Блог Свобода за всеки
jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.
Публикувана в Блог
Неделя, 26 Март 2017 19:17

Светската мярка на щастието

shtastie zhenaБъдете щастливи, тук и сега“ – това е призивът на новите радетели на светското благополучие. Християните много добре знаят какво означава земното добруване, властта, славата, богатството, стремежа за постигане на рая тук и сега. Както сатаната изкушаваше Христос в пустинята с трите изкушения и Му предлагаше власт, материални богатства и слава, така и съвременните земни управници изкушават хората и им предлагат тукашен рай. Какво ли не предлагаха досега – всякакви свободи, равноправия, зачитания, уважения, търпимост, и т.н. и хората бързо разбраха, какво се иска от тях: щом свободите и равноправието се отнасят до всички, значи никой не може да ми каже дали ще правя аборт и ще убия детето в мен или не, дали ще съм хомосексуалист и публично ще проявявам порока си или не, дали ще пожелая сам да сложа край на живота си или пък на живота на друг човек, за да му осигуря „достойна смърт,“ или пък да използвам новите биотехнологии и да поискам от някоя лаборатория да ми „доставят“ дете по поръчка (например дете от две майки и един баща, с което уж се избягвали генните аномалии и бъдещи заболявания на човека), и т.н. Както се казва – предлага ни се слободия в изобилие.

А сега научаваме, че вече ни се предлага и щастие. И не само ни се предлага – убеждават ни, че всички хора по земята трябва да бъдат щастливи! Преди няколко дена (19 март 2017) разбираме, че в Обединените арабски емирства (ОАЕ) е учреден Съвет по измерване на щастието по света, който ще има шест подотдела: 1) щастие и здраве, 2) щастие и образование, 3) лично щастие, 4) щастие и работно място, 5) измерване на щастието и 6) щастието в големите градове. Научаваме, че има и книга на щастието по света, в която сто професионални изследователи разказват за познанията си относно щастието, основаващи се само на човешкия земен опит и изключващи религиите и философските възгледи за човешкото щастие. Съветът по щастието се учредява във връзка с международния ден на щастието, който е на 20 март.

Разбира се, новината не убягна от вниманието и на българските медии. Както срещаме заглавия, като „Днес цял свят празнува международния ден на жената“ (или на каквото още можете да се сетите), така и заглавията от 20 март звучат по подобен начин: „Днес цял свят празнува международния ден на щастието“. От новините разбираме, че този ден се празнува съгласно резолюция 66/281 на Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г., в която е декларирано, че „стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството и че щастието трябва да бъде цел на държавната политика и да стане компонент на по-комплексен, справедлив и балансиран подход към икономически растеж, който да допринася за устойчиво развитие, изкореняване на нищетата и осигуряване на щастие;“ подчертава се, че „ООН призовава всички държави, международни и регионални организации, както и гражданското общество да отбелязват Международния ден на щастието.“

„Че какво лошо има в това някой да желае щастие на другите,“ ще каже човек. Наистина, няма нищо лошо, стига под „щастие“ да разбираме пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега с оглед на живота й в бъдещия век, когато тя ще получи вечна участ: за истинско щастие или за истински мъки. Ако тук и сега се стремим към придобиване на блага, които да ни послужат във вечния живот, и ако желаем и другите да придобиват такива блага, тогава този наш стремеж може да бъде изразен като стремеж към щастие. Естествено, за християните щастието може да бъде само в Христос и Неговата Църква, и когато християните желаят всички хора по земята да усетят истинската радост и щастие от общуването със Спасителя на света и на всяка човешка душа, тогава можем да оприличим мисията на Църквата в света като мисия на щастието в Христос.

