Блог Свобода за всеки
Вторник, 14 Април 2020 20:57

За страха и свободата

red phone boothВсеки знае какво е страх – от най-малкото дете, та до вече отиващия си от този свят. Но не всеки знае какво е свобода. И това е естествено: страхът е вродено чувство в човека, докато свободата трябва да се осъзнае и след това да се придобие и да се прилага в живота. Страхът е характерен и за животните (макар някои учени да го наричат инстинкт), докато свободата може да характеризира само човека и никого другиго на този свят (освен Бога, разбира се).

Защо започвам с тези азбучни истини, които всеки средно грамотен човек знае? Защото от последно време ме спохождаше чувството, че новината за новата вирусна заплаха като че усили в нас животинското и потисна действително човешкото: както новината (т.е. онова, което виждаме и чуваме от медиите и интернета), така и степента на разпространение на заразата изглежда нарушиха баланса между емоцията и разума, между инстинкта и съзнанието за реалност. С времето обаче това чувство позатихна, защото за две или три седмици можах да видя многобройни примери както на панически страх, който изглеждаше естествен, така и на голяма жертва (и дори саможертва) от страна на хора, които не позволиха на страха да потисне свободата, която за тях е като живителната глътка въздух, без която не можем; глътката въздух, която само болният от коронавируса в напреднал стадий най-добре разбира в минутите, часовете и дори дните, когато не може нито дъх да си поеме, нито да се надигне от леглото.

Разбира се, страхът има своите степени и видове прояви, свободата също може да варира в широки граници в зависимост от това, как я разбираме и как тя намира място в живота ни. Естествено, тук не говоря за такива чувства, като стрес, депресия, потиснатост, (кратко)временна уплаха, безпокойство или някакво друго неразположение на духа, което може да прилича на страх – тук имам предвид страхът като ирационална проява в живота на човека, която определя мислите, думите и делата му на подсъзнателно ниво, откъдето сетне се пораждат съзнателни мисли, думи и дела (т.е. страхът става осъзнат). Свободата винаги е рационална, свободата е осъзната потребност, която човек въплътява (или се стреми да въплъти) в действителния си живот. Осъзнатият страх може да има различни степени на проява, при които се пораждат както ирационални, така и рационални мисли, думи и дела (вземат се решения): паническият страх от непосредствена опасност за живота ти (земетресение, зараза, убиец с нож в ръка срещу теб, заливаща те лавина, торнадо и т.н.) не е същият, като страха за детето ти, за майка ти или баща ти или за любимия човек, когато виждаш заплаха за живота им и когато (най-често) не можеш да им помогнеш. Двата вида страх изглеждат различни (и подтикът към едно или друго действие също е различен), но всъщност и двата имат един корен: ирационалното подсъзнателно усещане за настъпващо бедствие, нещастие, трагедия.

Вече знаем, че тъкмо страхът ни накара доброволно да приемем новото „робство“, в което живеем от няколко седмици насам. На мнозина думата робство ще се стори прекалена тук, затова все пак ще припомня, че робите (каквито и да са те – били гладиаторите в Римската империя, били чернокожите роби в американските колонии, били крепостните селяни в руската империя и т.н.) все пак са живели някакъв начин на живот, който господарите са им осигурявали, за да бъдат донякъде доволни и да не се бунтуват; и макар и да е имало бунтове (и някои бунтове да са били успешни!), в голямото си мнозинство робите са приемали живота си, защото все пак някой се е грижел за тях и ги е поддържал здрави и силни, за да му работят. Ние доброволно приехме да ни спрат от работа, да ни затворят вкъщи, да ни накарат да страним един от друг като от прокажен, да ни плашат всекидневно, всекичасно и всекиминутно, че можем да се заразим или да заразим другите, и да насаждат в нас чувството на благодарност за грижите, които управляващите полагат за обществото. Е, някои се възпротивиха на подобно доброволно „робство“, но те бяха изключително малко и никой не им обърна особено внимание. Защото всички бяхме уплашени и каквото и да ни предложеха, за да се избегне непосредствената опасност и страхът да намалее – ние съзнателно се съгласявахме.

Какво стана с нашата свобода? Свободата ни бе отнета на момента и тотално! Както свободата се отнема на затворника, след като се озове зад решетките. При това тя ни бе отнета едва ли не абсолютно, защото без упражняване на свободата в обществото, тя сама по себе си не функционира като свобода, а само като идея за свободата, защото е недействена. Затворничеството вкъщи в продължение на седмици не ни позволява да я упражняваме, така че тя да намира отзвук и сред други хора (освен в семейството ни). „Свободата“ да ползваме интернета и другите форми на комуникация и чрез тях „свободно“ да изразяваме какво мислим и чувстваме, не е свобода в действителния смисъл на тази дума: свободата винаги има социални измерения чрез прякото общуване между хората (разбира се, включително чрез средствата за комуникация). Тъкмо тази черта на свободата може да накара хората да се обединят за общо дело и да го доведат до добър край, което ще бъде израз на възможността за упражняване на свободата съвместно с други хора.

Оттук се разбира, че разсъждавам за свободата от гледна точка на човека и обществото. А иначе за читателите на този блог е повече от ясно, че за християнина няма по-истинска свобода от тази в Христос: само в Него ние сме истински свободни, всяка друга „свобода“ е условна и дори поробваща, особено ако ни отдалечава от Него. Тъкмо християните най-добре могат да осъзнаят връзката между свободата в Христос и свободата да живееш сред другите като Божие чадо, а не като роб – роб на греха, на пороците, на държавния управник, който насилва волята ти, на съблазните, които светът непрекъснато предлага на хората, на злите сили, които са готови да жертват света и да станат „богове“.

