Сряда, 29 Май 2019 17:52

Подчинена ли е българската Конституция на френския закон за еднополов брак?

Написана от
Оценете
(12 гласа)


Две лесбийки чужденки, популяризирали своя казус в България – Кристина Палма и Мариама Диало, са на път да изискат френският закон за така наречения „еднополов брак“ да бъде приложен в България, въпреки българската Конституция, закони и традиция.

На практика и де юре залогът в това дело е суверенитетът на България в рамките на членството ѝ в Европейския съюз (ЕС).

Казус: правна страна и аргументи

Фактите по казуса са следните: Палма търси продължително или постоянно пребиваване в страната на основа „брак“ с френската гражданка Диало. Властите отказват, тъй като еднополовият брак не е признат за законен в българската Конституция и семейно право. Палма обжалва до Административен съд София-град, който се произнася в полза на същата и постановява Дирекция „Миграция“ да издаде нужното разрешение. Имиграционните власти обжалват решението пред Върховен административен съд (ВАС). Делото се гледа (при открити врати) на 13-ти май т.г. Съгласно закона ВАС следва да се произнесе в 30 дневен срок.

За отбелязване в този казус, известен в българските медии, е ниското качество в представянето на фактологията в редица от репортажите.[i]

Основният аргумент на лесбийката Палма, която е австралийска гражданка, е че в случая отказът от страна на Дирекция „Миграция“ да я допусне за продължително пребиваване в страната като „съпруга“ на Диало, която е френска гражданка, е в нарушение на Европейската директива, гарантираща свободно придвижване на граждани на ЕС в рамките на страните на Съюза. Тоест, като „член на семейството“ на френската гражданка, Палма твърди, че съгласно българския закон има право на продължително пребиваване, и това е така, ако тя законно може да бъде квалифицирана като „член на семейството на гражданин на ЕС“. Палма твърди, че е член на семейството на гражданката на ЕС Диало, защото имат брак, сключен законно във Франция. По тази причина, ако на нея ѝ бъде отказано продължително пребиваване, то това би било в нарушение на Европейската директива за свободно придвижване и на българския закон за чужденците европейци[ii]. Нарушението на Европейската директива би било по отношение на френската гражданка Диало, която поради отказа спрямо нейната „съпруга“ няма възможност да се установи в България, както директивата дава възможност.

Палма се аргументира с това, че бракът ѝ с Диало, сключен във Франция, е законен и трябва да бъде признат в България. Властите от друга страна поддържат, че българската Конституция и закони ще бъдат нарушени, ако признаят еднополов брак, сключен в чужда страна, макар и страна членка на ЕС.

В този спор българският съд трябва да отговори на въпроса: Дали френският закон за признаване на хомосексуален „брак“ има приоритет при прилагането му на българска територия и в нарушение на българската Конституция, според която бракът е между един мъж и една жена?

Делото Коман пред Съда на ЕС

Голяма част от аргументацията на Палма почива на казус пред Европейския съд, който се намира в Люксембург. Това е делото Коман срещу Румъния, в което г-н Коман, хомосексуалист с двойно гражданство – на Румъния и САЩ, сключва законен „еднополов брак“ с партньора си в Белгия. След сключване на еднополовия „брак“ двамата се преместват в Румъния, където искат постоянно пребиваване от румънските власти.[iii]  Отказът на Румъния да предостави постоянно пребиваване се позовава на презумпцията, че в тяхната конституция правото на брак е запазено за един мъж и една жена. Съдът в Люксембург обаче се позовава на споменатата европейска директива за свободно придвижване и твърди в решението си, че това право е нарушено, тъй като се пречи на свободното придвижване на румънеца Коман, който не е в състояние да се върне в родината си поради ограниченията, наложени на неговия „брачен“, според чуждото законодателство, партньор. Съдът на ЕС обаче не изисква Румъния да признае еднополовия „брак“ за законен, а просто да даде възможност на Коман да се завърне в родината си, като в същото време даде възможност на хомосексуалния му партньор да пребивава в страната, за да не се окаже, че свободното придвижване на Коман е ограничено поради отказа.

Тоест Съдът на ЕС в Люксембург не противопоставя правото на свободно придвижване на правото на страната членка да има свое суверенно законодателство, което да третира брака по хилядолетния, нормален и законен начин като такъв между мъж и жена. В същото време обаче настоява, че правото на свободно придвижване на граждани на ЕС включва някаква форма на разпознаване на чуждестранен еднополов „брак“ поради изискването на хомосексуалния партньор да бъде предоставено продължително право на пребиваване.

(В случая не случайно слагаме „съпруга“ и „брак“ в кавички, защото според българската Конституция и закон бракът между еднополови партньори е незаконен.)

Това „цепене на косъма“ в юридически смисъл е именно причината тези казуси да се появят. На базата на юридически и псевдоюридически пируети целта на двойките с хомосексуална практика е да принудят нормални законодателства, в които „консервативната“ идея е, че бракът е между мъж и жена, да възприемат идеята, че бракът може да бъде сключван между хора, практикуващи секс със същия пол.

