Блог Свобода за всеки

Снимка от протеста на 28.09.2019 г.

Централните, а и въобще повечето медии запазиха гробно мълчание, докато протестите на родителски организации огласяваха страната и социалните мрежи през последните седмици. Представителите на пресата бяха канени на редица разяснителни и дискусионни събития по темата, на които, естествено, не се явиха.

В едноминутен репортаж БТВ отрази митинг с поне пет хиляди присъстващи, проведен на 28.09.2019 г. в София, пред Министерски съвет. Репортерката интервюира една-две разпалени майки и показа плакат, написан с, да го наречем така – алтернативен правопис, от типа на „ДОЛО РАЦЕТЕ…“. Нито един от говорителите и организаторите на протеста – българи и чужденци, от адвокатите, правозащитниците и писателите не бе интервюиран. Темата остана загадка за зрителя на бТВ точно толкова след репортажа, колкото беше и преди него. Репортажът двусмислено настоява че „според протестиращите“ щели да влязат в сила нови закони от първи януари. Не според протестиращите, уважаеми, а според гласувалите в парламента и според Държавен вестник бр. 24 и 37 от 2019 г.

Когато обаче на 07.10.2019, и предишните дни, провокатори пуснаха слух сред най-уязвимата част от хората – ромите, че щели да им отнемат масово децата от училище и да ги карат… къде?... и защо?, бТВ набързо скалъпи няколко репортажа с „експерти“ и пусна няколко статии в сайта си. Единият експерт по комуникации набързо обясни че „десни ултраконсервативни религиозни секти“ и „леви хиперзапалени привърженици на Путин“ организират протестите и респективно са казали на ромите да си вземат децата от училище. Къде ги намират тези експерти?! Какви секти и какви почитатели на Путин им се въртят в главите!? Единственото разумно твърдение на „експерта по комуникации“ бе, че нямало норвежки вагони, които чакали да вземат децата на ромите. Точно така, г-н експерт, няма такива, за което и сами се сетихме, без експерт по комуникации. (Другият цитиран експерт, психолог, говори за някакви мяукащи монахини!?)

Самото заглавие на телевизионния клип и статията в интернет сочат заблудата, която целят или на която са се поддали в бТВ – „Експерти обясниха как фалшива новина предизвика психоза сред родители“. Фалшива новина няма, има фалшив слух, който те правят новина. Следва да попитаме отново журналистите: защо има психоза само сред циганските семейства, но не и сред българските? Защо коментиращите телевизии не проведоха истинско журналистическо разследване, за да установят кой е разпространител на тези слухове?

Самото заглавие на статията ни напомня стария виц за компютрите за Япония. То не били компютри, а компоти; и не за Япония, а за Ябланица. И експертите не бяха експерти, нито имаше фалшива „новина“, а само фалшив слух, който вече сам по себе си е новина, но истинска. Психоза не е имало, а крайна реакция на абсурдните слухове, а родителите, поддали се на това масово внушение (психоза), не са от най-неподатливите на внушения. Даже обратното, което сочи, че пускането на злонамерения слух е провокация, извършена от тези, които искат да изопачат реалните и детайлни аргументи на опонентите на новите социални политики за децата и семейството.

Нова ТВ покани в сутрешния си блок на 08.10.2019 г. (сегментът започва в 1 ч. и 29 мин. от началото) заместник-министърката на труда и социалната политика, разбира, се без опонент, която заяви че „службите“ щели да разследват родителските организации, които се презумираше, че са „виновни“ за паниката на ромските родители. Типично по комунистически, водещите настояха да „има наказани“, като така и не обясниха какво престъпление е извършено и от кого. Фактът, че хора дискутират в социалните мрежи, очевидно е престъпление за тези водещи. Явно не са и чували за чл. 10 от ЕКПЧ и за правото на получаване и разпространение на информация.

Репортерът на Нова от мястото на събитието охотно помагаше на директорката на училището, като ѝ обясняваше какво всъщност има предвид тя. А директорката с треперещ глас описваше героичните опити на персонала да се овладее училището от влиянието на тези, които тя нарече „терористи“, но не се знае кои точно са те. От подтекста на говоренето става ясно, че не може да се критикува социалната и образователна система, и особено не в социалните мрежи.

