Блог Свобода за всеки
Към блог статия от 31 октомври 2017 1През изминалата седмица се проведе конференцията с международно участие Бог и цезар 2017 г., организирана от „Свобода за всеки“. Темата на конференцията беше: Свободата на вярата, въпросът за сигурността и ролята на държавата. Лекциите и дискусиите бяха разпределени в три отделни дни, като първият, наречен предварителен ден, имаше специфична тематика, посветена на домашното образование и свободата в образованието. Участниците бяха от цялата страна, като двама от говорителите бяха адвокати, практикуващи в Европа и пред Европейския съд за правата на човека, представляващи организациите Alliance Defending Freedom International, Страсбург и Christian Concern, Лондон. Дискутирани бяха темите за връзката между християнството и свободата на религията като правна и политическа категория, както и ролята на държавата и нейното място в осигуряването на обществена сигурност и опазването на основните права и свободи на хората, включително свободата на словото, съвестта и вярата. Обсъдена бе и ролята на църквата и вярващите в обществения дебат по темата на баланса между свободата, законността и ролята на управляващите.

Към блог статия 31 октомври 2017 2 1В края на третия ден бе представен новият сборник на „Свобода за всеки“ – Християнство и национална сигурност. Посткомунистически, исторически и библейски контекст. Редакторът съставител адв. д-р Виктор Костов бе модератор на събитието.

Отзвукът за проведеното събитие ни мотивира за бъдеща работа в защита на свободата на съвестта и словото като правни, политически и обществени категории, с цел безпрепятственото изповядване, практикуване и проповядване на християнската вяра в условията на едно демократично и свободно общество. 
Публикувана в Блог
Вяра и общество на 10 юни 2017 за прилагане
Ето как представя дискусията БНТ1
:

Вероизповеданията у нас – без финасиране от чужбина и с ритуали само на български език? Една дискусия по все по-актуалния проблем за правата на религиозните общности и държавния контрол в студиото на този брой на „Вяра и общество“. Поводът е поредното предложение за поправки в Закона за вероизповеданията, а също така и споделеният опит в тази посока на някои мюсюлмански държави специално за предаването. 

Дали екстремизмът уплаши обществата и те започнаха да налагат рестрикции, потъпквайки основни демократични права? Дали предложените поправки в българския Закон за вероизповеданията не съдържат такива рестрикции? Какъв е опитът в преобладаващите с мюсюлманско население държави от Близкия изток, съпоставен с европейските закони?

Вижте отговорите в специалното интервю за „Вяра и общество“ на бившия министър по религиозните въпроси на Кралство Йордания проф. Хайел Алдауд и в дискусията в студиото с участието на д-р Мохд Абуаси от Центъра за Близкоизточни изследвания, гл. ас. Атанас Славов – преподавател по конституцинно право в СУ, и д-р Виктор Костов – правозащитник и гл. редактор на „Свобода за всеки“.
Публикувана в Блог
justice scalesТова заглавие може да се разбира по два начина: или тероризмът е насочен срещу правата на човека, или пък политиците работят срещу нашите права като човешки същества. Но употребени заедно, двете думи навеждат и на мисълта за някаква връзка между политиците и тероризма в тяхното отношение към човешките права.

Само преди три-четири дена (6 юни 2017) британската министър-председателка Тереза Мей заяви, че ако борбата с тероризма означава преразглеждане на правата на човека и отмяна на някои от тях, то тя веднага ще го стори и ще преразгледа, отмени или редактира редица закони, произтичащи от международните съглашение за човешките права. Ежедневникът The Guardian от 7 юни добре описва опасните последици от подобно мислене, а може би и действие. Ето накратко посоченото в материала.

Денят, в който политиците ни казват, че ще отменят човешките права, ако те им пречат в нещо, е денят, в който трябва да ни обземе страх (за нашето бъдеще). Правата на човека не съществуват за силните на деня, та те да ги прилагат, когато им е политически изгодно, тяхната цел е да защитят обикновения човек и да обезпечат нормален живот в едно цивилизовано общество.

