Петък, 14 Февруари 2020 18:20

„Превенция на насилието“ – новата (идеологическа) заблуда!

Написана от
Оценете
(6 гласа)

vulchevУводни думи

„Да се борим срещу насилието, особено насилието над деца“ – е, кой не би отдал сили, средства, енергия, умения, мъдрост и т.н., за да не виждаме случаи на насилие над невръстните членове на обществото? Ето защо призивът за превенция (предотвратяване) на насилието е повече от резонен в днешно време и аз самият с искрено сърце заставам зад него!

Но! Не заставам зад фразата „превенция на насилието“, според както тя навлезе в употреба през последните две десетилетия в западния либерален свят, а все по-често и у нас! Не заставам зад призивите за борба срещу насилието като борба за изкореняване от лицето на земята на едно зло и живот без болка! Не приемам връзките, които се правят между насилието и разврата на хомосексуалистите!

„Превенцията на насилието“ – идеологическа категория (макар и в скоби)? Някой ще си помисли, че тук вече съм отишъл твърде далеч в борбата си срещу новите идеолози на либерализма, целящи построяването на рай на земята. Но нека поясня: идеологията на другарите комунисти за построяване на комунизма в целия свят е известна на всеки, и тя се провали, защото с терор и насилие над личността не може да се постигне „светло комунистическо бъдеще“. Идеологията на фашизма и национал-социализма (съкратено нацизма) също не можеше да успее, защото не прецени мащаба на съпротивата срещу подобна лудост. И т.н. – примери за идеологически провали в човешката история ще намерим колкото искаме! Подобна е и идеологията на „превенцията на насилието“.

Новата идеология
Нека да опитаме да си представим новата идеология: „премахване на насилието във всичките му форми и прояви: първостепенна задача на всяка съвременна демократична държава“ – това е извадка от първите изречения на всеки документ на различни държави и международни организации, които ратуват за изкореняване на насилието: погледнете документи на ООН, на Световната здравна организация (СЗО), на Юнеско и т.н., да не говорим за законодателството на отделните страни. При това целта е изкореняване на насилието в целия свят. Защото ако в едни държави то е изкоренено, но в други то продължава, при днешната глобална взаимообвързаност всъщност насилието неминуемо прониква и в „защитения от насилие“ свят. И това е, което се случва в някои имигрантски среди в западноевропейски страни (само като пример, който желае, може да се порови и да прочете в интернет за огромните проблеми, с които британската държава не може да се справи в борбата ѝ с някои пакистански общности в страната, чиито мъже в някои райни на страната систематично се проявяваха като  сексуални насилници).

Новата идеология на либералите цели изкореняване на насилието по целия свят и построяването на общества на братство, любов, равноправие и благоденствие. Познати изрази, нали? От една провалила се с грохот идеология! Защо обаче тази идеология е заблуждаваща (и тук е главната ми теза: „новите другари“ искат да ни заблудят, както навремето всеведущата компартия по всякакъв начин – включително чрез терор – принуждаваше населението да живее в заблуда)?

Заблудата
Заблудата се разкрива най-малко по две направления (те всъщност са повече, но мястото тук ми позволява да се спра само на две): първо, борещите се срещу насилието не разбират докрай какво означава „насилие“, за да се борят с него и дори да желаят да го премахнат от лицето на земята, и второ, за тях насилието неизменно е свързано с човешката сексуалност. Второто ми твърдение може да озадачи някого, но разбира се следва пояснение и търпеливият читател ще разбере доводите ми.

Изкореняването на насилието – невъзможна задача
И така, на първо място, изкореняване на насилието от лицето на земята е непосилна задача. Нещо повече: и политици, и обикновени хора добре осъзнават този факт. Всеизвестните призиви за премахване на глада, на болестите, на недостига на вода и т.н. по земята винаги са били призиви за преодоляване на тези негативни последици от живота на земята само в конкретни райони и при това само за определено време. От десетилетия насам, откакто тези призиви заливат медиите (и тоалетните – елате и вижте в английските тоалетни как ви призовават, докато си „вършите работата“, да допринесете за премахването на глада и недостига на вода в Африка!), се разбра, че всичко е политика и че някои недъзи се премахват, ако някому това е полезно или може да спечели от него – ако не пари, то поне слава или да си създаде име (имижд, както те обичат да чуват).

