Снимка към статия на ВК 29 август 1През май 2017 г. се проведе Международен  ден срещу  хомофобията. „Хомофобията“ е измислен термин за морално осъждане на несъгласните с дадена идеология, точно както е случаят с термините „антисемитизъм“ или „ислямофобия“. Идеята на въвеждането на подобна терминология на жертвата е да се създаде или поне засили статута на жертва в очите на обществото, за да се търси специална защита. Преекспонирането на този статут вреди на реалната нужда от защита на малцинствени групи в обществото.

Интересният момент, вече станал рутина, е подкрепата за хомосексуалния „брак“ от посолствата на големи и важни нации в Източна Европа. В случая под ударите на международния другарски дипломатичен съд попадна Румъния, която не приема еднополовия „брак“. Посланиците на дадени чужди правителства в Румъния излязоха с изявление в подкрепа на еднополовия „брак“ по време на цитираната демонстрация.

Изявлението е подписано от следните посолства: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Израел, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Уругвай.

Докога посланиците на чужди държави, вместо да се грижат за добрите взаимоотношения между страните, ще поставят искания страната домакин да признае хомосексуалния „брак“?

Нашият въпрос винаги е бил: защо хомосексуалистите искат да имат „право на равен брак“? Каква е целта на една такава кампания, при положение че практикуващите хомосексуални актове са напълно наясно, че тяхната връзка, доколкото има такава въобще, няма нищо общо с брака? Особено сега, когато законите не преследват тези с хомосексуално поведение, а напротив – предлагат им специална защита?Защо сексът извън брака въобще трябва да се афишира като „човешко право“? Защо прелюбодейците нямат своя организация, или пък блудниците? Фактът, че педофилите имат партийни искания, също трябва да ни говори за крайно корумпирания морален модел на част от трактовката на някои основни човешки права днес.

Ако корупцията на изтока е посткомунистическа плутокрация и олигархия, която опосква народите в бедността им и в борбата им за съществуване, корупцията на богатия Запад е в дебилното извращаване на свободата на личността до степен, в която лудостта на личността става политическа кауза.

Превръщането на сексуалните фантазии и извращения в правно обособена, политическа и социална категория, макар и морално незащитима,  води до опорочаване на смисъла на термина „човешко право“. Със самото публикуване и политизиране на сексуалните фантазии, желания и практики като правни и политически категории в системата на човешките права вече е привнесен един ненормален, изроден ген на същността на човешките права като форма на защита на личността от прекалена тиранична държавна намеса. Държавата до този момент никога не се е месила в половия живот на хората с изключение на насърчаване на раждаемостта в семейството (или ограничаването на същата, както е в Китай). Днес редица правителства защитават хомосексуализма като човешко право. Няма забрана за хомосексуални сношения. Защо държавата иска да ни внуши, че всички трябва да приемат хомосексуалното поведение и сношения и дори да потискат естествени реакции и в нарушение на свободата на словото и религията да се въздържат от коментари и критика на хомосексуалното поведение и пропаганда?

Защото самата държава е потопена в извратено себесъзнание за същността на ролята на управника на един народ и на една юрисдикция. Това погрешно себесъзнание като за божеството, което решава проблемите на всички, колективно и поотделно, всъщност е дадено на държавата от самите граждани на същата. Гражданите имат нужда от божество, но единствено държавата е тази, за която те са информирани и вярват, че може да изиграе тази роля на псевдо-Бог.

За глуповатия, наивния или неинформиран наблюдател лишаването на двама души, които „се обичат“ и са от един и същи пол, от „право на брак“ е жестоко, несправедливо отношение. По тази причина непрекъснато възникват движения за „равенство на браковете“, за защита на „сексуалната ориентация“ и подобни, чиято цел е да наложат „толерантност“ на „нетолерантните“.

Малцина се замислят за това колко тиранична може да бъде тази толерантност, когато не отчита, че целта на защитата на хомосексуалните права нарушава правата на свобода на религията. Кой е жертвата и кой насилникът?

Колкото тиранията на колективизма и социализма са противни на свободното общество и достойнството на личността, точно толкова тиранични, но в различен формат, са настояванията, че хомосексуалността трябва да бъде аплодирана и празнувана, а практикуването ѝ да бъде образователна задача на всяка детска градина.

Хомосексуалисткият империализъм е истинското лице на една идеология, в която Човекът, както при комунистическия социализъм, е издигнат до нивото на божество, което може да нарушава естествените закони. Кой може да променя пола си само със силата на своите желания? Или да въведе брачна институция там, където основни аспекти на същата са морално, духовно и практично невъзможни?

Идеолозите на тази нова класова борба за „равенство“ се отличават със същите „етични“ норми, както и комунистите – целта оправдава средствата. Такъв бе случаят с Хулио Северо, баща на седем деца – прокуден от родината си само защото си позволява да публикува нелицеприятни и все пак истинни факти за хомосексуалното движение.

Такъв бе случаят с цветарката Баронел Щуцман и със собственичката на сладкарницата Sweet Cakes by Melissa Мелиса Клайн в САЩ, които бяха атакувани в съда заради вярата си, че бракът е между мъж и жена, и сега плащат сурова цена за убежденията си, защитавайки ги в съдилищата.

Показателно е, че дори ляво ориентираната медийна организация CNN коментира, че решението една 70-годишна цветарка да бъде заставена със силата на държавата да празнува „брака“ на двама хомосексуалисти, е заплаха за свободата на съвестта и вярата, закрепени в американската конституция.

Имперски прохомосексуалистки заявления направи бившият министър-председател на Великобритания Дейвид Кемърън, когато заяви през 2013 г., годината, в която неговата страна „узакони“ хомосексуалния „брак“, че желае да разпространи хомосексуалния брак по целия свят.

Снимка към статия ВК 29 август 2Отново имперски, същата година френската държава със сила заглуши гласа на милиони във Франция,  които протестираха срещу държавното легализиране на еднополовия „брак“. Защо посланиците на определени западни и други държави настояват да преуредят брака в страните, в които те са поканени като гости? Що за мисия е това?

През юни 2016 г. Върховният съд на САЩ гледа делото Обергефел срещу Ходжис, при което на практика петима съдии на назначаема длъжност наложиха „законността“ на „еднополовия брак“ на цяла Америка.

Изводите са два.

На първо място, от момента на навлизането на правната и политическа фигура на „престъпления от омраза“ срещу хомосексуалисти (сякаш другите престъпления са от любов), нововъведеното и внимателно скалъпено „право на сексуална ориентация“ цели да създаде правна и правозащитна рамка на хомосексуалната идеология и да я защити със средствата на държавните закони.

Втората цел е да бъде заставена християнската църква, както и християните търговци, да приемат и да аплодират хомосексуалността и хомосексуализма. Когато един грях, според Библията, се превърне в „човешко право“, то конфликтът между религията и идеологията на „равенството и толерантността“ е неизбежен. Публичният хомосексуализъм и публичното практикуване на вяра са в противоборство.

Откъде идва цялата тази нужда да се признае „законово“ еднополовия „брак“? Несъмнено от самообожествяването на държавата и политическата ѝ класа. Това самообожествяване води до размиване на понятията добро и зло, сладко и горчиво в умовете на ръководството. Ако държавата и нейните управници и политици бяха измислили брака, то те биха могли и да го признават, припознават, легализират и да казват кой кого как да обича. Квазибожеството обаче си присвоява прерогативите и качествата на неизменния абсолют, всемогъщия и вездесъщ Бог.

Снимка към статия на ВК 29 август 3До настоящия исторически момент хомосексуалност е имало във всяко общество – и в най-развитите, както и в най-корумпираните империи. Но като че ли за първи път в човешката история така масово държавата, представлявана от съответните органи и народни събрания, решава да предефинира брака, първоначалната и основна човешка институция, създадена от Бога. Заедно с брака дори и полът подлежи на деконструкция. Съвсем наскоро Канада и два американски щата – Орегон и Калифорния – приеха да включат в документите за самоличност, които техните власти издават, и трети пол: Х. Така личностите с флуиден според тях пол ще могат да имат официални документи, които отговорят на тяхното себевъзприятие.

Атаката не е срещу „религиозните фанатици, които не разрешават на хората да се обичат“. Подронена е основата на човешката идентичност, самосъзнание, достойнство и живот. Атаката е поради това, че хората мразят дори естеството на творението, установено от Твореца. Какво друго остава да бъде обект на разрушаване и деконструкция, ако една от най-същностните биологични, обществени, лични характеристики на индивида – неговият или нейният пол – не са вече установен и непроменим факт, а плод на лично усещане и чувствен избор?

