Неделя, 26 Януари 2020 02:06

Журналистика и антисемейна пропаганда

Написана от
Оценете
(8 гласа)

 

Момент от интервюто в Дарик от страницата на радиото в една от социалните мрежи

Генка Шикерова, журналистка, е интервюирана от Дарик радио – предаването е "Дарик кафе", по повод неин документален филм за Норвегия, наречен „Отвличат ли деца в Норвегия“.

Интервюто се намира тук: https://www.facebook.com/darikradio/videos/164059014854558.

Поводът за филма са злоупотребите на норвежката служба „Закрила на детето“ – Барневернет.

Преди да продължим, нека да отговорим на въпроса на журналистката, зададен в заглавието на филма ѝ: Да, отвличат, и това прави държавната служба за закрила на детето, неречена Барневернет. Достатъчно е да посочим случая на американските деца, отнети от майката Наталия Шутакова от същата тази  Барневернет („Закрила на детето“) в 9 вечерта, изтръгнати с полиция от леглата им и от ръцете на родителите и институционализирани в „приемни семейства“ в различни краища на страната, при „приемни родители“.

Анализът на това кратко интервю говори много.

От журналистите се очаква да са безпристрастни и да доставят факти, от които обществото да направи своите изводи с цел защита на основните права на хората и демократичните ценности, присъщи за едно свободно общество.

В интервюто на Дарик радио личи едностранчивост в погледа върху темата, нечувствителност за болката на родителите и невежество по отношение на правата на родители и деца, които се нарушават от тираничните Барневернет и подобните им служби.

„В Норвегия има деца и те не се отвличат по улиците“

В посоченото интервю водещият Михаил Дозев и Шикерова започват разговора си с лековати шеги за това как когато тя вървяла по норвежките улици, имало деца и не всички били иззети. Крайно неподходящо.

Проблемът на службите за закрила на детето се състои в това, че те не се афишират по улиците. Напротив, законът им дава право да влизат в най-интимните сфери на личния и семеен човешки живот, отношения и чувства. Никой не ражда по улиците, никой не разкрива чувствата си и любовта си по улиците, освен мимолетни жестове; естествените, дребните неща от живота и съкровените моменти с близки и любими хора не са обществено достояние, дори и в ерата на Фейсбук. Идеята, че ужасът от дейността на Барневернет някак си се вижда по улиците, където хайки социални работнички и полицаи преследват тълпи от ужасени невръстни деца, е абсурдно и несериозно отношение към тази важна и болезнена тема.  Безразборните противозаконни отнемания на деца в Норвегия не се случват масово по улиците.

Привидно законосъобразното отвличане на деца от социалните служби под предлог детския „най-добър интерес“ е тиха и скрита от публичното око война, защото най-често се води на личната, частна и неприкосновена територия на човешкото общество – семейството и семейните отношения. Територия, която все повече бива обсебена от държавата, от нейните социални функционери и техните полицейски и „мултидсциплинарни“ екипи. [1]

Това, че сексуалните апетити и практики са вече лишени от интимност, благодарение на морално деградиралите елити, които произвеждат масова култура; това, че сексът е превърнат в публично-правна категория с въвеждането от социалните инженери и съвременни неориентирани борци за „социална справедливост“ на квазиправото на „сексуална ориентация“, не означава, че вече трябва да приемем за нормално държавата да регулира сферата на интимни, лични и съкровени човешки отношения и емоции и да се меси неоснователно в нея, включително в отношенията родители–деца.

Защо въобще е нужно да напомняме основни, базови истини на г-жа Шикерова и нейния домакин от Дарик? Самият факт, че се налага да го правим, сочи колко вляво идеологически е част от представителството на българската журналистика и респективно част от интелигенцията. Закърмени от държавното идеологическо училище, отраснали в системата на посткомунистическото държавно образование с идеята, че семейството е единица, покорна на политическата власт, Шикерова и събеседникът ѝ изглежда нямат намерение смирено да отчетат тези предразсъдъци в светогледа си, а само типично по постсоциалистически се възхищават на норвежкото благоуспяване и уреденост, включително и на грижата им за "държавните деца": колко много време прекарвали в детските градини навън, дори в студено време.

