×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 73
Блог Свобода за всеки

 

По данни от НСИ общата смъртност за 2020 г. в условията на пандемия е по-ниска от тази за 2019 г. за същия период.

 

Истината е като лъва – не е нужно да я защитаваш. Развържи лъва и той ще се защитава сам. – Св. Августин


Глася се да вляза в магазин за домашни потреби в малък град. През ресните против мухи на вратата виждам единствено самотната фигура на продавачката-собственичка. Влизам с колегата в безлюдния магазин, но от продавачката няма и следа. Заграден съм от кофи и метли, а вратата към офиса зее. Появява се и самата тя, и веднага ми става ясно, защо беше изчезнала временно. Огромната зелена медицинска маска на лицето ѝ не може да скрие блестящия ѝ от гордост поглед, че се е маскирала. Вместо поздрав към потенциалните си клиенти, същата пита с категоричен тон на надзирателка в затвор: „Къде са ви маските“?

Подобни по-малко или повече комични, но и по-травмиращи ситуации се разиграват ежедневно в разни краища на страната. Както и в разни краища на света, където полудели от паника фанатици на тема „вирус“ и тема „здраве“ са готови да линчуват малцината, които не желаят да се маскират, защото, оказва се, няма никакво основание за маскиране.[1] Без никакво основание, само на базата на фантазии[2] и неправилно интерпретиране на научни данни, подадени от други, българските така наречени „здравни власти“ (сякаш имат власт над здравето?!) имат много повече власт, отколкото би трябвало да имат.

Да се обърнем към информационните канали и правителствени решения на САЩ, една от страните, които влияят най-силно на световните процеси, включително и тези във връзка със сегашните пандемични мерки.


Погрешно диагностицирана пандемия и ненужни ограничения

Наскоро Центърът за контрол на болестите (Center for Disease Control), който е американска федерална (централна) държавна агенция, чиято дейност е описана в наименованието ѝ, най-после, и с половин уста призна, че умрелите директно от ковид-19 в САЩ са само 9210 от всички смъртни случаи, приписвани на коронавируса, които са над 160 000.[3] От цялостната цифра на смъртността от коронавируса става ясно, че само 6% са умрели директно от коронавируса, а не от някакви съпътстващи болести. Числото дори не може да даде разумна представа за пропорцията на умрелите директно от ковид-19 в САЩ спрямо населението на страната от близо 330 милиона, толкова малка е тя.

Не се споменават и фактите, че 90% от умрелите от ковид-19 са над 70 годишна възраст. Нещо повече, Ню Йорк Таймс, крайно неолиберално и ляво издание, сочи че 90%, с думи – деветдесет на сто – от PCR тестовете са ненадеждни.[4] Заглавието на статията е „Вашият тест за коронавирус е положителен. Може би не трябва да е“. Тестовете дават положителен резултат дори и при наличие на други фактори или при незначително наличие от вируса в организма, което на практика означава, че заразеният не е нито болен, нито може да разпространи заразата. Въпреки това той попада в категорията „положителен“ за ковид-19.

Изнесените данни от Центъра за контрол на болестите и статията в централно новинарско издание сочат, че тестовете за коронавирус не струват на фона на непрестанно подклажданата от медиите, на заинтересуваните от продажба на ваксини и тиранично настроените мизантропи и власти истерия за очакваните глобални поражения от ковид-19 - всички те са основание за търсене и носене на отговорност.

„Пандемията“ е епидемия, т.е. широко разпространена заразна болест, която се разпространява сред цялото население. Едно е ясно – за пандемия, която застрашава всички със смърт, не може да се говори. Защо все още има мерки за „овладяване на пандемията“? Един възможен отговор е прекомерната власт, основана на пандемични твърдения, „се харесва на посредствени политици“.[5]

Коментарите не закъсняха:

Ако коронавирусът е изяснил едно нещо, това е именно, че така наречените „учени“ и „експерти“ грешат непрекъснато. Те не могат точно да прогнозират вирус, те ни казват разнопосочни неща за ефективността на маската за лице, настояват, че вирусът не може да се разпространява при протести на левичари и има безброй други примери, твърде дълги, за да документираме тук, които показват просто, че „експертите“ всъщност просто измислят всичко в движение, излагайки своите политически пристрастия, за да могат всички, които имат очи, да ги видят.[6]

Ковид-19, познат още като, "коронавирус", „китайския вирус“, новият вирус, … и въобще вирусът, който победи човечеството, всъщност се оказа по-малко опасен от паниката и прибързаните и необмислени мерки, които управници, царе и деспоти по света взеха в името на здравето и живота.[7] На практика тоталитарната същност на редица международни органи и организации, чиято цел е да контролират хората и народите, много добре бе обслужена от страховете за здравето и живота на паникьорите. Паническият страх от „вируса“ бе допълнително подклаждан от медиите, които не оставаха назад една от друга да сочат карти с червени зони, бройките на новите „заболели“ и новите умрели, без да правят разликата дали са умрели „от“ ковид-19 или „с“ ковид-19, в резултат на усложненията на предходни заболявания, засилени от вируса.

Въпреки огромния брой критики срещу квалифицирането на вируса като пандемичен и срещу драконовските и абсурдни мерки на ограничения на правата на хората, ограниченията продължават и не се отменят. Отменят се чествания на националния празник на страната.[8] Здравният министър издава все нови и нови заповеди, свързани с „пандемията“, сякаш цифрите настина сочат необходимостта от драстични мерки.

Една от причините за това упорито невзиране във фактите, след началното объркване и несигурност, е човешката природа - неспособността да се извини, да изрази съжаление, да си признае грешката, да понесе отговорността. Подобни постъпки са само за тези, които все още си спомнят и уважават качество, което в миналото се наричаше „доблест“.

Констатацията ми в случая важи за управляващите и за медийните и редови фанатици на тема „пандемия“, които не искат да признаят, че са допуснали сериозни, груби, недопустими грешки. Грешки, които бяха платени с цената на препитанието, психическото и физическото здраве, свободата и правата на хората. Ако първоначално същността, историята и начина на действие на вируса бяха неизвестни, сега е повече от ясно, че действието му не е толкова фатално и всяко ограничение, включително и административните разпореждания на министъра на здравеопазването за носене на маски, налагане на изисквания за тестове при пътуване (които тестове са крайно неточни! Вж. Ню Йорк Таймс).

Вниманието на обществото към фигури, за които се считаше, че могат да осветлят ситуацията с опасния вирус, се оказа прекомерно. Същите, по логиката на човешката природа, се възприеха като краен авторитет на мъдростта и взеха да задават посока по въпроси на политиката, държавното управление и лишаването на хората от елементарни права.[9]

Грешките, меко казано, бяха в това, че за първи път в историята на човечеството се налага карантина на здравите, а не на болните. Основно положение в овладяването на заразни заболявания винаги е било карантина на заразените и ограничаване на огнището на заразата. В случая без много мисъл, повечето правителства направиха точно обратното – опиянени от властта, която им даде страхът на повечето, властите забраниха основни и важни дейности, включително и свободата на събранията, съвестта и вярата.

Ограничения на свободата на вероизповедание

Един от най-фрапиращите примери бе атаката срещу църковните събрания. Докато в България почти нямаше сериозни инциденти в това отношение (православните храмове не бяха затворени, а няколкото полицейски посещения на протестантски църкви по донос на съседи не доведоха до по-сериозни ограничения и сблъсък), то в САЩ, например, църквите, които след като приложиха мерки в началото, но на база на фактите и статистиките решиха, че „социалното дистанциране“ е ограничение на основни човешки права, и подновиха неделните си служби, бяха подложени буквално на гонение. Пастор Джон Макартър, свещенослужител в протестантската Църква на благодатта (Grace Community Church) в Сън Вали, Калифорния, бе заплашен с глоби от 20 000 щатски долара защото пасомите, наброяващи над 6 000 души, отказаха да се подчинят на „заповедта“ на окръжните власти, забраняващи събирането за църковни служби и … пеенето на църковни песни. „Заповед“, която е нелегитимна, защото е в директно противоречие с Първата поправка на американската конституция, която забранява на държавата да кове закони и правила, които установяват единна религия или които забраняват практикуването на такава.

Обратно към Кръста: ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част ...

Пастор Джон Макартър, Грейс Къмюнити Чърч, Калифорния

В същото време клиниките за аборти, магазинчетата за марихуана и продажба на алкохол бяха третирани от същите власти като „основни“, тоест жизненоважни дори при „пандемия“ и не бяха обект на държавни забрани. Според калифорнийските власти жизнено важно е да убиваш неродените и да се напушваш, но да се молиш на Бога е заплаха за населението.

Лос Анжелиската областна управа загуби на четири пъти в съда в исковете си да затвори църквата на Джон Макартър за нарушение на съдебно разпореждане. Никак не беше трудно за адвокатите на пастора и на църквата да посочат на съдията, че твърдяната от областните власти „съдебна заповед“ въобще не съществува, така че няма какво да се наруши. Има само вманиаченото честолюбие на властта на кмета на Ел Ей и тираничния им губернатор, които са счели, че тяхната общинска забрана има силата на съдебна заповед и закон, над конституцията и здравия разум, заради което уж легитимната държавна власт може да затваря църкви, да забранява събранията и пеенето на християнски песни и четенето от Библията.

Баптистка църква в Санта Клара, в северната част на щата, също е подложена на репресии и към момента е натрупала над 52 000 долара глоби заради това, че извършват най-основната християнска вероизповедна дейност – събрания на вярващите. Дори носенето на маски и „социалното дистанциране“ не умилостивява антихристките и противоконституционно настроени местни власти в Санта Клара, решени да лишат вярващите от North Valley Baptist Church от основни права.[10]

Каква е логиката зад действията на тези тиранични бюрократи? Загриженост за доброто на хората? Очевидно добруването на народа не е тяхна грижа, а подчиняването му на техните несмислени правила.

Нещо повече – свидетели сме на ирационална, духовна омраза към Бога и към християнството и християните и неуважение към фундаменталното основно човешко право на свобода на религията. Няма друго обяснение.