Да припомним българската ситуация. В България законен е само така нареченият „граждански брак“. Тоест сключен пред орган на държавата. Църковният брак е екзотична възможност. При това положение, ако хомосексуалният „брак“ бъде приет от българския парламент като законна форма на такъв,  ще имаме интересната ситуация, в която хомосексуалният „брак“ ще бъде законен, а християнският – не. Въпреки тази правна ситуация, изследване от 2015 г. сочи, че България е силно консервативна с оглед на мнението на хората за еднополовия „брак“ – 79 на сто са против, 18% са „за“ и 3% не могат да решат.

Как да решим тогава каква е стойността на термините „право“, „закон“  и „законност“? При всички случаи, не съобразявайки се сляпо с пропагандните империалистични аспекти на част от международната дипломация в защита на измислени идеи за пол и брак.

* Всички линкове в статията сочат към интернет страници на английски език.
Публикувана в Блог
Свободата на религията, на изразяването и уважаването на личното мнение съставляват част от конституционните определения на всички съвременни демокрации, включително в България. Народите на тези страни имат възможност да живеят в атмосфера, в която правата и свободите на гражданите се зачитат както конституционно, така и чрез законодателството и чрез обществените организации. Но не всички хора еднакво разбират тези права и свободи и в съвременността все повече хора намират едно или друго определение в законите или в общоприетите разпоредби на държавата за обидно или като нарушаващо техните права.

Преди десетина дена (9 май) върховният съд на щата Масачузет прие решение, което не се понрави на някои, считащи, че съществуват американски обичаи и практики (особено в училищата), които са „обидни” за тях. Става въпрос за националния ритуал, наречен „Обет за вярност,” който се изпълнява при редица официални случаи и събития в САЩ и който гласи: „Обещавам да бъда верен на знамето на САЩ и на републиката, която то олицетворява: една нация, която е с Бога, която дава свобода и справедливост на всички.” Обетът за вярност се казва всяка сутрин в американските училища преди началото на часовете. И тъкмо тази училищна практика в щата Масачузет подтикнала някои нехристияни не само да изразят недоволството си от тази практика, но и в края на миналата година да подадат жалба в съда, че тя е противоконституционна.

Съдът постановил, че „Обетът” не нарушава ничии права и че той е изключително важно историческо наследство на американския народ. Недоволната група обжалвала това решение и миналата седмица върховният съд на щата отново излиза с окончателно решение, в което се казва: „Рецитирането на Обета за вярност, което е доброволно, не нарушава нито конституцията, нито уставите за образованието” (според които се забранява всякаква дискриминация в американските държавни училища). Т.е. убеждението, че американската нация „върви с Бога,” не може да се счита за накърняване на ничии чувства или да се смята за „обидно,” защото то е част от наследството на нацията (което е християнско) и защото казването на „Обета” е доброволно. На практика обаче той се казва във всички американски училища във всички щати и никой не роптае против подобна практика. Защото американските деца са горди да се нарекат американци.

Интересно е, че като подтик изразът „която е с Бога” да бъде добавен през 1954 г. към текста на „Обета”, е разпространяващата се комунистическа идеология (както в Европа, така и в САЩ), която целяла да унищожи християнството и вярата на народите в Бога.

Описваме този случай от американския върховен съд и решението му от миналата седмица по повод на думите „с Бога” и мнението на някои, че тези думи ги „обиждали” и накърнявали чувствата им (особено на децата в училищата), за да покажем, че дори в САЩ, където същевременно се прокарват редица секуларистки тенденции и практики, една съдебна държавна институция застава зад „патриотичното чувство на основателите на американската нация” и не се поддава на нападките на всякакви атеисти, секуларисти, привърженици на други религии, агностици и т.н., а защитава изконни за тази страна положения – нейните християнски основи и убеждението, че тази нация върви с Бога (каквато и била една от целите на първите заселници на този континент: основаването на Новия Йерусалим, на Божията земя). Повече подробности за случая можете да прочетете тук, откъдето е взет материалът за настоящата публикация, а за историята на установяване на „Обета за вярност” – тук (на английски език).

Колко християни в България биха желали и в българските училища всяка сутрин преди часовете децата да казват обет за вярност към родината, в който да подчертават, че и ние вървим с Бога и че страната ни може успешно да върви към бъдещето си само с Бога. Ако преди 60 години американците добавили думите „с Бога” като противодействие на комунистическата антихристиянска идеология, нима не можем и ние сега да добавим конкретен християнски израз, подобен на американския „Обет за вярност” към родината, в някои наши официални речитативи като защита срещу всякаква секуларизация и стремежи за установяването на все по-атеистично общество у нас? Като откъсваме децата в нашите училища от познаването на Бога и на библията, и като дори вече не ги учим и на патриотизъм, какво бъдеще можем да очакваме, след като в тях не се формират нравствените критерии на евангелието, които са съставлявали моралните устои на християнските народи векове наред, а им се предлага „сексуално образование” и им се посочват „прогресивните” примери на европейските законотворци, които искат да наложат разбирането за хомосексуализма едва ли не като нормалната практика на общуване между двама човека, решили да станат „партньори” (и дори да „се оженят”), защото, виждате ли, те се обичали. Ако на някои политици съзнанието им отдавна вече се е поддало на „противника на човечеството”, на сатаната, защо продължаваме да позволяваме подобно съзнание да се формира и у българските деца, макар и по индиректен начин? Въпроси, на които християните знаят отговора и които трябва да бъдат разяснявани и да стават достояние на всички граждани на страната ни.
Публикувана в Блог

Настоящото експозе представя размисли, свързани с една по-голяма тема. Тя е резултат от едно явление, ще го наречем условно: „светска атеистичност на държавността” или „религиозно безпристрастие на държавата”. И двете наименования на практика са въплъщения на един широко разпространен феномен, лаконично формулируем като: „принцип на безпринципност” в политическата реалност на съвременна България.

Няколко са заблужденията по отношение на въпроси около държавността, които през последното столетие са се нагнетили сериозно в съзнанието на българите. Системните опити за тяхното утвърждаване от страна на политически ангажирани кръгове е довело до едно по своята същност квазидогматизиране на порочно държавно законодателство относно мястото на религиозния светоглед в политиката.

Още от хилядолетия е изяснено, че позитивното право – законодателството, изработено от простосмъртни, представлява пресечна точка на религията на властта и политиката на държавата. Другояче казано – държавното право представлява сплав, най-вече състояща се от претопяването на вероизповедни и политически светогледи. По този начин в правната система на държавата се отразяват както политическите намерения, така и представата за духовни категории и измерения като морални, етични и т. н. нагласи на управляващите – в двуяко битие: от една страна като отделни личности и от друга – като съучастници в служба на държавната власт.

Вероизповедният светоглед – т. е. въпросът за съществуването на Бог като еманация на свръхестествени сили е изключително важен за държавността, защото религията представлява modus vivendi, начин на живот на нейното население, без което държавност не е възможна. Религията дава отговори във всяка една област на човешкото битие, включително и за времето след смъртта на човека, нещо, което светският, атеистичният начин на живот не може да предложи. Религиозните наставления представляват норми за поведение, което е божествено право (ius divinum), което принципно не търпи изменения и е неотменимо и дълговечно.

Държавата не може да бъде светогледно неутрална

Само по себе си това твърдение е напълно безсмислено, дори абсурдно. Съвременната държава е напълно зависима от светогледа на управляващите партии, респективно от този на членската партийна маса. Държавността в нейната реализация като държавна власт се определя от партийната програма на управляващата партия. Самата партийна програма засяга визията на определени хора. Партиите се състоят от различни личности и имат различни гледни точки – т. е. различен светоглед, в това число и религиозен или антирелигиозен. Не е възможно управляващите партии да представляват светогледа на всички граждани в държавата, защото партията като цяло не е на всички граждани. Затова управляващият в неговото личностно битие въплащава своето собствено светогледно мнение и го наслагва в управлението. Затова е малко възможно комунистът, чието учение е атеистично, да бъде вярващ. Или е съгласен, че Господ е Спасителят или допуска, че комунистическото учение е вярно и че трябва да живеем според идеите на атеистите. Също е ясно, че един вярващ няма да избере политик хомосексуалист, защото вярващият знае, че това поведение на първо място е откровено богоборчество и противопоставяне на Божия закон, от друга страна вярващият съзнава опасността от толериране на подобно поведение в обществото – т. е. допуска се скланяне на обществото към убедена хомосексуалност.