„Свободата на мнение и информация е тероризъм.“

Това ни внушават системните играчи: медии, учители, социални, власти. И тук нямаме предвид да защитаваме като свободно слово злонамерения и целенасочен слух, пуснат сред ромите по най-вулгарен и осъдителен начин. Някой целенасочено и конкретно е подбуждал и притеснявал тези родители с лъжлива информация. Имаме предвид, че смесването на този конкретен и позорен опит за сплашване на неинформирани хора, се приписва от медии и държавни органи пропагандно, без доказателства, на движението на народа, което се бори за отговорност и прозрачност на държавните политики по адрес на децата и семейството. Възмутително е да наблюдаваме поредния опит да се очерни и изопачи идеята на едно движение, което има реални народни корени и задава реални и наболели въпроси на същите тези системни играчи.

Параноята на медиите по повод родителската реакция на ромите в няколко града всъщност се оказа фалшивата новина. Защото фалшива новина нямаше. Имаше фалшив слух, който след „героичната“ намеса на директорки и учителки по места бе овладян и тази ситуация, раздухана от медиите, се превърна във фалшивата новина. Маниакалното едностранно говорене обаче не спря, докато не бяха обвинени имплицитно протестиращите срещу антисемейното социално законодателство родители.

Доказателство в тази посока е и въпрос на сайта „Гласове“ към един от кандидатите за кмет на София:

Вие сте сред организаторите на протестите срещу “Стратегията за детето”. Не мислите ли, че противниците ѝ се дискредитираха след последните масови психози сред родители в Сливен и други градове, които взеха децата си от училище? (правописът коригиран – б. а.)

Макар и възможно провокативен, този въпрос е точно в целта. Идеята на провокацията в ромските махали бе точно тази, отбелязана и от нас. Ще добавим и отличния отговор на кандидата за кмет, обясняващ ситуацията:

Не гражданите се дискредитираха, а управляващите! Беше им демонстрирано, че техните уверения не значат нищо и не се ползват с никакво доверие! Средствата за пропаганда, тиражирайки случая, забравиха всичките си мултикултурни постулати и акцентираха на етноса на родителите, внушавайки, че това са слабообразовани и малограмотни хора. Но не само обикновени хора от далечната провинция нямат доверие на уверенията на управляващите, против „липсващата” стратегия се изказват и най-компетентните ни правозащитници и всепризнати юристи.

Пример за пропагандна информация може да вземете от бившия демократично-либерален вестник и сайт „Дневник“, който в момента клони към това да се превърне в изразител на неомарксистките идеи, стоящи зад цялостната представа, че семейството е отживелица, в което децата са поставени в опасност от родителите им. В цитираната статия са зададени погрешни и глупави въпроси и съответно са дадени погрешните отговори, което естествено има вид на дискусия, но не е такава, защото просто никой ангажиран родител не се интересува от точно тези въпроси, или най-малкото, ако са поставени по този начин. Например:  „Въпрос 1. Защо социалните ще взимат деца? Отговор: Социалните не взимат деца“. С подобни направо снизходителни за умствените способности на средния читател псевдоанализи авторът на статията ни внушава, че всичко е наред, само неграмотните се притесняват от майката-кърмилница – социалната държава.

Този тип пропагандна профанизация на може би най-важната в момента тема в българското общество – за ролята на семейството и на държавата, за правата на родители и деца, касаеща и бъдещето на народа, извращава смисъла за съществуването на медии.

Целта на демократичните медии е да информират обществото безпристрастно, да представят фактите, за да може обществеността да си състави мнение, от което да вземе нужните решения в полза на личността, демократичното общество и свободата. Това обаче е висш пилотаж за този тип журналистика, която описваме. За тях етиката се определя очевидно от идеологическата им и финансова обвързаност.

В българските централни медии виждаме една тенденция, описана от Момчил Дойчев в есето му „Политическата коректност срещу либералната толерантност“:

Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот. По правило властта на медиите е определяна като условна или като духовна власт. В действителност в нея обикновено преобладава дребният политически прагматизъм. Съюзът между политическия и медийния елит се определя на основата на общи интереси и предназначението на журналистиката в тази „връзка“ е не толкава да информира за събитията, колкото да бъде използвана като инструмент на убеждението и да утвърждава удобни за властта интерпретация на събитието. (2010 г., с. 92; правописът запазен)

Ако беше другояче, темата щеше отдавна да повдигне въпроса на какво се основават критиките срещу социалното и друго законодателство, което противопоставя интересите на деца и родители и предвижда социалните служби да бъдат едва ли не медиатор между родителите и децата.

