Блог Свобода за всеки

Цитатът по-долу показва, че докато общините пренаписват конституцията в частта й, която защитава свободата на вярата и съвестта, европейските комисари, очакват по-либерална и по-ориентирана към защита на правата на човека и религиозните малцинства конституция и закони.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА ЧАКА ПОПРАВКА В НАШАТА КОНСТИТУЦИЯ
В. СЕГА | 2010-02-10 | 00:58:05
ПРОМЯНА В КОНСТИТУЦИЯТА, СВЪРЗАНА С ПО-ДОБРАТА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА
МАЛЦИНСТВАТА ДА СЕ СДРУЖАВАТ И СЪБИРАТ – ТОВА ПРЕПОРЪЧА КОМИСАРЯТ ПО
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ТОМАС ХАМАРБЕРГ. ВЧЕРА ТОЙ
ПУБЛИКУВА ДОКЛАД ЗА ВИЗИТАТА СИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2009 Г., ЧИЯТО
ЦЕЛ Е БИЛА ДА УСТАНОВИ НАПРЕДЪКА ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА И ДЕЦАТА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ.

Комисар Хамарберг предлага по-облекчен закон при регистрацията на
религиозните вероизповедания, който напълно да защитава свободата им
на сдружаване. Според него местните и правните власти, прилагащи
влезлите в сила решения, трябва да бъдат точно обучени, за да се
избегнат ненужните смущения при упражняване на свободата на религията.

Пълният текст на доклада за България на уеб страницата на Комисаря по човешки права на ЕС, Хамарберг:
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1581941&Site=CommDH

Публикувана в Блог

Извадки от “СТРАТЕГИЯ ЗА ПРАВОСЛАВНО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС”

Правописът бе частично редактиран, за да бъде документът разбираем и четим:

 Във раздел 2, представляващ анализ на силните страни в правослаизирането на несалението в община Бургас, документът отбелязва покровителственото отношение на местната държавна власт към православието:

 Силни страни са:
- ръководството на Община Бургас подкрепя всяка инициатива, носеща духа и традицията на светото Православие в България
- съществува методическа,учебно-помощна литература за изучаване на предмета
- участие на православното духовенство в училищните ритуали. (Стр. 3)

 Като недостатък в степента на одържавяване на православието Стратегията отбелязва:

 - отсъствие на пълноценен православен мироглед на обществото
- прекалена толерантност към новопоявилите се религиозни движения,които имат користни цели (стр. 3-4)

 Централизирането на плана за развитие на православната култура и образование зависи от съвместните усилия на Община Бургас, ръководствата на училищата и детските градини, цялата интелектуална общност и бургаското гражданство.Обединени от високодуховната ортодоксална идея, с общи усилия е необходимо да се постигнат поставените цели и задачи по-нататък. (Стр. 4)

 Целите на стратегията сами по себе си говорят за прокарване на идеята за налагането на държавна идеология за цялото общество, а именно православието (в нарушение на конституцията на република България, която забранява установяването на единна политическа или религиозна държавна доктрина, чл. 11, ал. 2):

 1. Промяна на статута на учебния предмет Религия –Православие в детската градина и училищата и неговото равнопоставено място сред другите учебни предмети

2. Превръщането на Община Бургас в духовно- просветен център за обогатяване на Православния статус на гражданите в демократично общество.Формиране на положително отношение към Св.Православие.

3. Обогатяване на традиционния културен живот на Община Бургас с Православен дух и иницииране на нови прояви в контекста на Православното кутурно – историческо наследство на Общината.

 Дейностите по изпълнение на тези цели включват три „приоритетни области” – просвета, образование и култура:

Първа приоритетна област (дефинирана като „Просвета” – б.ред.) обхваща децата от предучилищна възраст от 3 до 7 г. възраст и учениците от всички училищни степени, учители и директори от предучилищно и училищно образование.

Приоритетна област „Образование”-

Основна цел – поетапно въвеждане на православно образование, обучение и възпитание в ЦДГ и училищата на територията на Община Бургас.
     …
-създаване на православен кът на патрона на училището. Избор на икона на всяко училище и ЦДГ, както някога във Възраждането. Иконата да присъства на всеки празник и училищно тържество.

