Две лесбийки чужденки, популяризирали своя казус в България – Кристина Палма и Мариама Диало, са на път да изискат френският закон за така наречения „еднополов брак“ да бъде приложен в България, въпреки българската Конституция, закони и традиция.

На практика и де юре залогът в това дело е суверенитетът на България в рамките на членството ѝ в Европейския съюз (ЕС).

Казус: правна страна и аргументи

Фактите по казуса са следните: Палма търси продължително или постоянно пребиваване в страната на основа „брак“ с френската гражданка Диало. Властите отказват, тъй като еднополовият брак не е признат за законен в българската Конституция и семейно право. Палма обжалва до Административен съд София-град, който се произнася в полза на същата и постановява Дирекция „Миграция“ да издаде нужното разрешение. Имиграционните власти обжалват решението пред Върховен административен съд (ВАС). Делото се гледа (при открити врати) на 13-ти май т.г. Съгласно закона ВАС следва да се произнесе в 30 дневен срок.

За отбелязване в този казус, известен в българските медии, е ниското качество в представянето на фактологията в редица от репортажите.[i]

Основният аргумент на лесбийката Палма, която е австралийска гражданка, е че в случая отказът от страна на Дирекция „Миграция“ да я допусне за продължително пребиваване в страната като „съпруга“ на Диало, която е френска гражданка, е в нарушение на Европейската директива, гарантираща свободно придвижване на граждани на ЕС в рамките на страните на Съюза. Тоест, като „член на семейството“ на френската гражданка, Палма твърди, че съгласно българския закон има право на продължително пребиваване, и това е така, ако тя законно може да бъде квалифицирана като „член на семейството на гражданин на ЕС“. Палма твърди, че е член на семейството на гражданката на ЕС Диало, защото имат брак, сключен законно във Франция. По тази причина, ако на нея ѝ бъде отказано продължително пребиваване, то това би било в нарушение на Европейската директива за свободно придвижване и на българския закон за чужденците европейци[ii]. Нарушението на Европейската директива би било по отношение на френската гражданка Диало, която поради отказа спрямо нейната „съпруга“ няма възможност да се установи в България, както директивата дава възможност.

Палма се аргументира с това, че бракът ѝ с Диало, сключен във Франция, е законен и трябва да бъде признат в България. Властите от друга страна поддържат, че българската Конституция и закони ще бъдат нарушени, ако признаят еднополов брак, сключен в чужда страна, макар и страна членка на ЕС.

В този спор българският съд трябва да отговори на въпроса: Дали френският закон за признаване на хомосексуален „брак“ има приоритет при прилагането му на българска територия и в нарушение на българската Конституция, според която бракът е между един мъж и една жена?

Делото Коман пред Съда на ЕС

Голяма част от аргументацията на Палма почива на казус пред Европейския съд, който се намира в Люксембург. Това е делото Коман срещу Румъния, в което г-н Коман, хомосексуалист с двойно гражданство – на Румъния и САЩ, сключва законен „еднополов брак“ с партньора си в Белгия. След сключване на еднополовия „брак“ двамата се преместват в Румъния, където искат постоянно пребиваване от румънските власти.[iii]  Отказът на Румъния да предостави постоянно пребиваване се позовава на презумпцията, че в тяхната конституция правото на брак е запазено за един мъж и една жена. Съдът в Люксембург обаче се позовава на споменатата европейска директива за свободно придвижване и твърди в решението си, че това право е нарушено, тъй като се пречи на свободното придвижване на румънеца Коман, който не е в състояние да се върне в родината си поради ограниченията, наложени на неговия „брачен“, според чуждото законодателство, партньор. Съдът на ЕС обаче не изисква Румъния да признае еднополовия „брак“ за законен, а просто да даде възможност на Коман да се завърне в родината си, като в същото време даде възможност на хомосексуалния му партньор да пребивава в страната, за да не се окаже, че свободното придвижване на Коман е ограничено поради отказа.

