Блог Свобода за всеки

12 eu forum childrens rights 1Изразът „безумието на Запада“ бе невъзможен само допреди две-три десетилетия, а по време на комунистическия гнет Западът бе въжделеното място за всеки, който страдаше от потисничеството на червената партия. Дори и „сексуалната революция“ и все по-откриващата се голота на човешкото тяло (особено женското) от 60-те и 70-те години на миналия век някак си ни привличаха и ние не виждахме нищо лошо в това. Но това беше до едно време. До времето, когато разбирането за пола и секса се извъртя (т.е. изврати – същата дума) и западните политици решиха да наложат това разбиране на всички свои граждани; а като по-близка цел – и на всички народи по света.

Не се съмняваме, че разбирането за „правото“, прогласено от свободолюбците от епохата на Просвещението и социалните революции (особено Френската и Американската) отпреди няколко века, бе изключително постижение на човешката мисъл и на социалната теория, и от средата на 20 век нататък то бе практически въведено като законодателно определение във всички (или почти всички) конституции на западните демокрации. Обществата започнаха да разбират какво означава да упражниш правата си, особено когато те потискат, преследват или пращат в затвора без съд и присъда. Не можем да отречем, че идеята за „правото“ наистина допринесе за добруването на много народи.

Но защо го слагам в кавички? Ясно е защо: правото от миналите времена днес се изроди в „право“, което всъщност е криво. Защото днес една крива черта я нарекоха права, един крив път го нарекоха прав, един гнусен порок го нарекоха добродетел, едно зло да отнемеш детето от родителите му го нарекоха право на това дете, и т.н. И тъй стигам до темата на настоящото писание: какво означава „право“ по отношение на децата и защо западната държава постави себе си над най-важната обществена единица, която е изграждала човечеството още от времето на неговата поява – семейството?

Четящите блога на „Свобода за всеки“ са достатъчно осведомени и вече знаят отговора: правото е обществена функция, която се реализира само в група от хора, взаимодействащи си в хода на своя живот. С други думи, правото не може да принадлежи само на един човек, откъснат от връзките му с други хора. Правото, обаче, се превърна в „право“ (т.е. в криво), когато то бе абсолютизирано и отделено от обществената му функция, когато се заговори за „право“ на отделния човек или на отделна група от хора, без да се отчитат връзките с другите хора или с други групи от хора. Затова е повече от ясно, че „правото“ на хомосексуалистите, например, не може да бъде никакво право, тъй като то не отчита взаимовръзките на тази група с другите обществени групи, които имат друго разбиране за разврата, различно от това на развратниците, наречени хомосексуалисти.

12 eu forum childrens rights 2Но така се получи и с правото на детето: неговите права бяха откъснати от правата на семейството и като бяха иззети от държавата те бяха превърнати в абсолютни права – нещо като универсалните човешки права на ООН от 1948 г., но приложени спрямо детето без да се отчита връзката му с родителите, като на него се гледа като на собственост на държавата, която се разпорежда със съдбата му според своите виждания за право и криво, за добро и зло, за полезно и вредно и т.н. Но тъй като тези ценности вече имат обратен знак, съвършено ясно е, че и разбирането за правото (в случая правото на детето) е изкривено и е приело тъкмо противоположното си значение – от право то се е превърнало в потисничество, преследване, съдебно своеволие и т.н. Познати термини, нали? Само преди две-три десетилетия те имаха особено значение в живота ни, но при други режими и други социални експерименти.

И тъй, само преди два дена, 18 април, на Фейсбук страницата на Държавната агенция за закрила на детето четем: „Скъпи приятели и съмишленици, Държавната агенция за закрила на детето желае да чуе всички креативни и конструктивни мнения, що се отнася до проекта на Стратегия за детето 2019 - 2030 г.“ и т.н. От съобщението разбираме, че засега се отлага внасянето на документа в Министерския съвет, докато агенцията се „консултира“ с различните обществени групи у нас за плюсовете и минусите на предлаганата стратегия.

Не знам кои са „приятелите“ и „съмишлениците“ на тази агенция, но ако човек си направи труда да прочете коментарите относно стратегията за детето на различните социални платформи, ще разбере, че над 90% от пишещите са гневни и желаят да видят тази стратегия отхвърлена и забравена, защото тя по подражание на подобни западни „стратегии“ (разбирайте – насилие!) цели да откъсне детето от семейството, състоящо се от един мъж и една жена, и да го разглежда като субект на държавата, която единствено може да определи какви са неговите права и която, ако прецени че те са нарушени, може безцеремонно да ти го отнеме и да го прати в друго семейство, което уж по-добре ще се грижи за него, нищо че това „семейство“ може да се състои от „родител 1“ и „родител 2“ (т.е. може да бъде от гейове и лезбийки).

12 eu forum childrens rights 3Като разсъждава за „правата“ на детето, според както те се разбират от западните либерални демокрации и според както българската стратегия иска да ни ги представи, човек без много труд разбира, че не само „правото“, но и редица други социални явления също са представени в превратна (извратена) светлина: възпитанието на детето пряко е свързано с разбирането на държавата (а не на родителите!) за добро и зло, особена е връзката със сексуалното образование (т.е. „контролирано“ учене на разврат), т.нар. „патронажна грижа“ за детето е всъщност мониторинг на държавата върху живота на детето от раждането му до 3-годишна възраст, като критериите за „добро“ отглеждане се определят от социалните служби и родителите нямат думата по този въпрос, самите тези служби все повече придобиват неограничени права, на родителите вече се гледа като на потенциални престъпници, които малтретират (или имат възможност да малтретират) децата си, родителите постоянно са наблюдавани, следени и „докладвани“ дори и при най-тривиални търкания между тях и децата (помните ли случая със сладоледа, който родителите не купили на детето си и то им бе отнето?), и т.н. и т.н. Още много може да се каже за превратното разбиране на държавата относно живота на детето и на неговите родители.

Ами българската конституция? Колко конституционни положения тази стратегия би нарушила? Няма проблем, казват авторите ѝ, ще променим конституцията! Ами решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция, в която правилно бе видян джендърния ѝ контекст? И него ще преоценим, повтарят си радетелите за „правата“, ще прокараме джендърната идеология под други форми и по различни начини, тайничко си мислят те. С други думи, ще узаконим разврата и ще ви го наложим; ще гледаме на децата така, както ние искаме, и вас родителите няма да ви питаме, даже може да ви съдим и пратим в затвора.

12 eu forum childrens rights 4Не казвам, че няма проблеми в семейното възпитание и в отглеждането на децата, особено в някои обществени групи у нас. И тъкмо тези проблеми биха могли да залегнат в една стратегия, която същевременно трябва да се отърси от всичко онова, което европейските „другари“ се опитват да наложат на България. Но как да се отърси, като нашите представители от онази държавна агенция ходят по форуми и конференции в Брюксел и Страсбург и вдъхновени от „новото“ разбиране за днешните общества се канят да прокарат това разбиране и в България, нищо че народът не го приема и го осъжда. „Какво разбира народът“, казват си те, „ние най-добре виждаме какви грижи и защита са осигурени на децата в либералните демокрации“, продължават да си повтарят. На уебсайта на агенцията може да се прочете за участието на български представители в поредния форум за правата на детето (12-ти поред), проведен в началото на април 2019 г.

