Блог Свобода за всеки

Конференция "Алтернативни форми на образование", Русе – 12.09.2020 г.

Свободно общество и свободно образование. Правно-философски аспекти на домашното образование

Адв. д-р Виктор Костов

 

Конференция "Алтернативни форми на образование", Русе – 12.09.2020 г.

Как да запазим децата си от образователната система?

Явор Костов 

 

Публикувана в Блог

vulchevУводни думи

„Да се борим срещу насилието, особено насилието над деца“ – е, кой не би отдал сили, средства, енергия, умения, мъдрост и т.н., за да не виждаме случаи на насилие над невръстните членове на обществото? Ето защо призивът за превенция (предотвратяване) на насилието е повече от резонен в днешно време и аз самият с искрено сърце заставам зад него!

Но! Не заставам зад фразата „превенция на насилието“, според както тя навлезе в употреба през последните две десетилетия в западния либерален свят, а все по-често и у нас! Не заставам зад призивите за борба срещу насилието като борба за изкореняване от лицето на земята на едно зло и живот без болка! Не приемам връзките, които се правят между насилието и разврата на хомосексуалистите!

„Превенцията на насилието“ – идеологическа категория (макар и в скоби)? Някой ще си помисли, че тук вече съм отишъл твърде далеч в борбата си срещу новите идеолози на либерализма, целящи построяването на рай на земята. Но нека поясня: идеологията на другарите комунисти за построяване на комунизма в целия свят е известна на всеки, и тя се провали, защото с терор и насилие над личността не може да се постигне „светло комунистическо бъдеще“. Идеологията на фашизма и национал-социализма (съкратено нацизма) също не можеше да успее, защото не прецени мащаба на съпротивата срещу подобна лудост. И т.н. – примери за идеологически провали в човешката история ще намерим колкото искаме! Подобна е и идеологията на „превенцията на насилието“.

Новата идеология
Нека да опитаме да си представим новата идеология: „премахване на насилието във всичките му форми и прояви: първостепенна задача на всяка съвременна демократична държава“ – това е извадка от първите изречения на всеки документ на различни държави и международни организации, които ратуват за изкореняване на насилието: погледнете документи на ООН, на Световната здравна организация (СЗО), на Юнеско и т.н., да не говорим за законодателството на отделните страни. При това целта е изкореняване на насилието в целия свят. Защото ако в едни държави то е изкоренено, но в други то продължава, при днешната глобална взаимообвързаност всъщност насилието неминуемо прониква и в „защитения от насилие“ свят. И това е, което се случва в някои имигрантски среди в западноевропейски страни (само като пример, който желае, може да се порови и да прочете в интернет за огромните проблеми, с които британската държава не може да се справи в борбата ѝ с някои пакистански общности в страната, чиито мъже в някои райни на страната систематично се проявяваха като  сексуални насилници).

Новата идеология на либералите цели изкореняване на насилието по целия свят и построяването на общества на братство, любов, равноправие и благоденствие. Познати изрази, нали? От една провалила се с грохот идеология! Защо обаче тази идеология е заблуждаваща (и тук е главната ми теза: „новите другари“ искат да ни заблудят, както навремето всеведущата компартия по всякакъв начин – включително чрез терор – принуждаваше населението да живее в заблуда)?

Заблудата
Заблудата се разкрива най-малко по две направления (те всъщност са повече, но мястото тук ми позволява да се спра само на две): първо, борещите се срещу насилието не разбират докрай какво означава „насилие“, за да се борят с него и дори да желаят да го премахнат от лицето на земята, и второ, за тях насилието неизменно е свързано с човешката сексуалност. Второто ми твърдение може да озадачи някого, но разбира се следва пояснение и търпеливият читател ще разбере доводите ми.

Изкореняването на насилието – невъзможна задача
И така, на първо място, изкореняване на насилието от лицето на земята е непосилна задача. Нещо повече: и политици, и обикновени хора добре осъзнават този факт. Всеизвестните призиви за премахване на глада, на болестите, на недостига на вода и т.н. по земята винаги са били призиви за преодоляване на тези негативни последици от живота на земята само в конкретни райони и при това само за определено време. От десетилетия насам, откакто тези призиви заливат медиите (и тоалетните – елате и вижте в английските тоалетни как ви призовават, докато си „вършите работата“, да допринесете за премахването на глада и недостига на вода в Африка!), се разбра, че всичко е политика и че някои недъзи се премахват, ако някому това е полезно или може да спечели от него – ако не пари, то поне слава или да си създаде име (имижд, както те обичат да чуват).

Насилието не може да бъде изкоренено сред народите, просто защото определени негови форми винаги съпътстват живота на човека. Човек винаги през живота си прави нещо, което не иска, не желае да прави, но го прави, защото други искат това от него. При това тук не говоря, например, за работата, която работим и за която ни се плаща (тъй като най-често тук се дава пример с „неприятната“ работа, за която получаваме нищожно заплащане) – тук става дума и за значими неща в живота ни, когато подчиняваме волята си на волята на други, а в християнски смисъл – на Бога. Сам Той казва: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене… защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Мат. 11:29-30). Господ казва на апостол Петър: „Когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш“. И в двата случая разбираме, че игото (значение на думата: робство, насилие, ярем) и насилването да вършиш нещо (в случая – в името Господне) е неизменна част от живота на човека и във всеки народ насилване на волята на едни хора (особено на деца, когато са малки, пък често и когато са по-големи) от страна на други хора е нещо естествено.

Разбира се, в призивите за „превенция на насилието“ се имат предвид насилнически действия като побои, убийство, изнасилване, гаврене, даже подиграване, и ние всички разбираме, че тъкмо срещу подобни форми и прояви на насилието се води борба. Но „превенция на насилието“ като фраза не може да съществува просто защото насилието като черта на човека не може да бъде изкоренено от природата му. Нито тя може да бъде изкоренена от живота на човечеството. Лично аз се ужасявам от мисълта за построяването на бъдеще, в което всичко човешко ще бъде отнето от хората: любовта и омразата, радостта и мъката, щастието и нещастието и т.н. (а те винаги вървят ръка за ръка!) и човеците повече ще приличат на роботи, управлявани от вездесъща върхушка, която най-добре знае какво е добро за тях. Ужасявам се и от идеите за построяване на живот на благоденствие и охолство, без насилие и пороци, без болести и недостиг на каквото и да било, защото от много десетилетия насам вече се разбра, че подобно нещо би било възможно (но всъщност е невъзможно!) само за малък брой жители на земята, а не за 7 и половина милиарда (все още не приемам насериозно твърдението на експерта на СЗО, че коронавирусът може да зарази две трети от населението на света, но че някой в света мисли по въпроса за броя на земните жители – това вече и децата го знаят).

„Превенция на насилието“ и сексуалност
От две десетилетия насам изразът „превенция на насилието“ неизменно се свързва с човешката сексуалност и преди всичко с възможността от сексуално насилие (или посегателство) срещу личността. Че има такива форми на насилие – има, и то в изобилие! Че трябва да се борим срещу изнасилванията и каквито и да са сексуални посегателства, особено срещу деца – трябва да се борим: в това никой не се съмнява!

Въпросът, обаче, който ни вълнува, е защо все по-често в директивите за борба срещу насилието двете – формите на насилие и човешката сексуалност, включително половото определяне, неизменно се свързват в неразделно единство и едното задължително включва и другото? Както посочих, насилието включва и сексуалното насилие и това действително е връзката между тях, но мисля че читателят вече разбира, че говоря за законодателни актове на отделни страни и на международни организации, които под претекст, че се борят срещу насилието, включват в документите и въпросите за недискриминация на основата на пол и сексуалност и конкретно посочват гейовете, лесбийките, различните видове транс-джендъри и т.н. и дори ни указват, че и децата трябва да приемат тези сексуални „дадености“ като нещо обичайно и нормално за човека, включително еднополовите „бракове“ и всякакви видове сексуални извращения между човеците, които законът не само защитава, но и наказва онези, които считат подобна перверзия за антиприродна, античовешка и противоестествена (дори и да не споменаваме думата „грях“ и „зло“ в християнски смисъл, повече от ясно е, че тези форми на човешка сексуална разпуснатост е против природата на човека и природните закони на света).

Който желае, може отново да се върне към дебата за Истанбулската конвенция, чието заглавие, както знаем, е „Превенция и борба срещу насилието срещу жени и домашното насилие“ и да се сети за каква „превенция“ става въпрос и защо една конвенция може да има приоритет пред националните закони на страните-членки на ЕС, в които и така са описани мерките, които се вземат при различни случаи на насилие срещу жени и домашното насилие. Повече от ясно е, че тази конвенция цели прокарването в националните законодателства на идеи и практики (джендъризъм, нека го кажем направо!), които все още ги няма в част от държавите-членки на ЕС, особено в Източна Европа.