Атеизмът не е светогледен неутралитет


Българската държава по своето писано право се представя за религиозно неутрална. Това на практика е далеч от истината. Декларативният характер на традиционното православие всъщност е сигнал за избутването на традицията от религиозния живот. Българската държава, в случай че беше православна, щеше да бъде християнска, в която много от нещата нямаше да изглеждат каквито са понастоящем. Но това е друга дълга тема. За да се легитимира обаче атеизмът на управляващите – именно откровеният атеизъм, се налага да се изтласка религиозният живот от политиката. Затова са всички забрани в това направление и в Конституция и в цялото партийно-политическо право. Аномалията на това фактическо положение е наблъскано в главите на цялото младо поколение – табуизирано е заниманието на религиозните в политиката и оттам в управлението на страната. Но нека всеки си даде отговор на въпросите по-долу, за да разбере сам доколко голямо е заблуждението, че политика без светоглед – религиозен – е невъзможна. Ще продължим да го установяваме и занапред.

Възможно ли е да разделим гражданина избирател от неговата съвест – религиозно или антирелигиозно настроена, когато човекът отдава гласа си? Раздвоението на личността е познато като шизофрения.

Възможно ли е вярващият да гласува за корумпирани и безотговорни политици, които с делата си показват, че не са коректни към останалите?

Би ли гласувал истинският вярващ за партия, проповядваща различни на неговата вяра ценности?

Оставяме настрана факта, че в света има и християндемократически партии, които имат същото наименование и в България. В заключение само ще споменем, че всички вярващи много добре трябва да преценят при въпроса за избора – между това да бъдат граждани или вярващи, когато, както често виждаме напоследък, установяваме конкуренцията между двете.

Всъщност може да се обобщи, че съвременната държава е и трябва да бъде гражданска, докато личността, освен че не може да бъде такава, тя просто е вярваща или не. Затова и самото участие на вярващите в политическия и управленския живот в България трябва да бъде преосмислено сериозно.

 

Публикувана в Блог

Във връзка с внесения за гласуване на второ четене в парламента Законопроект за предучилищното и училищното образование, на 29 януари 2013 г. Свобода за всеки – адвокати внесе в Народното събрание и Министерство на образованието, младежта и науката Берлинската декларация в защита на свободата на избор на образование. Документът беше изпратен и на медиите.

Текст на придружителното писмо, с което декларацията е депозирана.

Придружително писмо - Берлинска декларация



28 Януари  2013 г.

Председател на Народно събрание  – г-жа Цецка Цачева
Министър на образованието, младежта и науката
Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към НС  – г-н Огнян Стоичков
Лидери на парламентарни политически партии, медии

Относно:
Берлинска декларация в защита на свободата на избор на образование

Уважаеми народни избраници, лидери на политически партии, министри,

С настоящото писмо прилагаме Берлинската декларация, приета от Първата световна конференция за домашно образование, състояла се в Берлин, през ноември миналата година.

В обобщение ще посочим, че ако Законът за предучилищното и училищното образование бъде приет в сегашното му състояние, тоталитаризмът  ще остане съществена характеристика на българското образование. Безалтернативното налагане на държавно-бюрократичния модел като единствена форма на образование противоречи на принципите на плурализъм в демократичното общество, както и нарушава свободата на родителите да определят образованието на децата си съгласно своите философски и религиозни светогледни убеждения. Държавно-централизираният модел на образование противоречи не само на принципите на демократичното общество, но и на редица международно-правни документи. Същите са подробно описани в приложената Берлинска декларация.

Несъобразяването с правата на родителите в сегашното законодателство само ще засили недоверието на хората към властите и напрежението в обществото. Надяваме се да вземете предвид неотменимите човешки права на родители и деца при приемането на законодателство, което съдържа ограничения на правото на свободен избор на методи и философия на обучение, различаващи се от държавно-монополните.

С уважение,
Адв. д-р Виктор Костов
Свобода за всеки – адвокати

Публикувана в Блог
Статия от уебсайта на Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA) за казуса на Доминик Йохансон в Швеция: Parents of Boy Seized by State Hopeful after Favorable Court Ruling - англ.

Издаденото от шведския районен съд решение, което постановява, че родителските права на Ани и Кристер Йохансон няма да бъдат преустановени, представлява сериозен пробив. В своето подробно становище от 23 страници съдът отбелязва, че не може да пренебрегне единодушните и обширни свидетелства от първа ръка, дадени от приятели, семейството и други, че Доминик Йохансон е получил подходящи грижи от родителите си, преди да бъде отнет от шведските власти на 26 юни, 2009 година.

Момчето и родителите му са били на борда на джетлайнер, когато минути преди заминаването им от Швеция за родината на Ани - Индия, Доминик е бил отведен. Властите оправдат действието си с изтъкването на факта, че Доминик е домашно образоващ се ученик. Оттогава семейството е предприело редица съдебни искове, като преди да се стигне дотук, е загубило по всички от тях.

Госпожа Руби Харолд-Кльосон, адвокат по делото, заявява, че това е голям напредък.

"Аз съм безкрайно обнадеждена!", казва Кльосон. "В продължение на три години в ръцете на шведските власти това семейство понесе ужасно страдание. Нямаше проява на справедливост от страна на шведската съдебна система – до този момент. Социалните работници и властите в Готланд превърнаха живота им в кошмар без никакво основание. Много съм доволна, че районният съд най-накрая прозря цялата необоснованост на случая и постанови решение изцяло в полза на семейство Йохансон."

Майкъл Донъли, адвокат и директор на отдел „Международни въпроси“ на Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA) следи казуса отблизо.Той отбеляза решението с голямо задоволство.

Най-после справедливост

"Това е изключителен ден за семейство Йохансон", казва Донъли. "HSLDA и Алианс за правна защита ги подкрепя, откакто шведските власти им взеха детето, което беше гротескна злоупотреба с човешките им права. Доминик все още не е върнат у дома, но всички имаме надеждата, че това скоро ще стане."

Основателят и председател на HSLDA Майкъл П. Фарис призова шведските власти да предприемат незабавни действия: "В този случай шведските власти нарушиха редица основни човешки права семейството, признати от различни международни договори и конвенции. Справедливостта изисква незабавен отговор, като шведските власти са длъжни веднага да върнат Доминик на родителите му ".

По-рано HSLDA и Алианса за правна защита (ADF) подадоха жалба до Европейския съд по правата на човека. Същата наскоро беше отхвърлена. Роджър Кишка, адвокат от ADF, работил по случая, е окуражен от това ново решение на районния съд.

"След три години на раздяла се надяваме, че шведските власти ще предприемат бързи действия за възстановяване на семейството в съответствие с постановеното благоприятно решение на съда", казва той. "В делото пред Европейския съд по правата на човека правата на семейство Йохансон бяха грубо нарушени. Надяваме се, че Европейският съд ще преразгледа отхвърлянето на жалбата в светлината на тези обстоятелства и ще види, че е извършено правосъдие ".

Ново начало

Решението може да проправи пътя за възстановяване на семейството, въпреки че в настоящия случай пред районния съд беше поставен въпросът дали родителските права на семейство Йохансон ще бъдат преустановени или не. През декември 2011 г. семейството подаде молба до Семейния съд, разглеждащ случая със социалните служби, за да поиска преразглеждане на заповедта, с която на Доминик е даден на приемни родители. Шведското законодателство изисква такова действие да се извърши в рамките на четири месеца, но то е направено изцяло извън този срок, без никакво действие от страна на съда или на социалните работници. Адвокатът на Йохансон се надява това да е началото на края на кошмара на семейството.

"Ще искаме от съда незабавното връщане на Доминик Йохансон на родителите му. С оглед на изложеното в съдебното решение, не може да има никакво оправдание семейството да продължава да бъде държано разделено ", каза Харолд-Кльосон.

Кристер Йохансон каза на HSLDA, че усеща как нещата окончателно биха могли да се обърнат в негова полза.

"Чувството за победа е хубаво", казва бащата на Доминик. "Социалните власти бяха близко до победата през последните три години. Много е важно, че спечелихме, защото ако не бяхме, щяхме завинаги да загубим единственото си дете. Истинско беззаконие е да държиш едно семейство разделено за дълго без основателна причина."

Според Йохансон, здравето на сина му се е влошило, откакто е предаден на приемна грижа.

