Анализи

Национализмът обяви държавен джихад на религиозната свобода

Написана от Атанас Кръстев

Като в умилителни сцени от „Под игото“ страната отново е обхваната от патриотически възторг, чиято причина днес не е нашата свобода, която, както добре знаем от историята, е отдавна извоювана. Грижата днес е за нейното съхранение, опазването на святата ни и права вяра от попълзновенията на кървавия ислямизъм, но и на не по-малко опасните зарази на всичко чуждо, което настъпва коварно от Запад, а и на тази змия в пазвата ни, която сепаратистки се таи от векове под формата на мирен местен ислям, за да руши подмолно българщината и да я потурчи отново рано или късно.

След уникалните по своята правна неграмотност законопроекти на БСП за промяна на Закона за вероизповеданията и все по-яката братска прегръдка между „европейци“ и „патриоти“ във властта, замаяни от своя нов, неочаквано висок политически полет, ВМРО надигат за пореден път цунами от промени в общинските наредби за опазване на обществения ред, чиято всепомитаща вълна достигна вече и столицата. Святата цел, която обаче трябва да се позагърне в името на националната сигурност с малко политическа коректност, е, покрай бурки, шамии, пошове, чалми, разбойнически маски и противогази, да се удари отново всичко, което не бива да се тачи и милее като българско и родно. Мотивите на законопроекта на БСП за промяна на Закона за вероизповеданията изразяват съвсем откровено общата цел на леви и десни, малки и големи в политиката, обединени явно от увереността им в липсата на електорален потенциал сред вярващите, което впрочем ги движи единствено и при всички останали техни действия – да се предотврати една „груба намеса във вътрешния мир в страната“ от страна на всякакви религиозни заплахи и нечистотии.

vmro 13597

„През последните няколко години в страната се наблюдават тенденции за навлизане на чужди вероизповедания и проповядването на религии и религиозни учения със съмнителен, дори агресивен характер. ... на определени места в страната се проповядва радикален Ислям и в страната навлизат чужди религии, които нямат регистрация в страната, а техните ритуали, обичаи и специфики, не само са чужди на българина, но съставляват груба намеса във вътрешния мир в страната и представляват заплаха за националната сигурност.“

Т.е. – на гърба на вярващите трябва да се разиграе поредният пошъл театър на загриженост за националната сигурност, да се отчете по социалистическому, че се вземат мерки срещу терора, но и да се даде воля на най-съкровения кеф за началника – да храни тълпата със зрелища и палавото дяволче, което живее у всеки духовен инвалид във властта – богомолците да целуват първо неговите ръце, после на своите светини. Ставаме свидетели на поредния тур за овации на неизживения комплекс на социален садизъм у парвенюшката ни власт към безпомощния, към малкия, незначителния, безопасния в тази поредна гладиаторска гавра с вярата му насред балканския ни Колизеум.

Трябва да отбележим, че под „вътрешен мир“ в този високопарен текст в дълбокопровинциален и логически залутан стил, повеян сигурно от първата читанка на автора, очевидно не се разбира мирът като състояние на невойна, а мирът като свят, т.е. става дума за комфорта на „българския свят“, който и да е той, но определено мистичен и известен само на малцина посветени патриоти, единен и неразбиваем комплекс от непреходни общи, български ценности, които не трябва да се пипат и оскверняват. Кои се те – ще видим по-нататък. Дай, сега да наложим забраната! Като се проследят предложенията и в закона, поднесени с езика на докладите на БКП, според който ограничетелните мерки се вземат, за да се осигури „икономическото развитие и благосъстоянието на населението“, и сега тези в Наредбата на СОС, се оказва, че физическата сигурност на хората е едно на ръка, но най-важен си остава българският мир и духовната му чистота. С една дума – националната чистота, така както може да я разбира един титан на нравите и мисълта като Каракачанов – агент Дончо, Иван, а може би Дядо Иван. Вижда се и с правно невъоръжено око, че жертвите на терора са само ключ за прашасалия скрин със старите плочи с патриотарски евъргрийн от всякакво естество и цели. Най-вече тясно политически, защото да говорим за други, истински цели, извън тях у нас, е просто несериозно.