Медийните служители щяха да се поинтересуват

защо Норвегия бе осъдена от Голямата камара на Европейския съд за правата на човека

за отнемането на дете от майка му, на която и до днес, месец след решението, не позволява свиждане и е заплашена със затвор, ако направи опит.

Щяха да питат колко точно милиона евро са усвоени и се усвояват от Министерство на труда и социалната политика и от Държавна агенция за закрила на детето по Норвежкия финансов механизъм и другите европейски финансови споразумения (по-голяма част от информацията е публична, но конкретизирана и синтезирана от пресата, тя придобива друго звучене).

Щяха да се интересуват защо след като няма стратегия за детето, толкова набързо се прие нов ЗСУ и промени в близо 30 други закони, касаещи социалната система и услуги и отношенията между родители деца, и то без никакви съществени консултации с родителите или с църквата и религиозните общности.

За централните медии

темата беше безинтересна, докато дискусията беше на сериозно ниво:

обсъждане на настоящото и предстоящото законодателство; противоконституционната същност на голяма част от сега действащите наредби; безпределната власт, на която се радва норвежката служба за закрила на детето Барневернет, и загубата на Норвегия на дело в Европейския съд за правата на човека, както и огромната прилика между норвежкия и българския модел; докладите на правозащитници за начина, по който „най-добрият интерес на детето“ се формулира от социалните, а не от родителите; примерите за злоупотреба с власт и отнемане на деца от бедни семейства в България; всеобхватния, тотален и комерсиален характер на новия Закон за социалните услуги; дейностите на чужди търговци и НПО без лиценз за социални услуги на българска територия и с личната информация на български граждани; защо бяха сезирани полицията и ДАНС да правят проверки на граждани, които упражниха свои основни конституционни права, като критикуваха МТСП, ДАЗД и други въвлечени богати НПО; и огромен брой други сериозни теми, които бяха повдигнати както на протеста на 28 септември в София, така и на международната конференция по темата на следващия ден с редица адвокати, правозащитници и жертви на норвежката система за закрила на детето, станала нарицателна заради своето безнаказано вмешателство в личния и семеен живот в стотици семейства без сериозни причини.

Теми, повдигани почти без прекъсване от началото на годината от загрижени родители, граждани и техните организации в упражнение на техните основни граждански и човешки права.

Родителите и гражданите имат правото да знаят какви закони регулират техните отношения с децата им и доколко нарушават свещената и неприкосновена територия на семейства им. За българските централни медии това право обаче не представлява интерес.

Не е трудно да предположим, че описаният много откъслечно по-горе панаир на манипулацията има цел. Целта, според нас, е оттук нататък всеки опит за реални и аргументирана критика на социалното министерство и неговите придатъци, на социалните и детски политики да се счита като някаква форма за насяване на истерия в обществото.

България е на 111 място по свобода на журналистиката и това не случайно.

Четем следното в доклада на RAF за ситуацията на свободата на медиите в България за 2019 г.:

„Заговорниченето между медиите, властите и олигарсите остава непроменено, докато физическите атаки срещу журналисти нарастват.“

Примерите са по-горе и не са единствените в противопоставянето между държавни политики за социален контрол, от една страна, и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, от друга.

Премиерът заяви, че „ще ги хванат тези пастори“В друго предаване представител на циганска фондация заяви в най-груб пропаганден и дискриминационен стил, че протестантските пастори били виновни, че били агенти на Държавна сигурност, че били обвързани с политически интереси… Нито едно доказателство за твърденията на ромския лидер обаче същият не представи.

Пастори, терористи, религиозни сектанти, симпатизанти на Путин… и всичките са ултра десни и в същото време – и ултра леви. Къде останаха извънземните и Пришълецът 2? Всякакви епитети бяха употребени срещу противниците на антисемейната стратегия на базата на провокацията в ромските квартали, от някой все още неизвестен, само не и най-важните: че това са хора и родители, които имат конституционни и основни човешки права, хора, които имат право да искат прозрачност от властта по повод законите и политиките, които директно засягат техните семейства.

