Печат

Глобализация: за или против? Християнски и български перспективи

Уводни думи на редактора

По времето на комунизма българите бяха част от един интернационализъм, в който се налагаше да има бодливи мрежи по границата, както и така наречените „гранични войски“, за да се залавят и наказват или избиват всички, които искат да напуснат възпятата във вечните естрадни комунистически песни „моя страна, моя България“ без благословията на тираничните управляващи. Тогава основният проблем бе, че в рамките на световната комунистическа революция българите живееха като в концлагер в собствената си родина.

Сега, по времето на демокрацията (моля читателят да ми прости грубите обобщения, но така изказът ми е по-кратък и достъпен), всичко чуждо ни е повече, да не кажем до болка, познато, та дори и малко опротивяло. Дали от спомени и навици от времето на комунизма, дали от истинска преоценка на нуждата да запазиш идентичността си, дали от факта, че българинът бяга на Запад, за да търси по-добър живот, защото няма такъв за него в собствената му страна – остава неясно.

Глобализацията за българина означава една по-човечна интернационализация и възможност, а дори и копнеж за реализация в чужбина. Но както комунистическият интернационал имаше съществени недостатъци, така и съвременната глобална интеграция има такива. Какво обаче означават глобалните процеси и глобалните интереси за християнина, а защо не и за българина-християнин?

В брой 47 на СВ авторите разясняват същността на глобализацията от християнска гледна точка, като включват и българския ъгъл в този процес.

vav4Статията на Валентин Кожухаров е фундаментална, въпреки уговорките, които прави авторът, че есето му е само едно частно наблюдение. Освен че разяснява същността на процесите на глобализацията, така че дори тези, които за първи път чуват термина, ще могат да схванат тезите му, Кожухаров го прави на ясен език, свързвайки тези уж отвлечени и абстрактни категории с реалностите на съвремието. Чисто мисиологическото и мисионерско мислене на автора не стеснява, а по-скоро придава несрещана в секуларните медии яснота и категоричност на изводите. Ролята на църквата и християнството в двете противоположни аспекта на глобализацията – положителен и отрицателен – е ясно очертано. Ролята на секуларните претенции в процесите на глобализация – също.

parla

Велислав Алтънов разглежда проблема за глобализацията, християнската реакция и българския модел, преди всичко като сравнява историята на евангелското движение и историята на българите. Той също проследява някои тенденции, навлезли в страната с отварянето на страната след краха на комунизма, като социален експеримент. Алтънов не спестява оценките си за проблемния подход на политическите елити при налагането на една или друга страна на глобалистки амбиции.

В статията си Явор Костов използва едно отлично сравнение между филмовата мания напоследък да се правят филми за „живите мъртви“ и отнемането на човешката съвест и свобода чрез заблудителна и манипулативна пропаганда. „Зомбификацията“, или омагьосването на народа, с цел превръщането му в робска, управляема маса, твърди авторът, е факт и нейната цел е противопоставяне на истината на Евангелието на Исус Христос.

Интересен е походът към Израел и еврейското участие в глобалистките процеси. Кожухаров споделя важната стъпка на българските политици и християнски лидери при спасяването на 48000 евреи и техните семейства от екстрадиране в нацистка Германия през 1943 г. В статията си описва и създаването на ООН като форма на глобалистко уеднаквяване на някакви универсални хуманни добродетели, чиято цел е да се спрат войните между народите и омразата между хората.

Алтънов отбелязва крайната подкрепа за държавата Израел у някои евангелски кръгове, които считат нейното създаване през 1948 г. за изпълнение на библейските пророчества. Наред с развитието на християнски ционизъм авторът отбелязва разочарование от политиката на Израел в Близкия изток, свързана с отнемане на правата на местните жители от арабски произход, включително и ограничаване на правата на палестинските християни.

