"Проектозакон за детето – разговор с адв. д-р Виктор Костов" в предаването „Диалог с Иван Несторов“ на Хармония ТВ, 18 април, 2012 г. Гледайте видеото по-долу на тази страница.

На 20 април 2011 г., подписаната от представители на различни деноминации, неправителствени организации и правозащитници Декларация по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г. беше изпратена до няколко държавни органи и институции, сред които и Главния прокурор на РБ. Декларацията е приета и заведена по надлежния ред с входящ номер във Върховната касационна прокуратура на РБ, съобщи Информационният център на ВКП на РБ. „Свобода за всеки” следи развитието на казуса.

На 17 февруари, 2011 г. се състоя последното открито съдебно заседание пред петчленен състав на Върховния административен съд по делото, заведено от няколко жалбоподатели пред Комисията за защита от дискриминация срещу д-р Десислава Панайотова и в-к „Телеграф” за извършена дискриминация и тормоз на религиозна основа чрез публични изявления. Процедурата пред тази последна инстанция беше иницирана по искане на само един от първоначалните жалбоподатели. В съдебната зала се явиха адвокат-пълномощника на жалбоподателя Велислав Алтънов, процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация и заинтересованата страна д-р Панайотова със своя адвокат. След даване ход по същество, адвокатът на жалбоподателя представи писмена защита, и делото беше обявено за решаване в срок. Очаква се окончателното произнасяне на съда.

Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/kzd122-press-vk2.pdf

Текстът на решението на КЗД:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/KZDdecisionfull.pdf

Писмена защита от адв. Костов по преписката:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/pismena_zashtita-kzd_257-08.pdf

ВАЖНО! Допълнение към постинга от 29 юли, 2009 г.
Amicus Brief (Бележки в помощ на съда) от адв. Пиърс, превод от английски език:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/amicus_brief_257-2009-kzd-by-J.P_BG

На 9 април, 2009 г. в Комисията за защита от дискриминация, София, се проведе последното открито заседание по преписката заведена по жалба от 9 протестантски пастори и техните църкви срещу д-р Десислава Панайотова и в. “Телеграф”. Представител на вестника не се яви на заседанието. Панайотова предстваляваше себе си.

От страна на жалбоподателите присъстваха Калоян Курдоманов, пастор на ХЦ “Прелом”, София и Вили Алтънов, богослов и презвитер във Християнска вселенска и апостолска църква, София, представлявани от адв. В. Костов.

Страните и Комисията обсъдиха доказателства, представени преди заседанието, като представители на Комисията бяха особено настоятелни във въпросите си относно формуляр за членство в църква ХЦ Прелом. В края на заседанието страните представиха своите писмени защити, след кратко изложение на исканията си.

Адв. Костов заяви, съгласно чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация, искане към Комисията да предложи на законодателните органи отмяна на Закона за вероизповеданията като дискриминационен, както и на чл. 13, ал. 2 от конституцията, поради честото объркване на смисъла на православието като “традиционна” със “задължителна” за страната религия.

Решението ще бъде произнесено в законовия срок, който е 14 дни от провеждане на заседанието. 

Бележка: Това съобщение може да бъде ползвано без ограничения за прес-съобщения при изрично позовавне на оригиналния линк: http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=34 или на източника
www.center-religiousfreedom.com

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

Възможна ли е такава ситуация? По отношение на вярващите християни, които предоставят услуги на обществото да бъдат наложени санкции за това, че отказват да обслужат хомосексуалисти?

Това е казусът на семейство във Великобритания, което е отказало да предостави стая в своя семеен хостел (Bed & Breakfast). В съдебното решение, с което се налага обезщетение на всеки от хомосексуалистите от по 1800 паунда съдията дори се мотивира, като отбелязва, че правото на свобода на съвестта и вярата на семейството са нарушени. Но тъй като такъв е законът, да не се дискриминира срещу хомосексуалисти, то това било правилното решение.

В този случай виждаме, как правото на свобода на религията и съвестта се поставя на везните с  правото на хомосексуалистите да бъдат безусловно приети.  В името на “спазване на закона” се налагат нови морални норми на обществото, и особено над вярващи хора, с християнски морал – задължителността да бъдат приети хомосексуалистите като хора от различен етнос или религия. Тоест налице е законодателно наложена смяна на обществения морал. В новия морал добро е да не се обсъжда хомосексуализма и да не се коментира като извратеност или грях, дори от вярващите. Така се постига контрол над съвестта и убежденията на хората с християнски убеждения.

Ще имаме ли подобни казуси и в България? Въпрос на време. Единственото, което може би ще минимизира подобен случай тук е липсата на силна християнска традиция в страната след десетилетия насаждане на атеистичен мироглед и комунистически “морал”. Поради тази традиция общественото присъствие на християнската църква в обществения живот, законодателството и правораздаването е сведено до минимум. Протестантските и евангелски църкви са заклеймени като “секти” и са считани за незначителни в политическото и общественото влияние, а православната църква принципно страни от участие в съдебни дела (тъй като предпочита да използва връзките си с изпълнителната държавна власт).

Изолирането на гласа на християнската църква е минимизирано и с остатъчни законодателни норми от комунистическия режим, като неясната забрана за “ползване на религията за политически цели”. В тази ситуация налагането на законодателство, с което държавата да морализира и наложи на обществото безусловното приемане на хомосексуалния мироглед е лесно осъществимо. Не бива да забравяме и тоталният контрол на държавата над образованието. Възможно е децата още от петгодишни, възрастта на задължителното държавно обучение, да учат, че двамата татковци и две майки е точно толкова приемливо колкото и да имаш нормално семейство. Без право и възможност на алтернативна гледна точка и позиция.

На следния линк можете да чуете двайсетминутен дебат между Пол Коулмън, адвокат, и представител на хомосексуалистите по радио Би Би Си (на английски език). От дебата става ясно, че законите в защита на хомосексуалните права настояват за следното – може да си вярващ, но не можеш да изразяваш вярата си публично. (Сравнимо с позицията на атеистичния комунистически режим от близкото минало в България):

http://christianconcern.com/media/bbc-radio-5-live-debate-on-bb-case-with-paul-coleman

Вижте краткия дебат между представители на двете позиции по горния казус на долния линк (на английски език):

http://christianconcern.com/media/sky-news-andrea-minichiello-williams-debates-homosexual-bb-case