Така се манипулира общественото мнение: 

използва се уязвимостта на обществени групи, в случая някои роми, които се поддават на непроверени слухове. След това драмата на тези хора се превръща в основание да се заклейми цяло движение, което повдига важни въпроси, които нямат нищо общо нито с каквито и да било слухове, нито с крайните реакции на неосведомените, станали жертва на тези слухове.

За да не станем като цяло жертва на идейните и визионерски договорености между местни и чужди управляващи, медии и джендърни НПО, които с фалшива усмивка въвеждат „новото щастливо общество“ за много пари, заедно с всички будни граждани и родителски организации, следва да защитаваме безусловно основното човешко право на свобода на словото, съвестта и информацията и изразяването, както и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, когато са отнети, нарушени или манипулирани, включително и в случаите, в които медии, вместо да служат на обществото, обслужват интереси, насочени срещу правата и свободите на хората.

 

Публикувана в Блог
kukeriОбщоизвестен факт е, че в началото на всяка пролет, особено с наближаването на Тодоровден (когато и да се падне той) и на месец март, българинът масово е приканван да се върне към езичеството на дедите си. Не че медиите и държавата открито и насила ни карат да бъдем езичници, но цялата обстановка в страната през този период, съзнателно създавана от различни институции и обществени групи от най-различен характер, просто ни тика към езичеството. Мартеници, амулети, кукерски изяви и всякакъв вид „народни“ приумици заливат площади, гори и поляни и дори влизат в собствените ни къщи. И всичко това се прави, та да се прогонел студа (сиреч, студът да отстъпи и да даде място на пролетта) и годината да е успешна и берекетът да е голям.

Но че стари езически поверия се смесват с християнски мотиви – това никого не смущава, пък и мнозина въобще не могат и да знаят кои са християнските елементи на дадено празнуване, защото те дотолкова са изопачени, че са се превърнали в своята противоположност. „Кушии и коне: Отбелязваме Тодоровден,“ това са заглавия от вестниците на днешния Тодоровден, който тази година се пада тази събота 4 март. Разбира се, медиите споменават, че кушиите, кукерските танци и т.н. се свързват с християнски събития, с началото на великите пости и с деня на Теодор Тирон – светеца, който се противопоставил на императора-отстъпник от християнството и утвърждавал християните в истинската вяра в Христос, но това е само мимоходом, много по-важно за българите е да знаят къде какво се провежда по това време на годината и по какъв начин злото ще бъде изгонено, а плодородието и успехът осигурени.

Статия, озаглавена „Близо 800 кукери гониха зимата и злото в Стара Загора“ започва така: „Навръх Тодоровден Стара Загора посрещна кукери, бабугери, арапи и разни други страшилища, които гониха зимата и злото, за да дадат начало на пролетта.“ Това е само едно заглавие, но подобни може да се намерят в достатъчно количество. Споменавам Стара Загора, защото градът се слави като пазител на българското и традиционното и същевременно като „ограничител“ на правата и свободите на българите („Свобода за всеки“ на няколко пъти писа по повод на нарушенията на конституцията от страна на старозагорските общински власти), макар тази община да има претенцията да е център на вселената (вж. статията на „Свобода за всеки“). Кое е българското и традиционното, което трябва да се пази у народа ни? Ами кукерските танци, мартениците, амулетите и т.н. За християнство въобще не може и дума да става. А ако и да става, то ще е между другото.

Пристигат на 1 март българи и чужденци на летището и ги посрещат деца с мартеници, които биват подарявани на всеки новопристигнал пътник. И чужденците разпитват: какво е това, какво е значението му, защо България така тачи мартениците и т.н. По-просветените пътници може би са прочели някъде, че България е християнска страна, но още тук на летището на практика разбират, че мартеницата и „народните“ обичаи в действителност са вярата на българина, а не вярата в Христос. Как иначе да тълкуваме всички тези призиви из цялата страна на 1 март всеки да се окичи с мартеница и като свърши месеца да я закачи на някое цъфнало дърво за собствен късмет и щастие и за плодородие.