Също така те безспорно се притесняват от това, че примерът на Грейс Къмюнити Чърч ще се окаже заразителен, в добрия смисъл на думата, и ще посочи, че всъщност пандемия няма. Има, както казва самия Макартър, пандемия на измамата.[11]

Омразата обаче не е само на религиозна основа, тя е насочена и срещу здравия разум.

Политическо-глобалистка основа на ограниченията?

Парадоксално е, въпреки статистиките на държавната агенция за контрол на болестите, но американците все още не знаят защо ходят с маски и защо се дистанцират социално. Същото важи и за българите, които макар и по-назад със статистиките, чакат по-големите държави да подемат някаква инициатива, за да я последва и България. Медиите тръбят „още двама заразени“ сякаш е краят на света. Статистките обаче сочат 500 умрели от („с“ или „поради“ - не се знае) при население 7 милиона души. Смъртността в България към момента (5.9.2020 г.) според статистическия уебсайт е 96 души на един милион (пет пъти по-малко от Великобритания и Франция, които наложиха драконовско затваряне на целите си народи вкъщи).[12] В същото време НСИ сочи, че за същото време на предната година смъртността е намаляла.[13], [14]

Данните са категорични – дори в месеците, в които се очакваше пик на заболеваемостта и съответно смъртността от SARS-CoV-2, числото на починалите тази година е по-малко от това през изминалата, недокосната от пандемия година.[15]

Пандемия няма. Ограниченията от страна на властта, обаче, продължават.

Европейският съюз иска да раздели държавите членки на зони и с оглед на някакви проценти, базирани на несигурни цифри, да ограничат правото на пътуване и придвижване.[16] Те са тези, които щели да решават кои са „пътниците с ключови функции или нужди от първостепенно значение“. Обърканата мисъл на европейските бюрократи, чиято цел изглежда е ограничаване на правата на хората в името на собствената им власт, личи от нонсенса в анонса на евробюрокрацията:

„Нашето право на свободно движение в ЕС е засегнато сериозно от пандемията. За многото граждани, които всеки ден разчитат на безпрепятствено пътуване, какофонията от национални правила в ЕС е твърде обременителна. Искаме да опростим нещата...“, заявява Дидие Райндерс, еврокомисар по правосъдието.[17]

Правото на свободно придвижване е засегнато от опита за отнемането му от бюрократите, а не от вируса или от несъществуващата пандемия. Вирус не може да отнеме правото на свободно придвижване или други човешки права. Властите и държавата ги отнемат, позовавайки се на вирус, чиято статистическа опасност ползват като мотивация за ограниченията.

На второ място, бюрократите от ЕС правят точно обратното на заявленията си, че искат да „опростят нещата“. Напротив, те искат да усложнят живота на европейците, налагайки им ограничения и „зони“ на придвижване, разделяйки ги на касти с важни и маловажни дейности и нужди и отказвайки да отчетат вече доказаната незначителна заплаха от вируса, причинил така наречената „пандемия“, установена чрез ненадеждни тестове.

Религиозните права на посещаващите църква в Западна Европа не изглежда да са нарушени, защото голяма част от черкуващите се там сами затвориха църквите си, бързайки да дадат Божието на кесаря.[18]

Още през август 2020 г. (12.08.2020) американски изследовател с предаване в консервативната телевизия BlazeTV разяснява статистиките, публикувани от Центъра за контрол на болестите, които без експертно мнение остават неразгадаеми. Статистиките дори от края на юли 2020 г., сочат, че:

- Хората на възраст над 85 години са едва 3.2% от населението на САЩ, но отчитат една трета (33%) от смъртността заради ковид-19;

- Хората на възраст над 75 години са само 7% от населението, но отчитат 59% от смъртността, приписвана на ковид-19;

- Хората под 55 години са 70% от населението на САЩ, но отчитат 8% смъртност;

- Смъртността (в ранна възраст) не може да се регистрира в проценти (пренебрежимо малка е), докато не се стигне възраст 15-24 години, но дори и тогава тя е 0,2% за тази група. Децата и студентите са на практика незасегнати от вируса;

- Усреднената възраст на смъртност от вируса е 78 години, но това е продължителността на живота в САЩ, тоест, много от приписваната на ковид-19 смъртност всъщност би настъпила и без друго поради тази статистическа цифра на възрастта.

Кодовото изписване на горецитираната смъртност от страна на властите е С ковид-19, а не ОТ ковид-19 (което означава, че съпътстващи и предхождащи заболявания може да са истинската причина за летален изход).[19]

Джон Рапопорт е активен американски автор и журналист, който пише по темата и за разкритията за установената незначителна смъртност от коронавируса, както и за това, че тестовете са на практика безсмислено неточни. Той заявява:

При нормални условия тези две големи разкрития биха ни накарали да провъзгласим: „Върнете се на работа, върнете се към ежедневието си, свалете маските си, всичко е приключило“. Но ние не правим такава прокламация. Продължаваме, сякаш нищо не се е случило. Защо? За да останем последователни и защото така ни е заповядано. Толкова сме глупави.[20]

В своето онлайн телевизионно шоу Дейвид Найт твърди:

Ще ескалират контрола, ще ескалират изискванията за маските, чрез търговски обекти и корпорации…О, само няколко седмици ще е така…имаме нужда от още няколко седмици…и още един месец, може би два месеца…сега ни трябва цяло тримесечие…а сега няколко години, а сега няма да има край. Така винаги действа тиранията, сваряват ви като жабата. Не искат да се събудите. Искат да го наложат постепенно. Републиканците са по-големите унищожители на свободата, а демократите поне не го крият.[21]

Дейвид Найт, "Шоуто на Дейвид Найт"

Независимите критични изследвания на данните за реалното въздействие на така наречената „пандемия“ в България са доста по-оскъдни, доколкото въобще съществуват такива. Така е и с критиките. Политическите кризи сякаш изместват темата. Но е достатъчно да се вгледаме по-внимателно в официалните статистики и да игнорираме паникьорските доклади в централните медии, за да стигнем до същите изводи като този на Джон Рапопорт и Дейвид Найт – цифрите сочат, че ограниченията трябва да бъдат отменени незабавно.


В заключение

Няколко важни и основни въпроса: има ли вирус? Да, има. Има ли световна смъртоносна пандемия от този вирус? Не, няма. Има ли измама, било целенасочена или поради некомпетентност? Най-вероятно отговорът е положителен.

Ако тези три въпроса имат горните отговори, тогава остава въпросът защо все още хората живеят като роби и чакат здравния министър и държавата, да им кажат дали могат да пътуват, да работят, да се събират и дали да носят маски или не? Налице ли е тенденция на властите да се възползват от доверието и страховете на хората, за да установят форма на тоталитарен режим и управление на народа, а и на народите, в по-широк план?

А в малкия град, скрита сред поцинкованите кофи, самотната продавачка-собственик на домашни потреби дебне за случайния клиент, пред когото да се яви с ярко зелената си маска и да упражни властта, която безсмислените здравни заповеди сякаш ѝ дават.

 

 

Бележки

[1] На това видео можете да видите бруталните действия на транспортната полиция в Обединеното кралство срещу мъж, който не носи маска в публичния транспорт. https://www.facebook.com/uklockdowntruth/videos/231044898326313. Човек, който отказва да носи определени средства, чието въздействие за здравето на околните е неясно, е третиран като престъпник и нарушител.

[2] Тук следва да посочим измисления и напълно необоснован „научен“ модел на Нийл Фъргюсън от Империал колидж във Великобритания, според чиито предвиждания трябваше да измрат милиони в САЩ и почти милион в Кралството от коронавируса. Въпреки, че моделът на Фъргюсън бе компрометиран и доказано измислен още през април, до този момент политиките на управляващите в тези, а и в други страни, не са се променили значително по отношение строгостта на ограничителните мерки.

[3] Вж. https://www.cdc.gov/nchs/nvss/vsrr/covid_weekly/index.htm. Тези цифри не са организирани така, че да са видими горните изводи. За тълкуването на тези цифри следва да се опрем на изследователите, които ги обобщават по разбираем за обществото начин.

[4] Mandavilli, A. Your Coronavirus Test Is Positive. Maybe It Shouldn’t Be. New York Times.

 https://www.nytimes.com/2020/08/29/health/coronavirus-testing.html.

[5] Tucker: The COVID pandemic empowered mediocre politicians. https://youtu.be/pobO-C1TPbQ (англ.). Mark Dolan cuts up his face mask live on air: "Wearing a mask is the new woke". https://youtu.be/Vurv270Uv0I (англ.).

[6] Stocking, B. Oops: It Looks Like the Vast Majority of Positive COVID Results Should Have Been Negative. Townhall. Aug. 29, 2020. https://townhall.com/tipsheet/bronsonstocking/2020/08/29/it-looks-like-a-lot-of-those-positive-covid-tests-should-have-been-negative-n2575305.

[7] Вж. по-долу препратката към статия Дж. Рапопорт.

[8]Отмениха тържествата на 6 септември в град Съединение“. Дарик Нюз. 5 септември, 2020 г.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/otmeniha-tyrzhestvata-na-6-septemvri-v-grad-syedinenie-2239333.

[9] Пример за това е злополучният д-р Антъни Фаучи, който забраняваше роднински и приятелски събирания, романтичните срещи, но не можа през юли т. г. да отговори на въпросите на американския конгресмен Джим Джордан дали трябва да се ограничат протестите и бунтовете, които заливат американските градове. Вж. WATCH: Rep. Jim Jordan asks Dr. Fauci if nationwide protests helped spread the coronavirus. https://www.youtube.com/watch?v=Kd_99cRfoTU (англ.). Може да се твърди подобно и за българския щаб за действие, т. нар. НОЩ.

[10] "$52,750 in Fines for Going to Church and $50k More Each Week" on YouTube. https://youtu.be/B0RoB29s_2o (англ.).

[11] John MacArthur says "There is no pandemic" from Grace Church pulpit. https://youtu.be/gwDnIjYCxdc (англ.)

[12] Вж. https://www.worldometers.info/coronavirus/#countries.

[13] НСИ: Рекордно ниска смъртност през 2020 г. в сравнение с последните пет години.

https://www.lentata.com/page_18590.html.