Но светските управници виждат щастието на човека само като пълна удовлетвореност на личността от живота й тук и сега, без каквато и да е връзка с живота й във вечността, който неминуемо ще последва за всяка душа при второто славно Христово идване на земята. От новините около този „празник“ разбираме, че щастието не е само лично (което си е вярно), но държавно (което не е вярно) и към него трябва да се стремят всички държави. В тази връзка е измислен и съответен термин – брутно национално щастие. То се изчислява по специална методика на основата на различни показатели, такива като икономически прогрес, ефективност на управлението, социална справедливост, опазване на околната среда, съхраняване на културното наследство и т.н. (вж. линка по-горе към сайта на Вести.бг). Бутан е първата държава, въвела този термин, както и самата идея за държавното щастие; в тази страна от 2008 г. има комисия по брутно национално щастие, през февруари 2016 г. в ОАЕ е назначен държавен министър по щастието, през януари 2017 г. в индийския щат Мадхия Прадеш е създаден департамент по щастието, и т.н.

От ежегодния доклад на ООН за щастието може да се види, че най-щастливи са хората, живеещи в богатите страни, напр. за 2015 г. датчаните са били най-щастливи (следвани от швейцарците, исландците, финландците, норвежците и т.н.), а през 2016 г. норвежците вече са по-щастливи от датчаните. То няма как и да бъде другояче, щом като щастието се оценява по посочените по-горе показатели: богатство, социална справедливост, опазване на околната среда и т.н. – наистина в богатите страни народите се стремят да построят рай тук на земята. И съответно най-нещастни са хората от бедните страни, например на края на класацията на ООН са такива страни, като Того, Бурунди и т.н. Къде е България? На 105-то място от изследваните 155 страни. В Косово, Непал, Пакистан и т.н. хората са по-щастливи от българите. Докладът на ООН подчертава, че най-щастливи са страните, в които съществува баланс между благоденствието и социалния капитал, който се изразява във високо доверие в обществото и правителството и в малките социални различия. С други думи, щастието е в стремежа за постигане на прокламираното навремето комунистическо равенство, братство и любов, с прибавка на богатство и задоволеност от живота и обществото, в което човек живее.

shtastie deteИнтересен е също така фактът, че и децата в богатите страни се определят като по-щастливи, при което щастието се свързва и с познанията на децата относно техните права, например 77% от децата в Норвегия са заявили, че добре познават правата си, затова пък само 36% от децата в Англия имат познания в тази област (и съответно Великобритания е на 19-то място в класацията на ООН на страните, подредени по щастие). Значи ако децата знаят правата си и при случай биха могли да осъдят възрастен (включително родителите си), те са щастливи. Разбира се, интересно ми бе да прочета, че според други статистики румънските деца са най-щастливите в Европа, а южнокорейските – най-нещастните.

И тъй, след налагането от страна на евроструктурите на такива свободи, като аборта, хомосексуализма, евтаназията, опасните биотехнологични опити с човешки същества и т.н., сега се предлагат и критерии за щастие, които всяка държава в света трябва да се стреми да постигне. Ами религиозните хора? Например християните: как те ще приемат тези критерии и как ще се опитват да съпоставят налаганото им „щастие“ с разбиранията и вярата си за щастие в Бога и за „щастие“ във вечния живот, а не във временния? Май и в този случай ще стане каквото виждаме и сега: никой не пита вярващите, когато става въпрос за „добруването“ на цялото общество и на всички общества по света. При съвременния стремеж към „прогресивно“ развитие на обществата и постигане на съответни степени на богатство, социална удовлетвореност, „равноправие“ и „свобода“, не можем да очакваме, че светските управляващи ще зачетат мнението на вярващите. Но нашата мисия е да донесем до всяко човешко сърце истината за Христос и за спасението на душата, ето защо независимо от напъните на земните царе и управници да вкарат всеки човек и всяко общество в техния „светски калъп“, ние трябва да проповядваме на народите Христовото учение за истинското щастие. Разбира се, животът в Христос не изключва напредък на личността и в материален план, но Спасителят ясно ни поучава, като ни казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“, защото „вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“ (Мат. 6:32-33).
Публикувана в Блог