Всеки разбира, че не е лесно да се говори за страха: първо, защото той е вроден в нас и често не можем да го владеем, и второ, защото той има много оттенъци. Но всеки разбира, че страхът (някои казаха – инстинктът за самосъхранение) ни накара да прекратим живота си такъв, какъвто досега живеехме: на 24 януари 2020 г. опасността от заразата бе обсъдена от „силните на деня“ (по време на заседанията на лидерите на 20-те най-могъщи държави на Световния икономически форум в Давос, Швейцария), на 30 януари новият щам на коронавируса бе обявен за опасност за целия свят и към месец март, след като Световната здравна организация определи заразата като пандемия, страните започнаха една по една да затварят границите си и да заставят хората да стоят по домовете си, като същевременно в почти всички държави бе въведено извънредно положение, което дава възможност за тотално проследяване на всички комуникации (включително – или може би особено – личните комуникации), следене на хората, карантиниране на онези, за които се подозира, че са заразени, и ограничаване почти на всички права и свободи на гражданите в интерес на тяхната сигурност; с други думи – бе въведено военно положение, но не такова, каквото беше по време на войните, а „съвременно“ военно положение без наличие на военни действия. Отново ще повторя: страхът бе този, който ни накара доброволно да приемем „робството“.

Както по-горе, така и тук все пак поставям „робство“ в кавички, защото то всъщност не е робство в смисъла, който се влага в думата „роб“ – за човек, който е лишен от всичко и който всецяло се подчинява на волята на господаря си: подчинение чак до смърт. Сегашното „робство“ изглежда временно, защото непосредствената опасност от бързо масово заразяване скоро ще премине и ние отново ще се върнем към що-годе по-обичаен начин на живот (но никога към предишния: предишният ни живот безвъзвратно отмина!); заразата ще продължи, но вероятно с по-ниски темпове, като опитът от сегашната борба срещу нея ще даде на държавите по-добри средства за нейното преодоляване. Но бързото ни „поробване“ днес ни подсказа, че друго и много по-всеобхватно и действително робство може да ни бъде наложено лесно и бързо: дали ще използват вродения ни страх или ще намерят друг начин, който веднага ще ни убеди в правотата им, не е толкова важно, по-важното е, че те вече разбраха, че хората с охота и напълно доброволно приемат робството, което ще им изглежда като „загриженост“ за тяхното добруване.

Тук не е мястото да разсъждавам по-нашироко кои са „те“ – струва ми се, че читателите на този блог вече имат мнение по този въпрос и макар мненията и да са различни, в края на краищата фигурата на „те“ има едни и същи очертания.

На всички също така е известно, че във време на война или кризи винаги ще има индивиди, които извличат изгода от нещастието на хората и ще „печелят“ на техен гръб – било пари (най-често), било слава или някаква мнима признателност, било власт, било някакво „доверие“ като към голям грижовник. С други думи, пороците и злините намират благодатна почва за процъфтяване. Как така спокойно четем за „голямата фарма“ (фармацевтичната промишленост, управлявана от финансови магнати и изпълняваща тяхната воля), която би могла да наложи ваксиниране на цялото човечество - и особено на децата (уж срещу новия вирус) с някакъв препарат, който тотално ще го пороби (като междувременно може да убие стотици милиони)? Защо хората разсъждават за 5G технологиите, чиито технически средства от няколко месеца насам усилено се монтират в много страни по света и чието действие може да доведе до друга форма на робство (включително до смъртта на милиони)? Как най-богатите на този свят могат спокойно да говорят за съкращаване на световното население? Или пък за нахлуване в домовете на хората и насилствено извеждане на онези, за които се подозира че са заразени с нещо, та да бъдат отведени на „безопасни места“ (т.е. нещо като концентрационни лагери)? Или пък за съзнателното унищожаване на икономиките на държавите, последвано от диктатура и налагане на безропотно управление? Кой днес може да каже до какво ще доведе разрастването на „търговията“ с крипто-парите; какви ресурси се използват за „добиването“ им и каква в крайна сметка е целта на виртуалната валута? Коронавирусната зараза наистина ли е пандемия; а колко хора умряха заради наложеното домашно затворничеството – в болниците, заради отказ да бъдат лекувани каквито и да са други болести, освен заразата, в домовете си, поради невъзможност да стигнат до болницата, или в спалните си поради стрес, депресия или паника?

Нека обаче бъда пределно ясен: новата зараза е изключително опасна и в никакъв случай не подценявам пагубната ѝ сила: пандемия или не, съвременната медицина трябва да са бори срещу нея и да изнамери действена (а не поръчкова и/или убиваща) ваксина или лекарство. Някои учени считат, че до осемдесет процента от човечеството ще заболее поради вируса, и ако в едно петчленно семейство само един остане здрав, а за другите изходът от боледуването е неизвестен, тогава опасността приема съвършено реални (и страшни) измерения. Дали този вирус се е развил по естествен начин или е бил изкуствено създаден в случая не е толкова важно (макар ако второто е вярно – това има изключително значение за бъдещето на човечеството), по-важното е осъзнаването на факта, че в днешно време медицината и биотехнологиите могат да се преборят не само с подобна зараза, но и с далеч по-опасни и всеобхватни епидемии. Стига тази борба действително да се води за благото на хората.

И все пак, на фона на обрисуваната тук нерадостна картина просветлява една непреходна истина: човешката доброта намира изключителни прояви тъкмо по време на кризи и бедствия, и това го видяхме през последните години по време на огромните наводнения, земетресения, пожари и т.н. в различни страни по цял свят.

