Вторник, 25 Август 2020 13:18

Църквата и социалното дистанциране: единство с идола или с Бога?

Написана от Свобода за всеки
Оценете
(5 гласа)

В същността на вярата в Христос е борбата за свобода на човешката личност. Ако като християни се съгласяваме с тиранията и робството под предлог, че във всички случаи покорството към управляващите е богословски оправдано, на практика ние заемаме позиция, която е в съгласие с волята на врага. Ако като християни се покоряваме на властта тогава, когато властта забранява проповядването и разпространение на Евангелието, то ние сме на страната на сатана.

В обществото има три основни, фундаментални институции на власт: семейството от мъж и жена и техните деца, Божията църква и светската държава. Всеки опит на властите да се противопоставят на Евангелието или да разрушат някоя от тези три институции, не попадат в записаните правомощия на светския управник в книгата Римляни 13 глава. Всяко разграждане на тези институции води до деградация на качеството на живот в обществото.

Противенето на властта тогава, когато властта забранява вярата в Бог, ходенето на църква и събиранията за мирно четене на Словото, не влиза в конфликт с Божията наредба от Римляни 13 глава и 1 Петрово 2 глава. В текстовете от Новия Завет апостолите Павел и Петър недвусмислено заявяват, че всяка власт е от Бога. Когато обаче властта не насърчава добротворците и не наказва злосторниците, а насърчава злосторниците и наказва добротворците, то подобно на Петър и ние трябва да заявим, че не дължим покорство на тези, които са в управленска позиция. Жертвата на кръста на Исус Христос ни е освободила до степен, в която, заради съвестта ни, не бива да се покоряваме на слово или дело, идващи от управници, които се противопоставят на разпространението на Евангелието.

В пета глава на книгата Деяния на апостолите Петър заявява, че „подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“. С тези думи той декларира, че на тези власти (независимо, че властите са от Бог), които насочват дейността си към спиране на разпространението на Евангелието, не им се дължи покорство, защото с действията си те подкрепят волята на сатана.

Църквата върши волята на Бог тогава, когато разпространява вестта за Христос независимо от това колко силно е противопоставянето на тази ѝ дейност от страна на управниците. Резултатът от вършенето на Божията воля е живот в пълно, непреодолимо и непобедимо единство; eдинство с Бог и един с друг. Единството на църквата е резултат от безкомпромисното отстояване на приоритета на проповядване на Евангелието. Такава църква няма да даде славата, която принадлежи на Бога, на държавата или на който и да е друг идол.

Християнската общност, която ходи в любов и истина, демонстрира на светската власт как на практика могат да бъдат изпълнявани Божиите цели. Законът се налага за престъпниците, убийците, крадците и т.н. Когато живеем като християни ние нямаме нужда от такъв вид закон, защото изпълняваме законът на любовта, заради който правим добро на ближния. Съвършен ред в обществото може да има само тогава, когато хората прилагат Божия закон на любовта.

Затова ние, като просветени чрез истината, трябва да настояваме властите да вършат своята дейност в съгласие с дадената им от Бог отговорност, а не да се занимават с области, които не са в техните правомощия. В тази връзка управляващите нямат право да се занимават с преразпределение на деца; с предефиниране на брака, придавайки му различно значение от изявеното в Писанието; с образование, което особено в последно време е изключително идеологически натоварено, както и с други дейности, които не влизат в правомощията на притежаващия светска власт.    

Прочетена 427 пъти Последно променена в Вторник, 25 Август 2020 13:33

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".