Блог Свобода за всеки

Момент от протест през 2019 г. срещу Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. 

Който днес живее в страх да каже истината, утре ще живее в ужас от терора на лъжата.

 

Причините да се противодейства на детски и семейни стратегии, писани от държавата (или от богати, чужди на семейството НПО-та), са поне пет:

1. Самостоятелна обществена институция. Защото семейството е самостоятелна институция в обществото, наравно с държавата и гражданските организации – търговци и такива с идеална цел. Ако държавата може да пише стратегия за децата и семейството, то и семейството трябва да има стратегия за държавата, която същата да приеме.

2. Неприкосновеност. Защото отношенията родители–деца са неприкосновена за вмешателство територия, защитена от Конституцията, ЕКПЧ – чл. 8 и Прот. 1, чл. 2. Стратегиите целят надмогване и управление – нещо недопустимо по отношение на семейството.

3. Семейството предхожда държавата. Държавата не е създател на семейството и затова трябва да се съобразява с хилядолетната традиция, с обичаите и естеството на нещата и с естествените права при опитите да регулира семейните отношения. Държавното управление идва и си отива, а семейството остава и надживява всякакви обществени устройства и строеве. 

4. Държавата не може да обича. Правото на семейна обич и отношения е фундаментално човешко право (посочено по-горе); то не произхожда от държавата и нейната власт и затова само тоталитарни и тиранични режими могат безпардонно да се месят в семейния живот без основателна причина.

5. Свобода и демокрация. В демократичното и свободно общество гражданите следва да формулират задачите на управлението, вместо властта да ги третира като управляемата маса, подчинена на елита. Както казахме по-горе, по-скоро родителите трябва да имат стратегия за това как политиците да защитават техните основни права и тези на децата им.

В допълнение към горните точки, ще кажем следното.

Дори да се създаде министерство или агенция за семейството, то това няма да помогне много на семейството. Във всяка държавна структура чиновниците ще трябва да оправдаят дейността си, разбирай: в контекста на българския модел държавност – контрол и още контрол и накрая проверки, актове за установяване на административно нарушение и наказателни постановления. 

Проблемът с термина „стратегия“ също не може да бъде игнориран. Някои добронамерено считат, че стратегия е нужна, за да се подобри състоянието на семейството. Но на първо място ще отбележим, че стратегията е преди всичко военен термин. В нашия конкретен казус можем да счетем, че Стратегията за детето цели спечелване на битката за детето, в която детето да бъде откъснато от семейството и приобщено към социалистическата общност.

 

Правна защитеност на неприкосновеността на семейството

Децата са благословение и отговорност на родителите и изборът на посоката на тяхното образование, възпитание, ценности и отглеждане, тоест на „стратегия“, ако решим да ползваме в положителен смисъл термина, си е изцяло тяхна работа и техен проблем, особено ако не искат държавата да им се меси.

Това положение е закрепено и в основно право на неприкосновеност на личния и семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ. Подобен е чл. 32, ал. 1 от КРБ. Протокол 1, чл. 2 от ЕКПЧ предвижда родителите да определят философската и религиозна насоченост на образованието и възпитанието на децата си.

Идеята на тези гарантирани родителски права е защита срещу тоталитарната намеса на държавата, която цели да откъсне децата от влиянието на родителите и да ги индоктринира с идеологии, контролирани от властта. Някъде трябва да има баланс между влиянието на обществото и на родителите в отглеждането и възпитанието, и традиционно в България този баланс не е в полза на семейството и родителите, а на държавата и одобрени от нея, в случая, НПО.

В СВ сложихме снимка на семейство с надпис „Държавата има стратегия за Вашите деца“. Да заменим в този надпис „държавата“ с наименованието на която и да е друга външна за семейството сила, държавна или неправителствена – става ясно колко вмешателска е въобще идеята някой външен фактор да прави стратегия за твоето семейство. Просто до такава степен сме свикнали държавата да се меси във всички сфери на живота, че е приемливо тя да пише стратегии за всичко и всички, но ние да нямаме защита срещу подобно вмешателство.