Пернишката неправителствена организация П.У.Л.С.
Тук трябва да кажа, че поводът за този материал бе подтикнат от гафа на пернишката НПО П.У.Л.С. в 7-мо ОУ „Георги Сава Раковски“ отпреди три-четири дена. Както често постъпвам, така и в този случай от дадена конкретна информация правя обобщение за дадено явление в по-широк контекст и мащаб. Преди всичко поради това, че конкретното явление се е породило от вече съществуваща по-обща идея или практика. В конкретния случай това е непростимото „сексуално образование“ в онзи 4 клас на училището, което е само единичен факт за вече съществуваща в нашата страна тенденция да се опитваме да прилагаме и у нас чужди на българската традиция чуждестранни образци на обучение, възпитание и поведение на подрастващите.

Въпросът с тази злополучна НПО не е толкова в това, че по време на занятие по „сексуално образование“ четвъртокласници са карани да рисуват полови органи (макар това да е голям проблем!), а повече в това, че българското министерство на образованието и неговия регионален инспекторат позволяват подобно нещо да се случи в българско училище и че една неправителствена организация с чужди на българския дух цели и задачи си позволява да учи 10-11 годишни деца на това що е секс и как те да се предпазят от сексуално посегателство. Случилото се не е нищо повече от узаконяване на разврат сред малки деца, за което са виновни и двете страни – НПО-то и образователното министерство в лицето на регионалния инспекторат. Според мен е безсмислено да се наказва г-жа Ваня Коконова, шефката на инспектората – тя трябва да бъде уволнена незабавно с обвинение в съдействие за осъществяване на развратни дейности в подведомствено на инспектората училище.

Прокуратурата трябва да се заеме с П.У.Л.С. и да разследва случая най-щателно, включително да търси отговорност от председателя на управителния съвет г-жа Екатерина Велева. Трябва да се уточни защо представители на организацията провеждат „сексуално образование“, след като целите и задачите на това НПО не посочват подобно нещо в описанието на дейностите, които тя осъществява (никъде на уебсайта ѝ няма да намерим дейност по „сексуално образование“ – ще намерим програмата „Таралежи“, по която е проведен часа, в който децата са рисували полови органи, с нейния трети семинар с название „Приятелско докосване“). Самата г-жа Велева трябва незабавно да си подаде оставката и да се извини на пернишката общественост!

Разбира се, всичко гореказано за П.У.Л.С. е вярно, ако действително децата по време на онова занятие са рисували човешки полови органи. Не съм бил там и не мога да твърдя със 100% сигурност, но фактът, че медиите вече разпространиха новината и че министър Вълчев каза завчера, че ще уволни ръководителката на регионалния инспекторат по образованието в Перник (вж. по-долу), ме карат да мисля, че наистина децата са били развращавани с подобни рисунки.

Връзката между темата и случая с пернишкото училище
Често чуждиците служат у нас за прикритие на истинското название на дадено явление или пък за показване на някаква начетеност или придържане към „най-прогресивните“ западни идеи и практики в областта на обществените отношения, включително образованието. „Превенция на насилието“ стана толкова популярен израз у нас, че имам чувството, че някои хора вече не правят връзка между него и българския израз „борба срещу насилието“ (като тук „борба“ означава систематична работа по предотвратяване на случаите на насилие). Една чуждица поражда друга, една чужда идея поражда друга чужда идея. Като погледнем уебсайта на П.У.Л.С. (както и на повечето НПО-та, особено финансираните от чужбина), ще видим за какво става въпрос – чуждици на него колкото искате; аз лично продължавам да не възприемам смисъла, който хората от пернишката НПО влагат в прекалено често използваната дума (и съответно идея, стояща зад нея) „мисия“. Разбираемо е, че никой от тях не е учител и не знае как се съставят учебни програми, но пък да са толкова невежи, че непрекъснато да повтарят „мисия“ и „цели“ за описание на учебното съдържание – това вече е прекалено! Всеки учител ще разбере, че за никаква мисия в изложените на уебсайта „програми“ не става на въпрос.

И така, връзката на разглежданата тук тема с непростимото дело на П.У.Л.С. в пернишкото училище е най-пряка! Погледнете страницата „Екип, учредители, консултанти“ и ще разберете, че каузата, за която това НПО работи, е построяването на „балансирано общество без насилие в България“! Вижте страницата „Принципи и политики“ и прочетете, че това НПО ратува за приемане на сексуалната ориентация (като определението е, че хората не трябва да се дискриминират по признака сексуална ориентация)!

За какво балансирано общество без насилие работи това НПО? Аз нямам идея (макар да имам подозрения за какво всъщност то работи) и имам съмнения, че и те самите не разбират същността на „балансираното“ общество. За каква сексуална ориентация ратуват тези хора, след като в главните цели и задачи на организацията те са поставили въпросите на насилието (ето главните им дейности на работа: превенция на насилието, помощ за пострадали, юридически и психологически консултации, кризисна интервенция, обучение, поддържане на кризисен център). Пак ще повторя: неминуемото смесване на една категория с друга е редовна форма за заблуда на обществото (както посочих по-горе, смесването в Истанбулската конвенция на превенцията на насилието с джендъризма, така и тук това злополучно НПО смесва превенцията на насилието със сексуалната ориентация – нали са ученици и приятели на чуждите на българската традиция западно-либерални идеолози!).

Да погледнем каква е главната цел (наречена „мисия“) на програмата „Превенция на насилието“: „Да развие у населението разбиране за феномена насилие/злоупотреба в човешките отношения чрез преоценка на културалните, социалните, семейните и психологическите фактори, определящи насилието“! Българският народ, видите ли, не знае що за „феномен“ е насилието и съответно трябва да преоцени многовековната си традиция и култура, за да се „пребори“ с него? Тези хора ум имат ли, за да имат такова мнение за нашия народ? Започвам да се съмнявам, че са разсъждавали нормално, когато са описвали тази цел.

Предложения
Не мога да се въздържа да не направя някои предложения във връзка с все по-разпространяващата се идеологическа рамка на „превенцията на насилието“ дори и у нас и във връзка с недопустимата дейност на пернишкото НПО в 7-мо училище в Перник.

Предложения към П.У.Л.С.
1. Управителният съвет да преразгледа видовете дейности на организацията и точно да посочи какви са целите на всяка една дейност, без да смесва две (или повече) неща в едно, а да описва всяка дейност в нейното същество и без размиване на смисъла.
2. Ако това НПО желае да провежда обучение в училища, изпращаните в тях задължително да имат педагогическа правоспособност; най-добре е това да са хора, които вече имат дългогодишен опит в работа с деца.
3. Да изключи от дейностите си „сексуално образование“ и да се съсредоточи върху борбата срещу насилието.
4. Да не поучава хората в България що е насилие и да не подтиква българския народ да преоцени многовековните си традиции и култура, за да угоди на някакви чуждоземни спонсори, даващи пари на това НПО.

Предложения към министерството на образованието и науката
1. С изричен нормативен акт (а не само вътрешна заповед на министъра, за която той спомена в интервю отпреди няколко дена) на министерството да се забрани всякаква форма на сексуално образование в българските училища за деца до 8-ми клас. Министър Вълчев потвърди (вж. линка по-горе) преди няколко дена: „Няма ранно сексуално образование в българските училища. Има отделни теми в по-горните класове, които са съобразени с възрастовото ниво на учениците” – смея да вярвам, че тези думи имат съответното реално покритие в българската училищна система.
2. Министърът да върне обратно в разпоредбите на министерството предишното правило в училищата (особено началните) да преподават само лица с педагогическа правоспособност, т.е. учители, които имат достатъчен опит в работа с малки деца; ако и да се случи по изключение в класната стая да бъде поканен не-учител, то класният ръководител задължително трябва да присъства в часа и да носи същата отговорност за дадено нарушение, каквато носи и самият нарушител, ако се окаже (както в случая в Перник), че на учениците се преподава материал, несъответстващ на възрастта им или нанасящ им вреда.
3. Да се преразгледат всички договори (ако има такива) с НПО-та и с други организации, особено такива, които са спонсорирани от чужбина, и които видимо (най-малкото на изложеното на техните уебсайтове, но също и в практическата им дейност в страната) пропагандират небългарски идеи и практики и в училищата да бъдат допускани само онези, които зачитат българските традиции, обичаи, нрави и култура.
4. Във връзка с горната точка, министерството да следи как и доколко се разграничават дейностите на НПО-та в работата им с деца и в работата им с възрастни, тъй че да няма смесване между тях: дейностите за деца да са ясно и изчерпателно описани и да няма съмнения за това какво точно ще бъде предлагано на децата във връзка с програмите на дадената организация.