ivf conceivingПод булото (разбирайте, тайно и негласно) на новите биомедицински технологии днес могат да се родят такива недоразумения, че човешкият разум невинаги може да намери обяснение на случващото се. Вече няколко десетилетия изминаха от деня, в който светът разбра, че едно дете може да бъде „износено” в утробата не на майката, а на друга жена, при което другата жена няма нищо общо с генетичния материал, от които се зачева и сетне оформя плода, който ще се роди. Изразът „бебе в епруветка” и „сурогатно майчинство” вече така навлязоха в ежедневието, че когато се четат подобни новини, те не правят особено впечатление на четящия. Известно е, че в такива случаи жената, която „носи” бебето в утробата си, все едно я дава „под наем” на мъжа и жената, които са биологическите родители на детето. „Утроба под наем” вече стана популярен израз, наред със „сурогатно майчинство”, тъй като в действителност „майчинството” се свежда само до периода на бременност и раждане на детето, но не и до зачеването му – сурогатната „майка” няма нищо общо с него.

В повечето страни процедурата „утроба под наем” („бременност под наем”) предполага отдаване на роденото дете на неговите биологически родители, а в някои страни – поне на единия от биологическите родители, майката или бащата. В такива случаи детето има своите биологически майка и баща и роднинската връзка между него и биологическия родител е закрепена и генетично. Така роденото дете е син или дъщеря на съответния биологически родител, а в случаите, когато детето бъде осиновено от друг(и) родител(и), то става син или дъщеря на възприелите го родители. Т.е. във всички случаи роденото дете се припознава като син или дъщеря – било на биологичния родител, било на осиновителя (тук изключваме случая на т.нар. „трети пол,” тъй като в действителност такъв няма, а детето, в процеса на израстване, отново „припознава” единия от двата пола и се развива като момче или като момиче).

От вчера (3 март 2015 г.) се разбра, че процедурата „утроба под наем” може да породи тотално объркване на роднинските понятия син, дъщеря, внук, внучка, племенник и т.н. При това не става въпрос за случаите на кръвосмешение, при които да речем майка и син могат да имат дете и това дете трудно да може да бъде определено като син или като внук на родилата го майка, или когато брат и сестра имат дете, което едновременно може да се счита както като техен син или дъщеря, така и като племенник или племенничка на брата или на сестрата. Тук става въпрос за раждането на дете от сурогатна майка, при което синът няма сексуална връзка с майка си, или пък братът със сестра си. Юридически погледнато, тук няма кръвосмешение, което в почти всички страни в света е забранено със закон и се преследва като престъпление.

На 3 март един съд в Лондон, Великобритания, взе решение, в което се казва, че роденото от майката на един млад човек дете е негов син, който му бе законно даден от държавата да се грижи за него. Мъжът, млад човек на около 25 години, от известно време изпитвал голяма нужда да има дете и предложил на друга своя роднина тя да стане сурогатна майка на детето му. Когато станало ясно, че тя има други медицински проблеми и не може да се справи с бременността, майката на този млад човек, след разговор със съпруга си (т.е. бащата на младежа), решила тя да даде утробата си под наем и да износи детето, заченато от негов генетичен материал и яйцеклетка от друга жена.

pregnancyРешението на клиниката, която се наела да извърши зачеването и да „внесе” оплодената яйцеклетка в утробата на сурогатната майка, първоначално било подложено на дискусия, тъй като в закона не можело да се намери определение на роднинската връзка на детето (в случая това е момче), което ще се роди, по отношение на свързаните с неговото зачеване и раждане лица. Генетично то трябва да бъде син на младия човек, тъй като то е заченато от негов генетичен материал, но същевременно то се пада едновременно дете на майката и неин внук: дете, защото тя го ражда, и внук, защото то е дете на нейния син. Същевременно то се пада и брат на младия човек, тъй като е родено от неговата майка.

Това объркване относно роднинската принадлежност на детето не попречило на клиниката да извърши зачеването и оплождането, а сетне и бременността и раждането на момчето. След раждането обаче настъпило ново объркване, тъй като в закона трябвало да се намери основание, което да позволява това дете да бъде дадено на бащата за отглеждане. Съгласно Закона за ембриологията и оплождането на човешки зародиш, приет във Великобритания през 2008 г., жената, която е бременна с едно дете, се счита за законова майка на това дете, а съпругът на сурогатната майка е законовият баща на детето. Така е и в настоящия случай, тъй като съпругът на жената се е съгласил на процедурата жена му да стане сурогатна майка на детето. Законът постановява също така, че след раждането сурогатната майка е длъжна да даде детето на двамата родители, които са „поръчали” това сурогатно майчинство. Законът ясно потвърждава, че даването на детето само на биологическия му баща е престъпление, което се наказва.