[14] Русчев, Г. Общата смъртност в България през 2020 г. – по-ниска спрямо 2019 г., въпреки пандемията. 27 Юни 2020 г. https://www.flagman.bg/article/217742.

[15] Пак там.

[16] Брюксел предлага четири "Covid" зони в ЕС. https://www.mediapool.bg/bryuksel-predlaga-chetiri-covid-zoni-v-es-news311716.html. 5 септември 2020 г.

[17] Пак там.

[18] По данни от наблюдения на мой приятел в Швейцария.

[19] Вж. "PANIC PANDEMIC: More COVID-19 Facts the Media DOESN'T Want You to Know. Steve Deace Show" on YouTube. BlazeTV. Aug. 12, 2020. https://youtu.be/_vdvJNhqOZw.

[20] Rappoport, J. Mayors, governors, presidents, prime ministers, dictators, kings, queens, popes, potentates. Sept. 2, 2020. https://blog.nomorefakenews.com/2020/09/02/mayors-governors-presidents-prime-ministers-dictators-kings-queens-popes-potentates/

[21] Knight, D. Watch Live: CDC: Only 9,000 Have Died from COVID Alone, Massive Marches In Berlin/LondonThe David Knight Show. https://www.pscp.tv/w/1vAGRrMbQogGl. (Англ., след 7 мин.)

Публикувана в Блог

un international day of happiness 20marchВ писанията и дискусиите си най-често се опитвам да се въздържам от прилагателното „нов“, когато то се отнася до обществените отношения, например избягвам да казвам „нов световен ред“, или „нов вид потисничество“ или „новите средства за управление на народите“ и т.н. – убеден съм в истинността на думите на премъдрия Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9). Тази истина не само е вярна – тя е доказвана хилядократно през историята на човечеството. Просто защото тя не се отнася до „новите“ неща в живота на хората („някога нямало самолети, атомни бомби, интернет, значи винаги има нови неща“, твърдят някои), а до самите хора – те са такива, каквито са: грешни по природа, но с даруваната им от Бога възможност за стремеж към добродетелен живот, който е угоден на Бога и на ближните ни. Затова каквото е било – пак ще бъде, каквото се е правило – пак ще се прави, защото оставен сам на себе си без Бога човекът върши злини.

Днес реших тук да споделя някои мисли за тоталитаризма и начина, по който той ни отне чувството за щастие и удовлетворение, и всячески исках да избегна определението „нов“ (тоталитаризъм), но изглежда този път не ми се удаде: от последните два-три месеца насам в мен се е загнездило чувството, че човечеството като че навлезе в друг етап на развитие – на ново поробване, каквото, както като християни добре знаем, ще настъпи с идването на последните времена и „отпускането“ на сатаната да властва над умовете и сърцата на хората, като ги подчини на злата си воля и ги накара да се опълчат срещу Създателя си Бога. Разбира се, трябва да уточня: „последните времена“ могат да настъпят утре, след месец, след година, след век и т.н.: никой не може да знае това. Но ние като християни винаги трябва да сме готови за духовна борба срещу сатаната, тъй че да устоим в съюза си с Бога!

Новият тоталитаризъм

И тъй – новият тоталитаризъм. Нарекох го нов не защото днешната форма на контрол не я е имало в миналото: историята и жизненият опит ясно ни сочат стотиците и хилядите поробители на човешки съдби, които чрез тотално управление на народа (или на народите, когато потисникът управлява много народи) всецяло изземват свободата и правата на хората и вършат с тях каквото намерят за добре. Днешният тоталитаризъм ми се струва нов, защото в него съзираме черти, които като че в миналото не сме виждали. Ето поне три такива черти:

Глобален тоталитаризъм: чрез тотален контрол световният потисник се опитва да изземе свободите и правата на всички народи по земята (за разлика от миналите векове, когато тоталитарният режим е потискал хората само на ограничена територия, независимо колко малка или голяма е тя – но никога тази територия не е обхващала цялото човечество).

Недостатъчно ясно видим тоталитаризъм: макар потисникът да има лице – било отделен човек, била партийна или друга организация, била идеологическа платформа, чрез която обществата биват поробвани – в днешно време невинаги можем с увереност да кажем кой е узурпаторът на властта, чрез която се опитва да установи тотален контрол върху човечеството.

Доброволен тоталитаризъм: народите вече свикнаха със „загрижеността“ на властта (която и да е тя) за тяхното добруване – по-добро благосъстояние, по-добро здраве, по-висока социална обезпеченост, по-сигурно бъдеще за децата ви и, особено напоследък, по-голяма защита от тероризъм и други посегателства срещу личността и обществото като цяло – и ние сме готови да жертваме и малкото свободи и права, на които все още се радваме само и само да живеем „по-сигурен“ живот.

Всъщност тези три черти са отличавали тоталитаризма и в предходните векове и хилядолетия: той е бил „глобален“ за даден народ, защото всички хора в даденото общество са били подвластни на потисника, бил е смътно видим, защото невинаги лично потисникът изработва идеологията на тоталния контрол над населението (често това са негови „съветници“ или някаква военна или друга влиятелна върхушка в тоталитарния режим), бил е и „доброволен“, защото често в историята отделните слоеве на дадено общество доброволно са приемали потисничеството, след като потисникът ги храни, облича, грижи се за здравето им, за да му работят по-дълго и т.н. Въпреки това в днешно време разбираме, че тоталитаризмът като че никога не е бил толкова всеобхватен и неумолим, колкото го наблюдаваме през последните няколко десетилетия и особено от началото на 2020 година със затварянето на повечето народи по света в себе си.

Особено от гледна точка на мерките, които народите предприеха за борба срещу вируса, който начена в една китайска провинция към края на 2019 г., „новият“ глобален тоталитаризъм се прояви с цялата си очевидност. След края на втората световна война, когато бяха учредени редица международни организации (ООН, Световната банка, Международния валутен фонд, НАТО, Световната здравна организация и др.), народите все още бяха убедени, че само чрез сътрудничество между държавите може да се избегне трета световна война или други глобални бедствия за човечеството; малцина обаче бяха онези, които още през 50-те и 60-те години на миналия век прозряха тоталитарния характер на тези организации.

Нека отново се върнем към трите черти на „новия“ тоталитаризъм.

Глобалност: Наистина, посочените международни организации бяха учредени с цел сътрудничество между народите и подпомагане на тяхното развитие, но извратената греховна човешка природа скоро изврати тази цел, като ѝ придаде друга насока: „сътрудничество“ и „подпомагане“ чрез ограничаване на права и свободи (т.е. чрез тоталитаризъм) под прикритието на някаква загриженост за благополучието, здравето, сигурността и т.н. на обществата. Тази особеност на международните организации позволи на ООН, на лидерите на „голямата двадесетица“ (т.нар. G-20 – водещите 20 държави в света) по време на Световния икономически форум в Швейцария през януари 2020 г. и на Световната здравна организация да наложат идеята за затваряне на народите в границите на своите държави с цел спиране на разпространението на „китайския“ вирус (разбира се, вирусът не е китайски и все още не се знае как той се появи). Само за няколко седмици светът изведнъж като че спря да функционира: по цял свят можеше да се видят опустели улици и площади, празни транспортни средства, чисто небе без самолети и чисти води без кораби. Естествено, някои икономически дейности продължиха, преди всичко защото съществуват редица непрекъсваеми производствени процеси, а също така неизбежни икономически отношения между отделните държави, които налагаха някои производства и услуги да продължат да се осъществяват на някакво минимално ниво.

Неясен потисник: Все повече хора днес се затрудняват да посочат кой конкретно „нареди“ на народите да се затворят в себе си уж за да се предпазят от разпространението на заразата, която бе наречена световна пандемия (а днес се знае, че тя дори не е епидемия, да не говорим за пандемия). Хората разбраха, че това не са лидерите на международните организации (Г-20, ООН, СЗО), макар на повърхността и да се виждаше, че те заговориха за ограничителни мерки – у мнозина остава съмнението, че действителният потисник всъщност е „съветникът“ на тези лидери, или пък „върхушката“, която дърпа конците и която има далеч по-всеобхватни цели за отделните народи и за човечеството като цяло. Вярно е, че управляващите в отделните държави издаваха заповедите за ограниченията и за отнемането на права и свободи на гражданите си, но дори и слепият би видял, че те действат по чужда заповед, а не по своя воля.

Доброволност: Макар във всяка страна да имаше организации и движения, които веднага след налагането на извънредните мерки се възпротивиха срещу отнемането на свободите и правата на хората, като цяло народите по света доброволно приеха домашния арест и се съгласиха на наложеното им безправие и липса на свобода, защото бяха убедени, че тези мерки са единственият начин за спиране на заразата и връщане към предишния живот на обществата.

Щастието

Каква ли може да е връзката на разглеждания въпрос за този нов тоталитаризъм с човешкото щастие? Щастието е толкова дълбоко лично преживяване у човека, че то най-често не се поддава на съпоставяне с външни фактори на човешкото битие – ще каже някой. Друг пък ще допълни: за какво щастие можем да говорим в нещастните времена, в които живеем днес? А пък трети ще ни напомни: щастието се проявява в човека чрез толкова много степени и оттенъци, че е трудно да се говори за него като абстракция – щастието винаги има конкретни измерения за конкретни хора. И всичко това е вярно. Но споменавам темата за щастието в това изложение, защото изглежда и него го разглеждаме през призмата на благополучието, здравето, сигурността и т.н. Не че тези неща не са важни, за да се чувства човек щастлив, но въпросът е какво всъщност е истинското щастие и кога човек може да се чувства щастлив независимо от „икономическата“ страна на живота си. Повече от ясно е, разбира се, че щастието е съпоставимо със свободата, от която човек се ползва в живота си.

