В българското общество отдавна се говори за политическото управление на Антихрист, за есхатология (край на света), за сблъсъка Запад – Изток и пр. страховити събития, които светът очаква. Голяма част от тях са от областта на конспиративните теории, на сензациите и стремежа на някои журналисти да печелят публика и „зрители” или „четяща аудитория”. В крайна сметка някои от конспиративните теории не са съвсем безпочвени, а други от тях не целят нищо друго освен евтина сензация и превръщане в популярно четиво.

И тъй като до момента всичко звучи твърде общо, бих желал да спра вниманието върху факти, на които ставаме свидетели и които са твърде притеснителни от гледна точка на хуманността, човешката свобода и независимост, и особено на демокрацията. Този тип обществени отношения определено приличат на кошмарните очаквания у хората, имащи вид точно на Апокалипсис. Става дума за поведение на държавна администрация и бюрократично отношение, което определено може да бъде окачествено като „антихристко”, или по-скоро – антихристиянско.

Това, което конкретно имам предвид, е зачестилата практика в държави от ЕС, а в някои случаи и САЩ, по отнемане на деца от семействата и родителите им и „отчуждаване” в полза на държавата, респективно предоставянето им на трети лица да ги отглеждат. Изразът „отчуждаване” в случая е с ироничен привкус и съдържа в себе си елемент на подигравка към наличие на подобна срамна практика за това, че на човешки същества, т.е. в случая деца, е възможно да се гледа и да бъдат третирани по този начин през ХХІ в. в Европа. А именно – като на вещи, предмети или пък държавна собственост, която да служи в полза на определена политика като „разменна монета”.

Причини за подобна абсурдност

Не мога да се съглася с целенасочената дезинформация, прокарвана от платени проруски провокаторски коментари от страна на интернет тролове, работещи в полза на хибридната война на Кремъл (Москва) срещу ЕС, в опитите им да го дискредитират и да настроят европейски граждани и дори членки на Обединена Европа едни срещу друг, внушавайки по този начин разочарование, сриване на доверието, с цел евентуално разбиване единството на ЕС чрез поддаване на кремълска фалшива пропаганда и подкопаване на доверието в евро-атлантическите структури и система на защита към гражданството и неговата сигурност в Обединена Европа. В съюза най-сетне излязоха с решение, че Русия е заплаха за мира и стабилността в Европа и в частност нейната хибридна война срещу ЕС, демокрацията, идеите ѝ и евро-атлантическите ценности.[i] Проблемът тук е доста по-дълбок и касае различен тип играчи на обществената политическо-административна „сцена” в Западна Европа.

Парадоксите с намесата на социалните служби. Сама по себе си идеята да съществува консултант по проблемите, които са налице в обществото, т.е. специалист, който да помага семействата, що се отнася до техните проблеми, с логистика, и по-специално – със съвети, беседи и консултации, никак не е лоша. В нея не само има смисъл, но тя е изява и на типично християнско поведение и отношение към предизвикателствата на живота, пред които се изправя всеки човек, а особено семействата в ситуация на тежки житейски изпитания и проблеми, с които, уви, изобилства съвременният живот. Не случайно в протестантските религиозно-верски среди съществува „каунсълинг” или „съветничество”, което се отнася точно до това: консултиране, съветване на хората във връзка с проблемите, които възникват пред съществуванието им като граждани и хора. Само че, този тип практика касае добрата воля и съучастие на хората, без да има вид на задължение или социална система, която със сила да се намесва в живота на хората и да го регулира принудително, че дори чрез „отчуждаване” и насилствено отделяне на деца от техните родители.