Насилието не може да бъде изкоренено сред народите, просто защото определени негови форми винаги съпътстват живота на човека. Човек винаги през живота си прави нещо, което не иска, не желае да прави, но го прави, защото други искат това от него. При това тук не говоря, например, за работата, която работим и за която ни се плаща (тъй като най-често тук се дава пример с „неприятната“ работа, за която получаваме нищожно заплащане) – тук става дума и за значими неща в живота ни, когато подчиняваме волята си на волята на други, а в християнски смисъл – на Бога. Сам Той казва: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене… защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Мат. 11:29-30). Господ казва на апостол Петър: „Когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш“. И в двата случая разбираме, че игото (значение на думата: робство, насилие, ярем) и насилването да вършиш нещо (в случая – в името Господне) е неизменна част от живота на човека и във всеки народ насилване на волята на едни хора (особено на деца, когато са малки, пък често и когато са по-големи) от страна на други хора е нещо естествено.

Разбира се, в призивите за „превенция на насилието“ се имат предвид насилнически действия като побои, убийство, изнасилване, гаврене, даже подиграване, и ние всички разбираме, че тъкмо срещу подобни форми и прояви на насилието се води борба. Но „превенция на насилието“ като фраза не може да съществува просто защото насилието като черта на човека не може да бъде изкоренено от природата му. Нито тя може да бъде изкоренена от живота на човечеството. Лично аз се ужасявам от мисълта за построяването на бъдеще, в което всичко човешко ще бъде отнето от хората: любовта и омразата, радостта и мъката, щастието и нещастието и т.н. (а те винаги вървят ръка за ръка!) и човеците повече ще приличат на роботи, управлявани от вездесъща върхушка, която най-добре знае какво е добро за тях. Ужасявам се и от идеите за построяване на живот на благоденствие и охолство, без насилие и пороци, без болести и недостиг на каквото и да било, защото от много десетилетия насам вече се разбра, че подобно нещо би било възможно (но всъщност е невъзможно!) само за малък брой жители на земята, а не за 7 и половина милиарда (все още не приемам насериозно твърдението на експерта на СЗО, че коронавирусът може да зарази две трети от населението на света, но че някой в света мисли по въпроса за броя на земните жители – това вече и децата го знаят).

„Превенция на насилието“ и сексуалност
От две десетилетия насам изразът „превенция на насилието“ неизменно се свързва с човешката сексуалност и преди всичко с възможността от сексуално насилие (или посегателство) срещу личността. Че има такива форми на насилие – има, и то в изобилие! Че трябва да се борим срещу изнасилванията и каквито и да са сексуални посегателства, особено срещу деца – трябва да се борим: в това никой не се съмнява!

Въпросът, обаче, който ни вълнува, е защо все по-често в директивите за борба срещу насилието двете – формите на насилие и човешката сексуалност, включително половото определяне, неизменно се свързват в неразделно единство и едното задължително включва и другото? Както посочих, насилието включва и сексуалното насилие и това действително е връзката между тях, но мисля че читателят вече разбира, че говоря за законодателни актове на отделни страни и на международни организации, които под претекст, че се борят срещу насилието, включват в документите и въпросите за недискриминация на основата на пол и сексуалност и конкретно посочват гейовете, лесбийките, различните видове транс-джендъри и т.н. и дори ни указват, че и децата трябва да приемат тези сексуални „дадености“ като нещо обичайно и нормално за човека, включително еднополовите „бракове“ и всякакви видове сексуални извращения между човеците, които законът не само защитава, но и наказва онези, които считат подобна перверзия за антиприродна, античовешка и противоестествена (дори и да не споменаваме думата „грях“ и „зло“ в християнски смисъл, повече от ясно е, че тези форми на човешка сексуална разпуснатост е против природата на човека и природните закони на света).

Който желае, може отново да се върне към дебата за Истанбулската конвенция, чието заглавие, както знаем, е „Превенция и борба срещу насилието срещу жени и домашното насилие“ и да се сети за каква „превенция“ става въпрос и защо една конвенция може да има приоритет пред националните закони на страните-членки на ЕС, в които и така са описани мерките, които се вземат при различни случаи на насилие срещу жени и домашното насилие. Повече от ясно е, че тази конвенция цели прокарването в националните законодателства на идеи и практики (джендъризъм, нека го кажем направо!), които все още ги няма в част от държавите-членки на ЕС, особено в Източна Европа.