-организиране на обучителни семинари на директори и учители за повишаване качеството на религиозното образование и създаване положително отношение към предмета Религия-Православие.

 Приоритетната област “Култура” има следните измерения:

 Обхваща институции,свързани с културно- историческото наследство на Бургас – музеи, библиотеки, галерии, центрове за приложна дейност и всички дейци на културата.

Ето и част от дейностите предвидени по тази приоритетна област на община Бургас:
-учредяване на фестивал на Православните изкуства (!? – б. ред.) за деца и ученици

-разнообразни прояви, свързани с православно-църковния календар- честване на празници на християнски светци;
- организиране седмица на Православната икона
- инициативи и дейности, свързани с Православния религиозен туризъм

Съвсем естествено е предвидено и финансиране от бюджета на общината и други държавни институции за налагането на единно общинско православие в Бургас.

Финансовото обезпечаване се предвижда в бюджета на Общината, архиерейско наместничество и църковни настоятелства към отделните енорийски храмове в града; от спечелени проекти; дарения от НПО и спонсори.

Нашият коментар

1. Ще отбележим заповедно-държвническия тон в последен раздел на документа и прекрачването на юрисдикционните правомощия на местните управници от Бургаска община  при опита им за мобилизиране на държавните структури в изпълнението на стратегията. Заповедта не е насочена само към тези органи, които са под юрисдикцията на Бургаската общинска администрация, но и към независимите от нея „представители на православното духовенство, директори на училища, културни и простветни дейци”. Не са пожалени и неправителствените организации, които са неправителствени именно защото не са държавни:

В организационната структура по изпълнението на стратегията трябва да участват всички заинтересовани страни – служители на общинска администрация и РИО на МОН , представители на православното духовенство, директори на училища и ЦДГ, културни и просветни дейци, НПО.

2. Конституцията на България повелява отделяне на институциите на църквата и държавата. В този документ ние виждаме безогледно държавно изземване на една религия и превръщането и в държавна идеология, макар и на местно, общинско ниво. Само фактът на финансиране на подобна програма от бюджета на общината доказва това обвързване. Но налице са и духовно-идеологическите измерения на местния общински тоталитаризъм в Бургас.

3. Конституцията на България установява плурализъм на политическите и верски убеждения и забранява установяването на държавно-задължителна идеология. Бургаската община с цитирания документ безусловно и безпрецедентно нарушава тези конституционни наредби.

4. Превратно (тоест – извратено) се тълкуват разпоредби на българската конституция и законите, а именно – чл. 13, ал. 2 относно смисъла на това що е значението на обяваната там “традиционност” на православието.

 Извод:

„Стратегията” е опасен документ, който застрашава конституционната уредба на Република България, в която има върховенство на конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Приeмането или прилагането на тази стратегия, дори без да е гласувана, би означавало сериозно застрашаване и нарушавана на правото на свобода на съвестта, религията и словото поради отричането на принципа на плурализма от страна на местни и други държавни органи на територията на община Бургас.

Практиката създадена от подобен документ създават прецедент, който лесно ще бъде възприето от други местни органи на държавна власт. Незачитането на основни човешки и конституционни права насърчавани чрез „Стратегията” на практика води до обособяването на власт в държавата, която пренебрегва основни конституционни принципи на държавното устройство, а именно върховенството на човешкото достойнство и свобода.

Публикувана в Блог

По-долу публикуваме текст на съобщение, което ни пренася в дългогодишния вече спор в САЩ относно ролята на еднополовите съжителства като узаконено партньорство ведно с еднополовият “брак”. При засилената напоследък дискусия по подобна проблематика и в България, не можем да не обърнем внимание на факта, че узаконеното хомосексуално съжителство непременно ще се яви и опонент на свободата на вярващите да прокламират своите виждания и морал, който е част от вярата.

* * *

Губернаторът на Ню Хемпшир е похвален, че “приема насериозно религиозната свобода”

Днес, 14 май 2009 г., губернаторът на Ню Хемпшир, Джон Линч, отказа да подпише законопроекта на законодателното събрание за еднополови бракове, освен ако законодателното събрание не добави по-ефективна защита за религиозните организации и хората, имат възражения срещу тях. Защитата обхваща тържествения обред, честването и популяризирането на еднополовите бракове.