Тоест Съдът на ЕС в Люксембург не противопоставя правото на свободно придвижване на правото на страната членка да има свое суверенно законодателство, което да третира брака по хилядолетния, нормален и законен начин като такъв между мъж и жена. В същото време обаче настоява, че правото на свободно придвижване на граждани на ЕС включва някаква форма на разпознаване на чуждестранен еднополов „брак“ поради изискването на хомосексуалния партньор да бъде предоставено продължително право на пребиваване.

(В случая не случайно слагаме „съпруга“ и „брак“ в кавички, защото според българската Конституция и закон бракът между еднополови партньори е незаконен.)

Това „цепене на косъма“ в юридически смисъл е именно причината тези казуси да се появят. На базата на юридически и псевдоюридически пируети целта на двойките с хомосексуална практика е да принудят нормални законодателства, в които „консервативната“ идея е, че бракът е между мъж и жена, да възприемат идеята, че бракът може да бъде сключван между хора, практикуващи секс със същия пол.

Стратегия за правно разрушаване на традиционните представи за пол, брак и семейство

В по-генерален план през последните десетина години идеята зад цялото законодателство и съдебна практика в полза на войнстващия хомосексуализъм е, че няма морални ограничения, както и фактически такива, в практикуването на полови актове, че всичко е относително и обществото трябва да защитава всяко поведение в областта на сексуалните практики, дори и извращенията.[iv] Сексуалните сношения и отношения постепенно са трансформирани в публично право, тъй като са превърнати от въпрос на личен избор, свързан с религиозните традиции и обществения морал, в политическо-правна категория от нов тип, по нов образец на новоизобретени обществени норми, който очевидно цели да отрече и да заклейми ограниченията, налагани до този момент в обществото от естеството на човешката същност, фактите на биологията, традицията и религиозните норми. Ненормалното се налага за нормално, като бива закрепено в закони, приети от парламенти, и решения, прогласени от съдебната система.

Имайки предвид сравнително високопрофилното присъствие на Диало в страната[v] и появата ѝ и в предишни години в България като аташе на МВнР на Франция по правата на децата за Румъния, България и Молдова, можем в рамките на разумното да предположим, че този казус не е породен само от чисто човешкото желание на двете лесбийки да се установят в толерантното село Паламарца, където са радушно приети.[vi] Напротив, логично е да приемем, че целта е установяване на правен прецедент, резултатът от който да доведе до „нормализиране чрез легализиране“ на хомосексуални връзки, които да се наричат „брак“.

Още повече, публичните твърдения на лесбийската двойка и техния адвокат са именно в смисъл, че след като една страна в ЕС признава еднополовия брак, то няма причина всички останали да не го признаят (вж. също видеото в линка).[vii] Това е несъстоятелна правна логика, която само начално изглежда защитима.

В допълнение двойката настоява, че защитава човешките права. И тази кауза е съмнителна, след като „право на хомосексуален брак“ реално не съществува в нито един от основните документи, гарантиращи основни човешки права.[viii]

Според публично изнесените факти двойката е пребивавала преди и в Румъния, търсейки постоянно пребиваване за Палма на същите основания, но там тя била „вписана“ от властите като домашна помощница поради това, че румънският закон не признава брак между еднополови партньори.[ix] Следваща спирка – съседна България. В България АССГ се оказва съд, благосклонен към про-хомосексуален активизъм, и независимо от българските закони, конституция и дори едно внимателно тълкуване на европейското право, решава в полза признаването на чуждестранния еднополов „брак“ в България, като отменя отказа на миграционната служба.

Разбира се, в медиите не се спомена нито дума за безкомпромисните методи, с които държавно-политическият елит във Франция наложи със закон хомосексуалния "брак" през 2014 г. въпреки масовите протести в страната.[x] Протестиращите твърдяха, че държавата е против семейството и покварява младежта, като въвежда „джендърната теория“ за избор на пол от учениците в училищата. През 2018 г. Франция въведе закон, в който „възрастта на съгласие“ (възрастта, на която младо момче или момиче може да изразява валидно съгласие за сексуален акт) бе сведена на 15 години (който е пак по-консервативен от закона в България, в която възрастта е 14 г.).[xi] Можем да очакваме следващите закони за защита на децата от родителите им и от евентуално консервативното влияние, което едно нормално семейство би оказало върху желанието или натиска над един подрастващ младеж или девойка да експериментират с пола си.[xii]