"Това е отвратителна правна игра. Бюрократите не искат да видят голямата картина. Преди Доминик беше здрав, но откакто го взеха, здравето му се влоши. "

Един преглед на медицинското досие на Доминик показва, че е имал здравни проблеми, откакто е при приемни родители. Адвокатът на семейство Йохансон съобщи, че експертните показания, дадени по случая от Тревър Арчър - психолог и професор, сочат, че за здравето и благополучието на Доминик най-добре би било той да бъде върнат на родителите си веднага.

Благодарност

Господин Йохансон изрази своята благодарност за подкрепата, оказана на семейството му.

"Не мисля, че щяхме да сме тук днес, ако не беше подкрепата на хиляди хора чрез имейли, телефонни обаждания и писма", казва той. "Знаем, че много хора обръщат внимание на това, и сме толкова благодарни за тяхната постоянна и вярна подкрепа. Изказваме благодарност на всички наши поддръжници!"

От името на семейството, Донъли призова за незабавни действия.

"Хиляди семейства подкрепиха семейство Йохансон с писма и имейли, и с молитва и загриженост. Сега е време за всички заинтересовани поддръжници да призоват социалните власти в Готланд да направят правилното нещо – да върнат незабавно Доминик на родителите му!"
Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог
На 31 май бе проведен втори разпит на член от семейството на Явор Костов. В присъствието на бащата бе разпитан Филип Яворов Костов, малолетен. Разпитът бе проведен в помещенията на полицията във Видин. Преписката под № 7251/2012 г. е образувана по искане на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Видин. Съгласно предварителна информация „Закрила на детето” – Видин искат от прокуратурата повдигане на обвинение по чл. 182 от НК срещу Явор Костов. Същият е отписал детето си от държавното училище заради извършвано там системно насилие над него. Няма данни за насилие над детето в семейството, но има данни за насилие над детето в училище. „Закрила на детето” настояват детето да бъде върнато в училище от родителите. Според тях училището е среда на насилие, в която училищната администрация не може да гарантира сигурността на детето. Според „Закрила на детето”-Видин то е „в риск” не заради упражненото срещу него насилие в училище, а поради факта, че родителите са го отписали от държавното училище. „Закрила на детето”- Видин се позовават на сега действащия Закон за закрила на детето. Точни данни за искането в преписката нямаме поради отказ на РУП - Видин същата и данни по нея да бъдат предоставени на адвоката на г-н Явор Костов. Районна прокуратура – Видин също отказа да постанови предоставяне на преписката на адвоката на Явор Костов, което е нарушение на закона, конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.


Публикувана в Блог

Аргументи против новия проект на Закон за детето - разговор с участието на адв. д-р Виктор Костов - BBT, Откровено с Ели, 31.05.2012 г.

І-ва част от предаването




ІІ-ра част от предаването


Публикувана в Блог
Извънредно съобщение на „Свобода за всеки”!!!

Явор Костов е поет, автор, музикант и пастор на малка протестантска църква във Видин. Той е един от водещите активисти в „Свобода за всеки” – просветителска и правозащитна неправителствена организация, която бе в основата на опозицията срещу антисемейния проект за Закон за детето.

Кратко описание на случая: през м. Февруари поради насилие от съученици п-р Костов отписва сина си от държавното училище във Видин. Решава да му спести стреса на държавната образователна система и започва домашно обучение, като проучва възможността за дистанционно обучение по международна програма. Социалните служби „Отдел закрила на детето” се свързват с п-р Костов и настояват синът му да бъде записан отново в училище, защото ще последват големи глоби. Настояват и за среща на социалния работник насаме с детето насаме. Настояват да влязат в жилището на г-н Костов, за да огледат „условията, в които живее детето”. П-р Костов настоява на основното си право на неприкосновеност на жилището и семейният живот и отказва да допусне социалните работници да се намесят в живота на детето и на семейството му.

През април отдел „Закрила на детето” завежда преписка в прокуратурата срещу п-р Костов под предлог, че има данни за извършено престъпление от него по чл. 182 от НК – срещу родител, оставил детето си без надзор и грижи, от което са последвали тежки последици за детето. Вместо да се придържа към правомощията си по Закона за закрила на детето, по който производството е изцяло административно, ОЗД-Видин цели да повдигне наказателно преследване срещу п-р Костов въпреки пълното отсъствие на данни за извършено престъпление от него. Напротив, той като баща е направил всичко възможно да предпази сина си от насилието, упражнено върху него в училище.

Произволното и превратно упражняване на власт не спира до ОЗД. П-р Костов е призован на 28 май като „свидетел” по полицейската проверка, извършвана по повод образуваната прокурорска преписка, но в нарушение на закона, заедно с личната си карта, според призовката, той трябвало да води в полицията и 13–годишния си син, за когото няма призовка. По време на разпита единият от разпитващите двама полицейски служители обяснява на п-р Костов, че по чл. 182 той щял да изтърпи наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание, с което на практика го третира като извършител. По-късно на същия ден на адвокатът на п-р Костов прави опит да се запознае с преписката, за да организира защитата на доверителя си. Служителите на МВР - РУП Видин отказват да дадат информация, както и да предоставят самата преписка, нарушавайки конституционното му право на защита.

Явор Костов е автор, обществено известен с християнската си дейност и противопоставяне на проекта за законодателство, насочено срещу семейството и семейните ценности. Гореописаната злоупотреба с власт от страна на държавните органи – социалните служби във Видин и полицията - са пряка заплаха за законността и правовия ред в едно демократично общество. Защитата на п-р Костов заведе жалба по преписката с искане за прекратяването. 

Подкрепете п-р Костов и правото на семейството му да отглежда и възпитава децата си без обвинения в престъпление заради това от социалните служби и държавните органи, като изпратите имейл на:

ОД на полиция Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Служба „Социално подпомагане”, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Отдел „Закрила на детето” Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Регионален инспекторат по образованието, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Публикувана в Блог

"Проектозакон за детето – разговор с адв. д-р Виктор Костов" в предаването „Диалог с Иван Несторов“ на Хармония ТВ, 18 април, 2012 г. Гледайте видеото по-долу на тази страница.

Публикувана в Блог

От бюрото на адв. д-р Виктор Костов

Административен съд Видин постанови решение по адм. д. № 249/2010 г., заведено от четирима индивидуални ищци – евангелски християни и едно юридическо лице - Съюзът на църквите на адвентистите от седмия ден, София. Съдебното решение, с мотиви на осем страници, отменя чл. 14, т. 6 от Наредба № 1 на община Видин за „реда и сигурността".

Атакуваната от нас наредба на общината приравняваше религиозната вяра с порнографията и ограничаваше основни конституционни права на „религиозните секти" като събиране и разпространение на информация, свобода на събранията, свобода на словото и изразяване на мнението. В решението съдът приема изцяло нашите аргументи и установява противоречие на оспорваната разпоредба с Конституцията, Европейската конвенция и Закона за защита от дискриминация, тоест с материалния закон; съдът установи и нарушение на процесуалния ред за постановяване на подобни наредби.

Пълният текст на това основополагащо съдебно решение можете да прочете в сайта на Административен съд Видин на следния линк.

Тази съдебна победа е първото подобно решение от български съд срещу антирелигиозния произвол на държавата на общинско равнище. С него се защитава принципа на законност и върховенство на Конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи в частта им, в които тези основни закони защитават правото на християните да вярват, да се събират и да се покланят без намеса и дискриминация от държавни органи. Това решение е и в защита на конституционния принцип за отделеност на църквата от държавата, според който държавата не може да регулира богословието и съвестта на хората.

Изказвам благодарностите си и поздравления на църквите и вярващите, застанали на тази позиция по делото като ищци и жалбоподатели, както и на всички християни, които се застъпваха с молитва за това дело. С Божията помощ позицията ни в защита на справедливостта и законността допринесе за тържеството на свободата на вяра и проповед.

Община Видин e обжалвала това решение в срок от четиринадесет дни пред Върховен административен съд, и решението е окончателно и е влязло в законна сила.

Публикувана в Блог

На 20 април 2011 г., подписаната от представители на различни деноминации, неправителствени организации и правозащитници Декларация по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г. беше изпратена до няколко държавни органи и институции, сред които и Главния прокурор на РБ. Декларацията е приета и заведена по надлежния ред с входящ номер във Върховната касационна прокуратура на РБ, съобщи Информационният център на ВКП на РБ. „Свобода за всеки” следи развитието на казуса.

