До всички почтени членове на СЕПЦ
в Република България,
които отхвърлят сътрудничеството с ДС
и го признават като предателство
спрямо Христовата Църква

Отворено писмо на П-р Вениамин Пеев

ОТВОРЕНО ПИСМО
П-р Вениамин Пеев, доктор по философия (НБУ)

УВАЖАЕМИ СЕСТРИ И БРАТЯ!

С недоумение прочетох “Становището на Ръководството на СЕПЦ в България относно “отварянето на досиетата” на духовни служители” (изх. №415/12.12.2011), подписано от председателя на СЕПЦ п-р Иван Врачев. Вземам отношение по въпроса, въпреки че съм държан целенасочено настрани от духовните и административните дела на Съюза от п-р Виктор Вирчев и ченгетата в Съюзното ръководство, защото те не желаят да имат коректив за своите престъпления в мое лице. Основанието ми да взема отношение е: 1) моят дядо Пею Стоянов Чифудов (1897-1973) е един от учредителите на Съюза от самото му начало; 2) баща ми Тимотей Пеев Стоянов (1926-2010) премина целия си живот като петдесятен вярващ и се пенсионира като пастир на СЕПЦ; 3) родих се в петдесятно семейство и служих 10 години като пастир на СЕПЦ преди заминаването си в чужбина, бях председател на реформаторския Събор в Ямбол през 1989 г. и никога не съм прекъсвал духовното си общение с истинските петдесятни вярващи у нас.

Недоумението ми е породено от следните драстични неистини, които се съдържат в това ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ.

Първата драстична неистина е, че Съюзът на ЕПЦ “направи решителна стъпка към разграничаване от тоталитарното минало и за пълно прекъсване на контрола от страна на структурите на бившата Държавна сигурност върху живота и служението на църквите”. Това е неистина по следните причини:

(1) На Събора в Ямбол, на който бях председател, току-що избраният председател на СЕПЦ п-р Виктор Вирчев направи опит да съхрани участието на п-р Диньо Желев в Съюзното ръководство, въпреки че се знаеше за неговата обвързаност със службите. Онези, които помнят събитието, ще си спомнят, че публично нарекох Вирчев “фурнаджийска лопата”, с което обявих разграничаването си от политиката на връщане назад към тоталитарното и ченгеларско минало на Съюза. Именно тогава, въпреки че бях предложен за член на Ръководството, аз отказах, защото ми стана ясно, че Дирекцията на изповеданията и ДС стоят зад п-р Вирчев и още неколцина млади ченгета, които известно време продължиха да тровят духовната атмосфера в Съюза. Подчертавам:

1) Диньо Желев бе запазен от п-р Вирчев и той още дълго време пастируваше в СЕПЦ;

2) Сред младите пастори имаше хора, които влязоха в ръководството, въпреки че бяха силно обвързани още преди 1989 г. с ДС;

3) В Ръководството влязоха и такива, които по потомствена линия бяха обвързани с ДС, защото бяха синове на пастори-ченгета;

4) Пастори, обвързани с ДС по т. 2) и 3), има и досега в Съюзното ръководство. Надявам се моите мислещи читатели да са се убедили, че “решителната стъпка за разграничаване от тоталитарното минало” въобще не е направена до ден-днешен! Тогава кого се опитва да заблуждава п-р Иван Врачев?

(2) Има обаче още една причина да твърдя, че настоящото Ръководство не се е разграничило от миналото. В СЕПЦ продължава приемствеността на пасторите-ченгета като един НЕПИСАН ЗАКОН. Ръководството мълчи за пагубната обвързаност с комунистическите структури на председателите: п-р Иван Зарев, п-р Диньо Желев и п-р Виктор Вирчев. Нека споделя няколко наблюдения за тези лица.