Предложения към държавните органи: Президентство, Правителство, Съдебна система
1. Президентът на България да има реални възможности за намеса при различни случаи на посегателство срещу българските традиции и култура, особено ако това се върши от организации – проводници на чужди интереси, разрушаващи устоите на българската нация.
2. Правителството да не допуска в дейността на отделните министерства да се прокарват идеи, чужди на българските многовековни нрави, особено идеите за „нормалното“ сексуално съжителство на двама мъже или две жени (с други думи, на развратно хомосексуално съжителство) и за „признаване“ на какъвто и да е друг брачен съюз, освен съюзът между един мъж и една жена. Това предложение се отнася и до българския парламент.
3. Да се приемат поправки в съответни закони, в които изрично да се посочи, че сексуалното обучение на деца до 14 годишна възраст може да граничи с разврат (а може и да не граничи) и че то не може да се допусне за учениците до тази възрастова граница, в противен случай деянието става наказуемо. (Отварям скоба, за да спомена опита на Полша да приеме закон, според който сексуалното обучение се приравнява към педофилия и се наказва според закона със затвор до пет години; Полша веднага бе осъдена от Европейския парламент. Не е необходимо България явно да афишира своята неприязън към развратното обучение, достатъчно е да се направят допълнения към един или няколко сродни закона).
3. В Наказателния кодекс да бъде направено допълнение в раздел 8, „Разврат“, където изрично да се упомене (особено в член 155б), че за разврат се счита не само „похотливо показване на човешки полови органи“, но и „ако някой застави деца под 14 годишна възраст да рисуват, показват, изобразяват и т.н. човешки полови органи или каквито и да са атрибути със сексуален смисъл, да се наказва с лишаване от свобода до пет години“. Ако това допълнение вече съществуваше, виновните за случая в Перник вече щяха да бъдат в съдебната зала и щяха да получат съответното наказание. Впрочем, струва ми се, че те все още подлежат на наказание и прокуратурата трябва да реши какво трябва да бъде то, ако действително се установи, че деца са рисували полови органи.

Заключение
Добре ще сторим, ако се стараем да избегнем чуждиците, които често замъгляват истинското значение на думите. Българският език е достатъчно богат и може да изрази всичко с наши и хубави български думи (разбира се, винаги ще има трудности при предаване на едно чуждо явление на български език, какъвто бе случая с термина „джендър“). Прекалената употреба на „превенция на насилието“ с нищо не допринася за разбирането, че става въпрос за систематична работа (борба) по преодоляване на насилието. Макар и доста поизтъркан израз (поради безславното ни комунистическо минало), но все пак „борбата срещу противообществените проява на насилие“ би стоял по-добре на място, отколкото онази „превенция“; ако погледнем закона за малолетните и непълнолетните, ще видим, че той говори преди всичко за борба срещу противообществените прояви. В случая с пернишкото училище проявата е тъкмо противообществена, защото е насочена срещу устоите на българското общество, което никога не си е позволявало да учи 10-11 годишни деца да рисуват полови органи под претекст, че ги предпазва от насилие.

Добре ще сторим, ако чуждите на българския народ идеи и практики бъдат неутрализирани (или най-малкото сведени до минимум) и навреме отстранени от живота на обществото ни.

Добре ще сторим, ако правилно разбираме „между редовете“ онова, което ни се поднася – както от родните, така и от чуждите медии – та да избегнем заблудата: колкото по-рано проумеем, че ни заблуждават, толкова по-добре.

Добре ще сторим, ако покажем на света, и особено на Европа, че България е съществувала много време преди повечето европейски и отвъдевропейски държави да са били създадени, и че нейната култура и традиции продължават да се основават на изконното разбиране за човека, за семейството, за доброто и злото и т.н., особено поради християнските корени на страната ни. Всеки, който се опитва да ни нарече назадничави и диваци, трябва добре да разбере кой всъщност е дивакът, опитващ се да върне човечеството към времената на Содом и Гомор.

Бележка: снимката е взета от сайта на NOVA.BG от 11 февруари 2020

Публикувана в Блог

Животът си тече в своите забързани темпове и година след година, ден след ден, час след час светът около нас се променя. Промяната, която виждаме днес обаче, все по-рядко е свързана с полезни за обществото реформи и е по-скоро резултат от практики, чиито последици ще са унищожителни за следващите поколения, ако не бъдат преустановени. Една такава промяна е натрапването на джендър идеологията, която трайно се настани в живота ни чрез досадното ѝ и  постоянно пропагандиране и която е на път да се превърне в епидемия с поражения, далеч по-големи от заболяване от морбили например.

Темата за Истанбулската конвенция дойде на дневен ред и отмина, но се оказа, че джендър агресията срещу българското общество не е само вчерашна новина. Завидното упорство, с което леви активисти и управляващ елит целят ненормалното да стане нормално, има опасност да доведе до това обществото в крайна сметка да вдигне ръце и да се примири с новоизмислената полово неутрална реалност. Такъв сценарий не трябва да се сбъдва. Не трябва да отстъпваме от позицията на здравия разум. Не трябва да свикваме с абсурда, защото в момента, в който свикнем, битката за децата ни ще е изгубена.

Когато заговорим за следващо поколение и за битка, съвсем логично първата асоциация, която идва наум, е училище. Училището, което по презумпция би трябвало да бъде място за придобиване на знание, също изживява своята поредна зловеща метаморфоза и се е превърнало в затвор за идеологическо промиване на детския мозък. Би било добре тази оценка да е плод на просто нечия болна фантазия, а не да почива на конкретни факти, но уви. Принудителното въдворяване на отпадналите от училищната система, от една страна, и джендър обучението, от друга страна, доказват, че заявените добри намерения училището да образова са само претекст да се извършава масово превъзпитание на младите граждани, за да са подготвени за новия свят – светът, лишен от морални устои.  

В новина, изнесена на сайта на BTV, можем да се запознаем с един от многото скандали, разтърсващи както отделните учебни заведения, така и цялата образователна система:

Брошури за сексуално ограмотяване на учениците предизвикаха скандал между институциите. Проблемът е, че на снимка, която е приложена за болестите, предавани по полов път, са двама млади мъже. Брошурите са издадени от здравното министерство и са разпространени от РЗИ – Ямбол. […] Брошурата се нарича "Любов без последствия" и е издание на Министерството на здравеопазването. Тя е богато илюстрирана и е предназначена за сексуално възпитание на учениците.

От материала става ясно, че едва ли не се е получило недоразумение и брошурите са били прибрани след писмо от Регионалния инспекторат. Но директорът на гимназията, в която са предлагани хомосексуалните порнографски материали, Йордан Милков с право е в недоумение. Ето какво заявява той по въпроса:

… в началото бе едно обаждане дали в училище има такива брошури и каква е съдбата им и да не ги разпространяваме, после дойде официално и писмото. В него пише да не се разпространяват брошурите. […] Как може да забраняваме нещо, което предварително са го одобрили! Отзад на самата брошура стои Министерството на здравеопазването, подписано. Те са минали през утвърждаване, минали са през съответния контрол на министерствата, пристигнали са по официален ред чрез институции, и когато картинката се оказва неадекватна или провокативна, започваме с писма (...), казва директорът Йордан Милков.

И наяве излиза абсурдната ситуация, че институциите са одобрили разпространението на недопустимите от морална  гледна точка материали, а след това дават обяснението, че не са наясно кой е отговорен за допускането им до училищата. Дали образователното министерство и Министерството на здравеопазването не общуват помежду си не е най-важното в случая. Забележително е постоянството, с което управляващите търсят начин да „образоват“ децата така, че те да приемат хомосексуалната идеология като нещо естествено.  

Въпросният скандал не е изолирано събитие в отдалечен провинциален град. Не. Той е само поредното „недоразумение“ в образователната система, а „недоразуменията“ станаха заплашително много. Неотдавна се появи анкета на Европейската комисия SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии), в която българските ученици трябваше да отговарят на така „важния“ за учебния процес въпрос какъв е техният пол. И понеже от ЕК са „широко скроени“ по отношение на половата идентичност, в злополучната анкета са предвидени четири възможности за отговор – “момче“, “момиче“, “друго“, “предпочитам да не казвам“.

По повод възмущението, надигнало се в българското общество, образователният министър Красимир Вълчев хвърля прах в очите на родителите, заявявайки, че той е против въпросите за пола, но е станало недоглеждане. Звучи достоверно, но не е истина. Достатъчно е да си припомним позицията, която неговата партия заемаше по отношение на т.нар. Истанбулска конвенция, за да разберем, че става въпрос за целенасочено прокарване на джендър идеологията в българското училище. Разбира се, като мнозинството български политици, разчитайки на късата памет и пословичната наивност на българския гласоподавател, Вълчев невинно призна,  „… че не е разглеждал въпросите в анкетата и отново подчерта, че над 900 училища вече са я попълвали и до преди два дни не е имало нито един сигнал за нещо смущаващо“, и после допълни, че „платформата е много полезна за степента на дигитална готовност на училищата и нито министерството, нито Европейската комисия искат да го компрометират“. Само че, анкетата вече е компрометирана, защото за всекиго е ясно, че образованието е параван, зад който са се скрили истинските цели на управляващите.