Публикувана в Блог

На 17 февруари, 2011 г. се състоя последното открито съдебно заседание пред петчленен състав на Върховния административен съд по делото, заведено от няколко жалбоподатели пред Комисията за защита от дискриминация срещу д-р Десислава Панайотова и в-к „Телеграф” за извършена дискриминация и тормоз на религиозна основа чрез публични изявления. Процедурата пред тази последна инстанция беше иницирана по искане на само един от първоначалните жалбоподатели. В съдебната зала се явиха адвокат-пълномощника на жалбоподателя Велислав Алтънов, процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация и заинтересованата страна д-р Панайотова със своя адвокат. След даване ход по същество, адвокатът на жалбоподателя представи писмена защита, и делото беше обявено за решаване в срок. Очаква се окончателното произнасяне на съда.

Публикувана в Блог

In the case of Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) and Others v. Bulgaria,

The European Court of Human Rights (Fifth Section), sitting as a Chamber composed of:

Peer Lorenzen, President,
Renate Jaeger,
Karel Jungwiert,
Rait Maruste,
Mark Villiger,
Mirjana Lazarova Trajkovska,
Zdravka Kalaydjieva, judges,
and Claudia Westerdiek, Section Registrar,

Having deliberated in private on 22 June 2010,

Delivers the following judgment, which was adopted on that date:

PROCEDURE

1.  The case originated in two applications against the Republic of Bulgaria lodged with the Court under Article 34 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms (“the Convention”). Application no. 412/03 was lodged by MetropolitanInokentiy on behalf of the “alternative Synod” of the Bulgarian Orthodox Church, one of its two rival leaderships (“the applicant organisation”). Application no. 35677/04 was lodged by six individuals, Christian Orthodox believers who used to be employed by the applicant organisation.

2.  In a judgment delivered on 22 January 2009 (“the principal judgment”), which became final on 5 June 2009, the Court held that there had been a violation of all the applicants’ rights under Article 9 in that “the pertinent provisions of the 2002 Religious Denominations Act, which did not meet the Convention standard of quality of the law, and their implementation through sweeping measures forcing the community to unite under the leadership favoured by the Government went beyond any legitimate aim and interfered with the organisational autonomy of the Church and the applicants’ rights under Article 9 of the Convention in a manner which cannot be accepted as lawful and necessary in a democratic society, despite the wide margin of appreciation left to the national authorities”. It also found that no separate issue arose in respect of the complaints of the applicant organisation under Article 6 and Article 1 of Protocol No. 1 and that there had been no violation of the same provisions in respect of the six individual applicants. It further found no violation of Article 13 in respect of any of the applicants (see Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) and Others v. Bulgaria, nos. 412/03 and 35677/04, §§ 159, 160, 169, 172, 174 and 179 and points 1-4 of the operative provisions, 22 January 2009).

3. In their submissions under Article 41 of the Convention, the applicants sought, inter alia, an award for pecuniary and non-pecuniary damage and costs.

4.  Since the question of the application of Article 41 of the Convention was not ready for decision as regards pecuniary and non-pecuniary damage, the Court reserved it and invited the Government and the applicants to submit, within three months, their written observations on that issue and, in particular, to notify the Court of any agreement they might reach. However, it awarded the applicants 8,000 euros (EUR) in respect of costs and expenses (ibid., §§ 182, 188 and 189 and points 5-7 of the operative provisions).

5.  The applicants and the Government each filed observations.

THE LAW

6.  Article 41 of the Convention provides:

“If the Court finds that there has been a violation of the Convention or the Protocols thereto, and if the internal law of the High Contracting Party concerned allows only partial reparation to be made, the Court shall, if necessary, afford just satisfaction to the injured party.”

A.  The parties’ submissions

1.  The applicants

7.  The applicants submitted that the Court should order a return to the status quo ante as it existed prior to the events which violated Article 9 of the Convention. In particular, they formulated the following claims:

(i)  The restitution to the applicant organisation of 107 properties which were taken away from it as a result of the State action violating Article 9 of the Convention, and, failing such restitution, the payment of adequate pecuniary compensation in the amount of EUR 678,054,000;

(ii)  The payment of EUR 194,708 to the six individual applicants in application no. 35677/04 for pecuniary and non-pecuniary damage resulting from the fact that they lost their employment as a consequence of the State interference in the internal affairs of the Church;

(iii)  The restitution to those concerned of all personal and legal documents, such as employment contracts and books and property deeds, retained as a result of the 2004 forced evictions from Church premises;

(iv)  The payment of EUR 4,262,400 to the applicant organisation as compensation for the pecuniary and non-pecuniary damage suffered by 121 persons (64 clergy members and 57 auxiliary personnel) who lost their positions with the Church allegedly as a consequence of the State interference in its internal affairs, these persons being applicants in other applications pending before the Court (Pantusheva and Others, nos. 40047/04 et al. and Asenova and Others, no. 25729/09);

(v)  The payment of EUR 1,000,000 for non-pecuniary damage in respect of the suffering caused to over 720 clergy members, staff and believers belonging to the applicant organisation and the prejudice caused to the applicant organisation itself. The 720 or more persons in question are applicants in the above-mentioned cases of Pantusheva and Others and Asenova and Others, pending before the Court; and

(vi)  The repeal of sections 10, 15(2), 18 and 36 of the Religious Denominations Act and of paragraphs 2 and 3 of its transitional provisions.

8.  The applicants submitted the following arguments in support of their claims.

9.  They stressed that the violation found concerned unlawful and unjustified interference in the internal organisation of the Bulgarian Orthodox Church, including unlawful and arbitrary action by prosecutors and the police to remove the applicants from temples and other church property and considered, therefore, that nothing short of undoing the result of those actions would be compatible with observance of the law. Thus, the applicant organisation’s control over the temples and other property should be restored and, once this was done, the Holy Synod presided over by Patriarch Maxim would be free to claim the disputed properties before the domestic courts which – as the Court had noted in the principal judgment – were the only proper authorities to decide on private property disputes.

10.  The applicants further stated that failing restitution of the temples and other premises, the Court should award compensation corresponding to their full value.

11.  The applicants submitted a list of Church premises from which persons belonging to the applicant organisation had been forcibly removed in July 2004 and opinions of real estate experts on the value of some of the properties. The applicants acknowledged that disputes might arise as regards ownership rights and the value of the properties and suggested that, as a last resort, the Court might consider directing that a special commission be established to deal with these issues.

12.  As to the Government’s submission that in 1992 and for several years thereafter the applicants had occupied unlawfully some of the buildings at issue, the applicants submitted that no such findings had been made by the domestic authorities and that this question was in any event without relevance to the issue currently before the Court, namely reparation for the serious violations of the applicants’ rights committed by the authorities in 2002, 2004 and the years thereafter.

13.  In respect of their claims concerning the alleged loss of employment and livelihood, the applicants submitted a statement by one of the applicants, the former accountant of the applicant organisation, and documents concerning the income and employment status of some of the clergy and Church staff. The applicants emphasised that they were unable to present further documentation as the applicant organisation’s files had never been restored following the police action of 21 July 2004. The authorities should therefore be ordered to secure the return of the confiscated documents.

2.  The respondent Government

14.  The Government argued that the finding of a violation of Article 9 was sufficient just satisfaction for the applicants.

15.  In the event of the Court deciding to award compensation, the Government stated that it should be limited to the direct and immediate damage resulting from the violation of the Convention found in the present case. As the Court had only found a breach of Article 9 and had rejected the applicants’ complaints under Article 6 and Article 1 of Protocol No. 1, the applicants were not entitled to claim restitution of properties or compensation for them.

16.  The Government further explained that the buildings claimed by the applicants belonged to the Bulgarian Orthodox Church and the Bulgarian people and that the authorities had no power to order their restitution. Some of them had been built centuries ago. Moreover, the applicants, who had occupied these buildings unlawfully in 1992 and the years thereafter, were not entitled to profit from their own wrongdoing.

17.  As regards the amount claimed in respect of the value of the temples, the Government stated that the expert assessments submitted by the applicants were arbitrary and deceitful, as a number of the buildings in question were historic landmarks which enjoyed special legal protection. Such buildings did not have a “market” value.

18.  The Government’s position on the alleged loss of income was that it was unrelated to the violation of the Convention found in the present case and that in any event the persons concerned were free to claim unpaid salaries or other compensation in the domestic courts. The Government also submitted copies of documents demonstrating that a number of the persons concerned had realised other income after the events complained of and could not, therefore, maintain that as a result of the events of July 2004 they had suffered damage corresponding to their salaries. Finally, the lists of persons concerned were inaccurate, unclear and not supported by evidence.