П-р Ив. Зарев. Когато Ръководството ме назначаваше за проповедник в ЕПЦ-Русе, Зарев ме инструктира насаме да бъда “лоялен към властта” и “да не проповядвам по теми, които са оскърбителни за другарите”. Само по този начин съм щял “да се пенсионирам като пастир”. Лоялността той разбираше като доносничество, а неоскърбителното проповядване – като избягване темите за грях, покаяние и ад. По същия начин той инструктираше и останалите млади проповедници. Слава Богу, не всички го послушахме! Ще прибавя само един знаменателен факт. Тъй като съм бил един от най-ревностните инициатори за евангелската просвета в СЕПЦ, имах възможност да уговоря в средата на 80-те години задочно обучение на българи в законно съществуващата руска баптистка семинария в Москва. Бе необходимо само съгласието на председателя на Съюза. Споделих постигнатото със Зарев, защото го смятах за по-надежден от Желев. Когато чу това от мен, той се разкрещя и ме заплаши с преустановяване на пастирското ми служение, въпреки че самият той ме бе ръкоположил и даваше вид на човек, който обича богословското образование. Затова поех личното си богословско развитие и израстване в свои ръце и с Божие благословение!

П-р Д. Желев. Той извърши “безкръвен” преврат срещу Зарев с помощта на Комитета и ДС. Желев не бе избран, а лансиран от тях. Той вкара най-много ченгета в бившото Ръководство, някои от които дори не бяха служили самостоятелно преди това в църкви. Тази ченгеларска инициатива бе предприета преди и по времето на процеса срещу п-р Георги Тодоров и другите евангелски мъченици за чистата вяра. Твърдя, че високите служби на повечето членове на Ръководството тогава бяха “откупени” с обвързаност със службите. Това е петдесетната “симония”. Желев многократно ми е натяквал, че ако не пиша “доклади на другарите”, няма да изляза в капиталистическа страна, което действително не ми се удаде до 1989 г. Зарев и Желев положиха основите на една специфична форма на религиозен шпионаж спрямо дейностите на църковни организации извън страната. Чувал съм, че следствие на такива доноснически писания до известна степен бе процесът срещу п-р Г. Тодоров и още четирима петдесятни вярващи. Това обаче е “кървава” дейност! “Прегорелите съвести”, за които говори ап. Павел, направиха всичко възможно този процес да бъде изпратен в забвение след 1989 г.

П-р В. Вирчев. Той е детето-чудо в предателско-председателската поредица. Започнал като незначителен проповедник в гр. Перник по времето на п-р А. Динов, Вирчев бе изстрелян шеметно в най-голямата и отговорна ЕПЦ-Бургас. Две обстоятелства ми правят впечатление: 1) изгонването от Перник на баща ми п-р Тимотей Стоянов, който отказа да сътрудничи на ДС, и замяната му с “детето-чудо” Вирчев и 2) уволнението на п-р П. Гурбалов в Бургас и замяната му пак с това “дете-чудо”. Твърде любопитен факт е, че Вирчев влезе твърде рано в ченгеларското Ръководство на СЕПЦ и бе един от несменяемите адютанти на Зарев и Желев в чужбина, като се има предвид, че той не знае западни езици. Разбира се, след връщанията му от “екскурзиите” никой от нас, неговите колеги, не научаваше насърчителни подробности за това, какво е ставало там. Твърдя, че участниците при такива “командировки” носеха информация на извънцърковни представители и институции. Не е за пренебрегване фактът, че след заминаването си от Бургас Вирчев енергично се потруди на негово място да бъде поставено едно от настоящите ченгета в Ръководството на СЕПЦ. Не е ли това политиката на ченгеларската приемственост на всички нива?

Втората драстична неистина е твърдението в “Становището”, че доказаните ченгета в СЕПЦ “никога не са търсили доброволно контакти с ДС, а всичките им контакти са били принудителни”. Ако някой си е вършил прецизно работата по онова време, това бяха именно служителите на ДС. Те не използваха насилствени методи, те просто се възползваха от глупостта и страхливостта на онези, които им станаха сътрудници. Когато сам влезеш в бърлогата на вълка, не се оплаквай, че ти ръмжи и оголва зъби! В България има много достойни служители от онова време, които пострадаха, защото всички държавни структури съдействаха на ДС, но те пострадаха поради залавяне в “нарушения” на комунистическите закони, т. е. отказваха да сътрудничат. Аз също съм отказвал да сътруднича, но благодаря Богу, съм използвал “хитростта на змиите и беззлобието на гълъбите”, та затова съм останал цял. Моите лишения и страдания са причинени от други и най-вече – от “братята-ченгета”!