“Радваме се да видим, че губернаторът приема сериозно конфликта между еднополовите бракове и религиозната свобода”, казва Ерик Расбах, национален юридически директор на Фонд “Бекет” за религиозна свобода. “Може да се очаква, че законовото признаване на еднополовите бракове ще отприщи множество съдебни и финансови искове срещу онези, които възразяват срещу тях по съвест, освен ако щатите не положат усилия да въведат ефективна правна защита. Губернатор Линч трябва да бъде аплодиран, че признава този проблем и откликва на него.”

Мерките за защита на съвестта, предложени от губернатор Линч, значително надхвърлят онези, които са обявени от щати като Вермонт и Кънектикът. Предложението на Линч  ще защити в някои случаи както отделните хора, така и институциите, макар че няма да защити собствениците на малък бизнес, като фотографката от Аризона, която ще бъде глобена заради това, че е отказала, съобразно своите религиозни вярвания, да фотографира сватба на еднополова двойка. Други щати, като Мейн и Масачузетс, не осигуряват защитни мерки за хората, които възразяват по съвест, освен тези, които вече съществуват във федералната конституция.

Мисията на Фонд “Бекет” се ограничава единствено до религиозната свобода. Следователно, фондът не взема отношение по въпроса за желателността на еднополовия брак, взет сам по себе си. Вместо това, по водените в страната съдебни дела, фонд “Бекет” заема позицията, че всяко законово признаване на еднополовия брак трябва да включва ясни улеснения за защита на религиозните права на всички, които възразяват по съвест срещу еднополовите бракове. Миналата година фонд “Бекет” публикува книга с научно изследване за конфликта между еднополовия брак и религиозната свобода, включващо мненията на поддръжници и опоненти на хомосексуалния брак. Тя се казва: “Предстоящи конфликти: Бракът между еднополови партньори и религиозната свобода” (Роуман и Литълфийлд 2008.)

За екземпляр от книгата или повече информация посетете www.becketfund.org.

Фонд “Бекет” е адвокатска кантора в обществен интерес, която защитава свободното изразяване на всички религиозни традиции. Информацията се публикува със специално разрешение за „Свобода за всеки”

Публикувана в Блог

Българският сайт за православна информация, pravoslavie.bg публикува мненията на петима православни богослови и клирици относно казуса Десислава Панайотова (известна и като Пулиева).

Панайотова стана известна в обществото с невъздържаните си мнения насочени срещу протестанските християни. Мненията й бяха широко тиражирани от националните медии, като нито една от тях не даде възможност на обвинените в “сектантство” “опасни” вярващи християни да изложат своята позиция.

Мненията в посочения по-горе линк имат за цел, според интервюиращия, да мотивират публична защита на Панайотова. Срещу нея е заведена  жалба в Комисията за защита от дискриминация през есента на миналата година, процедурите по която са в ход. Въпреки, че мненията на интервюираните се различават по тон и аргументация, общата картина е, че дейността на Панайотова е полезна и предпазва обществото от “протестантската заблуда”.

Очевидно дебатът и залогът са се качили, защото има вече международен отзвук. Руски информационен сайт публикува статия под заглавие “Българите дискутират могат ли да наричат протестантите “сектанти”" – http://www.regions.ru/news/2192250/

Прилагаме цитати от изказванията на интервюираните:

Митрополит Кирил:
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те (протестантите – б.ред.) трябва да се върнат там, където са били.

Така и църква може да бъде само общността от християни, която има иерархия с апостолска приемственост и св. Тайнства. Всички други организации, колкото и да са добродетелни, колкото и да са благодетелни, не могат да се наричат църкви. Могат да бъдат асоциации, сдружения, организации, но не и Църкви.

Всяка липса на духовник, даже за изпяване на едно тържествено “Многая лета”, вече е протестантизъм…Или ако при обществена молитва и живо изпълнение, не се спомене съответният духовен началник, това също е отричане на иерархия, т. е. протестантизъм.

Игнатий (Карагьозов):
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.

Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме.