19.  With regard to non-pecuniary damage, the Government asked the Court to take into consideration the fact that Metropolitan Inokentiy had participated in the events at the beginning of the 1990s and had therefore contributed by his behaviour to “the events that had followed”. The Government also averred that the claims were excessive and unclear in so far as they concerned unspecified persons who were not applicants in the present case. In the Government’s view, EUR 3,000 for Metropolitan Inokentiy and EUR 1,000 for each of the six individual applicants would be sufficient just satisfaction.

20.  As regards general measures in execution of the Court’s judgment on the merits, the Government expressed the view that the applicants should seek their reintegration into the Bulgarian Orthodox Church presided over by Patriarch Maxim, the canonical leader. Some of the applicants’ former adherents had already done so. In so far as the applicants sought the reinstatement of clergy members in their functions in specific temples, this was an issue to be decided by the Church in accordance with canon. The Government, being neutral in religious matters, could not interfere with such internal Church matters, although they had expressed willingness to help through mediation.

21.  As to the applicants’ request for legislative amendments, the Government submitted that Parliament was independent in its assessment of whether legislation must be amended. One of the relevant provisions, section 118 of the Judiciary Act 1994, which had served as the basis for the prosecutors’ orders in the applicants’ case, had been repealed in 2007. As to the Religious Denominations Act 2002, it reflected the “national view” that its provisions did not contravene Article 9 of the Convention and were based on millennial traditions of the Bulgarian Orthodox Church. In particular, it was not true that the Act left it to State organs to determine who the canonical leader of the Church was.

B.  The Court’s assessment

1.  Scope of the case

22.  As it did in the principal judgment, the Court finds it necessary to reiterate that the scope of the present case is limited to the complaints submitted by the applicant organisation, the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church presided over by Metropolitan Inokentiy, and the six individual applicants (see paragraph 1 above and paragraphs 82 and 83 of the principal judgment).

2.  Claim for a return to the status quo ante

23.  A judgment in which the Court finds a breach of the Convention imposes on the respondent State a legal obligation to put an end to the violation and make reparation for its consequences in such a way as to restore as far as possible the situation existing before the breach. If the internal law allows only partial reparation to be made, Article 41 of the Convention gives the Court the power to award compensation to the party injured by the act or omission that has led to the finding of a violation of the Convention. The Court enjoys a certain discretion in the exercise of that power, as the adjective “just” and the phrase “if necessary” attest. Among the matters which the Court takes into account when assessing compensation are pecuniary damage, that is the loss actually suffered as a direct result of the alleged violation, and non-pecuniary damage, that is reparation for the anxiety, inconvenience and uncertainty caused by the violation, and other non-pecuniary loss. In addition, if one or more heads of damage cannot be calculated precisely or if the distinction between pecuniary and non-pecuniary damage proves difficult, the Court may decide to make a global assessment (see Comingersoll S.A. v. Portugal [GC], no. 35382/97, § 29, ECHR 2000-IV).

24.  The Court observes that as a result of the violation of Article 9 in the present case the applicant organisation was prevented from continuing to manage the affairs of part of the Christian Orthodox community in Bulgaria and thus lost control over temples and other buildings (see paragraphs 102, 107-110, 112, 139, 140, 156 and 159 of the principal judgment).

25.  The applicants considered that, therefore, undoing the consequences of the violation of the Convention required the restitution of the buildings concerned and, in general, a return to the status quo ante.

26.  As the Court has already noted, however, there was no dispossession of the legal person of the Bulgarian Orthodox Church by the State. The violation of the Convention found in the present case concerned State interference in the internal organisation of the Church and its leadership by way of legislation and judicial and prosecutors’ decisions (see paragraphs 159 and 173 of the principal judgment).

27.  Furthermore, as the Court noted in the principal judgment, at all the relevant times the applicant organisation and the leadership headed by Patriarch Maxim were de facto two rival structures, each of them considering itself to be the legitimate personification of the Bulgarian Orthodox Church. Neither the applicant organisation nor the supporters of Patriarch Maxim have ever sought legal personality or a separate existence from the Church. Each of the two rival groups regarded the Bulgarian Orthodox Church as one indivisible whole in law and in canon and sought recognition as its sole legitimate leadership (see paragraph 170 of the principal judgment). The applicant organisation, the leadership which was ousted, cannot claim a separate proprietary interest in buildings or other assets which were the property of parishes that adhered to it or the Church as a whole.

28.  In addition, it is noteworthy that the situation that obtained prior to the State interference in the affairs of the Church was not one flowing from clear rules but a de facto state of affairs which evolved in contradictory directions between 1992 and 2002 and, most importantly, was ultimately dependent on decisions to be taken by the Bulgarian Orthodox Church (see paragraphs 14-41 of the principal judgment).

29.  In these circumstances the principle of restitutio in integrum cannot be seen as requiring the respondent State to engage in yet further interference in the internal organisation of the Church in order to restore the applicant organisation’s control over assets, reinstate clergy members in their previous positions or otherwise force a return to the status quo ante. Such actions would encroach on the internal autonomy of the Bulgarian Orthodox Church.

30.  In the Court’s view, therefore, just satisfaction in the present case must mainly take the form of compensation to be paid by the State.

31.  In so far as the applicants also claim restitution of personal documents, the Court notes that they have not shown that these were retained by the State authorities.

3.  Damage

(a)  The applicant organisation

(i)  Pecuniary damage

32.  For the reasons set out in paragraphs 25-28 above, the Court considers that the alternative leadership of the Church (the applicant organisation) did not have a separate proprietary interest in buildings or other assets which were the property of parishes that adhered to it or the Church as a whole. The State action which violated Article 9 of the Convention did not encroach on property rights but interfered with the free choice of the Church’s leadership (see paragraphs 159, 170 and 173 of the principal judgment).

33.  The claims of the applicant organisation for compensation in respect of pecuniary damage must therefore be dismissed.

(ii)  Non-pecuniary damage

34.  Noting that the unjustified and unlawful State action against the “alternative Synod” resulted in its practical elimination (see paragraph 156 of the principal judgment) and having regard to the fact that it is not possible to restore the situation that obtained prior to the violation of the Convention found in the present case (see paragraphs 24-29 above), the Court considers that the applicant organisation, as the leadership of all those who were affected, must be paid compensation in respect of non-pecuniary damage.

35.  The absence of legal personality of the applicant organisation is not an obstacle in this respect (see, in particular, Supreme Holy Council of the Muslim Community v. Bulgaria, no. 39023/97, § 116, 16 December 2004; Metropolitan Church of Bessarabia and Others v. Moldova, no. 45701/99, § 146, ECHR 2001-XII; and Biserica Adev?rat Ortodox? din Moldova and Others v. Moldova, no. 952/03, § 61, 27 February 2007).

36.  In determining the amount the Court has had regard to the awards made in the above-mentioned judgments, which disclose certain similarities with the present case. It considers, however, that a significantly higher award is justified in this case having regard to the nature and scale of the violation of the applicant organisation’s rights under Article 9. In particular, the State interference was the result of legislative provisions adopted with the aim of forcing the religious community to “unite” and those provisions were enforced through arbitrary judicial decisions and the massive unlawful police operation of 21 July 2004, when the Chief Public Prosecutor sent the police to “resolve” an intra-communal dispute by evicting hundreds of religious ministers and believers from more than fifty churches and other buildings throughout the country (see paragraphs 57-60, 107-109 and 140 of the principal judgment).

37.  In determining the award, the Court also has regard to the fact that the applicant organisation’s claims are made on behalf of the religious community it leads (see paragraph 7 above). An ecclesiastical or religious body may, as such, exercise on behalf of its adherents the rights guaranteed by Article 9 of the Convention (see Cha’are Shalom Ve Tsedek v. France [GC], no. 27417/95, § 72, ECHR 2000-VII).

38.  Lastly, the Court cannot accept the Government’s argument that the applicants had their share of responsibility in the impugned events and should not, therefore, be awarded just satisfaction. In so far as this argument is based on the Government’s view that the alternative Synod was not canonical, the Court refers to its conclusions in the principal judgment that in a democratic society canonical legitimacy, which is solely for the religious community to determine, cannot justify the sweeping measures taken against the applicants by unlawful means against a background of divisions and an internal leadership dispute within the Church. Furthermore, in so far as the Government refer to the unlawful decisions of 1992 which proclaimed the removal of Patriarch Maxim, these were State acts (see paragraphs 17, 128, 137, 142, 147-149 and 155 of the principal judgment).

