Блог Свобода за всеки
jacob rees mogОтварям днес вестника и една от новините с днешна дата спира погледа ми: „Светът пред най-голяма заплаха за последните 30 години“. Прочитам я и не намирам нищо ново в нея, макар и да се нарича новина. Това му е работата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – да следи политическото и военното развитие на света и да изказва мнения, да прави препоръки или пък да оповестява съответни мерки. Съвременната опасна обстановка той свързва със съвпадането на няколко големи предизвикателства, които правят положението твърде нажежено: военните напъни на Северна Корея, тероризма, нестабилността в редица региони и все по-усилващата се агресивност на Русия. Той споделя, че не помни в 30 годишната му кариера светът да е бил изправен пред такава сериозна опасност, като в днешно време. Може би е прав, ще каже някой.

Виждам, че новината е взета от британския Индепендънт, публикувана вчера 8 септември 2017 г. Отварям и този вестник и там се натъквам на друга новина с днешна дата, 9 септември: „Русия се готви за масивна война срещу Запада, предупреждава украинският президент.“ И тук не виждам нещо ново: противоборството между Русия и Запада е от десетилетия и това вече го знаят и децата. Е, може да има и някакво ново развитие (светът винаги върви напред и винаги ще има нещо ново в него), но принципно нещата са си ясни от доста време насам.

С една дума, медиите продължават да стресират народите и да карат хората да живеят в страх пред утрешния ден, който може да им донесе война, разруха, даже смърт. Че малко ли страх всяват терористите, които могат да извършат нов атентат на най-неочаквани места (защото ако се знаеше къде ще го направят, то щяха да се вземат мерки, но то затова е страх, защото е породен от неизвестното). А защо подобни новини не са нови за християнина? Защото той добре помни Христовите думи: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:6-12).

А всичко това вече се случва от много години насам, та може ли още една новина за „света пред заплаха“ да прибави нещо повече от онова, което вече знаем? Не, не може, защото всеки християнин добре знае, че „всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят“ (Мат. 24:8-10). И какво да правим? Евангелието е пределно ясно: „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Мат. 24:13-14).

И тъй, новините, които всяват страх в сърцето на човека, изобилстват – както в българската преса, така и в медиите на другите държави. Не са много новините обаче, които показват християнската нравственост и нейното благотворно влияние върху всеки отделен човек и върху обществата като цяло. Като конкретен пример ще посоча българската преса, цитираща новини от Великобритания преди всичко в негативна светлина (и може би има основание за това), но от седмица насам британските острови са разтърсени от голям скандал (но не свързан с Брекзита), който никак не намери място в нашата преса.

Става въпрос за парламентариста от торите Яков Рийс-Мог, който в допитване миналата сряда (30 август) се считаше за заместник на министър-председателката Тереза Мей в деня, в който тя изостави партийното ръководство – той обяви на цялата страна християнските си възгледи, като каза: „Моята вяра ме убеждава, че абортът е грешно нещо, хомосексуализмът – също, и т.нар. „брак“ между хомосексуалисти също е грешен“ (срв. новината в Дейли Мейл). Той посочи също така: „Бракът е тайнство и виждането за това кое е тайнство и кое не е се определя от Църквата, а не от парламента“; „Учението на Църквата е авторитетно и в него съществува нравствен абсолют: абортът е грешно нещо. Животът започва със зачеването на детето“ (и подтекстът: че убийството на зародиша, както и всяко убийство, е грях).