Ето защо ми се ми се струва, че тъкмо тази човешка черта – проявата на доброта и искрена вяра в човешките добродетели (както и вярата в Бога) – ще обърка злите замисли на „силните“, които, както някои смятат, целят поробване на човечеството. Никой не може да предскаже бъдещето и то не защото няма възможност за това (а възможност, биотехнологична преди всичко, като че съществува), а защото доброто в човека има безброй прояви! Злото в човека има само ограничен брой прояви! Доброто – нека добре да помним! – се ражда само в свобода! Тук е разковничето за провала на злото в света, на онези, които искат да сложат примка на народите: човешката свобода, изразена в доброта (любов, състрадание, милост, отзивчивост, споделяне на болката, добросърдечие и т.н.), не може да бъде поробена, и тъкмо тя не може да бъде предсказана или някак си определена, та да бъде впримчена! Да, свободата в човешки смисъл може да бъде ограничена (в каквото положение се намират народите от няколко седмици насам), но истинската свобода и стремежът за вършене на добро (а вярата в Бога е най-висшата добродетел!) никой – дори Сатаната – не може да ограничи или да ни я отнеме.

teacher 5miles a day

Кой накара онзи учител вече три седмици да носи на плещите си 30 кг. храна за 80 бедни деца, които гладуват (да, и в Англия има гладуващи деца, нека не се учудваме!), като всеки ден изминава 8 километра с единствената цел да види усмихнатите личица на дечицата, живеещи в условията на затворничество и гладуващи (снимката по-горе)? Кой накара селяните от едно село всеки ден да пълнят с храна до тавана единствената селска телефонна кабинка, та онези, които не могат да си я доставят или пък нямат пари за това, да дойдат да си вземат – всеки, каквото му е необходимо (снимката в началото)? Кой накара бедната пенсионерка да дари пенсията си на болницата, та в нея повече хора да бъдат излекувани? Кой накара сестрите доброволно да работят по две смени и дори повече, за да лекуват болните и заедно с тях да преборят вируса, като някои медицински работници заболяха и починаха, а пациентите им оздравяха? Как така хората в магазините сами си разпределяха хранителните продукти и ако някой не успяваше нещо да си вземе, тогава други, които вече бяха взели по две или по три неща, му даваха от себе си с пълното съзнание, че храната трябва да стигне за всички! Хиляди са подобните примери (в случая посочвам примери само от Великобритания, но такива има във всяка страна, живееща в затворничество), и стотици хиляди са примерите на жертвеност, доброта, всеотдайност, голяма загриженост за другия човек, и много, много любов към хората! Това, което виждам, ми дава увереност, че няма зла сила на света, която да се противопостави на свободата и на добротата!

Днес още веднъж се убеждавам, че „Свобода за всеки“ означава свобода за всеки човек на тази земя да избере доброто и да избягва злото, като се бори срещу него и го побеждава – първо, поради Христовата жертва на кръста, и второ, поради силната ни вяра в Бога и убедеността, че вярата и свободата ще победят неверието и страха!

Бележка:

1. Съзнателно не посочвам нито един източник за твърденията си или за мненията по отделни въпроси на сегашната изолация на държавите, първо, защото всички сме преситени от информация (коя вярна, коя фалшива) поради затворничеството ни вкъщи и ровене из интернета с часове всеки ден, и второ, защото зная, че „Гугъл винаги може да бъде попитан“ и всеки може лесно да провери споделяното тук от мен.

2. Снимките са взети от британските всекидневници Sky News и Daily Record.

Публикувана в Блог

rel freedom and lgbt rights resarch data smallСтранен въпрос, ще каже някой! И наистина: можем ли да зачетем правото на една група хора, но да не зачетем правото на друга група хора? В днешно време либералната мисъл дава ясен (за „либералите“) отговор: не, всяка обществена група – а особено малцинствените! – има еднакви права с другите обществени групи. Дори и ние, вярващите, изглежда сме съгласни с подобна равнопоставеност (или поне част от вярващите мислят така).

Защо начевам темата за правата на човека и въпроса за това дали те могат да бъдат някак си разделени или степенувани или зачитани или незачитани? Макар от доста време насам мисълта за правата и свободите на отделните обществени групи да се настанява в съзнанието ни най-често като вътрешно противоречие (най-общо изразяващо се в опозицията „наистина правата на хората трябва да се спазват, но „правата“ на вършещите грях всъщност не са права“), може би досега не сме се замисляли над въпроса, че колкото повече настояваме за спазване на правото на свобода на религията и изповядването, толкова повече всъщност като че работим и за утвърждаването на правото на всяка друга обществена група да се ползва от същите свободи, с които и ние желаем да се ползваме, включително свободата публично (и законно!) да показваш греховен и неморален живот и дори да настояваш, че животът ти всъщност е добродетелен.

На мен самия не ми харесва тази констатация, но изглежда е време добре да я разберем. От двадесетина дена насам разсъждавам над горния въпрос, след като преди три седмици прочетох изводите на неотдавнашно проучване, което медиите публикуваха под названието, „Ново глобално изследване: една и съща основа ли имат свободата на религията и правата на ЛГБТ лицата“. Отговорът на този въпрос е утвърдителен: да, двата вида права са взаимообвързани!

Странно, помислих си аз: та нали дадената ми свобода да изповядвам вярата си според учението и вековната практика на Църквата ми дава пълното право да отхвърлям греховното, неморалното, злото, които са както религиозна, така и гражданска категория – през цялата си история човешките общества (религиозни или нерелигиозни) са считали хомосексуалността и развращаването на другите хора за греховно и неморално поведение, което поражда вражди и в края на краищата злини? Следователно съзнанието ми не може да вмести едновременно двете права – религиозната свобода и „правата“ на хомосексуалните – на една и съща плоскост и се бори да преодолее противоречието: мога ли с даденото ми право да се противопоставя на друго „право“, което всъщност считам за криво, а не за право?

rel freedom and lgbt rights resarch dataДумите на снимката гласят, горе: Правата на ЛГБТ лицата срещу правото на свобода на религията; долу: Нима [между тях] няма никакво разделение?