39.  Deciding on an equitable basis, the Court awards the applicant organisation EUR 50,000 in respect of non-pecuniary damage, to be paid to Metropolitan Inokentiy, its leader at the relevant time, for the benefit of the religious community.

(b)  The six individual applicants

(i)  Pecuniary damage

40.  The six individual applicants were employees of the Bulgarian Orthodox Church. They were not religious ministers (see paragraph 3 of the principal judgment). With regard to their claim for compensation for loss of salary, the Court observes that none of these applicants has sought to enforce their rights under the Labour Code through the courts. The applicants’ claim being that since 21 July 2004 they have not been allowed to continue working and have not been paid, there is nothing in the file to indicate that they could not bring an action under the Labour Code.

41.  In so far as the six individual applicants may be understood to be claiming that as believers they felt unable to continue to perform their functions, and thus lost income, as a result of the fact that the State forcibly imposed on them religious leaders whom they did not accept as legitimate, the Court considers that the causal link between the violation of Article 9 found in this case and the loss of income claimed is merely indirect. The violation found concerned the applicants’ freedom of religion and their right to a religious life free from unjustified State interference. It did not concern their professional activities as employees of the Bulgarian Orthodox Church.

42.  The claims of the individual applicants for pecuniary damage must therefore be dismissed (see, for a similar approach, Miro?ubovs and Others v. Latvia, no. 798/05, § 118, 15 September 2009).

(ii)  Non-pecuniary damage

43.  The Court observes that in previous cases concerning forced change of leadership of a religious community it has awarded sums in respect of non-pecuniary damage only to the ousted leaders or members of governing bodies (see Miro?ubovs and Others v. Latvia, cited above, §§ 7 and 123; Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC], no. 30985/96, §§ 9 and 121, ECHR 2000-XI; and, mutatis mutandis, Serif v. Greece, no. 38178/97, §§ 11 and 61, ECHR 1999-IX).

44.  Moreover, in the case of Hasan and Chaush, cited above, the Court rejected the claim for non-pecuniary damage submitted by the second applicant, a believer and employee of the religious organisation who was not a religious leader, taking the view that the finding of a violation of the Convention constituted sufficient just satisfaction for him (ibid., § 121).

45.  The same conclusion is valid in respect of the six individual applicants. As the Court has previously stated in the context of Article 13, individual believers’ interests in respect of claims concerning State interference with the organisation of a religious community can be safeguarded by their turning to their leaders and supporting any legal action which the latter may initiate (see Hasan and Chaush, cited above, § 98). Similarly, in the Court’s view, since the leadership directly affected by the violation of Article 9 in the present case claimed compensation for the non-pecuniary damage suffered by the religious community it leads, there is no room for separate awards to the six individual applicants.

46.  The remaining claims for just satisfaction submitted by the six individual applicants must therefore be dismissed.

4.  Other measures

47.  The Court reiterates that, in the context of the execution of judgments in accordance with Article 46 of the Convention, a judgment in which the Court finds a violation of the Convention or its Protocols imposes on the respondent State a legal obligation not just to pay those concerned the sums awarded by way of just satisfaction, but also to choose, subject to supervision by the Committee of Ministers, the general and/or, if appropriate, individual measures to be adopted in its domestic legal order. Furthermore, it follows from the Convention, and from Article 1 in particular, that in ratifying the Convention the Contracting States undertake to ensure that their domestic legislation is compatible with it (see Maestri v. Italy [GC], no. 39748/98, § 47, ECHR 2004-I).

48.  Contracting States’ duty in international law to comply with the requirements of the Convention may require action to be taken by any State authority, including the legislature (see, as a recent example, Via?u v. Romania, no. 75951/01, 9 December 2008).

49.  In the principal judgment, the Court made the following relevant findings:

“In the Court’s view, the 2002 Act did not meet the Convention standards of quality of the law, in so far as its provisions disregarded the fact that the Bulgarian Orthodox Church was deeply divided and left open to arbitrary interpretation the issue of legal representation of the Church … Moreover, although the ex lege recognition of the Church cannot be seen as incompatible with Article 9 in principle, its introduction in a time of deep division was tantamount to forcing the believers to accept a single leadership against their will. Those provisions of the 2002 Act – still in force – continue to generate legal uncertainty, as it can be seen from the contradictory judicial decisions that have been adopted and the events that have unfolded since the Act’s entry into force …

In addition, as the Court found above, the massive evictions carried out in July 2004 by prosecutors’ orders cannot be considered lawful, having regard to the provisions of the Bulgarian Constitution on freedom of religion, the lack of clear basis to identify the ‘valid’ leadership of the Church and the fact that they purported to ‘resolve’ private disputes, including about property, which fell under the jurisdiction of the courts …”

50.  In view of these findings, in order to assist the respondent Government in the execution of their duty under Article 46 of the Convention, the Court expresses the view that the general measures in execution of its judgments in this case should include such amendment to the Religious Denominations Act 2002 as to ensure that leadership conflicts in religious communities are left to be resolved by the religious community concerned and that disputes about the civil consequences of such conflicts are decided by the courts.

5.  Costs and expenses

51.  The applicants did not claim any costs incurred after the principal judgment.

6.  Default interest

52.  The Court considers it appropriate that the default interest should be based on the marginal lending rate of the European Central Bank, to which should be added three percentage points.

FOR THESE REASONS, THE COURT

1.  Holds by six votes to one

(a)  that the respondent State is to pay the applicant organisation, within three months from the date on which the judgment becomes final in accordance with Article 44 § 2 of the Convention, EUR 50,000 (fifty thousand euros) in respect of non-pecuniary damage, plus any tax that may be chargeable, to be converted into Bulgarian levs at the rate applicable at the date of settlement, this amount being payable into the bank account of the applicant organisation’s representative, Metropolitan Inokentiy (Mr Ivan Stoyanov Petrov);

(b)  that from the expiry of the above-mentioned three months until settlement simple interest shall be payable on the above amount at a rate equal to the marginal lending rate of the European Central Bank during the default period plus three percentage points;

2.  Dismisses unanimously the remainder of the applicants’ claim for just satisfaction.

Done in English, and notified in writing on 16 September 2010, pursuant to Rule 77 §§ 2 and 3 of the Rules of Court.

Claudia Westerdiek Peer Lorenzen
Registrar President

In accordance with Article 45 § 2 of the Convention and Rule 74 § 2 of the Rules of Court, the separate opinion of Judge Kalaydjieva is annexed to this judgment.

P.L.

C.W.

PARTLY DISSENTING OPINION OF JUDGE KALAYDJIEVA

I fully subscribe to the conclusions reached in the principal judgment in the present case, which reflect the long history and regrettable history of state interference with the leadership of the Bulgarian Orthodox Church. The Court’s conclusions in this case come hardly as a surprise after the judgments of the Court in the cases of Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC] (no. 30985/96, ECHR 2000 XI) and of Supreme Holy Council of the Muslim Community v. Bulgaria (no. 39023/97, 16 December 2004), and Resolution 1390 (2004) of PACE in regard of the 2002 Denominations Act. In my view the absence of legal certainty and the events following the adoption the 2002 Denomination Act demonstrate a continuing potential risk that the “recognised”, rival or future candidate central leaders will remain equally vulnerable to the imposed preferences of each future government to step in power.

Having noted that the parties in the two present applications no. 412/03 and 35677/04, relied among other things, on arguments concerning the subject matter of other applications (see § 82 of the principal judgment), the Court examined all relevant information and concluded that “there has been a violation of Article 9 of the Convention, interpreted in the light of Article 11 (see § 160). In the operative part it held that “there has been a violation of Article 9 in respect of all applicants”, that is, the “applicant organisation” – the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church (Metropolitan Inokentiy) in the first of the joined applications no. 412/03 – and the six (remaining after the withdrawal of Mr. Balachev’s complaints) individual applicants in application no. 35677/04 who complained among other things, of their forceful eviction from the St. Paraskeva Church in Sofia in 2004.

In its principal judgment the Court did not specify its findings as to the victim status of the different applicants and/or the manner and the extent to which each of them was affected by any aspect of the generally described interference or how far they sustained distress and suffering as a result. These circumstances are the major elements scrutinized by the Court in the determination of the appropriate compensation in each individual case. I agree with the majority’s views and conclusions in rejecting the applicants’ claims for pecuniary damages including the restoration of a high number of temples, monasteries and other estates or their “market price”. I also fully share the view that the exceptional scale and the gravity of the sweeping measures of forced police evictions in the present case call for the determination of a higher amount to compensate the suffering sustained.