Консултиране на семейни двойки. Неотдавна чух за случай, в който представител на български социални служби изпраща писмо, в което учтиво кани български гражданин за консултация във връзка с предстоящия му развод. Оставен е телефон, следва договаряне със социалната служителка с определяне на час и ден за среща, удобен и на двамата. Дотук всичко звучи нормално и няма поводи за каквито и да било притеснения. Двамата осъществяват срещата. Служителката е много атрактивна и симпатична млада дама. Тя започва разговор за проблемите, които мъжът среща със съпругата си, с която се канят да се разведат. Няма никаква натрапчивост, всичко се случва в приятна атмосфера на непринуден разговор. Внезапно обаче мъжът, който е на път да сподели дълбоки лични притеснения за семейния си другар (каквито естествено винаги има), между другото пита младата дама: „А вие семейна ли сте?”. Отговорът е: „Не...”. В този момент мъжът осъзнава абсурдността или по-точно „Параграф 22”, в който по неволя е вкаран като гражданин на България от страна на управляващите. „А като не сте семейна, как можете да консултирате семеен мъж за семейните проблеми, с който той се сбъсква, но с които вие не сте запозната?”, пита той с усмивка. Младата дама също се усмихва и леко конфузно замълчава, а разговорът продължава с някои общи теми. Скоро приключват срещата, казват си „довиждане” и всеки се отправя по пътя си без никакви особени последици. Но този разговор е твърде показателен за абсурдността на бюрократичната система, в която са вкарани по неволя българските граждани.[ii]

Отнемане на деца? Още по-драстичен е случаят, в който представители на властта, чрез социалните служби, биват упълномощени да решават съдбата на едно или друго дете, респективно семейство или родители, без самите служители да знаят що е това брак, семейство, съпруг, съпруга с отношенията им. Картината на поредния „Параграф 22” става пълна, при условие че социалните служители нямат никакъв опит или понятие от това що е бащинство/майчинство, та да преценяват за отношенията вътре в семейството, особено с техните деца, след като самите социални служители нито са били семейни, нито са ставали родители, нито са познали що е то „чадородие” – отговорностите около него, близостта с децата, отношенията, изпитанията, предизвикателствата. И въз основа на какво точно тези социални работници ще дават оценка и определение за това дали дадено дете да бъде отнето от семейството или не? Въз основа на инструкциите и правилника за вътрешния ред в социалните служби, писан пак от такива като тях – несемейни или без ни най-малка представа за родителство, респективно семейна отговорност. И как да знаят драматизма на ежедневната проблемност на семейните хора и съвкупността от предизвикателства, които се изправят пред родителите, ако самите социални служители си нямат и идея от семейство?


Преди години (2014 г.) нашумя случаят с малката Мегън – родена от българска майка и гражданин на Великобритания. Заради скандалното поведение на нейния баща (позволил си гледане на детско порно) и наивността на българката да сподели със социалния служител тази слабост на съпруга си, нещата се развиват драматично и тъжно за детето. Отначало майката е предупредена от социалния служител да не се среща повече с бащата, но тя го е правила. Все пак това е човек, с когото е живяла, баща е на детето ѝ. Но неговата злоба и отмъстителност довежда до това – той да я наклевети пред социалните за същото и в крайна сметка малката Мегън бива отнета и от майката, след което дадена за отглеждане на съвсем чужди хора в приемно семейство. Група симпатизанти на нейната болка се организираха, отпечатаха фланелки с лика на майката и дъщеря ѝ, след което и протестираха пред посолството на Обединеното кралство в София. Безрезултатно... Днес, години по-късно, малката Мегън вероятно вече е забравила майка си, а травмата в съзнанието ѝ от откъсването ѝ от тати и мама едва ли някога ще се заличи.

Всъщност, без значение дали самите работещи в социалните служби имат деца, семейство или съпрузи/ги, намесата в делата на чуждо семейството, освен в случаи на наличие на подчертано криминално действие или поведение, заплашващо живота или здравето на детето или на другия родител, е пълен абсурд, достоен само за най-ярките примери от пиеси в театър на абсурда, откровената гротеска или фарса, носещ привкус на съвременен хорър.

