Становище на Свобода за всеки - адвокати и други нестопански оргнизации, представено в публичните дискусии на Проектозакон за детето на 1 март в Народно събрание и на 6 март в зала "Сердика", хотел "Шератон" - София.

Вчера (6-ти март, 2012 г.) се проведе публична дискусия, организирана от Икономически и социален съвет. Представителката на МТСП заяви, че законопроектът целял „превенция” на среда, неподходяща за детето, както и че закрилата била насочена към всички деца. Представителка на УНИЦЕФ заяви, че децата трябвало да гласуват, и че децата на некомпетентните родители трябвало да се дават на тези, които могат да ги отгледат. Заплаха за законността и правата на човека беше отправена чрез извеждането на правата на детето като „самостоятелен субект” и чрез въвеждането на терминологията на по-висшите права, нуждаещи се от „специална защита”.

Критичните бележки бяха преобладаващата част от дискусията и бяха заявени от родители, родителски организации и правозащитници, включително „Свобода за всеки – адвокати”. Законопроектът отново бе критикуван като тоталитарен, анти-семеен, неясен, обемист, насочен към държавна намеса в семейството. Отново отговорите на МТСП бяха уклончиви по съществото на критиките.

Едно ни стана ясно – държавните жени не са си взели нито грам поука от досегашните критики и дебати по въпроса на Законопроекта за детето. Нито един отговор по съществото на тези критики. Представителката на МТСП дори имаше нахалството да заяви, че нямало конкретни критики към законопроекта. Същата настоя, че „нямало да се откажат от принципа за ненасилие срещу деца (сякаш някой от критиците на злополучния законопроект настоява за насилие срещу деца!?).

Този правно неориентиран, обемист, объркан и объркващ законопроект ще бъде преработен и внесен в Министерски съвет до края на Май, а след това отново поставен на обсъждане, съобщи г-жа Кременлиева от МТСП - една от авторките на проекта. Очевидно държавата цели да се наложи с експериментите си над семейството, въпреки систематичното, аргументирано и разширяващо се недоволство от липсата на здрав разум и правна и житейска логика в това предложение.

В реч пред форум на Обединените нации по повод деня на човешките права, г-жа Клинтън направи безпрецедентно заявление. Тя пренебрегна всички международни документи, дефиниращи основните човешки права, и добави правото на "сексуална ориентация" като едно от защитените основни човешки права. Г-жа Клинтън също обяви за назадничава Всеобщата декларация за правата на човека, като разясни, че преди 60 години авторите на Декларацията не са и мислили за правата на лесбийки, гейове, транссексуални и бисексуални. Но било настъпило времето за добавяне и защита на правата на тези катеории хора поради тяхната човечност.

Следва да припомним на г-жа Клинтън, че дефиницията на "човешки права" не се води от максимата "нищо човешко не ми е чуждо". Ако тази философия би била основополагаща по въпроса за дефиницията на "основно човешко право", то с промяната и занижаването на моралните и семейни ценности в недалечно бъдеще можем да очакаваме добавяне на содомията, педофилията и некрофилията в защитената категория. Кръвосмешението, многоженството също не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като по думите на г-жа Клинтън и тези групи хора споделят обща човечност. Оттук попадаме в клопката да изброяваме всякакви грехове, пожелания и страсти на хората, които биха искали да ги вършат, като получат правна санкция за това, като ги категоризират като "част от общата хуманност" или по-точно - човешката природа. Именно отсъствието на задръжки в човешката природа и одобрението на всеки импулс не може да бъде основа за дефиниция на "основни човешки права".

Защитата срещу посегателство на хомосексуалистите, сменилите пола си (независимо, че смяната на пола е невъзможна, възможна е само оперативна и хормонална намеса в човешкото тяло, за да изгуби дадената от Създателя форма, предназначение и пол, и да заприлича на противоположния пол), може да се осъществи в защита на тяхното достойнство, както и за всички нормални хора - чрез преследване на престъпления срещу личността, уредени от много национални наказателни законодателства и от вече съществуващите категории човешки права.

