Блог Свобода за всеки

jamie shupe newsЗлото има много лица, то разрушава всичко ценно, което всеки отделен човек и обществата като цяло се опитват да спазват през живота си. Злото обаче има особено жестоко лице, когато действа като закон и въвежда човека в грях, заставяйки го да води пагубен за неговата изконна природа живот. Темата за т.нар. „трети пол“ бе вече многократно засягана тук, на сайта на „Свобода за всеки“, а също така и в обществените дискусии у нас, но тя бе разглеждана преди всичко във физически и биологически план, като разумните хора, а също вярващите, доказваха, че полът не може да бъде друг, освен бинарен, т.е. състоящ се от двойката „мъж“ и „жена“, и че „трети пол“ не може да съществува като никаква реалност. Но една скорошна „изповед“ на човек, който бе законно признат за принадлежащ към „третия пол“, ме накара да разсъдя върху това зло от гледна точка на неговата социална функция и ролята, която то играе в политическия живот, като знаем, че социалните взаимоотношения най-често произтичат от установената (или прокарваната) политика в дадена страна.

Разказът на този трансджендър, на име Джейми Шупи, американец от Портланд, щата Орегон, бе публикуван преди няколко дена, на 10 март 2019 г., (първоначално Daily Signal го публикува и през последните няколко дена и други медии разпространиха историята му) и за няколко дни успях да събера достатъчно материал, позволяващ ми да обобщя трагедията на Шупи и да посоча огромното зло, което политиката и т.нар. политическа коректност може да нанесе на отделните хора, на дадено общество и въобще на човечеството като цяло. Ето разказът му накратко.

Като младеж той започва да чувства, че всъщност за него са характерни повече женски особености (преди всичко що се отнася до начина му на мислене и поведение), отколкото мъжки, и решава, че всъщност природата му е женска, макар биологичният му пол да е мъжки. Междувременно той щастливо се оженва за съпругата си Санди и с нея имат дъщеря. През 2013 г., поради създали се около него обстоятелства, в един момент изпада в сериозен психологически стрес и тъкмо в този момент решава, че той в действителност е жена. Междувременно добре се е запознал от интернет източници как човек може да смени пола си. Обръща се към лекари и те охотно започват да му предписват хормонални медикаменти, предназначени за смяна на пола, започва и терапия в болница в Питсбърг.

jamie shupe 1

Желанието му да се превърне в жена било толкова силно и завладяващо ума му, че през 2015 г. обявил на цял свят за решението си (всъщност публикувал в Ню Йорк Таймс историята си: всекидневникът има специална рубрика за трансджендърите, които споделят историите си). Но въпреки умствените му лутания цели две-три години (разбирайте – лутанията на болната му психика!), Джейми не успял достатъчно твърдо да повярва в себе си, че е жена, докато накрая през 2016 г. изведнъж дошло „просветлението“, че той всъщност не е нито жена, нито мъж, а нещо „трето“ (т.е. че той е не-бинарен); а „просветлението“ дошло, след като дълго време изучавал лицето и тялото си пред огледалото, докато накрая „разбрал“, че не принадлежи нито към мъжки, нито към женския пол.

Джейми лесно склонил двама лекари да го признаят за „третополов“ (а това били лекарите, които не успели да го „превърнат“ в жена и научните им експерименти се провалили) и с техните медицински заключения и след подадена молба в един съд в Орегон успял да убеди съдията (това била съдийка), че той принадлежи към „трети пол“. Съдийката твърде бързо се съгласила с желанието му и през февруари 2017 г. Джейми станал първият човек в САЩ, който законно получил знакът „Х“ в графата за пол (новината била публикувана в Monthly Portland на 20 февруари 2017 г.). След няколко месеца той получава и официалното си свидетелство за раждане, където полът му е определен като „Х“.

Така Джейми постига в живота си „върхът на щастието“ и дори става известен, журналисти непрекъснато го преследват, медиите не спират да пишат за него, интервютата са безкрай, ЛГБТИ общностите го боготворят. И тъкмо там, на върха на славата, започнало стремителното падане надолу към реалността (нали помним израза: „Надеждата крепи човека и го издига все по-нависоко и по-нависоко, докато накрая го пусне от най-високото“), и накрая, някъде в началото на 2019 г., Джейми изведнъж разбрал, в каква голяма лъжа и измама е живял през последните пет-шест години.

jamie shupe 2

Интересното в това негово осъзнаване е не фактът, че той признал пред себе си, че психиката му е болна (и в момента той се лекува психически), а в това, че той всъщност е жертва на една политическа система и политическа коректност, които тотално объркват съзнанието на хората и ги карат да си мислят онова, което им се втълпява. Тук ще приведа думите на самия Джейми Шупи, както той ги предава в публикацията от онзи ден, 10 март.