Третата – и най-сериозна неистина е, че пасторите-ченгета “никога не са давали информация в ущърб на църквата или поради която някой да пострада”. Ако п-р Ив. Врачев се е подписал под тази отвратителна лъжа, трябва публично и писмено да се покае за това! Защо тогава бяха уволнявани или изселвани достойни пастири в СЕПЦ като Едуард Куриян, Стойчо Купенов, Младен Младенов, Георги Тодоров и др.? Кой ги клеветеше за тяхната твърдост за Христа пред властите, ако не собствените им колеги? Кой затваряше църкви и не пращаше служители в тях? Аз лично ще дам пример с църквата в гр. Бяла, Русенско, която беше затворена по времето на Зарев и той не пожела да защити почтения й служител. А колко много такива случаи има из страната? А кои свидетелстваха срещу п-р Г. Тодоров, дяк. Натанаил Цачев и останалите подсъдими? Не помнят ли хората от моето поколение как бе отразен процесът във вестници като “Отечествен фронт”? Трябва ли да забравим подлостта на цялото тогавашно Ръководство, което буквално хвърли на вълците такъв прекрасен пастир като Г. Тодоров? За какво платиха с живота си п-р Тодоров и дяк. Цачев? – За да ни снабдяват с Библии, песнарки и християнска литература! Недоумявам как не се изобличават някои днес, когато държат в ръце Библия или песнарка, които са откупени с кръвта на тези наши братя!? Има само един отговор – такива са люде “с прегоряла съвест”.

Скъпи приятели! Становището на СЕПЦ, подписано от председателя му п-р Ив. Врачев, доказва, че СЕПЦ днес е един исполин, който е съставен от “пръст и желязо”. По-лошо обаче е това, че и днешното Ръководство предпочита да оневини и запази калта! А поради калта желязото на истинската духовност корозира и никакви жонгльорства не могат да прикриват тази истина. Изходът е само един: очистване и изхвърляне на пръстта! Такава е волята Божия, такъв е примерът на реформаторите, такова е желанието на почтените вярващи днес!

Извадки от “СТРАТЕГИЯ ЗА ПРАВОСЛАВНО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС”

Правописът бе частично редактиран, за да бъде документът разбираем и четим:

 Във раздел 2, представляващ анализ на силните страни в правослаизирането на несалението в община Бургас, документът отбелязва покровителственото отношение на местната държавна власт към православието:

 Силни страни са:
- ръководството на Община Бургас подкрепя всяка инициатива, носеща духа и традицията на светото Православие в България
- съществува методическа,учебно-помощна литература за изучаване на предмета
- участие на православното духовенство в училищните ритуали. (Стр. 3)

 Като недостатък в степента на одържавяване на православието Стратегията отбелязва:

 - отсъствие на пълноценен православен мироглед на обществото
- прекалена толерантност към новопоявилите се религиозни движения,които имат користни цели (стр. 3-4)

 Централизирането на плана за развитие на православната култура и образование зависи от съвместните усилия на Община Бургас, ръководствата на училищата и детските градини, цялата интелектуална общност и бургаското гражданство.Обединени от високодуховната ортодоксална идея, с общи усилия е необходимо да се постигнат поставените цели и задачи по-нататък. (Стр. 4)

 Целите на стратегията сами по себе си говорят за прокарване на идеята за налагането на държавна идеология за цялото общество, а именно православието (в нарушение на конституцията на република България, която забранява установяването на единна политическа или религиозна държавна доктрина, чл. 11, ал. 2):

 1. Промяна на статута на учебния предмет Религия –Православие в детската градина и училищата и неговото равнопоставено място сред другите учебни предмети

2. Превръщането на Община Бургас в духовно- просветен център за обогатяване на Православния статус на гражданите в демократично общество.Формиране на положително отношение към Св.Православие.

3. Обогатяване на традиционния културен живот на Община Бургас с Православен дух и иницииране на нови прояви в контекста на Православното кутурно – историческо наследство на Общината.

 Дейностите по изпълнение на тези цели включват три „приоритетни области” – просвета, образование и култура:

Първа приоритетна област (дефинирана като „Просвета” – б.ред.) обхваща децата от предучилищна възраст от 3 до 7 г. възраст и учениците от всички училищни степени, учители и директори от предучилищно и училищно образование.