В този британски случай, който е първият в света, съдията решава да даде детето за отглеждане от биологическия му баща – младия човек, който тъй и не намерил подходящо момиче или жена, с което да изгради нормални младежки взаимоотношения, които евентуално да доведат да раждането на тяхно дете. Основанието на съдията е, че бащата може да осинови детето, което и тъй му се пада негов брат, защото е родено от майка му. Детето в този случай не се дава само на бащата (което би било в противоречие със закона), но то живее и под грижите на сурогатната майка. В действителност, посочва съдията, за него може да се грижи само бащата, тъй като той осиновява това дете, макар биологически то да е негов син.

В днешните (от 4 март) британски вестници случаят широко се дискутира и повечето противници на цялата процедура и на решението на съдията се свежда до бъдещето на това дете – до това, как то ще осъзнае роднинските си връзки и в какво отношение то ще се намира към най-близките му роднини. Проблемът се състои в това, че това момче едновременно ще бъде наричано син и/или внук от майката, която го е родила, както и син и/или брат от бащата, който е негов биологически баща. Същевременно, по отношение на сестрата на младия човек, това момче ще бъде едновременно неин брат и неин племенник. Когато дойде време момчето да се ожени и има свои собствени деца, то роднинските им връзки с другите близки роднини ще бъдат още по-объркващи.

son or grandson
Описаният тук случай не е нито изключителен (тъй като сурогатното майчинство е факт от няколко десетилетия насам), нито пък прави някакъв нов принос в процедурата на сурогатното майчинство. Той обаче поставя редица етични въпроси, които досега не са поставяни. От една страна няма акт на кръвосмешение и не е осъществено наказуемо от закона престъпление, а от друга страна биомедицината прави възможно раждането на дете от майката на един млад човек, който е неин син. Тази процедура може да бъде осъществена и между други роднини в рамките на едно семейство и формално няма да има нарушаване на закона, но в нравствено и чисто семейно-битово отношение родените по този начин деца ще израстват в особена „роднинска” среда, която няма да има еднозначно название за роднинските връзки, в които това дете ще се намира.

От много време насам християните многократно потвърждават, че отварянето на „кутията на Пандора” неминуемо ще породи непредвидими последици, които нито човешкият ум, нито най-гениалното прозрение може да предвиди и да проумее. И днес сме свидетели на още един непредвидим факт, който човешкият „прогрес” (в случая – новите биомедицински технологии) ни поднася и който трудно може да се проумее от нормалното човешко съзнание. Последиците в действителност се наблюдават днес, но те невидимо присъстват в нашия живот и ние ги забелязваме или когато някой ги оповести, или пък когато те не могат повече да останат скрити от окото на обществеността. Роденото момче, за което говорим тук, вече е на седем месеца и то се отглежда от бащата, но за неговия случай, който в действителност е започнал преди две години (когато се е вземало решение за начина на оплождане, сетне деветте месеца бременност и раждането) научаваме едва днес, когато медиите разгласиха решението на британския съд.

След време ще научим за неща, които в момента негласно и тайно се извършват под булото на „прогреса” и „новата хуманност”. Затова е още по-наложително още сега, докато имаме възможност, като християни да се противопоставяме на всякакви „прогресивни” технологии, които из основа нарушават християнските принципи на живот на хората на тази земя. Не е нужно да знаем всички беззакония, които се вършат против Бога, щом като знаем, че Свещеното Писание и цялото християнско учение ясно ни посочват онова, което е омразно на Бога, и ни учат, че когато човек се опитва да се постави на мястото на Бога и да „твори” според собствените си похоти и желания, то нищо добро не може да очаква – както от Самия Бог, така и от природата, която Той първоначално е сътворил добра и благоприятна за човека, но която ние поради разврата и отстъплението от Твореца непрекъснато повреждаме и я насочваме срещу самите нас.