А я опитайте да подарите кръстче на пристигащите – веднага ще ви глобят, а може и да ви арестуват. Защото нямате право да внушавате вярата си на други. А езическите си обичаи и вярвания – моля, няма никакъв проблем! Даже колкото повече езичество съдържа един празник, обряд или ритуал, и колкото по-малко християнство в него има – толкова по-добре. Или пък: опитайте да кажете на другите, че една искрена молитва към Бога ще донесе много повече успех, плодородие и добруване на народа – не само че никой няма да ви повярва, но и със сигурност ще ви кажат: бабини деветини, лозето не ще молитва, а мотика. И ще ви дадат примери от българската история, които „потвърждават“ колко голяма била ролята на „народните“ обичаи, магиите, „тайните“ ритуали и т.н. за добруването на народа и на отделните региони на страната.

Как иначе да разбираме устойчивостта на тези „народни“ обичаи, които в днешно време чрез медиите все повече завладяват ума и сърцето на българина. Днес всеки може да разбере кои са кукерите и че те са „наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари,“ и че „кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.“ А допреди няколко десетилетия, пък да не говорим за столетия, твърде малцина са знаели какво е това кукер. А виж, дервиши и джамалари мнозина са знаели кои са.

През ноември медиите у нас, а също така мнозина християни, говорят какво ли не за „западния“ хелоуийн – доколко той е сатанински и нехристиянски, а видите ли, мартениците, кукерите, амулетите и всякакви други езически атрибути, обичаи и ритуали – те са си „народни“ и „български“ и тях трябва да ги уважаваме.

Жалко е да видим доколко в съзнанието на „модерния“ българин, който уж твърди, че е християнин, са се размили езическите и християнските понятия – до такава степен, че за него е все едно дали му говорите за езическа магия или за християнски смисъл на дадено конкретно действие. Да не говорим, че понякога и самите християни, особено православните, и в личния си църковен живот смесват „народни“ езически обичаи с практикуването на християнската си вяра. И докато езическият „натиск“ върху ума и сърцето на българина продължава, то броят на вярващите християни у нас ще продължава да намалява (освен по други причини, разбира се). Докато на християните не се позволява открито да проповядват вярата си на другите, немалко българи ще продължават да тънат в езически заблуди. Ето защо държава, медии, институции, обществени сдружения и групи първо да бъдат загрижени за християнството у нас, а отделните езически заблуди да оставят на онези, които все още не са се отървали от тях, а не да виждаме как държавни органи, медии и всякакви сдружения масово разпространяват и изтъкват „народния“ и „българския“ характер на тези антихристиянски обичаи и заблуди, а когато някоя християнска организация пожелае да сподели вярата си с другите, тя да бъде преследвана чрез законни и недотам законни средства, дори стигащи до противоконституционни решения и действия.

Не знам докога ще продължаваме с езичеството у нас, но знам, че Бог е верен на Себе Си и ни казва, че мнозина са призвани, но малцина са избрани. При това под „избрани“ не разбирам само фаталисткото богословие на Божието избраничество, но също така нашата собствена вяра, която да потвърди, че сме сред Божиите избраници. А вяра и езичество не могат да съществуват заедно: или изоставяме едното и прегръщаме другото или пък продължаваме да живеем в заблуда, дори и да си мислим, че сме християни.
Публикувана в Блог
В репортаж със заглавие „Религиозен спам в Благоевград“ на 27.11.2015 г. БНТ1 представи разпространяването на листовки с християнско съдържание от сдружение „Христос за всеки“ като опасна дейност. Със съдействието на Свобода за всеки – адвокати сдружението направи искане за право на отговор по чл. 18, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Искането беше обосновано с тенденциозност на репортажа и съдържащите се в него клеветнически твърдения и антихристиянска и антиевангелска прогаданда, както и с нарушаването на законовата забрана за разпространение на омраза на основа религия и погазването на основни конституционни права.  

След преговори, проведени с представители на Дирекция „Информация“ и Продуцентски център „Новини“ на БНТ1, правото на отговор беше предоставено и реализирано в емисията „По света и у нас“ от 20 ч. на 04.12.2015 г. С излъчването на  отговора допуснатото с преднамерения журналистически репортаж засягане и уронване престижа и доброто име на членовете на сдружението беше компенсирано.