Стратегия за правно разрушаване на традиционните представи за пол, брак и семейство

В по-генерален план през последните десетина години идеята зад цялото законодателство и съдебна практика в полза на войнстващия хомосексуализъм е, че няма морални ограничения, както и фактически такива, в практикуването на полови актове, че всичко е относително и обществото трябва да защитава всяко поведение в областта на сексуалните практики, дори и извращенията.[iv] Сексуалните сношения и отношения постепенно са трансформирани в публично право, тъй като са превърнати от въпрос на личен избор, свързан с религиозните традиции и обществения морал, в политическо-правна категория от нов тип, по нов образец на новоизобретени обществени норми, който очевидно цели да отрече и да заклейми ограниченията, налагани до този момент в обществото от естеството на човешката същност, фактите на биологията, традицията и религиозните норми. Ненормалното се налага за нормално, като бива закрепено в закони, приети от парламенти, и решения, прогласени от съдебната система.

Имайки предвид сравнително високопрофилното присъствие на Диало в страната[v] и появата ѝ и в предишни години в България като аташе на МВнР на Франция по правата на децата за Румъния, България и Молдова, можем в рамките на разумното да предположим, че този казус не е породен само от чисто човешкото желание на двете лесбийки да се установят в толерантното село Паламарца, където са радушно приети.[vi] Напротив, логично е да приемем, че целта е установяване на правен прецедент, резултатът от който да доведе до „нормализиране чрез легализиране“ на хомосексуални връзки, които да се наричат „брак“.

Още повече, публичните твърдения на лесбийската двойка и техния адвокат са именно в смисъл, че след като една страна в ЕС признава еднополовия брак, то няма причина всички останали да не го признаят (вж. също видеото в линка).[vii] Това е несъстоятелна правна логика, която само начално изглежда защитима.

В допълнение двойката настоява, че защитава човешките права. И тази кауза е съмнителна, след като „право на хомосексуален брак“ реално не съществува в нито един от основните документи, гарантиращи основни човешки права.[viii]

Според публично изнесените факти двойката е пребивавала преди и в Румъния, търсейки постоянно пребиваване за Палма на същите основания, но там тя била „вписана“ от властите като домашна помощница поради това, че румънският закон не признава брак между еднополови партньори.[ix] Следваща спирка – съседна България. В България АССГ се оказва съд, благосклонен към про-хомосексуален активизъм, и независимо от българските закони, конституция и дори едно внимателно тълкуване на европейското право, решава в полза признаването на чуждестранния еднополов „брак“ в България, като отменя отказа на миграционната служба.

Разбира се, в медиите не се спомена нито дума за безкомпромисните методи, с които държавно-политическият елит във Франция наложи със закон хомосексуалния "брак" през 2014 г. въпреки масовите протести в страната.[x] Протестиращите твърдяха, че държавата е против семейството и покварява младежта, като въвежда „джендърната теория“ за избор на пол от учениците в училищата. През 2018 г. Франция въведе закон, в който „възрастта на съгласие“ (възрастта, на която младо момче или момиче може да изразява валидно съгласие за сексуален акт) бе сведена на 15 години (който е пак по-консервативен от закона в България, в която възрастта е 14 г.).[xi] Можем да очакваме следващите закони за защита на децата от родителите им и от евентуално консервативното влияние, което едно нормално семейство би оказало върху желанието или натиска над един подрастващ младеж или девойка да експериментират с пола си.[xii]

Въпреки настояванията и външния натиск, основан на пропаганда и активизъм от про-хомосексуални активисти в посока пълно морално и сексуално разграждане и извратено тълкуване на теорията и практиката за човешките права, България има причина да не признае еднополовия „брак“. България е суверенна държава на народ с дългогодишни традиции и собствена Конституция и законодателство, което ясно дефинира семейните отношения, няма причина да ги измисля наново и до момента не се е поддало на истеричните опити на малцинствени, но влиятелни и щедро финансирани групи да проведат още един утопично-тираничен експеримент с българите и техните деца.

Възможен изход от делото

При едно положително решение в полза на Палма, и респективно на хомосексуалната двойка, то би имало ефект в страната, но и в други членки на ЕС, като прецедент по прилагане на европейската директива за свободно придвижване. Целта на това социално инженерство в случая е да бъдат пристиснати не толкова западните страни членки, в много от които е признат така нареченият „еднополов брак“, а източноевропейците, които сякаш по-усърдно защитават остатъците от християнската европейска цивилизация, или поне консервативните семейни ценности (нарочно не твърдим, че защитават християнството и християнската вяра).

Ако в казуса на Палма ВАС признае, и то на базата на френския закон, че отказът на Дирекция „Миграция“ да даде продължително или постоянно пребиваване на австралийката, защото е член на семейството на Диало, това ще означава, че френският закон за въвеждане на еднополов брак във Франция има по-голяма сила от българската Конституция, която е основен закон на България и българското семейно законодателство.

Тогава следва да повторим поставения въпрос, но вече в по-мащабния му вид: ако българската Конституция е по-маловажна от даден френски закон, не е ли България васална територия на Франция?