Според тези всеспасителни пожарогасителни предложения националното духовно пространство тутакси трябва да се опразни откъм всякакви противоестествени за него елементи. Бурки, нинджи и кислородни маски трябва незабавно да отстъпят място на широките ведри лица на българското – румени, засмени, в еуфоричен възторг от победите на социа..., ъъ... родното във всички негови измерения. Но разбира се, наред с него – от злите образи на чуждото ще трябва да се очисти и цялото публично пространство, земя и небо, звяр и природа, като изрично се забранява „всякаква религиозна дейност на публична общинска собственост“, без това да е предварително разрешено по съответния ред. Така че, за да четете дори Йоан Златоуст в Столичната библиотека, ще ви се наложи да искате разрешение, ако се установи, че правите това поради религиозни подбуди. А все ще се намери кой да ви пита. Е, някой ще каже – покрай сухото, гори и мокрото. Пък и Св. Йоан със сигурност ще се съгласи да понесе всякакви себеотрицателни ограничения в името на верската чистота на българина и неговия мир, нищо, че той не е бил етнически българин, както впрочем и Исус – сега един от най-чистите образи на българщината. След Левски, разбира се!

Тази тотална живителна чистка ще прониже и ефира, без да е много ясно в каква степен е той общинска собственост. Тази горна част на българския мир ще се брани чрез опразването му откъм всякакви „чужди на българина“ звуци и картини, предавани от нещо друго освен натуралния човешки глас или от самата майка-природа, т.е. такива чужди за нас аудио-видео феномени, пораждани от усилватели, рупори, тонколони, стари грамофонни фунии, екрани, таблети, смартфони, плакати, транспаранти, веещи се стационарно или разнасяни мобилно от някой от трите национални хеликоптера, балони, надписи по елементите на градския транспорт, светлинни ефекти, включително и лазерни, морзови сигнали и картини от естествени и изкуствени насаждения и др., от които можем да бъдем заливани и облъчвани зловредно от гласовете и образите на мюезини или разпищолили се чуждоземни евангелисти, които гръмогласно хвалят Исус в някой кът наша родна общинска собственост с мощните си вносни уредби. Засега остава отворен само въпросът – ако сам Бог прогърми от небесата или сведе лик да погледа някой мач на националния стадион, кое от вероизповеданията ще отнесе глобата.

Ама, ето го и самия проект в цялото му интелектуално великолепие:

Не се допуска при извършването на религиозна дейност ползването на помощни технически средства, които чрез звук, образи или картина нарушват обществения ред, морала, добрите нрави или пречат на останалите граждани.

А да познаем от един път дали тонколоните на столичната джамия, например, няма да пречат на „останалите граждани“!

Радикалното духовно обезпаразитяване ще засегне и възможно най-тихите, но достатъчно подмолни, на пръв поглед безобидни, но по същество най-подли зарибявания на невинната българска душа като раздаване на книги, брошури, че и листовки с религиозно съдържание. Дори пипането на тази вече нелегална литература, ще означава съгласие с джихадистки, йеховистки или мормонски позиви за борба срещу сигурността и просперитета на България, и да не забравяме – и срещу икономическото развитие и благосъстояние на населението.

Но някой да е видял мюсюлмани или православни да раздават книги и друга литература на публични места?! Ами повечето от тях не правят разлика между Библията и Требника, между Корана и записките на някой имам. Тука мокрото, което трябва да изгори, са проповедниците на протестантските общности, новите религиозни движения и въобще всичко, което се опитва със слово да конкурира свободата на словото, валидна явно за всички останали, но не и за вярващите. Не че полицията не продължава да ги преследва по площади и градинки и да им съставя актове, че разпространяват „незаконна“ литература, без да има законова забрана за това. Но именно вярващите от малките общности най-добре знаят, че си е друго да те преследват, когато си законен.