И стигаме до важния въпрос – ако училището е място за придобиване на знания, какви точно знания се придобиват в програмите, одобрени от българските институции. Ако училището обаче е място за насаждане на конкретна идеология, то не е ли правилно да го оприличим на затвор. Затвор, в който трябва принудително да бъдеш въдворяван като във всеки истински зандан или трудов лагер. Ако детето вече е въдворено, пред родителите му стоят два варианта: или любимата им рожба да излежи присъдата си, за да бъде докрай превъзпитана, и така да получи възможност да се впише като бъдещ достоен поданик на общество, белязано от уродливия строй, все повече придобиващ чертите на тоталитарната демокрация, или да избере другата възможност – да избяга от затвора, докато все още има време и докато все още има детство, което да бъде изживявано.   

Публикувана в Блог

COE logo and North South Centre webВсъщност можем да говорим за много варианти на злощастната Истанбулска конвенция, защото злото е пуснало корени в различни посоки, но тук посочвам един от тях, който е особено тревожен, защото чрез поредната „благовидна“ цел за по-етично поведение на хората развратените европейски умове желаят порокът да се установи в детския ум от най-ранна възраст и в него упорито и продължително да се втълпяват „ценности“ с обратен нравствен знак.

И тъй, накратко. Заедно със съчиняването на Истанбулската конвенция и вкарването в текста ѝ на извратената хомосексуална идеология за човешкия пол, „новите“ европейски умове разсъдиха и за установяването на тази идеология в съзнанието на децата и подрастващите и затова още тогава (2010 и 2011 г.) бе обсъдена и приета Харта, наречена „Образование за демократично гражданство и човешки права“, която се роди след публикуването на Препоръка CM/Rec(2010)7 на Съвета на министрите на Съвета на Европа относно това образование. В нея могат да се доловят (макар и още не съвсем ясно) същите положения на новата извратена идеология: равенство между „половете“ (разбирано като мъжки, женски и „социален пол“, който, видите ли, се „преживявал“ от даден човек) – вж. т. 5, ал. f. Като някакво „естествено“ продължение на извратеното мислене в тази посока дойде и следващата нова и твърде „благовидна“ идея – да се преборим с тормоза между децата в училищата, която бе разработена като Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2012-2015 г. В нея с изключително силни и психологически натоварени думи се описва какво зло за обществото е децата в училище да се тормозят едно друго и това роди движението (а по-късно и проекта на Евросъюза) „Борба с тормоза в училищата“.

За да се покаже обаче на обществото, че такава борба може да се води успешно, от февруари 2017 г. в различни училища в Европа бяха организирани „седмици на толерантността“, когато през това време в тях се прилагаха принципите на гореспоменатата Стратегия и на проекта Борба с тормоза в училище. Бе посочено, как прилагането на нормите на тази нова идеология (наречена „инструменти за борба с тормоза“) не само е възможно, но е и неотложно за изпълнение от всички страни-членки на Евросъюза; в документа са посочени „добри практики“ от училища в Гърция, Италия, Кипър, Румъния, Испания и Ирландия. Тук можем да забележим, че това са страни, където действително тормозът между учениците в училищата е доста по-висок, в сравнение с училищата в „демократичната“ Западна Европа (и в Ирландия до ден-днешен образователната администрация трудно се справя с този проблем, преди всичко поради историята на тази страна в отношенията ѝ с Англия).

Резултатите от тази акция в училищата в тези страни бяха обобщени на нарочно свикана конференция през септември 2017 г., на която представители от тези училища споделиха „добрия опит“ и препоръчаха новите „норми“ (разбирай – насилие върху детския ум) да станат задължителни за всички училища в Евросъюза, а след това чрез Съвета на Европа – и за всички страни на континента. И като продължение на тази нова политика на развращаване на децата само преди седмица, в началото на юли тази година, Европарламентът обсъди въпроса за приемането на нова Препоръка към страните-членки за въвеждане на новите „норми“ в образователните си системи.

Нека да обобщя и до поясня защо говоря за развращаване на децата, а не тяхното поучаване с цел избягване на тормоза помежду им. Както и при Истанбулската конвенция, която под някаква благовидна цел за защита на жените от дискриминация и насилие всъщност иска да узакони джендърната идеология, така и в новия училищен „проект“ на европейските „мислители“ се намери не по-малко благовидна идея, зад която прозират неблаговидни замисли. Както и при онази злощастна конвенция за сетен път повтаряхме, че няма здравомислещ човек, който да не се съгласи, че обществата действително трябва да се борят с дискриминацията и насилието срещу жените, така и днес повтаряме, че всеки разумен човек не може да не приема факта, че към днешно време тормозенето на едни деца от страна на други деца (в училище или извън училище, но особено в училищната среда) е недопустимо и че учениците действително трябва да бъдат учени на толерантност помежду им. По тези насъщни за съвременността проблеми и тяхното преодоляване никой не спори и всички сме на едно мнение, що се отнася до борбата с конкретно социално зло.

Но за пореден път виждаме, че покрай благовидната мисъл неминуемо се прокарва и джендърната идеология, включваща не само приемането на „социалния пол“ за естествено човешко състояние и не само използването на извратени учебници по сексуално обучение в училищата, но и налагането на тези нови „норми“ на човешко поведение върху съзнанието на децата, които ще раснат с тях и ще ги възприемат за най-обичайното нещо на света: че няма разлика между хетеросексуалните, които са привлечени от другия на тях пол и целят създаването на семейство според изконната същност на човека, и гейовете и лесбийките (включително сред по-големите ученици), които са привлечени от същия на тях пол и които също могат да „създадат“ семейство и да отглеждат деца. Разбра се, че борбата срещу тормоза в училищата не е само срещу самия тормоз, но и срещу всякаква форма на нетолерантност към сексуално различните, а това се разбра, тъй като всъщност стратегията, която се прие, получи названието „Установяването на политика в образователните институции за борба срещу тормоза в училищата на основата на сексуалната (половата) ориентация, джендърната идентичност или усещане и на сексуалните особености на хората“ – дълго, но достатъчно изчерпателно заглавие, съвършено ясно посочващо точно за какво става дума. На 26 и 27 юни 2017 г. бе организиран специален семинар, обсъждащ новата „стратегия“ и на 27 юли същата година излезе и обобщен отчет върху нея. Който има време и желание, нека почете документа, за да разбере с какъв разврат той е изпълнен (разбира се, наред с положителните мерки, които се предлагат в него).

При това кампанията се организира под благовидното мото „Да построим Европа за децата и заедно с децата“, която начена през юли 2016 г. в рамките на нова Стратегия за правата на детето 2016-2021 г. Ех, кой не желае да построи по-добро бъдеще за децата? Това е нормално човешко въжделение. Но разковничето тук е думата „по-добро“, защото ясно се разбира, че за онези европейски умове доброто означава едновременно и благоприятно съвместно съществуване на греха и порока с добродетелите, на огъня с водата, на небесното с адското, на чисто детското с извратените похоти на възрастните.

 Ще видим дискусията от началото на юли тази година за насаждане на „новата нравственост“ в европейските училища докъде ще достигне, но имам съмнения, че скоро ще се заговори за нова ратификация на документ, идващ от Европа, с който ще се задължим да се борим с тормоза в училищата, като това ще включва и задължението да проповядваме и да насаждаме в ума на децата джендърната идеология и разврата. Иначе с тормоза трябва да се борим, но разбира се в контекста на изконната за Европа християнска нравственост, която за съжаление отдавна е загърбена от немалко страни на стария континент; тази борба неминуемо трябва да включва ясно разбиране на същността на греха и порока и същността на добродетелите според както те са установени не от човеците, а от Онзи, Който ги е създал. Ето в това можем да видим ролята на християнските общини: да се противопоставят на всякакъв намек за насилствено налагане на джендърната идеология и да продължават да разясняват на обществото, включително на политиците и властимащите, каква е ценността на християнските норми на живот и поведение и каква е „ценността“ на препоръчаните от европейските структури порочни идеологии и практики.

Да погледнем логото на Съвета на Европа в началото на статията: „Нашият свят е един свят“. То ясно ни подсказва какво трябва да се разбира: нашият свят е онзи, който сега градим, и този свят е единен, ние не можем да продължаваме да живеем разделени и противопоставени. Все хубави идеи и на външен вид примамливи и приятни (като забранения плод, за който Адам и Ева са разсъждавали по подобен начин). Но всеки християнин разбира, че светът, който секуларна Европа гради, е богопротивен, защото той насажда порока, а се бори срещу добродетелите, при това тя иска да го направи единен свят за всички човеци, т.е. цялото човечество да въстане срещу Бога. Е, ние знаем, че това време ще дойде. Но горко на богоотстъпниците!