Въпреки настояванията и външния натиск, основан на пропаганда и активизъм от про-хомосексуални активисти в посока пълно морално и сексуално разграждане и извратено тълкуване на теорията и практиката за човешките права, България има причина да не признае еднополовия „брак“. България е суверенна държава на народ с дългогодишни традиции и собствена Конституция и законодателство, което ясно дефинира семейните отношения, няма причина да ги измисля наново и до момента не се е поддало на истеричните опити на малцинствени, но влиятелни и щедро финансирани групи да проведат още един утопично-тираничен експеримент с българите и техните деца.

Възможен изход от делото

При едно положително решение в полза на Палма, и респективно на хомосексуалната двойка, то би имало ефект в страната, но и в други членки на ЕС, като прецедент по прилагане на европейската директива за свободно придвижване. Целта на това социално инженерство в случая е да бъдат пристиснати не толкова западните страни членки, в много от които е признат така нареченият „еднополов брак“, а източноевропейците, които сякаш по-усърдно защитават остатъците от християнската европейска цивилизация, или поне консервативните семейни ценности (нарочно не твърдим, че защитават християнството и християнската вяра).

Ако в казуса на Палма ВАС признае, и то на базата на френския закон, че отказът на Дирекция „Миграция“ да даде продължително или постоянно пребиваване на австралийката, защото е член на семейството на Диало, това ще означава, че френският закон за въвеждане на еднополов брак във Франция има по-голяма сила от българската Конституция, която е основен закон на България и българското семейно законодателство.

Тогава следва да повторим поставения въпрос, но вече в по-мащабния му вид: ако българската Конституция е по-маловажна от даден френски закон, не е ли България васална територия на Франция?

В никакъв случай подчиняването на една страна членка на законите на друга не е целта на европейското право. Такова изискване по Европейската директива за свободно придвижване и съгласно казуса Коман пред Съда на ЕС няма. И директивата, и Съдът на ЕС в решението си по делото Коман не отричат правото на суверенно и независимо уреждане на въпроса за това кой брак е законен  в страните членки.

В тази връзка единствено правилното решение на ВАС е да реши делото в полза българските власти и да запази националния суверенитет в областта на брака и семейните отношения. Допускането на Палма до продължително или постоянно пребиваване следва да стане на друго основание, предвидено в закона, но в никакъв случай на основание зачитането на противоконституционен брак, сключен в чужда страна.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Бележки                            

[i] Един пример е медийното твърдение, че Кристина Палма е „българка“ (вж. http://lifebg.net/204101/). В такъв случай остава неясно защо Палма би искала продължително пребиваване в България, вместо да ползва правата си съгласно българското си гражданство. Втора груба неточност тиражирана в някои сайтове е, че Палма била завела дело в Люксембург. Няма такова заведено дело. Делото е в България по реда на обжалване на административни актове и към момента се намира в крайната си фаза, в очакване на решение на Върховен административен съд.

[ii] Пълното наименование на закона е Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

[iii] Giesela Ruehl. The “Coman” Case (C-673/16): Some reflections from the point of view of private international law. http://conflictoflaws.net/2018/the-coman-case-c-673-16-some-reflections-from-the-point-of-view-of-private-international-law/. July 2, 2018.

[iv] 27 страни от около 220 юрисдикции в света са узаконили еднополовия „брак“. Виж списъка тук: Business Insider. The 27 countries around the world where same-sex marriage is legal.

 https://www.businessinsider.com/where-is-same-sex-marriage-legal-world-2017-11. May 17, 2019.

[v] Дарик Радио. Делегация от Франция провери как се отнасяме към децата си.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/delegaciq-ot-franciq-proveri-kak-se-otnasqme-kym-decata-si-1069112. 11 април 2013 г. Последен достъп: 20.05.2019 г.