Правните, морални и фактически аргументи на противниците на тоталитарните служби за закрила на детето, като Барневернет, Югендамт и българските „Закрила на детето“ изглежда не интересуват Шикерова. Норвегия е изгубила в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) четири дела от родители, чиито деца са отнети от социалните им служби, като има още над 30 висящи(!). Твърдението на г-жа Шикерова, че критиката на ЕСПЧ към Норвегия била само заради редките свиждания на родителите с отнетите им деца, е само върхът на айсберга на проблемите и неуспешен опит за привидна обективност. Следва да споменем това, че въпреки че Труде Лобен спечели делото срещу Норвегия за отнетото ѝ преди 11 години сукалче, държавата отказа да ѝ върне детето. Даже напротив, по думите на нейния адвокат, властите са я заплашили с огромна глоба и ограничителна заповед за това, че отишла в училището на сина си, за да му занесе писмо и подарък за рождения ден и да му съобщи за победата в съда.

Наталия Шутакова, чиито деца бяха изтръгнати в тъмни доби през май 2019 г. от служителки на Барневернет и полицията, твърди, че трябва да иска разрешение от социалните, за да изпрати подарък на детето си за рождения му ден! Тя и съпругът ѝ могат да виждат децата си три пъти в годината за по два часа. Що за общество е това, в което невинна майка, която не е престъпник, трябва да иска разрешение от социалната работничка, за да даде подарък на невинното си дете, което не е престъпник и което ѝ е отнето, защото социалните решили кое е „най-добрия интерес за детето“?! Искането на майката за свиждане по време на рождествените празници е било отказано от социалните (слушайте интервюто с Наталия по американска радиостанция, англ.).

Връзката на антисемейната и антидетска идеология на богати и тоталитарни държавни служби, като Барневернет, с българската действителност е финансова,[2] идеологическа, политическа, правна. Тази връзка бе многократно разяснявана публично от адвокати, правозащитници, юристи, обикновени родители от родителското движение за защита на семейството.[3] Нищо от тази аргументация изглежда не е впечатлило разследващата журналистка. Тя е установила, че има „истерия“ по въпроса“.

Историята на „истерията“ и пропагандата

Журналистката твърди, че имало „истерия“, а и че тя започнала от Русия. Изглежда „истерията“ е прихванала и Европейския съд за правата на човека, пред който в момента се гледат над 30 дела срещу Норвегия и нейната Барневернет. Това е главозамайващ факт, особено ако имаме предвид, че годишно над 200 000 нови жалби биват подадени пред този съд и делата, които съдът допуска до разглеждане, са крайно ограничен брой. За сравнение, срещу Дания, друга скандинавска страна, има само 2 заведени дела пред ЕСПЧ по чл. 8 от ЕКПЧ за нарушаване на личната и семейна неприкосновеност.

„Истерията“ е болезнено понятие по тази тема, защото същият пропаганден трик бе приложен в България при формулиране на критиките срещу бюрократичния апотеоз на антисемейната визия за „детето“, наречен Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. Българските родители се свързаха с норвежките родители, майки, бащи, дядовци и баби на отвлечени от държавата деца. В благовидното социално законодателство, прието скоро след „оттеглянето“ на Стратегията с активната помощ на чужди идеолози и НПО, разчетохме точно това зло и тоталитаризъм, които дават основание на мнозина да наричат Барневернет системата в Норвегия „варварска“.

Това, което Шикерова и някои журналисти наричат „истерия“, е всъщност събуждането на един народ за своето дадено от Бога достойнство и за правото на семейна обич и щастие. Готовността на тези родители да защитават правата си и децата си съгласно вярата си, традициите и закона не е истерия, а достойна гражданска позиция.

Шикерова твърди, че цифрите за отнетите от Барневернет норвежки деца били неправилно представени от противниците на системата. Отнемани от родителите им били само 11 000 деца от около 1,5 милиона деца в Норвегия. И част от тях били имигранти, младежи без родители от Пакистан. Е колко да са тези имигранти без родители, та цифрата да не е стряскаща за нормалния човек и норвежкия родител? 10 000? 5 000? 3 000? Дори и хиляда да са, разбитите семейства и детски съдби са прекалено много. В огромен брой от случаите деца се отнемат от родителите им заради разтегливи понятия и прекалено много власт на социалните от Барневернет.[4]

Шикерова твърди, че служителите от Барневернет, с които се срещала, не били чудовища, и още по-точно „не били с три очи“. Кой трябва да бъде убеден от това снизходително заявяване на очевидното? Разбира се, нито масовият убиец Сталин, нито Пол Пот или Мао Цзе Дун, убили систематично, целенасочено и безмилостно милиони души, са били с три очи. Редица серийни убийци биват описвани от съседи и познати като тихи, интелигенти и дори любезни.