По същия начин нашумя случаят със семейство в Германия, желаещо да възпита децата си не в духа на еволюционизма, а в духа на християнството и научния креационизъм. Там се стигна до крайността – отнемане на всички деца от страна на държавата само защото са искали да посещават светско училище, като възпитават и учат децата си в домашни условия като християнски вярващи, нежелаещи да пълнят съзнанието на децата си с теория на еволюцията, за съществуването на която по принцип няма никакви доказателства, подобно на редица религиозни схващания.

Тази система може да бъде наречена „овластена посредственост”, както това виждаме в американски филм „Параграф 22”, пародиращ подобни абсурдни ситуации, в които бюрокрацията е в състояние да вкара всеки гражданин.[iii] Независимо от усилията и опитите на московски пропагандатори да изкарат като виновен за всички подобни грехове точно Запада, началото на овластената посредственост е поставено не от другаде, но от страна на Изтока. По-точно – на социализма на континента и още по-точно – на идеите, залегнали в

„Комунистически манифест”,

писан и публикуван от Карл Маркс с помощта на Фридрих Енгелс, в който са очертани основните фундаменти на лявата социалистическа и по онова време наречена „комунистическа” идея. Макар да е написан в Западна Европа обаче, най-големите си последователи той намери не другаде, а в Русия. По думите на българския политик Александър Цанков, „Болшевизмът е чисто руски продукт, насаждан с насилие и терор, провеждан от един апарат в ръцете на партийната комунистическа олигархия”.

Еволюционизъм и атеизизъм. Малцина се замислят обаче, че социализмът върви ръка за ръка с атеизма, а той – с еволюционизма, като противопоставени на християнството и вярата в отвъдсветовен Бог. В основата на материализма, или по-точно натурфилософията, стои идеята на вечно развиващата се материя. Тази тема очевидно е прегърната от Карл Маркс и неговите сподвижници и бива тиражирана по целия свят с името „диалектически материализъм”. Днес вече никой не вярва на комунистическо-социалистическите идеи, проникнали в Русия и много други места по света. Въпреки това материалистическите виждания се разпространяват и имат своите последователи.

Ако се замислим, всъщност точно тяхна визия е отношението на Министерство на образованието в Германия, което си позволява да отнема деца от родителите им само защото те не желаят децата им да изучават Дарвинова теория или еволюционизъм. Още по-парадоксалното е, че всичко това става във време, в което всеки е свободен да вярва в каквото реши; тогава, когато свободата на мисълта, убежденията и вярванията в какво ли не се радва на широка обществена подкрепа по целия свят.

Подобен тип виждане е и отношението на социалните служби към семейството и по-точно към децата, които те без никакви угризения могат да отнемат, да предоставят на някого другиго за отглеждане и да третират едва ли не като държавна „собственост” и въобще като материални предмети. Най-пресният случай е с решението на Върховния съд в Германия срещу семейство Вундерлих, което желаеше да обучава децата си у дома, поради което и шест деца бяха отнети от страна на държавата.[iv] 

Следата на... „материята”. Подобно отношение на местна и държавна администрация не би било възможно без разпространението повсеместно на материализма (натурфилософията),[v] съвместно с еволюционизма и левите политически идеи, известни като „комунистически”. Фактически те съществуват точно въз основа на леви политически убеждения, известни от популярното иронизиране на комунистическата идея, според която „всички били равни”, но някои се оказват „по-равни” от другите! Иначе казано, там откровено съществува двоен стандарт. Особено в бившите социалистически източноевропейски страни левите политически кръгове успяха да прокарат внушението, че атеизмът е нещо нормално и естествено за вярване, докато техни политици прокараваха закони за преследване, тежки санкции и рестрикции върху вярващи и особено протестанти, изповядващи християнството.

