Блог Свобода за всеки
Свобода за всеки

Свобода за всеки

skattv

Как се борим с тероризма чрез Закон за изменение и допълнение на закон за вероизповеданията? Отговорът е  – никак. Какво е правилното решение се дискутира в предаванeто. Гледайте едночасовото предаване по темата в ТВ СКАТ, рубриката "Разбулване", с водещ Николай Панков и участници пастор Тони Еленков и адв. д-р Виктор Костов.

На 29 октомври 2018 г. в предаването „Среща с Благовест Белев“ по Българска християнска телевизия гости по темата за приетия на първо четене в парламента Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бяха адв. д-р Виктор Костов – главен редактор на Свобода за всеки – и пастор Анатолий Еленков – пълномощник на Национален алианс Обединени Божии църкви.

Дискусията беше насочена към това българската общественост и евангелско-протестантската общност да бъдат предупредени за приближаващата законодателната опасност, която засяга не само правото на свобода на религията, но и демократичните ценности като цяло. В изложението си адв. д-р Виктор Костов и пастор Анатолий Еленков поставиха акцент върху консолидирания опит за драстично ограничаване на основни човешки права, контрола на държавата във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, отрицателното отношение на всички вероизповедания в страната към налаганите промени и нуждата от формиране на гражданска позиция. Гостите в студиото представиха и възможните и неотложни стъпки за противодействие на законопроекта от страна на гражданите и църковните общности преди внасянето му за второ гласуване.

Гледайте целия видеоматериал тук.

На 24.10.2018 г. в София се състоя национална среща относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, на която бяха поканени над 20 евангелско-протестантски вероизповедания. Целта на форума бе адв. д-р Виктор Костов да направи правен анализ, който да запознае служителите от представените християнските общности със степента на опасност на предложените законодателни промени.  

Националната консултация беше открита от п-р Анатолий Еленков, след което последва представяне на участниците. В уводните си думи п-р Еленков представи накратко първоначално внесените законопроекти и развитието до момента, липсата на единно представителство за евангелско-протестантските вероизповедания, както и възможностите за противопоставяне за пълно отхвърляне на обединения законопроект.

В началото на своето изложение адв. Костов заяви, че не държавата е източник на правото на свобода на религията. Това право не произтича от властимащите или сътворените от тях закони, а от факта, че всеки се ражда с права и достойнство, и това е истината на Библията. Вярващите хора трябва да са наясно, че идеологията на  законопроекта ни връща към мрачните времена на комунизма. Част от демагогията на вносителите се изразява в това, че те се стремят да отнемат основни права на гражданите, докато в същото време твърдят, че им предоставят такива.

Още една важна истина, която стана ясна в правната консултация е, че предложеният законопроект драстичното нарушава принципа на светската държава за отделяне на църквата от държавата. Българският законотворец иска църквата, като морален коректив, да не се меси в политическия живот, докато държавата си запазва правото да контролира и да влияе рестриктивно на вътрешния живот на религиозните общества.

По време на срещата адв. Виктор Костов още веднъж заяви позицията на Свобода за всеки, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и Национален християнски център, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не бива да става част от законодателството на страната, защото е дискриминационен, и ако стане действащо право, ще е в нарушение на българската Конституция, Европейската конвенция за правата на човека, международното право и принципите на демократичното и свободно общество. Неоспоримата истина е, че този законопроект не може да бъде подобрен по никакъв начин, защото неговата същност и идеологията, която стои зад него, противоречат на духа и смисъла на Конституцията.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че ако народните представители не вземат разумното решение да отхвърлят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, то има международни институции, като Съвета на Европа, Венецианската комисия и Организацията за сътрудничество в Европа, които ще бъдат сезирани, за да се защити правото на българските граждани свободно да изповядват верските си убеждения.

Държавата е длъжна да гарантира правото на достойно съществуване на всичките си граждани, както и тяхната сигурност. В демократичните общества държавата може да наказва само за действия, които са общественоопасни, тя няма право да се меси в убежденията на хората. Ако се опита да го направи, хората трябва да са наясно, че е време за активна позиция с всички възможни демократични средства, защото устоите на демокрацията в България са сериозно разклатени.

