Печат

Религия и тероризъм – измерения на истинския и измисления проблем

Виктор Костов




„Хората не само имат право да изразяват свободно своите убеждения, но и правителството не може да ги застави да изразяват идеи, дълбоко противоречащи на техните убеждения.“
Съдия от Апелативния съд на Кентъки относно случая с бизнесмена Блейн Адамсън от град Лексингтън.


Според статистиката за страните, засегнати от тероризъм, България не се намира дори между първите петдесет. Страни като Великобритания, Швеция, Франция и Русия са в тази група, което означава, че са по-опасни и обвързани с дейността на терористични групировки и последиците от терористични актове.

Въпреки това България е забележителна с неспиращите опити на властите, или по-скоро определени идеологии с представители в политическата система, да разрешат по възможно най-опростенческия и тираничен начин въпроса за взаимодействието между религията и обществената безопасност. Този най-опростенчески метод ни е до болка познат – пълен контрол и пълна забрана.

Парадоксите на българския контекст в борбата с тероризма

Българите, споменавал съм публично, са свободолюбиви хора. Не случайно борбата за национална независимост и самоопределение бележи българската история. Но колкото и да има такива свободолюбиви българи, българската обществено-държавна система е тиранична, контролираща и с елементи на тоталитаризъм дори в условията на демокрация. Доказателство за този отчайващ и негативен извод е поредната „дискусия“ за промяна закона за религията по начин, по който да стане невъзможно който и да било вярващ да практикува вярата си публично, освен в собственото си въображение.

Защо е това ненормално състояние – налице е свободолюбие у народа, но то е съчетано с робска психика при общественото управление?

Една от причините, според мен, е фактът, че националната свобода, националната идентичност и самоопределение дават само определено ниво на свобода на човешката личност. Истинската свобода, извинете за повторението, е там, където има истина. Библейското новозаветно учение сочи, че без истината на откровението за Бога, чрез Сина Му Исус Христос, свободата е невъзможна в личен план. Хората остават роби на греха и покварата. Оттук правим извода, че тя, свободата, ще е също така трудно постижима и в обществен план без истина, следвайки логиката, че обществото е съградено от личности, които си взаимодействат.

И преди да бъда обвинен в абстрактно философско или богословско отклонение от темата, ще се върна към предполагаемата връзка религия – тероризъм. Въпросът за тази връзка бива решен от ентусиастите, които искат да ограничат религиозната свобода елементарно и по социалистически: има религия – има тероризъм, няма религия – няма тероризъм. Ако за последователите на Сталин и подобни нему тиранични „бащици“ тази стратегия има отсенки на гениалност, за нормалните хора, и най-вече за истинските ценители на достойното и свободно общество, подобна връзка между религия и криминален екстремизъм е не само глупава, неморална и незаконна, но и крайно опасна.

Но да оставим морала настрана. Все пак той е въпрос на лично и обществено състояние на съвестта. Следва да отговорим на въпросите за противоконституционността и опасността от крайно ограничителния подход към религиозната свобода.

Защо съждението „религията води до тероризъм“ е опасно? Законът в България не позволява държавата да дискриминира вярващите или да ги поставя в положение, в което те да бъдат противопоставени на държавата заради своите възгледи. Същото, между другото, важи и за политическите убеждения. ЕКПЧ и КРБ категорично не позволяват на държавата да се меси във вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията. Въпреки това в редица случаи държавата го прави безпардонно (като с решаването на разкола в БПЦ). Законопроектите за промяна на религиозното законодателство, внесено от социалистите през март 2016 г., както и законопроектът от април т. г., изнесен за кратко в интернет от Министерство на правосъдието и спонсориран от президента на републиката, биха узаконили точно такава рестриктивна държавна намеса срещу вероизповеданията и биха го направили по начин, достоен за най-мрачните дни на комунизма и тоталитаризма в България. Буквално идентични по замисъл и изпълнение, тези законопроекти, от март 2016 и април 2017 г., присъстват и в проведената юнска дискусия за „промени“ в религиозното законодателство с цел да се пресече „религиозният тероризъм“.

