктор Костов.

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Към блог статия от 31 октомври 2017 1През изминалата седмица се проведе конференцията с международно участие Бог и цезар 2017 г., организирана от „Свобода за всеки“. Темата на конференцията беше: Свободата на вярата, въпросът за сигурността и ролята на държавата. Лекциите и дискусиите бяха разпределени в три отделни дни, като първият, наречен предварителен ден, имаше специфична тематика, посветена на домашното образование и свободата в образованието. Участниците бяха от цялата страна, като двама от говорителите бяха адвокати, практикуващи в Европа и пред Европейския съд за правата на човека, представляващи организациите Alliance Defending Freedom International, Страсбург и Christian Concern, Лондон. Дискутирани бяха темите за връзката между християнството и свободата на религията като правна и политическа категория, както и ролята на държавата и нейното място в осигуряването на обществена сигурност и опазването на основните права и свободи на хората, включително свободата на словото, съвестта и вярата. Обсъдена бе и ролята на църквата и вярващите в обществения дебат по темата на баланса между свободата, законността и ролята на управляващите.

Към блог статия 31 октомври 2017 2 1В края на третия ден бе представен новият сборник на „Свобода за всеки“ – Християнство и национална сигурност. Посткомунистически, исторически и библейски контекст. Редакторът съставител адв. д-р Виктор Костов бе модератор на събитието.

Отзвукът за проведеното събитие ни мотивира за бъдеща работа в защита на свободата на съвестта и словото като правни, политически и обществени категории, с цел безпрепятственото изповядване, практикуване и проповядване на християнската вяра в условията на едно демократично и свободно общество. 
Вторник, 03 Октомври 2017 19:23

Защо, МОН?

От Анонимен[1]

Childhood към статия от 03.10.17Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи... каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът... А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март... Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.

И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?

Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?

Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!). 

Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората... и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.


А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.

Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!

Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?

И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!

Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.

Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?

Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!

Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!

[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Благодарим на всички, които подкрепиха Декларацията-призив. С нея застанахме заедно срещу нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека и КРБ от Общински съвети, които със свои наредби за "обществения ред" грубо потъпкаха основни човешки права като свободата на мисълта, съвестта и религията, на словото и изразяването, на събранията, митингите и манифестациите, на събирането и разпространението на информация. Декларацията, задно с подписката от над 1000 лични подписа и 20 християнски вероизповедания и църкви, бе заведена в Народното събрание и Министерски съвет.

Същата ще бъде изпратена на общините-нарушители на закона или тези общини, в които са постъпили предложения за такива нарушения - Бургас, Сливен, Силистра, Шумен, Столична община, Стара Загора, Кюстендил. Изпращането на тази декларация до властите не бива да преклудира по-нататъшни правни действия срещу противоправните административни актове, приети от ОС на гореизброените общини.

Да не забравяме мисълта на Бенджамин Франклин, американски държавник от 18 век: "Който в името на някаква временна сигурност е готов да се прости със свободата си, не заслужава нито едното, нито другото".
Страница 1 от 5