Интересното в случая е това, че макар реакциите да бяха бурни и мнозинството от британците – политици и обикновени хора – да се възпротивиха на думите на парламентарист, който един ден може да управлява страната, все пак всички – противници и привърженици на Рийс-Мог – признаха, че той е изряден баща, излъчва непреодолим чар, и всеки, който прекарва с него макар и малко, се чувства въодушевен и удивен от добротата и искреността му. Този факт в действителност бързо потуши първоначалните бурни реакции на думите му и към днешно време, повече от седмица след изказването му по време на едно интервю по британската телевизия ITV в сутрешното й предаване „Добро утро, Великобритания“, никой вече не говори за това, но всички британци се убедиха, че е възможно един изявен политик да се осмели да изкаже истините на вярващото си сърце и да потвърди, че е решен да ги отстоява, независимо от положението, което заема в обществото. Самият той, баща на шест деца, на чието раждане лично е присъствал (и казва, че с нищо не би заменил момента на появата на нов живот), дълбоко вярващ католик, посочи, че в страната има християни, които настояват за аборта и хомосексуалния „брак“, но че той не споделя такава криво разбирана и криво практикувана вяра (с подтекст: това не може да е християнска вяра).

Ето такава една новина наистина би била новост за българските медии и би помогнала на хората у нас да разберат, че наред с негативите в западните общества съществуват и положителни процеси, които – дай Боже – може да променят разбирането на управляващите мъже и жени за човека и неговото назначение на тази земя и в този живот. Иска ми се да видя и у нас политици-християни, които редовно ходят на църква и водят църковен живот и които и на служебното си място твърдо отстояват истините на вярата си и са решени да ги въплътят в живота на обществото ни.

И накрая отново ще се върна към началото на разсъждението ми: светът е пред заплаха не поради войните и междуособиците, а поради нравствения упадък на обществата, които отхвърлиха християнските норми на живот и ги замениха с измислени от човека „морални норми“, които, според естеството на човека, не може да доведат до нищо друго, освен изпадане в греховност и заплаха от вечна смърт. Не трябва да се страхуваме от новините за някаква световна заплаха за човечеството, защото много добре помним Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28).

Бел. Снимка на Яков Рийс със съпругата му, взета от Дейли мейл, вж. линка към статията в този вестник по-горе в текста.
Публикувана в Блог
Четвъртък, 09 Февруари 2017 12:18

Още една стъпка към унищожаване на брака

justiceМоже би вече ни омръзнаха новините от „либерална“ Европа за редица порочни практики, установявани в отделните страни или пък разглеждани от европарламента, но пък от друга страна не трябва да си затваряме очите за продължаващото антихристиянско насилие върху съзнанието на хората. По отношение на брака вече посочвахме много свидетелства, доказващи неморалното мислене на „освободените от всякакви задръжки“ богати страни, които измислят все нови и нови възможности за увеличаване на разврата. Разбира се, думи като „порочен“, „разврат“ и други подобни няма да срещнем: във всички нови инициативи ще срещнем думите равенство, толерантност, зачитане на права и свободи, загриженост за благосъстоянието на хората и т.н. Ясно е, че козните на сатаната са облечени с красиви думи и „благородни“ действия, зад които единствено вярващият може да прозре тяхната истинска същност.

В този постинг на блога ми се ще да засегна въпроса за отношението на държавата към сключилите брак и към несключилите брак и за „загрижеността“ на властта както към едните, така и към другите. Но ако се вгледаме в „загрижеността“ към първите, то няма да открием нищо ново: пребиваващите в брак се ползват със съответни привилегии, които са установени от десетилетия насам. Но пребиваващите в греховна връзка, като живеят с „партньор“ без да са сключили брак (особено църковен, но също така и граждански), продължават да получават все по-големи „права и свободи“ (слободия, както нашият език най-добре се изразява за същността им): то бяха закони и разпоредби за хомосексуалисти, за аборта, за „междуполови“ личности и т.н., то беше чудо – всяка година наблюдаваме все нови напъни за даване на „права и свободи“.