Ако погледнем днешните статистики за това, в кои страни хората се чувстват най-щастливи (а особено децата – онези, които в хода на своя живот трябва да потвърдят за себе си какво е щастието и какво означава да си действително щастлив), ще видим закономерността: колкото едно общество е по-богато, по-добре осигурено социално, здравно, пенсионно, военно и т.н. и колкото то е по-уверено в запазването на тези блага и в бъдеще, толкова повече хора в него се чувстват щастливи. „Форбс“ класира държавите, започвайки от Финландия, след това Дания, Швейцария, Исландия, Норвегия, Швеция и т.н.; друг уебсайт разсъждава за щастието на децата и поставя на първо място Холандия, следвана от Норвегия, Исландия, Финландия, Швеция, Германия и т.н. Същевременно „най-нещастни“ са хората в Афганистан, Зимбабве, Танзания, Малави, Индия и т.н.

В минали публикации в този блог споменавахме, че някои организации в света работят за постигането на пълно щастие за всички народи по света. Напоследък дори ООН беше пуснал уебсайт с название „Новият световен ред на ООН", където щастието ще бъде норма за всички народи по света; развива „дейност“ и уебсайтът на организацията „Щастието на световното население“, където се посочват 10 стъпки, които ако изпълним, ще ни донесат пълно щастие; съществува и движение, което се опитва да замени всички „-изъм“ (такива като социализъм, комунизъм, империализъм, капитализъм и т.н.) с термина „щастлизъм“ (на английски Happytalism).

И най-предубеденият читател ще забележи, че в днешно време щастието, според както то се разглежда от съвременните медии (повечето – подкупни, а други все още не осъзнаващи, че са подкупени) и от управляващите, се свързва с обещаваното от потисника благополучие на човека: сигурност и „светло“ бъдеще. На уебсайта на Happytalism* четем, че човечеството може да постигне пълно щастие, когато започне да функционира новата икономическа система, която на основата на новата социално-политическа философия ще постигне развитие на човека с цел достигане на лично щастие, благополучие и свобода. Като погледнем снимките на тези уебсайтове, ще видим, че там са снимани изключително африканци и азиатци – те са, които трябва да направим щастливи, е подтекстът на новите поборници за щастие.

happiness for all together

Радетелите за „щастие за цялото човечество“, обаче, внезапно замлъкнаха, след като начена коронавирусната истерия: идете на уебсайтовете им и ще видите, че повечето линкове в тях не работят и че сайтовете не са обновявани от 2019 година насам. Е, то не може и да бъде другояче: „щастливците“ разбраха, че само с един замах (с една „заповед свише“) щастието бе откраднато от хората по света! Щастието вече е в оцеляването – първо да оцелеем след вирусната заплаха, пък сетне ще видим какво ново щастие ще ни постигне!

Но как така ни откраднаха щастието? Много лесно: първо ни откраднаха способността да мислим и разсъждаваме нормално поради неимоверното количество лъжи („Непрекъснато ни лъжеха за коронавируса и домашния арест: ето доказателствата“, пише и казва известен журналист), изсипвани из устата на управляващи, политици и властимащи (при това повечето лъжи лесно можеха да бъдат видени, но изглежда хората, улисани в борбата за насъщния, нямаха време да ги видят и проумеят), след това използваха известни психологически трикове за заблуда на човешкия ум (вижте, например, десетте „трика“, които Ноам Чомски посочваше) и накрая ни казаха: само ние можем да ви опазим живи и здрави – доверете ни се и следвайте съветите ни (с други думи, съгласете се с мерките, които ви налагаме – ограничаване на права и свободи – и по-нататък каквото и да ви кажем да правите, правете го, и ще бъдете здрави и щастливи).

Но че щастието се разбира от мнозина като вътрешно удовлетворение, че си дал нещо, без да чакаш някой обратно да ти даде, че си помогнал, без да искаш и на теб да помогнат, че си жертвал, без да желаеш някой да прави жертви за теб – това е съвсем друго нещо: това вече е отживелица, ще ви кажат новите строители на земното благополучие. Вземете статистики за степента на щастие и вътрешно удовлетворение отпреди няколко години, когато нямаше и полъх от новия глобален тоталитаризъм на крононавируса, и ще видите, например, че учените посочват като по-щастливи децата в слаборазвитите страни, а не в богатите (в изследване на Световния икономически форум от 2015 г. даже се посочва, че децата в Румъния, Колумбия, Испания и т.н. са далеч по-щастливи от децата във Великобритания или Южна Корея, в друго проучване на британската БиБиСи от 2014 г. се потвърждава, че от 11 изследвани страни децата във Великобритания са сред най-нещастните, в сравнение с децата в Бразилия, Румъния, Южна Африка). С други думи, почиващите на реални критерии за щастие изследвания доказват, че щастието не е в богатството, сигурността и зримото „светло“ бъдеще, а в нещо друго, което не се измерва с материална задоволеност и някакви облаги – лични или социални.

Откраднатият живот

Ето какво ни бе откраднато от началото на тази година! И от много други неща се лишихме и хората даже се питат: какво всъщност вече има значение за мен и за обществото, в което живея? Гледам ли вече филми, в които добрият герой винаги побеждава, слушам ли музика, която „изпълва“ душата, общувам ли с другите така, както общувах навремето, без да ме е страх, че ще прихвана нещо от тях (я зараза, я някоя лъжа или фалшива новина, я някоя привидно добра черта на характера), разсъждавам ли за бъдещето на децата ми така, както разсъждавах по-рано, и т.н.? Преди около два месеца един приятел-християнин ми сподели, че прочел една от многото извратени новини по медиите („Рики Мартин и съпругът му за първи път показаха техния син“) и тя някак си не му направила такова впечатление, каквото подобни „новини“ му правели по-рано: „е, чудо голямо – то вече се наслушахме и нагледахме на извратени типове и на извратени политици и извратени медии, които публикуват такива ‘новини‘, сега по-важното е някак си да оцелеем след заразата – която може да продължи с месеци, може би и с години! – пък след това отново ще обърна внимание на извратената новина“, ми отговаря той на въпроса с какво се промени отношението му към критериите за добро и зло, за грях и добродетел.

Както по-рано, така и сега не мога с безразличие да отмина подобна новина, която още с първите си редове говори за „брака“ между гейове и за чедата, които се раждат от този „брак“ като за нещо съвършено обичайно и естествено: „Популярният пуерторикански певец Рики Мартин показа за пръв път снимка на 5-месечния си син от своя съпруг, художника Джуан Йосеф, съобщава сайтът Арчи уърлд. За това, че популярният изпълнител ще става баща за четвърти път, стана известно през месец септември 2019 година.“. Представете се как детският (особено тийнейджърският) ум възприема „новината“: двамата мъже си имат дете, при това единият за четвърти път!

Чрез новата перверзия, чрез новите обещания за живот без болести и трудности, чрез изключително бързия процес на контрол върху хората и особено чрез отнемането на права и свободи на гражданите, потисникът всъщност ни открадна живота такъв, какъвто го живеехме преди. Мнозина са убедени, че много неща в живота си вече ще ги правим по друг начин и ще живеем в непрекъснато тревожно очакване на нещо – било лошо, било хубаво: по-важното е, че вечно ще бъдем нащрек и под напрежение. „Научете се да живеете с този вирус“, съветват ни световните „експерти“ по потисничество, „защото той ще ни спохожда години напред“; „научете се да уважавате и да приемате разврата и развратниците, приемете Истанбулската конвенция и другите законодателни инициативи, целящи недискриминация и толерантност“, припяват други „специалисти“ по човешки отношения.

„Живейте по друг начин, защото времето вече е друго“, е заключителният хоров тон на умопомрачилите се от охолство и разврат (но пък „толерантни“) световни водачи на „новия“ световен ред. С други думи, „откраднахме ви предишния живот – свиквайте да живеете както ние ви кажем“.

Светлина в тунела?

Един тунел винаги има край, важното е човек да стигне до края му: някои ще стигнат, а някои няма да искат да стигнат до него и да видят светлината. За християнина няма друг избор освен борба и достигане до Христовата светлина след тъмата на тукашния живот; за него няма по-сигурен и верен Управител от Христос, няма и по-сигурно и блажено щастие от това, да бъде с Него и да се наслаждава на обещаните блага за верните! Никой не може да отнеме от християнина свободата и щастието му в Бога – нито световният потисник, нито сатаната. Защото вярващият не се страхува от онези, които убиват тялото, но не могат да погубят душата му, той повече внимава да разпознае онзи, който може и душата и тялото да погуби и завлече към вечните мъки (срв. Мат. 10:28).

Но нашата задача е да се борим за човешкото щастие и тук на земята, да отстояваме дадените ни от Бога права и свободи, които земните управници трябва да дадат на поданиците си, да изобличаваме лъжите и прикритите измамни „новини“ и твърдения, като учим и другите да правят същото – да търсят истината и да изобличават лъжата и козните на сатаната и лъжите и измамните обещания на властимащите. Ако това правим – значи животът ни преминава в съгласие с Божията воля и в добродетелно съжителство с нашите ближни. Колкото и глобализиран да изглежда светът, все още имаме възможност в своите държави да се борим за по-справедлив обществен ред и живот. И днес виждаме, че в отделните страни хората излизат на протести, опитват се да повлияят решенията на собствените си управници и да променят живота си към по-добро в съответствие с традицията, която ясно ни посочва кое е добродетел и кое е порок и грях. Ако в собствените си страни успяваме да печелим победи, значи и в световен мащаб малките победи могат да се излеят в мащабен отпор срещу злите сили, които целят пълен контрол и поробване.

Затова трябва непрекъснато да бодърстваме и да подтикваме и другите да се присъединят към нас в похода ни за връщане на откраднатия ни живот и на ценностите, които са богоустановени и непреходни.

 

Бележка: * Happytalism е една интересна игра на думи: от „капитализъм“ лесно се изговаря „хапитализъм“, като че с промяната на една буква в названието можем да променим цяла обществена система и да създадем нова форма на управление, наречена „щастлизъм“ (или „щастливизъм“ – трудно е подобен израз да се изкаже на български език).

Снимките са взети от посочените по-горе уебсайтове на ООН за щастието.

Публикувана в Блог
Понеделник, 11 Май 2020 19:54

В ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО

ОТВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО  
ПОДПИШИ ПЕТИЦИЯТА!