Някой тогава трябваше да ме спре, но активисткото движение на трансджендърите я уплашиха и тя не можа да ми откаже“ – това са думите му от 2013 г., когато отива при лекарката и настоява тя да начене процедури за смяна на пола му в женски: тя дори не провежда с него разговор, за да разбере мотивите му и желанието му да стане жена, а без много да мисли се заема да му „помогне“ (а всъщност да задълбочи психическото му разстройство).

През следващите две години на умствени лутания и срещите с много лекари, Джейми накрая ще напише: „Макар да знаех, че половата дисфория всъщност е вярване, че принадлежиш към другия пол, нито един лекар не пожела да разсъди заедно с мен в какво вярвам“. Сетне допълва: „Трябваше някой да ми предпише интензивна терапия, която да ме избави от мислите да стана жена. Вместо това лекарите ме караха да се крия в женската баня и да наблюдавам жени и млади момичета как се къпят, което щяло още повече да затвърди убеждението ми, че съм жена“. Две години по-късно той вече разбира каква е една от причините за повърхностното отношение на лекарите, опитващи се да сменят пола му, към желанието на болното му съзнание: „Страхът да не бъдат обвинени в противници на трансджендъризма не позволи на лекарите да ме разпитат по-подробно и евентуално да им докажа, че трябва да сменя пола си“.

Спомняйки си съдебното решение от февруари 2017 г., узаконило „третия“ му пол, Джейми казва: „Съдийката, която узакони "третия" ми пол, трябваше да ме спре, тя трябваше да признае подтика, който я накара да издаде решението си. Тя не само узакони половата ми идентичност, тя всъщност търсеше начин да узакони половата идентичност и на детето си“ (тук в скоби ще посоча, че съдийката имала проблем със собственото си дете, което също „осъзнавало“ себе си като трансджендър, и тъкмо това бил нейният подтик с лека ръка да издаде решението на съда за „третия пол“). Джейми сетне продължава: „Всеки съдия със здрав разум трябваше да ми каже „не“ и да не подпише подобна заповед. "Полът е само една концепция (мисъл, идея), а биологическият пол е този, който определя всеки от нас" – ето това трябваше да каже разумният съдия“.

jamie shupe 4И вече към началото на 2019 г., след осъзнаването на огромната измама, която държавната система може да прокара сред обществото, Джейми пише: „Съществува изобилие от литература, която посочва, че смяната на пола при трансджендърите всъщност не е реална, но когато лекар професионалист ти казва, че си роден в погрешното тяло и когато правителствена служба или съдът узаконяват решението ти да си смениш пола, тъкмо тогава умствено се увреждаш и ставаш объркан кой си всъщност. Тъкмо това се случи с мен“. Сетне допълва: „Нямах никакви сексуални отклонения. Но объркването относно моя пол бе в главата ми и аз трябваше да бъда лекуван. А напротив, всички – лекари, съдии, активисти от всякакъв род – ми втълпяваха тъкмо онези фантазии, които бяха в моя ум“.

И в края на януари 2019 г. Джейми вече заявява: „Не мога повече да понеса тежестта на лъжата върху съвестта ми; двете фалшиви полови идентичности не можаха да убият истината за биологическата ми реалност; няма трети пол, трансджендърите са или мъже, или жени, състоянието им е резултат от някакво разстройство в тяхното полово развитие и затова те имат нужда от помощ и от състрадание“.

И заключава: „Моята роля в по-нататъшното прокарване на тази велика илюзия вече приключи; жертвата в случая не съм аз: съпругата ми, дъщеря ми, американският данъкоплатец – те са истинските жертви“.

След тези признания на Джейми човек се чуди докога политиците и различните активисти за правата на човека и за недискриминация ще продължават да считат хомосексуализма, трансджендъризма и всякакви други налудничави идеи за „пол по желание“ за човешко право и за „свобода на мисълта“, а не си спомнят, че повече от два века насам (от 19-ти век насам и през целия 20-ти век), когато медицината и психологията постигнаха огромен напредък, тези извращения бяха считани за умствено разстройство и тези извратени хора бяха лекувани. Иска ни се да вярваме, че историята на Джейми още веднъж ще припомни на „сексуалните свободолюбци“ истинската причина за желанията на някои хора да сменят пола си и че съответните клиники ще направят лечението им по-успешно; че идеята за „трети пол“ вече е идея на болното съзнание на цяла обществена групировка в дадена държава и че тази групировка също заслужава сериозно медицинско лечение.