Има лична и семейно-лична територия, която не може да бъде нарушавана освен при деяния срещу личността на член на семейството, които са с висока степен на обществена опасност, тоест – престъпления. В конкретния казус на писането на стратегии за тази отделна социална институция – семейството – цитираната от нас идейна линия за правото на неприкосновеност се сблъсква със социалистическо-марксистките прогресивни сили, които искат да отнемат неприкосновеността на семейния живот и да се намесят в него в полза на децата.

 

Тоталитарният аспект на стратегизирането срещу родители и деца

Ако една семейна организация напише стратегия за това как да работи Министерство на труда и социалната политика, в министерството едва ли биха се зарадвали. В същото време „експертите“ от министерството и социалните, често такива без деца, имат правото да пишат стратегии за децата на чужди родители. Давам този пример, за да посоча още веднъж колко някак си приемливо е станало всеки, особено държавата, да прави стратегии за деца, за семейства, без да отчете родителите и фундаменталния факт, че може би навлиза в забранена или поне охранявана територия – тази на личния и семеен живот (вече посочих правното основание по-горе).

Стратегия за детето, както и за семейството не трябва да има.

Хората се раждат свободни и равни по права и всяка стратегия за ограничаване на техните естествени права и право на семейна обич е гаранция за тирания.

Това, което може да бъде държавна стратегия, е сведено само до намаляването на данъци за семействата, така че същите да бъдат насърчени в тежки икономически условия да имат повече деца и да бъдат отговорни родители. Не бива да забравяме, че отговорни родители са свободните родители. Ако държавата би искала да помогне на родители и деца, то това не може да бъде на цената на лишаване на семейството от права и въвеждането на задължителна държавна „помощ“.

Да не забравяме близкото минало с основните стратези, които чертаеха бъдещето на всеки човек още от раждането му, в услуга на налудничавите идеи на „зрелия социализъм“. Знаем резултата и още страдаме от него.

Тоталитарният образователен модел, който продължава и до днес в България (вж. ПМС 100/2018 г. и ЗПУО), е плод именно на изграждане на едно такова мислене в продължение само на две-три поколения, в които безбожието наложи държавата да бъде обожествена и тя, бидейки една фикция, да изземе функциите по дефиниране на брак, семейство, родителска отговорност, възпитание, образование и т. н. Съвсем естествено е тази обожествена фикция да реши, че е в нейните прерогативи да прави „стратегии за детето“, независимо от реалностите на обикновения живот, в който има и родители и семейство.

Днес „правозащитниците“ от Българския хелзинкски комитет и други подобни НПО-та, които са щедро финансирани от външни милиардери, богати държави и държавния бюджет, са именно тези, които настояват намесата на държавата в живота на родители и деца да бъде безпардонна, защото заявяват, че децата са „техни“ – дори и тези, които не са техни.

Въпреки правозащитния си статут, същите безсрамно настояват държавата да осъществи принуда срещу движението на гражданското общество и да ограничи основни права на хората. Те застават срещу движение, което е спонтанно, нецентрализирано, народно, нефинансирано от никоя милиардерска фондация, и го наричат „мракобесно“ и такова с „неясни политически очертания“. (Кое не им е ясно, не разбрах, както и защо трябва едно спонтанно движение за защита на традиционни ценности да има ясни очертания.) В статия за Дойче Веле известен политически анализатор презрително нарече българите, защитаващи правата си на неприкосновенсто на семейството, "диваци" (държащи се като такива), правозащитната кампания и протести – "истерия", а родителските организации – "фанатизирани групи". В заключение същият заяви, че "масовият българин" очевидно е дебил, който трябва да се покори на държавата, но не го прави: 

Днес масовият българин явно не е способен да разбере Националната стратегия за детето, с нейното въвеждане на правовия ред, т.е. на концепцията, че децата не са дивачета, а човечета с права, които държавата трябва да гарантира срещу посегателства.

Степента на нерзабиране на същността на семейството, семейната обич и връзката родители–деца – правна, морална, духовна и историческа – е срамна за този автор и всички като него, които се надпреварваха да въздигат себе си над обикновените хора – обикновени родители, които заявиха, че не желаят платени отвън чиновници и търговци на задължителни "социални услуги" да влизат в техния дом и да "закрилят" собствените им деца от тях. Колко жалко за претенцията на такива правозащитници и самодостатъчни интелектуалци!