ДО:

Данаил Кирилов, министър на правосъдието

Бетина Жотева, председател на СЕМ

Вежди Рашидов, председател на Комисия по културата и медиите в 44-то НС

Парламентарно представени партии в 44-то НС

Медии

Относно планирано въвеждане на радикални ограничения на свободата на словото и основни конституционни права  

 

Уважаеми господа и госпожи,

Публично обявените планове да се въведе цензура на свободата на словото и някаква неясна форма на полиция на мисълта в България са недостойни за едно демократично и свободно общество.[1]

Подобни промени в законодателството и практиките на правоприлагането в сферата на комуникациите, публикациите и социалните мрежи ще означава само едно – срамно петно за българската юриспруденция и управляващи. Срам и за България.

Свободата на словото и получаването и разпространението на информация са основни конституционни, европейски и общочовешки права. Те са ясно и недвусмислено закрепени както в Конституцията на Република България, така и в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, а също и в редица международни документи, по които България е страна и които са част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ.

Свободното слово, мисъл и информация са основен гарант за свободата и демокрацията, за стопирането на контролирана от държавата и контролираните медии пропаганда, която е налице в случаите, когато властта решава коя новина е истинска и коя – не.

Конституцията установява плурализъм именно с тази цел – истината да бъде защитена сред множеството мнения и перспективи. Тираните имат само една истина – собственото си мнение.

Свободата на словото подлежи само на такива ограничения, които са в нарочните разпоредби на ЕКПЧ, чл. 10, ал. 2, и КРБ, чл. 39, ал. 2, и те са изрично и изчерпателно изброени и следва да са съразмерни с оправдана цел и да са присъщи на едно демократично общество.

Представените идеи за промени в законодателството и ограничаване на свободата на словото не отговарят на посочените стриктни критерии.

Намеренията да се въведе държавно контролирана „истина“, неприемането на която да бъде наказвано със затвор до 3 години, е гаранция за въвеждането на диктатура и тирания над свободния български народ.

Подобни ограничения са в нарушение на българското и международното право. Призоваваме авторите на подобни предложения да се откажат незабавно от плановете си и да защитават позицията си със силата на фактите, аргументите и убеждението, а не със силата на тираничните мерки на забраната.

ПОДПИШИ ПЕТИЦИЯТА!

С уважение,

 

СВОБОДА ЗА ВСЕКИ, Адв. д-р Виктор Костов

СДРУЖЕНИЕ РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА, УС и адв. Вл. Шейтанов, председател  

СЛЕДВАТ ПОДПИСИ НА ПОДКРЕПИЛИ
(списъкът се допълва с организации):

“Вяра и бъдеще”, председател Гордън Мерк
Християнска Църква ДАВ България, ръководител Данаил Тихомиров Танев
“Сърце за България”, секретар Венета Мерк
Свобода за семейството, Давид Александров
Единение, представлявано от Даниела Николова
Български репортер, гл. редактор Венилин Тоневски
Асоциация за домашно образование (АДО), председател Петър Порумбачанов
Асоциация общество и ценности, председател Михаела Джоргова
Български родителски централен комитет, председател Людмила Дукова
Българско международно движение, председател Константин Качулев
Фондация Светлина на Балканите, представляващ Иван Вълков
Българска Християнска Баптистка Църква, представляващ Александър Калтакчи
Българска Християнска Баптистка Църква - Св. Павел, представляващ Емануил Вълков
Българска Християнска Баптистка Църква - Русе, Александър Александров
Фондация ХИП България, представляващ Павел Иванов Иванов

(Бележки: [1] Вж. Сега. До дни управляващите ще кажат какво е фалшива новина. https://www.segabg.com/hot/category-media/dni-upravlyavashtite-shte-kazhat-kakvo-e-falshiva-novina Вж. също Нова ТВ. Бетина Жотева: Необходими са законови промени срещу фалшивите новини.)   

Публикувана в Блог
Сряда, 21 Февруари 2018 14:46

Държавата, която отвлича деца

Barnevernet

По суша България се намира на около 2600 км от Норвегия, на 2700 км от Швеция и само на 1600 км от Германия. Това означава ден, ден и половина пътуване с кола, два-три часа със самолет и няколко минути с превозното средство, на което се возят политическите решения на Съвета на Европа. С какво обаче информацията за тези разстояния има отношение към темата на тази кратка статия? Отговорът е – с факта, че към днешна дата във всяка една от споменатите държави в името на доброто на децата – бъдещи граждани на новия свят – се извършва държавен погром над семейството.

От много години вече във въпросните страни (и в много други) се прилага  държавна политика за отвличане на деца от семействата им. Само в Швеция над 300 000 деца са отделени от техните родители. 300 000 ранени детски сърца и още два пъти по толкова съкрушени родители. Това са страшни цифри, описващи една на пръв поглед незабележима разруха, която е покрила съвременния свят. Най-страшното е, че тази статистика не е взета от уроците по история, разкриващи ни периода на мрачното средновековие или ужасните години на Втората световна война, а се отнася до невидими, но реални събития от настоящето. Числа, които демонстрират осъществяване на варварска държавна политика пред очите на цивилизованите и образовани жители на Стария континент.

И ако е лесно да гледаме числата от поредната безлична статистика, съвсем не така удобно ни е от гледна точка на ценностната ни система, когато си дадем сметка, че зад тези цифри стоят конкретни съдби на хора, които може би биха били наши приятели, ако ги познавахме отблизо. Или дори – би могло да сме самите ние.

Нека все пак надникнем зад сухата статистика и обърнем внимание на случващото се в едно семейство, живеещо на 2700 километра от България. На 9 февруари 2018 г. семейство Кристиансен се сблъскват с ужаса на държавния терор, когато дванадесетгодишният Кай е отвлечен пред дома на семейството му от служители на „Барневарн“, норвежката служба еквивалент на българските отдели за закрила на детето – служба, придобила зловеща слава на организация, отвличаща деца.

Неотдавна семейство Кристиансен се преместват от Канада в Норвегия в търсене на по-добър и уреден живот. Бащата и майката на дванадесетгодишния Кай не желаят детето им да бъде насилвано в държавната образователна система и затова започват да го обучават вкъщи. Оказва се обаче, че тяхното незачитане на държавната претенция над детето им има тежки последици. Кай е изтръгнат от грижите на родителите си и отведен от представители на репресивния норвежки държавен апарат.

Ако имате здрави нерви, може да видите видеото с отвличането на Кай Кристиансен от норвежките служители на „Барневарн“. Всъщност вижте го дори само за да заздравите нервите си, защото не е изключено случващото се в Норвегия да стане ежедневие и тук – на 2700 километра от мястото на събитието.

Има моменти, в които думите от  стихотворението „Когато те дойдоха…“ на протестантския богослов Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер са особено актуални:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.

Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори.

В контекста на случващото се със семейство Кристиансен звучат ли актуално думите на Мартин Нимьолер? Можем ли да ги отнесем към настоящия исторически момент? Мисля, че отговорите и на двата въпроса са положителни. Независимо че днес свободата не е заплашена от нацистите, тя си остава застрашена – този път от управници, които изповядват леви социалиситически идеи. Днес агентите на държавния репресивен апарат не идват за комунистите, нито за социалдемократите, нито за членовете на профсъюзите, а още по-малко за евреите. Днес обаче идват за семейството.

Пред очите ни в Европа се случват престъпления, които не са разобличени като престъпления, понеже са извършени от държавни органи. Узаконеното беззаконие си остава беззаконие, независимо дали е извършено от представител на закона или не. Който цели разбиването на семейството, чийто Създател е Бог, дори да е облечен във власт, си остава беззаконник. И ние не бива да мълчим за случващото се в Норвегия, нищо че не сме норвежци. Защото заради мълчанието ще дойдат и за нас.

 

Публикувана в Блог
Снимка към блог статия 17.02
В предаване по една от ефирните национални телевизии кандидат-управляващ
, бивш финансов министър Владислав Горанов, направи поредните тоталитарно-амбициозни изявления:

В сферата на образованието, освен да стимулира преподавателите, ГЕРБ планира и да наказва недобросъвестните родители. „Ще има репресия от страна на държавата срещу майките и бащите, които по някакъв начин възпрепятстват децата си да посещават училище”, каза Горанов.

С тези свои изказвания функционерът от партията на гражданите за европейско развитие на България иска една все по-нескрита репресия срещу хоумскулърското движение, което набира сили и припознаване сред много семейства в България, след като провалената задължителна държавна образователна система не може да се справи.

Следва да бъде напомнено на търсещия репресии кандидат-държавен управник, че в условията на демокрация репресиите могат да бъдат реализирани, ако има послушен електорат, който задължително гласува срещу свободите си. И колкото отчасти този демократичен модел да е приложим в България, има достатъчно будни българи и родители, които ще дадат нужния отпор срещу ограбването на родителските им законови права и срещу разбиването на семейството, за което се готви ГЕРБ.

Никой тиранин не е успял да стане такъв без първо да разбие семейната обич и единство. Защитниците на семейните ценности и демокрацията знаят много добре тази истина.

Така че по-скоро държавните мъже и жени вместо да заплашват родителите, за които добруването и образованието на собствените им деца е много по-важно, отколкото е за държавния чиновник, и вместо да се заканват срещу правата им да образоват децата си според своите убеждения, по-добре да насочат усилията си да реформират загнилата си образователна система, която се е превърнала в емоционална, интелектуална и социална касапница за умовете и сърцата на подрастващото поколение.
Публикувана в Блог
eu parliamentПрез последните няколко години можахме да видим немалко „прояви“ на европарламента, които пряко са насочени към религията като цяло, а също така към християнството. Разбра се, че секуларната и атеистичната идеология на Евросъюза не е само идеология на думи, но и на действия: свидетели сме на редица инициативи, които или ограничават правата на вярващите, или пък дават изключителен приоритет на порочни и нехуманни практики.