И така, в заключение бих казал, че вече можем по-ясно да схванем как се разпространява злото под формата на държавно узаконена „полова идентичност по желание“: фалшивата и изкривено разбираната идея за равноправие и недискриминация, страхът да не бъдеш обвинен в омраза към някоя обществена група, изключителният стремеж на кандидатите за политически и държавни постове да си осигурят колкото се може повече гласове по време на избори, политиката на „усвояване“ на огромни суми пари за „уязвимите обществени групи“ (в нашия случай хомосексуалистите и трансджендърите) и разпространението на „новата етика“ в обществените отношения са всъщност главният корен на злото. Ако можем да премахнем фалшивата идея за равноправие, да преодолеем страха от закона, непозволяващ ти свободно да изкажеш мнението си, да видим политическите игри по време на избори с цел спечелване гласовете на всички видове сексуалисти, да прекратим прибирането на пари в джоба от кампанията срещу дискриминацията и да се преборим с „новите ценности“ с обратен знак на действителните човешки ценности – ето тогава бихме навярно имали известен успех в борбата с тук описаното зло.

За съжаление не съм оптимист, че можем да се преборим с горните заплахи, защото това означава да се борим срещу новите политически (и социални) реалности, които биват налагани на обществата – засега в т.нар. развити страни, но тенденцията е те да бъдат наложени глобално. Като вярващи християни обаче, ние знаем, че злото ще се умножава и греховността ще приеме огромни размери, преди Спасителят отново да дойде да съди живите и мъртвите. Тъкмо в мисионерската ни благовестническа дейност трябва да учим другите и да им посочим какво следва след смъртта на физическото ни тяло, та проповядвайки евангелието, да можем и ние като апостол Павел да кажем, че станахме роби, за да придобием мнозина, станахме юдеи, за да придобием юдеите, станахме подзаконни, за да придобием подзаконните, за нямащите закон станахме като да сме без закон, за да придобием нямащите закон, за немощните станахме немощни, за да придобием немощните, за всички станахме всичко, та да спасим поне някои (срв. Кор. 9:19-22).

Бележка: Снимките са взети от посочените тук публикации. Забележете възможностите на английския език, в който като цяло не съществува граматическата категория „род“, когато той не се отнася до хората и живите същества, и в който местоименията могат напълно да „затъмнят“ половото различие между хората (т.е. „той“ или „тя“) – в английски, когато не искаме да споменем дали става въпрос за „той“ или „тя“, се употребява „техния“ (their); на втората снимка по-горе, взета от The Guardian (и там тя е втора по ред), надписът гласи: „Джейми Шупи с тяхната съпруга Санди Шупи“ („тяхната“ означава или „неговата“ или „нейната“, в зависимост от това в кой граматически род стои определителят или подлогът).

Публикувана в Блог

hunger minister2Това да не е някаква шега? – чувам вече въпроса. Не, няма шега – това е истинска новина, която стана известна вчера, 10 януари 2019 г.! Ето и цитат от новината, поясняващ каква ще бъде функцията на новия министър: „Проучване на размерите, причините и въздействието на глада върху обществото; справяне с проблема за недостига на храна и недохранването; предприемане на стратегии за подобряване на ситуацията в страната“.

Предполагам, че и читателите на нашия блог като мен са гледали фантастични филми или са чели такива книги, в които може да се прочете за какви ли не странни форми на управление на едно общество (или форми на хаос в обществото) чрез съответни министерства или департаменти, например такива „министерства“ като „министерство на щастието“ или „министерство на бъдещето“ или „министерство на самотността“ и т.н. Но не, драги читатели – в разсъждението си тук въобще не се обръщам към научната фантастика, а към днешния ден, към края на второто десетилетие на 21 век.

Ако говорехме за Средновековието, или дори за времето около двете световни войни и разрухата и нещастията, които те причиниха – тогава действително можехме да се замислим дали някакво министерство на глада не би било решение за справяне с този проблем чрез мерките, които то ще предприеме. Ако говорехме за някои от най-бедните държави в света, например такива в Африка или Азия или дори Латинска Америка, тогава също бихме си казали: е, какво лошо има в това да си създадат министерство на глада, щом немалка част от населението на държавата гладува.

Но не. Тук говорим за една от най-мощните в икономическо отношение държави (6-та световна икономическа сила!), за държавата, която векове наред бе символ на прогреса, на науката и техниката, на правата на човека, на свободата, която се полага на всяко човешко същество с раждането му, на изключителни за времето си научни теории и постижения в областта на литературата и изкуството, правото и политиката, на най-новите технологии и т.н. „Но това не може да бъде“, чувам вече гласа на читателя. И аз така мислех – това не може да бъде! Но не, то не само се случи вчера, но вероятно скоро ще узнаем и името на министъра и какво той ще прави, за да се пребори с глада във Великобритания.