В цитирания по-горе анализ на това ново проучване можем да видим, че държавите, в които свободата на религията се зачита в най-висока степен, правата на хомосексуалните групи също се зачитат в най-висока степен. Това са такива страни, като Швеция, Андора, Холандия, Исландия, Дания и т.н. Същевременно ще видим и страните, в които свободата на религията най-малко се зачита и същевременно „правата“ на хомосексуалните или не се зачитат въобще или пък се „зачитат“ само на хартия, но не и на практика: това са такива страни, като Алжир, Китай, Египет, Индонезия, Иран, Казахстан, Малайзия, Саудитска Арабия, Турция, Узбекистан, Виетнам и т.н.

И така, данните ни говорят следното: колкото „по-развита“ и „по-демократична“ е една страна, толкова повече свободата на религията и „правото“ на разврат мирно си съжителстват! Проучването всъщност ни говори нещо повече: колкото „по-либерални“ са едни общества, толкова повече правото на свободно изповядване на вярата (напр. християнската) дава основание на някои християни с еднаква степен да зачитат правото и на всички други да имат същата свобода, включително хомосексуалистите, и то до такава степен, че някои християни също се развратиха и за тях вече няма противоречие между вярата им и библията и разврата!*

Че това е страшна констатация, ще кажем ние! Наистина – ужасяваща констатация, която ни кара да не правим разлика между добродетелта и порока и въобще между доброто и злото! Но ако пък си затваряме очите и си мислим, че тази констатация е нещо временно и ще отмине или пък е нещо недобре изтълкувано и след време ще бъде преразгледано, това означава да си заровим главата в пясъка и да мислим, че освен нас други няма на този свят! Защото за всички нас станаха съвършено очевидни днешните ограничения, на които християните са подложени, и нещо повече – за преследването на християните за сметка на даването на все повече „права“ на други обществени групи и дори на отделни лица.

Когато четем новини, такива като „парламентарист-християнин е разследван по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирал стих от библията“**, дали се замисляме докъде всъщност са стигнали нещата в „либералния“ свят? Когато на една религиозна група*** се отдават по-големи права, отколкото правата на християните (при това тези права не само чрез закони и разпоредби биват утвърждавани, но и публично са обявявани и едва ли не рекламирани!), как ние всъщност „преглъщаме“ тези факти и продължаваме живота си, като че нищо не се е случило?

И тук отново ще спомена вече на няколко пъти казваното в предишни публикации: слава Богу, че България не е толкова демократична и толкова либерална, каквито са богатите държави, и че у нас все още новини като тук цитираните рядко биха могли да се появят. У нас все още здравият разум на народа като че надделява и заблудите на нашите западноевропейски (и отвъдантлантически) партньори биват добре разбирани, като публично се дебатират и като цяло не се приемат, защото повечето хора у нас (надявам се!) все още не се страхуват да говорят каквото мислят. Но в либералния свят народите отдавна вече са свикнали с онази неизбежна предпазливост: „преди да говориш, претегли добре думите си“, защото с нещо може да нарушиш някой от безбройните закони и закончета, разпоредби и разпоредбички, определящи и насочващи всяка твоя стъпка и всяка твоя мисъл. Аз самият от години насам наблюдавам, как в една страна на „либералния демократизъм“ християнски правозащитни организации провеждат различни прояви с цел разясняване на заблудите, но дейностите им все още имат малък успех, просто защото хората се страхуват да ги последват и да издигнат гласа си срещу неправдите; който има възможност, нека да разгледа сайтовете на тези организации и да види, че повечето им призиви са от рода на „не се страхувайте, говорете истината, застанете редом с нас на страната на правдата, разпространявайте идеите ни, и т.н.“, но че засега те имат твърде малък брой последователи и симпатизанти, защото хората не са сигурни, че ако кажат истината, ще има кой да ги защити, тъй като в повечето случаи ще нарушат някой закон или разпоредба, най-често свързани с реч на омразата или нарушаването на нечии права и свободи.

И тъй, заключението ми от горните размисли е това: е, то бива свобода и права, ама чак пък такава слободия и неправда, каквато новите либерали се опитват да насадят в съзнанието на народите, не бива: правото на свобода на религията и „правата“ на хомосексуалните не са и не могат да бъдат еднакви права и свободи, защото едното е добро(детел) и има право на съществуване и утвърждаване в живота на хората, а другото е грях и неморално деяние, което не може само по себе си да има някакво право на утвърждаване в живота на народите – то може да бъде „право“ само на отделния човек, който е решил да си се развращава и на когото държавата не може и не трябва да му дава право публично да обявява греха си на малко и голямо и така да води към разврат и други около него.