Но доживяхме да видим и нова фаза на „развитие“ в разпътното и порочно законодателство на европарламента – в неговата най-нова резолюция от сряда 23 ноември 2016 четем за приравняване на християнството към пропагандата на ислямските терористи от Ислямска държава и Ал Кайда. Който желае да види черно на бяло това ново „творение“ на европейската атеистична мисъл може да прочете двата варианта на предложение за резолюция, наречена „Стратегическата информационна служба на Европейския съюз като противодействие срещу пропагандата против Съюза от страна на трети държави“ – първоначалния (вижте в него т. 4) и сетне променения (вижте в него т. 8) вариант; на български език кратък коментар на скандалната резолюция може да се види тук.

Оставям на всеки, който прочете резолюцията, да разсъди за себе си какво означава казаното в нея. Тук аз ще направя свой коментар, който също може да бъде дискусионен.

Първо, Европейският съюз вече се страхува. От кого? От ислямските терористи, от страните извън Европейския съюз, които не споделят неговите ценности, и от Русия. Съюзът се страхува от всеки, който не мисли и не действа според неговите препоръки или заповеди. Включително и държавите-членки на Съюза: видяхме колко гневна бе реакцията на европейските „другари“ срещу вота във Великобритания и колко язвителни бележки бяха отправени към други страни-членки, които също като че намекнаха, че ако европейските структури не се променят към по-добро, те също ще го напуснат. А сега Съюзът се страхува да не би Марин Льо Пен (дъщерята на Жан-Мари Льо Пен) да стане президент на Франция и тази втора по значимост членка на Съюза също да излезе от него – ако това се случи, наистина ще видим началото на края на този Съюз.

Второ, Европейският съюз трябва да намери враг, срещу когото да обедини малкото солидарни с неговата политика европейски държави. И Съюзът непрекъснато изкарва на „светло“ враговете си, които той обявява за врагове на човечеството, та тъй да си спечели името на защитник на човешките права и свободи. Сред враговете са не само онези, които не споделят европейските ценности, но и онези, които просто не се нравят на някои хора в европарламента. Ми тъй де, дошло ѝ нещо на полякинята Анна Елжбиета Фотига, седнала и нахвърляла един груб текст на резолюция (наречен доклад) и го предложила на европарламента. И той прегърнал идеята с две ръце. И врагът – Русия – беше ясно посочен и дори в детайли бе описано защо той е опасна държава: ми че в него се проповядва опасно християнство, православието, което се използвало от властта за пропагандни цели! И наред с православието опасностите за „демокрацията“ идвали и от Ислямска държава и Ал Кайда.

Последните няколко години ни показаха също така, че все пак в Европа има трезви глави и че европейските структури в крайна сметка искат или не искат трябва да се съобразяват и с мнението на народите на Съюза. Още с приемането на резолюцията в европарламента двата най-големи журналистически съюза в Европа я осъдиха и изразиха надеждата, че тя в крайна сметка няма да бъде приета.

На трето място, значи, идва и друга тревога за Съюза: как да се пребори със собствените си граждани и свободната журналистическа мисъл и да ги убеди, че тъкмо той мисли за доброто на всички. Не съм сигурен как „другарите“ от Съюза ще постигнат това, но изглежда, че тъмните европейски облаци на цензурата и ограниченията се сгъстяват и Европа може скоро да бъде покрита от тях и обществата да се върнат десетилетия назад към познати до болка тоталитарни начини на действие.

А европейските журналисти са повече от ясни. Президентът на Международната федерация на журналистите Филип Лерут каза: „Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите не вярват, че цензурата, заплахите и демонизирането на другите са правилните действия за справяне с така наречената пропаганда; ние вярваме преди всичко в етиката на журналистиката, саморегулацията, плурализма на медиите и медийната грамотност, призвана да изясни този плурализъм.“ Генералният секретар пък на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерез споделя: „Напълно безотговорно е да се приравняват руските медии с терористични групировки, такива като Ислямска държава. Напълно безотговорно е да не се прави разлика между руските медии и контролираните от Кремъл медии. Докладът (на Анна Фотига – В.К.) смесва в едно стратегическите комуникации, държавната пропаганда, терористичната пропаганда, контра-пропагандата и независимата информация. Последният вариант на резолюцията бе подобрен, но въпреки това общият тон си остава тревожещ. Подобни действия са типични за годините на Студената война, която вцепенява цяла Европа“. Текстът на двамата ръководители на европейските журналисти може да бъде прочетен тук. При това е напълно ясно, че европейските журналисти никак не симпатизират на Русия или на православната църква и въпреки това те поставят принципни въпроси, независещи от конюнктура и моментни настроения (и аз самият никак не симпатизирам на Русия и църквата ѝ, но въпреки това пиша тук и се опитвам да изложа принципна позиция).

И тъй, като разсъдим над самата резолюция и над отзивите за нея, може да видим следната картина.

Първо, евросъюзът вече вижда себе си като единствен критерий на ценности и правилни постъпки на отделните общества и отделните хора. „Щом строим единна Европа, значи трябва да сме единни, а ние сме тези, които сме правите“ – тъй може да се перифразира желанието на новите другари от Брюксел. „Значи онова, което е против нашите ценности, ни е враждебно и срещу него трябва да се борим. Ако едно християнство не споделя нашите ценности, значи то ни е враг“, продължава перифразата. Е, оправдават се евро-другарите, руската държава използва православието и затова наш враг е преди всичко нейната пропаганда, но щом и православието участва в нея, значи и то е наш враг (така както ислямският тероризъм е враг на човечеството). В „подобрения“ вариант другарите от Брюксел извадиха думите „руска православна църква“ и ги замениха с „традиционното християнство“ (т.е. традиционното православие в Русия), но повече от ясно е, че общият смисъл си остава същия: ако има религия (в нашия случай християнството), която не споделя ценностите на Евросъюза, значи тя е наш противник.

Второ, ето това доживяхме да видим и чуем: „вярващи в Европа, каквато и да е вашата религия, по-скоро я приспособете към европейските ценности, ако не искате да станете наш враг“. Цензурата е най-малкото, което Евросъюзът може да наложи на „своеволните“ (включително различните групи вярващи християни) – той може в бъдеще да прокара законодателни мерки, които ще поставят извън закона всяко мислене и действие, което не отговаря на вижданията на „всезнаещия Евросъюз“ за бъдещето на Европа и на света. А ние много добре помним годините, когато всезнаещата комунистическа партия мислеше за всеки и за всичко, ние само трябваше да се подчиняваме.

Трето, никак не ми се иска да правя паралели между комунизма и сегашните стремежи на Евросъюза за контрол и цензура, но това последно деяние на „другарите“ – евродепутати постоянно ме връща към една такава мисъл. Не че одобрявам политиката на Русия – всеки здравомислещ добре съзнава какъв резултат може да има едно тоталитарно управление, каквото в момента е руското – но пък да си затворя очите и да приема „безрезервно“ всичко, което Евросъюзът ми натяква – това вече е прекалено. Прекалено е, защото не само православието може да бъде наречено враг на човечеството, но и която и да е друга християнска църква, която все още не се е подчинила на „ценностите“ на секуларистите и атеистите от европарламента, които мислят повече за хомосексуалистите, отколкото за нормалните човешки взаимоотношения в рамките на семейството. Ето защо колкото повече „решения“ излизат от европарламента, толкова повече той ми прилича на омразното ни от миналото Политбюро, което е обединено около една идеология („единствено правилната“, ще чуете да настояват евро-другарите) и което я налага на другите като закон. Затова ги и наричам „другари“ – съидейници, обединени от една идеология (т.е. секуларната и светската с цел построяването на рая на земята тук и сега) и от една цел, която все повече придобива тоталитарни черти.

Разбира се, Евросъюзът играе и положителна роля в развитието на европейските народи и това не може да се отрече, но никак не мога да проумея защо заемащите такива високи постове в тази структура понякога дотолкова изглупяват, че не могат да направят разлика между черното и бялото; то да беше някой обикновен и неук човек – да му простиш, защото той и тъй често не схваща много неща, но онези академици и професори, а също изпитани политици и икономисти, които седят на креслата в европарламента да не могат да направят разлика между политически, социални (в случая журналистически и медийни) и религиозни идеи и действия – това не само е недопустимо, то е преди всичко престъпно! Още по-престъпно е, ако те правят тези разлики и въпреки това поднасят на европейските народи документ, в който една християнска вяра се приравнява към ислямския тероризъм! Боже, помогни ни, за да си помогнем! Защото се вижда, че поговорката „помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ явно не се отнася до евродепутатите: на тях изглежда първо им трябва влияние свише, та дано сетне се вразумят и да започнат да различават черното от бялото.

Много се надявам, че всеки разбира, че тази най-скорошна опасна стъпка на европарламента трябва да бъде като сигнал за опасност за всеки вярващ християнин, защото във все повече държави в Европа вярващите разбират, че бъдещото „развитие“ (развитие не като прогрес, а като регрес и връщане назад) на Евросъюза е насочено към все по-осезаемо ограничаване на правата на християните. Както споменавах и в друго писание, когато къщата на комшията гори, очаквай и твоята да се подпали, ето защо трябва да бъдем постоянно будни, та въобще да не се стига до пожар в комшийския двор. И както многократно споменавах в редица свои писания, ако християните от различните деноминации не обединят усилията си за отпор срещу атеистичното и почти тоталитарно насилие от страна на европарламента, поотделно лесно ще бъдем „убедени“ в неговата „правота“ и ще станем тихи и послушни, каквито са вече немалко църковни общности в редица западноевропейски страни. Пази, Боже, България и християнството, защото сме слаби и често отстъпваме от Теб!
Публикувана в Блог
Прескоференцията се проведе на 1 април 2016 г. Свобода за всеки", Национален алианс „Обединени Божии църкви", Божия църква в България и фондация „Алфа България".
Организаторите на пресконференцията считат, че Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията на Георги Кадиев и БСП са демагогски, радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия.
Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България. Ще бъде представена протестна декларация, която ще бъде внесена в парламента, правителството и европейски институции. Ще бъдат изложени и конкретните нарушения на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, заложени в законопроекта „Кадиев" и този на БСП.
Участници: адв. д-р Виктор Костов, Анатолий Еленков, Павел Игнатов, Цанко Митев, Петър Благинов, адв. Невена Стефанова.
Публикувана в Блог
a f21e61b0Атаката на комунистите срещу вярата продължава

26 години след падането на комунистическия режим представители на комунистическата партия, която така и не бе разтурена след смяната на режима, без срам и без стеснение подновява с нова сила своята неспираща война срещу християнството, вярата, основни човешки права и свободи, така грубо потъпквани с цената на кръвта на десетки хиляди по време на техния тоталитарен режим.