Пернишката неправителствена организация П.У.Л.С.
Тук трябва да кажа, че поводът за този материал бе подтикнат от гафа на пернишката НПО П.У.Л.С. в 7-мо ОУ „Георги Сава Раковски“ отпреди три-четири дена. Както често постъпвам, така и в този случай от дадена конкретна информация правя обобщение за дадено явление в по-широк контекст и мащаб. Преди всичко поради това, че конкретното явление се е породило от вече съществуваща по-обща идея или практика. В конкретния случай това е непростимото „сексуално образование“ в онзи 4 клас на училището, което е само единичен факт за вече съществуваща в нашата страна тенденция да се опитваме да прилагаме и у нас чужди на българската традиция чуждестранни образци на обучение, възпитание и поведение на подрастващите.

Въпросът с тази злополучна НПО не е толкова в това, че по време на занятие по „сексуално образование“ четвъртокласници са карани да рисуват полови органи (макар това да е голям проблем!), а повече в това, че българското министерство на образованието и неговия регионален инспекторат позволяват подобно нещо да се случи в българско училище и че една неправителствена организация с чужди на българския дух цели и задачи си позволява да учи 10-11 годишни деца на това що е секс и как те да се предпазят от сексуално посегателство. Случилото се не е нищо повече от узаконяване на разврат сред малки деца, за което са виновни и двете страни – НПО-то и образователното министерство в лицето на регионалния инспекторат. Според мен е безсмислено да се наказва г-жа Ваня Коконова, шефката на инспектората – тя трябва да бъде уволнена незабавно с обвинение в съдействие за осъществяване на развратни дейности в подведомствено на инспектората училище.

Прокуратурата трябва да се заеме с П.У.Л.С. и да разследва случая най-щателно, включително да търси отговорност от председателя на управителния съвет г-жа Екатерина Велева. Трябва да се уточни защо представители на организацията провеждат „сексуално образование“, след като целите и задачите на това НПО не посочват подобно нещо в описанието на дейностите, които тя осъществява (никъде на уебсайта ѝ няма да намерим дейност по „сексуално образование“ – ще намерим програмата „Таралежи“, по която е проведен часа, в който децата са рисували полови органи, с нейния трети семинар с название „Приятелско докосване“). Самата г-жа Велева трябва незабавно да си подаде оставката и да се извини на пернишката общественост!

Разбира се, всичко гореказано за П.У.Л.С. е вярно, ако действително децата по време на онова занятие са рисували човешки полови органи. Не съм бил там и не мога да твърдя със 100% сигурност, но фактът, че медиите вече разпространиха новината и че министър Вълчев каза завчера, че ще уволни ръководителката на регионалния инспекторат по образованието в Перник (вж. по-долу), ме карат да мисля, че наистина децата са били развращавани с подобни рисунки.

Връзката между темата и случая с пернишкото училище
Често чуждиците служат у нас за прикритие на истинското название на дадено явление или пък за показване на някаква начетеност или придържане към „най-прогресивните“ западни идеи и практики в областта на обществените отношения, включително образованието. „Превенция на насилието“ стана толкова популярен израз у нас, че имам чувството, че някои хора вече не правят връзка между него и българския израз „борба срещу насилието“ (като тук „борба“ означава систематична работа по предотвратяване на случаите на насилие). Една чуждица поражда друга, една чужда идея поражда друга чужда идея. Като погледнем уебсайта на П.У.Л.С. (както и на повечето НПО-та, особено финансираните от чужбина), ще видим за какво става въпрос – чуждици на него колкото искате; аз лично продължавам да не възприемам смисъла, който хората от пернишката НПО влагат в прекалено често използваната дума (и съответно идея, стояща зад нея) „мисия“. Разбираемо е, че никой от тях не е учител и не знае как се съставят учебни програми, но пък да са толкова невежи, че непрекъснато да повтарят „мисия“ и „цели“ за описание на учебното съдържание – това вече е прекалено! Всеки учител ще разбере, че за никаква мисия в изложените на уебсайта „програми“ не става на въпрос.