 

Темата за ратифицирането на Истанбулската конвенция от българския парламент е в разгара си. През последните дни представители на държавни институции, политически формации, както и на неправителствени организации се включиха активно в публичния дебат в защита на документа или с несъгласие за евентуалното му ратифициране от Народното събрание на Република България.    

На организираната на 23.01.2018 г. от Председателя на парламента обществена дискусия в сградата на Софийския университет Становището на "Свобода за всеки" срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция беше представено от координатора адв. Невена Стефанова. Становището беше заведено в деловодството на Народното събрание с приложен правен анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който подробно разяснява проблемите в текстовете на конвенцията.

По-късно същият ден в ефира на Дарик радио адв. Стефанова подчерта, че Истанбулската конвенция е опасна, защото целта ѝ е да се разруши традиционното семейство. В разговора беше обърнато внимание на факта, че конвенцията е повече идеологически, отколкото юридически документ. В своята същност тя представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужна и опасна. Освен това  документът не защитава обективни правни принципи и давайки възможност на човек да определя пола си, създава изключително опасна основа за правна рамка, от която да се черпят права за една категория хора за сметка на друга.

 

Уважаеми народни представители,

Свобода за всеки е адвокатска правозащитна и издателска организация, която защитава свободата на съвестта, словото, религията и правата на традиционното семейство.

Във връзка с обществения дебат относно Истанбулската конвенция намираме, че българският парламент трябва категорично да отхвърли ратификацията на този документ. Тук сочим някои от причините.

Конвенцията представлява неприкрит опит за социално инженерство и по тази причина е ненужен и опасен документ.

Конвенцията ненужно натоварва българското законодателство с излишна регулация:

а. Налична е достатъчна законодателна база за целите, които конвенцията твърди, че урежда;

б. Имплицитно се въвеждат "човешки права", които не съществуват;

в. Основен принцип на правото е справедливост, икономия и яснота. Нито един от тези принципи не е присъщ на конвенцията.

Конвенцията е опасен документ, който е повече идеологически, отколкото юридически:

а. Прокарва идеологически натоварени преформулировки на естествени категории, като пол, семейство, мъж, жена, и в крайна сметка е деструктивен за традиционното семейство;

б. Изкуствено формулира половете като противопоставящи се на идеологически принцип класи – мъжете традиционно са насилници, от които жените трябва да бъдат защитавани.

В допълнение ще посочим и следните проблеми на Истанбулската конвенция:

а. Кодифицирането на противоречиво, неизразяващо общото мнение определение на пола като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност;

б. Предложеното действие за изкореняване на "традицията, основана на стереотипните роли на половете";

в. Нарушаването на правото на родителите да имат приоритетна роля в образованието на децата си;

г. Прекомерният акцент върху мъжете като извършители на домашно насилие;

д. Създаването на мащабен механизъм за мониторинг, който подкопава националния суверенитет.

Тези, последно изброени проблеми на конвенцията са подробно разяснени в правния анализ на адвокатите от европейската правозащитна адвокатска организация Alliance Defending Freedom, който предлагаме в точен превод на български език.

Разчитаме на мъдростта, справедливостта и загрижеността за интересите на българския народ и традициите ни на свобода и независимост при взимане на решението относно Истанбулската конвенция, затова най-любезно Ви призоваваме да не ратифицирате същата.

Към блог статия от 31 октомври 2017 1През изминалата седмица се проведе конференцията с международно участие Бог и цезар 2017 г., организирана от „Свобода за всеки“. Темата на конференцията беше: Свободата на вярата, въпросът за сигурността и ролята на държавата. Лекциите и дискусиите бяха разпределени в три отделни дни, като първият, наречен предварителен ден, имаше специфична тематика, посветена на домашното образование и свободата в образованието. Участниците бяха от цялата страна, като двама от говорителите бяха адвокати, практикуващи в Европа и пред Европейския съд за правата на човека, представляващи организациите Alliance Defending Freedom International, Страсбург и Christian Concern, Лондон. Дискутирани бяха темите за връзката между християнството и свободата на религията като правна и политическа категория, както и ролята на държавата и нейното място в осигуряването на обществена сигурност и опазването на основните права и свободи на хората, включително свободата на словото, съвестта и вярата. Обсъдена бе и ролята на църквата и вярващите в обществения дебат по темата на баланса между свободата, законността и ролята на управляващите.