Бележки под линия:

* Тук ми се ще да направя една бележка: понякога приятели ми казват, „защо споменаваш, че и християни са приели разврата на хомосексуалистите – нали призоваваме другите невярващи да се обърнат към Христос и да станат християни, та да се спасят, защо трябва да показваме кирливите си ризи, нека говорим за греха и злините на невярващите…“ и т.н. в този дух. Колкото и да се съгласявам с тях (защото наистина трябва да привличаме хората към Христа, като им посочваме Божията жертва за всички човеци по света и Божията любов, която не може да не намери ответно чувство сред онези, които веднъж я изпитат), все пак трябва и да отговоря, и отговорът ми винаги е този: вярващият добре знае, че в последните времена ще дойде анти-Христос и той ще се опита да измами верните; с други думи измамата ще дойде от някой, който уж е християнин и твърди, че тъкмо той проповядва истината, а всъщност говори, подучван от сатаната. Затова не трябва да се учудваме, че някои църковни общини отстъпиха от църковното учение и от Христос и започнаха да почитат греха и злото за радост и задоволство на сатаната. В последните времена невярващите ще бъдат съдени с друго мерило, а не със същото като онези, които веднъж са познали Истината, а сетне са се отказали от нея и дори ѝ се противят, като я считат за лъжа и измама и се опитват да повлекат след себе и другите; нека си припомним казаното от апостол Павел в посланието му до Евреите 10:26-30, и да бъдем мъдри като змии, различавайки християнина от анти-християнина и Христос от анти-Христос!

** Вижте новината отпреди няколко дена, 3 септември 2019 г., „Християнка, парламентарист във Финландския парламент, е разследвана по обвинение в реч на омразата заради това, че цитирала стих от библията“, в която се посочва, че тя и в миналото е отстоявала християнските си възгледи за брака, аборта, евтаназията и т.н. и че нейните публични изявления са довели до факта, че десетки хиляди християни са напуснали Лутеранската църква на Финландия (която е националната църква на страната) заради все по-очевидната „привързаност“ на църковните ѝ водачи към ЛГБТ-лобитата и участието на Финландската църква в гей-парадите, провеждани в страната.
*** Вижте напр. друга новина отпреди три дена, 5 септември 2019 г., „Ислямска полиция за контрол върху мисълта оказва натиск върху пресата“, в която се разказва за обществения регулатор на пресата във Великобритания – Организацията за стандарти в независимата преса – и обсъжданите в момента препоръки за установяването на нови стандарти (при което член на комисията по обсъжданията – Микдад Верси – е високопоставен мюсюлмански проповедник, учен и същевременно член на Британския съвет на мюсюлманите, който неотдавна препоръча на правителството да приеме неговата дефиниция на това що е ислямофобия), в които упоменаването на каквото и да е във връзка с исляма може да се сметне за реч на омразата спрямо мюсюлманите. Бившият шеф на британската комисия за човешки права и равноправие Тревър Филипс посочва, че практиката на оказване на натиск върху медиите може да е подходяща за Турция или Саудитска Арабия, но не и за Великобритания; че журналистите все повече се страхуват „да не обидят някого“, пренебрегвайки журналистическия си дълг да говорят истината независимо от чувствата и настроенията на онези, чиито дела те излагат на страниците на изданията си; и той заключава: „Ако се съгласим с предлаганото [установяването на новите стандарти за медиите], то единствените хора, които ще бъдат принудени да премълчават истината, ще бъдат онези, които всъщност искат да я разкажат на другите“. А авторът на статията прави своето заключение: „Свободата на пресата е заплашвана от активисти мюсюлмани, които искат да контролират какво се говори за исляма. Общественият регулатор изглежда капитулира пред техните искания. Ако нещо не се промени, свободата на свободната преса ще бъде отнета. Тъкмо истината ще бъде тази, която ще падне като жертва“.

Бележка: снимката е взета от цитираната тук статия, описваща глобалното проучване относно общата основа на правото на религиозна свобода и правата на ЛГБТ лицата.

Публикувана в Блог

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

Публикувана в Блог

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Публикувана в Блог

Capture PIDZV2018ОБНОВЕНА НА 3.11.2018 Г.!


През първата половина на май парламентарните групи на БСП, ГЕРБ и ДПС, като обединена група вносители, и Обединени патриоти, от своя страна, внесоха проекти за закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията. През октомври Комисията по вероизповеданията и правата на човека (водеща), въпреки ясното, критично и единно противопоставяне срещу тоталитарния законопроект от страна на всички вероизповедания в страната и от нашата правозащитна организация, безпроблемно гласува "за" законопроекта и той влезе в пленарна зала. Народното събрание също без особени дебати гласува "за" законопроекта на първо четене. На 19.10.2018 г. с доклад на водещата комисия двата проекта бяха обединени в единен, общ. След 16 ноември 2018 г. има сериозна опасност проектът да бъде гласуван на второ четене и да стане действащо законодателство, в противоречие с Конституцията, международното право и принципите на демокрацията, ако парламентът не се вслуша в гласа на разума и висшите закони, гарантиращи основните човешки права.

Недвусмислено и категорично заставаме срещу въвеждането на тиранични и тоталитарни мерки срещу основни и неотменими човешки права и свободи, целящи най-вече ограничаване на вярата и нейното публично проповядавне, споделяне и практикуване.

С цел да не се допусне превръщането на откровено тираничните законопроекти в действащо право, на 28 май 2018 г. внесохме заедно с Национален алианс "Обединени Божии църкви" протестна Декларация в Народното събрание, чийто текст публикуваме изцяло тук. Към декларацията се присъединиха и още дванадесет евангелско-протестантски вероизповедания и религиозни общности. Декларацията бе изменена и допълнена незначително на 1.11.2018 г., за да отразява развитието към момента. На 18 октомври публикувахме Анализ на законпроектите, с цел по-задълбочена критика на антидемократичната и противоконституционна същност на проекта.

Присъединете се към протестната Декларация: подпишете нашата онлайн петиция!
Изтеглете бланка за попълване на петицията на хартия
Обновена бланка за попълване на петицията на хартия


Декларация

срещу

Законопроекти за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията с вносители БСП, ГЕРБ и ДПС и Обединени патриоти, съответно № 854-01-34/04.05.2018 г. и № 854-01-35/09.05.2018 г.