Та защо подобен подход при контролиране на престъпниците терористи е опасен, освен неморален и незаконен? Опасността се състои в лошо избраната тактика, която на практика ще ползва целите на терористите и ще неутрализира мерките на властите или поне ще ги омаловажи значително.

На първо място, с общия подход да се ограничи религиозната свобода на всички религиозни общности държавата и управниците си създават повече врагове, отколкото са реалните такива, с които искат да се борят. Вместо диалог с религиозните общности ограничителното законодателство цели конфронтация на държавата с всички вероизповедания, на общо основание. Правилният подход е, когато говорим за тероризъм и дори за „религиозен“ тероризъм, да зададем въпросите: 1) кои са терористите и 2) каква е връзката им с религията въобще и с коя религия конкретно?

Само задаването на тези въпроси вече сочи накъде трябва да се насочат усилията по опазване на мира. Успехът по-нататък е гарантиран от честния и внимателно изследван отговор. Веднага установяваме, че огромният брой терористични актове е извършван от ислямски екстремисти. В статистиката на Института за икономика и мир (Institute for Economics and Peace, посочена и по-горе) по въпроса за това кои страни са най-засегнати от терористична активност в първата десетка са осем страни с предимно ислямско управление, а другите две – Нигерия и Индия – имат значително мюсюлманско население. Така връзката не е религия и тероризъм, ако определението на религия се отнася до всички видове изповядване на религиозно откровение и връзка с Всевишния; връзката по-скоро е ислям, и дори видове ислям, и тероризъм. Никоя друга религия няма такива масово разпространени тълкувания, групировки и реални действия в световен мащаб, които да я обвързват в някаква степен с терористични актове. (Разбира се, тук често се изтъква аргументът, че тероризмът е отговор на военни действия на западните държави срещу народите и териториите на ислямските такива. Подобен аргумент е абсурден. Тероризмът не е война с правила и поне отсенки на почтеност и благородство; той винаги е свързван с жестокости и престъпления срещу цивилни хора, които нямат нищо общо с оспорваните политически и идеологически каузи.)

Втората голяма грешка, която би могла да се допусне, е да се третират всички представители на ислямската религия така, сякаш са терористи, без да има доказателства за това. Огромната част от мюсюлманите по света не подкрепят престъпните терористични групировки. Модел за това, макар и краен, е управлението на територия от терористичната групировка Ислямска държава. Мирното ислямско население просто се страхува от методите на терористичните групировки и радикалните елементи и е склонно да се включи в подкрепа на насилниците само заради страх от възмездие, ако не подкрепя радикалните елементи.

Третата грешка, и тя се измерва с резултати в по-дългосрочен план, се състои в еднопластовото разбиране на вярата и съпоставката между различните религии. Вече споменахме, че социалистическо-атеистичният подход относно свободата на вероизповедание в България не е никак умрял, а напротив – работи с пълна сила в законодателните инициатива. За социалистическия атеизъм всички религии, и особен християнството, са „опиум за народа“, „контрареволюционна дейност“ и подобни идеологеми, които вече не циркулират като такива, но последиците от натрапването им през годините на комунизъм са дефинирали общественото мнение за години напред. (Мога да дам десетки примери от последните години на „демокрация“ в България, но за целта читателят може сам да прегледа нашето онлайн списание.)

Ислямът е религия и култура, която се стреми към световно доминиране в политическо и обществено отношение. Често това доминиране се реализира с военни средства, включва поставянето под контрол на властовата и правна система на обществото, и този подход е част от тълкуванието на исляма. В тази връзка държавата, която е демократична и основана на християнски цивилизационни ценности като свобода на мисълта и личността, достойнство, семейна обич, обществена отговорност, но и лични права, следва да търси начини на посрещане на това предизвикателство в национален и международен план. Така, за да се опази една демократична система, следва идеологиите, които нескрито действат срещу разрушаването на същата в полза на налагане на еднопартийна или моно-религиозна, тиранична в идеологическо отношение, монолитна система, да бъдат третирани различно; и нека да го кажем – дискриминационно.

Но тази „дискриминация“ няма нищо общо с подхода на ограничаване на религиозните права на всички. Напротив, тя е свързана с простото прилагане на закона и на вече съществуващия Наказателен кодекс. Ако съдебното преследване и наказание на престъпниците е „дискриминация“ срещу тях, то точно такава „дискриминация“ следва да бъде приложена спрямо вършещите терористични действия.

