Блог Свобода за всеки

Декларацията на протестантски и католически общности определено създава условия за развитие на свободата на словото в съвременната обществена среда в България. Преди всичко с това, че тази декларация застава срещу опита за институционализиране на хомосексуализма като задължително одобрена от държавата и обществото идеология.

Твърденията на Комисията за защита от дискриминация, че непризнаването на гей-съжителствата от държавата е акт на дискриминация и че всяко несъгласие или неодобрение на хомосексуалният избор и поведение е “хомофобия”, са част от стратегията на гей-лобистите да преформулират обществения морал с помощта на държавата, и да го приравнят със своя. Приравняването на изразено несъгласие с гей-лайфстайла с “хомофобия” е точно толкова нетолерантно и ограничаващо свободата на съвестта и словото поведение, колкото и призив към насилие над хомосексуалистите заради сексуалният им избор. Както е известно, гей-активистите не са чужди на словото на омразата срещу религиозни и особено християнски вярващи (виж видеото по-долу, след декларацията).

——————————————————
НА

ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС ОБЕДИНЕНИ БОЖИИ ЦЪРКВИ

АПОСТОЛСКА РЕФОРМИРАНА ЦЪРКВА

КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

?
До:

Г-н Б. Борисов,
Кмет на гр. София

До Председателя и членовете на
Столичния общиснки съвет
гр. София
Копие До:

Г-н Г. Първанов
Президент на Р.България

Г-н Емил Велинов
Директор на Дирекция „Вероизповедания”

Българските медии
Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми Дами и Господа,
Като представители на християнски вероизповедания в страната, изразяваме нашето дълбоко безпокойство относно провеждането за втори пореден път на гей-парад в столицата.

Подобен род шествия дискредитират авторитета на семейството, като съюз между мъж и жена. Позволявайки публичното парадиране и агресивно налагане на хомосексуална ориентация и начин на живот Вие излагате бъдещето на България на сериозна опасност.

Примерът на Холандия и Скандинавските страни показва, че упадъкът на брака се ускорява драстично от успешната публична кампания на хомосексуалните активисти. По този начин еднополовата ориентация се налага за нормална и се цели промяна на обществените нагласи по отношение на семейството.

Редица изследвания сочат, че хомосексуализмът вреди на физическото и психическото здраве и скъсява продължителността на човешкия живот.

Неопровержим факт е, че бракът е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата. Дете, което расте извън брак има по-голяма вероятност да изпита проблеми в личностното си развитие, физическото и емоционалното здраве, уличищните резултати и качеството на бъдещите си взаимоотношения. Даването на право на хомосексуалистите да парадират с еднополовите си отношения като едно от различните видове взаимоотношения води до унищожаване на брака, а от там на семейната среда и бъдещето на децата.

Признавайки правото на всеки свободно да определи своята сексуална ориентация, не означава, че трябва да утвърждаваме хомосексуализма и да поощряваме разрастването му чрез подобни обществени събития и прояви. Напротив, като християни ние изразяваме своята загриженост и ангажираност по проблема и готовност да помогнем с каквото можем за възстановяването на тези хора.

Нашето желание е българското общество и най-вече нашите деца да живеят в страна, където моралните християнски ценности и тяхното обществено утвърждаване ще са основа за изграждане на здрави и щастливи семейства.

С това писмо ние изразяваме своето несъгласие с провеждане на подобен род мероприятия и се надяваме Вие и Столичния общински съвет да проявите мъдрост и загриженост за бъдещето поколение на страната ни и да не допуснете тяхното провеждане.

Убедени сме, че България може и следва да бъде стожер на християнските морални ценности в Европа, редом със страни като Полша, Румъния и Латвия.
С уважение:

пастор Румен Борджиев
Зам. Председател на
УС на ОЕЦ в България

епископ Васил Еленков
Пълномощник на
Национален Алианс ОБЦ

пастор Калоян Курдоманов
Пълномощник на
Апостолска Реформирана Църква

отец Благовест Вангелов
Епахрийски свещеник
на Епископската конференция
на Католическата църква в България

26.06. 2009 г.
гр. София
—————————————————
Свидетелство от млада участничка в християнска улична проповед, през ноември 2008 г., в Сан Франциско за реакцията на гей-популацията там. Същата свидетелства, че гей-активисти са залели младите проповедници с горещо кафе и са отнели библията на едно от момичетата, като допълнително са я ритали и обиждали с неприлични и перверзни реплики. Във втората част на видеото се вижда как азгневените хомосексуалисти тормозят групата християни, които се оттеглят заставени от полицията.