В тази връзка имам предложение, което отговаря на призивите на българските родители „не на потайностите“, „не на подмолните преговори“, „не на безличните решения“: нека всички онези, които ратуват за „правата“ на детето според западнолибералните идеологически институции (каквито някои у нас се опитват да наложат и на българското семейство), да излязат на светло – било по българската национална телевизия, било на обществени дискусии, било на даден политически форум – и да заявят открито и недвусмислено защо подкрепят превратната идея за закрила на детето и какво целят с онази стратегия. Щом целят да наложат на българското семейство разбирането за детето като държавна собственост, според както това се практикува в западните страни, и най-вече в порочния норвежки модел, който някои дават за пример (!), тогава г-жа Елеонора Лалова, председател на държавната агенция за закрила на детето, да заяви: „Нямам нищо против отнето от българско семейство дете да бъде осиновено от гейове“; г-жа Теодора Иванова, секретар на агенцията, да каже „И българско дете може да бъде дадено на „семейство“ лезбийки“; другите членове на агенцията - Станислав Пандин от „Връзки с обществеността“, Пламен Таков, директор на дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване", Камелия Николова, главен директор на Главна дирекция "Контрол по правата на детето", Радиона Никова, директор на дирекция "Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“, както и целият състав на агенцията, а това са 28 човека от различни институции, вкл. заместник-министри на различни министерства, управители на институти, директори на фондации и т.н. – също да се подпишат под заявления, в които се твърди, че детето е собственост на държавата и че само тя може да прецени как то да се възпитава и отглежда, че ценностната система на западните демокрации превъзхожда българската и българите трябва да я приемат, че анонимните обаждания (които могат просто да бъдат доноси) за „неправилно отглеждане“ на дете винаги имат приоритет пред действителното положение на нещата и правата на родителите, че джендърната идеология, намираща се в пряка връзка с т.нар. „права“ на детето, отговаря на интересите на българското семейство, че българските закони, които и така имат възможността да защитят децата, вече са негодни или пък не се изпълняват и затова има нужда от „стратегия“ за детето, и т.н.

Нека тези хора, а също така представителите на Съвета на детето (вкл. Ива Иванова, председател, Галина Вълчева, заместник-председател, и Даниела Стоева, главен секретар на Съвета) и представителите им по общини – това са 53-ма човека – да се явят пред народа и да повторят горните твърдения.

Ако не го сторят, значи и без публични изявления ще ни бъде ясно, че те стоят зад прокарваните от западните идеологически машини „права“ на детето и че работят за разрушаване на традиционното българско семейство, състоящо се от един мъж, една жена и техните деца. А ако публично заявят, че българско дете няма да бъде дадено за отглеждане от хомосексуалисти, че от български родители няма да бъде отнемано детето им, ако те го отглеждат според собствените си разбирания и то расте в нормална (за тях) обстановка, че държавата може да се намеси в живота на едно семейство само при установено престъпно деяние, но не и по отношение на възпитанието и отглеждането на собствените им деца (ако няма някаква злоупотреба спрямо детето), че сексуалното образование (особено за малките деца) е порочно и неприемливо за българската действителност, че джендърната идеология е противна на традиционната ценностна система на българина, и т.н. – тогава на целия народ ще стане ясно, че тези хора не са проводници на чужди интереси и че от никаква стратегия няма нужда, стига и наличните ни закони да постигат своите цели.

И тъй, господа и госпожи властимащи (т.е. вие, които вземате решения от името на народа!), кажете на народа, че сте българи и че българското стои над всичко, или му кажете, че този народ нещо бърка и вие по-добре от него знаете кое е добро за нацията ни! Ние пък, народът, от своя страна можем да споделим вижданията си по горните въпроси и да изпратим на посочения от агенцията имейл мнението си: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Същевременно се надяваме, че отложеното внасяне в Министерския съвет на онази стратегия не е подтикнато от предстоящите избори за европарламент, тъй че засега много да не се шуми и в онзи парламент да се наместят неолибералите, докато не сме се усетили.

Отново повтарям: изрично споменавам горните имена не защото предполагам, че те вече са „заразени“ от неолибералния вирус на западното разбиране за „правото“ и за „свободата“ (разбирайте – слободията), а защото ми се струва, че е време всеки, който взема решение от името на народа, да отговаря пред този народ. Тайно се надявам, че упоменатите лица всъщност ще вземат правилното решение за българското дете и за българското семейство.

Накрая ми се иска да направя един паралел на разглежданото тук с едно проучване на Националното географско дружество, което във вид на статия излезе вчера, 19 април, и в което се казва: „Всяка хапка храна, глътка вода и глътка въздух, които поемаме, е резултат от дейността на другите биологични видове на земята. Природата ни дава всичко онова, от което имаме нужда, за да оцелеем“. Това са думи на експерта Енрик Сала, който предупреждава, че ламтежът за имане, богатство и охолство, който неизбежно е съпроводен с унищожаване на природната среда и на биологичните видове, всъщност се обръща срещу нас, и че ако не вземем мерки, човечеството едва ли ще оцелее дълго на земята. А колко повече унищожаването на традиционните устои на обществата ще се отрази на човечеството? За вярващите е ясно, че грехът ще залее народите и че Антихрист ще воюва с Христовите последователи, но и за невярващите трябва да бъде ясно, че хомосексуализмът и джендерната идеология отразяват само повърхността на много по-дълбоки промени в обществата – поява на нови и непознати смъртоносни болести, промяна на човешката личност до степен на нейното обезличаване, промяна на обществения строй какъвто го познаваме днес и като последствие усилването на враждите между отделни социални групи, на войните, разрухата и унищожението на човечността и накрая на човечеството като цяло. Защото противенето срещу изконната човешка природа не може да остане безнаказано за онези, които сега не разбират какво правят. Но съм убеден, че здравият разум все още преобладава в повечето народи по света, които не само че няма да се подчинят на западнолибералните богопротивни идеологии и практики, но ще въстанат срещу тях и ще накарат и западните общества да си спомнят кой е човекът и какво е неговото предназначение на тази земя. Ако правим усилия да спасим планетата си, за да оцелеем, колко повече трябва да полагаме усилия да спасим човешкото в нас и да съхраним богоустановения характер на семейството, състоящо се от един мъж и една жена и техните деца, които са възпитавани и отглеждани от родителите си, а не от абстрактната или пък опорочената държава.

Бележка: Снимките са взети от уебсайта на Европейската комисия, където са поставени линкове към докладите от двата дена, 2 и 3 април 2019, първият е 6 часа и 22 минути, вторият – 5 часа. Мотото на форума е „Къде се намираме в момента и към какво се стремим в бъдеще“, а подтекстът е, че в момента правата на децата не се упражняват с необходимата сериозност, а в бъдеще всички деца по света трябва да имат едни и същи права и да бъдат защитавани от правителствата по всевъзможни начини с оглед постигането на целите им за построяване на „социалната държава на бъдещето“.

Публикувана в Блог


В българското общество отдавна се говори за политическото управление на Антихрист, за есхатология (край на света), за сблъсъка Запад – Изток и пр. страховити събития, които светът очаква. Голяма част от тях са от областта на конспиративните теории, на сензациите и стремежа на някои журналисти да печелят публика и „зрители” или „четяща аудитория”. В крайна сметка някои от конспиративните теории не са съвсем безпочвени, а други от тях не целят нищо друго освен евтина сензация и превръщане в популярно четиво.

И тъй като до момента всичко звучи твърде общо, бих желал да спра вниманието върху факти, на които ставаме свидетели и които са твърде притеснителни от гледна точка на хуманността, човешката свобода и независимост, и особено на демокрацията. Този тип обществени отношения определено приличат на кошмарните очаквания у хората, имащи вид точно на Апокалипсис. Става дума за поведение на държавна администрация и бюрократично отношение, което определено може да бъде окачествено като „антихристко”, или по-скоро – антихристиянско.

Това, което конкретно имам предвид, е зачестилата практика в държави от ЕС, а в някои случаи и САЩ, по отнемане на деца от семействата и родителите им и „отчуждаване” в полза на държавата, респективно предоставянето им на трети лица да ги отглеждат. Изразът „отчуждаване” в случая е с ироничен привкус и съдържа в себе си елемент на подигравка към наличие на подобна срамна практика за това, че на човешки същества, т.е. в случая деца, е възможно да се гледа и да бъдат третирани по този начин през ХХІ в. в Европа. А именно – като на вещи, предмети или пък държавна собственост, която да служи в полза на определена политика като „разменна монета”.

Причини за подобна абсурдност

Не мога да се съглася с целенасочената дезинформация, прокарвана от платени проруски провокаторски коментари от страна на интернет тролове, работещи в полза на хибридната война на Кремъл (Москва) срещу ЕС, в опитите им да го дискредитират и да настроят европейски граждани и дори членки на Обединена Европа едни срещу друг, внушавайки по този начин разочарование, сриване на доверието, с цел евентуално разбиване единството на ЕС чрез поддаване на кремълска фалшива пропаганда и подкопаване на доверието в евро-атлантическите структури и система на защита към гражданството и неговата сигурност в Обединена Европа. В съюза най-сетне излязоха с решение, че Русия е заплаха за мира и стабилността в Европа и в частност нейната хибридна война срещу ЕС, демокрацията, идеите ѝ и евро-атлантическите ценности.[i] Проблемът тук е доста по-дълбок и касае различен тип играчи на обществената политическо-административна „сцена” в Западна Европа.