Към блог статия 31 октомври 2017 2 1В края на третия ден бе представен новият сборник на „Свобода за всеки“ – Християнство и национална сигурност. Посткомунистически, исторически и библейски контекст. Редакторът съставител адв. д-р Виктор Костов бе модератор на събитието.

Отзвукът за проведеното събитие ни мотивира за бъдеща работа в защита на свободата на съвестта и словото като правни, политически и обществени категории, с цел безпрепятственото изповядване, практикуване и проповядване на християнската вяра в условията на едно демократично и свободно общество. 
Вторник, 03 Октомври 2017 16:23

Защо, МОН?

От Анонимен[1]

Childhood към статия от 03.10.17Ставане в 6, измъчена закуска, тялото още спи... каква закуска, по дяволите? – припряно обличане на малкото нещастно човече; нерви, стрес, бързане към училището/спирката/мястото, от което ги взима автобусът... А навън е тъмно и е минус 12 градуса, да кажем – България е в умереноконтиненталния климатичен пояс и тая картинка е реалност още през ноември. А следват декември, януари, февруари, март... Чак през април картината почва да изглежда по-ведро, но до април са пет месеца на тягостни сутрини.

И не забравяйте – говорим за 7-годишни деца, а често и за 6-годишни. Така че, майната му на климата – дори да живеехме сред вечно лято, пак щях да питам: ЗАЩО, господа управляващи? Защо, МОН?

Искате ли да поразсъждаваме малко – знам, че мразите, знам и че не сте особено добри в това, но мен ме бива! Само четете и мислете: Защо учебната система в България е такава, каквато е? За кого, за какъв тип хора е предназначена? Защо занятията почват в 8 за началните класове и в 7:30 за останалите?

Това са въпросите, почвам с отговорите: Образователната система в България е изградена за децата на хора, които сутрин отиват на работа в даден обект, стоят там до края на работния ден – фиксирани часове, които са им предварително известни, след което се прибират, а на другия ден повтарят упражнението. И така – 30 години. Без местене, без хаос, без динамика. Затова и децата биват записвани в стандартната, класна форма на обучение, затова и ги събират сутрин – за удобство на работещите родители (и на учителите, които предпочитат да са на работа сутрин, а не следобяд, но проблемите на/с учителите са тема на друг материал!). 

Та нека обобщим – образователната система е съобразена с ежедневието на хора, живеещи в стандартен ритъм и работещи на стандартно работно време. Но! – идва голямото НО!, господа управляващи – знаете ли, че всъщност не сме 1986-та? Знаете ли, че вече хиляди, десетки хиляди хора живеят и работят в ритъм, за който стандартната образователна система изобщо не е подготвена? Знаете ли, че аз и съпругата ми например се местим от град на град, според настроенията и работата си, а постоянният ни адрес е в едно село, в което купихме къща, за да се скрием от простотията ви? Е, не успяхме – простотията ви ни намери и там! Промъкна се през една огромна пробойна – имаме дете! Почти 7-годишно прекрасно весело човече, което по цял ден ни говори за гравитацията, за еволюцията, за ДНК, как да си направя компас, ако се загубя в гората... и още, и още! Но, както казах – навършва седем години, и според мъдрите ви закони, господа управляващи, трябва да го запишем на училище.


А според още по-мъдрата Програма за ОБХВАЩАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ, която МОН сътвори, (РЕШЕНИЕ № 373 от 5 юли 2017 година ЗА създаване на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст) 7-годишното ни дете няма правото да отсъства повече от 5 учебни часа месечно без официална причина. Пет учебни часа, господа! 225 астрономически минути! Вие осъзнавате ли изобщо какво сте сътворили? Виждали ли сте изобщо седемгодишно дете? Знаете ли какъв е шансът това малко човече да не се чувства добре, след като е събудено насила в 6 сутринта, за да отиде в училището? Огромен! Но ако не отиде, следва доклад и глоба – защото един учебен ден така или иначе е повече от 5 часа.