(Видеото е на английски):

 (Линк към новината за гей-демонстрацията в края на юни 2009 г.)

Публикувана в Блог

На 9 април, 2009 г. в Комисията за защита от дискриминация, София, се проведе последното открито заседание по преписката заведена по жалба от 9 протестантски пастори и техните църкви срещу д-р Десислава Панайотова и в. “Телеграф”. Представител на вестника не се яви на заседанието. Панайотова предстваляваше себе си.

От страна на жалбоподателите присъстваха Калоян Курдоманов, пастор на ХЦ “Прелом”, София и Вили Алтънов, богослов и презвитер във Християнска вселенска и апостолска църква, София, представлявани от адв. В. Костов.

Страните и Комисията обсъдиха доказателства, представени преди заседанието, като представители на Комисията бяха особено настоятелни във въпросите си относно формуляр за членство в църква ХЦ Прелом. В края на заседанието страните представиха своите писмени защити, след кратко изложение на исканията си.

Адв. Костов заяви, съгласно чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация, искане към Комисията да предложи на законодателните органи отмяна на Закона за вероизповеданията като дискриминационен, както и на чл. 13, ал. 2 от конституцията, поради честото объркване на смисъла на православието като “традиционна” със “задължителна” за страната религия.

Решението ще бъде произнесено в законовия срок, който е 14 дни от провеждане на заседанието. 

Бележка: Това съобщение може да бъде ползвано без ограничения за прес-съобщения при изрично позовавне на оригиналния линк: http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=34 или на източника
www.center-religiousfreedom.com

Публикувана в Блог

Аз лично съм атеист, но винаги ще подкрепям Православието, защото осъзнавам, че само то би могло да обедини българите и да им помогне да излязат от черната дупка, в която се намират в момента. Моите лични чувства и вярвания са без значение, когато на карта е поставено оцеляването на държавата.

– Che Guevara, анонимен автор на постинг 36 под статия във в. Дневник относно намесата на МВР и Община Бургас срещу свободата на религията през април 2008 г.

Личните чувства на “Че Гевара” от горния пасаж са горещо споделяни от МВР-Бургас, най-вече от отдел “Икономическа полиция”. В писмо до РИО на МОН – област Бургас, по станалия вече традиция начин, полицията следи за това да не би случайно да бъдат нарушени правата на някого при показването на филма “Историята на Иисус за деца”. Протестантската организация “Агапе България”, разпространява лицензираното му копие. Виждаме, че дори услужливо православизираното име на Господа от страна на Агапе (православната традиция изисква името на Исус да бъде изписвано с две “и”) не може да умилоствиви строгите блюстители на реда и правата – МВР-Бургас.

В писмото не се споменава нищо за “секти” този път. Непредубеденият прочит на документа обаче веднага показва демгогската терминология и цели на поредното анти-християнско окръжно.  МВР нарочва директорите с “цел недопускане на злоупотреби и нарушения, както и на човешките права” отблизо да контролират покзаването на филма, ако въобще го допуснат за показване. Директорите на училища следва да видят около пет сертификата и номера на DVD-то преди да го пуснат. Ако и този елемент на спазване на псевдозаконността не предодврати прожекцията (може пък да се окаже, че прожекционистът се е снабдил с всички копия от сертификати за нещастие на полицаите), има още една защита. За прожекцията трябва да се получи съгласието на всички родители и на психолога (!?) преди да го прожектират на децата. И най-накрая, за да се гарантират “правата на човека,” по време на прожекцията не трябва да се прави никаква “религиозна агитация под формата на проповеди, беседи или подаръци”, се казва в инструкцията. Груб, тоталитарен, милиционерски подход, недодялано завоалиран с терминология, която хвърля прах в очите. Всъщност МВР Бургас има една цел – да защити “православният атеизъм” като предотврати това децата да научат по подходящ за тях начин, че има Бог, и че Исус ги обича.