Публикувана в Блог

unicef-303925 6402014 година бе печална година за народите, които имаха надежда и вяра в прилагането на принципите на свобода на мисълта, словото, религията и другите убеждения на хората като неотменимо право на всеки човек, дошъл на тази земя. 2014 година ни показа, че свободата да изповядваш религията си се ограничава все повече и повече, че гласът на вярващите се заглушава или пък се пренебрегва, независимо от усилията на религиозните институции за противопоставяне на несправедливостта. Същата 2014 година ни посочи, че светските власти предлагаха и приемаха закони, които противоречат на здравия човешки морал, но които са угодни на една или друга изключително малобройна група от хора или организации, „борещи” се за слободия, а не за свободи. Това с особена сила се отнася до дебатите относно хомосексуализма и т.нар. ЛГБТ-хора (лезбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните).

Борбата на здравомислещите и особено на християните бе насочена към отмяна на подобни закони или към недопускане на разглеждането на подобни законопроекти, които се опитват да наложат „нова” нравственост в либералния свят. И докато опозицията между светските власти и вярващите през 2014 г. се разглеждаше преди всичко в светлината на недопускане на хомосексуализма като „норма” в обществените отношения, т.е. като някаква „норма” в отношенията между възрастните членове на обществото, то в края на тази 2014 година и организацията, която десетилетия наред бе призвана да защитава децата, УНИЦЕФ, с радост „прегърна” идеята за хомосексуализма и за родителите-хомосексуалисти и се опитва да наложи виждането си и на страните-членки на ООН, особено чрез своята дейност в световен мащаб, където тя работи за благото на децата.

Съвсем наскоро УНИЦЕФ прие документ, наречен „Елиминиране на дискриминацията срещу децата и родителите, основаваща се върху сексуалната ориентация и половата идентичност”, в който не само широко се проповядва „правото” на хомосексуалните да бъдат „родители” на деца, но се призовава в различните държави да се въведат закони, които да препятстват „дискриминацията” на подобни „семейства”, състоящи се от хомосексуални родители и осиновени от тях деца.

Това е изключително тъжен завършек на 2014 година, в която някои слободомислещи нанесоха такава огромна вреда върху мислите, съзнанието и вярата на хората – както на обикновения здравомислещ човек, така и на вярващите. УНИЦЕФ бе една от малкото организации, която през десетилетията остана неопетнена от скандали, сделки и политически влияния и с усърдие помагаше (и продължава да помага) на милиони деца по света, като ги избавя от страданието, недохранването, болестите, неграмотността и т.н. Стотици милиони хора по света вярваха на УНИЦЕФ и нейните работници, те доверяваха бъдещето на детето на тази организация, която действително вършеше чудеса по света и избавяше най-малките граждани на планетата от хроничните болести на този век.

И всичките добрини, които УНИЦЕФ вършеше, рухнаха само в един ден, когато организацията прие горепосочения документ и застана зад редиците на онези, които наричат порока добродетел и грехът – „право”. Днешните слободолюбци си намериха термина, който им бе необходим, за да защитават неморалните си стремежи за промяна на обществените отношения – думата „дискриминация”. Използването на тази дума се върши от хора с най-различни интереси и цели, както положителни, така и дълбоко отрицателни. Та сега и УНИЦЕФ начена да се бори за предотвратяване на „дискриминацията” срещу деца и родители, когато тази „дискриминация” се отнася до сексуалната ориентация и до половата идентичност.