Обединени в Законопроект за изменение и допълнение на Закон за веризповеданията с доклад на нарочната и водеща комисия от 19.10.2018 г. със сигнатура 853-14-10/19.10.2018 г.*

28 май 2018 г.  
(допълнение от 01.11.2018 г.)                                                    

До Народно събрание 
Председател на НС 
Комисия по вероизповеданията и правата на човека (водеща) 
Комисия по бюджет и финанси (участваща) 
Комисия по образованието и науката (участваща) 
Парламентарни групи: БСП, ГЕРБ, ДПС, Обединени патриоти 

Копие: Министър-председател на РБ 
Омбудсман 
Президент на Републиката
международни организации и медии   

Уважаеми дами и господа народни представители,

С оглед на внасянето в Народното събрание (НС) на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, съответно № 854-01-34/04.05.2018 г. от БСП, ГЕРБ и ДПС и № 854-01-35/09.05.2018 г. от Обединени патриоти, обединени в един общ на 19.10.2018 г., считаме за наш дълг и право да внесем тази протестна декларация в парламента, както и да я оповестим публично.

Загрижени сме от поредната законодателна заплаха за основни демократична права и свободи на хората в Република България чрез внесените законопроекти, които драстично ограничават свободата на вероизповедание. С предложените законодателни промени за пореден път се прави опит да се въведат тежки ограничения за вероизповеданията, включително за евангелските християнски общности. Заради наложения неправомерен контрол църквите и религиозните общности на практика ще бъдат принудени да извършват дейността си в нарушение на закона, а ако решат да го спазват, ще се превърнат в бюрократичен придатък на държавната власт.  

За поредна година главните политически партии, представени в българското национално събрание, настояват за рестриктивни изменения в религиозния закон.  

В нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, българската Конституция и българското вътрешно законодателство и в нарушение на международноправни норми, по които България има ангажимент да спазва свободата на съвестта, вярата, убежденията и други основни права, предложените проекти на закон за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията:  

  • Отменят свободата на словото и съвестта чрез налагане на държавен контрол над богослужението и учението на църквата; 
  • Нарушават принципа за разделение на църква и държава чрез сериозна намеса във вътрешните и организационни дейности на църквите от страна на държавата и нейните органи;  
  • Отричат правото на свобода на мисълта и съвестта на вярващите чрез налагане на изискването проповедници и свещенослужители да бъдат обучавани единствено в контролирани от правителството учебни заведения;  
  • Налагат държавен контрол над посланията и проповедите на религиозните общности;  
  • Забраняват или строго ограничават всякаква духовна мисионерска работа от чужденци, въвеждайки изрично одобрение от централната Дирекция „Вероизповедания“; 
  • Забраняват спомоществованието на църкви и християнски вероизповедания от чужбина и установяват единствено държавно финансиране или финансиране от контролирани източници в България. Ограничават даренията, произхождащи от местни вярващи и съмишленици. В същността си това е крайна намеса на държавата в правото на асоцииране (сдружаване) и във вътрешния живот на църквите и религиозните общности; 
  • Отменят правото на събрания на закрито чрез забраната за използване на неодобрени сгради за религиозна цел;  
  • Отменят важни политически права на български граждани чрез забрани за изразяване на мнение или критика спрямо държавата или нейната политика от страна на църквите и тяхното ръководство, наложени под предлог за спазване правилото за „отделяне на църквата и държавата“ и за неизползването на църквата за „политически цели“;  
  • Легализират широкомащабна дискриминация (неравно третиране) на основа религия;  
  • Обвързват християнската просветителска, религиозна и благотворителна дейност, както и тази на други вероизповедания, и нуждата от ограничаване свободата на вероизповедание с тероризма без никакви основания за такава връзка.  

Изброените по-горе ограничения са само малка част от сериозните нарушения, които се предлага да станат част от действащото право. Внесените законопроекти са ненужни и дори застрашаващи конституционния ред. Ново законодателство се налага, когато има празноти в настоящото. Факт е, че действащото законодателство напълно адекватно урежда въпросите, които вносителите твърдят, че не са уредени (вж. ЕКПЧ – чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и срв. НК – гл. 3, разд. 2).

Предложените законодателни промени са опасни за конституционния ред в страната, защото противоречат на ЕКПЧ, КРБ и други вътрешни и международни актове и нарушават не само  свободата на религия, но и редица съпътстващи я основни човешки права. С тях се погазват принципите на свободното и демократично общество, конституционно установено в страната. Проектите недвусмислено противоречат на Закона за защита от дискриминация, чл. 4. Въпреки че издигат защитата на националната сигурност като основание за ограничаване на основни права и свободи, налице е противоречие и със същностното определение за „национална сигурност“ (вж. Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност – чл. 2).  Призоваваме вносителите да оттеглят цитираните законопроекти, и респективно общият законопроект, като несъвместими с конституционния ред, установен в Република България, и с едно свободно и демократично общество.  

Призоваваме българския парламент да не допуска да бъде реализиран поредният опит за ограничаване на основни човешки права и най-вече на свободата на съвестта, убежденията, вярата, словото и събранията, под предлог за „борба с тероризма“ (вж. мотиви на БСП, ГЕРБ и ДПС).  

Считаме, че е недопустимо като български граждани, ние, нашите църкви и общности и нашите вярвания, както и нашата мирна и благотворителна дейност да бъдат третирани като обект на държавна намеса и контрол. Вярващите българи имат не по-малко права и достойнство от хората с атеистични и други убеждения. Още повече че, проблемите, които вносителите твърдят, че искат да  решат, не се решават с въвеждане на тиранични мерки, а с управленски действия в рамките на демократично законодателство.

Отнемането на фундаментални права на основа религия ограничава всички, не само религиозните общности. Ограничаването на свободата на съвестта, словото и вярата и тяхното практикуване е предпоставка за установяването на антидемократичен и тоталитарен режим в страната.  

