×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 73
Петък, 12 Април 2013 14:14

Идеи на Ню Ейдж в съвременния български евангелизъм

Написана от
Оценете
(12 гласа)

Напоследък в българския евангелизъм се наблюдава засилване на опитите да се внедрят опасни Ню Ейдж идеи. Те се прокарват от висши държавни представители и евангелистки лидери, които не са на демократично избираема длъжност, т. е. не са упълномощени от широката маса евангелисти да ги представляват на обществени форуми. Ето защо такива самозвани евангелистки лидери си позволяват противно на новозаветното учение и заветите на реформаторите от ХVІ в. насам да възприемат и дори да налагат на останалите евангелисти инициативи, които не са християнски, а представляват видимо възгледи, които отдавна са известни в богословието като бахайство, мунизъм и Ню Ейдж.

Конкретен повод за написването на тази статия е неправомерното включване на някои пастори в “Национален съвет на религиозните общности в България” и обявяването на общорелигиозни молитвени богослужения под егидата на президента на Република България г-н Плевнелиев. Нашата категорична позиция, която ще аргументираме и илюстрираме по-долу, е, че такива мероприятия са плод не само на драстична богословска некомпетентност, но представляват опасно залитане към идеологията на Ню Ейдж.

Концепцията за “религиозен обединител” в Ню Ейдж

Концепцията за “религиозен обединител” по начало е политическа, не религиозна. Държавният глава (император, крал или президент) си поставя за цел да “примири” и “обедини” различните религиозни представителства в рамките на своите владения, за да се предпази от евентуални социално-религиозни проблеми. Неговата цел не е духовност, благоденствие или благословение на поданиците, а подсигуряване на доверие към и стабилност на своята позиция.

В историята на религиите има много такива примери. Римският император от времето на Октавиан Август (І в.) започнал да съчетава в поста си както политическата, така и религиозната власт. Той бил princeps senatus (първи сенатор), цензор, консул, трибун. Също така той бил и pontifex maximus (върховен жрец) и дори се самобожествявал като “благодетел” на всички слоеве и етноси в империята (Светоний. Дванадесетте цезари. Кн. І-ІІ).

Превъзходният апологет на християнството и критик на тогавашната държавна върхушка Тертулиан пише саркастично, че за римляните “божествеността се мери според човешките прищевки” (Тертулиан. Апология на християнството. V.І). Амбицията на римския император да запази ролята и влиянието си върху религиозните дела и инициативи се запазила и в двехилядолетната история на християнството. Достатъчно е да споменем имената на императорите Константин – Велики (274-337) и Теодосий І Велики (378-395). Първият е известен с издаването на Миланския едикт (313 г.), в който са изравнени правата на всички религии и техните представители в тогавашната римска империя. Въпреки традиционното венцесловене на императора за този му акт, текстът на този едикт показва една плуралистична тенденция. Нека цитираме централния пасаж, в който Константин обявява: “да дарим на християните и на всички свобода да следват оная религия, която всеки един желае; та Божеството, каквото и да било то и въобще онова, което е на небето, да бъде милостиво и благосклонно към всички, които се намират под наша власт” (Поснов, М. История на християнската църква. Т. ІІ. “Анубис”, 1993. 51).

Видно е, че императорът въобще не се интересува “кое е Божеството” – важното е то (Зевс, Амон-Ра, Христос и т. н.) “да бъде благосклонно” към всички поданици на римската държава. Важното е изявите на Божеството на всяка религия да хармонират с волята на императора. При такава плуралистична постановка става ясно, че от гледна точка на императорската религиозна политика Божеството, каквото и да е то, ще бъде в най-добрия случай “благодарен съмишленик” на императора, за да бъдат неговата роля и действия “узаконени” в държавата. Принципно тази позиция на държавния глава се е запазила през следващите векове и до днес, независимо дали държавата е монархия или република. Опитите на нашите президенти през последните години да доближат до себе си водачите на различните религиозни представителства уж под обединяващата идея “за благото на народа”, който де факто е разделен между християнство, ислям, юдаизъм и други по-малко влиятелни религиозни формации, а вътрешно пък всяка една религия има различни фракции, всъщност представляват едно повторение на плуралистичната идея на “Миланския едикт”.

През последните две столетия плуралистичната идея за “обединението” на религиозните поклонения на “Божеството, каквото и да е то”, създаде учения и практики, които най-общо казано влязоха в аморфната политико-научно-религиозна система на Ню Ейдж. Нейните адепти, които иначе са многообразни и често се противопоставят едни на други, са единни в едно. Според тях “епохата на християнството” е приключила безвъзвратно и е настъпила “Нова Епоха”, защото нашата слънчева система е навлязла в съзвездието “Водолей”, откъдето ние предполагаемо черпим “нови религиозни идеи”. Такива промени ставали приблизително на всеки 2000-2200 години и християнството, което е навършило две хилядолетия, се е изчерпало и трябва да отстъпи ролята си на “новите идеи”.

Известната холивудска актриса и религиозна писателка Шърли Маклейн дава една симптоматична дефиниция за Ню Ейдж: “това е епоха на хуманизъм, братство и окултни събития” (Hexham, I. & Kl. “The Soul of the New Age”, Christianity Today [Sept. 2, 1988]. 20). Под “хуманизъм” се разбира всяка светска философия и политическа идеология, която не е основана върху християнските принципи. Под “братство” се разбира приравняването на представителите на различните религии, на техните религиозни учения и практики, при което нито една религия не може да се смята за “истинската”. Под “окултни събития” се разбира навлизането на митологични зависимости от обекти на природата, например, признанието за влияние на небесните тела върху нашия живот. В една или друга степен идеите на Ню Ейдж обуславят днешната политика в развитите страни или се вклиняват в нови религиозни системи, възникнали върху традиционните световни религии като християнство, юдаизъм, ислям, индуизъм и т. н.