И тъй, вчера един съд в Северна Ирландия постанови, че когато двама човека живеят заедно като партньори, без да са сключили брак, и единият от тях почине, тогава другият „партньор“ получава наследствената пенсия на починалия (какъвто е регламентът за сключилите брак съпрузи: при смърт на единия, другият получава наследствена пенсия). Съдът конкретно разгледа делото на жена, която 10 години живеела с друг мъж и той починал, след което тя подала в съда жалба да ѝ бъде присъдена наследствена пенсия. Изненадващо, тя получила положително решение на съда, но след това то било обжалвано и отменено. Тя отново подава жалба и този път съдът се произнесъл: живеещите като партньори от няколко (или повече от няколко) години да имат право на наследствена пенсия, така както такова право имат и сключилите брак (или пък онези, които не са сключили брак, но предвидливо са попълнили формуляр, даващ правото на останалия жив партньор да получава наследствена пенсия; в горния случай жената и мъжът не са били попълнили такъв формуляр и това била причината съдът да отхвърли иска). Всекидневникът The Sun продължава: „Решението на съда ще има големи положителни последствия за няколко милиона човека, живеещи без брак“, докато The Telegraph уточнява, че става въпрос за повече от 7.5 милиона човека.

scalesЗащо се спирам на този дребен случай от един съд в Северна Ирландия? Защото той може да стане норма не само за Великобритания (решенията на този съд засягат съдебната система на цяла Великобритания: Северна Ирландия, Шотландия, Уейлс и Англия), но и за Европа. Известно е, че понякога имуществените отношения карат немалко хора да не сключват брак, та при евентуална раздяла между двамата да няма имуществена подялба: къща, кола, обзавеждане, земя, общи средства и т.н. Така след раздялата всеки си „взема“ онова, което си е негово (т.е. през цялото време на съвместен живот тези хора продължават да имат „свои“ вещи, които не „принадлежат“ на партньора). А сега се прави още една стъпка към усилване на желанието на младите да започнат съвместен живот без да сключат брак, защото и само като партньори те ще могат да получат наследствена пенсия, когато се случи единият от двамата да почине. С една дума, дали са сключили брак или пък не са, правата и на едните, и на другите все повече се изравняват. Ако по-рано имаше някакви допълнителни привилегии да пребиваваш в брачни отношения, сега тези преимущества се дават в еднаква степен и на пребиваващите извън брака. И, разбира се, твърде близко до ума на младия ще бъде мисълта: „че защо да сключвам брак и да деля после имущество, по-добре да си живеем без брак и ако се разделим, всеки да си вземе „своето“, а пък ако единият почине, ще наследя пенсията му“ (или пък някаква друга привилегия, която съвременната държава му предлага).

Затова решението на онзи съд от вчера ме кара да мисля, че то представлява още една стъпка към унищожаване на институцията на брака, към беззаконното съжителство на все повече и повече хора извън тази богоустановена връзка между мъж и жена. Един от аргументите за организирането на референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз бе, че като излезе от Съюза, страната вече няма да се подчинява на редица глупави закони, приемани от европарламента и налагани на държавите-членки. Но като примери се привеждаха преди всичко законодателните инициативи, свързани с миграцията, а също така с някои наистина глупави нормативи, например определенията доколко една краставица може да бъде крива и доколко тя трябва да бъде права (т.е. на европейските пазари не може да има криви краставици!). И никой не спомена, че излизането от Съюза може да позволи на Великобритания да отхвърли редица порочни законодателни мерки. И сега виждаме, че беззаконието си се усилва и на местна почва, и нещо повече, то може да се прехвърли и в Европа.

Наистина, иска ни се да вярваме, че все пак разумът ще надделява и че управниците в Европа (а също във Великобритания) все повече ще правят разлика между онова, което е порочно и греховно, и онова, което е ценностно и което е изградило Европа тъкмо като християнска земя, където цялата ѝ история и съвременното устройство и функция на държавите продължават да се коренят в християнството, но същевременно някои управници все повече и повече се стремят да прекъснат този корен. Нашата роля като християни в съхраняването на християнските корени може да бъде огромна и решаваща, ако непрекъснато сме бдителни и търсим възможности за противодействие срещу порочните идеи и практики.
Публикувана в Блог