Приоритет за нас в защитата на родители и деца е преди всичко отдръпването на държавата – политически, юридически и административно – от нарушаване на правото на неприкосновен личен и семеен живот. Това е най-важната битка.

Но какво да кажем за една стратегия за семейството, която да защитава семейните ценности и реално да подкрепя семейството?

Дори и добронамерена, стратегия в полза на семейството, която не отчита нуждата от проява и отмяна на голяма част от законодателството, действащо и в момента (ЗСУ, Закон за закрила на детето, Правилник към него), ще изглежда само като нова форма на същата намеса в автономността на семейството и родителските права.

Някои организации имат добри предложения, като включване на всички семейни и детски въпроси в Семейния кодекс, отмяна на ЗЗДет., данъчни облекчения за семейства и др. Но всеки стратегически анти- или просемеен документ остава документ в рамките на досега действащата система – намеса в неприкосновена територия на частния живот на хората.

Наясно сме, че писането на стратегии е запазена територия за държавните бюрократи. Те ще започнат да оспорват точките, като предлагат своите контра-аргумент, и в крайна сметка от предложението за стратегия излиза една чисто държавна продукция. Трябва да се има предвид и нужното време и ресурс, за да се напише стратегия, която след това да се изпълнява. Въпросът е: от кого ще се изпълнява?

 

Какво е решението?

Нужна е добре обмислена и проста правно-практична платформа, която да остави на мира родители и деца и да гарантира правата на децата без родителски грижи и без разширено семейство и роднини или на тези, които са обект на престъпление. Това е най-ефективната форма на защита на семейството според мен: ясно формулирано и допустимо само в наистина доказани крайни случаи вмешателството и предотвратяване на вмешателството, когато такова не е абсолютно необходимо.

Държавата никога не е била способна на благотворителност, а още по-малко – на семейна обич.

Тази истина, доказана през годините от фактите и казусите по сегашната дискусия от Норвегия, България и навсякъде, където действа опасната „закрила на детето“,[i] следва да бъде водещ ориентир в борбата срещу тези, които ненавиждат естественото семейство и се противопоставят на неговата неприкосновеност.

 


Бележки

[i] Whewell, T. Norway’s hidden scandal. https://www.bbc.co.uk/news/resources/idt-sh/norways_hidden_scandal. Достъп: 22.10.2019 г.

Публикувана в Блог

ns july4 2019

Момент от срещата в Народното събрание на 4-ти юли, 2019 г.

На 4-ти юли в сградата на парламента се проведе среща между представители на гражданското общество и народни представители по повод новите държавни политики на агресивна намеса в семейството под въздействие на чужди на българската култура, традиции и бит, а и законодателство, влияния, финансирани от богати правителствени и неправителствени чужди организации.

За съжаление, участието на народните представители беше вяло, незаинтересовано като цяло (някои народни представители напуснаха преди края на срещата) и с явно нежелание за вникване в дълбочина в тези крайно сериозни и наболели проблеми.

Най-тревожната част от проблема е, че отменената Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. всъщност не отменя нищо от анти-семейните законодателни и политически тенденции. Действащото старо и новоприето законодателство в тази област изцяло реализира целите на „оттеглената“ Стратегия.

Тук предлагаме на вниманието на читателя пълния текст на нашето Становище по приетото законодателство и въпросните антисемейни политики, с което залагаме най-основните стъпки, според нас, които трябва да бъдат изпълнени, за да се спре законодателно установената и политически дирижирана атака срещу традиционното семейство и ценностите на свободното и демократично общество.

***

Становище

Във връзка с исканията на Гражданско движение „Не на стратегията за детето 2019 – 2030 г.“

3-ти юли 2019 г.

От: адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки
www.svobodazasveki.com

До: Ангел Исаев, народен представител и група народни представители от 44-то Народно събрание

Относно: Представено по повод среща между представители на гражданското общество и група народни представители на 4 юли 2019 г. в сградата на Народно събрание

 

Уважаеми г-н Исаев и народни представители,

В подготовка на гореуказаната среща предоставям настоящото Становище с цел даване на посока на срещата и бъдещи разговори между народни представители и представители на гражданското общество по наболелия проблем на приемане на законодателство през последните години от Народното събрание, което отваря широко врати за нарушения на основни права на родители и деца, за разрушаване на семейства, които функционират нормално, като на практика установява законодателни стандарти, с които се нарушават фундаментални принципи на нормотворчеството. От морално-етична страна посоченото социално законодателство е постановено в нарушение на дългогодишни, дори хилядолетни традиции, установени в бита на българския народ и семейство, като въвежда норми и практики, които разрушават тези традиции, стоящи в основата на спойката на българското семейство и оттук – в основата на формирането на българската нация.