Приоритетна област „Образование”-

Основна цел – поетапно въвеждане на православно образование, обучение и възпитание в ЦДГ и училищата на територията на Община Бургас.
     …
-създаване на православен кът на патрона на училището. Избор на икона на всяко училище и ЦДГ, както някога във Възраждането. Иконата да присъства на всеки празник и училищно тържество.
…
-организиране на обучителни семинари на директори и учители за повишаване качеството на религиозното образование и създаване положително отношение към предмета Религия-Православие.

 Приоритетната област “Култура” има следните измерения:

 Обхваща институции,свързани с културно- историческото наследство на Бургас – музеи, библиотеки, галерии, центрове за приложна дейност и всички дейци на културата.
…
Ето и част от дейностите предвидени по тази приоритетна област на община Бургас:
-учредяване на фестивал на Православните изкуства (!? – б. ред.) за деца и ученици
…
-разнообразни прояви, свързани с православно-църковния календар- честване на празници на християнски светци;
- организиране седмица на Православната икона
- инициативи и дейности, свързани с Православния религиозен туризъм

Съвсем естествено е предвидено и финансиране от бюджета на общината и други държавни институции за налагането на единно общинско православие в Бургас.

Финансовото обезпечаване се предвижда в бюджета на Общината, архиерейско наместничество и църковни настоятелства към отделните енорийски храмове в града; от спечелени проекти; дарения от НПО и спонсори.

Нашият коментар

1. Ще отбележим заповедно-държвническия тон в последен раздел на документа и прекрачването на юрисдикционните правомощия на местните управници от Бургаска община  при опита им за мобилизиране на държавните структури в изпълнението на стратегията. Заповедта не е насочена само към тези органи, които са под юрисдикцията на Бургаската общинска администрация, но и към независимите от нея „представители на православното духовенство, директори на училища, културни и простветни дейци”. Не са пожалени и неправителствените организации, които са неправителствени именно защото не са държавни:

В организационната структура по изпълнението на стратегията трябва да участват всички заинтересовани страни – служители на общинска администрация и РИО на МОН , представители на православното духовенство, директори на училища и ЦДГ, културни и просветни дейци, НПО.

2. Конституцията на България повелява отделяне на институциите на църквата и държавата. В този документ ние виждаме безогледно държавно изземване на една религия и превръщането и в държавна идеология, макар и на местно, общинско ниво. Само фактът на финансиране на подобна програма от бюджета на общината доказва това обвързване. Но налице са и духовно-идеологическите измерения на местния общински тоталитаризъм в Бургас.

3. Конституцията на България установява плурализъм на политическите и верски убеждения и забранява установяването на държавно-задължителна идеология. Бургаската община с цитирания документ безусловно и безпрецедентно нарушава тези конституционни наредби.

4. Превратно (тоест – извратено) се тълкуват разпоредби на българската конституция и законите, а именно – чл. 13, ал. 2 относно смисъла на това що е значението на обяваната там “традиционност” на православието.

 Извод:

„Стратегията” е опасен документ, който застрашава конституционната уредба на Република България, в която има върховенство на конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Приeмането или прилагането на тази стратегия, дори без да е гласувана, би означавало сериозно застрашаване и нарушавана на правото на свобода на съвестта, религията и словото поради отричането на принципа на плурализма от страна на местни и други държавни органи на територията на община Бургас.

Практиката създадена от подобен документ създават прецедент, който лесно ще бъде възприето от други местни органи на държавна власт. Незачитането на основни човешки и конституционни права насърчавани чрез „Стратегията” на практика води до обособяването на власт в държавата, която пренебрегва основни конституционни принципи на държавното устройство, а именно върховенството на човешкото достойнство и свобода.