Две седмици след внасяне на драконовския законопроект на Георги Кадиев за налагане на пълен държавен контрол над вярващите и техните организации и църкви, неговите бивши колеги и колежки от комунистическата партия вдигнаха мизата.

Социалистите от комунистическата парламентарна група на БСП лява България Мариана БояджиеваВасил АнтоновФилип Попов и Георги Търновалийски са завели в деловодството на Народното събрание на 14 март още един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

Освен изброените в нашия пост ограничения на Георги Кадиев изданието, съобщило за новия законопроект, обобщава част от съдържанието му по следния начин:
Депутатите от БСП искат нерегистрираните от съда вероизповедания да нямат право да: провеждат религиозни събрания; създават и поддържат благотворителни или хуманитарни институции; пишат, издават и разпространяват религиозни публикации; да създават учебни заведения; да се събират и получават дарения; да поддържат връзки в страната и чужбина с хора и общности по религиозни и верски въпроси.

На практика, с въвеждането на задължителна регистрация от държавата на вярващите, комунистите-законодатели със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията искат отмяна на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи:

Отмяна на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
Отмяна на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
Отмяна на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
Отмяна на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ)
Отмяна на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
Отмяна на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
Отмяна на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
Отмяна на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Както и: Налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ).
Нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ). Разбира се, законопроектите нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6 и ЕКПЧ, чл. 14 за дискриминация на основа религия.

Единственото, което комунистите не са поискали (поне засега) в законопроектите си, е настаняване в концентрационни лагери на всички религиозно-вярващи и техните семейства, както и на всеки, допуснал в ума си бегла мисъл, че Бог съществува.

На практика комунистите-атеисти от БСП, вносители на радикалния законопроект, искат разтурване на конституционния демократичен ред в страната. Но не религиозната свобода, а комунистическата партия трябва да бъде поставена под контрол.

Крайно време е нормалните свободни хора да настояват за следното:

1.  Забрана на комунистическата партия БСП като радикална, противодържавна и противоконституционна организация, която застрашава основни човешки права и националния мир;

2. Отмяна на Закона за вероизповеданията изцяло като дискриминационен по отношение на хората с религиозни убеждения;

3. Закриване на Дирекция „Вероизповедания”;

4. Църквите и вероизповеданията да бъдат подложени на недискриминационен режим на формиране на юридическо лице по желание по общия ред пред окръжния съд на седалището на групата.

На първо място е нужно тези законопроекти да бъдат анализирани и извадени на показ като мракобесен опит за ограничаване на свободата на хората, за събаряне на устоите на демократичното общество и преминаване към тираничен режим на държавно управление и контрол на мислите, чувствата, вярата, убежденията и организациите на хората. След като на обществеността бъдат разяснени крайните и марксистко-ленински възгледи на вносителите, отживелица от времето на държавния тероризъм срещу християнството и вярата, следва да бъдат предприети законодателните стъпки, предложени в горния списък от 1 до 4.

Законопроектите на Кадиев и БСП трябва да бъдат спрени като опасни за демократичното общество, а техните вносители – заклеймени като радикални противници на конституционния ред в страната и фундаменталните човешки права и свободи, присъщи за демокрацията.

Публикувана в Блог

На 1 март бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Законопроектът е с вносител г-н Георги Кадиев, бивш член на парламентарната група на социалистическата партия.

Корупцията, в смисъл на поквара в ценностите и мисленето, в политическия елит на България достига нови висоти с този законопроект.

Ако този проект бъде гласуван и стане закон, това ще бъде краят на религиозната свобода в България. Ако законопроектът се превърне в закон, християнската църква ще трябва отново да мине в нелегалност, за да функционира като такава.

Съветска атеистична пропагандаПроектът предвижда:

·         Задължителна регистрация на всички вярващи пред държавата.

·         Забрана за вяра в Бога и проповед без регистрация от държавата.

·         Ограничаване на даренията за църквите и забрана за финансиране от чуждестранни източници. (Църквите ще трябва да водят списъци с имена и ЕГН на дарителите на църкви и да ги предават на Дирекция „Вероизповедания“).

·         Деклариране на източника на средствата при дарения над минималната работна заплата с нарочен формуляр-декларация.

·         Забрана за извършване на богослужение на всички граждани от страни, които не са в ЕС, включая САЩ, Австралия и други нации с приятелски отношения.

·         Дирекция „Вероизповедания“ се превръща в контролен орган, който само „при съмнение за нарушаване на законите“ в страната, без установяване на фактическо нарушение, може да забрани духовната и проповедническа дейност на всеки.

·         Само одобрени от държавата образователни институции могат да произвеждат служители с право да проповядват.

·         Всяка църква трябва да има регистър с три имена, ЕГН, копия от дипломите за религиозното образование на своите служители.

·         Християните няма да могат да проповядват и критикуват  „социално-икономическия ред или обществените норми и отношения“ в страната, нито да правят политически коментари.

·         Други ограничения, вкл. въвеждане на огромни глоби за неизпълнение на тираничните изисквания на законопроекта.

На практика този законопроект ще постави християнската църква вън от закона, грубо потъпквайки принципа на разделение на държава от църква, и ще настани тоталитарната държавна бюрокрация вътре в църквите и в съвестта на хората.

Държавата ще бъде новият бог на мястото на истинския Бог.

Това законодателно решение за ограничаване на религията е най-лошото от всички досегашни опити през годините на демокрация в България да се възстанови марксизъм-ленинизма в отношението срещу християнството и свободата на религията. С тази инициатива се нарушават не само религиозните права, но и редица други основни свободи на хората – свобода на съвестта, на мисълта, на изразяване, на събиране и предаване на информация, на формиране на мнение, на събрания, на сдружаване и др. Законопроектът „Кадиев“ е удар срещу демократичното устройство на България.

Нужна е незабавна, решителна и компетентна реакция от страна на християнските общности, църкви, организации, от евангелски, православни и католически енории, правозащитни организации и демократично мислещи политици, за да бъде спрян този драконовски, тоталитарен проект, който застрашава изповядването на каквато и да било вяра в страната.

Ние вече работим върху правния анализ на законопроекта „Кадиев“. В близките дни ще оповестим подробно конкретните закононарушения и злополучните възможни приложения на тази законодателна авантюра. Предложените изменения в ЗВ на практика ще доведат до нарушаване конституционния ред в страната и разрушаването на градените с години след падането на комунизма крехки права на хората с християнски и други религиозни убеждения.

Никога опасността за църквата и християнството не са били толкова реални, колкото в сегашната трудна международна ситуация, от която силите на злото желаят да се възползват.

Прокарването на този драконовски законопроект на практика ще отвори вратата за пълен държавен контрол върху съвестта на хората и ще заличи свободата в България. Българите и най-вече вярващите протестанти, православни и католици ще се превърнат окончателно в крепостни на държавния апарат и политическата управляваща класа.

Нужни са молитвите и действията на всички вярващи и свободомислещи хора, за да опазим свободата си да живеем достойно и свободно. Единственият начин да запазим конституционния демократичен ред в България е да не допуснем този законопроект да стане закон.


 

Очаквайте скоро нашата петиция срещу Законопроекта "Кадиев" и се включете в нея!


Публикувана в Блог


Комисията по разкриване досиетата
на български граждани, заемали отговорни длъжности в различни публични области, продължава с неумолимите си разкрития. На 27 май 2014 г. Комисията излезе с Решение № 2-351, с което предостави на гражданството списък с 50 имена, обявени като „сътрудници на ДС”, след проверка на 415 души, работили в БАН. В предишни Решения бяха обявени 20 от тези 50 души, но те бяха свързани с периода от 2006 г. насам. В новото Решение периодът на проверка бе удължен далече назад до началото на 80-те години на миналия век. Според наличните документи в разкритите архиви Комисията обяви нови 30 лица за „агенти” и „сътрудници” на бившата Държавна сигурност.

В настоящата статия ще се спра само на едно име – проф. д-р Дечко Свиленов, който стои под № 10 в Решение № 2-351. Причините за моя интерес са две: първо, проф. Свиленов е известна и уважавана личност в евангелските среди като разпространител на Библии и научно-популярна литература; второ, грубата намеса на Ангел Пилев, който е автор на заблуждаващи писания по „агентурния проблем”, отново предприе действия, които приличат на опит да се урони престижа на проф. Свиленов пред евангелската общност. След внимателен прочит на предоставените документи за публичен достъп, свързани с името на проф. Свиленов, аз се убедих, че квалифицирането му като „агент” от офицерите на ДС представлява груба и с нищо неоправдана намеса в научната му дейност.

Декларацията за съгласие за сътрудничество на ДС

Ангел Пилев си позволява да публикува – с известна доза ехидност – собственоръчно попълнената Декларация (23.10.1985 г.) от младия тогава научен сътрудник в БАН Дечко Свиленов. Неоспорими са почеркът, текстът и подписът на тази Декларация, но трябва ли да се прави генералният извод, че Свиленов автоматически е станал „агент на ДС”? До този нелогичен, а може би в известна степен и злонамерен извод достига Пилев, който стана популярен напоследък не като евангелски пастор, а като автор на книга с неопределен литературен жанр по „агентурния проблем”. Пилев си позволи да публикува Декларацията, като косвено с този акт създаде погрешно впечатление сред читателите за „агентурното минало” на Свиленов. Той писа преди няколко дни в интернет пространството следното: „След Петровден ми се обади проф. Дечко Свиленов, да говори с мен за агентурното си минало. Говорих с него от позицията на пастор, загрижен повече за спасението на душата му. Съвета, който му дадох, беше да не тръгва по стъпките на досега осветените агенти, които категорично отричат да са били агенти... ”. Пилев, който е среднист, „съветва” един професор, който е бил научен сътрудник в БАН, как да постъпва и то – за неща, които изобщо не е извършил! Това, най-меко казано, е арогантност. И все пак тя би била обяснима с оглед нарцистичните изяви на този псевдокритик на „агентурния проблем” у нас, ако в неговата неадекватна намеса в казуса на Свиленов не крещяха и други тревожни характеристики.