След ужасяващото нападение в Манчестър (22 май 2017 – В.К.) премиерът се изпъчи пред офиса си на Даунинг Стрийт и каза: „Да си спомним за онези, които загинаха, и да похвалим онези, които помагаха, знаейки, че терористите никога няма да спечелят и че нашите ценности, нашата страна и нашият начин на живот винаги ще пребъдват.“ Но във вторник (след новия терористичен акт от 3 юни 2017 в центъра на Лондон – В. К.) тя отхвърли тези ценности, обявявайки прилагането на пълномощия, които бяха отречени от предишни правителства. Тя каза: „Ако човешките права в нашата страна не ни позволяват да направим каквото е нужно, тогава ще променим законите, тъй че да сторим каквото трябва.“

Ето какво тя има предвид на практика: ако правото на свобода или на справедлив съд или на забрана на мъченията ни пречи, тогава ще ги отменим – ето как просто и лесно ще се отървем от ценности, чиято цел е да предотвратят тиранията след жестокостите на втората световна война.

Казаното от Мей в действителност е пряко нарушение на върховенството на закона – на принципа, постановяващ, че своеволното упражняване на власт трябва да бъде контролирано, като го подчини на добре определени и устойчиви правила. Законът е щитът, който ни предпазва от бъдещи тирани… Изработеният от британски законотворци принцип за върховенство на закона е рожбата на Уинстън Чърчил, този принцип е нашата гордост. Той продължава да бъде лъч надежда за онези, които се борят за основните си човешки права…

Човешките права не ни пречат да се борим срещу тероризма, ние и така депортираме опасните за обществото хора, тъй като сигурността на нацията стои над правата на терористите, а полицията и разузнавателните служби разполагат с изобилие от пълномощия за следене, откриване, задържане и пращане в затвора на терористите и техните помощници.

Съществуват права, с които никога не можем да направим компромис – правото на живот и забраната на мъченията. А искаме ли да бъдем като някои страни, в които мъченията са позволени? Това ли е бъдещето, което готвим за младите хора?

Мисля, че не е нужно да привеждам цялата статия тук, повече от ясно е какво политиците могат да направят на народа си, уж под предлога за борба с тероризма. Защото не само Тереза Мей има подобни мисли в главата си, струва ми се, че и у нас немалко политици са готови на какви ли не радикални стъпки по отношение на правата на човека уж с цел да защитят народа от евентуални терористични нападения.

А повече от ясно е, че ограничаването на правата на човека пряко е свързано с ограничаване на правото на свободно изповядване на вярата, особено като знаем, че немалка част от терористичните нападения имат религиозна подкладка, особено от страна на исляма. Немалко политици са готови да жертват доброто в името на „унищожаване“ на злото: „дайте да ограничим свободното изповядване на вярата, защото чрез нея отделни личности могат да се радикализират и да станат опасни за обществото,“ чуват се призиви; „дайте да следим кой какво мисли и казва, особено в местата за богослужение, та навреме да открием радикалните проповеди,“ други „застъпници“ на ограничаване на правото на религия продължават да настояват. С една дума, новите обстоятелства изискват и по-последователно спазване на принципа „покрай сухото гори и мокрото“ – т.е. ще забраним правото на свобода на вярата (свобода на проповедничество) с цел уж да предотвратим радикализирането на някои мюсюлмани, но понеже не можем да направим това само за една религия, ще го направим за всички религии, включително вековната религия на народа – християнството – което също ще страда от „новите“ мерки, но затова пък обществото ще се чувства по-сигурно.

Наистина ли ще бъдем по-сигурни в ръцете на подобни политици? Не мисля. Нещо повече: струва ми се, че премахването (или ограничаването) на някои права на човека може да върне тираничните режими от близкото минало, въпросът е обаче дали тогава ще имаме възможността да се противопоставим на един такъв режим, дали не е по-добре още сега да разкриваме истинските замисли на тези нови радетели за сигурност и безопасност, преди да ни бъде отнета всякаква възможност за свободно слово и свободно изповядване на бащината вяра.

Бележка:
Подчертаното с черен шрифт в превода на статията от The Guardian е мое (В.К.)

Публикувана в Блог