hunger minister3

Да, говоря за Великобритания, а не за България. Е, слава Богу! – ще си каже някой. Разбира се, не че у нас няма гладуващи, за които държавата или различни недържавни организации трябва да помислят (пък е немалко сдружения организират кухни за бедните и на различни места у нас борбата с глада все пак има някакъв успех), но да говорим за министър на глада в една от най-мощните в икономическо отношение страни в света – това наистина може да изглежда като откъс от фантастичен роман. Нека да разсъдим: държава, в която само хранителната промишленост годишно хвърля на боклука почти 2 милиона тона храна и която като цяло прахосва над 7 милиона тона храна на година, включително хвърляната на боклука от домакинствата, прави възможен фактът, че над 8 милиона граждани (от около 65 милиона население) гладуват, защото с мизерните заплати не могат да си позволят да се хранят нормално! От години наред слушам вече станалия пословичен израз, особено чест в началото на зимния период: heating or eating – т.е. или ще се отоплявам и ще гладувам, или ще се храня и ще стоя на студено (защото не може да си позволиш и двете наведнъж със стотинките домашен бюджет).

И ако за възрастния човек недохранването може и да не се отрази особено отрицателно върху него (но във всички случаи то се отразява в някаква степен), то какво да кажем за децата – за тези от детските градини, от началните и средните училища? Тъкмо фактът, че почти 20% от децата във Великобритания (всяко пето дете!) до 15 годишна възраст са недохранени, накараха група парламентаристи да предложи разкриването на ново работно място и назначаването на министър на глада. Около половин милион деца във Великобритания всеки ден отиват гладни на училище, и около 870 хиляди деца вечер си лягат гладни. Всичко това заради факта, че родителите им не могат да си позволят да ги нахранят. И това са оценки на ООН, защото досега британските социални служби като че не се тревожеха много от тези факти (макар че от 2017 г. насам все повече се заговори за детския глад в тази страна).

Преди няколко месеца БиБиСи потресе хората с новината си: „Бледни прегладнели деца си пълнят джобовете с училищна храна“. Време трябваше на учители и директори, докато разберат, че немалко деца в техните училища идват с все по-бледна кожа, поради недохранване, и по време на обяда в училищната столова пълнят джобовете си с храна, която вкъщи не могат да си позволят. Една директорка споделя: „Немалко деца станаха все по-бледни, зъбите им са развалени, често са невчесани“, и допълва: „Децата си пълнят джобовете с храна от училищната столова; някъде това го наричат кражба, а ние го наричаме оцеляване“. Нещо повече: „Понеделниците са най-ужасни“, споделя друга директорка, защото ако през седмицата децата някак си намират с какво да задоволят глада си, в събота и неделя, докато са вкъщи, те направо гладуват; „Докъм 9.30 ч. сутринта те вече се чувстват уморени“, завършва тя понеделничния си анализ. Недохранването на децата е показател и за други беди, в които те са изпаднали, защото мизерните заплати на родителите не им позволяват да отопляват домовете си както трябва или пък да купуват дрехи на непрекъснато растящите деца и дори не могат да им осигурят нормални хигиенични условия на живот, като редовно къпане и чисти завивки на леглата.

Отново ще кажа: ако говорехме за някоя бедна държава, както и да е, но тук говорим за държавата, която поне досега бе една от най-мощните в света, но която реши, че може сама да постигне висок икономически ръст (и съответно - социално благополучие), без да е член на Евросъюза и която от референдума за излизането от него преди две години все повече и повече разбира каква социална катастрофа я очаква с това излизане (пък и откъде ли „излиза“ и къде ли „влиза“ – никак не е ясно, но за хората е ясно поне това, че тя все пак е в Европа и че обещаваната на народа успешна търговия с държави, намиращи се на хиляди километри от Острова, изглежда повече като утопия, отколкото като реална икономическа практика; мнозина се чудят дали Великобритания може да излезе от собствената си кожа – Европа – и да влезе в друга кожа и да приеме друга роля). Говорим за държавата, в която хомосексуализмът се развихря с невиждани размери, която в момента обсъжда дали чрез закон да въведе забрана за родителите, които не искат децата им да посещават часовете по сексуално обучение, да ги отпишат от тези часове (както и да предоставя на учениците от горните класове в часовете по сексуално образование редовна информация за центровете по аборти и за правото им на тази „процедура“ – т.е. убийство на човешко същество! – ако съответни обстоятелства налагат аборт – вж. петицията срещу организираната „консултация“ по въпроса).

hunger minister1Ето за коя държава говорим. Ако други страни разкриват нови министерства, макар и с малко странни названия, с оглед на по-доброто бъдеще или добруването на отделния човек в техните общества (например шведското Министерство на бъдещето, или Министерството на щастието в няколко държави, напр. в ОАЕ), то Великобритания разкрива министерски постове, чиито названия отразяват проблемите и бедите на тази страна, такива като министър на самотността (или министър на самотата) и министър на глада (вижте заглавието на новината: „Британците са толкова самотни, че вече имат и министър на самотата“; в нея те признават, че почти 9 милиона британци живеят самотен живот).

