Сряда, 09 Декември 2020 02:41

Проблеми на Стратегията за правата на детето (2021-24) на Европейската комисия

Написана от
Оценете
(3 гласа)

Бележка на редкацията: Текстът, който публикуваме тук е заведен при отговарящата за Стратегията, заместник президент на Европейската комисия, Дубравка Шуица (на снимката) на 8 декември 2020, в отговор на призива на ЕК за публична дискусия по въпроса

До г-жа Дубравка Шуица
Заместник-президента на Европейската Комисия

„Свобода за всеки“ е проект на независима неправителствена организация, регистрирана по законите на България. „Свобода за всеки“ е организация, активна в предоставянето на обществени консултации, експертни правни становища и застъпничество по въпроси на правата на човека и основните свободи, включително правото на свободно изразяване, съвест и религия и правото на личен и семеен живот съгласно Европейската конвенция за човешките права права и основни свободи (ЕКПЧ). През последните петнадесет години подадохме множество петиции, консултативни документи и правни становища по въпросите на основните права и свободи до българското Народно събрание, съответните комисии и съдилищата.

Този документ ще засегне само някои основни въпроси, които виждаме с приемането на политически документи на Европейската комисия, наречени „Стратегия за правата на детето (2021-24)“.

Ние твърдо вярваме, че щастието и истинската защита на правата на децата могат да бъдат постигнати, ако децата растат и са отглеждани в среда на грижи от техните естествени родители. Традиционното семейство на майка, баща и техните деца е утвърдено в човешката история като основна институция; важността му е доказана от историята, традицията и здравия разум.

На второ място, правото на неприкосновеност на личния живот е утвърдено в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и в други международни документи след Втората световна война. Целта на включването на това естествено право в международното право и конституциите на държавите-членки е със самата цел да се предотврати намесата на големи правителства в семейството, което е фундаментална институция на обществото и предшества държавите и техните правителства. По този начин законодателите, приели тези важни правни документи, както и съответните държави-членки, признават значението на разумния баланс между способността на правителството да се намесва в личния и семейния живот и защитата на семейството и собственото му управление от държавна намеса.

Имайки предвид горните принципи, ние заявяваме следното:

Самият факт, на основно ниво, че Европейската комисия (ЕК) подготвя „стратегия“ за детето с определен период от време е тревожен. ЕК е управителен орган и следователно разчитането на бюрокрация при изпълнение на нейната функция, както в положителното, така и в отрицателното значение на думата, е неизбежно. От друга страна, личните отношения между родителите, отношенията между родителите и децата, зависимостите и динамиката, историческата правна традиция, според която родителите са законни настойници и представители на своите деца, са сфера на живот, в която публичните политики и бюрократичните подходи не може да се прилагат грубо, освен за сметка на нарушаване на човешкото достойнство и свободи. За съжаление когато един управленски орган има „стратегия за детето“, сякаш детето е някакъв автономен субект, извън отношенията си с родители, естествени или осиновители, това предшества преобръщането на баланса в полза на бюрократичната намеса в защитената сфера на личния личен и семеен живот.

Следователно, за да гарантираме, че ЕК и държавите-членки ще зачитат човешкото достойнство и правата на човека, както е записано в ЕКПЧ и други международни документи, и ще спазват принципите на свободно и демократично общество, нашите препоръки са следните:

1. Всички политически документи относно правата на децата трябва недвусмислено да зачитат естествената семейна единица и да не нарушават дългогодишната традиция, правната история и здравия разум. За тази цел ролята на майката и бащата трябва да бъде изрично призната като приоритет. Правата на детето не трябва да се разглеждат като независими от родителските грижи и семейната единица, или по-лошо, възприемани като противостоящи на семейството.

2. Ако се приемат някакви конкретни политики, те трябва да бъдат насочени към защитата на правата на онези уязвими деца, които нямат предимството да бъдат отглеждани и да живеят в грижовно семейство. Това биха били сираци без близки роднини, които да се грижат за тях, изоставени деца, деца, обект на трафик на хора и деца без грижи, които са или биха могли да бъдат жертви на престъпления и изоставяне.

3. Децата, които растат под грижите на родителите си, естествени или осиновители, или които имат други непосредствени роднини, които се грижат за тях, не трябва да се считат за обект на правителствена политика на ЕК или на държавите-членки. ЕК или която и да е държава-членка мога да имат „стратегия за правата на детето“, касаеща деца, които живеят в грижовен дом с родителите си, дори когато в този дом има за решаване житейски проблеми. Опитите за прилагане на такава „стратегия“ биха противоречели на правото на неприкосновен личен и семеен живот, залегнало в чл. 8 от ЕКПЧ и съответно в чл. 32 от КРБ. Всяка намеса на държавата, или на упълномощена от държавата агенция или неправителствена организация, в живота на семейството, без да е поискана или е нежелана от семейството, но въпреки това се счита за изпълнение на някаква държавна политика или „стратегия“, помагаща на детето, неизбежно ще се окаже неправомерна намеса в семейния живот. Такава неоправдана намеса, дори ако е „добронамерена“ от държавата или нейни пълномощници, може да представлява сериозна заплаха за правото на родителите да отглеждат децата си според собствените си ценности и да се радват на семейно щастие, базирано на най-основните човешки отношения. Също така, подобна намеса потенциално ще застраши е други основни права и свободи, включително свобода на съвестта и религията, свобода на изразяване, свобода на политическа принадлежност; и може да бъде инструмент за упражняване на политически натиск върху опонентите под маската за защита на детето.

В обобщение:

* Документът, формиращ дадена политика трябва да бъде преименуван, за да не отразява един тотален и строг подход на държавен контрол върху личния живот, а именно не трябва да се нарича „стратегия“.

* Той трябва да ограничи обхвата си, защитавайки правата на тези деца, които са жертви на престъпление и не са под закрилата на родителско, осиновителско семейство или друго близко семейство.

* Той трябва да има за цел да зачете в пълна степен основните права и свободи на децата да растат в дом с майка и баща, без намеса на правителството в неприкосновеността на семейната единица и в личния живот.
Намесата в неприкосновеността на личния живот на семейството и родителските права за отглеждане на децата им според собствените им убеждения трябва да бъде разрешена само в екстремни случаи, когато са извършени престъпления.

* Изготвянето на документ, съдържащ „стратегия за правата на детето“, която не отчита правата на неприкосновеност на личния и семеен живот, ще застраши самите демократични принципи, върху които е изграден Европейският съюз и които има за цел да защитава.

Убедени сме, че спазването на тези няколко принципа ще гарантира защитата на демократичните ценности и свободи, като същевременно защитава правата на уязвимите деца.

 

P.S. Това изявление се подкрепя и от следните организации: Сдружение „Вяра и бъдеще“, Християнреформистка партия и Национален алианс Обединени Божии църкви.

Прочетена 563 пъти Последно променена в Сряда, 09 Декември 2020 03:16

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".