Такъв е случаят с новия Закон за вероизповеданията от началото на 2019 г. Как е възможно да съществуват хора, които вярват и изповядват провалилите се по целия свят леви комунистически идеи, а в същото време да се забранява на други да вярват в най-успешната верско-религиозна система, известна на света като християнство? В това отношение българският революционер, просветител и възрожденец Методий Кусев е краен. В брошурата си за безбожниците той пита риторично. Как може учители да говорят за възпитание, след като възпитанието означава въздигане, изкачване, усъвършенстване, според класическите разбирания на педагогиката, и в този смисъл атеисти и социалисти учители какво могат да предложат, след като сами отричат точно това – духовността, усъвършенстването към по-добро, което предлага християнската вяра? Отецът мъдро отбелязва и че именно материализмът сам по себе си е отрицание на понятието „възпитание”,[vi] като подчертава, че добродетелите и идеалите в света на хората имат напълно духовна същност, което се отнася и до познанието, жаждата за живот, благородството, нравствената красота и пр.

В конкретния случай трябва да прибавим и още един факт от съвремието. И това е парадоксът, свързан с коренните промени в Изтока и Запада. За тях е валидна максимата, според която двете системи или части на континента, респективно капитализмът и социализмът, взаимно се проникват и си влияят, възприемайки  елементите на срещуположната. От една страна социалистическата (комунистическа) система е принудена да се либерализира и демократизира. А от друга, в Европа, макар и някога противопоставяща се и конфронтираща се със СССР и социалистическата система, заради престъпленията на комунистите, с времето започва да става обратното – тя да възприема влияния от източната част на континента, някои от които са прототалитарни. По този начин всяка от двете системи започва да възприема схващанията на опонента си.[vii] Иначе казано, ако до 1989 г. е било характерно за социалистическите управления от „сталински тип”,[viii] както ги нарича изследователят на тоталитаризма Раймон Арон, отнемане на деца от семействата им, защото родителите им „не ги възпитават в дух на комунизъм”, то това днес явно почва да се случва със Западния свят. Същият този, който някога е изобличавал социалистическата система за нейното безчовечно и антидемократично отношение към гражданите ѝ, вече копира тяхно поведение.

А когато идеи за „духовност” и възвишеност липсват (както по принцип във вижданията на натурфилософията (материализма) и комунизма)? Е, тогава ставаме свидетели на изключителни паметници на човешката мерзост, злоупотреби с човешките личности, тотално тяхно унижение и смазване на достойнството им чрез погазване на правата им, на човешкото в тях, а и на демокрацията като цяло, до пълно обезличаване, унищожаване и погазване на човешкото в тях. Неслучайно комунистическите диктатори Сталин и Мао цзе Дун са рекордьори по престъпления на геноцид – масово убийство на невинни измежду цял един народ. И съвсем логично, в (пост)тоталитарна страна като България ставаме свидетели на безскрупулни социални служби, които отнемат разплакани деца от родителите им, за да ги харижат на свои приятели – бездетни, но способни да им заплатят щедро за „услугата”. А понякога дори и не получават нищо в замяна, но за сметка на това пък сеят своя червен хаос и обезличаване на семействата, отчуждаване на децата им и тикването им в нечии чужди ръце за отглеждане.


Такъв е случаят с Даниела Колева,[ix] на която социалните отнемат трите деца, като ги отчуждават и настаняват при чужди родители, вместо да подпомогнат майката да ги отгледа, изхрани и изучи. Подобна е драмата и с двадесет и шест годишната Симона Александрова от Смолян,[x] на която социалните отнемат новороденото дете под предлог, че нямала автомобил, за да го транспортира до лекар в случай на нужда. Или с отнемането на други 11 деца на семейство от Русе,[xi] сякаш това не са хора, а разменна стока, за която някой с дебел портфейл плаща, за да си я „купи”, а друг, тотално лишен от съвест (социален работник), прибира парите и с тях после се черпи в градския бар за здравето на платилия. А има и други четири деца, отнети от едно семейство в Харманли.[xii]