[vi] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки избра село до Попово“. https://www.vesti.bg/bulgaria/zashto-semejstvo-lesbijki-izbra-selo-do-popovo-6084175. 5 юли 2018 г.

[vii] https://btvnovinite.bg/bulgaria/balgarski-sad-prizna-gej-brak-za-validen-za-parvi-pat.html

[viii] Този факт не пречи на младежката ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и организация „Действие“ да представя казуса като борба за правда и равенство – вж. тук: https://bit.ly/2K8neTx.

[ix] Николай Киров. „Защо семейство лесбийки...“.

[x] Някои от линковете водят към интернет страници на английски език.

[xi] Тоест сексуален акт с лице под тази възраст се счита за изнасилване. Вж.: BBC. France to set legal age of sexual consent at 15. https://www.bbc.com/news/world-europe-43300313. March 6, 2018. За сравнение, възрастта на съгласие за сексуален акт в България е 14 г.

[xii] Според нас тази тенденция към едно бъдещо узаконяване на все по-ниска възраст на съгласие, дори до точка на узаконяване на педофилията и пълното обезсмисляне на брака като социална институция, ще се запази. Крайната точка на такава тенденция би била пълното обществено морално разложение, освен ако няма демонстрация на здрав разум у властите за стопиране на крайните и публични прояви на сексуална извратеност, промоцирани под предлог за защита на равенството и човешките права. За сравнение обаче ще посочим, че възрастта за съгласие в България – 14 г. – е сред най-ниските, както е и в страните Италия, Германия, Австрия, Унгария, Естония, Сърбия, Македония, Албания. В останалите европейски страни възрастта е 15 или 16 г. В много щати на САЩ тя е 16 г., а в някои щати – дори 18 г. (Калифорния, Флорида, Арканзас, Ню Йорк, Тенеси и др.).

Публикувана в Блог
Четвъртък, 14 Февруари 2013 09:28

Алтернатива ли е домашното обучение?

Алтернатива ли е домашното обучение?   слушайте разговора по темата в предаването „Какво се случва“ на БНР, програма Христо Ботев, 12 февруари, 2013 г.

Участници в дискусията са: пастор Явор Костов  активист в Свобода за всеки, Радослава Петкова  родител, и Ралица Димитрова  автор на документалния филм "Аз съм домашен ученик".

Публикувана в Блог
Статия от уебсайта на Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA) за казуса на Доминик Йохансон в Швеция: Parents of Boy Seized by State Hopeful after Favorable Court Ruling - англ.

Издаденото от шведския районен съд решение, което постановява, че родителските права на Ани и Кристер Йохансон няма да бъдат преустановени, представлява сериозен пробив. В своето подробно становище от 23 страници съдът отбелязва, че не може да пренебрегне единодушните и обширни свидетелства от първа ръка, дадени от приятели, семейството и други, че Доминик Йохансон е получил подходящи грижи от родителите си, преди да бъде отнет от шведските власти на 26 юни, 2009 година.

Момчето и родителите му са били на борда на джетлайнер, когато минути преди заминаването им от Швеция за родината на Ани - Индия, Доминик е бил отведен. Властите оправдат действието си с изтъкването на факта, че Доминик е домашно образоващ се ученик. Оттогава семейството е предприело редица съдебни искове, като преди да се стигне дотук, е загубило по всички от тях.

Госпожа Руби Харолд-Кльосон, адвокат по делото, заявява, че това е голям напредък.

"Аз съм безкрайно обнадеждена!", казва Кльосон. "В продължение на три години в ръцете на шведските власти това семейство понесе ужасно страдание. Нямаше проява на справедливост от страна на шведската съдебна система – до този момент. Социалните работници и властите в Готланд превърнаха живота им в кошмар без никакво основание. Много съм доволна, че районният съд най-накрая прозря цялата необоснованост на случая и постанови решение изцяло в полза на семейство Йохансон."

Майкъл Донъли, адвокат и директор на отдел „Международни въпроси“ на Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA) следи казуса отблизо.Той отбеляза решението с голямо задоволство.