архимандрит доц. Павел Стефанов:
Православието е най-толерантното и най-гоненото християнско вероизповедание.

Тези, които заплашват нея (Панайотова) и възглавявания от нея център, всъщност са врагове на Българската църква и на обществения мир. Св. Синод трябва да се намеси по-осезателно в нейна защита, защото мълчанието, в случая, е равносилно на предателство.

Василий (Шаган):
Ако все пак се води подобно нещо (анти-сектантска кампания – б.ред.) от страна на д-р Панайотова, то защо да не го приемем като съвсем нормално, предвид това, че тя ръководи център, занимаващ се с изследване на различни религиозни култове, особено с такива, които показват в ученията и практиките си, че влизат в коренен разрез с общо-християнските ценности и с нормалния социален живот в българското общество.

А, когато възникват дебати като този, в който участва г-жа Панайотова, то (познаваме д-р Панайотова и вярваме, че е така) са именно с такава цел: публично противостоене срещу неправилните (според нас) разбирания на хората, които наричаме сектанти (отцепници). Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите.

Да, някои религиозни движения, които държавата регистрира и припозна като “нормални”, узаконявайки ги, повлякоха хора, насаждайки им антисоциални и деструктивни възгледи и поведенчески модели.

Дякон Михаил (Милен Манев):
Според Конституцията на Република България Източното Православие е традиционно вероизповедание. От последното следва, че всяко друго вероизповедание може да бъде разглеждано или като секта (нещо, което отлъчва хората от Православието), или като култ. Това са двете алтернативи, които стоят пред нас в един чисто богословски аспект (изключваме социологическия).

Публикувана в Блог

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Публикувана в Блог

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

Публикувана в Блог

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Публикувана в Блог

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий? счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове – нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява – без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

Публикувана в Блог

Парадоксално е близо две десетилетия след падането на комунизма, държавни органи да се държат като клон на политически агитатори от времето на еднопартийната система. Това се случи с прословутото писмо от 9 април 2008 г. на Община Бургас и местното подразделение на МВР. Парадоксът обаче е обясним – реакцията на заинтересованите от това да има свобода на религията страни не е достатъчно силна и еднозначна. Причината за това?

Манталитетът “да се направи”, “да се даде”, който означава пожелателно мислене, без намерение за истинско правене или даване, продължава да бъде част от българския културен феномен. Би трябвало да сме наясно, че ако аз не го направя, то не само, че никой друг може би няма да го направи, но може да се окаже и че държавата ще ми попречи да го направя, а и вместо да ми го даде ще ми отнеме. Това “то” може да значи много неща, но в случая говорим за фундаменталната ми свобода: да вярвам в Бога.

За да излезем от кодовото говерене – пословичното писмо с антирелигиозна пропаганда е възможно затова, защото до този момент, вярващите не са заели ясна и отчетлива позиция, че са готови да отстояват това което е право, дори когато държавата е правонарушителя. А държавата, поне по отношение на спазването на основните права на вярващите хора, в последните 20 години е доказала с множество законови и практични инциативи, че не желае да се научи да спазва законите и конституцията.

Ето защо, отговорността за спазването на закона, когато държавата не желае да го спазва, преминава у хората. Парадоксът може би се състои в това, че се налага хората да изискват от държавните органи, нещо, което всъщност вече е тяхно и е уж гарантирано - правото свободно да изповядват вярата си в Бога. Но, оказва се, нищо не е наше, докато има недобросъвестно и тенденциозно отношение у политическата власт да уважи едно от най-фундаменталните човешки права – свободата на религията и съвестта. В този смисъл, парадоксът на непромененото отношение към вярата и към вярващите ще се промени само, ако евангелските църкви и техните водачи застанат на позиция на истинноста, справедливостта и закона, който ни уверява, че държавата гарантира свободата на вярата.

Нека да помогнем на държавата да превърне конистутционните ни права от мъгляво обещание, в реалност. Това ще се случи ако вместо се уверяваме един друг, че трябва “да се даде” и “да се направи”, решим какво да дадем и как да го направим. Явно в условия на корумпирана държавност, хората трябва да поемат инициативата. В крайна сметка, това е гражданското общество.

Публикувана в Блог
Страница 3 от 3