На първо място, всеки що-годе способен да разсъждава човек би видял факта, че Декларацията като публикация на Пилев не е подкрепена с никакви други документи и факти. Декларацията е извадена от контекста на останалите четири документа, които са единствените в Дело № IА-33034 на Д. Свиленов. Преднамереността на Пилев в тази кампания, предприета еднолично срещу професора, е видима именно в избора му на Декларацията, от чийто текст не трябва и не може да се съди за „агентурна обвързаност” и последващите от това морални изводи.

Всеки грамотен човек, да не говорим пък за компетентен изследовател, знае, че един документ, който е изваден от неговия непосредствен жанров и хронологичен контекст, ще доведе до погрешни и често вредни изводи, ако се тълкува изолирано. Пилев очевидно не знае и не разбира такива неща! А пренебрегването на непосредствения контекст може да доведе до опасни за читателите изводи. Какво би станало, ако на читателите на Библията се предоставят само текстове като: Бит. 19 гл. или Съд. 18 гл.? Няма ли читателят да остане с впечатлението, че Библията – без да е прочел останалия текст – е книга на кървави престъпления и морални извращения, както тълкуват това нейните врагове? Как ще научи читателят, че Библията говори за грехове, но говори също така и за прошка, милост и спасение? Що за „евангелски пастор” е Пилев, който си позволява „да съветва” професора по въпросите за спасението, ако изважда на показ една Декларация, която показва принудителната грешка на Свиленов, но не показва другите документи, които всъщност напълно го оневиняват?

На второ място, текстът на Декларацията явно показва формалното отношение на декларатора към този документ. Деклараторът Свиленов посочва две неща: първо, че ще запази „пълна тайна за връзките си с органите на МВР и задачите”, които предстои да изпълнява (параграф 1); второ, задължава се да дава „пълна, точна, обективна и своевременна информация” на органите на МВР (пар. 2). Пилев очевидно смята с публичните си действия по казуса на Свиленов, че го е уличил в такава „престъпна дейност”, щото го съветва „като пастор” да се извинява наляво и надясно, за да не изгуби „спасението на душата си”. Да, ама не!

Явно е, че Пилев чете точно както дяволът чете Евангелието – само онова, което съответства на предпоставената му идея, че проф. Дечко Свиленов, както и „досега осветените агенти”, е попаднал в пилевската безкритична категория „агент на ДС”. Това е типично махленско говорене, в което няма и грам обективна методология и логика! Разбирам, че Пилев е с капацитета на среднист, но не разбирам защо се мъчи да анализира архивни документи, за което се изисква поне специално висше образование, ако не конкретно насочена научно-изследователска дейност. Както ще видим по-долу, останалите документи категорично опровергават спекулациите на Пилев за „агентурна обвързаност” на Свиленов въз основа на текста на Декларацията.

На трето място, текстът на Декларацията на проф. Свиленов свидетелства само за едно – за обещание да се спазят „законите на НР България” (пар. 3). Нека попитам, не декларира ли всеки български гражданин такова обещание във всеки един вид декларация – независимо дали тя касае образователни, финансови или правни въпроси? Проф. Свиленов видимо се е интересувал „да спази” законите на тоталитарната държава, защото завършва текста с изречението: „за неспазване на горното ще понеса наказателната отговорност съгласно законите на НР България” (пак там).

От последвалите действия на началниците на отдел 11, отделение 02 на ДС, които са документирани, е видно, че Свиленов „не е нарушил” законите на тоталитарната държава, т.е. мълчал е, както е обещал. Затова и не е подведен под съдебна отговорност от съответните институции на тоталитарната държава. Това не означава обаче, че е спазил de facto обещаното в Декларацията. Вербувалият го офицер през 1983 г. сам дава Предложение към началника на отдел 11 на ДС за „изключването” на Свиленов „от агентурния апарат” (09.04.1990 г.). Какъв е мотивът? Предложителят го формулира така: „В хода на разработката му е доказана нечестността му към органите на МВР”.

4ac2bfaaf03fОт 1984 г. Свиленов е „заведен на ДОР под псевдоним „Духовник”. Едва ли самият Свиленов е знаел за своето Дело по разработка от страна на ДС. Службите са му лепнали псевдонима „Духовник”, защото Свиленов е завършил Черепишката духовна семинария и очевидно е запазил християнската си вяра и морални принципи. В това ДОР по всяка вероятност има редица сведения на други агенти, които е трябвало „да засичат” достоверността на информацията, която е давал Свиленов на своя вербовчик, вероятно в устен вид, защото на този етап не разполагаме с писмени сведения. От изразеното разочарование на вербовчика, който е досаждал на Свиленов в продължение на 7-8 години, е видно, че „сведенията” на „агент Духовник” или са били незначителни, или пък са били преднамерено неверни.

През този период Свиленов е имал чести пътувания до ФРГ, където е специализирал в областта на медицинските науки. Следователно Свиленов, който е трябвало да излиза в чужбина и то – в капиталистическа страна, просто е хвърлял прах в очите на службите. С други думи, оказал се е по-хитроумен „агент” от българските действащи агенти на ДС, което лично мен не ме учудва. Не може обаче да не ни учуди фактът, че за тази дългогодишна и системна дезинформация за Свиленов не е имало никакви правни последствия. Нали „неспазването” на декларираното „изпълнение на задачите” на „органите на МВР” влече след себе си „отговорност съгласно законите на НР България”? Отговорът може да бъде само един: научният сътрудник на БАН Д. Свиленов е бил наясно, че всички действия на службите на ДС са незаконни! Затова той просто не е обърнал внимание на предупреждението, натрапено му от вербовчика, и като интелигентен човек е подписал Декларацията само формално.

„Изключването” на проф. Д. Свиленов от „агентурния апарат” доказва неговата невиновност

Този факт – „изключването от агентурния апарат” в казуса на Свиленов – е неоспорим! За него обаче хора като Пилев мълчат, защото или не разбират значението му, или са наясно, че обвинителната им теза рухва безвъзвратно. В правото е известен принципът, че човек е „невиновен”, докато не се докаже „виновността” му. Римляните, които създават една от най-последователните философии на правото, дори разделяли „престъпленията” на „справедливи” и „несправедливи”. Публий Сир (I в.пр.Хр.) например казва, че „справедливо е престъплението за една справедлива кауза”. Пилев на бърза ръка обявява Декларацията на проф. Свиленов за „престъпление”, за което деклараторът трябвало да се разкае. Лично аз не виждам никакво основание – на базата на фактите, нормалната логика, правото, християнския морал – да се прави разкаяние в този случай! Разочарованието на службите и документът за „изключване от агентурния апарат” са достатаъчна база да се заключи, че фактически проф. Дечко Свиленов никога не е бил „агент на ДС”, а е набеден за такъв. Неговата кауза на вярващ и честен човек е била действително справедлива!

В архивите на осветлени за „агенти на ДС” не всички дори са писали декларации за включване в „агентурния апарат”. Такъв е например случаят с дългогодишния председател на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев, известен от архивите на ДС като „агент Николай”. Вербовчикът пише по този повод следното: „Поради нецелесъобразност не взех декларация за сътрудничество” (Дело IА-34645, „Рапорт за вербовка”, 24.02.1983). В същия „Рапорт” на „агент Николай” са поставени сходни задачи, както и на Д. Свиленов, но в ресора „религия”: „да помага на ДС още по-активно и целенасочено, за по-пълното разкриване дейността и замислите на нелоялно настроените към народната власт религиозни фанатици и техните връзки с подривни задгранични центрове и организации” (пак там). В „Рапорта” е описано и съгласието на п-р Вирчев: „Вирчев заяви, че е съгласен да сътрудничи на органите на ДС и счита това за свой патриотичен дълг” (пак там).

Огромната разлика между двамата „агенти” – „Николай” и „Духовник” – е тази, че първият е спазвал стриктно всички поставени от вербовчика задачи и е донасял писмено за всяка една от тях, като дори проявява известна самоинициатива и оставя у враговете на християнската вяра чувството за задоволство. Под „патриотичен дълг” Вирчев е разбирал осуетяването на редица духовни дейности в собствената си пернишка църква, както и донасянето за намеренията и поведението на отделни вярващи и дори членове на централното ръководство на религиозната общност, на която той е бил член. По този начин той е възпрепятствал чрез ДС редица полезни инициативи на общността, която му е плащала заплатата. Затова човек не може да не стигне до обоснования извод, че докато „Николай” е много добре школуван и изпълнителен „внедрен агент” на ДС, от когото службите са доволни и разпъват чадър над него, то проф. д-р Д. Свиленов е набеден за такъв.

Собственоръчното писане или неписане на Декларация пред службите не е неоспоримо доказателство за „агентурна принадлежност”, а системното и стриктно изпълнение на поставените задачи от службите. Не знам как би следвало да се разкайват пред своята религиозна общност „внедрени агенти” като „Николай”, но съм убеден, че проф. Свиленов няма нужда да изпълнява „съветите” на хора като Пилев. По-скоро такива хора би следвало да се извинят на професора за грубото си и некомпетентно намесване в частните дела на неговия живот.


V. Peev - photoД-р Вениамин Пеев е роден в гр. Русе (1950). Завършва Богословския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” (1978 г.). Защитава докторска дисертация по философия в НБУ (2009 г.). Главен редактор е на Годишника на ВЕБИ от 2009 г. Последните му публикации са монографиите: Съвременни богословски системи (от Просвещението до наши дни). С., “Бъдеще и надежда”, 2009; Жан Калвин: философско-теологични аспекти на Реформацията. В. Търново, “Абагар”, 2011; Християнство и философия: проблемът за сътрудничеството. В. Търново, "Абагар", 2012; Павел, Августин и Лутер: екзистенциалност на оправданието. В. Търново, "Абагар", 2014. Отговорен редактор в екипа на „Свобода за всеки”.
 
Публикувана в Блог