Но да спрем с отклонението, госпожи и господа. Нека се върнем на основното. Помните ли – споменах, че аз и съпругата ми сме номади? Е, напомням ви – номади сме. Имаме постоянен адрес, всичките законови изисквания са спазени – колкото и да са мракобесни. Ние сме законопослушни граждани. Или поне се опитваме да бъдем такива, но не и с цената на личната си свобода, господа! НЕ И С ЦЕНАТА НА ЛИЧНОТО СИ ДОСТОЙНСТВО!

Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато ни се наложи да прекараме седмица в Пловдив примерно? Какво правим с ония 5 учебни часа максимум, когато зимата зарине Родопите с двуметрови преспи и ние решим да си отидем в София за няколко месеца – защото от тая мобилност зависят и доходите ни, между другото! А? Какво правим?

И още, госпожи и господа – ами ние сме в ЕС, в една голяма, обща територия без граници. И законите на тая територия казват, че можем ей така, без причина и обяснения, да отидем да поживеем в която си поискаме държава в рамките на ЕС – и вие също не ни отричате това право! Но имаме дете, помните ли? Дете, което искате да виждате всеки учебен ден в класната стая – без да ви пука, неее – без изобщо да ви е минало през ума, че това може да е в противоречие с начина на живот на семейството на това дете. Начин, напълно законосъобразен, повтарям! Нито крадем, нито мамим, нито се крием!

Просто имаме друг ритъм на живот – ритъм, който вашите правила заплашват да сринат из основи! И – о, ужас – имаме и още една изненада! Ние сме творци, хора на изкуството. Не че съм длъжен да ви се обяснявам, просто го казвам – като предисловие. Като хора на изкуството, или просто по характер, няма значение, ние работим нощем. И си лягаме около 5 сутринта. Да, но детето ни трябва да става за училище в 6 – и освен ако не се очаква то да се приготви и да стигне до училището само, то значи се оказва, че аз и съпругата ми трябва да бъдем будни и на крак в 6 сутринта.

Тоест – вашите правила налагат насилствен порядък в живота на пълнолетни, пълноправни, уж свободни граждани. „Ами да не сме създавали дете“ – много ви се иска да го кажете, нали? Знам, че ви е на езика; знам и че десетки хиляди индивиди от нацията открито ще го кажат. Нека. Не мога да налагам разбиранията си на никого. Но докато законът ясно и категорично не забрани на хора като мен и съпругата ми да имат деца, аз изисквам личните ни предпочитания да бъдат 100% уважавани! А какво бихме предпочели ли?

Ами елементарно е: искаме ясен, нормален регламент, правещ задължителното образование еднакво приемливо за всички! Искаме детето ни да може да учи у дома – за да не се налага да преустройваме целия си начин на живот. И тук дори не засягаме темата колко гнусно е да караш недоспали, нещастни 7-годишни дечица да излизат на студа – това си е на съвестта ви. Но бъдете сигурни – някога и някак ше платите и това!

Няма да се подписвам – не искам да улеснявам МВР в „издирването и задържането“. Просто знайте, че не сме само ние!

[1] Публикуваме есето с минимална редакторска намеса и корекции. Материалът е предоставен на редакцията без наша покана към неизвестния автор. Целта ни е да покажем само част от реакцията на недоволство на родителите на деца в училищна възраст спрямо крайните тоталитарни мерки на държавата за въдворяване на всички деца под 16-годишна възраст в държавното задължително училище; както и основателния родителски страх от тези тоталитарни мерки. (Бел. ред.)
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Благодарим на всички, които подкрепиха Декларацията-призив. С нея застанахме заедно срещу нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека и КРБ от Общински съвети, които със свои наредби за "обществения ред" грубо потъпкаха основни човешки права като свободата на мисълта, съвестта и религията, на словото и изразяването, на събранията, митингите и манифестациите, на събирането и разпространението на информация. Декларацията, задно с подписката от над 1000 лични подписа и 20 християнски вероизповедания и църкви, бе заведена в Народното събрание и Министерски съвет.