Самият Христос каза, когато видя, че учениците му отблъскват малките дечица, за да не го притесняват:

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. (Евангелие от Марк 10:14)

Но принципите на Божието царство са очевидно неприложими в Бургас, тъй като полицията бди да не би децата да получат дори подарък.  За да не бъде разединена православната ни атеистична държава или застрашено “царството на МВР“.

Публикувана в Блог

Репортаж от 4-ти август 2008 г. на местна телевизия, Евроком Царевец, във В. Търново, представлява поредното злепоставяне на евангелските християни в българската медия. В краткия репортаж, който можете да видите по-долу, журналистите с тенеденциозно отношение наричат пастора “самозван лидер” обвиняват църквата, че четяла и тълкувала Библията (че какво друго да прави една група от вярващи християни?), и съвсем очевидно се опитват да уловят в “нерегистрирана религиозна дейност” фондацията към църквата. Репортажът е още едно доказателство, че българската законова система и българската държава имат неадекватно и потисническо отношение към хората с религиозни убеждения.

Ето и самия репортаж (в случай, че контролните функции на видео плейъра не действат, презаредете страницата):

[flashvideo filename=http://pastir.org/wp-content/uploads/2008/08/SION_NEW.swf width="480" height="400" repeat "false" /]

Три са открояващите се тенденции във филма:

1) Журналистическата тенденциозност, която започва още в началото като обявява евангелската църква Сион за “нетрадиционно вероизповедание”. Докато си поеме въздух журналистката парадоксално обявява, че църква Сион била “добре позната на великотърновци”. Как може едно вероизповедание да е добре познато и в същото време да носи етикет “нетрадиционно”?

2) Държавната намеса във вярата и в душите на хората и ролята на медията като обществен обвинител във “нетрадиционна вяра” изопачават изцяло смисъла на правовия ред в страната. Нарушители са не тези мирни хора, които имат вяра, която практикуват, а Агенцията, на която по конституция й е забранено да се меси във вътрешния живот на вярващите. Нарушители са и журналистите и техните пордуценти, защото насъскват обществеността срещу мирни хора, чиято вина е че “са се отделили от цялото” (като не е ясно – кое е това “цяло”?) и че вярват по начин, който не се харесва на журналистите или на Агенцията за закрила на детето. Това изопачаване на закона и морала и безпочвените обвинения, водят до гузно поведение от страна на вярващите за нещо, за което те би трябвало да се чувстват защитени, а не виновни. В репортажа се казва, че Агенцията за закрила на детето успяла да накара фондацията на църквата да подпише декларация, че няма да извършва религиозна дейност с деца. Тази Агенция се явява като религиозен цензор на фунадменталното право на вярващите да изповядват вярата си на всяко място и във всякакви условия.

3) Самите вярвящи следва да са убедени в собствената си свобода да вярват, а не да бъдат контролирани от некомпетентни държавни служители или тенденциозни журналистически предавания. Може би грешка на вярващите от църква Сион е, че въобще са допуснали Агенцията за закрила на детето да ги унижи и да им отнеме конституционната свобода на съвестта и ненамеса на държавата във вярата на хората, като ги накара да подписват декларации за това, че няма да вярват по начин, по който не харесва на Агенцията и респективно – на държавата.

Репортажът сам по себе си е в нарушение на забраната на дискриминация според Закона за защита срещу дискриминацията. Този репортаж, както и представеното в него поведение на Агенцията за закрила на детето, представляват тормоз над хора заради тяхната религия, по този закон. Но това е само едно, освен всички останали нарушения на основното човешко право на свобода на вярата в Бога и нейното свободно практикуване и изповядване, които това предаване и информацията предадена в него представляват.

Публикувана в Блог
Страница 2 от 2