Парадоксите с намесата на социалните служби. Сама по себе си идеята да съществува консултант по проблемите, които са налице в обществото, т.е. специалист, който да помага семействата, що се отнася до техните проблеми, с логистика, и по-специално – със съвети, беседи и консултации, никак не е лоша. В нея не само има смисъл, но тя е изява и на типично християнско поведение и отношение към предизвикателствата на живота, пред които се изправя всеки човек, а особено семействата в ситуация на тежки житейски изпитания и проблеми, с които, уви, изобилства съвременният живот. Не случайно в протестантските религиозно-верски среди съществува „каунсълинг” или „съветничество”, което се отнася точно до това: консултиране, съветване на хората във връзка с проблемите, които възникват пред съществуванието им като граждани и хора. Само че, този тип практика касае добрата воля и съучастие на хората, без да има вид на задължение или социална система, която със сила да се намесва в живота на хората и да го регулира принудително, че дори чрез „отчуждаване” и насилствено отделяне на деца от техните родители.

Консултиране на семейни двойки. Неотдавна чух за случай, в който представител на български социални служби изпраща писмо, в което учтиво кани български гражданин за консултация във връзка с предстоящия му развод. Оставен е телефон, следва договаряне със социалната служителка с определяне на час и ден за среща, удобен и на двамата. Дотук всичко звучи нормално и няма поводи за каквито и да било притеснения. Двамата осъществяват срещата. Служителката е много атрактивна и симпатична млада дама. Тя започва разговор за проблемите, които мъжът среща със съпругата си, с която се канят да се разведат. Няма никаква натрапчивост, всичко се случва в приятна атмосфера на непринуден разговор. Внезапно обаче мъжът, който е на път да сподели дълбоки лични притеснения за семейния си другар (каквито естествено винаги има), между другото пита младата дама: „А вие семейна ли сте?”. Отговорът е: „Не...”. В този момент мъжът осъзнава абсурдността или по-точно „Параграф 22”, в който по неволя е вкаран като гражданин на България от страна на управляващите. „А като не сте семейна, как можете да консултирате семеен мъж за семейните проблеми, с който той се сбъсква, но с които вие не сте запозната?”, пита той с усмивка. Младата дама също се усмихва и леко конфузно замълчава, а разговорът продължава с някои общи теми. Скоро приключват срещата, казват си „довиждане” и всеки се отправя по пътя си без никакви особени последици. Но този разговор е твърде показателен за абсурдността на бюрократичната система, в която са вкарани по неволя българските граждани.[ii]

Отнемане на деца? Още по-драстичен е случаят, в който представители на властта, чрез социалните служби, биват упълномощени да решават съдбата на едно или друго дете, респективно семейство или родители, без самите служители да знаят що е това брак, семейство, съпруг, съпруга с отношенията им. Картината на поредния „Параграф 22” става пълна, при условие че социалните служители нямат никакъв опит или понятие от това що е бащинство/майчинство, та да преценяват за отношенията вътре в семейството, особено с техните деца, след като самите социални служители нито са били семейни, нито са ставали родители, нито са познали що е то „чадородие” – отговорностите около него, близостта с децата, отношенията, изпитанията, предизвикателствата. И въз основа на какво точно тези социални работници ще дават оценка и определение за това дали дадено дете да бъде отнето от семейството или не? Въз основа на инструкциите и правилника за вътрешния ред в социалните служби, писан пак от такива като тях – несемейни или без ни най-малка представа за родителство, респективно семейна отговорност. И как да знаят драматизма на ежедневната проблемност на семейните хора и съвкупността от предизвикателства, които се изправят пред родителите, ако самите социални служители си нямат и идея от семейство?


Преди години (2014 г.) нашумя случаят с малката Мегън – родена от българска майка и гражданин на Великобритания. Заради скандалното поведение на нейния баща (позволил си гледане на детско порно) и наивността на българката да сподели със социалния служител тази слабост на съпруга си, нещата се развиват драматично и тъжно за детето. Отначало майката е предупредена от социалния служител да не се среща повече с бащата, но тя го е правила. Все пак това е човек, с когото е живяла, баща е на детето ѝ. Но неговата злоба и отмъстителност довежда до това – той да я наклевети пред социалните за същото и в крайна сметка малката Мегън бива отнета и от майката, след което дадена за отглеждане на съвсем чужди хора в приемно семейство. Група симпатизанти на нейната болка се организираха, отпечатаха фланелки с лика на майката и дъщеря ѝ, след което и протестираха пред посолството на Обединеното кралство в София. Безрезултатно... Днес, години по-късно, малката Мегън вероятно вече е забравила майка си, а травмата в съзнанието ѝ от откъсването ѝ от тати и мама едва ли някога ще се заличи.

Всъщност, без значение дали самите работещи в социалните служби имат деца, семейство или съпрузи/ги, намесата в делата на чуждо семейството, освен в случаи на наличие на подчертано криминално действие или поведение, заплашващо живота или здравето на детето или на другия родител, е пълен абсурд, достоен само за най-ярките примери от пиеси в театър на абсурда, откровената гротеска или фарса, носещ привкус на съвременен хорър.

По същия начин нашумя случаят със семейство в Германия, желаещо да възпита децата си не в духа на еволюционизма, а в духа на християнството и научния креационизъм. Там се стигна до крайността – отнемане на всички деца от страна на държавата само защото са искали да посещават светско училище, като възпитават и учат децата си в домашни условия като християнски вярващи, нежелаещи да пълнят съзнанието на децата си с теория на еволюцията, за съществуването на която по принцип няма никакви доказателства, подобно на редица религиозни схващания.

Тази система може да бъде наречена „овластена посредственост”, както това виждаме в американски филм „Параграф 22”, пародиращ подобни абсурдни ситуации, в които бюрокрацията е в състояние да вкара всеки гражданин.[iii] Независимо от усилията и опитите на московски пропагандатори да изкарат като виновен за всички подобни грехове точно Запада, началото на овластената посредственост е поставено не от другаде, но от страна на Изтока. По-точно – на социализма на континента и още по-точно – на идеите, залегнали в

„Комунистически манифест”,

писан и публикуван от Карл Маркс с помощта на Фридрих Енгелс, в който са очертани основните фундаменти на лявата социалистическа и по онова време наречена „комунистическа” идея. Макар да е написан в Западна Европа обаче, най-големите си последователи той намери не другаде, а в Русия. По думите на българския политик Александър Цанков, „Болшевизмът е чисто руски продукт, насаждан с насилие и терор, провеждан от един апарат в ръцете на партийната комунистическа олигархия”.

Еволюционизъм и атеизизъм. Малцина се замислят обаче, че социализмът върви ръка за ръка с атеизма, а той – с еволюционизма, като противопоставени на християнството и вярата в отвъдсветовен Бог. В основата на материализма, или по-точно натурфилософията, стои идеята на вечно развиващата се материя. Тази тема очевидно е прегърната от Карл Маркс и неговите сподвижници и бива тиражирана по целия свят с името „диалектически материализъм”. Днес вече никой не вярва на комунистическо-социалистическите идеи, проникнали в Русия и много други места по света. Въпреки това материалистическите виждания се разпространяват и имат своите последователи.

Ако се замислим, всъщност точно тяхна визия е отношението на Министерство на образованието в Германия, което си позволява да отнема деца от родителите им само защото те не желаят децата им да изучават Дарвинова теория или еволюционизъм. Още по-парадоксалното е, че всичко това става във време, в което всеки е свободен да вярва в каквото реши; тогава, когато свободата на мисълта, убежденията и вярванията в какво ли не се радва на широка обществена подкрепа по целия свят.