Криминалните проявления, свързани с насилие, убийства и терористични актове, не могат да бъдат оправдани като защитими проявления на свободата на вероизповедание. В същото време, властите не могат да ограничават всеки и всички религиозни общности и техните учения, защото тези религиозни учения просто не допадат на властите. И колкото и този философски и богословски въпрос да е труден за българските политици, навикнали на социалистическо еднообразие, без отчитане на детайлите и особеностите на религиозната проблематика, няма как въпросът с тероризма да бъде решен адекватно. Забраната на дейността на всички вярващи, включително на кротки и смирени проповедници на евангелието, с цел да се ограничат терористичните актове, са несмислена посока на действие, която ще е пагубна за българското общество.  

Не можеш да контролираш злото, като ограничаваш и потъпкваш доброто.

Подобна абсурдна схема, макар и типична за тоталитарните държави, никога не е била успешна; тя сама по себе си е нечестива. Такава схема се опитват да популяризират и въдворят поддръжниците на идеята, че пълен държавен контрол над съвестта и свободата на мисълта, над свободата на словото, е начин за осигуряване на мир и спокойствие срещу тероризма.

Конференция „Религия и тероризъм“

В тази връзка следва да отбележим конференцията „Религия и тероризъм“, проведена през месец май. Същата бе проведена под патронажа на вицепрезидентката, г-жа Йотова, но без съмнение по инициатива на президентската институция.

Първият въпрос, който изниква у мен, е смелата формулировка на заглавието на форума, което прави директна връзка между вярата в Бога и тероризма. В тази връзка си задавам и следващия въпрос: защо досега не е организирана конференция на тема „Атеизъм, комунизъм и държавен тероризъм“, или въобще форум на подобна тема, която е много наложителна с оглед на историческото наследство на социалистическата партия като враг на вярата и правото на свободно проповядване. Именно социалистите и техните поддръжници (и не само те, разбира се) отново искат да забранят всякаква религия със закон. Отговорът на тези въпроси, очевидно се крие, в неизлекуваното болно обществено съзнание, за което атеизмът е правилният модел за светска държавност, а не идейно безпристрастното управление. Внедряването на агенти, подривната дейност на комунистите сред християните и дискредитирането на църквата пред обществото беше основна идеологическа задача на управляващата партия. Тежките организационни и морални последици от тази дейност все още се чувстват в българските православни и протестантски общности.

vv4Не бива да забравяме и бруталното, нехуманно отношение на комунистическия режим през 80-те години на миналия век срещу българските турци, на които им бяха насилствено сменени имената. Резултатът от партийно-държавния насилнически подход беше, че неколцина радикално настроени български турци проведоха терористични актове срещу мирни български граждани. Но социалистическият режим така и не оповести на обществото нито своите насилствени действия, нито радикалната реакция на турците-терористи. Изводът е следният – не можем да се доверим на методи, които са доказано тиранични, ограничителни и незачитащи човешкото достойнство и българските християнски традиции. Методи, които наказват всички, та ако може и злодеите да попаднат сред наказаните.

Няколко мои наблюдения относно конференцията „Религия и тероризъм“ под патронажа на вице-президентката Илиана Йотова сочат, че събитието има няколко необявени цели:

1. Всъщност конференцията произтича от президента на републиката г-н Радев. Г-жа Йотова само прикрива тази инициатива, но така или иначе, тя е социалистическа, съветска инициатива. Целта на конференцията е в общественото съзнание да се прокара връзката, че религията сама по себе си е опасна за обществото. Този извод се налага поради отсъствието на категоричност в изводите, че само определени ислямски кръгове са тези, които се занимават с идеология и практикуване на терор, а не всички вярващи, особено християните, които са по-скоро жертви на ислямския тероризъм (англ.), а не извършители.