Настоящият документ следва да бъде възприеман в контекста на други мнения, които ще бъдат представени от групата на срещата на 4-ти юли, 2019 г. Част от проблематиката е засегната също в Отвореното писмо от 23 май, 2019 г., до Министър-председателя и Министъра на труда и социалната политика, и в др. документи, предоставени вече на народните представители в подготовка на срещата. Тематиката е сериозна и обемна и не можем да изчерпим цялостно проблема в една среща.

Нашият фокус в настоящото кратко изложение е фундаменталният проблем за противоречието на вече приетото законодателство за социални услуги и намеса в отношенията родители–деца с основни човешки права и свободи, закрепени в Конституцията на България  (КРБ) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Тук, на първо място, ще маркираме само общата рамка на проблемите, детайлите следва да бъдат обсъдени евентуално в работна група, съставена от законодатели, представители на изпълнителната власт и такива на гражданското общество.

ПРОТИВОРЕЧИЕ НА ВИЗИРАНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО С КРБ И ЕКПЧ – ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ ПРАВА

Визираното законодателство, действащо и новоприето, грубо потъпква основни човешки права, най-вече правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, закрепено в чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 32, ал. 1 от КРБ.

ЕКПЧ и КРБ са нормативни актове от най-висш разред в йерархията на правния ред в демократична България. Всякакви закони, които се гласуват и приемат от Народното събрание (НС), следва да са съобразени с правната рамка на защита на човешките права и справедливостта и въобще с всички висши правни норми, залегнали в КРБ и ЕКПЧ.

Ето примерно и кратко изброяване на проблемните моменти и противоречия на визираното законодателство с основни човешки права, залегнали в КРБ и ЕКПЧ, (подробният правен анализ на тези противоречия следва да бъде доразвит):

  1. Чл. 8 от ЕКПЧ, която е част от българското вътрешно право, гласи, че всеки има право на неприкосновеност на личния и семеен живот. Ограниченията на това право са допустими само в изрично и подробно изброени редки случаи. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от КРБ.

В своята цялост и философия визираното законодателство нарушава тези разпоредби, включително и по следните начини:

-- Противопоставят се изкуствено интересите на родители и деца. Основа за такова противопоставяне е законовото изискване държавата да пише „стратегия за детето“, без да се отчитат правата на родителите и същността на това какво представлява традиционното семейство (чл. 1, ал. 3 от Закон за закрила на детето, ЗЗДет.). Друг пример за такова противопоставяне е концепцията, че държавните социални служби се ръководят от принципа на „висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства“. Тази формулировка, записана в чл. 4 от ППЗДет., недвусмислено сочи, че държавата извежда интереса на детето в самостоятелна категория и го противопоставя на интереса на детето като интегрирана част от семейството.

-- Противопоставянето на дете и родители се извежда и от систематичното поставяне на Закон за закрила на детето в отделена от Семейния кодекс категория. Това законодателно решение задава непозволено навлизане в семейната сфера.

-- Влизане в домовете без разрешение от прокурора и на практика извършване на дейности, близки до обиск, претърсване и изземване, типични за наказателно-процесуалните действия. Този вид нарушения са основани на практики, прилагани от социалните служби и са базирани на превратно тълкуване на правните норми в нарушение на основни човешки права.

-- Липса на ефективен съдебен и административен контрол над действията по отнемане („извеждане“) на деца от семейството от страна на държавата и тяхното преразпределение в така наречените „приемни семейства“ (вж. чл. 26-27 от ЗЗДет. „настаняване извън семейството“ и „временно настаняване по административен ред“. След „извеждане“ директорът на служба Социално подпомагане има цял месец да задвижи съдебната процедура).