Публикувана в Блог

images 25Днес, отново, е време разделно. В съзвучие с едноименния роман на Антон Дончев, съвременният българин е изправен пред тежък избор – да се раздели с вяра, съвест, традиции и здрав разум, за да надене „феса“ на една разрушителна идеология, или да отстоява докрай своите убеждения. Отново неморални, недалновидни, объркани, заблудени или просто продажни управници „еничари“ са готови да си поиграят със съдбата на българския народ и да направят поредния опит да го заличат от картата на християнския свят.

Днес за пореден път България се тресе от протести, но докато темите за повишаването на заплатите в някои от държавно субсидираните сектори или за втори лифт на Банско се отнасят до проблеми, чието разрешение не касае пряко всички българските граждани, то евентуалното ратифициране на Истанбулската конвенция ще промени необратимо цялото общество.

И ако скептикът в нас заговори и реши, че такова едно твърдение е поредната преекспонирана медийна истерия, прегърната горещо от странни конспиративно настроени хора, то нека за миг да оставим недоверието настрана и да отворим очите си. Нека си представим как би изглеждал светът, ако абсолютно всички представители на човешкия род, след петдесет години например, от най-малкият до най-възрастният, живеят като формирани, обучени и възпитани да действат без никакви сексуални задръжки. Човешкото въображение е бедно да опише общество, в което не съществува понятие за добро и зло, за морал, човешко достойнство и идентичност, в това число и полова.

Днес, отново, е време разделно. Това бурно време обаче не ни настигна изневиделица – просто пропуснахме първите белези на приближаващата буря. Натискът, оказван върху българските политици от определени хомосексуални лобита в ЕС за приемане на Истанбулската конвенция, не е внезапно появил се природен феномен, засягащ морала и съвестта на хората. Този драматичен натиск е логичното продължение на дългогодишна, целенасочена политика, реализирана със завоалирана и неуморна последователност.  

Хората, които следят опитите на управляващите да подложат българските деца на обучение за възприемане на морално неприемливи практики, може би си спомнят онзи пилотен проект, одобрен от МОН и стартирал през далечната 2012 г., в който на вниманието на учениците бе предложено учебното помагало „Азбука за теб и за мен“.  Ако бяхте разлистили страниците на това помагало, щяхте да видите, че то е част от цял образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за населението. Този учебник за морална деградация още тогава предлагаше на учениците възможност да остареят преждевременно и да се вживеят в ролята на объркан възрастен, който се облича, държи и живее като представител на другия пол.

Ето защо, спомняйки си миналия опит, не бива да смятаме, че докато тече дебатът за или против ратифицирането на Истанбулската конвенция няма опасност т.нар. джендър проекти вече да тровят българските учебни заведения. В сайта http://epicenter.bg четем следната информация:

Варненският свободен университет разкри две джендър специалности с магистърски програми. С тях се готвят педагогически кадри за училище и детската градина, както и своеобразни джендър контрольори на работното място в държавната и в общинската администрация, съобщава Канал 3. Специалностите се рекламират като ексклузивни и са въведени от тази учебна година, вероятно в очакване на ратифициране на Истанбулската конвенция, която отива на Конституционен съд.

Във въпросната публикация особено впечатление прави терминът джендър-контрольор. По внимателният читател ще разбере, че не става въпрос за някаква невинна специалност, а за подготовка на агенти за идващия хомосексуален строй. Потвърждение на засилващата се тенденция за шпионска активност виждаме и в материал, публикуван в сайта http://www.mignews.info, със заглавие Гейове превзеха СУ, “тайна полиция” дебне за хомофобия:

“Тайна полиция” в Софийския университет дебне за хомофобия и трансфобия сред студентите в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Това е извън всякакви български закони, алармираха от Студентски клуб “Единство и сила” в отворено писмо до студентите във ВУЗ-а. Всичко това идва на фона на лютите спорове и разделение в обществото относно Истанбулската конвенция и има ли отворена врата в нея за т.нар. “трети пол”.

Нахлуването на агенти във висшите учебни заведения застрашително ни препраща към друго време, в което под натиска на една политическа супер-сила в страната ни беше установен строй, целящ да погребе вяра, християнски морал, човешко достойнство и национална идентичност. За този период ни напомня един пасаж от Задочни репортажи за Българиякнигата, предизвикала убийствения гняв на лидерите на комунистическия режим в страната. В частта, озаглавена Ехо от студентските години, авторът Георги Марков описва първите срещи на студентите с тайните агенти на новата власт:

Но още в самото начало всред нас, новите студенти, се появиха невзрачни лица на млади хора, които не само че не бяха държали никакъв конкурс, но някои от тях дори нямаха завършено средно образование. Те бяха вкарани в университета по силата на някакви тайни и невероятни привилегии. И макар че бяха доста далече от науката, която трябваше да изучават, лицата на тези странни колеги започнаха да придобиват особена важност.

Нека обърнем внимание в следващите редове от същата книга, че тайнственото присъствие на комунистическите контрольри води до конкретен резултат:

Постепенно чувството ни за самозащита се разви до такава степен, че всички малко или много придобихме мрачни лица и през втората половина на следването ни беше вече трудно да ни различат от истинските „другари“. […]

Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече. Ние вече бяхме „другари“.

Няколко десетки години по-късно събитията, описани от блестящия писател Георги Марков, звучат повече от актуално. Трябва да сме слепи, за да не видим, че в настоящия исторически момент управляващите имат абсолютно същата цел за внедряване на агенти във висшите училища. Тяхното намерение е младите хора да се превърнат в призраци, маркирано стадо, което е обречено да се претопи в общата идеология на новия хомосексуален строй.

Ще го допуснем ли отново, защото днес… днес, отново, е време разделно.

Публикувана в Блог
Снимка към блог статия 17.02
В предаване по една от ефирните национални телевизии кандидат-управляващ
, бивш финансов министър Владислав Горанов, направи поредните тоталитарно-амбициозни изявления:

В сферата на образованието, освен да стимулира преподавателите, ГЕРБ планира и да наказва недобросъвестните родители. „Ще има репресия от страна на държавата срещу майките и бащите, които по някакъв начин възпрепятстват децата си да посещават училище”, каза Горанов.

С тези свои изказвания функционерът от партията на гражданите за европейско развитие на България иска една все по-нескрита репресия срещу хоумскулърското движение, което набира сили и припознаване сред много семейства в България, след като провалената задължителна държавна образователна система не може да се справи.

Следва да бъде напомнено на търсещия репресии кандидат-държавен управник, че в условията на демокрация репресиите могат да бъдат реализирани, ако има послушен електорат, който задължително гласува срещу свободите си. И колкото отчасти този демократичен модел да е приложим в България, има достатъчно будни българи и родители, които ще дадат нужния отпор срещу ограбването на родителските им законови права и срещу разбиването на семейството, за което се готви ГЕРБ.

Никой тиранин не е успял да стане такъв без първо да разбие семейната обич и единство. Защитниците на семейните ценности и демокрацията знаят много добре тази истина.

Така че по-скоро държавните мъже и жени вместо да заплашват родителите, за които добруването и образованието на собствените им деца е много по-важно, отколкото е за държавния чиновник, и вместо да се заканват срещу правата им да образоват децата си според своите убеждения, по-добре да насочат усилията си да реформират загнилата си образователна система, която се е превърнала в емоционална, интелектуална и социална касапница за умовете и сърцата на подрастващото поколение.
Публикувана в Блог
2 2 2017Експертът по национална сигурност Илия Налбантов е внесъл при новоизбрания президент Румен Радев предложение всички първокласници да полагат клетва за вярност към България. Инициативата е подкрепена от директори на училища от Сливен, Сопот, Панагюрище, Копривщица.

Заклинанието вече е било изричано в Сливен на 02.03. 2016г. от първокласниците от Трето основно училище „Д-р Иван Селимински“, както и в училища в градовете Шумен и Кърджали. То звучи ето така:

С науката – напред по пътя нов!
Със знание да расна аз свободен!
То с мъдрост ме дарява и с любов
и светлото му слово ще ме води.
Заклевам се, дори и в труден час,
най-святата ми мисъл да е тази:
с делата си и с думите си аз
България в сърцето си да пазя!
Заклех се!

Логиката на експерта по национална сигурност и инициативния комитет, направили предложението е ясна – тя е изграждане на идентичност у невръстните деца, която да ги направи един ден верни и посветени граждани на България. Притеснителният момент е, че клетвата представлява тържествено обещание, обвързване, уверение в името на нещо свято. С други думи, риториката и посланието във въпросния обет придава божествени характеристики на родината и принудително, по институционален път, натрапва на най-малките граждани религията, която те са длъжни да изповядват.