Подобен тип виждане е и отношението на социалните служби към семейството и по-точно към децата, които те без никакви угризения могат да отнемат, да предоставят на някого другиго за отглеждане и да третират едва ли не като държавна „собственост” и въобще като материални предмети. Най-пресният случай е с решението на Върховния съд в Германия срещу семейство Вундерлих, което желаеше да обучава децата си у дома, поради което и шест деца бяха отнети от страна на държавата.[iv] 

Следата на... „материята”. Подобно отношение на местна и държавна администрация не би било възможно без разпространението повсеместно на материализма (натурфилософията),[v] съвместно с еволюционизма и левите политически идеи, известни като „комунистически”. Фактически те съществуват точно въз основа на леви политически убеждения, известни от популярното иронизиране на комунистическата идея, според която „всички били равни”, но някои се оказват „по-равни” от другите! Иначе казано, там откровено съществува двоен стандарт. Особено в бившите социалистически източноевропейски страни левите политически кръгове успяха да прокарат внушението, че атеизмът е нещо нормално и естествено за вярване, докато техни политици прокараваха закони за преследване, тежки санкции и рестрикции върху вярващи и особено протестанти, изповядващи християнството.

Такъв е случаят с новия Закон за вероизповеданията от началото на 2019 г. Как е възможно да съществуват хора, които вярват и изповядват провалилите се по целия свят леви комунистически идеи, а в същото време да се забранява на други да вярват в най-успешната верско-религиозна система, известна на света като християнство? В това отношение българският революционер, просветител и възрожденец Методий Кусев е краен. В брошурата си за безбожниците той пита риторично. Как може учители да говорят за възпитание, след като възпитанието означава въздигане, изкачване, усъвършенстване, според класическите разбирания на педагогиката, и в този смисъл атеисти и социалисти учители какво могат да предложат, след като сами отричат точно това – духовността, усъвършенстването към по-добро, което предлага християнската вяра? Отецът мъдро отбелязва и че именно материализмът сам по себе си е отрицание на понятието „възпитание”,[vi] като подчертава, че добродетелите и идеалите в света на хората имат напълно духовна същност, което се отнася и до познанието, жаждата за живот, благородството, нравствената красота и пр.

В конкретния случай трябва да прибавим и още един факт от съвремието. И това е парадоксът, свързан с коренните промени в Изтока и Запада. За тях е валидна максимата, според която двете системи или части на континента, респективно капитализмът и социализмът, взаимно се проникват и си влияят, възприемайки  елементите на срещуположната. От една страна социалистическата (комунистическа) система е принудена да се либерализира и демократизира. А от друга, в Европа, макар и някога противопоставяща се и конфронтираща се със СССР и социалистическата система, заради престъпленията на комунистите, с времето започва да става обратното – тя да възприема влияния от източната част на континента, някои от които са прототалитарни. По този начин всяка от двете системи започва да възприема схващанията на опонента си.[vii] Иначе казано, ако до 1989 г. е било характерно за социалистическите управления от „сталински тип”,[viii] както ги нарича изследователят на тоталитаризма Раймон Арон, отнемане на деца от семействата им, защото родителите им „не ги възпитават в дух на комунизъм”, то това днес явно почва да се случва със Западния свят. Същият този, който някога е изобличавал социалистическата система за нейното безчовечно и антидемократично отношение към гражданите ѝ, вече копира тяхно поведение.

А когато идеи за „духовност” и възвишеност липсват (както по принцип във вижданията на натурфилософията (материализма) и комунизма)? Е, тогава ставаме свидетели на изключителни паметници на човешката мерзост, злоупотреби с човешките личности, тотално тяхно унижение и смазване на достойнството им чрез погазване на правата им, на човешкото в тях, а и на демокрацията като цяло, до пълно обезличаване, унищожаване и погазване на човешкото в тях. Неслучайно комунистическите диктатори Сталин и Мао цзе Дун са рекордьори по престъпления на геноцид – масово убийство на невинни измежду цял един народ. И съвсем логично, в (пост)тоталитарна страна като България ставаме свидетели на безскрупулни социални служби, които отнемат разплакани деца от родителите им, за да ги харижат на свои приятели – бездетни, но способни да им заплатят щедро за „услугата”. А понякога дори и не получават нищо в замяна, но за сметка на това пък сеят своя червен хаос и обезличаване на семействата, отчуждаване на децата им и тикването им в нечии чужди ръце за отглеждане.


Такъв е случаят с Даниела Колева,[ix] на която социалните отнемат трите деца, като ги отчуждават и настаняват при чужди родители, вместо да подпомогнат майката да ги отгледа, изхрани и изучи. Подобна е драмата и с двадесет и шест годишната Симона Александрова от Смолян,[x] на която социалните отнемат новороденото дете под предлог, че нямала автомобил, за да го транспортира до лекар в случай на нужда. Или с отнемането на други 11 деца на семейство от Русе,[xi] сякаш това не са хора, а разменна стока, за която някой с дебел портфейл плаща, за да си я „купи”, а друг, тотално лишен от съвест (социален работник), прибира парите и с тях после се черпи в градския бар за здравето на платилия. А има и други четири деца, отнети от едно семейство в Харманли.[xii]

За съжаление, списъкът на подобна недопустима мерзост в България е много дълъг. Но аз питам себе си и вас: а ние защо позволихме това? Кой точно не знае, че за едно дете няма по-добро семейство от собственото? Социалните работници ли не знаят? Ама да се образоват, да попрочетат! Светът не се заключава в тяхната жалка чиновническа служба, а има и последствия – пагубни и травмиращи за семействата, и особено за децата. Питам се – тези социални работни после с какви очи могат да погледнат близките си и дори себе си в огледалото? Поне малко съвестта не ги ли гори за безобразието, което са допуснали? И не безобразие, а всъщност чудовищно престъпление. Тези, които го инициират, заслужват остро порицание, тежка морална присъда от обществото и ще бъдат подложени на съд от Всевишния. Друг е въпросът, че не бива да хвърляме на Него личната си гражданска, човешка и християнска отговорност за подобно антихуманно поведение.


Заключение.
Въпросът с поведението на социалните служби в (пост)комунистическа България, а в някои случаи и в ЕС, тепърва очаква своето справедливо и демократично решение. Очевидно е, че в случая има налице престъпление срещу човешките права, демокрацията, свободата, правото на майчинството и бащинството, както и на децата, като принадлежност на родителите си по рождение, исконно свързани с „мама” и „тати”, които те са видели с очите си при раждането си. Никой няма да ги обича повечеот тези, които са треперили над тях през деветте месеца, през които са се образували в утробите на майките си, и с нетърпение са очаквали кога ще се появят на бял свят, за да си ги прегърнат. И ако за момента властта не определя това като криминално престъпление, то определено е престъпление срещу човечността, човешката свобода, демокрацията – човешките и гражданските права на пострадалите – родители и деца. Този проблем чака своето належащо разрешение с категоричното прекратяване на подобни грозни и недопустими през ХХІ в. практики.

 

Бележки
___________________

[i] Светослав Малинов. Пленарна сесия, 14 март, 2019. Страсбург, ЕС. https://www.facebook.com/smalinovMEP/videos/419488188818303/?notif_id=1552573139552323&notif_t=live_video_premiere . (Последно посещение 15.03.2019).

[ii] Интервю с В.Г. 57 г., служащ, висше образование, от 21.01.2019 г., София.

[iii] Разговор със Светломир Никодимов. Той сподели разказ, без да цитира източник: „Андрей Михалков-Кончаловски:
"За Русия е характерна мисловна двойнственост. Ние сме архаична нация, мнозинството хора у нас живеят в каменната ера, но в същото време ползват айфони. А що се отнася до нашата ценностна система, сравнена с Европа, то ние се намираме в XI или XII век, когато все още не е имало никаква буржоазия, не е имало граждани. За това е писал още Маркс. Така например, у нас никога не е имало собственост. Когато човек няма нищо, което трябва да защитава или може да продаде, той не може да разбере какво е това пазарна икономика. Затова и много руснаци не могат да разберат немците, както и обратното: съществува различни системи на приоритети. Освен това руското мислене е и манихейско: в него има само светлина и тъмнина, черно или бяло – това е една от причините за кризата на нашето общество." Форум „Русия – враг № 1 на българската държавност”. София. 10.03.2019.