ДО

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ Президент на Република България

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА Председател на 41-то Народно събрание на Република България

БОЙКО БОРИСОВ Министър председател на Република България

ЙОРДАН БАКАЛОВ Председател на Комисията по човешки права и вероизповедания към 41-то Народно събрание

БОЖИДАР ДИМИТРОВ Ресорен министър на вероизповеданията

ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на парламентарно представените в 41-то Народно събрание политически партии

Г. ГАНЕВ
Омбудсман на Република България

Копие до:

ЕМИЛ ВЕЛИНОВ
Директор дирекция Вероизповедания към Министерски съвет

Българските медии

Д Е К Л А Р А Ц И Я

ОТ ЗАГРИЖЕНИ ЗА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ И ГРАЖДАНСКИ СДРУЖЕНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: изнесена информация в медиите за подготвян законопроект за нов закон за вероизповеданията от Цвета Георгиева, народен представител oт партия «Атака» в 41-то Народно събрание на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Тази декларация е израз на нашата дълбока загриженост относно направените от народната представителка Цвета Георгиева от партия «Атака» изявления в ефира на предаването «Булевард България» на 29.09.2009г. по телевизия Re:tv относно подготвян законопроект за нов закон за вероизповедианията.

От изнесената в предаването информация става ясно, че политическа партия «Атака» подготвя законопроект за нов закон за вероизповеданията, който според г-жа Георгиева ще е готов до една седмица. Целта на този законопроект е да въведе нови изисквания за регистрация на вероизповедание, както и да задължи регистрираните до момента вероизповедания да се пререгистрират с оглед тези нови условия.

Някои от новите изисквания, които партия «Атака» планува да заложи в закона, оповестени публично от г-жа Георгиева в предаването “Булевард България” са следните: – религиозната общност да има минимум 5000 последователи – български граждани; – религиозната общност да разполага със собствен храм; – сградата на общността да се намира на не по-малко от 50 метра отстояние от училища, като това изискване да важи и за заварените в това положение храмове на регистрирани до момента общности; – да не е отказвана регистрация на верската общност в други страни по света;

Във връзка с горното, изразяваме нашата загриженост като считаме, че въвеждането на подобни изменения в Закона за вероизповеданията в голямата си част ще са в грубо противоречие с Конституцията на Република България (член 6, член 12, член 13, член 26, член 37 и член 43) и безпрецедентно ще нарушат правата и свободите на голям брой български граждани.

Предлагането и приемането на репресивни клаузи в настоящи и бъдещи закони, изискващи регистрация и пререгистрация на религиозните институции в България са в противоречие и с редица международни документи, които Република България е ратифицирала, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, /наричана по-нататък Конвенцията/, Международния пакт за граждански и политически права на ООН, Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и други актове, подписани от Република България.

Въвеждането на изискване за минимален брой последователи, както и другите визирани ограничителни режими по съществото си представляват пречка за изграждането на общество, в което плурализмът на възгледите, вярванията и религиозната свобода са неотменима предпоставка за демократично развитие.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Призоваваме Ви според Вашите правомощия, категорично да изразите своята позиция в защита на религиозната свобода в България и да съдействате активно за отпадане на гореизброените изисквания за регистрация на вероизповедание.

ГЛАСУВАНЕТО НА ПОПРАВКИ В ПОСОЧЕНИЯ СМИСЪЛ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА БИ ОГРАНИЧИЛО ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И РЕЛИГИОЗНИ СВОБОДИ В РАЗРЕЗ С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ И ЧЛЕНУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ МОМЕНТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

С НАСТОЯЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НИЕ ИЗРАЗЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ ДОПУСКАНЕТО НА ГОРНИТЕ ДИСКРИМИНАЦИОННИ, ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ И НЕДЕМОКРАТИЧНИ ТЕКСТОВЕ В ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.

С уважение,

Име и длъжност на представителя: Вероизповедание / гр. сдружение: Адрес за контакт:

1 Д. ф.н. адв. Виктор Костов, председател ГИ Свобода за всеки, Фондация Преображение ул. Смърч 14, ж.к. Бели брези, София

2 Д-р Красимир Кънев, председател Български хелзински комитет ул. Върбица 7, София 1504

3 Цанко Митев, председател Асоциация за защита на религиозната свобода ул. Цветан Минков 11, София 1202

4 Васил Еленков, пълномощник Национален Алианс Обединени Божии Църкви ул. Веслец 69, София 1202

5 Калоян Курдоманов, пълномощник Апостолска реформирана църква ул. Веслец 26, София 1202

6 Адв. Диана Даскалова Фондация «Център за правна помощ – Глас в България» ул. Лавеле 8, ап. 6, София

7 Людмил Ятански, пастор Българска евангелска църква «Блага Вест» ул. Суходолска 2, бл. 52, ет. 1, ап. 4, София