В цитата от произведението-клетва виждаме, че на първолаците най-святата мисъл трябва да бъде да пазят България в сърцето си. Какво става с родителите, които искат да възпитат своите деца, че тяхната най-свята мисъл е редно да е свързана с вярата в Спасителя Исус Христос? Експертът по национална сигурност има отговор на този въпрос. Г-н Налбантов твърди, че задължителното държавно институционализиране на клетвата е методът децата от различни етноси и религии да се интегрират в единна, универсална ценностна система, която ще гарантира просперитет и успех в бъдещето. Тоест – мнението на родителите с различни религиозни убеждения няма значение, след като държавата вместо тях е дефинирала значението на понятията успех и просперитет за децата им.

Клетвата не изгражда идентичност на българи, а презадава робското бъдеще на първолаците като идолопоклонници, чиято най-свята мисъл трябва да е с дела и думи да пазят България в сърцето си. Липсата на идентичност е наистина голям проблем, но принудително наложената, институционализирана идентичност твори не граждани, а безлични хуманоиди, което вероятно е и целта на всички радетели на каузата на криворазбраната национална сигурност.
Публикувана в Блог

school09 180pxСлучва се човек да изгуби разсъдъка си или пък дотолкова да се поддаде на греховната си природа, че да не може да направи разлика между бялото и черното, между доброто и злото, между правото и кривото. Но в безумието си да се опитва да наложи порочните си виждания и върху децата от първи клас – това вече е тотално заболяване на личността и на онова общество, което прокарва идеите на подобни „радетели на правата на човека.” От последните три-четири дена (по-точно от 16 март 2015 г. насам) във Великобритания се разгаря дискусия относно сексуалното образование в училищата, което да стане задължително още от първи клас (което за Англия е от петгодишна възраст).

„Свободният” свят (предимно страните от Западна Европа и Северна Америка) позволява появата и на много „свободолюбиви” организации, движения и кампании. Та и в Англия, в рамките на т.нар. Форум за сексуално обучение, наскоро се появи едно кампанийно движение, наречено „Обучението по секс и приятелство: това е мое право,” което настоява британските парламентаристи да разгледат въпроса за въвеждане на задължително сексуално обучение още от петгодишна възраст. Както бе разяснено от „Християнския институт” на Великобритания, първокласниците трябва да са добре запознати с дебата за правата на ЛГБТ лицата и равенството между половете,” а също така да знаят всички названия на гениталиите на човека и неговите репродуктивни органи (подробности – тук, особено стр. 9, ред 17-ти отдолу нагоре). Форумът настоява също така децата на възраст от 11 до 16 години да имат занятия по сексуално обучение, специално насочени към разясняване на въпроса за разликата между изнасилване и секс по взаимно съгласие.

То в една държава може да има много слободия, но когато тя започне да се подкрепя от управляващите, тогава човек се пита къде е разсъдъкът на тези хора, защото ако само си говореха или пък помежду си се убеждаваха колко е полезно сексуалното обучение на петгодишните – както и да е, в личния си живот човек, ако желае, може да се отдаде на греховните си наклонности колкото си иска; но да учиш онези, които тепърва се учат да изписват буквите на родния си език и все още не могат да изпишат дори името си, на порнография и на „права и свободи за всички и за всеки” – е, това вече е безумие в национален мащаб (кампанията на Форума бе подкрепена от немалко парламентаристи във Великобритания, подробности тук). Наистина, в страната все още има немалко разумни хора и просветното министерство засега не си казва думата по направените от Форума предложения, но мнозина мислят, че не е далеч времето, когато тези идеи ще бъдат „въплътени” в английските начални училища.

А сексуалното обучение не може да се оприличи на друго, освен на порнографско обучение. Учебниците са изпълнени с най-ярки и цветисти думи и изрази, които човек може да чуе само в един порнографски филм, да не говорим за рисунките и снимките в тези учебници. Преди известно време бе издадено учебно пособие, наречено „Растеж и живот” (състоящо се от няколко учебни помагала и ДВД), което не само съдържа порнографски материали, но и методически указания, според които, например, едно петгодишно дете трябва да може безупречно да посочи всеки един от гениталиите на човека („Християнският институт” публикува извадка от това пособие, в която авторите карат петгодишното да посочи кое точно е клитора на жената). За да го направят „интересно” за малките, авторите представят уроците си чрез двама куклени герои, които се гонят в спалнята, дразнят се един друг и се „възбуждат”, като накрая извършват един доста нагледен секс. След отправените от просветното министерство критики относно тези прекалено нагледни сцени, изданието бе преработено и днес то се разпространява в училищата в Англия (тук е предоставен линк за закупуване на изданието, предназначено за децата от 5 до 11 години).

Просветното министерство и органът, който наблюдава и контролира неговата дейност (наречен Селекционен комитет по образованието) засега настояват повдигнатите от Форума въпроси да бъдат включвани в учебните програми по предмета „Личностно, социално, здравно и икономическо образование” (с английското съкращение PSHE: personal, social, health and economic education). Този предмет дори има своя асоциация, наречена PSHE-асоциация, която преди няколко месеца излезе с подробно ръководство относно сексуалното обучение в училищата в Англия.

Предизвикателствата пред настояването за сексуално обучение още от петгодишна възраст се определят от просветното министерство по следния начин:
- как децата да бъдат предпазени от сцени от живота на възрастните, които не е нужно да знаят още от такава ранна възраст, като им се осигури щастливо детство, без затрупване на съзнанието им с обременителни за тях знания за сексуалния живот на хората;
- как да не се нарушават правата на родителите, на които единствено принадлежи правото да решат в кой период от живота на тяхното дете то трябва да бъде запознато със сексуалния живот на възрастните;
- как да се възстановят добрите връзки и отношения между училище и родители, тъй че за децата да се намери най-приемливото решение относно тяхното развитие и обучение;
- как занятията по сексуално образование да бъдат така организирани, че да не довеждат до душевно травматизиране на децата и да не им нанасят непоправими емоционални щети;
- до каква степен да се позволи на родителите да отписват децата си от предмета сексуално образование и с какви други занятия да бъде запълнено пропуснатото време по този предмет.
school01 180px
Тези въпроси показват, че в едно общество, в което нравствените норми са размити (и доброто е добро, и лошото – и то също е добро), в което различните движения за „права и свободи” и срещу дискриминацията заемат все по-голямо пространство в обществения живот и където християните имат все по-малко право на глас, много трудно би било за която и да е власт и за което и да е просветно министерство да се бори срещу собствената си неразумна (в нравствено отношение) политика и политиката по отношение на децата – малки и големи. Макар описаното да се отнася до Англия (подобни дебати, както е известно, се провеждат и в редица други страни на „либералния” свят), добре е още отсега тези предизвикателства да се знаят и у нас, та ако е възможно, да се избегнат грешките на другите или пък въобще да не се допускат, особено по отношение на подрастващото поколение.

В това отношение християните у нас могат много да направят и политическото участие на християни в живота на държавата ни трябва да се усилва, та нравственият критерий на едно здраво и морално отговорно общество да бъде прокарван на всички нива на държавната власт и на местните държавни органи. Същевременно посочените по-горе проблемни въпроси трябва да бъдат обсъждани и в самите християнски общини, тъй като понякога и самите християни нямат еднакво разбиране за тях. В това отношение организирането на съвместни действия на всички християни, без разлика на принадлежност към която и да е голяма вероизповедна християнска община, би било нагледно доказателство за загрижеността на Христовите последователи за утвърждаването на Неговите нравствени повели в българското общество.

Бележка: снимките са взети от уебсайтовете на посочените тук статии на „Християнския институт” на Великобритания.

Публикувана в Блог

Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.

student-2-213004-m 2
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.

През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.

Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).

Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.

Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.

Публикувана в Блог
Възможно ли е да има нещо общо между сексуалната революция и един научноизследователски институт, който претендира да прави „научни” открития и изследвания на световно ниво? И как може подобен институт да бъде подтик за разпуснатите сексуални нрави, наблюдавани от близкото минало насам и широко проповядвани от секуларистите? Оказва се, че това е възможно, и нещо повече – такъв един институт се подкрепя от световните светски структури и те се вслушват в съветите, които той дава на основата на своите изследвания в областта на сексуалните отношения.

Това е Институтът Кинси, създаден през 50-те години на миналия век от д-р Алфред Кинси (повече за института тук), който първоначално се интересувал от сексуалните отношения между животните, но бързо се ориентирал към сексуалните отношения между хората и някак си стигнал до фройдистката идея, че сексуалното желание е заложено във всеки човек (включително в децата от самото им раждане) и то представлява непреодолима сила, движеща хората. Идеите и цялостната философия на института се развили в насоката на проповядване на свободни сексуални отношения между хората като начин на освобождаване от „сексуалния стрес,” в който изпада всеки, който „потиска” сексуалните си желания.