Най-после справедливост

"Това е изключителен ден за семейство Йохансон", казва Донъли. "HSLDA и Алианс за правна защита ги подкрепя, откакто шведските власти им взеха детето, което беше гротескна злоупотреба с човешките им права. Доминик все още не е върнат у дома, но всички имаме надеждата, че това скоро ще стане."

Основателят и председател на HSLDA Майкъл П. Фарис призова шведските власти да предприемат незабавни действия: "В този случай шведските власти нарушиха редица основни човешки права семейството, признати от различни международни договори и конвенции. Справедливостта изисква незабавен отговор, като шведските власти са длъжни веднага да върнат Доминик на родителите му ".

По-рано HSLDA и Алианса за правна защита (ADF) подадоха жалба до Европейския съд по правата на човека. Същата наскоро беше отхвърлена. Роджър Кишка, адвокат от ADF, работил по случая, е окуражен от това ново решение на районния съд.

"След три години на раздяла се надяваме, че шведските власти ще предприемат бързи действия за възстановяване на семейството в съответствие с постановеното благоприятно решение на съда", казва той. "В делото пред Европейския съд по правата на човека правата на семейство Йохансон бяха грубо нарушени. Надяваме се, че Европейският съд ще преразгледа отхвърлянето на жалбата в светлината на тези обстоятелства и ще види, че е извършено правосъдие ".

Ново начало

Решението може да проправи пътя за възстановяване на семейството, въпреки че в настоящия случай пред районния съд беше поставен въпросът дали родителските права на семейство Йохансон ще бъдат преустановени или не. През декември 2011 г. семейството подаде молба до Семейния съд, разглеждащ случая със социалните служби, за да поиска преразглеждане на заповедта, с която на Доминик е даден на приемни родители. Шведското законодателство изисква такова действие да се извърши в рамките на четири месеца, но то е направено изцяло извън този срок, без никакво действие от страна на съда или на социалните работници. Адвокатът на Йохансон се надява това да е началото на края на кошмара на семейството.

"Ще искаме от съда незабавното връщане на Доминик Йохансон на родителите му. С оглед на изложеното в съдебното решение, не може да има никакво оправдание семейството да продължава да бъде държано разделено ", каза Харолд-Кльосон.

Кристер Йохансон каза на HSLDA, че усеща как нещата окончателно биха могли да се обърнат в негова полза.

"Чувството за победа е хубаво", казва бащата на Доминик. "Социалните власти бяха близко до победата през последните три години. Много е важно, че спечелихме, защото ако не бяхме, щяхме завинаги да загубим единственото си дете. Истинско беззаконие е да държиш едно семейство разделено за дълго без основателна причина."

Според Йохансон, здравето на сина му се е влошило, откакто е предаден на приемна грижа.

"Това е отвратителна правна игра. Бюрократите не искат да видят голямата картина. Преди Доминик беше здрав, но откакто го взеха, здравето му се влоши. "

Един преглед на медицинското досие на Доминик показва, че е имал здравни проблеми, откакто е при приемни родители. Адвокатът на семейство Йохансон съобщи, че експертните показания, дадени по случая от Тревър Арчър - психолог и професор, сочат, че за здравето и благополучието на Доминик най-добре би било той да бъде върнат на родителите си веднага.

Благодарност

Господин Йохансон изрази своята благодарност за подкрепата, оказана на семейството му.

"Не мисля, че щяхме да сме тук днес, ако не беше подкрепата на хиляди хора чрез имейли, телефонни обаждания и писма", казва той. "Знаем, че много хора обръщат внимание на това, и сме толкова благодарни за тяхната постоянна и вярна подкрепа. Изказваме благодарност на всички наши поддръжници!"

От името на семейството, Донъли призова за незабавни действия.

"Хиляди семейства подкрепиха семейство Йохансон с писма и имейли, и с молитва и загриженост. Сега е време за всички заинтересовани поддръжници да призоват социалните власти в Готланд да направят правилното нещо – да върнат незабавно Доминик на родителите му!"
Публикувана в Блог
Пастор обвинен в престъпление спрямо дете заради домашно образование (англ.)