За съжаление, списъкът на подобна недопустима мерзост в България е много дълъг. Но аз питам себе си и вас: а ние защо позволихме това? Кой точно не знае, че за едно дете няма по-добро семейство от собственото? Социалните работници ли не знаят? Ама да се образоват, да попрочетат! Светът не се заключава в тяхната жалка чиновническа служба, а има и последствия – пагубни и травмиращи за семействата, и особено за децата. Питам се – тези социални работни после с какви очи могат да погледнат близките си и дори себе си в огледалото? Поне малко съвестта не ги ли гори за безобразието, което са допуснали? И не безобразие, а всъщност чудовищно престъпление. Тези, които го инициират, заслужват остро порицание, тежка морална присъда от обществото и ще бъдат подложени на съд от Всевишния. Друг е въпросът, че не бива да хвърляме на Него личната си гражданска, човешка и християнска отговорност за подобно антихуманно поведение.


Заключение.
Въпросът с поведението на социалните служби в (пост)комунистическа България, а в някои случаи и в ЕС, тепърва очаква своето справедливо и демократично решение. Очевидно е, че в случая има налице престъпление срещу човешките права, демокрацията, свободата, правото на майчинството и бащинството, както и на децата, като принадлежност на родителите си по рождение, исконно свързани с „мама” и „тати”, които те са видели с очите си при раждането си. Никой няма да ги обича повечеот тези, които са треперили над тях през деветте месеца, през които са се образували в утробите на майките си, и с нетърпение са очаквали кога ще се появят на бял свят, за да си ги прегърнат. И ако за момента властта не определя това като криминално престъпление, то определено е престъпление срещу човечността, човешката свобода, демокрацията – човешките и гражданските права на пострадалите – родители и деца. Този проблем чака своето належащо разрешение с категоричното прекратяване на подобни грозни и недопустими през ХХІ в. практики.

 

Бележки
___________________

[i] Светослав Малинов. Пленарна сесия, 14 март, 2019. Страсбург, ЕС. https://www.facebook.com/smalinovMEP/videos/419488188818303/?notif_id=1552573139552323&notif_t=live_video_premiere . (Последно посещение 15.03.2019).

[ii] Интервю с В.Г. 57 г., служащ, висше образование, от 21.01.2019 г., София.

[iii] Разговор със Светломир Никодимов. Той сподели разказ, без да цитира източник: „Андрей Михалков-Кончаловски:
"За Русия е характерна мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, мнозинството хора у нас живеят в каменната ера, но в същото време ползват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, сравнена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато все още не е имало никаква буржоазия, не е имало граждани. За това е писал още Маркс. Така например, у нас никога не е имало собственост. Когато човек няма нищо, което трябва да защитава или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна икономика. Затова и много руснаци не могат да разберат немците, както и обратното: съществува различни системи на приоритети. Освен това руското мислене е и манихейско: в него има само светлина и тъмнина, черно или бяло – това е една от причините за кризата на нашето общество." Форум „Русия – враг № 1 на българската държавност”. София. 10.03.2019.

[iv] Екип „Свобода за всеки”, 2019 г. Германия: поредната съдебна борба за защита на домашното образование

https://mailchi.mp/05cf59822eea/ffa-issue-2971121?e=7d2544dcba (Последно посещение 15.03.2019).

[v] Сайър, Джеймс. Вселената до нас. София, 1991. 56-58.

[vi] Кусев, Методий. 1992. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Стара Загора. 10-11,14; 21-23.

[vii] Йорданка Бибина. Културните маршрути на духовността. Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63). https://liternet.bg/publish13/j_bibina/rzaimova.htm. (Последно посещение 15.03.2019).

[viii] Арон, Раймон. Демокрация и тоталитаризъм. София, 1993. 165-167.

[ix] Отнеха трите деца на Даниела Колева. https://www.168chasa.bg/article/5990947 (Последно посещение 15.03.2019).