Проектът на Обединените патриоти е толкова краен и ограничителен, че е изцяло неприемлив. Частта в законопроекта на БСП, ГЕРБ и ДПС, касаеща условията за отпускане на държавна субсидия за вероизповеданията – единствената материя, която няма явно дискриминационно-антирелигиозен и противоконституционен характер, може да бъде уредена, но в отделен подзаконов нормативен акт, тъй като въвежда процедури, вече уредени в други закони.

Обединяването на двата законопроекта на 19 октомври 2018 г. в никакъв случай не промени нищо в предложението, неговата рестриктивна философия и конкретни ограничителни разпоредби остават недокоснати.

Разчитаме на мъдростта и здравия разум на българските управляващи. Свободата на вярата, убежденията и словото и тяхното практикуване са естествени и основни права. Управляващите в едно свободно и демократично общество следва да отстояват, а не да ограничават основните права. Затова не само в защита на свободата на вярата, но и заради свободата и достойнството на българския народ призоваваме законодателите да отхвърлят въпросният законопроект за изменение и допълнение на Закон за вероизповеданията.  

С уважение,  

Национален алианс Обединени Божии църкви, Анатолий Еленков

Национален християнски център, Светослав Петров

Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, Цанко Митев

Апостолска църква, Ангел Пелтеков

Апостолско Служение „Мисията”, Иводор Ковачев

Християнски църкви на вяра, Иван Хазърбасанов

Християнско общество за Реформация, Илия Илиев

Църква „Живот в Божието Царство“, Борис Петров

Общност на евангелските църкви на вяра, Иван Несторов

Християнска църква "Дав България", Данаил Танев

Християнски мисионерски център, Явор Костов

Интернационален християнски център „Исус е Господ“, Николай Методиев

Българска протестантска църква "Нов живот", Тим Отри

Свобода за всеки, адвокатска и правозащитна организация, адв. Виктор Костов

Църква на Христос в България, Христо Арнаудов 

(* БЕЛЕЖКА: На 22.10.2018 г. Декларацията е допълнена с информацията в заглавната част, и част от основния текст, относно обединяването на двата законопроекта в един общ на 19.10.2018 г. В този смисъл Декларацията се отнася и до Общия законопроект, който е сбор от двете предложения от месец май без значими промени, освен организацията на текста и номерацията. На 01.11.2018 г. са добавени новоприъсединили се вероизповедания.)


Присъединете се към протестната Декларация: подпишете нашата онлайн петиция!

Изтеглете бланка за попълване на петицията на хартия

Обновена бланка за попълване на петицията на хартия


Бележка: В случай на проблеми с линковете към законопроектите ползвайте следните интернет адреси директно чрез копиране в друг прозорец на браузъра: 

http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78067/

http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/78070/


 

 

Публикувана в Блог
Снимка към статия за общ. наредба ПловдивКакто съобщиха медиите в началото на седмицата, в Пловдив бе отхвърлено предложението за внасяне на текстове в местната наредба за обществения ред, които биха нарушили основни човешки права и гарантираното от конституцията право на свободно изповядване на вяра и убеждения.  Това решение е победа за демократичното и свободно гражданско общество, в което се уважават човешките и религиозните права. Сериозна заслуга за това имат и евангелските общности в града, които изготвиха подписка от 1000 подкрепили правна декларация срещу приемането на противозаконните изменения. Свобода за всеки участва със свое становище срещу исканите противоконституционни промени и в подкрепа на подписката.

Следва да обърнем внимание на факта, че

медийното отразяване създаде крайно погрешни впечатления за същността на предложените изменения

в наредбата за обществения ред. Заглавията могат да се обобщят с фразата „Пловдив отхвърли забраната на бурките”.  Всъщност „забраната на бурките” е само малка и несъществена част от предлаганите (а в някои общини и вече въведени!) противозаконни ограничения на свободата на вярата и други основни човешки права. За съжаление, медийният манталитет на търсене на сензацията за пореден път засенчи фактите и представи проблема във възможно най-неясна светлина. Същността на проблема е, че заедно с бурките се забранява и правото на вяра, на публичното ѝ споделяне, на събрания и други човешки права, които са част от свободата на съвестта и религията съгласно чл. 9 от ЕКПЧ.

В Бургас вчера се проведе заседание на комисия на общинския съвет, която е препоръчала на тамошния вносител на подобна инициатива да се откаже от нея. В разговори с представители на общинския съвет СВ научи, че тенденцията е промяната да бъде отхвърлена като противоречаща на закона. Дали това ще се случи обаче, ще стане ясно след заседанието на общинския съвет на 31 май. СВ, заедно с няколко евангелски общности, внесе също становище, в което се сочи противоправния характер на внесената дописка, съдържаща предложенията за ограничаване на свободата на вярата, словото и събранията.  

В София е предприета подписка сред правозащитни и верски организации срещу подобна инициатива, внесена преди две седмици от 5 общински съветници от ВМРО. Протестната декларация-подписка ще бъде внесена в общинския съвет на Столична община идната седмица.
Публикувана в Блог

france stop spyingДебатът в западния демократичен свят относно избора на свободата или нейното ограничаване за сметка на по-голяма сигурност за гражданите се усилва след всеки нов инцидент, при който свободата като че позволява осъществяването на терористични нападения срещу организации и отделни личности. Излиза, че тъкмо свободата, която държавата обезпечава на гражданите, едва ли не се явява средството, чрез което зли хора със зли помисли и дела могат да навредят (и навреждат) на другите и да причинят огромни щети или да убиват, когото решат да вземат на прицел.