И така, връзката на разглежданата тук тема с непростимото дело на П.У.Л.С. в пернишкото училище е най-пряка! Погледнете страницата „Екип, учредители, консултанти“ и ще разберете, че каузата, за която това НПО работи, е построяването на „балансирано общество без насилие в България“! Вижте страницата „Принципи и политики“ и прочетете, че това НПО ратува за приемане на сексуалната ориентация (като определението е, че хората не трябва да се дискриминират по признака сексуална ориентация)!

За какво балансирано общество без насилие работи това НПО? Аз нямам идея (макар да имам подозрения за какво всъщност то работи) и имам съмнения, че и те самите не разбират същността на „балансираното“ общество. За каква сексуална ориентация ратуват тези хора, след като в главните цели и задачи на организацията те са поставили въпросите на насилието (ето главните им дейности на работа: превенция на насилието, помощ за пострадали, юридически и психологически консултации, кризисна интервенция, обучение, поддържане на кризисен център). Пак ще повторя: неминуемото смесване на една категория с друга е редовна форма за заблуда на обществото (както посочих по-горе, смесването в Истанбулската конвенция на превенцията на насилието с джендъризма, така и тук това злополучно НПО смесва превенцията на насилието със сексуалната ориентация – нали са ученици и приятели на чуждите на българската традиция западно-либерални идеолози!).

Да погледнем каква е главната цел (наречена „мисия“) на програмата „Превенция на насилието“: „Да развие у населението разбиране за феномена насилие/злоупотреба в човешките отношения чрез преоценка на културалните, социалните, семейните и психологическите фактори, определящи насилието“! Българският народ, видите ли, не знае що за „феномен“ е насилието и съответно трябва да преоцени многовековната си традиция и култура, за да се „пребори“ с него? Тези хора ум имат ли, за да имат такова мнение за нашия народ? Започвам да се съмнявам, че са разсъждавали нормално, когато са описвали тази цел.

Предложения
Не мога да се въздържа да не направя някои предложения във връзка с все по-разпространяващата се идеологическа рамка на „превенцията на насилието“ дори и у нас и във връзка с недопустимата дейност на пернишкото НПО в 7-мо училище в Перник.

Предложения към П.У.Л.С.
1. Управителният съвет да преразгледа видовете дейности на организацията и точно да посочи какви са целите на всяка една дейност, без да смесва две (или повече) неща в едно, а да описва всяка дейност в нейното същество и без размиване на смисъла.
2. Ако това НПО желае да провежда обучение в училища, изпращаните в тях задължително да имат педагогическа правоспособност; най-добре е това да са хора, които вече имат дългогодишен опит в работа с деца.
3. Да изключи от дейностите си „сексуално образование“ и да се съсредоточи върху борбата срещу насилието.
4. Да не поучава хората в България що е насилие и да не подтиква българския народ да преоцени многовековните си традиции и култура, за да угоди на някакви чуждоземни спонсори, даващи пари на това НПО.

Предложения към министерството на образованието и науката
1. С изричен нормативен акт (а не само вътрешна заповед на министъра, за която той спомена в интервю отпреди няколко дена) на министерството да се забрани всякаква форма на сексуално образование в българските училища за деца до 8-ми клас. Министър Вълчев потвърди (вж. линка по-горе) преди няколко дена: „Няма ранно сексуално образование в българските училища. Има отделни теми в по-горните класове, които са съобразени с възрастовото ниво на учениците” – смея да вярвам, че тези думи имат съответното реално покритие в българската училищна система.
2. Министърът да върне обратно в разпоредбите на министерството предишното правило в училищата (особено началните) да преподават само лица с педагогическа правоспособност, т.е. учители, които имат достатъчен опит в работа с малки деца; ако и да се случи по изключение в класната стая да бъде поканен не-учител, то класният ръководител задължително трябва да присъства в часа и да носи същата отговорност за дадено нарушение, каквато носи и самият нарушител, ако се окаже (както в случая в Перник), че на учениците се преподава материал, несъответстващ на възрастта им или нанасящ им вреда.
3. Да се преразгледат всички договори (ако има такива) с НПО-та и с други организации, особено такива, които са спонсорирани от чужбина, и които видимо (най-малкото на изложеното на техните уебсайтове, но също и в практическата им дейност в страната) пропагандират небългарски идеи и практики и в училищата да бъдат допускани само онези, които зачитат българските традиции, обичаи, нрави и култура.
4. Във връзка с горната точка, министерството да следи как и доколко се разграничават дейностите на НПО-та в работата им с деца и в работата им с възрастни, тъй че да няма смесване между тях: дейностите за деца да са ясно и изчерпателно описани и да няма съмнения за това какво точно ще бъде предлагано на децата във връзка с програмите на дадената организация.