2. Провеждането на конференцията представлява смяна на тактиката след неуспешния опит на г-н президента да прокара крайно ограничителните промени в Закона за вероизповеданията в началото на м. април – опит, който злополучно завърши със скандал. Смяната се състои в това, че вече се търси един по-мек, по-недиректен подход с идеологическа подготовка на обществото, за да възприеме то, че лишаването от права на всякакви вярващи е оправдано заради терористичната заплаха. По-мекият подход обаче в никакъв случай не означава диалогичност, а пропагандна тактика. Въпреки че скандалът с априлския законопроект не бе около тоталитарните промени в Закона за вероизповеданията, а по отношение на избирателните права на българите в чужбина. Една от юристките, въвлечени в законодателния проект от април, вярна на идеите на президента конституционалистка, професор в юридическия факултет, вместо да помага с прокарването на проекта, трябваше да посъветва г-н Радев, че той няма право на законодателна инициатива, още по-малко има право да заобикаля това свое ограничение в правомощията чрез Министерство на правосъдието. Действията на президента от април би могло да бъдат третирани като нарушение на Конституцията. При достатъчна квота народни представители, които да забележат противоконституционния характер на президентската инициатива, би могло да се стигне до процедура по „импийчмънт“ или отстраняване на президента от поста му за нарушение на Конституцията (чл. 103 от КРБ).

3. Опитът през април за смяна на сравнително демократичния към момента Закон за вероизповеданията с тоталитарен закон за контрол на вярата и съвестта на хората е повторение на същия опит с двата законопроекта, внесени през март 2016 г. от г-н Кадиев, бивш социалист, и от БСП, който се провали.

4. Сегашният президент е също тясно обвързан със социалистите. Статия в Уол Стрийт Джърнъл (англ.) дори директно обсъжда, че той е бил одобрен от Русия за поста президент на България след тайни срещи, които бяха отречени от лидерката на БСП, но после бяха оповестени публично.

5. Следва да отчетем резонната загриженост на президента за сигурността на страната, за което трябва да се намери решение. Връзката между Дианета[1] и българското мюфтийство есъщо валиден повод за притеснение. Известни са тоталитарните уклони на турския президент Ердоган и стремежа му към засилване на авторитарната власт, основана на исляма. Този проблем обаче няма да бъде решен по йорданския модел (вж. по-долу), според който държавата заповядва не само на мюсюлманите, но и на християните и на всички вярващи в страната, какво да мислят, да вярват и да проповядват. Невъзможно и недопустимо е обаче да бъде постигната сигурност чрез ограничаване на правата на всички, заличаване на религиозната свобода и основни човешки права.

6. Иронично е, че една такава законова инициатива – държавата да забрани свободата на мисълта и словото, най-вече религиозното – е точно методът на тези ислямски имперски влияния, срещу които подобна инициатива се бори. Дианетът, за който се твърди, че влияе в България чрез директиви, спуснати на българското ислямско мюфтийство, би могъл да бъде именно такъв пример за ограничителен начин на мислене и действие.

В интервю по БНТ1 чухме изявления на бившия министър на религиите в Йордания, от което стана ясно, че държавната власт диктува религиозната ислямска проповед в тази страна. Подобен модел е немислим в едно европейско свободно общество, просто защото българското общество не е моноблок от мюсюлмани. Българската традиция е демократична, със смесица от войнстващ атеизъм, православно-държавническо мислене, националистически уклон и с протестантско и ислямско присъствие. Разбира се, атеистите, допринесли най-много за антихристиянския, антирелигиозен, атеистичен тероризъм през миналия век, също имат сериозно присъствие на обществената сцена и са активна страна в опитите за възстановяване на атеистичната държава в демократични условия.

Но въпреки всичко българската традиция в най-общ план е демократична и плуралистична, без това да заличава националния характер на българите.

vv5Ако се приложат ограниченията, заявени от министъра на Йордания, за разпращане от държавата на конспект какво да се проповядва или просто се приемат предложенията за нов ограничителен религиозен закон, то това ще означава, че терористите са победили и са постигнали своята цел. Тази цел е да всеят страх и да наложат на свободните общества тоталитаризъм и контрол, в който няма място за истина, дискусия и дебат, а само за тирания над хората и техните права. Те ще са превърнали демократичните свободни общества в тиранични. Ако успеят в това, те ще нормализират злото и деспотизма и така тяхната извратена идея за религия и обществени отношения ще успее да намери почва и да доминира личността, семейството и цялото общество.