[x] Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи.
http://onovini.com/2019/01/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D1%8F/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xi] Отнеха 11 деца на семейство от Русе.
https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-11-%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xii]Харманли  https://sakarnews.info/sotsialni-otneha-chetiri-detsa-ot-semejstvo/ (Последно посещение 15.03.2019).

Публикувана в Блог

Само преди два дена, на 19 октомври 2014 г., британският „Телеграф” публикува съобщение за потенциалната опасност, която дебне всяко училище в страната, което не проповядва „британските ценности,” т.е. ценностите на британската държава (новината тук). Медията посочва конкретно училище, което отказва да бъде „толерантно” към настояването на държавата за насаждане на възгледите на други религии и на светската идеология в неговата християнска среда. Като християнско училище, то възпитава своите ученици в християнските ценности и не може да ги възпитава в ценностите на държавата, някои от които са във въпиющо противоречие с християнската нравственост и с евангелските принципи, върху които се гради образованието на подрастващите в това учебно заведение.

student-2-213004-m 2
Конкретният повод на просветните власти за отправяне на заплаха към училището, че ще получи по-ниска квалификация и че дори може да бъде закрито, е отказът на училищната администрация да допусне ислямски свещенослужител да провежда сутрешното християнско събрание (ежедневна училищна практика, която от векове се следва в училищата на Англия и която се спазва и до днес). Държавната институция, занимаваща се с училищата в страната, предупредила християнското училище, че то трябва да учи учениците си да се придържат към „британските ценности,” което предполага еднакво отношение на децата както към собствените убеждения (в случая – към тяхната християнска вяра), така и към убежденията на другите, т.е. убежденията на другите вярващи (мюсюлмани, юдеи, будисти, сикхисти и т.н.) и на атеистите. На практика изискването на просветните власти се свежда до размиване на християнските ценности и заместването им с някакви светски принципи на „мирно съвместно съжителство във Великобритания,” където представителите на различни възгледи за света трябва да се откажат от личните си разбирания и трябва да приемат някакви изкуствени „британски ценности” като свои.

През последните два месеца в Англия се разгоря дебат по повод на някои ислямски училища, в които от години се насажда нетолерантност към другите религии и където децата биват възпитавани във фундаменталистки ислямски дух. Тук може да се научи повече за т.нар. „троянски кон” в английските училища – преподаване в ислямските училища на мюсюлмани-фундаменталисти, които се опитват да насадят фундаменталистки възгледи в подрастващите. Просветните власти продължават да се борят с проблема „троянски кон,” но изглежда борбата им се разпростира не само върху ислямските училища, а и върху всички училища в страната, като държавата вижда изхода за преодоляването на проблема в идеята всички училища във Великобритания да бъдат задължени да проповядват в класните си стаи „британските ценности,” т.е. равнопоставеност на всички възгледи на отделните граждани и пълна толерантност към различните убеждения на британското население. В тази връзка просветното министерство въведе нови правила за британските училища (наречени „анти-екстремистки” разпоредби), които са длъжни да се съобразяват с тях.

Новите разпоредби ограничават правата на децата, родителите, учителите и на училищата, като не им позволяват да се придържат към религиозните си убеждения и да ги практикуват,” казва Саймън Калвърт, зам. директорът на британския „Християнски институт.” „За наше учудване научихме, че на училището било наредено да покани представители на други религии, например един имам, които да провеждат сутрешното християнско събрание и да преподават,” продължава Калвърт. „Ние подкрепяме виждането, че трябва да се вземат мерки за предотвратяване на радикализацията в британските училища, но приетите нови правила не допринасят за това,” потвърждава експертът (за подробности вж. линка по-горе на „Телеграф”).