Както вече писах в предишна публикация, наистина някой може да си каже: „Ех, да им имам проблемите на британците, я да дойдат в България да ги питам как ще живеят“. Но аз си казвам друго: че не са розови нещата у нас – не са, но, слава Богу, все още не сме достигнали „прогреса“ на британците и не живеем в общество, където от една страна немалка част от народа бедства (защото описаната по-горе картина не говори за нищо друго, освен за тежък социален проблем), а от друга страна различни перверзни идеологии се насаждат на населението и най-вече на младите, а вярващите и техните права все повече биват ограничавани. Не-не, благодаря, не желая такава „демокрация“ и такъв „либерализъм“!

С тези редове в никакъв случай не искам да омаловажа изключителните придобивки, които Великобритания осигурява на гражданите си и на живеещите в страната имигранти – в много отношения тази страна си остава (все още!) водеща в икономическо и социално отношение. Но с изложеното тук се опитвам да подскажа, че трябва да има нещо нередно в тая държава, която наред с разширяващото се социално неравенство и беднотия същевременно налага перверзни идеологии, а вярващите се страхуват гласно да говорят за вярата си. Колкото и да признавам гостоприемството на британците и възможностите на хората от всякаква култура и религия да живеят тук според разбиранията си, не мога да премълчавам престъпното отношение на управляващите спрямо отделни групи хора, включително гладуващите деца и страховете на вярващите, и същевременно широко отворените врати за други групи хора, такива като хомосексуалистите, хуманистите, секуларистите, националистите и т.н. за сметка на всички останали. Когато един народ отстъпи от Бога, то и Бог отстъпва от този народ – Писанието ясно ни говори за това, остава само британците да си спомнят тази голяма истина.

Бел.: снимките са взети от цитираните тук сайтове.

Публикувана в Блог

ivar mountbatten homosexual marriage smallНе-не, все още никой крал или кралица не са обявили дали са хомосексуалисти (перверзници, иначе казано), но озаглавих настоящото разсъждение за разврата като „кралски“, защото днес (19 юни 2018 г.) научихме, че и благородническите кралски особи не са нещо повече от обикновените хора, които са потънали в греховни пороци.

Но преди да начена разсъжденията си, нека погледнем двете снимки: на първата виждаме щастливо семейство с трите си дъщери (мнозина наричат подобно семейство „християнската норма“), а на втората виждаме двама мъже, поставили ръце върху раменете на една жена помежду им; разбира се, за втората снимка може да възникнат различни мнения относно какво всъщност изобразява тя. Но всичко по реда си.

ivar mountbatten homosexual marriage with his kidsЕто новината от днес, която е с доста дълго заглавие, взето от Дейли Мейл: „Първата хомосексуална сватба в кралското семейство: изключителната история на братовчеда на [Британската] кралица лорд Айвар Маунтбатен и „разкошния звяр“, за когото той ще се ожени, като ще бъде отведен под венчилото от бившата си съпруга, която напълно го разбира“. Е на това му се казва заглавие: и изчерпателно, и пълно с гнусотии! Този лорд, виждате ли, си бил щастливо женен и по някое време се развратил и станал хомо и решил да се разведе с обичната си съпруга и да се ожени за някакъв „разкошен звяр“ (какво ли му е разкошното на този „звяр“?!).

ivar mountbatten homosexual marriageИ тъй, съвсем накратко новинарската медия днес ни съобщава следното (цитирам откъси от новината, поместена в онлайн изданието на Дейли Мейл с днешна дата). Лордът, който се пада трети братовчед на британската кралица Елизабет (и който днес е на 56 г.), се жени щастливо преди доста години и от брака със съпругата си Пени имат три прекрасни деца; сам той казва: „Сватбата бе най-щастливият ден през живота ми“. Но изглежда с времето развратът у него се усилва все повече и стига дотам, че става все по-трудно да укрие от жена си хомосексуалните си наклонности и накрая ѝ казва откровено, че повече не може да живее с нея, защото е луд по „новата си любов“ Джеймс Койл. Срещнал го някъде на скиорски курорт в Швейцария и се „влюбил“ в него от пръв поглед.

Но ето кое е най-перверзното в историята: трите му деца по време на брака им с Пени – и трите момичета на 15, 20 и 22 години – били „много отворени“ млади хора и тъкмо момичетата предложили на майка си тя да отведе двамата влюбени към олтара за „венчавката“. Че лордът се е развратил, че жена му и тя приема разврата за ценност, това както и да е, но децата в днешно време да споделят същите възгледи и нрави – ето това е страшното! Когато за пръв път бащата казал на най-голямата си дъщеря, че ще се ожени (или омъжи) за друг мъж, тя му отговорила: „О, татко, това не е нещо за много размисъл, в днешно време това е нормално“.