Същата ще бъде изпратена на общините-нарушители на закона или тези общини, в които са постъпили предложения за такива нарушения - Бургас, Сливен, Силистра, Шумен, Столична община, Стара Загора, Кюстендил. Изпращането на тази декларация до властите не бива да преклудира по-нататъшни правни действия срещу противоправните административни актове, приети от ОС на гореизброените общини.

Да не забравяме мисълта на Бенджамин Франклин, американски държавник от 18 век: "Който в името на някаква временна сигурност е готов да се прости със свободата си, не заслужава нито едното, нито другото".

350x150 Logo Obshtina Stara Zagora 0На 28 май 2016 г. в гр. Пловдив се проведе среща, чиято задача бе да констатира обезпокоителната тенденция за предлагане и приемане на местни общински наредби, в които противозаконно се решават въпроси от най-висок законов ранг, на ниво конституция и международни документи. Тези въпроси касаят свободата на съвестта, религията, словото, събранията, сдружаването, свободния обмен на информация. Поради липсата на компетентност при нормотворчество с общински наредби по изброените въпроси, нарушаването на правата на хората и заплахата за демократичния ред са неизбежни. За целта приехме ДЕКЛАРАЦИЯ-ПРИЗИВ, с която обръщаме внимание на проблема и призоваваме към действия за решаването му. Примери за общини, които си позволиха да законодателстват на ниво парламент и Съвет на Европа и да решават въпроси, които не са от компетентността (тоест нивото) на общинските съвети, са: Стара Загора, Шумен, Бургас, Силистра и др. (Кюстендил прие подобна наредба преди три години).

Линк към текста на Декларация-призив срещу общински наредби за ограничаване на свободата на религията:
 http://svobodazavseki.com/images/pdf/dekl_naredbi_2016.pdf

НА СЛЕДНИТЕ ДВА ЛИНКА МОЖЕТЕ ДА ЗАЯВИТЕ ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ТЕКСТА НА ДЕКЛАРАЦИЯТА-ПРИЗИВ:

Линк към онлайн формата за подкрепа като организация/църква:
http://goo.gl/forms/J93qjPu6iMkskk3C3

Линк към онлайн петицията за подкрепа в лично качество:
https://www.causes.com/campaigns/101785
(ИНСТРУКЦИИ: Част от сайта е на английски. За да подпишете петицията, натиснете големия зелен бутон в дясната част на страницата. Нужна е регистрация в сайта, но можете да ползвате своя Фейсбук акаунт, ако имате такъв. За да прочетете за петицията, натиснете линка вдясно "Read more about the petition...", който се намира над големия зелен бутон "Sign". В този случай ще видите текста на Декларацията-призив и под него също голям зелен бутон: "Sign the petition." Натиснете го и следвайте стъпките, за да бъде отчетена вашата подкрепа.)

Линк към списък с подкрепилите църкви и организации:
http://svobodazavseki.com/images/pdf/podkr_dekl_naredbi_2016.pdf


В търсене на обяснение за подхода на незачитане на Конституцията и ЕКПЧ в общините-нарушители...

Stara Zagora Center VselenataСтарозагорци считат, че техният град се намира в "центъра на Вселената". Снимката вляво е явно илюстрация на този старозагорски феномен (учудващо е обаче за хора от такъв важен център да не се съобразяват с грамтическите правила на езика, който се употребява в този център, и да ползват правилното членуване на думите).

Разбираемо е при това самочувствие Общински съвет Стара Загора да не се съобразява с йерархията на нормативните актове, установена във всяко правово общество, и с общински нардеби да отменя Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека в техните части, които уреждат свободата на религията, изразяването и други основни човешки права. Все пак, парламентът на България и Съветът на Европа би трябвало да проявят разбиране, че когато в центъра на Вселената се прави нещо, всеки трябва да се събразява с това нещо. За центъра на Вселената иде реч!  Какво тук значат някакви си човешки права, парламенти и Съвети на Европа!

Добре дошли в измисления свят на Общински съвет Стара Загора, където всички права и задължения на хората по цялата вселена произтичат от общинските съветници в този град.


 

 

 

 

Страница 1 от 4