В никакъв случай подчиняването на една страна членка на законите на друга не е целта на европейското право. Такова изискване по Европейската директива за свободно придвижване и съгласно казуса Коман пред Съда на ЕС няма. И директивата, и Съдът на ЕС в решението си по делото Коман не отричат правото на суверенно и независимо уреждане на въпроса за това кой брак е законен  в страните членки.

В тази връзка единствено правилното решение на ВАС е да реши делото в полза българските власти и да запази националния суверенитет в областта на брака и семейните отношения. Допускането на Палма до продължително или постоянно пребиваване следва да стане на друго основание, предвидено в закона, но в никакъв случай на основание зачитането на противоконституционен брак, сключен в чужда страна.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Бележки                            

[i] Един пример е медийното твърдение, че Кристина Палма е „българка“ (вж. http://lifebg.net/204101/). В такъв случай остава неясно защо Палма би искала продължително пребиваване в България, вместо да ползва правата си съгласно българското си гражданство. Втора груба неточност тиражирана в някои сайтове е, че Палма била завела дело в Люксембург. Няма такова заведено дело. Делото е в България по реда на обжалване на административни актове и към момента се намира в крайната си фаза, в очакване на решение на Върховен административен съд.

[ii] Пълното наименование на закона е Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

[iii] Giesela Ruehl. The “Coman” Case (C-673/16): Some reflections from the point of view of private international law. http://conflictoflaws.net/2018/the-coman-case-c-673-16-some-reflections-from-the-point-of-view-of-private-international-law/. July 2, 2018.

[iv] 27 страни от около 220 юрисдикции в света са узаконили еднополовия „брак“. Виж списъка тук: Business Insider. The 27 countries around the world where same-sex marriage is legal.

 https://www.businessinsider.com/where-is-same-sex-marriage-legal-world-2017-11. May 17, 2019.

[v] Дарик Радио. Делегация от Франция провери как се отнасяме към децата си.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/delegaciq-ot-franciq-proveri-kak-se-otnasqme-kym-decata-si-1069112. 11 април 2013 г. Последен достъп: 20.05.2019 г.

[vi] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки избра село до Попово“. https://www.vesti.bg/bulgaria/zashto-semejstvo-lesbijki-izbra-selo-do-popovo-6084175. 5 юли 2018 г.

[vii] https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarski-sad-prizna-gej-brak-za-validen-za-parvi-pat.html

[viii] Този факт не пречи на младежката ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и организация „Действие“ да представя казуса като борба за правда и равенство – вж. тук: https://bit.ly/2K8neTx.

[ix] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки...“.

[x] Някои от линковете водят към интернет страници на английски език.

[xi] Тоест сексуален акт с лице под тази възраст се счита за изнасилване. Вж.: BBC. France to set legal age of sexual consent at 15. https://www.bbc.com/news/world-europe-43300313. March 6, 2018. За сравнение, възрастта на съгласие за сексуален акт в България е 14 г.

[xii] Според нас тази тенденция към едно бъдещо узаконяване на все по-ниска възраст на съгласие, дори до точка на узаконяване на педофилията и пълното обезсмисляне на брака като социална институция, ще се запази. Крайната точка на такава тенденция би била пълното обществено морално разложение, освен ако няма демонстрация на здрав разум у властите за стопиране на крайните и публични прояви на сексуална извратеност, промоцирани под предлог за защита на равенството и човешките права. За сравнение обаче ще посочим, че възрастта за съгласие в България – 14 г. – е сред най-ниските, както е и в страните Италия, Германия, Австрия, Унгария, Естония, Сърбия, Македония, Албания. В останалите европейски страни възрастта е 15 или 16 г. В много щати на САЩ тя е 16 г., а в някои щати – дори 18 г. (Калифорния, Флорида, Арканзас, Ню Йорк, Тенеси и др.).

Прочетена 1040 пъти Последно променена в Сряда, 29 Май 2019 20:51

1 коментар

  • Връзка на коментара Валентин Кожухаров Сряда, 29 Май 2019 20:53 публикуван от Валентин Кожухаров

    Чудесен правен анализ на казуса Палма-Диало! Надявам се, че членовете на Върховния административен съд (ВАС), които скоро ще вземат решение по него, също толкова добре познават отделните аргументи „за“ или „против“, както отлично ги познава и ги анализира и адв. д-р Виктор Костов. Същевременно се чудя дали ВАС е квалифицирал делото като „дело с особен обществен интерес“ (както едно от вътрешните правила на ВАС изисква за някои дела) или то се гледа на общо основание. А че казусът представлява широк обществен интерес – в това няма съмнение, защото узаконяването на еднополов брак в противоречие на българската Конституция и редица български закони и уж „нарушаването“ на правото на свободно придвижване на граждани на ЕС е тема, която вълнува всеки български родител и всеки здравомислещ българин! Много се надявам, че ВАС ще вземе решение, което да отговаря на обществения интерес на все още здравомислещото българско общество!

    Докладвайте

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".