Съществена роля за разпространението на идеите на Ню Ейдж играят знакови фигури в нашето съвремие. Освен Шърли Маклейн един от популярните актьори е сциентологът Том Круз. Бившият корейски евангелист Сън Мюнг Муун (1920-2012) създаде крупната финансова, политическа и религиозна империя на “Обединяващата Църква”, под чието влияние попаднаха някои евангелистки пастори у нас веднага след политическите промени през 1989 г. Муун използваше привлекателната практика на “масовите сватби” с представители на различни етноси, християнски конфесии и религиозни формации. Той постигна рекорд от ок. 20 000 брачни двойки, които “благослови” наведнъж през 2009 г. Връзките на Муун с видни политици като Никсън, Рейгън, Горбачов и др. му помогнаха да установи трайно влияние върху важни политически инициативи. Така например, по неговата инициатива са създадени в различни страни редица организации, пропагандиращи “световен мир и единство”, и тези идеи са възприети от политици и държавни институции. През последните десетилетия Муун търсеше и постигаше пробив чрез обществени фигури на различни нива: държавни глави, депутати, хора на културата и бизнеса, спортисти или религиозни дейци. Пробив има и в България и ние трябва да бъдем внимателни срещу всяка извънхристиянска инициатива за “религиозно обединяване” на представители на различни религии, която се осъществява в наглед невинни форми като “общи молитви” и “общи религиозни организации”. Всяка подобна инициатива и форма е опасна за идентичността на християнството!

Концепции на Ню Ейдж, прилагани у нас през последните години

Идеята за създаване на “Национален съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) е политическа инициатива, която ненужно дублира отговорностите на Дирекцията на вероизповеданията. Като политическа инициатива, тя представлява една от концепциите на Ню Ейдж да се постига “обединение” на религиозно ниво, което уж ще се изразява в името на мира и спокойствието, науката и културата, благоденствието и добрите перспективи за поданиците. В скоби ще подчертая, че християните и особено разумните евангелски представители никога не сме били против такива идеи, така че нямаме нужда от НСРО да ни ги формулира, декларира и налага, за да ги реализираме. В Новия Завет е казано преди 2000 години: “Промишлявайте за това, което е добро за всичките човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци” (Римл. 12:17-18). Ние обаче изповядваме друг принцип – принципа на Христос: “Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:27). Христовият мир не е изкуствено наложеният мир от дипломати и религиозни политикани. Христовият мир предизвиква динамиката на безпокойството поради греха и отчуждението от Бога, размирието на ужилената съвест, отказа от други богове и приемането на Христос, Чието име единствено дава спасение и вечен живот! Нещо повече, в духовен и нравствен смисъл Христос предупреждава, че “Неговият мир” дори се втурва в личния и обществен живот като “меч”, който не допуска размиването на религиозните граници (вж. Мат. 10:34).

Каква обаче е “миротворческата” дейност на НСРО, в която са се включили лица като Николай Неделчев и Евгений Найденов? Нека видим какво “богословие” изповядва тази организация. На 5.02.2013 г. Евгений Найденов присъства на форум, организиран от НСРО под надслов “Религия и наука се обединиха в името на толерантността”. Тук има някои странни неща. Първо, идеята за “обединяване” усилията на наука и религия е типична концепция на Ню Ейдж, афиширана още от Е. Блаватска, а в по-ново време и от Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и др. Второ, на този форум се афишира един “нов модел” на научно-религиозни отношения. В “Декларацията”, подписана от Е. Найденов от името на българските евангелисти, е записано: “Ние сме различни, но имаме обща природа, Един Творец и общи човешки потребности и ценности”. Нека запитаме: “Може ли евангелският християнинът да се съгласи, че Яхве, Аллах, Триединният Бог, Брама и т. н. са име на Един и Същ Творец?” В Св. Писания на християните никъде няма такова нещо! Представителите на Ню Ейдж обаче твърдят точно това, обединявайки “наука” и “религия”: “Вярвам, че идва един Световен ред, в който науката ще се слее в монистичната философия (т. е. религията) и целият свят ще бъде пометен в едно ново съзнание” (Stone, J. SPC Journal [July 1977]).

Председателят на НСРО д-р Рупен Крикорян поддържа доста близки отношения не само с Арменската православна църква, но и с представителите на мюсюлманската общност. Доста странно впечатление обаче прави фактът, че той контактува и с мормонската организация, която още не е член на НСРО, но вероятно ще се стигне и до там. Затова възниква въпросът: “Каква е евангелската роля на лица като Неделчев и Найденов, които никъде не показват уникална християнско-евангелска позиция?” Ние не враждуваме и не предизвикваме никой представител на други религии и религиозни култове, но докъде се простира една позиция, в която липсва фактическата уникалност и необходимостта от благовестие? Ако ние постоянно седим на една и съща маса с друговерци и противници на християнството, пием едно и също кафе и наричаме Един и Същ Творец Яхве, Аллах, Триединния Бог и Брама, без да споменаваме дори, че “който повярва в Христос, ще получи спасение и вечен живот”, какво ще стане де факто с повелята: “Идете (по целия свят) и научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (Мат. 28:12)? Какво ще стане с благовестието, мисионерското дело, създаването на нови църкви за Христа?

Силно се опасявам, че участието на евангелистки представители във формации като НСРО ще предизвика рано или късно за тях и нас квалификацията и последиците: “Зная делата ти, че не си студен, нито топъл… Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си” (Откр. 3:15-16).

Прочетена 4113 пъти Последно променена в Петък, 12 Април 2013 14:23

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".