Естествено, не говорим за серийни убийци тук. Става дума за социални работници.

Но фактът, че злото често се укрива под най-благовидни предлози и външни прояви, остава недостижим за събеседниците във въпросното интервю. Зло е да отнемеш детето от родителите му, само защото можеш. Зло е да караш всички родители, не само безотговорните, да треперят дали поведението им отговаря на прищевките на социалната работничка със средно образование. Зло е, под предлог за закрила на най-добрия интерес на детето, да го отвличаш посред нощ заради ежедневен инцидент, типичен за нормалния живот на всяко семейство, и да назначиш две виждания в годината от по два часа.

Ако журналистиката в едно общество няма категории за добро и зло, ляво и дясно, горе и долу, черно и бяло, сладко и горчиво, и особено критерий за честна обективност, то тя се лишава от правото да бъде будната съвест на това общество. За подобна журналистика е гарантирано, че ще се превърне в обслужващ персонал на силните на деня и тези, които плащат най-добре. Това вече не е свободно слово, а пропагандна машина.

Ще се съгласим с една от констатациите на водещия. Единствената, която виждаме като разумен поглед към проблема с тоталитарната държавна закрила на детето. Причината някой да се намеси в живота на децата е отсъствието на здраво семейство, което да гарантира тази грижа. Но това е затвореният кръг – как да създадеш здраво семейство, ако всяко семейство е заплашено от разрушаване заради добрите практики на детските НПО-та, грантовете за ощастливяване на деца далеч от родителите им? И ако семейството се е разпаднало, кой да го подкрепи, за да възстанови то своя статут на основна опора на обществото, рода, народа, държавата, а не да бъде разпокъсаната общност от деца и възрастни, зависими от успокояващи медикаменти и от държавните брокери на семейни отношения?

Ако има някаква изкупителна стойност в това радиопредаване, респективно и в материалите на Генка Шикерова за норвежката „Закрила на детето“, които очевидно са встрани от задълбоченото и безпристрастно проучване на тематиката, тя е в това, че дори изкривеното представяне на проблема донякъде помага поне да се говори по темата.

Най-вероятно журналистката е била с добри намерения и в своето съзнание разкрива истината за хибридна война от Русия, целяща да набеди една стройна норвежка система на социална справедливост. Всъщност, невзирането във всички факти, което личи от интервюто, говори за журналистическа пристрастност и едностранчивост в представянето на гледната точка.

В това интервю прозират няколко кризи: кризата на семейството, кризата на свободата, правата и съвестта на хората и кризата на журналистиката.

Журналистиката в едно свободно и демократично общество има по-високо призвание от това да бъде пропагандна наемна армия в услуга на статуквото и силните на деня. Препоръчваме на г-жа Шикерова следващото ѝ интервю по темата да бъде с Наталия Шутакова. Наталия и съпругът ѝ, все още живеещи в кошмара на среднощния набег на Барневернет и полицията в техния дом, ще дадат много конкретен отговор на въпроса на журналистката „отвличат ли се деца от социалните служби в Норвегия“.

 

[1] Препратката тук е към част от новата тоталитарна уредба, предвидена в българския Закон за социалните услуги.

[2] За финансовата зависимост на българската правосъдна система и тази на МВР от Норвегия вж. Норвежки финансов механизъм 2016 – 2021 г.

[3] Правното становище на "Свобода за всеки" и РОД ("Родители обединени за децата") относно противоправността и антисемейната същност на Закона за социалните услуги можете да прочетете тук: Проблемни аспекти на Закон за социалните услуги. Неизчерпателен анализ. https://svobodazavseki.com/images/pdf/2019-11-analiz-zsu.pdf.

[4] В тази връзка Стивън Бенет документира в неговата книга, посветена на Норвегия –Откраднато детство, тоталитарното законодателство, огромната власт, която има Барневернет, и абсурдните поводи, по които се „извеждат“ деца от техните семейства. Вж. Bennett, S. Stolen Childhood: The truth about Norway's child welfare system. Emira Press. 2019.

 

Прочетена 2845 пъти Последно променена в Вторник, 28 Януари 2020 20:04

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".