Свобода за всеки – адвокати застава срещу всеки опит за нарушаване правото на свободно упражняване на християнската вяра в медиите.
Публикувана в Блог
Четвъртък, 03 Юли 2014 14:48

След Х-Фактор следва Секс-Фактор

След два месеца ще станат 10 година, откакто за пръв път във Великобритания се появи X-Factor – музикалното състезание, което цели да привлича млади таланти към музикалното изкуство. Вариант на това шоу се появи в много страни по света и особено в бившите комунистически страни, които бързаха да не изостанат от „напредналия” Запад. Х-фактор бе бързо разпространен и в САЩ, където той придоби изключително комерсиален характер.

Преди няколко дена (средата на юни 2014 г) стана известно, че в САЩ ще се появи и SX-Factor, който, за да не остане съмнение за какво става въпрос, просто ще бъде наречен Секс-фактор (seX-Factor); обърнете внимание върху изписването му – с малки букви „се” и голямо „кс” – това цели то да има прилика с музикалното шоу. За разлика от музикалния си предшественик, това предаване ще бъде реалити шоу с напълно порнографски характер. В него осем мъже и осем момичета, които трябва да бъдат аматьори във филмовото изкуство, но които трябва да имат качествата на порно-звезди, ще се състезават един с друг, като ще се стараят да покажат „приятелските” си и сексуалните си предимства (повече за шоуто на неговия уебсайт тук). Шоуто вече пусна свои страници в Twitter и Facebook и това изглежда малко странно, като се имат предвид строгите изисквания на двете медии да не допускат материали с порно съдържание.

Странно изглежда и твърдението на създателите на новото секс-шоу, че тук става въпрос за „приятелско шоу,” каквито изобилстват в телевизионните медии. Но самият му създател вече заяви, че в него актьорите ще се разхождат голи и ще има „реални” сексуални сцени. Както и при Х-фактор, и тук състезанието ще се оценява от съдии и от публиката, която ще може да гледа шоуто по интернет и да гласува направо онлайн. Никъде няма предупреждение, че в него ще има порнографско съдържание, нещо повече: създателите на шоуто се надяват, че младата аудитория ще бъде тази, която най-активно ще взема участие в гледането и гласуването. Но тъй като създателите на шоуто продължават да твърдят, че то е „приятелско,” а не порнографско, няма да има  проблем то да бъде гледано и от деца.

Както и в редица други случаи, така и в този съвестни граждани подигнаха протест срещу излизането на това ново порнографско издание на американската шоу-индустрия, бе начената и подписка то въобще да не бъде допуснато за излъчване (повече за подписката тук). Борбата срещу порнографското шоу няма да е лесна, защото в него са заложени много пари. В края на първия сезон на шоуто една от двойките ще получи 1 милион долара награда, а колко ще получат организаторите на шоуто – все още не се знае, но цифрата със сигурност многократно ще надхвърли тази на наградата.

Споделяме тази новина тук, защото както нашите медии възприеха някои от най-долнопробните западни предавания, така и това ново чудо на шоу-индустрията може да приеме и своя български вариант, когато то бъде видяно по американските медии и по интернета. Можем още сега да подпишем протеста и да бъдат събрани 50 хиляди подписа, за да се повдигне въпросът за предотвратяване излизането на новото предаване. Спирането му в САЩ означава, че то няма да се появи и по българските медии. Ако веднъж се появи американското му издание, тогава не се знае дали ще можем да го спрем тук у нас, просто защото никой няма да ни пита, пък дори можем и да не разберем, че подобно предаване се подготвя – можем да научим за него направо от екрана, когато един ден то начене. Особено активни в протестите срещу „официалното” настъпление на порнографията по медиите трябва да бъдем ние християните, защото ние най-добре разбираме общочовешките норми на нравствен живот, които са християнски в своята основа, но от които някои съвременни общества последователно отстъпват. Да не чакаме, докато огънят достигне и до нашия праг, а още сега да се опитваме да го потушаваме там, където е възникнал и откъдето може да се разпространи навсякъде.

Публикувана в Блог

Трябва ли да бъдат показвани в медиите хора, които се самозапалват и самонараняват? - адв. д-р Виктор Костов защитава свободата на словото и здравия разум в рубриката „Гласовете ви чувам“ в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия на 28 март 2013 г.

Гледайте видеото и дискусията по темата с начало в минута 12:00

Публикувана в Блог
Четвъртък, 14 Февруари 2013 09:28

Алтернатива ли е домашното обучение?