[iv] Екип „Свобода за всеки”, 2019 г. Германия: поредната съдебна борба за защита на домашното образование

https://mailchi.mp/05cf59822eea/ffa-issue-2971121?e=7d2544dcba (Последно посещение 15.03.2019).

[v] Сайър, Джеймс. Вселената до нас. София, 1991. 56-58.

[vi] Кусев, Методий. 1992. Възпитание в духа на християнството или безбожието. Стара Загора. 10-11,14; 21-23.

[vii] Йорданка Бибина. Културните маршрути на духовността. Електронно списание LiterNet, 09.02.2005, № 2 (63). https://liternet.bg/publish13/j_bibina/rzaimova.htm. (Последно посещение 15.03.2019).

[viii] Арон, Раймон. Демокрация и тоталитаризъм. София, 1993. 165-167.

[ix] Отнеха трите деца на Даниела Колева. https://www.168chasa.bg/article/5990947 (Последно посещение 15.03.2019).

[x] Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи.
http://onovini.com/2019/01/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D1%8F/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xi] Отнеха 11 деца на семейство от Русе.
https://trud.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%85%D0%B0-11-%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5/ (Последно посещение 15.03.2019).

[xii]Харманли  https://sakarnews.info/sotsialni-otneha-chetiri-detsa-ot-semejstvo/ (Последно посещение 15.03.2019).

Публикувана в Блог

family sv strategia

Министерски съвет, портал за обществени консултации - Национална стратегия за детето 2019-2030

Изтегли Становището на Свобода за всеки (PDF) от линка по-долу -- "Сваляне на прикачените файлове"!

Подпиши онлайн петиция срещу Стратегията!

Становище относно Национална стратегия за детето 2019-2030

Свобода за всеки
www.svobodazavseki.com

Свобода за всеки е правозащитна и издателска група, която защитава принципите на правото в свободното гражданско общество, включително и правата на родителите и техните деца и ценностите на традиционното семейство. В настоящия документ представяме кратко становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030“.

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ (Стратегията, или С.) е плод на тоталитарно мислене и е категорично неприемлив за гражданите на България документ, който под предлог „грижа за най-добрия интерес на детето“ предвижда пълна власт от страна на държавата и респективно на отделните чиновници над живота на всяко дете и неговото семейство. Стратегията е поотупан от праха и леко преработен вариант на тоталитарния проект на Закон за детето, насочен към разрушаване на традиционното семейство, категорично отхвърлен от българските родители и обществото през 2012 г. Тя цели ограничаване на правата на родителите и чрезмерно и недемократично разширяване на контролните функции на държавата по отношение на децата и семейния живот.

До това нежелателно положение ще доведат неправилната философия и детайлно изложените мерки децата да бъдат третирани като обект на обществена и държавна намеса, при която ролята на родителите и естествената семейна среда и обич са сведени до минимум или формулирани като пречка.

В настоящото Становище ще изброим някои проблемни моменти в Стратегията, като ще обобщим по точки най-забележителните от тях. Накрая ще заключим, че визираните в Стратегията планове за отношение на държавата и на обществото към децата и техните семейства ще имат негативно въздействие върху личността в индивидуален план и върху обществената тъкан като цяло.

В Стратегията, както и в редица други документи на правителството, е формулирана необходимост от все по-ранното институционализиране на децата, като изтъкнатата за това причина е недостатъчната им подготвеност за училище. Подобни действия идват да покажат, че властта цели да подготви деца, които да служат на училището, а не да създаде училище, което да бъде пригодено към съвременната действителност и нуждите на днешните деца и техните родители. Това показва както пълната неспособност на държавната администрация, така и забележителната ѝ незаинтересованост и неангажираност към решаването на действителните проблеми в сферата на образованието.

Част от Стратегията е изготвена в нарушение на основни конституционни и човешки права, записани в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

...

(Изтегли Становището на СВ в PDF, линк долу в "СВАЛЯНЕ НА ПРИКАЧЕНИТЕ ФАЙЛОВЕ")

Публикувана в Блог
Понеделник, 10 Септември 2018 16:23

Отнемане на деца от родителите по британски

court judgeИзвестно е, че когато държавните социални служби отнемат дете от родителите му, това е трагедия и за двете страни – както за детето, така и за неговите родители. Отнетото дете може да има по-добър живот в приемното семейство, но кръвната връзка – майчинската и бащинската – се прекъсва и то расте в новите условия като сирак, макар и да има „нови“ родители. По-тежък е случаят, когато детето не бъде осиновено, а расте в социален дом за деца – тогава то не само загубва родителите си, но и обществото гледа на него като на изоставено или отхвърлено дете. Трябва да се съгласим, че има налице случаи, при които родители не полагат грижи за децата си и те растат болни, недъгави, недохранени, необлечени, необразовани, понякога с престъпни наклонности и възпитание: тогава социалните служби трябва да разгледат подобни случаи и ако не се намерят възможности за разрешаването им в рамките на семейството, да се търсят други възможности за израстването на тези деца в по-добри условия.

Но тук е разковничето на въпроса за правото на социалната служба да отнеме едно дете от родителите му: кой и как преценява дали те полагат съответни грижи и кой решава каква да бъде по-нататъшната съдба на детето. Тук посочвам примери от Великобритания – страна, която бихме очаквали да има висок социален стандарт и в която държавата наистина полага добри грижи за младото поколение. Мнозина у нас ще кажат: „Ех, да имахме проблемите на англичаните… задоволени са отвсякъде, от раждането до пълнолетие държавата изцяло поема издръжката на децата… стандартът на живот на младите е далеч над стандарта на живот у нас… вижте колко щастливи изглеждат британчетата …“ и т.н. в този дух.

Да, ама не – както се казва. Зад външния блясък се крие социална анемия и безпомощност, която се разпростира все повече в британското общество (както и в западното общество като цяло), което с всяка изминала година волю-неволю се подчинява на идеологическия натиск на „новите“ либерални творци на историята, особено на манията им за „равноправие“, недискриминация срещу каквито и да са социални групи (по-конкретно имащи предвид хомосексуалистите и всякакви трансджендъри) и за „социално“ образование на децата, което да им позволи да се „впишат“ в обществото по най-добрия за държавата начин (по-конкретно – сексуално образование, даващо на младите познания както за сексуалния живот, така и за всякакви форми на извратено съвместно съжителство, които трябва да станат„норма“ за британското общество).

Това за британската социална анемия не съм го измислил, а го виждам всекидневно в живота на британците, а също и по британските медии. Така преди няколко дена всекидневници отново върнаха погледа на читателите към въпроса за отнемане на деца от родителите им и вземайки повод от няколко случая, реших да споделя този проблем на британското общество, тъй като той в една или друга степен може да се окаже полезен, когато разсъждаваме за българските социални служби, когато те вземат решение за отнемане на деца. Споделям мислите си и поради това, че ми се струва, че българската система за социални грижи (вкл. за децата) все още не е „напреднала“ толкова, колкото британската, и силно се надявам, че няма да „напредне“ по начина, по който на запад лъже-либералите промиват умовете на народите си.