Предложения към държавните органи: Президентство, Правителство, Съдебна система
1. Президентът на България да има реални възможности за намеса при различни случаи на посегателство срещу българските традиции и култура, особено ако това се върши от организации – проводници на чужди интереси, разрушаващи устоите на българската нация.
2. Правителството да не допуска в дейността на отделните министерства да се прокарват идеи, чужди на българските многовековни нрави, особено идеите за „нормалното“ сексуално съжителство на двама мъже или две жени (с други думи, на развратно хомосексуално съжителство) и за „признаване“ на какъвто и да е друг брачен съюз, освен съюзът между един мъж и една жена. Това предложение се отнася и до българския парламент.
3. Да се приемат поправки в съответни закони, в които изрично да се посочи, че сексуалното обучение на деца до 14 годишна възраст може да граничи с разврат (а може и да не граничи) и че то не може да се допусне за учениците до тази възрастова граница, в противен случай деянието става наказуемо. (Отварям скоба, за да спомена опита на Полша да приеме закон, според който сексуалното обучение се приравнява към педофилия и се наказва според закона със затвор до пет години; Полша веднага бе осъдена от Европейския парламент. Не е необходимо България явно да афишира своята неприязън към развратното обучение, достатъчно е да се направят допълнения към един или няколко сродни закона).
3. В Наказателния кодекс да бъде направено допълнение в раздел 8, „Разврат“, където изрично да се упомене (особено в член 155б), че за разврат се счита не само „похотливо показване на човешки полови органи“, но и „ако някой застави деца под 14 годишна възраст да рисуват, показват, изобразяват и т.н. човешки полови органи или каквито и да са атрибути със сексуален смисъл, да се наказва с лишаване от свобода до пет години“. Ако това допълнение вече съществуваше, виновните за случая в Перник вече щяха да бъдат в съдебната зала и щяха да получат съответното наказание. Впрочем, струва ми се, че те все още подлежат на наказание и прокуратурата трябва да реши какво трябва да бъде то, ако действително се установи, че деца са рисували полови органи.

Заключение
Добре ще сторим, ако се стараем да избегнем чуждиците, които често замъгляват истинското значение на думите. Българският език е достатъчно богат и може да изрази всичко с наши и хубави български думи (разбира се, винаги ще има трудности при предаване на едно чуждо явление на български език, какъвто бе случая с термина „джендър“). Прекалената употреба на „превенция на насилието“ с нищо не допринася за разбирането, че става въпрос за систематична работа (борба) по преодоляване на насилието. Макар и доста поизтъркан израз (поради безславното ни комунистическо минало), но все пак „борбата срещу противообществените проява на насилие“ би стоял по-добре на място, отколкото онази „превенция“; ако погледнем закона за малолетните и непълнолетните, ще видим, че той говори преди всичко за борба срещу противообществените прояви. В случая с пернишкото училище проявата е тъкмо противообществена, защото е насочена срещу устоите на българското общество, което никога не си е позволявало да учи 10-11 годишни деца да рисуват полови органи под претекст, че ги предпазва от насилие.

Добре ще сторим, ако чуждите на българския народ идеи и практики бъдат неутрализирани (или най-малкото сведени до минимум) и навреме отстранени от живота на обществото ни.

Добре ще сторим, ако правилно разбираме „между редовете“ онова, което ни се поднася – както от родните, така и от чуждите медии – та да избегнем заблудата: колкото по-рано проумеем, че ни заблуждават, толкова по-добре.

Добре ще сторим, ако покажем на света, и особено на Европа, че България е съществувала много време преди повечето европейски и отвъдевропейски държави да са били създадени, и че нейната култура и традиции продължават да се основават на изконното разбиране за човека, за семейството, за доброто и злото и т.н., особено поради християнските корени на страната ни. Всеки, който се опитва да ни нарече назадничави и диваци, трябва добре да разбере кой всъщност е дивакът, опитващ се да върне човечеството към времената на Содом и Гомор.

Бележка: снимката е взета от сайта на NOVA.BG от 11 февруари 2020

Прочетена 401 пъти Последно променена в Петък, 21 Февруари 2020 09:30

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".