При това Пени бързо се сприятелила и с новия „съпруг“ на бившия си съпруг, Джеймс Койл, който вече има за свои деца трите момичета. Джеймс я пита: „Ти си хубавица и всеки мъж би искал да те отведе до олтара, как тъй сега спокойно приемаш факта, че съм отнел съпруга ти“? На което Пени му отговаря: „Айвар страшно се промени като мъж през последните години и аз съм изключително щастлива за него. Той стана много по-мил, започна да готви много вкусно. Всички казват, че никога не са го виждали толкова щастлив, колкото е в момента. Радвам се за него и съм щастлива, че той те е избрал за спътник в живота си“. Не само Пени и дъщерите се радват за Айвар, но и всички роднини в кралската фамилия. А по време на едно парти приятел на Айвар казва: „Ако бях гей, със сигурност бих се оженил за Джеймс“. Т.е., такъв хубавец и разкошен мъж бил той! Айвар пък казва: „Още от осемгодишна възраст мъжете ме привличаха много повече от жените. Със сигурност зная, че това е в гените ми. Човек или е гей, или не е. Аз по природа съм гей“.

Разбира се, развратът е и в църквата: естествено, че двамата ще се „оженят“ в църква, където „бракът“ им ще бъде „благословен“. Боже Господи! Дори ме е срам да пиша това, което пиша тук, пък как хората го вършат, че карат и децата да приемат за нормално греха – умът ми не го побира. Пък и честно казано, дори и не искам умът ми да го побере. Защото разсъдъкът и съвестта ми, а също и вярата ми, ясно ми казват кое е редно и кое нередно, кое е бяло и кое е черно, кое е добродетел и кое е порок. Ми само погледнете снимката на тримата: двамата бъдещи „мъже-съпрузи“ и бившата съпруга – колко са щастливи! Лордът дори казва: „Ние сме забавна тройка. Но не в онзи смисъл (предполагам читателят разбира!), в никакъв случай не в онзи смисъл. Ние просто сме щастливи“!

Ех, че щастие се е паднало на тия хора! Боже опази!

Като „правило“ развратниците бяха преди всичко из средите на хората на изкуството (певци, художници, артисти и т.н.), сетне порокът се разпростря и сред другите обществени слоеве – обикновени хора, правителствени служители, военни и т.н., а от днес ставаме свидетели и на нов прецедент: кралските особи, които в християнска Европа най-често са били стожер на нравствеността и добродетелите, вече прегръщат „нормалните“ нови ценности. И други кралски особи – техни роднини – също приемат порока за нещо нормално. Не че кралските особи са нещо повече от обикновените хора, но все пак ролята им в обществата не е съвсем същата като тази на обикновените граждани. Ето защо вместо да кажа, че развратът приема човешки облик (защото няма друг на този свят, който да развратничи, освен човекът!), казах, че той приема кралски облик – издига се към пиедестала на онези, които много векове наред са отстоявали християнските нравствени норми и са ги въплътявали в живота на своите народи. А от днес вече ще наблюдаваме тъкмо обратното: от висотата на кралското си служение лордовете и графините (а може би и самите крале и кралици?) ще налагат новите си развратни разбирания и практики на своите народи и най-важното – на своите деца и на младите хора.

Какво да кажем? Знаем, че злото ще се увеличава, знаем, че „силите на този свят“ ще считат християните за ненормални и дори за врагове на държавата, знаем, че иначе Христос не би дошъл отново на земята да съди живи и мъртви – всичко това го знаем. Но как да отглеждаме децата си, като не знаем утре кой ще обърка ума им и ще ги накара да виждат в порока добродетел, а в добродетелта порок? Затова нека се молим Бог да ни пази, доколкото е възможно, и според нашето дръзновение в молитвите и в следването на Христос, и в края на краищата нека бъде Божията воля: ние пък трябва да сме сигурни за себе си, че в Съдния ден няма да застанем от лявата страна на Съдията, а от дясната Му страна.

Бележка: Снимките са взети от Дейли Мейл.

Публикувана в Блог

Содомокрацията е термин – игра на думи, който съчетава понятията содомия и демокрацията. Содомията е сексуална извратеност – поведение, проявено от жителите на Содом. В този смисъл хомосексуализмът е форма на содомия, защото именно тези противоестествени отношения са практикувани от жителите на описания в Библията град – мястото, където сексуално извратеното поведение и политиката са се сраснали и всъщност са едно цяло. Демокрацията означава управление на народа, но когато управлението толерира содомитското държание, е логично да бъде наречено содомокрация.