Преди няколко дена, на 6 септември, британският ежедневник The Sun излиза с дълго, но изчерпателно заглавие: „Те ми откраднаха бебето! Сърцераздирателната история на една майка, разказваща, как чрез тайни съдебни решения бебето ѝ е отнето завинаги. Разбрахме за рекордно увеличаване на броя на децата, грабнати от родителите им“. Историята наистина е потресаваща: малко след раждането на дъщеря ѝ Алиса социалните служби отнемат детето по подозрение, че тя не се грижи добре за него, след като открили малки пуквания на костта на ръката, на едното краче и на едно от ребрата. Разбира се, лекарите и тъй не могли да докажат, дали тези пуквания са от небрежни грижи за детето или от липсата на витамин Д (каквато липса била открита и на детето доста време инжектирали този витамин), но местните социални служби побързали да съставят дело срещу нея и местният съд излязъл с решение за отнемане. Този фрапиращ случай подтикнал борещи се за правата на децата да потърсят още свидетелства за неправомерно отнемане на деца от родителите им. Те изяснили, че местните социални служби използват закона, за да прикрият някои случаи на отнемане на деца (а законът им дава това право – правото на неразкриване на родителите и на обществеността, че се съставя дело и то се предава на съда) и да предадат случаите на съда, който също използва закона, позволяващ му да не оповестява решението си публично; че само за една година случаите на отнемане на деца са нараснали с 34%: от 7500 на 10130; че само през миналата година 73 хиляди деца са се намирали под опеката на социални грижи.

baby taken from mumТози случай подсказа на хората, че отнемането на деца във Великобритания може да приеме абсурден образ. Например, преди три месеца осемгодишно дете е отнето от майка му, защото тя не се съгласила да излязат с него, за да му купи сладолед, а при друг случай не се съгласила да го подстриже както той искал; или пък случаи, при които деца са отнемани от родителите им, тъй като те не ги хранели правилно и децата били дебели; или пък случаи, при които родителите не карали децата си редовно да си мият зъбите (последните два фрапиращи случая са поместени в горния всекидневник, а случаят с осемгодишното дете е публикуван в много британски всекидневници, такива като Mirror, Daily Mail и др.). За всяко нормално българско семейство преценката дали да се купи сладолед на детето или да му се позволи да се подстриже както то желае е изцяло в ръцете на родителите – никоя социална служба или какъвто и да е държавен орган не може да се намеси в родителските права при подобни случаи. Но не и във Великобритания: там законите (не всички, разбира се, но някои от тях) позволяват подобно безумие – отнемане на дете, защото „майката не удовлетворила емоционалните му нужди“ (както се изразява в решението си окръжният съд). Във Великобритания законите позволяват вземането на абсурдни решения, защото държавата има свое особено разбиране за децата и за бъдещето им: както днес обществото се подготвя да живее съобразно желанията на някои опорочени умове, които все повече се докопват до властта и искат да наложат хомосексуализма едва ли не като по-голяма добродетел, отколкото морала на хетеросексуалните, така децата в тази страна трябва да израстват с тези „добродетели“, поради което приемането на все повече закони е насочено именно към тази по-широка цел – подчиняване на обществото на „новата“ идеология за „равноправие“ и „зачитане на човешките права“. Тази по-всеобхватна цел се съзира и в такива частни случаи, като отнемане на деца от родителите им: сега ги отнемат поради някакви по-тривиални (макар някои и да са абсурдни!) причини, сетне ще ги отнемат, ако се разбере, че някои родители вкъщи говорят на децата си, че хомосексуализмът е порок, че смяната на пола е богопротивно дело, че налагането на обществото на някаква идея за „права на човека“ е беззаконие, след като всъщност се отнемат права на голямо мнозинство от обществото. „Големият брат“ в западната демокрация действа чрез закона, макар той в някои свои аспекти и да е умопомрачаващ или безумен.

Пиша за тези случаи още и поради това, че дори и във Великобритания все пак човек може да потърси правата си и да защити семейството и личността си. Нима това „дори и във Великобритания“ не звучи като някаква гротеска? Та нали говорим за държава, която някога бе закрилник на онеправданите и преследваните от закона? Но днес мнозинството от хората в нея мълчи и послушно изпълнява, каквото се иска от него, защото никога не може да бъде сигурно, дали с нещо не е нарушило законите – толкова многобройни и понякога дори абсурдни. При случая с осемгодишното дете родителите отнесли делото във върховния съд, където съдията Мостин, като родител и разумно разсъждаващ гражданин, отхвърлил решението на окръжния съд и детето било върнато на родителите. Но от това дело британците разбраха, как социалните служби имат възможността да съставят обвинението си срещу родителите за един такъв дребен наглед случай в цели 44 страници с цел да объркат всеки, който го чете. Но, слава Богу, те не могли да объркат върховния съд.

И така, можем много да се поучим от онова, което става в „демократичния запад“: има немалко неща, които е добре да приемем, защото в някои отношения на гражданското общество в онези държави са дадени много по-големи права (а също са им вменени отговорности) и то разполага със средства да се бори срещу неправдите; и има немалко неща, които не трябва да приемаме, защото са против традиционните устои на нашето общество и на християнските основи, върху които то все още продължава да се основава, макар религията да е отделена от държавата (но вярата, моралът и традициите на хората не могат да бъдат отделен от нея). Така и със социалните служби у нас: ако те разглеждат всеки случай трезво и безпристрастно и отчитат преди всичко върховенството на семейството, като не нарушават неговите права и свободи, особено що се отнася до възпитанието и образованието на децата в него, то решенията им ще бъдат от полза за обществото ни; а ако те приемат решения, с които се отнемат права и свободи на родителите или пък на децата им, и с които се накърняват традиционните устои на българското семейство, включително на домашно образование и възпитание, тогава решенията им ще бъдат във вреда на обществото. Както конституцията позволи да се отхвърли една богопротивна конвенция, така българските закони трябва да отразяват българската традиция и здравия разум, като не приемат чужди на народа ни определения и противни на разума съждения за българското семейство и за българското дете.

 

Бележка: снимките са взети от статията на The Sun. На първата е съдия Мостин от британския Върховен съд, отхвърлил безумното решение на по-низшестоящия съд, а на втората е майката на бебето, което социалните служби ѝ отнели, като заявили, че тя повече няма да го види.

Публикувана в Блог

От 2010 г. насам ООН начена проучвания и разработки, целящи определянето на т.нар. „Цели на устойчиво развитие” (на света), които трябва да доведат до просперитет и прогрес и до намаляване на рисковите фактори в света, такива като глада, болестите, неравенството и т.н. Част от този процес е изработването на т.нар. „Цели на развитието през новото хилядолетие.” Това се прави с оглед постигането към 2030 г. на намаляване наполовина на тези рискови фактори (вж. обявените 17 цели на развитието). Стотици инициативи се провеждат всеки месец и се натрупва база данни, която трябва да послужи като основа за изработването на желаните „цели на хилядолетието” (вж. повече тук).

Във всичката тази еуфория на ООН обаче почти никъде не става въпрос за основното звено на обществото – семейството, за неговото развитие и за неговата защита. Обявените 17 цели разглеждат глада, бедността, равенството между половете, икономическия растеж, разумно потребление, защита на екосистемата и т.н., но никъде в тях не се споменава семейство и факта, че всичко това се постига от хората, които живеят в семейства – майки и бащи, братя и сестри, роднини и приятели и всички други хора, също живеещи в семейства. Това обстоятелство предизвика учредяването на подписка (начената на 24 май 2014 г.) за включване на семейството като отделна цел на ООН в обсъжданите в момента „цели на хилядолетието от 2015 г. натам” (вж. тук), която ще бъде връчена на Генералния секретар на ООН и на членовете на всички 192 страни-членки на организацията.

В същото време усилията за предефиниране на семейството продължават на различно ниво и в различни държави. Натискът от страна на поддръжниците на теориите за „семейството като партньорство” и за признаването на еднополовото партньорство за „семейство” (включително правото на сключване на „брак”) е изключително голям. Европейската комисия уверено върви в тази насока, но тревожна новина идва и от Съединените щати, които по принцип са далеч по-традиционни от европейците и където в почти всички щати (с някои изключения) семейството се определя като съюз между един мъж и една жена. През идващия септември 2014 г., обаче, Бюрото по преброяванията на страната трябва да представи данни за населението и съвсем наскоро стана известно, че в базата данни то ще включи 180-те хиляди еднополови партньорства в раздела „семейство,” като същевременно ще предефинира какво е семейството. Този факт породи учредяването на 1 юни 2014 г. на нова подписка срещу това решение на американското бюро по преброяванията (вж. тук) и засега изглежда няма друга сила да се спре това развитие, освен съвестта на гражданите и на вярващите, които могат да увеличат броя на подписалите се и подписката да бъде внесена за разглеждане и за евентуална отмяна на взетото решение.