8 Павел Игнатов, гл. пастор Божия църква в България ул. Васил Друмев 37, Оборище, София

9 Велислав Алтънов, ръководител Християнска вселенска и апостолска църква РИ ул. Перник 176, ап. 59, София

10 Пламен Цолов, пастор Апостолска Християнска църква ул. Бачо Киро 66, София 1202

11 Тихомир Тенев, апостол Християнска църква ДАВ България кв. Българка, гр. Сливен

12 Емил Коен, председател Фондация «Толерантност» ул. Раковски 163а, София

13 Елена Дянкова, координатор ГИ Справедливост 21 към ХЦ Прелом ул. Веслец 26, София 1202

14 Светослав Петров, национален гл. служител Национален християнски център ул. Мургаш 1, гр. Пловдив

15 Любо Гечев Петков, гл. пастор Християнска църква «Месия» ул. Майор Кавалджиев 175, гр. Ст. Загора

16 Евгени Найденов, председател Българска свободна църква ул. Маестро Кънев 34, кв. Ов. Купел, София

17 Красимир Партовски, гл. пастор Християнска църква «Ел шадай» бул. Мария Луиза 112 а, София

18 Иводор Ковачев, главен служител Апостолско служение Мисията РИ Младост 2, бл. 215, ап. 148, гр. София

19 Мария Миндева, ръководител Отворено библейско братство ул. Ген. Колев 81, гр. Добрич

20 Никола Лефтеров, председател Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден ул. Солунска 10, София

21 Динко Златаров, епископ Църква на Бога РИ ул. Г. С. Раковски 21, гр. Стара Загора

22 Димитър Димитров, пастор Християнски център за Съживление РИ ул. Хан Аспарух 8, ет. 4, ап. 11, гр. Добрич

23 Жоро Пенчев, пастор Интернационален християнски алианс Реката РИ София ул. Латинка 26, вх. Б, ет. 7

24 Станислав Тодоров, гл. пастор Християнски център «Слово на вяра» РИ ул. Тунджа 21, вх. А, ап. 7, гр. София

25 Георги Михайлов, пастор Христова евангелска църква «Шалом» ул. д-р Съйко Съев 16, гр. Ловеч

26 Адв. Иван Груйкин, председател Гражданска инициатива «Справедливост» ул. Евлоги Георгиев, бл. 147, вх. А, гр.София

27 Стоян Георгиев, председател Асоциация общество и ценности бул. Вл. Вазов бл. 169, гр. София 1510

София, 12 октомври, 2009г.

Едвам ли личното безхаберие може да е голям грях. То обаче може да се превърне в изкушение – освен да изложиш себе си, също да омаскариш хората, които са ти гласували доверие. Като капак на всичко, пълното невежество по определени теми може да доведе дотам, че работата да се свърши точно така, както не трябва…Не е ясно, дали някъде по света има състезание за изричането на най-абсурдни неща в най-кратко време, но ако имаше, българският депутат от групата на социалистите в Европарламента – Маруся Иванова ЛЮБЧЕВА (срв.http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=BG&partNumber=1&id=37524&language=BG) можеше да бъде лауреат на наградата по дисциплината “Абсурдни изказвания по Църковно право”. При това с право! В края на едноминутно изказване в Европарламента

Законът за вероиповеданията определя БПЦ като традиционна за България и неподлежаща на регистрация. Изборът на Патриарх и Състав на Св. Синод не са обекти и субекти на правото, а подвластни на църковните канони.

От този цитат възникват няколко въпроса, на които евродепутатът от Бургас, или някой от осемте и сътрудници (http://www.bs-ml.eu/team.html) сигурно може да даде отговор, поне за себе си. Ако пък не може, има най-малко две възможности – спешно да споходи до някой свещенослужител – има и в Брюксел и в Страсбург енории на Средно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, или пък да консултира някого в Бургас или където е приходяща депутатът-социалистка, ако изобщо е приходяща (по вътрешни партизански съображения). В противен случай може да е време да си припомни поговорката за мълчанието и златото.
Въпросите:

1. “Регистрирана” ли е БПЦ чрез чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията ex lege?

2. Подзаконов нормативен акт ли е Уставът на БПЦ по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за нормативните актове?