В своята последователност към ценностите на съвременния цивилизован свят съществена част от българските политици, под влияние на западните си партньори, придвижват страната към безрезервно приемане на светогледа на ЛГБТИ общността. След като първо разреши провеждането София Прайд 2018 г., в края на април кметът на Столична община Йорданка Фандъкова отново увери, че ще направи всичко необходимо мероприятието да премине мирно и безпроблемно. И така, на 9 юни 2018 година знамената с цветовете на дъгата отново ще се развяват из софийските улици и маршируващите под тях за пореден път ще имат възможността да демонстрират постоянството си в разпространението на пагубната за обществото хомосексуална идеология.

Новото е, че „празничното“ събитие няма да трае само ден. Тържествата на разврата започват почти месец по-рано. Ето какво можете да прочетете във фейсбук страницата София Прайд Спорт:

С вълнение ви съобщаваме, че за пръв път Sofia Pride ще включи в своята програма разнообразна поредица от спортни инициативи и състезания – Sofia Pride Sports! Дълбоко вярваме, че спортът има силата да обединява, създавайки пространство за равен старт, подкрепа и среда, свободна от дискриминации. Стартираме на 12 май и ще предложим богат избор от събития, свързани с футбол, волейбол, бягане, воугинг, бачата, бойни изкуства, семинари по самозащита, здравословно хранене и много други. Следете ни за повече новини!

Иначе казано, спортът за пореден път ще бъде впрегнат в изпълнение на идеологически намерения. Бягането, футболът, волейболът няма вече да са дисциплини със състезателен характер, а ще обслужват пропагандни цели. „Нищо ново под слънцето“, както е казал мъдрецът преди много години. Спортът за един мирен свят“ бе лозунг, който комунистите нагло издигаха по време на студената война, докато съсипваха милиони човешки съдби. Същият ще е ефектът и на спортните мероприятия на Sofia Pride. Младежите с нестандартни сексуални предпочитания няма да ритат топката с цел да я вкарат в противниковата врата, а за да имплантират вируса на фалшивата толерантност в умовете на малки, големи и още по-големи представители на българското общество.  

Още информация за предстоящите „празненства“ получаваме и от следната публикация от новинарския сайт news.bg:

За първа година София Прайд ще организира и съпътстваща спортна програма. Първото събитие от нея ще бъде 3-километрово бягане по двойки, което ще се проведе на 19 май. Събитието е съфинансирано от програмата за спортни събития и младежки форуми на кмета.

Тоест данъкоплатецът, за пореден път, без да осъзнава, ще инвестира от своите пари, за да може разкрепостените в сексуално отношение българи да мерят на воля сили и спортни умения по софийските улици.

Беззаконието има много лица, но определено най-успешно безсрамната му физиономия се прикрива тогава, когато самата държава се държи с него като с прочут спортист или пък като с шоу звезда, на която се е ангажирала да бъде личен гримьор, треньор, PR и бодигард.

Заради уважението към властта, наш дълг е да посочим беззаконието и да заявим ясно, че е недопустимо парите на данъкоплатеца да бъдат разпределяни за пропагандни кампании, които в крайна сметка ще доведат до разпад на обществото.

Любовта към правдата и омразата към беззаконието са характеристики на хората, чийто мироглед е оформен от Абсолютния критерий за истина – Библията. Няма власт, която да не е от Бога, казва апостол Павел (Римляни 13:1), но взимайки пример от самия него, трябва да имаме сетива да разграничаваме властта от този, който я употребява. Да направим въпросната разлика е крайно необходимо, защото често управляващият злоупотребява с влиянието, с което разполага.  А злоупотребата с власт в случая с държавната протекция на хомосексуалната идеология ще струва на българите наистина скъпо.

Публикувана в Блог

images 25Днес, отново, е време разделно. В съзвучие с едноименния роман на Антон Дончев, съвременният българин е изправен пред тежък избор – да се раздели с вяра, съвест, традиции и здрав разум, за да надене „феса“ на една разрушителна идеология, или да отстоява докрай своите убеждения. Отново неморални, недалновидни, объркани, заблудени или просто продажни управници „еничари“ са готови да си поиграят със съдбата на българския народ и да направят поредния опит да го заличат от картата на християнския свят.

Днес за пореден път България се тресе от протести, но докато темите за повишаването на заплатите в някои от държавно субсидираните сектори или за втори лифт на Банско се отнасят до проблеми, чието разрешение не касае пряко всички българските граждани, то евентуалното ратифициране на Истанбулската конвенция ще промени необратимо цялото общество.