-- Широко формулираните и непрецизни определения на „дете в риск“, „насилие“ и др. в сега действащото законодателство, които създават правна несигурност и на практика пренебрегват установени принципи на писане на закони, а именно: че дефинициите трябва да са съобразени с принципите на яснота, разбираемост, приложимост. Термини, като „психическо насилие“ в ППЗЗДет., са пример за такова нарушение, което застрашава неприкосновеността на семейството.

-- Насърчава се шпионирането от страна на социалните служби на дейността на граждани, родители и деца, което е недопустимо в едно свободно и демократично общество, особено когато резултатът е законово ограничаване на правата на родители и деца в резултат на това шпиониране (вж. ППЗДет., чл. 10, ал. 1, „активно набиране на информация“ от социалните служби).

-- Насърчава се и се допуска доносничеството, тоест анонимното подаване на информация, която е непроверена, и дори е възможно да бъде клеветническа. Подаването на такава информация според ППЗДет. може да бъде основание за предприемане на действия от страна на социалните служби (чл. 10, ал. 1 от Правилника).

-- Принудително налагане на „социална услуга за дете“ при липса на съгласие или контакт с родителите (чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника); налице е подобна разпоредба и в Закона за социалните услуги.

  1. Разширява се тоталният контрол на държавата над родители и деца и техните права, като на определени търговски и неправителствени организации (НПО) с идеологически цели, които са неприсъщи за традициите на българския народ и семейство, се предоставят функции, типични за държавни органи, като възможността за принуда, предоставянето на съдействие от полицейски и други държавни органи и служби в услуга на действията на тези НПО. Отделно следва да се изследва размерът, целевата насоченост, идейната програма и източниците на финансиране в особено големи размери на НПО, които имат интерес от създаване на такъв тип законодателство, както и доколко тези категории са съвместими с едно свободно и демократично общество, в което държавата защитава интересите на всички, а не само на тези с богато финансиране. Това важи най-вече за тези, които участват в написването на закони и препоръчват държавни политики в сферата на семейството и отношенията родители– деца.

Препоръчително е създаването на работна груа, чиито цели да бъдат тези, заложени в част от дневния ред, който групата, участваща в срещата от страна на гражданите, е предложила, а именно:

  1. Ревизия на действащото законодателство, прието през 2019 г., както и на по-рано приетото и действащо законодателство, което се отнася до държавно регулиране на семейството и отношенията родители–деца и което противоречи на Конституцията, Европейската конвенция и хилядолетните традиции, установени сред българския народ относно семейството (визираното законодателство). Под „ревизия“ се има предвид критичен анализ на визираното законодателство, както и на порочни практики на правоприлагане, произтичащи от него, и предложения за отмяна на същото. Визираното законодателство включва Закон за закрила на детето, Правилник за прилагането му, Закон за социалните услуги, Закон за социалното подпомагане и др., като цяло 29 закона, изменени чрез законодателни промени, приети от Народно събрание през март 2019 г.
  2. Замразяване приемането на всякакви планирани закони, които се отнасят до семейството, отношенията родители–деца, социални услуги и държавни практики, касаещи семейството и фундаментални категории, като пол, родител, и съответните права на родители и деца.
  3. Публично оповестяване на финансирането на държавни органи и служби, които съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДет. при взаимодействие със заинтересувани НПО, към момента са участвали в изготвянето на визираното законодателство и промените в действащото такова.
  4. Съобразяване с моралните, християнски и други религиозни традиции и хилядолетни стандарти за семейство и отношенията родители–деца, установени сред българския народ и застрашени от визираните закони и практики на социално-държавната политика на намеса в неприкосновеността на личния и семеен живот.

С оглед горното очертаване на същностния проблем на социалното законодателство, особено в частта му за „закрила на детето“ и отношенията родители–деца, следва да се извършат действията по анализ, ревизия и отмяна на закони, противоречащи на чл. 8 от ЕКПЧ и на принципите на свободното и демократично общество. Българското семейство е свещена територия, защитена от Конституцията и международното законодателство, и не бива да се допускат нарушения на основните закони и българските традиции с цел налагане на чужди идейни виждания за тези основни ценности.

С уважение,

Адв. д-р В. Костов
Свобода за всеки

Публикувана в Блог