Както много неща у нас се правят „скрито-покрито,” така и редица документи и указания, които правителството и парламентът получават от различните комисии на ЕС и на ООН, се разглеждат от управляващите и парламентаристите, без гражданите да имат някаква представа за това и съответно без да могат да реагират при нужда. Затова трябва да бъдем бдителни и да се опитваме да следим какво се случва в правителството и в парламентарна зала (както и извън нея), за да не останем един ден изненадани и да чуем вече оповестено решение относно дефиницията на семейството и в нашата страна. Особено бдителни трябва да бъдат българските християни, като търсят възможности за изясняване на истината и за оказване на противодействие, когато се готвят промени, противоречащи на здравия човешки разум и на християнската нравственост, върху която все още се гради ценностната система на повечето европейски народи.

Публикувана в Блог

Ако някой все още се съмнява, че абортът е убийство, той трябва отново да се вслуша в гласа на медиците, социолозите, педагозите, антрополозите, биолозите и т.н. А ако се запознае и с християнското виждане за аборта, тогава няма да остане и капка съмнение в него за това, какво се случва по време на аборта.

През следващата 2015 г. ООН и неговите структури ще вземат решения за подпомагане на бедните страни, където ще бъдат изпратени милиарди долари помощи с цел подобряването на здравното и образователното състояние на гражданите, както и икономическото им положение. Сред обществените групи, които получават подобни помощи са и защитниците на абортите в различните страни. Средствата се получават от отделни правителства, частни фондации и различните агенции на ООН с цел осигуряването на „сексуално и репродуктивно здраве” и защита на „репродуктивните права” – термин, често използван за прикриване на термина „аборт.”

Преди две седмици, на 17 март 2014 г., бе подета инициативата за събиране на подписи срещу политиката на редица структури на ООН да подкрепят финансово абортите в развиващите се страни, вж. тук. Инициативата призовава гражданите да дадат своя глас срещу използването на нашите данъци за подпомагане на абортите по света.

Инициативата трябва да се пребори и с невярната информация, която някои групи в развиващите се страни дават на комисарите на ООН, за да получат исканите от тях средства. Най-често поводът за искане на пари е процентът на смърт сред майките в бедните страни. При по-близко разглеждане на въпроса обаче се разбира, че смъртността не е свързана с раждането на деца, а с лошите хигиенни условия, недохранване, инфекции, кръвно налягане, усложнения при бременността и т.н. Вместо да се искат средства за осигуряването на чиста вода, повишаване на хигиената, образование за момичетата и жените, осигуряване на грижи за майката преди и след раждането, доставка на лекарства, подобряване на инфраструктурата и т.н., заинтересованите групировки настояват да получат пари за „репродуктивното здраве” на гражданите, т.е. за убийството на човешкия зародиш. Както навремето комунистите казваха: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.” По-добре да няма раждания, казват защитниците на аборта, отколкото да имаме проблеми, които не можем да решим.

Християните
, наред с представителите на други религии, са длъжни да дадат своя глас в защита на всяко човешко същество, включително на детския зародиш в утробата на майката, а също в защита на собствените ни средства, които чрез данъците и чрез решенията на ООН могат да отидат за подпомагане на аборта, вместо за реално подпомагане на живота на гражданите. Бог желае хората да се раждат, а не да бъдат убивани, и веднъж родени на тази земя – да Го потърсят и да открият Неговата любов и състрадание, чрез което да превъзмогнат злото и греха в света и да намерят своето място в Царството Божие.

Публикувана в Блог

Сем. Вундерлих са отново заедно, след съдебното решение от 19.09.2013Радостни сме да съобщим, че вчера немският семеен съд в Дармщат постанови връщане на четирите деца на сем. Вундерлих. Децата на Вундерлих, на възраст 7-14 години, бяха отнети преди три седмици поради една единствена причина - семейството обучава децата си у дома. В документацията на властите за атаката над дома на Вундерлих не са открити никакви данни за тормоз или насилие над децата.

Дирк и Петра Вундерлих са благодарни на всички поддръжници на правото на домашно образование по целия свят, които изразиха подкрепа за техния казус. Децата са били широко усмихнати в момента на връщане при техните родители, точно три седмици, след като бяха насила отнети от властите от семейното жилище. Адвокатът на семейството съобщава, че международният натиск и посланието в подкрепа на Вундерлих е било ясно и добре чуто от немския съд и политици.
 
Това събиране на родители и деца обаче идва със скъпа цена.

Вундерлих е трябвало да обещаят пред съда, че ще изпратят децата си в държавното училище. Семейство Вундерлих са християни и имат сериозни несъгласия с държавното задължително образование в Германия, което включва и насилствено сексуално образование на невръстни деца, както и се състои от програма, която прокламира хуманизъм и атеизъм, и в която няма място за Бог и християнската вяра. Изправени пред възможността обаче да им бъдат отнети завинаги родителските права, тези любящи родители нямаха избор.

Борбата все още не е приключила. Следват правни действия за пълно възстановяване на родителските права на майката и бащата и евентуалното осигуряване на спокойно и мирно практикуване на домашно образование в Германия или в друга страна. Още повече, нужно е немската държава да получи ясно послание, че е недопустим диктатът над съвестта и вярата, насилственото разделяне на деца от родители, които упражняват международно признатото фундаментално право на свобода на образованието съгласно ценностите на семейството и убежденията на родителите.

Майкъл Фарис, председател на HSLDA, международна правна организация за защита на правото на домашно образование, казва: „Немската държава обича компромиса, ако чрез него в крайна сметка успеят да си наложат волята... Сега те нямат проблем Вундерлихови да си получат децата обратно, стига да ходят на държавно училище. Това отношение - „или както ние искаме, или ще видите...” - е все още живо в това  общество, което се предполага, че е толерантно.”

адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих в ГерманияЗначение за България

Ситуацията в България като отношение към задължителното училищно образование и правото на родителите да образоват децата си според убежденията си е принципно много близко до немската. Освен това, като водеща сила в ЕС, действията на властите в Германия в нарушение на човешките права биха могли да насърчат българските власти да действат по подобен начин.

Родители, които избраха домашното образование миналата година заради насилие над детето им в училище, бяха предадени на прокурора от социалните и Отдела за закрила на детето във Видин, като търсеха наказание лишаване от свобода до 3 години. След намесата на адвокат от Свобода за всеки и международен и местен натиск прокурорът отказа да образува наказателно производство. Властите във Видин се оттеглиха от директния и груб натиск върху семейството. И въпреки това видимо по-меко отношение на българските власти, казусът все още не е затворен за тях, което прави възможно при всяка промяна в политическата ситуация държавата да потърси отново насилствено налагане на държавното училище, въпреки правото на домашно образование на родителите.


По тези причини, ние ще устояваме фундаменталното право на домашно образование, гарантирано в ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека и в редица други документи, по които България е страна.

(На снимката по-горе вдясно: Адв. д-р Виктор Костов с Дирк и Петра Вундерлих на среща на адвокати и правозащитници от САЩ и Европа, защитаващи правото на домашно образование, през септември 2013 г., в Германия)



Публикувана в Блог
 Снимка към статията Полицията щурмува секта в Германия от друг скорошен инцидент там.
Снимка към статията "Полицията щурмува секта в Германия" от друг скорошен инцидент там."

Редакционна бележка: Препепачтваме публикацията с разрешение. Тя съдържа писмо на германец до HSLDA, в което се изразява неодобрение срещу защитата на международната организация на семейство Вундрелиш, чиито деца бяха насилствено отнети от социални работници, полиция и спец части, само защото са обучавани вкъщи. След писмото на германеца е и коментарът на Майкъл Ферис, председател на базираната в САЩ организация, който е показателен за определени тенденции в претенциите на държави, правителства и техни органи по отношение на ограничаване на фундаменталното човешко право на родителите да образоват и възпитават децата си според своите убеждения.

---------------------------------------------------------

Скъпи колеги, получих следния имейл от господин Щефан Шмит, написан в отговор на възмущението ни, изразено по случая, свързан с шокиращото нападение и бруталното отнемане на домашно образованите деца на сем. Вундерлих. Моля, прочетете коментара ми по-долу и след това преминете към действие.