И ако скептикът в нас заговори и реши, че такова едно твърдение е поредната преекспонирана медийна истерия, прегърната горещо от странни конспиративно настроени хора, то нека за миг да оставим недоверието настрана и да отворим очите си. Нека си представим как би изглеждал светът, ако абсолютно всички представители на човешкия род, след петдесет години например, от най-малкият до най-възрастният, живеят като формирани, обучени и възпитани да действат без никакви сексуални задръжки. Човешкото въображение е бедно да опише общество, в което не съществува понятие за добро и зло, за морал, човешко достойнство и идентичност, в това число и полова.

Днес, отново, е време разделно. Това бурно време обаче не ни настигна изневиделица – просто пропуснахме първите белези на приближаващата буря. Натискът, оказван върху българските политици от определени хомосексуални лобита в ЕС за приемане на Истанбулската конвенция, не е внезапно появил се природен феномен, засягащ морала и съвестта на хората. Този драматичен натиск е логичното продължение на дългогодишна, целенасочена политика, реализирана със завоалирана и неуморна последователност.  

Хората, които следят опитите на управляващите да подложат българските деца на обучение за възприемане на морално неприемливи практики, може би си спомнят онзи пилотен проект, одобрен от МОН и стартирал през далечната 2012 г., в който на вниманието на учениците бе предложено учебното помагало „Азбука за теб и за мен“.  Ако бяхте разлистили страниците на това помагало, щяхте да видите, че то е част от цял образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за населението. Този учебник за морална деградация още тогава предлагаше на учениците възможност да остареят преждевременно и да се вживеят в ролята на объркан възрастен, който се облича, държи и живее като представител на другия пол.

Ето защо, спомняйки си миналия опит, не бива да смятаме, че докато тече дебатът за или против ратифицирането на Истанбулската конвенция няма опасност т.нар. джендър проекти вече да тровят българските учебни заведения. В сайта http://epicenter.bg четем следната информация:

Варненският свободен университет разкри две джендър специалности с магистърски програми. С тях се готвят педагогически кадри за училище и детската градина, както и своеобразни джендър контрольори на работното място в държавната и в общинската администрация, съобщава Канал 3. Специалностите се рекламират като ексклузивни и са въведени от тази учебна година, вероятно в очакване на ратифициране на Истанбулската конвенция, която отива на Конституционен съд.

Във въпросната публикация особено впечатление прави терминът джендър-контрольор. По внимателният читател ще разбере, че не става въпрос за някаква невинна специалност, а за подготовка на агенти за идващия хомосексуален строй. Потвърждение на засилващата се тенденция за шпионска активност виждаме и в материал, публикуван в сайта http://www.mignews.info, със заглавие Гейове превзеха СУ, “тайна полиция” дебне за хомофобия:

“Тайна полиция” в Софийския университет дебне за хомофобия и трансфобия сред студентите в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Това е извън всякакви български закони, алармираха от Студентски клуб “Единство и сила” в отворено писмо до студентите във ВУЗ-а. Всичко това идва на фона на лютите спорове и разделение в обществото относно Истанбулската конвенция и има ли отворена врата в нея за т.нар. “трети пол”.

Нахлуването на агенти във висшите учебни заведения застрашително ни препраща към друго време, в което под натиска на една политическа супер-сила в страната ни беше установен строй, целящ да погребе вяра, християнски морал, човешко достойнство и национална идентичност. За този период ни напомня един пасаж от Задочни репортажи за Българиякнигата, предизвикала убийствения гняв на лидерите на комунистическия режим в страната. В частта, озаглавена Ехо от студентските години, авторът Георги Марков описва първите срещи на студентите с тайните агенти на новата власт:

Но още в самото начало всред нас, новите студенти, се появиха невзрачни лица на млади хора, които не само че не бяха държали никакъв конкурс, но някои от тях дори нямаха завършено средно образование. Те бяха вкарани в университета по силата на някакви тайни и невероятни привилегии. И макар че бяха доста далече от науката, която трябваше да изучават, лицата на тези странни колеги започнаха да придобиват особена важност.

Нека обърнем внимание в следващите редове от същата книга, че тайнственото присъствие на комунистическите контрольри води до конкретен резултат:

Постепенно чувството ни за самозащита се разви до такава степен, че всички малко или много придобихме мрачни лица и през втората половина на следването ни беше вече трудно да ни различат от истинските „другари“. […]

Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за да спечели сам няколко минути повече. Ние вече бяхме „другари“.

Няколко десетки години по-късно събитията, описани от блестящия писател Георги Марков, звучат повече от актуално. Трябва да сме слепи, за да не видим, че в настоящия исторически момент управляващите имат абсолютно същата цел за внедряване на агенти във висшите училища. Тяхното намерение е младите хора да се превърнат в призраци, маркирано стадо, което е обречено да се претопи в общата идеология на новия хомосексуален строй.

Ще го допуснем ли отново, защото днес… днес, отново, е време разделно.

Публикувана в Блог