Алтернатива ли е домашното обучение?   слушайте разговора по темата в предаването „Какво се случва“ на БНР, програма Христо Ботев, 12 февруари, 2013 г.

Участници в дискусията са: пастор Явор Костов  активист в Свобода за всеки, Радослава Петкова  родител, и Ралица Димитрова  автор на документалния филм "Аз съм домашен ученик".

Публикувана в Блог

Отговора на пастор Радослав Киряков на статията във в. "Десант" публикуваме със съкращения

В навечерието на християнския протестантски празник - Денят на Реформацията (31-ви октомври), а така също и Денят на Народните Будители (1-ви ноември), хората, които имат сърце и са призвани да просвещават съвременното българско общество със светлината на християнската вяра, отново бяха атакувани и оклеветени от некомпетентни и неуки хора, които не знаят нито на кой свят са, нито в кое време живеят! Такъв е случаят със статията на вестник „Десант“, бр.180 от 26.10.2012 г. (електронно издание от 28.10.2012 г.), със заглавие „Секти съдят община за дискриминация“, написана от лаика в религиозните и богословски въпроси Георги Ваташки. Този човек не знае нито какво е обективна журналистика, нито какво е демокрация, нито пък знае в кой век и в кое време живеем. Той сигурно си мисли, че живеем още във времето на тоталитаризма и войнстващия атеизъм, в което не можеше да става и дума за някаква друга религия. Затова г-н Ваташки не може да приеме, че в света са съществували и съществуват много други религии. Под думата „секта“ в своята статия той приравнява в едно йеховисти, мормони и евангелисти, без да знае, че евангелската църква не е нито „секта“, нито „нетрадиционно вероизповедание“, както в света, така и в България. В началото само бегло споменава Свидетелите на Йехова и групата на Мормоните, а след това надълго и нашироко се занимава с евангелските църкви, като сипе по техен адрес всевъзможни измислени лъжи и клевети. Тук г-н Ваташки, без да осъзнава, вместо да се покаже като ревностен борец против сектите, изведнъж се озовава в ролята на противник на самото християнство. Защото всеки малко по-образован българин знае, че християнството в световен мащаб има три основни клона: католицизъм, протестантство и православие. Всеки, който членува в някоя от тези три църкви, е християнин, а не сектант!! Като плюе евангелистите, г-н Ваташки всъщност плюе християните, а с това той показва, че не е никакъв защитник на децата ни и че не е никакъв патриот, защото всеки българин знае, че без християнството нито децата ни ще просъществуват, нито България! А ако послушаме „акъла“ на г-н Ваташки и наричаме всички наши неправославни християнски братя от Европейския съюз и от целия цивилизован западен свят „сектанти“, то тогава трябва веднага да се отпишем от членството си в ЕС и не да се стремим към Запада, а да се връщаме по-бързо в Северна Корея, където ще си живеем „щастливо“ и „блажено“ без християнство, без вяра в сърцата и ще си вършим каквото си поискаме, ей така по Сталински и по Ваташки!

Тези, които приемат християнската вяра, само че не в Православната църква, той нарича „жертви“. Нека г-н Ваташки да знае, че жертви имат само комунизмът, сталинизмът и тоталитаризмът, а християнската вяра няма жертви! Тя има светии, герои, мъченици, последователи и ученици, но не и жертви! Истинската жертва в случая е самият г-н Ваташки. Той е жертва на собствената си злоба, невежеството и некомпетентност, а може би и жертва на кукловодите, които му дърпат конците, за да пише такива статии на омраза със съмнителна и тъмна цел!

Ваташки нарича нас - образованите богословски и официално ръкоположените в духовното служение и сан пастори - „самозвани“. Както се разбира от писанията му, самозваният всъщност е самият той, който само се прави на журналист и се самозалъгва, че пише някаква обективна журналистика.

Всичко, което Ваташки пише за Първа евангелска съборна църква, са абсолютни измислени лъжи! Освен всичко, той още лъже и за това, че е почерпил информация от форуми в интернет, в които уж имало много свидетелства на хора, пострадали от нашата църква. Няма нито такива форуми, нито такива хора, а лъжливите обвинения, които той посочва, са просто преписани от въпросната „справка-заповед“ на Община Бургас, за която ние съдим общината!

Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог
Страница 1 от 2