Като посочва какви са определенията на термините „сексуална ориентация”, „полова идентичност” и „ЛГБТ-лицата”, на страница 3-та от своя документ организацията призовава държавите правилно да разбират тези дефиниции и съответно да ги прилагат в своето законодателство. Сетне на 4-та страница държавите се призовават да отменят онези свои закони, които „ограничават” правата на децата, ако една хомосексуална „двойка” реши да ги осинови. Този призив е отправен преди всичко срещу приетия неотдавна в Русия закон за защита на здравето и моралната чистота на децата, което също е част от законодателството и на други държави. В документа се казва: „УНИЦЕФ подкрепя приемането и влизането в сила на закони, които осигуряват на ЛГБТ-двойките и на техните деца законно признаване на връзките им като семейни връзки.”

unicef children talkЖивотът на едно дете в „семейството” на двама хомосексуалисти не е просто изключителна беда за нравственото развитие на самото дете, но то е беда и за обществото, което приема подобна извратеност, при която детето живее в обстановка на всекидневно осъществявано нравствено беззаконие на двама възрастни, които „познават себе си” (използвайки библейския израз за сексуалното сношение) и същевременно се изявяват като родители на децата в тяхното „семейство”. В своята среда – в училище, сред приятели, на улицата и т.н. – тези деца и техните „родители” трябва да бъдат приемани от другите техни връстници, от учителите, лекарите и които и да са други специалисти, с които децата неминуемо влизат в общение, като нещо естествено и нормално. Наистина, децата са деца и тяхното израстване е дълг на обществото, но чрез отношенията на тези деца със своите връстници и с другите хора содомският грях неусетно (а на места и съвсем забележимо) се разпространява в това общество, което е приело за нещо „естествено” и „нормално” хомосексуални лица да бъдат „родители” на децата.

Хората обикновено посрещат всяка Нова година с надежди за по-добра година и за по-успешно развитие на обществата с цел духовен и материален напредък, както на отделните семейства, така и на държавата като цяло. 2014 година ни показа, че неморалните законодателни мерки на някои покварени хора и организации могат да нанесат непоправими вреди на душевното здраве на отделни хора, а дори и на цели общества. Надеждата ни за по-добра 2015 година се крепи върху виждането, че вярващите, и особено християните, ще намерят достатъчно средства и възможности за противопоставяне на разширяването на разврата сред обществата – първо в собственото общество, сетне в другите общества и организациите, които са станали развъдник на порочни практики и идеи. Наистина, надеждата крепи човека, но съвременното нападение на злостни неморални идеи и практики върху съзнанието на народите не ни позволява само да се надяваме – днешните факти налагат активни действия, ако искаме всяка нова година да не води до увеличаване на покварата, а до нейното лекуване и преодоляване. А какво по-лековито средство може да съществува от приемането на Христос, от усилване на вярата в Него и следването след Него. Да Го следваме ще рече да изпълняваме Христовия нравствен закон и да се стремим той да бъде нравствен закон на всяко едно общество (какъвто той, впрочем, е бил в продължение на векове, когато обществата в Европа се наричаха и на практика бяха християнски).

Организацията за защита на естествените и морално оправданите права на гражданите на някогашните християнски народи, наречена „Граждани, да действаме”, организира различни петиции срещу несправедливи и дълбоко неморални идеи и практики и по този начин се опитва да пробуди съзнанието на всеки гражданин на което и да е общество и да покаже истинската същност на извършващото се насилие върху мисленето и поведението на семействата и на здравомислещите хора. Организацията начена подписка и срещу документа на УНИЦЕФ и нашето участие в тази подписка може да допринесе той да си остане само на хартия, без да бъде придвижен по-нататък в структурната йерархия на ООН. Да я подпишем е най-малкото, което можем да сторим само за една минута от времето ни, но освен това трябва да търсим възможности да показваме истинското лице на покварата, налагана ни от слободията на някои хора и организации, които или са се заблудили в мислите и действията си, или пък съзнателно налагат своята нова „нравственост” на цели народи и на техните деца. Като покажем истинското лице на беззаконието, ще си спечелим привърженици и така ще можем да намерим и средствата и възможностите за противодействие срещу безнравствеността, която някои се опитват да наложат на хората по света, като използват мощта на такива организации, като ООН. Да бдим и същевременно да действаме, защото от нас зависи как ще посрещнем и следващата Нова година – дали с още по-злостни неморални идеи и практики, налагани на народите, или с Христовото знаме на истинската свобода и истинското право на човека да Го познае и да Го следва, като прави ясна разлика между добро и зло, нравствено и безнравствено, порок и добродетел.

Публикувана в Блог