Писмо до негово превъзходителство премиер министъра Бойко Борисов от Майкъл Донъли - директор по международните въпроси в Асоциация за правна защита на домашното образование – HSLDA (англ.)

Българските власти преследват пастор заради домашно образование (англ.)

Нападнаха протестантски пастор и семейството му

Петиция в подкрепа на Явор Костов и семейството му срещу административния произвол на „Закрила на детето” – Видин

Аргументи против Проекта за Закон за детето и споменаване на казуса във Видин в разговор с адв. Виктор Костов и Анелия Тонева – І-ва част; ІІ-ра част

Затвор до 3 г. грози баща, спрял сина си от училище - Отказът от държавното училище идва след системно насилие над детето от съученици 

Изпратете писма до институциите във Видин в подкрепа на Явор Костов и семейството му

Описание на казуса „Закрила на детето” – Видин срещу Явор Костов и семейството
Публикувана в Блог
На 31 май бе проведен втори разпит на член от семейството на Явор Костов. В присъствието на бащата бе разпитан Филип Яворов Костов, малолетен. Разпитът бе проведен в помещенията на полицията във Видин. Преписката под № 7251/2012 г. е образувана по искане на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – Видин. Съгласно предварителна информация „Закрила на детето” – Видин искат от прокуратурата повдигане на обвинение по чл. 182 от НК срещу Явор Костов. Същият е отписал детето си от държавното училище заради извършвано там системно насилие над него. Няма данни за насилие над детето в семейството, но има данни за насилие над детето в училище. „Закрила на детето” настояват детето да бъде върнато в училище от родителите. Според тях училището е среда на насилие, в която училищната администрация не може да гарантира сигурността на детето. Според „Закрила на детето”-Видин то е „в риск” не заради упражненото срещу него насилие в училище, а поради факта, че родителите са го отписали от държавното училище. „Закрила на детето”- Видин се позовават на сега действащия Закон за закрила на детето. Точни данни за искането в преписката нямаме поради отказ на РУП - Видин същата и данни по нея да бъдат предоставени на адвоката на г-н Явор Костов. Районна прокуратура – Видин също отказа да постанови предоставяне на преписката на адвоката на Явор Костов, което е нарушение на закона, конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.


Публикувана в Блог
Извънредно съобщение на „Свобода за всеки”!!!

Явор Костов е поет, автор, музикант и пастор на малка протестантска църква във Видин. Той е един от водещите активисти в „Свобода за всеки” – просветителска и правозащитна неправителствена организация, която бе в основата на опозицията срещу антисемейния проект за Закон за детето.

Кратко описание на случая: през м. Февруари поради насилие от съученици п-р Костов отписва сина си от държавното училище във Видин. Решава да му спести стреса на държавната образователна система и започва домашно обучение, като проучва възможността за дистанционно обучение по международна програма. Социалните служби „Отдел закрила на детето” се свързват с п-р Костов и настояват синът му да бъде записан отново в училище, защото ще последват големи глоби. Настояват и за среща на социалния работник насаме с детето насаме. Настояват да влязат в жилището на г-н Костов, за да огледат „условията, в които живее детето”. П-р Костов настоява на основното си право на неприкосновеност на жилището и семейният живот и отказва да допусне социалните работници да се намесят в живота на детето и на семейството му.

През април отдел „Закрила на детето” завежда преписка в прокуратурата срещу п-р Костов под предлог, че има данни за извършено престъпление от него по чл. 182 от НК – срещу родител, оставил детето си без надзор и грижи, от което са последвали тежки последици за детето. Вместо да се придържа към правомощията си по Закона за закрила на детето, по който производството е изцяло административно, ОЗД-Видин цели да повдигне наказателно преследване срещу п-р Костов въпреки пълното отсъствие на данни за извършено престъпление от него. Напротив, той като баща е направил всичко възможно да предпази сина си от насилието, упражнено върху него в училище.