Тук следва да поясним защо темата „Израел“ има своето глобално значение. От библейска гледна точка, територията, където е днешен Израел, е мястото на народа, който произлезе от този, на когото Бог даде обещанието – Авраам[1]. В очакването си на Месия обаче, съвременен Израел представлява много малка част от тези, които получиха обещанието за идването на Спасителя. Това са само християните-евреи или тези етнически евреи, които са последователи на Исус Христос. Всички останали, чието отхвърляне на Спасителя Исус Христос продължава и до днес, са по-скоро последователи на разни форми на юдаизма, в които именно световният мир, световната хармония и световното обединение са лелеяните цели не само на самия Израел, но и на цялото човечество. Дори обещанието към Авраам се тълкува от дадени кабалистки поддръжници като именно такова обещание – за световно обединение на човечеството за мир и хармония, а не като обещание за изкупление на човешкия грях пред Бога чрез изпратен от Бога Спасител и Изкупител.[2] Именно тези световно-обединителни нравствени ценности, за които говори и д-р Кожухаров, нуждата от единна висша морално извисена визия, са в основата на създаването на хуманистичния мега-проект ООН (Кожухаров третира тази тема брилянтно!) и последващите международни и междунационални обединения.

Българският принос в този елемент на глобализацията – Израел – е отбелязана в есето на д-р Кожухаров със спасяването на българските евреи през 40-те години на миналия век от нацистите. Разбира се, според съвременната група за мониторинг на антисемитизма, ADL или Аnti-Defamation League, американска нестопанска организация, картината на съвременна България е малко по-различна. България е на второ място в рейтинга за Източна Европа по антисемитизъм,[3] каквито и да са критериите за възприятие на един такъв термин, приет от мнозина през годините след Втората световна война като морален коректив за отношението към евреите и Израел.

Защо поставяме тази тема? Защото глобализацията има своето значение и в чисто библейски смисъл, като част от историята на човечеството. Стремежът към глобално световно правителство е всъщност стремеж към тотално глобално световно правителство. Притеснителните тенденции произхождат от това, че целта за глобален световен ред напомня на вавилонските тежнения на човечеството, в което то искаше да изгради свят без Бога. Подобни тежнения ни напомнят и множеството политически неуспели утопии, чиято цена за експеримента бе милиони човешки животи и погубени съдби.

От друга страна, идването на истинския Месия за втори път, но не за да предложи спасение, а за да търси отговорност и да установи Своя ред и своето управление, е изцяло свързано с глобалната мисия на църквата към момента. Неговото правителство ще е наистина глобално правителство. Глобални са усилията и на тези, които не искат да приемат, че Христос ще се върне отново, но не като Царя-слуга, а като Царя-владетел.

За българския християнин, свикнал да мисли в несравнимо по-малки мащаби (спомням си евангелската песен от ранните 90 години на миналия век с побългареното заглавие „Исус Христос е Бог на България“ вместо „Бог на народите“, както бе в оригинала), глобализацията естествено е предизвикателство. Въпросът е дали това предизвикателство ще бъде прието с достойнство, или просто църквата ще остане на ниво беден роднина, търсач на облаги. Включването в глобалните процеси изисква глобално мислене и поместно действие. Такива се постигат само чрез обновяване на ума по стандартите на идващото Божие царство, заявява апостолът в посланието си до Римляните.

Ако българските християни (оттук може би и българите въобще) биха имали извинение да запазят нивото на досегашната си ниско осъзната отговорност като Божи народ пред историята и пред Божия съд, то единственото такова е, че не са римляни. Но добре знаем, че това не е истинско извинение. Глобалните процеси са в състояние и от българина да направят римлянин.

Бележки

[1]Битие 12:1-3.
[2] Laitman, Michael. Why Do People Hate Jews? Accessed: Nov. 19, 2016 http://www.kabbalah.info/bb/packages/why-people-hate-jews_michael-laitman.pdf
[3] ADL,http://global100.adl.org/?_ga=1.17305723.375259880.1479571068#map/eeurope