My misgivings concern some of the elements taken into consideration in the determination of the applicant’s suffering and their appropriate compensation. As correctly indicated “in previous similar cases concerning forced change of leadership of a religious community, [the Court] has awarded sums in respect of [resulting] non-pecuniary damage only to the ousted leaders or members of governing bodies”(see § 43 of the present judgment with further reference). Indeed, the Court defined such individuals as directly affected by a violation of “Article 9 interpreted in the light of Article 11 of the Convention” and has so far not interpreted Article 9 of the Convention to involve or guarantee an individual right to a preferred spiritual leader or a “right to a free choice of Church leadership” (see § 32). In my view – even if the rights of individual believers or followers of a certain spiritual leader under Article 9 may be considered affected by the authorities’ interference with their leadership, the level of their suffering may hardly be compared to that of the leaders concerned. I regret the fact that the majority failed to express their views on these aspects of the situation of the six individual applicants in Appl. no. 35677/04 and instead follow a logic which placed the compensation allegedly claimed by the first applicant organisation among the elements to determine the appropriate award for the different applicants.

It should be noted in the interest of fairness that in reality neither the “applicant organisation”, nor Metropolitan Inokentiy claimed compensation on behalf of other individual applicants in the present two or the 40 pending applications before the Court. “In particular [the applicants, or more precisely – their common legal represntative], formulated the following claims (see § 7 of the present judgment):… (v) EUR 1,000,000 for non-pecuniary damages in respect of the suffering caused to over 720 clergy members, staff and believers belonging to the applicant organization and the prejudice caused to the applicant organization itself. The 720 or more persons in question are applicants in the … mentioned cases of Pantusheva and Others and Asenova and Others, pending before the Court”. The first applicant also never claimed that it represented these individuals for the purposes of the Convention proceedings or within the meaning of any national or canonical rules. In my view the fact the applicants’ claims were formulated in such a global and imprecise manner may not be interpreted as a request by the first applicant on behalf of “all those who are affected”, or leading necessarily to the finding “that the applicant’s organisation’s claims are made on behalf of the religious community it leads” (see § 37 with reference to the above quoted § 7). Such a finding may also easily, but unfairly, leave the incorrect impression that the first applicant’s representative pursued personal financial interests at the expense of other individuals’ suffering. Even if indeed made (and it was not), an imprecisely formulated claim may neither bind the Court, nor substitute its reasoning in individualizing the suffering and the appropriate compensation of the applicants under Article 41 of the Convention.

While noting correctly the principle that “in previous cases [the Court] has awarded non-pecuniary damage only to ousted leaders or members of governing bodies” (see §§ 43 and 44), the majority considered that “the applicant organisation must be paid compensation in respect of non-pecuniary damage, as the leadership of all those who were affected” (§ 34) and that further on “there is no room for separate awards to the six applicants, since the leadership directly affected by the violation of Article 9 in the present case claimed compensation for the non-pecuniary damage suffered by the religious community it leads”.

Unlike in the case of “Hasan and Chaush”, where the Convention bodies discussed at length the two applicants’ victim status (Report of the Commission adopted on 26 October 1999), the manner in which they were affected by the impugned interference, their position as “active members of the religious community” and persons who “actively participated in religious life” and “continued to work facing enormous difficulties” as well as the distress suffered and the individual non-pecuniary damage sustained (see §§ 63, 119 and 121 of this judgment as well as the joint partly dissenting opinion of judges Tulkens, Casadevall, Bonello, Straznicka, Greve and Maruste), the majority in the present case failed to provide detailed views on the six applicants’ situation and redirected its consideration to the first applicant, relying on some similarity with the Court’s view on ecclesiastical bodies’ locus standi (§ 37). In my view that “an ecclesiastic body or religious body may, as such, exercise on behalf of its adherents the rights guaranteed by Article 9 of the Convention” – as found in Cha’are Shalom Ve Tsedek v. France [GC] (no. 27417/95, ECHR 2000 VII) – does not necessarily mean that the first applicant organisation did or could have successfully exercised the other individual applicant’s rights under Article 41. In my view the question in the present case was not whether the applicant organisation may claim the rights of its followers under Article 9, but the extent to which the declared violation of this provision affected each of the applicants or resulted in any distress or suffering, which calls for pecuniary compensation.

The observed collective determination of this compensation resembles a novel “class action” approach” and appears to unjustifiably “personify” the claimed individual sufferings by awarding a global compensation payable to “the leadership of all those affected”. The majority’s finding that “since the directly affected leadership claimed compensation for the religious community, there is no room for separate awards to individual applicants” (see § 45) is apparently equally applicable to “all those affected” and seems to summarily preempt the consideration of their complaints.

In my view the intended Solomonic solution of the original dispute between individuals and the authorities in fact transforms it into a dispute among the complaining community and redirects its resolution to its leader.

This impression is strongly supported by the fact that the majority awarded this global amount “for the benefit of the religious community” (see § 39) – a view that confronts the applicant Metropolitan Inokentiy with a bitter dilemma: whether to accept the unsolicited authorization to complete the exercise of the Court’s duty to determine an appropriate part of the obtained global award for each of “all those affected“, or – failing to do so in the absence of clear judicial guidelines – to use the award in providing a nation-wide mess of pottage for the entire “religious community” without distinguishing between his spiritual followers and opponents. In the circumstances of the present case it is questionable whether this generously proposed global solution does justice to the individual applicants, or in fact risks to further deepen the division amongst believers along new lines.

Публикувана в Блог

Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/kzd122-press-vk2.pdf

Текстът на решението на КЗД:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/KZDdecisionfull.pdf

Писмена защита от адв. Костов по преписката:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/pismena_zashtita-kzd_257-08.pdf

ВАЖНО! Допълнение към постинга от 29 юли, 2009 г.
Amicus Brief (Бележки в помощ на съда) от адв. Пиърс, превод от английски език:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/amicus_brief_257-2009-kzd-by-J.P_BG

Публикувана в Блог

http://www.dveri.bg/content/view/5177/48/

Сайтът съобщава за това, че в КЗД има православен богослов.

http://www.duma.bg/2007/0107/160107/obshtestvo/ob-1.html

Професорът по научен комунизъм и атеистична пропаганда Стойчо Йотов плаши читателите на в. Дума със “секти” в политиката.

http://www.bspbourgas.org/news-%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%20%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%20%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-info-780.html

А в този линк Българската социалистическа партия, бивши комунисти, – Бургас заявява, че “Секти зарибявали младежи. Наглостта на комунистите, които десетилетия тъпчеха християнството и всяко човешко религиозно чувсвто, и преследваха безмилостно хората с религиозна вяра, да твърдят в свой стар пропаганден стил същите лъжи, е трудна за проумяване и възприемане. Това поведение на бургаските комунисти е не само морално осъдително то е противозаконно. Цитираната статийка на практика представлява подбуждане към дискриминация на религиозна основа, в нарушение на чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация.

Но все пак делото на Християнски Център София бе спечелено пред Комисията за защита от дискриминация.
http://www.sofiadnes.com/modules.php?m=news&nid=10905

Интересна тенденция се появява в коментарите на анти-сектантите напоследък. В три отделни случая, публикувани в медиите регистрацията на дадено вероизповедание се изтъква като нищо не значещо за неговото лигитимиране като общество от хора, чиято вяра трябва да бъда зачитана. Вярата, нашата теза винаги е била такава, няма нищо общо с каквото и да било регистриране пред държавата или където и да е. Вярата е абсолютно, лично и ненакърним право, и не подлежи на лицензиране. Но явно и за тези, за които регистрацията би трябвало да значи нещо, тя не значи нищо.

Какво означава на дело това? Ако следвате нашата гледна точка: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра не подлежи на одобрение, тя си е ваша и вие имате пълна защита на конституцията и законите и без регистрация.

Ако следвате гледната точка на идеолозите анти-”сектанти”: и да се регистрирате и да не се регистрирате вашата вяра подлежи на преследване, обругаване и дискриминация, защото за тях вашата вяра е “нетрадиционна” и неудобна.

Тези три примера са изказванията на Панайотова пред в. Телеграф, на Стойчо Йотов пред в. Дума и описанията в писмото на Бургаската община и раздел на МВР.

Публикувана в Блог