3. След като Законът за вероизповеданията регламентира нещо свързано с БПЦ, не е ли тя негов обект? А не е ли субект на правото?

4. Ако чл. 10, ал. 2 от Закона за вероизповеданията вменява на БПЦ качеството и на юридическо лице – може ли тя да не бъде субект на правото? А за какво става въпрос в категоричния чл. 44, ал. 3 от Конституцията?

5. Български граждани ли са Нег. Св. патриархът? А членовете на Св. Синод? Като такива, трябва ли да се съобразяват с българското право – независимо от религиозните си убеждения? Каква е ролята на чл. 58, ал. 2 от Конституцията?

6. Светска (религиозно-неутрална) държава ли е България? Какви са мотивите на Конституционния съд в точка 16 на Решение №2 от 1998 г.?

7. Изключва ли светската държава вменяването на религиозни норми държавноправен характер? Трябва ли светската държава да се съобразява с религиозни норми?

8. Може ли “подвластието на Св. Канони” да “освободят” духовника от вроденото му качество по конституция – субект на българското право? (вж. въпрос 5-ти).

9. Може ли един себеуважаващ евродепутат да се изказва “за доброто на Синода” в пълен противовес с неговите постановки:
1. с Решение № 13, абз. 4, на IV-ти ЦНС (срв. ЦВ 15/1997) и
2. точка 2 от официалните писма от V-ти ЦНС (срв. изв. бр. ЦВ януари 2002)?

Едноминутното изказване на доц. д-р Любчева в Европейския парламент достойно се нарежда до изявлението на проф. Герджиков, че “Католиците са протестанти” (http://www.sedembg.com/137/page21.htm) и изказванията на върховен съдия Пенчев (http://hpberov.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html).

Интересно, кой ли е следващият ПОЛИТЕКСПЕРТ по Църковно право? Скоро се очаква отговорът на политици от ДПС, които да обяснят защо трябваше да преписват преамбюла на руския Закон за вероизповедания в нашия
(вж. http://hpberov.blogspot.com/2008/09/blog-post_6687.html).

Оригиналът на този постиниг тук.

http://dnes.dir.bg/2009/02/06/news3962327.html

В горепосочената новинарска статия се твърди, че българският Президент г-н Първанов, е призовал водачът на Руската православна църква да вземе становище по решение на Европейският съд за правата на човека, в Страсбург. Въпросното решение от януари т.г. посочва, че българската държава недопустимо и противозаконно се е намесила във вътрешно-църковен спор на българската православна църква по повод схизмата в църквата. Решението дава три месеца за споразумение между странита в спора – българската държава и т.нар. “Алтернативен синод” чиито свещенослужители и пасоми бяха отстранени с полицейска сила от около 250 храма през 2004 г.

Подобно изказване от държавния глава застрашава не само дипломатичния протокол но и отделянето на религиозните институции от държавата съгласно българската конституция (чл. 13, ал. 2). С този вид изказване г-н Първанов на дело отправя политическо предизвикателство срещу юрисдикцията на Европейския съд и самия Европейски съюз. Такова предизвикателство проправя път за установяването на държавна политика в подкрепа на един съвременен, пост-комунистически цезаро-папизъм. Ако преценката ни е правилна, мрачни дни очакват българската демокрация, плурализъм и свобода на религията и словото. Оставяйки настрана, че законноста за пореден път е счетена за второстепенна категория.

Напълно е възможно тази реакция на г-н Президента да е предизвикана от апела на “официалният” Синод към държавата и “православният български народ” да защитят православието като официална религия. От становището става ясно, че официалният Синод не е схванал смисъла на решението на Европейския съд, а и българската конституция, а именно – религиозните институции са отделени от държавата и религията, която и да е тя, не може да разчита на светската власт да решава вътрешните й междуособици:

Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.
…
Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква – вековен крепител на устоите на българската нация.“

Ще припомним, че българската конституция изрично забранява установяването на държавна идеология, което включва и религиозна такава (чл. 11, ал. 2).

Очевидно “никакъв съд по света” и никаква конституция или европейска конвенция за правата на човека може да разубеди изразителите на подобни мнения, че цезаро-папизмът е формула, която не се съвместява със съвременните закони в България и ЕС. Но по отношение на непукизма към другите и към законността, България е доказала, че е страна на неограничените възможности.

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.