Промяната в нравите на хората от „демократичните” страни през последните няколко десетилетия и широко проповядваната свобода във всичко (което в половата сфера се изяви като „свобода” към безразборни сексуални връзки и хомосексуализъм), която на практика се превърна в слободия, се оказа благоприятна почва за Института Кенси, който начена световна пропаганда на „сексуалното здраве” чрез „информиране” (разбирайте – дезинформиране) на обществата относно сексуалните връзки и репродуктивните технологии. Мотото на института е „Информиране на хората по света за сексуалното здраве и даване на сексуални познания” и дейността му е насочена към изследвания и проучвания в областта на сексуалните отношения, независимо какви са те: при деца или при възрастни, при хетеросексуални, хомосексуални или бисексуални. Семинарите им за обучение на „сексуални специалисти” са чиста проба перверзни занимания, било чрез лично участие, било чрез наблюдаване на сексуални сношения от най-различен характер.

На 23 април 2014 г. този институт получи специален статут към Съвета на ООН за икономика и обществени отношения – статут на консултативен член. Т.е. той вече получи възможност да „консултира” на световно ниво светските лидери по въпросите на секса и на широко проповядваното от него увеличаване на ролята на сексуалното образование в училищата в световен мащаб. Тъкмо това образование – сексуалното образование в световен мащаб – е новата „революция", която може да обхване умовете е сърцата на децата и младите хора, ако „изследователски” институти като посочвания тук получат все по-голяма власт, бидейки „съветници” на ООН.

От няколко дена започна кампания за събиране на подписи, наречена „Спрете института Кинси” (повече за кампанията – тук), чиято цел е да информира родителите, всички граждани и правителствата на отделните страни за истинските цели на института и за щетите, които той може да нанесе в новата му роля на съветник на ООН. Едва ли има здравомислещ родител или който и да е разумен човек, да не говорим за вярващите християни, които могат да допуснат за нормални съжденията на представителите на този институт, например мнението на основателя му, д-р Алфред Кинси, който пише: „Трудно ни е да разберем защо едно дете (освен ако няма някаква културна предразположеност) ще има нещо против, ако някой докосва гениталиите му, или когато гледа гениталиите на другите, или когато гледа по-конкретни сексуални контакти… Контактите между възрастните… едва ли ще навредят на детето, ако и родителите му също не се тревожат по този въпрос.” (цитата вж. тук). 

Няма съмнение, че и българските християни в един глас ще застанат зад тази кампания и така ще допринесат този „изследователски институт” да бъде изваден от посочения съвет на ООН и дейността му да бъде разкрита в цялата й истина, а не според както той самият иска да изглежда, като хвърля прах в очите на хората чрез двусмислените названия на „изследователските” си проекти. Да подпишем декларацията още сега, ако ни затруднява езикът – да помолим наши приятели за помощ и да се включим в кампанията, в която вече са се включили хиляди християни; към днешна дата (3 юни) са нужни само още 750 подписа, което да позволи петицията да бъде внесена за разглеждане от съответната комисия на ООН, която трябва да се изкаже по повдигнатия в петицията въпрос. 

 

Публикувана в Блог
Свободата на религията, на изразяването и уважаването на личното мнение съставляват част от конституционните определения на всички съвременни демокрации, включително в България. Народите на тези страни имат възможност да живеят в атмосфера, в която правата и свободите на гражданите се зачитат както конституционно, така и чрез законодателството и чрез обществените организации. Но не всички хора еднакво разбират тези права и свободи и в съвременността все повече хора намират едно или друго определение в законите или в общоприетите разпоредби на държавата за обидно или като нарушаващо техните права.

Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.

Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.

Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.

Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).

Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.
Публикувана в Блог

Harvard libraryСамо преди няколко дни (7 май) „Студентският културен клуб” на един от филиалите на Харвардския университет съобщи, че на 12 май ще проведе „сатанинска литургия,” която ще бъде извършена от членове на „Храма на сатанистите” (новината най-напред бе пусната от CNSNews). Интересното в този случай не е в това, че подобно кощунство въобще може да се случи (и други сатанистки групи по света организират свои „богослужения”), а във факта, че то се случва не в някакъв затънтен университет, който не се намира под погледа на световната общественост, а в един от най-авторитетните научни и изследователски центрове в света, в който (което е още по-печално) университетската администрация мълчаливо одобрява подобни инициативи. Разлепени са стотици обяви на събитието, на които сатаната в образа на козел приканва зрители и гости да вземат участие в „литургията.”

Представители на студентски християнски сдружения веднага отправиха протестни писма до университетската администрация, а католическите представители започнаха подписка, която озаглавиха „Харвард подкрепя ритуал на сатанинска ‘литургия’” и в която се настоява за незабавно прекратяване на безумието. В призива се подчертава, че действията на сатанистите не само могат да бъдат опасни, но че те оскверняват вярата и чувствата на християните, като проповядват „ценности”, които са абсолютно противоположни на християнските.

Членовете на „Храма на сатанистите” настояват за издигането на статуя на сатаната в столицата на щата Оклахома, недалеч от монумента на Десетте Божи заповеди. Преди няколко дена (на 5 май) съдът трябваше да реши дали да позволи издигането на статуята (която показва Луцифер и две деца край краката му), но засега решението е отложено.

Днес научихме от сайта на студентския клуб, че все пак университетската администрация е отложила насроченото събитие на сатанистите, но това не означава, че то няма да се проведе на по-късна дата.

Наистина, не само престижният Харвард е средище на сатанисти, но щом като в подобно световноизвестно учебно заведение това е „нормална” (за университетската администрация) практика, можем да си представим какви антихристиянски сдружения може да съществуват (и те действително съществуват) в многобройни други не толкова известни „просветни” школи, които наред с общото и специалното образование допускат на тяхна територия да се разпространяват и вредни за психиката и здравето на младите хора антихристиянски и въобще антирелигиозни и антихуманни учения и практики.

Ето защо когато си избираме учебно заведение, на което да посветим няколко от най-хубавите ни младежки години, трябва добре да преценим средата, която ще ни обкръжи от първия ден на учението ни и да се постараем да видим какво стои зад фасадата на световната известност и популярността. Християните много добре знаят, че сатаната си придобива популярност в този свят, но те същевременно вярват и са убедени, че тази негова слава и популярност е до време. И все пак християнинът е длъжен тук и сега да му се противопостави и да го побеждава всекидневно – чрез силна вяра в Христос, чрез молитви и действен църковен живот, но също така и чрез граждански действия, насочени срещу описаните по-горе студентски и младежки сдружения, служещи на тъмните сили, а не на Светлината на живота.

Публикувана в Блог
Сряда сутрин е. Още един забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности. Животът става все по-динамичен и Вие, покрай неотложните задачи, белязали графика Ви, по навик изпращате  детето си на училище с надеждата, че го оставяте в сигурните ръце на съвременните народни будители – учителите. Спокойни сте за него и вярвате, че е само въпрос на време под любящата грижа на държавните наставници да се проявят добродетелите, които детето Ви притежава.

Освен всичко останало и не на последно място Вие, грижовният родител, сте удовлетворен и задето сте съвестен гражданин, а не закононарушител, защото сте осигурили присъствието на Вашия син или дъщеря в задължителното училище, като по този начин сте предотвратили риска утре социалните служители да похлопат на вратата Ви. Пристигате до сградата, ръката му пуска ръката Ви, когато наближавате входната врата и то – Вашето момче или момиче се влива в потока от прииждащи деца.

Сряда сутрин е, а детето Ви е от другата страна на училищните стени и вече е готово да се учи. Звънецът бие и …неочаквано в класната стая влиза непознат човек, когото учителката представя като  специалист от ХЕИ. Човекът се прокашля и заявява, че е поканен от училищното ръководство да проведе лекция от програма за сексуално и репродуктивно здравно образование. Тази програма е за деца от пети до осми клас и Вашето дете, наскоро навършило дванадесет, чувайки думата „сексуално”, се усмихва неразбиращо заедно със своите съученици, а в погледа му се чете объркване и за миг се запалва пламъче, непознато до този момент.

Лекторът отваря учебника, носещ безобидното имe „Азбука за теб и мен”, и започва да прелиства, без да спира  на страниците, в които е написано, че това ръководство е част от образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за население. Бързо отминава и страница шеста, където впечатление правят имената на авторите на пособието, екип от психолози, сексолози и медицински специалисти. Едно от тези имена е звучното Марта Дяволова – програмен директор на Фонда на ООН за население в България, но и то остава незабелязано, защото най-сетне учебникът е отворен на правилните страници и лекцията започва.

В раздел „Полови роли и сексуална идентичност” Вашият син или дъщеря се запознават с въпроси, свързани с хомосексуализма. Лекторът образова детето Ви, като цитира наръчника за сексуално здраве, в който са записани следните текстове:

„Съществуват най разнообразни хипотези за причините, които предизвикват промяна в обичайната сексуална ориентация… пример за това са: биологичните хипотези или психо-социалните теории; Най-несъстоятелни са идеите, че хомосексуалността е проява на морална деградация и падение…”.