И така – по същество: там, където са възможни дори само предложения за такива закони, не бива въобще да се анализира законът и правото. Когато къщата ти гори, не четеш правилника за пожарна безопасност. Това тук вече е сигнал за бедствие. Духовно и природно едновременно – в болни души и глави. Това е вече падение, и то тежко. Падението на най-чистата нация. Този удивително нагъл чорбаджийски манталитет, който вирее, че и процъфтява в една страна, която се кичи с етикета на република с представително управление, осъществявано в условията на върховенство на закона, е симптом за тежка чума – политическа, но и обществена, която е обхванала вече големи пространства от националния организъм. Това е сигнал за предприемане на радикални животоспасяващи действия – хирургия до кокал, химиотерапия до атом, лъчетерапия до фотон и в крайна сметка духовна смърт или бягство – физическо или духовно, по Камю или по кама и пищов.

Но да си признаем – това вулгарно, брутално, обидно насилие върху едно от най-съкровените човешки преживявания – вярата, в такива мащаби, всъщност никога не ни е било чуждо. Защото оставихме Бог да защитава сам себе си. Повечето гледаме безучастно и клатим глави, в които се мержделеят само бледи и далечни религиозоподобни асоциации, в които преобладават най-вече козунаци и елхи, курбани и неразбираем арабски. Но насилието върху всяко малцинство по такъв патриотично кърджалийски начин е моделът, по който се забраняваше джаза и попа, по който се стрижеха коси и се режеха тесни панталони, че и глави и съдби на неизброимо количество истински чисти българи.

И така – доживяхме комунистите и агентите от ДС да пазят нашата вяра, нашия български мир, който те направиха всичко възможно да съсипят, който изнесоха за продан и посмешище на безродната робска сергия на болшевизма. Точно те днес да го определят, да своят пак жертвата си и да подреждат пантеона на нашите ценности, да водят литургията на нашия живот?! Да не бъде!, както се казва в една от книгите, които те забраняват отново и Анатема! (Пак там). Тези продажни първосигнални скотове1, които заедно със съветските садисти яхаха и затриха няколко поколения наистина чисти българи, добри хора, които щастливо живееха и с турци, и с арменци, и близки и далечни, и общуваха уважително и с радост с целия свят, тези, които насилиха и осрамиха няколко поколения наши мюсюлмани и оплячкосаха страната бетер кърджалии и даалии, които и сега слугуват на руския хищен империализъм, сега бранят националната ни сигурност!?! Срам! Позор! Пъкъл.

За жалост, този болезнен срам е за всички ни, най-осезаемото ни наследство от миналото ни в две империи на робството, от което и християни, и мюсюлмани мислехме, че сме се отървали веднъж завинаги. Империи на насилие, безпорядък, беззаконие и липса на бъдеще, но чиито порядки са си останали, комай, съкровен образец и на чистата ни и свята република днес.

Империите си отиват, но робският им дух остава да витае още дълго. И да се завръща често като недосънуван кошмар.


Всички права запазени © 2016. Препечатвания и препубликации само с разрешение:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


krustevАтанас Кръстев работи като адвокат. Развива дейност в областта на конституционното право, човешките права и нестопанските организации. Член е на Международния център за правни и религиозни изследвания при университета Бригъм Йънг, Прово, САЩ, Международната академия за свобода на религията и вярата, Вашингтон, САЩ, основател и член на борда на Европейска фондация за човешки права и толерантност, Лондон, основател и на нестопанските организации Европейски център по право и Институт за изследване на интеграцията, разработващи проекти в областта на човешките права, включително проектозакон за религиозните права и религиозните организации, предмет на обсъждане в 38-о и 39-о Народно събрание. Участва като експерт в работата на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Временната комисия за подготовка за предложения за промени в Конституцията при 39 Народно събрание на Република България.

Бележки

1. „Скотове, скот“ в Библията: вж. Пс. 73:22; Йов 18:3; Еремия 10:21. Обозначава липса на разум, съвест, вяра, както и подчиненост на човека на „животинската природа“ (бел. ред.).