Правилни мерки

Как да се действа с проблема на тероризма, за да бъде той адекватно решен, без да се заплашва демократичната същност на обществото :

1. Следва да се отграничи точно и прецизно откъде идва заплахата, кой е заплахата. Да обясним: терористите са на първо място престъпници и трябва да бъдат третирани като такива. На второ място, те са обвързани от радикални тълкувания на ислямската религия. Не може да се пренебрегне фактът, че злото, което вършат привържениците на Ислямска държава и други терористични фракции, те свързват с техния бог Аллах. Това поставя задачата да се изолират престъпниците и техните идеи от тези, които изповядват ислям, но не се обвързват с терористични действия. Тук стои и важният въпрос до каква степен умерените мюсюлмани подкрепят или се противопоставят на тероризма. Това е важен въпрос, защото не бива да бъдат обвинявани в престъпления хора, които не вършат престъпления. В същото време идеята за исляма, което означава „подчиняване“ за световно господство, е ясно застъпена в Корана. Целта на терористите е с крайни и античовешки престъпни действия да постигнат същото, за което мечтаят и много умерени ислямски правителства – световно господство. Забележете, че подчиняването не е само на така наречените „неверници“, но и е тоталитарен модел на духовно и държавно управление. Всеки, несъгласен с шерията, бива третиран най-сурово и дори жестоко, независимо от мнения, нюанси, ситуации. Неясно защо либералните медии на Запад не отчитат тези реалности. Идеологията има сериозно значение за поведението на голяма част от тези терористи. Така проблемът се явява по-сложен, отколкото изглежда, и го представят западните либерали и леви политически сили – „да им дадем пари, защото са бедни, и те ще мирясат“. Лондонските терористи, атакували Лондонския мост преди няколко дни, се живели на помощи и издръжка на обществото. Това не ги е направило по-любезни и благодарни, а напротив – по-огорчени и злонамерени.

2. Държавата не наказва за мнения и идеи, а само за действия, което е принцип на демократичното и свободно общество. Държавата не може и няма право да ми казва какво мнение или вяра да изповядвам. Държавният чиновник не може да се занимава с моите убеждения, а само с мои действия, които са злонамерени или престъпни. Свободата на мисълта е основно право на хората в свободните общества. Критиката срещу вярата и убежденията на другия, но без насилие, са част от тази свобода на мисълта. Държава, която изземва тази свобода, е тоталитарна.

3. Действията на държавата с цел опазване на мира и обществото от терористи не трябва да са законодателни, а оперативни. Тоест открива се кои са престъпниците и тогава се действа срещу тях и техните помощници. Помагачите на престъпниците са също престъпници. За тази цел не е нужно да се променят каквито и да било закони, а да се прилагат вече приетите.

4. Законодателните забрани срещу религиозните учения и техните последователи постигат точно обратния ефект – само насърчават радикалните и престъпни идеолози, без да постигат много в борбата с тях, като ограничават правата на напълно добронамерени и спазващи закона граждани.

5. Ограничаването на свободата на вероизповедание на практика е успех за терористичната и завоевателна доктрина, защото променя обществото, и то към по-ограничително и по-тоталитарно. И така привикват населението да се страхува и да няма мотивация да се бори срещу злото и да защитава свободата и справедливостта в обществото.

За да се предпазим от злото трябва да приложим здрав разум и да го разпознаваме като зло. Третирането на доброто като зло е проблем на всички провалили се тиранични управления, включително и на комунистическия държавен атеизъм. Налагането на убеждения със силата на държавна принуда е връщане назад към мракобесието на тоталитаризма.

Християните побеждават злото с добро, а благословеното от Бога държавно управление държи меча, за да наказва престъпниците. Само така може да се гарантира едно наистина адекватно и свободно съвременно общество.

Всички права запазени © 2017. Препечатвания и препубликации само с разрешение: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


56
Адв. д-р Виктор Костов е адвокат, правозащитник и доктор на философските науки. Издател и главен редактор на Свобода за всеки – сайт за дискусия на отношенията църква-държава и защита на правото на свобода на съвестта, вярата, словото и семейните ценности.

Бележки

[1]Религиозното министерство на Турция.