„Нравственото осъждане на хомосексуалността и приемането й за грях произлиза от християнската традиция. Доколкото обаче човек не избира сам каква да е неговата сексуална ориентация, то насочеността на еротичните преживявания, която всеки открива у себе си, не би могла да бъде обект на нравствена оценка.”; „В страни, където законодателно е уредена възможността хомосексуални лица да сключват брак помежду си и дори да осиновяват деца, практиката показва, че хората с хомосексуалност биха могли да бъдат отлични съпрузи и родители.”

След това, в раздел еротика, дванадесетгодишното Ви дете получава тази информация: „Образователни цели на раздела са: Първо – работата по тази тема цели да развие чувствителността на учениците към техните еротични преживявания и еротичните преживявания на съучениците им. Второ – развитието на позитивна нагласа към еротичните фантазии и индивидуални практики, свързани със самостоятелното удовлетворяване на еротичните потребности, е друга съществена цел при работата по тази тема…”.

Ето как след четиридесет и пет минути Вашето дете, вещо водено от специалист от ХЕИ, допуснат в училище от държавните началници на съвременните будители, вече е без време разбудено за своите еротични фантазии и за това що е то хомосексуализъм. И ефектът е налице – детското сърчице вече е убедено, че безкритичното отношение към наученото е правилното отношение.

Сряда сутрин е, и докато Вие вече сте се впуснали във вихъра на поредния забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности, Вашият син или дъщеря вече не са същите. На дванадесет години  детето Ви е остаряло преждевременно.
(Забележка: Описаното събитие е по действителен случай от 17.04.2013 година – сряда сутрин.)


Публикувана в Блог

Трябва ли му  „Харлем шейк“ на българското училище? - адв. д-р Виктор Костов защитава свободата на образованието и семейните ценности в рубриката „Гласовете ви чувам“ в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия на 22 март 2013 г.

Гледайте видеото и дискусията по темата с начало в минута 1:30

Публикувана в Блог
Патриаршията на БПЦ излезе с Декларация срещу антисемейното законодателство и конкретно - обсъждания през тази година Проект за Закон за детето. "Свобода за всеки" подкрепя принципните положения заявени в цитраната декларация и изразяваме задоволството си от тази публична позиция на БПЦ.
Публикувана в Блог
Прокуратурата във Видин отказа наказателно преследване срещу родители, образоващи детето си у дома

За незабавно разпространение

Налице е първата важна победа в казуса за домашното образование на Явор Костов. Районна прокуратура - Видин отказа да започне наказателно производство срещу родителите на Филип Костов. Филип Костов, на 13 г., бе отписан от държавното училище през февруари т. г. поради системно насилие от съученици, като родителите търсеха алтернативно решение за неговото образование.

„Закрила на детето”- Видин бяха подали сигнал в прокуратурата за разследване на евентуално престъпление на родителите срещу детето по чл. 182 от Наказателния кодекс - заплаха за здравето или моралното и интелектуалното развитие на детето. Полицейското разследване е установило, че няма данни за престъпление. Прокурорът се съгласи с констатациите на полицията и даде отказ на искането на г-жа Маркова, началник „Социално подпомагане” - Видин да се започне наказателно преследване на родителите.

Тези решения на полицията и прокуратурата са изцяло в съответствие със справедливостта и закона.

Това положително развитие в голяма степен се дължи на броя  писма и имейли, писани от поддръжници на семейство Костови до „Закрила на детето” и други институции в София и Видин. Широката публичност на казуса, както в България, така и в чужбина, определено допринесе този случай да бъде подложен на внимателна преценка от властите.

Явор Костов и семейството изказват своята искрена благодарност на всички, който писаха и застанаха публично в подкрепа на избора им да образоват детето си вкъщи. Явор Костов каза лично: "Без моралната и практична подкрепа на нашите приятели и симпатизанти това благоприятно решение би било трудно да се очаква. Радостни сме, че здравият разум и справедливостта надделяват до момента."

Филип успешно положи изпит и е записан в CLASS -  международна дистанционна образователна програма.

Предстои да видим какви ще са бъдещите действия на „Закрила на детето”- Видин и на органите на държавното училище. Въпреки че казусът не е приключил, ние сме оптимисти, че този случай ще бъде решен в полза на семейната неприкосновеност на личния живот и ценности, и плурализма в образованието, и ще бъде тласък на правото на родителите да образоват децата си у дома.

Адв. Виктор Костов
довереник
на Филип Костов и неговите родители
Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог
На 31 май бе проведен втори разпит на член от семейството на Явор Костов. В присъствието на бащата бе разпитан Филип Яворов Костов, малолетен. Разпитът бе проведен в помещенията на полицията във Видин. Преписката под № 7251/2012 г. е образувана по искане на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Видин. Съгласно предварителна информация „Закрила на детето” – Видин искат от прокуратурата повдигане на обвинение по чл. 182 от НК срещу Явор Костов. Същият е отписал детето си от държавното училище заради извършвано там системно насилие над него. Няма данни за насилие над детето в семейството, но има данни за насилие над детето в училище. „Закрила на детето” настояват детето да бъде върнато в училище от родителите. Според тях училището е среда на насилие, в която училищната администрация не може да гарантира сигурността на детето. Според „Закрила на детето”-Видин то е „в риск” не заради упражненото срещу него насилие в училище, а поради факта, че родителите са го отписали от държавното училище. „Закрила на детето”- Видин се позовават на сега действащия Закон за закрила на детето. Точни данни за искането в преписката нямаме поради отказ на РУП - Видин същата и данни по нея да бъдат предоставени на адвоката на г-н Явор Костов. Районна прокуратура – Видин също отказа да постанови предоставяне на преписката на адвоката на Явор Костов, което е нарушение на закона, конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.


Публикувана в Блог
Извънредно съобщение на „Свобода за всеки”!!!

Явор Костов е поет, автор, музикант и пастор на малка протестантска църква във Видин. Той е един от водещите активисти в „Свобода за всеки” – просветителска и правозащитна неправителствена организация, която бе в основата на опозицията срещу антисемейния проект за Закон за детето.

Кратко описание на случая: през м. Февруари поради насилие от съученици п-р Костов отписва сина си от държавното училище във Видин. Решава да му спести стреса на държавната образователна система и започва домашно обучение, като проучва възможността за дистанционно обучение по международна програма. Социалните служби „Отдел закрила на детето” се свързват с п-р Костов и настояват синът му да бъде записан отново в училище, защото ще последват големи глоби. Настояват и за среща на социалния работник насаме с детето насаме. Настояват да влязат в жилището на г-н Костов, за да огледат „условията, в които живее детето”. П-р Костов настоява на основното си право на неприкосновеност на жилището и семейният живот и отказва да допусне социалните работници да се намесят в живота на детето и на семейството му.

През април отдел „Закрила на детето” завежда преписка в прокуратурата срещу п-р Костов под предлог, че има данни за извършено престъпление от него по чл. 182 от НК – срещу родител, оставил детето си без надзор и грижи, от което са последвали тежки последици за детето. Вместо да се придържа към правомощията си по Закона за закрила на детето, по който производството е изцяло административно, ОЗД-Видин цели да повдигне наказателно преследване срещу п-р Костов въпреки пълното отсъствие на данни за извършено престъпление от него. Напротив, той като баща е направил всичко възможно да предпази сина си от насилието, упражнено върху него в училище.

Произволното и превратно упражняване на власт не спира до ОЗД. П-р Костов е призован на 28 май като „свидетел” по полицейската проверка, извършвана по повод образуваната прокурорска преписка, но в нарушение на закона, заедно с личната си карта, според призовката, той трябвало да води в полицията и 13–годишния си син, за когото няма призовка. По време на разпита единият от разпитващите двама полицейски служители обяснява на п-р Костов, че по чл. 182 той щял да изтърпи наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание, с което на практика го третира като извършител. По-късно на същия ден на адвокатът на п-р Костов прави опит да се запознае с преписката, за да организира защитата на доверителя си. Служителите на МВР - РУП Видин отказват да дадат информация, както и да предоставят самата преписка, нарушавайки конституционното му право на защита.

Явор Костов е автор, обществено известен с християнската си дейност и противопоставяне на проекта за законодателство, насочено срещу семейството и семейните ценности. Гореописаната злоупотреба с власт от страна на държавните органи – социалните служби във Видин и полицията - са пряка заплаха за законността и правовия ред в едно демократично общество. Защитата на п-р Костов заведе жалба по преписката с искане за прекратяването. 

Подкрепете п-р Костов и правото на семейството му да отглежда и възпитава децата си без обвинения в престъпление заради това от социалните служби и държавните органи, като изпратите имейл на:

ОД на полиция Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Служба „Социално подпомагане”, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Отдел „Закрила на детето” Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Регионален инспекторат по образованието, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Публикувана в Блог
Страница 1 от 2