Този дебат особено се разгоря след терористичния акт срещу Световния търговски център от 11 септември 2001 г. и без много обсъждане тогава САЩ приеха т.нар. Патриотичен Акт – закон, който дава широки пълномощия на правителствените органи за шпиониране и наблюдаване на гражданите с цел разкриване на заговори или сдружения, имащи намерение да осъществят терористични нападения. Американците намериха удачна формулировка: названието на закона, USA PATRIOT Act, буквално се превежда „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящи средства за предотвратяване и затрудняване (извършването) на тероризъм (на английски: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism – USA PATRIOT). С една дума, „средствата” за предотвратяване на терористични нападения (т.е. шпиониране и тотално наблюдение) имат за цел да обединят и укрепят Америка. Това се постига чрез известно ограничаване на свободата на гражданите поради технологията на тотално наблюдение над живота, кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите с цел откриване на евентуални заговори за извършване на атаки срещу американските граждани или американските интереси.

По-очевидният факт, обаче, е този, че каквито и закони или мерки да се приемат за разкриване на заговори, те в действителност не могат да бъдат сто процента ефективни, но затова пък ограничаването на свободата на гражданите продължава. И вчера (4 май 2015) събитията в Тексас показаха, че терористи в САЩ могат да осъществят намеренията си когато поискат и както поискат (събитията от вчерашния ден показват, как двама джихадисти – единият бял американец и другият американо-пакистанец – могат да влязат в препълнена с народ зала и да започнат да стрелят). И събитията в Париж от 7 януари тази година също показаха, че каквито и средства за шпиониране, наблюдение и следене на комуникациите да се използват, терористите винаги намират възможности да извършат онова, което са замислили.

french surveilance law1Онова, което френската държава отчете след събитията от 7 януари след атаката срещу офиса на Шарли Ебдо, бе факта, че тя все още недостатъчно ефективно използва съвременните технологии за следене на комуникациите между граждани и организации с цел разкриване на заговори и намерения за извършването на терористични нападения. Това накара правителството да обсъди и сетне да предложи на френското парламентарно събрание закон, който да позволява използването на най-новите технологии за шпиониране и следене на гражданите. И днес, 5 май 2015 г., това събрание с огромно мнозинство прие този закон (той ще влезе в сила след известна процедура, която се очаква да приключи към началото на юли).

Законът популярно е наречен „закон за събиране на разузнавателна информация” и още, „закон за наблюдението.” Прилагането му преследва три главни цели:
- определяне обхвата на събираната разузнавателна информация и целите, съобразно които тя може да бъде използвана;
- формиране на комисия за надзор над наблюденията, т.нар. Национална комисия за контрол над разузнавателните техники;
- позволяване използването на нови методи за наблюдение, например масово събиране на мета-данни чрез интернет-доставчиците.
Френското правителство обещава, че ще има и надзорен орган, който да следи за правилното прилагане на положенията на този закон, тъй че с него да не се злоупотребява. Въпреки това заглавията по медиите от вчера и днес (4 и 5 май) ясно показват главната цел на държавата: тотално шпиониране на гражданите (както се изрази „Дойче Веле”: „Франция е решена да се включи в играта на шпиони”).

Но оттук нататък следват въпросителните, които хората във Франция все повече и повече си задават: ще спомогне ли новата мярка на тотално наблюдение над кореспонденцията и обмяната на информация между гражданите за ефективна борба срещу терористите? Ще бъде ли възможно едно (корумпирано) правителство да използва закона с цел борба срещу опонентите си? Докъде ще се разпростира шпионирането на гражданите, може ли човек да бъде сигурен, че някой няма да злоупотреби с личната кореспонденция на отделните хора? Кой ще обезщети интернет компаниите заради намаляването на техния трафик или на интернет-търговията поради страх от следене на информацията по мрежата? И т.н. и т.н.

Интересно е, че почти всички политически партии и самите граждани на Франция масово и с охота приемат дебатирания днес нов закон за шпионирането. Това показва доколко нацията се е сплотила в усилията си за борба срещу тероризма с всякакви средства. Масовото съзнание е готово да жертва част от свободата си, но да бъде по-добре защитено и да работи за благото на държавата без притеснения, че някой ден отново терористи ще вилнеят в страната. Засега най-големи противници на закона са медиите, интернет-доставчиците и, колкото и да е учудващо – поддръжниците на десните партии.

french surveilance law2Мнозина обаче още отсега предвиждат, че и този закон, както американският Патриотичен Акт, едва ли ще може най-ефективно да предотврати терористичните нападения, но пък свободите на гражданите ще се ограничават все повече и повече. Интересното е това, че разговорите се въртят само около свободите и правата на гражданите, както и около защитата на живота и собствеността им, но не и около главните причини за противоречията в едно демократично либерално общество, каквото е френското. Твърде слаби са гласовете, които разглеждат нравствените проблеми в съвременното френско общество, отстъплението от християнски нравствени норми на живот и позволяването на порочни практики да навлизат все по-широко в различните обществени слоеве, включително в училищата и дори в детските градини. Забравя се, че на борбата срещу една зла идеология (каквато е ислямската идеология на терор и убийства от страна на мюсюлмани-фундаменталисти) може да бъде противопоставена само друга духовна идея – тази на християнството, която е идея (а за вярващите тя е жива вяра) на любовта, братството и свободата в Бога – свобода, която не е нито безгранична, нито пък може да бъде насочена срещу ближния или срещу Бога. Християнинът наричат тази свобода осъзната свобода: той съзнава, че тя е от Бога и че тя е ограничена с цел благото на ближния и на самия вярващ, според както Бог е установил отношенията между хората и между тях и Него Самия.

Публикувана в Блог