*Препратено изцяло и без редакция*

--------Оригинално Съобщение------------

От: Щефан Шмит [личен ймейл редактиран и премахнат]

Изпратен: Сряда, Септември 04, 2013 7:31 сутринта

До: info*********

Повод: Вашата статия: Помогнете на Вундерлих да си върнат децата

Скъпи г-н Ферис,

Това, което се случва тук, е напълно шокиращо и неприемливо. Извинявайте, но НЯМАМ предвид случващото се в Германия, а вашата статия. Никога не съм чел статия, съдържаща до такава степен арагонтност, невежство и т. н.

Вашият памфлет съдържа огромно количество полемични глупости. Изглежада е написан единствено с цел да привлече внимание и подхрани съмнителните ви амбиции. Напълно неприемливо е да злоупотребявате, ограничавате и влияете върху свободата на една независима държава само заради вашите съмнителни цели.

Германия НЕ е Съединените американски щати.
Домашното образование е НЕЗАКОННО според германския закон.
Ние нито искаме да знаем, нито ценим мнението ви за нашите закони.
Легално е в САЩ, така че си стойте там и се борете за правата си там.


Единственото, което Вундерлих, тези така наречени родители, искат, е да попречат на децата си да развият свободно и отворено мнение за света. Те искат да ги задържат насила в собствения си малък свят, независимо от това, което децата искат или не искат, и то само поради някакви си религиозни причини!

От самото начало тези така наречени родители набиват собствените си мнения и вярвания на тези бедни деца. Те въобще не са имали шанс да изградят собствено мнение. Това може да се нарече изтезание и то със сигурност вреди на децата и на развитието им като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото. И всичко това се прави, само за да удовлетвори родителите и за да се разпространят странните им идеи, отвратително!

По мое мнение тези родители трябва да бъдат хвърлени в затвора и да не бъдат пуснати, докато всичките им деца не завършат училище. Всеки, независимо от причините, който вреди на децата си по какъвто и да е било начин, трябва незабавно да се отдели от тях. Ако пък причината е религиозна, човекът трябва да бъде арестуван и затворен.

Сърдечни поздрави!

Щефан Шмит


За съжаление, това е виждането на много хора в Германия. И в основата си е официалната позиция на властите относно домашното образование, защитавана от държавата и съдилищата.

Това също, колкото и шокиращо да звучи, е позицията на твърде много хора дори и тук, в Америка.

В имейла си г-н Шмит твърди, че домашното образование пречи на децата да се развият „... като свободни, толерантни и отворени към света членове на обществото“. Също – и че „хората, които [домашно образоват] по религиозни прични трябва да бъдат арестувани и затворени“. Толерантен? Отворен към света? Свободен? Не мисля, че г-н Шмит схваща иронията на изявлението си. Г-н Шмит преиначава думите.

Истински либералното и демократично общество или държава не отвлича деца, за да наложи държавно-стандартизирано образование. Всъщност, основните човешки права и принципи определят правото на родителите да решават как ще образоват децата си като по-важно дори от самото оцеляване на държавата. (виж член 4.2 от Международния пакт за граждански и политически права.

Искам американската общност за домашно образование и всички други приятели на свободата да имат предвид, че този начин на мислене не е ограничен само до Германия. Много законодатели и академици в САЩ ще се съгласяват с вижданията на г-н Шмит. Някои от тях дори работят, за да ги осъществят тук. Понастоящем, за щастие, домашното образование (вече) не е легална причина за държавата да отвлича децата ви, понеже не посещават държавно одобрено училище. Колко време ще се задържи това положение?

Когато демократична държава като Германия може безнаказано да нарушава такива човешки права – защото това, което прави, е нарушение на човешките права – без да се надигне и гласче на протест от страна на другите свободни държави, трябва да се запитаме в каква безопасност се намира нашата свобода?

Това не е битка само за домашното образование, нито само единствено за това семейство. Това е битка за свободата.

Тази битка се води за основното човешко, дадено от Бога право на всяко семейство да решава как ще изживее живота си. Как иска да отгледа и образова децата си. В какви религиозни или философски виждания иска да вярва и според какви вярвания иска да живее.

Тесногръдството и нетолерантността на г-н Шмит представляват антитеза на ценностите, на които е основана нашата република. Подобни виждания са в противоречие с основните човешки права, които всяка свободна държава трябва да защитава – права, които дори Германия се е задължила да защитава, когато е подписала над дузина договори. Но г-н Шмит и много германски чиновници смятат, че държавата трябва да налага собственото си виждане на гражданите си. И те си мислят, че държавата трябва да използва сила от всякакъв вид, за да постигне тази цел. Толерантност? Отвореност? Свобода???

Не смятам, че това е така, а вие?

Приятели, свободата е под атака. Ще се надигнете ли в нейна защита? Ще застанете ли до мен, за да подкрепите това семейство и свободата? Моля, обадете се, изпратете имейл, факс, пишете на Германското посолство и консулство във вашата област. Време е германските законодатели да бъдат конфронтирани от истината.

Предприемете действия сега – ще ви отнеме само няколко минути

Благодаря за загрижеността и подкрепата ви за това безценно семейство. Очаквайте още информация в процеса на нашата работа по освобождаването на тези деца и подкрепата за семейството.HSLDA помага чрез законови усилия, целящи събиране на семейството. Можете да станете съпричастни в борбата ни за семейство Вундерлих като станете наш член или чрез дарение в полза на Фонд свобода на домашното образование.

Неотлъчно до вас в защита на свободата,

Майкъл Ферис



Публикувана в Блог
Понеделник, 02 Септември 2013 11:36

Деца, отнети в шокираща държавна акция

 Деца отнети в шокираща държавна акция
 Деца, отнети в шокираща държавна акция

На 29 август тази година над 20 социални работници, полицаи и специални части (командоси) нахлуват в дома на Петра и Дирк Вундрелих, които живеят в малко село, южно от Франкфурт. Атакуващата група отделя майката и бащата от четирите им деца, на възраст 7-14 години, и ги отвежда пряко волята, на родители и деца, и след употреба на сила. Единственото "провинение" на родителите е, че съгласно международно признати и естествени, дадени от Бога права на родителите, те са решили форма на възпитание и образование, която властите не одобряват, а именно - домашно обучение. Към момента властите не съобщават къде са децата, като заплашително са обещали на родителите по време на акцията "да не ги видят скоро".

Прочетете публикация по тази трагичен инцидент на държавно насилие над семейството в превод на български в сайта на Асоциация за домашно образование.

На този линк можете да прочетете оригинала на статията на английски език, публикуваната от Home School Legal Defense Associatiaon. Според думите на адв. Майк Донъли, директор в международната дейност на организацията, тези действия на държавните органи напомнят за един мрачен период от германската история. В статията има информация за контакт с германските власти, пред които можете да изразите негодуванието си от тези безмилостни действия срещу невинни деца и техните родители. (На снимката - Дирк и Петра Вундерлих, с четирите си деца и Майк Фарис от HSLDA, в центъра.)





Публикувана в Блог
Ходът, с който държавата и нейните бюрократи продължават самообожествяването си, е главозамайващ. Държавата е създала професия "приемен родител", с което легитимира родителството като произхождащо от държавно-установения класификатор на професиите. За да сте родител, вече не е нужно да раждате деца. Държавата ще ви придаде от себе си качествата на такъв с нарочна бланка. Децата, които държавата ще отнема от действителните им родители (наричани "биологични"), ще дава на тези, които са покрили ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ да са родители. По този начин привидно безумната максима на защитничка на тоталитарния и провален (засега) Проект за закон за детето на дебат през март 2012 г. става постепенно реалност. Хорър-реалност.

Знаменателните думи на тази функционерка на УНИЦЕФ бяха, смислово и почти дословно, следните: "Ние не сме против семейството. Ние просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат."

Съвсем логично е тези, които могат да отглеждат деца, да са лицензираните от държавата родители. Лудостта на държавните чиновници придобива заплашителен характер. Вече не е смешно. Очевидно не е далеч времето, когато дори за да имаш деца, ще ти трябва лиценз от държавния бюрократ, който лиценз ще удостверява, че си достоен да се съвъкупяваш прокративно в най-добрия интерс на бъдещото поколоние. За което държавата се грижи. Както и за неговото щастие.

Можете да изпратите своето мнение по въпросите на подобен проект на имейл, публикуван на страницата на Национална асоциация за приемна грижа.
Публикувана в Блог