Произволното и превратно упражняване на власт не спира до ОЗД. П-р Костов е призован на 28 май като „свидетел” по полицейската проверка, извършвана по повод образуваната прокурорска преписка, но в нарушение на закона, заедно с личната си карта, според призовката, той трябвало да води в полицията и 13–годишния си син, за когото няма призовка. По време на разпита единият от разпитващите двама полицейски служители обяснява на п-р Костов, че по чл. 182 той щял да изтърпи наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание, с което на практика го третира като извършител. По-късно на същия ден на адвокатът на п-р Костов прави опит да се запознае с преписката, за да организира защитата на доверителя си. Служителите на МВР - РУП Видин отказват да дадат информация, както и да предоставят самата преписка, нарушавайки конституционното му право на защита.

Явор Костов е автор, обществено известен с християнската си дейност и противопоставяне на проекта за законодателство, насочено срещу семейството и семейните ценности. Гореописаната злоупотреба с власт от страна на държавните органи – социалните служби във Видин и полицията - са пряка заплаха за законността и правовия ред в едно демократично общество. Защитата на п-р Костов заведе жалба по преписката с искане за прекратяването. 

Подкрепете п-р Костов и правото на семейството му да отглежда и възпитава децата си без обвинения в престъпление заради това от социалните служби и държавните органи, като изпратите имейл на:

ОД на полиция Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Служба „Социално подпомагане”, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Отдел „Закрила на детето” Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Регионален инспекторат по образованието, Видин - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Публикувана в Блог

"Проектозакон за детето – разговор с адв. д-р Виктор Костов" в предаването „Диалог с Иван Несторов“ на Хармония ТВ, 18 април, 2012 г. Гледайте видеото по-долу на тази страница.

Публикувана в Блог

На 20 април 2011 г., подписаната от представители на различни деноминации, неправителствени организации и правозащитници Декларация по повод нападение над религиозна общност в Бургас на 17 април 2011 г. беше изпратена до няколко държавни органи и институции, сред които и Главния прокурор на РБ. Декларацията е приета и заведена по надлежния ред с входящ номер във Върховната касационна прокуратура на РБ, съобщи Информационният център на ВКП на РБ. „Свобода за всеки” следи развитието на казуса.

Публикувана в Блог

На 17 февруари, 2011 г. се състоя последното открито съдебно заседание пред петчленен състав на Върховния административен съд по делото, заведено от няколко жалбоподатели пред Комисията за защита от дискриминация срещу д-р Десислава Панайотова и в-к „Телеграф” за извършена дискриминация и тормоз на религиозна основа чрез публични изявления. Процедурата пред тази последна инстанция беше иницирана по искане на само един от първоначалните жалбоподатели. В съдебната зала се явиха адвокат-пълномощника на жалбоподателя Велислав Алтънов, процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация и заинтересованата страна д-р Панайотова със своя адвокат. След даване ход по същество, адвокатът на жалбоподателя представи писмена защита, и делото беше обявено за решаване в срок. Очаква се окончателното произнасяне на съда.

Публикувана в Блог

Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/kzd122-press-vk2.pdf

Текстът на решението на КЗД:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/KZDdecisionfull.pdf

Писмена защита от адв. Костов по преписката:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/pismena_zashtita-kzd_257-08.pdf

ВАЖНО! Допълнение към постинга от 29 юли, 2009 г.
Amicus Brief (Бележки в помощ на съда) от адв. Пиърс, превод от английски език:
http://www.center-religiousfreedom.com/blimgs/amicus_brief_257-2009-kzd-by-J.P_BG

Публикувана в Блог

На 9 април, 2009 г. в Комисията за защита от дискриминация, София, се проведе последното открито заседание по преписката заведена по жалба от 9 протестантски пастори и техните църкви срещу д-р Десислава Панайотова и в. “Телеграф”. Представител на вестника не се яви на заседанието. Панайотова предстваляваше себе си.

От страна на жалбоподателите присъстваха Калоян Курдоманов, пастор на ХЦ “Прелом”, София и Вили Алтънов, богослов и презвитер във Християнска вселенска и апостолска църква, София, представлявани от адв. В. Костов.