Не се съмняваме, че държавата в днешно време оказва все по-голям натиск върху своите граждани, включително върху образованието на подрастващото поколение, но да накараш учителите и учениците в едно християнско училище да изоставят християнските си ценности и да приемат мюсюлманските или юдейските или пък секуларните и светските ценности – това вече минава всякакви граници на добронамерени отношения между църква и държава. Интересно е защо държавата не схваща, че тези учители и ученици са не само поданици, но и добросъвестни граждани, данъкоплатци, избиратели, работници и учени, които отдават професионализъм и опит на тази държава, а тя се държи с тях като мащеха с децата си. Радикализацията трябва да се прекрати, но защо държавата вижда радикализация и в християнските училища? Фактите в Англия потвърдиха, че такава практика съществува в редица мюсюлмански училища и това накара просветниците да приемат новите мерки, но защо те подведоха под общ знаменател всички училища, включително християнските, и по този начин всяко едно училище в страната може да бъде заподозряно, че учи децата на нетолерантност, щом като не кани друговерци или атеисти да преподават в неговите класни стаи.

Отношенията между църквата и държавата търпят развитие и ние като християни трябва внимателно и с голяма бдителност да следим това развитие, за да не се окаже и нашата страна пред подобен проблем, който сега наблюдаваме в Англия и който би могъл да подтикне и други европейски страни да преразгледат училищните си правила и разпоредби.

Публикувана в Блог

Подетата от европейския парламент кампания за налагане на античовешки (напр., убийството на човешкия ембрион) и греховни практики (напр. разпространението на хомосексуализма) в страните от Европейския съюз, а чрез него в цяла Европа и в света, като че ли все още може да бъде овладяна и дори спряна, ако християните от Съюза ясно изразят гласа си по време на предстоящите избори за европарламент, които ще се проведат между 22 и 25 май във всички страни на Съюза.

Само преди две седмици (11 април 2014 г.) по инициативата на европейската християнска гражданска организация, „Нова тера” („Нова земя”), която бе подкрепена от множество други европейски организации, бе съставен документ, който се предлага на кандидатите за европарламента да подпишат и по този начин да поемат обещание, че ако бъдат избрани, ще спазват обещанието си да работят за обновена Европа, която да „рестартира” процеса на приемане на античовешките и греховните законодателни инициативи (тук можете да видите по-подробно инициативата, наречена „Обещание за Европа”). Обещанието, което бъдещите евродепутати трябва да поемат, включва редица ценности, които те се задължават да прокарват в своята парламентарна дейност. Документът (съдържанието му тук) посочва 10 европейски ценности:

1. Право на живот (уважаване на достойнството на човека и живота му от зачатието до естествената му смърт).
2. Правото на семейството (правото то да се състои от законен брак между един мъж и една жена).
3. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.
4. Уважаване на свободата на личността.
5. Защита правата на родителите.
6. Здравеопазване за всеки гражданин.
7. Борба срещу преследването и дискриминацията на вярващите.
8. Справедливо решаване на въпросите на бедността и на социалните ограничения.
9. Даване на повече възможности на младите.
10. По-голяма подкрепа за гражданското общество.

Трябва да кажем, че президентът на „Нова тера,” парламентаристът от италианския парламент г-н Лука Волонте, е голям приятел на България и съвсем неотдавна той изнесе лекция по време на богословска конференция, на която представи принципите на работа на организацията. От личен опит можахме да се убедим, че действително християните в Европа все още имат шансове гласът им да бъде чут, особено ако сега, преди изборите за европарламента, се ангажираме и поискаме и от нашите кандидати за евродепутати да подпишат подобно обещание. Ако направим това, тогава няма да изпаднем в ситуацията, при която при гласуването на 4 февруари за резолюцията на европарламента за дискриминацията срещу хомосексуалистите от 15-те български евродепутати само един даде своя отрицателен вот. С помощта на българските християни всички български евродепутати трябва да застанат зад инициативите, описани в призива за обещание, наречен „Обещание за Европа,” като всичките 15 гласове трябва да бъдат срещу античовешките и греховните инициативи на сегашните европейски законодатели.

 

Публикувана в Блог