Страните и Комисията обсъдиха доказателства, представени преди заседанието, като представители на Комисията бяха особено настоятелни във въпросите си относно формуляр за членство в църква ХЦ Прелом. В края на заседанието страните представиха своите писмени защити, след кратко изложение на исканията си.

Адв. Костов заяви, съгласно чл. 47, т. 6 от Закона за защита от дискриминация, искане към Комисията да предложи на законодателните органи отмяна на Закона за вероизповеданията като дискриминационен, както и на чл. 13, ал. 2 от конституцията, поради честото объркване на смисъла на православието като “традиционна” със “задължителна” за страната религия.

Решението ще бъде произнесено в законовия срок, който е 14 дни от провеждане на заседанието. 

Бележка: Това съобщение може да бъде ползвано без ограничения за прес-съобщения при изрично позовавне на оригиналния линк: http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=34 или на източника
www.center-religiousfreedom.com

Публикувана в Блог

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Публикувана в Блог

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

Публикувана в Блог

Възможна ли е такава ситуация? По отношение на вярващите християни, които предоставят услуги на обществото да бъдат наложени санкции за това, че отказват да обслужат хомосексуалисти?

Това е казусът на семейство във Великобритания, което е отказало да предостави стая в своя семеен хостел (Bed & Breakfast). В съдебното решение, с което се налага обезщетение на всеки от хомосексуалистите от по 1800 паунда съдията дори се мотивира, като отбелязва, че правото на свобода на съвестта и вярата на семейството са нарушени. Но тъй като такъв е законът, да не се дискриминира срещу хомосексуалисти, то това било правилното решение.

В този случай виждаме, как правото на свобода на религията и съвестта се поставя на везните с  правото на хомосексуалистите да бъдат безусловно приети.  В името на “спазване на закона” се налагат нови морални норми на обществото, и особено над вярващи хора, с християнски морал – задължителността да бъдат приети хомосексуалистите като хора от различен етнос или религия. Тоест налице е законодателно наложена смяна на обществения морал. В новия морал добро е да не се обсъжда хомосексуализма и да не се коментира като извратеност или грях, дори от вярващите. Така се постига контрол над съвестта и убежденията на хората с християнски убеждения.

Ще имаме ли подобни казуси и в България? Въпрос на време. Единственото, което може би ще минимизира подобен случай тук е липсата на силна християнска традиция в страната след десетилетия насаждане на атеистичен мироглед и комунистически “морал”. Поради тази традиция общественото присъствие на християнската църква в обществения живот, законодателството и правораздаването е сведено до минимум. Протестантските и евангелски църкви са заклеймени като “секти” и са считани за незначителни в политическото и общественото влияние, а православната църква принципно страни от участие в съдебни дела (тъй като предпочита да използва връзките си с изпълнителната държавна власт).

Изолирането на гласа на християнската църква е минимизирано и с остатъчни законодателни норми от комунистическия режим, като неясната забрана за “ползване на религията за политически цели”. В тази ситуация налагането на законодателство, с което държавата да морализира и наложи на обществото безусловното приемане на хомосексуалния мироглед е лесно осъществимо. Не бива да забравяме и тоталният контрол на държавата над образованието. Възможно е децата още от петгодишни, възрастта на задължителното държавно обучение, да учат, че двамата татковци и две майки е точно толкова приемливо колкото и да имаш нормално семейство. Без право и възможност на алтернативна гледна точка и позиция.

На следния линк можете да чуете двайсетминутен дебат между Пол Коулмън, адвокат, и представител на хомосексуалистите по радио Би Би Си (на английски език). От дебата става ясно, че законите в защита на хомосексуалните права настояват за следното – може да си вярващ, но не можеш да изразяваш вярата си публично. (Сравнимо с позицията на атеистичния комунистически режим от близкото минало в България):

http://christianconcern.com/media/bbc-radio-5-live-debate-on-bb-case-with-paul-coleman

Вижте краткия дебат между представители на двете позиции по горния казус на долния линк (на английски език):

http://christianconcern.com/media/sky-news-andrea-minichiello-williams-debates-homosexual-bb-case

Публикувана в Блог