На трето място, ако трябва да се защитава някакъв аспект от начина на живот и морала на хомосексуалистите и другите хора с  нестандартни сексуални проявления, то това е тяхното право на мнение и на убеждения. В противен случай, ако сексуалните предпочитания станат "човешко право", то неминуемо всяко изразяване на свободно мнение срещу демонстрирането и парадирането със сексуалната си нестандартност на тези хора, ще бъде ограничавано заради "нарушаване на човешки права". В тази посока е и пропагандата на редица активистки хомосексуалистки организации като All Out, чиято цел е не свободния дебат, а именно използване на всякакви лостове за заглушаване на гласовете на несъгласие с тях. Известен стана случаят с бразилския блогър Хулио Северо, срещу когото хомосексуалистката активистка организация предприе кампания. Г-н Северо, баща на четири деца, бе принуден да промени начина на финансиране на блога си, защитаващ семейството, след като хомо-активистите набраха 40000 подписа онлайн и убедиха компанията за интернет плащания да замрази сметката на опонента на хомосексуалната публична програма. Eдва след намеса на правозащитни организации Paypal освободи авоарите на Хулио Северо, въпреки началната забрана за тегленето им в срок от 6 месеца. В този случай активистката гей-група използва натиск, за да превърне търговската компания "Пейпал" в цензор на свободното слово и несъгласие с хомосексуалистката идеология.

В заключение ще изразим сериозното си притеснение от изразената в това изказване на Държавния секретар на САЩ позиция и решимост за използване на дипломатически, политически и финансови лостове за промяна на международни договори, които представляват международно законодателство по въпросите на човешките права. Исканата от правителството на президента на САЩ Барак Обама в международното право промяна е ненужна, конюнктурна и ще навреди на стойността, значението и защитата на реалните човешки права, закрепени във Всеобщата декларация и други международни договори. 

За цялата реч на английски, кликнете тук. Информационна статия по въпроса във в. Дневник вижте тук. Доказателство за про-хомосексуалната насоченост на речта на Хилари Клинтън са похвалите, получени от защитници на хомосексуализма като идеологическо движение - виж тук.

Декларацията на протестантски и католически общности определено създава условия за развитие на свободата на словото в съвременната обществена среда в България. Преди всичко с това, че тази декларация застава срещу опита за институционализиране на хомосексуализма като задължително одобрена от държавата и обществото идеология.

Твърденията на Комисията за защита от дискриминация, че непризнаването на гей-съжителствата от държавата е акт на дискриминация и че всяко несъгласие или неодобрение на хомосексуалният избор и поведение е “хомофобия”, са част от стратегията на гей-лобистите да преформулират обществения морал с помощта на държавата, и да го приравнят със своя. Приравняването на изразено несъгласие с гей-лайфстайла с “хомофобия” е точно толкова нетолерантно и ограничаващо свободата на съвестта и словото поведение, колкото и призив към насилие над хомосексуалистите заради сексуалният им избор. Както е известно, гей-активистите не са чужди на словото на омразата срещу религиозни и особено християнски вярващи (виж видеото по-долу, след декларацията).

——————————————————
НА

ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС ОБЕДИНЕНИ БОЖИИ ЦЪРКВИ

АПОСТОЛСКА РЕФОРМИРАНА ЦЪРКВА

КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

?
До:

Г-н Б. Борисов,
Кмет на гр. София

До Председателя и членовете на
Столичния общиснки съвет
гр. София
Копие До:

Г-н Г. Първанов
Президент на Р.България

Г-н Емил Велинов
Директор на Дирекция „Вероизповедания”

Българските медии
Уважаеми г-н Борисов,
Уважаеми Дами и Господа,
Като представители на християнски вероизповедания в страната, изразяваме нашето дълбоко безпокойство относно провеждането за втори пореден път на гей-парад в столицата.

Подобен род шествия дискредитират авторитета на семейството, като съюз между мъж и жена. Позволявайки публичното парадиране и агресивно налагане на хомосексуална ориентация и начин на живот Вие излагате бъдещето на България на сериозна опасност.

Примерът на Холандия и Скандинавските страни показва, че упадъкът на брака се ускорява драстично от успешната публична кампания на хомосексуалните активисти. По този начин еднополовата ориентация се налага за нормална и се цели промяна на обществените нагласи по отношение на семейството.

Редица изследвания сочат, че хомосексуализмът вреди на физическото и психическото здраве и скъсява продължителността на човешкия живот.

Неопровержим факт е, че бракът е най-добрата среда за отглеждане и възпитание на децата. Дете, което расте извън брак има по-голяма вероятност да изпита проблеми в личностното си развитие, физическото и емоционалното здраве, уличищните резултати и качеството на бъдещите си взаимоотношения. Даването на право на хомосексуалистите да парадират с еднополовите си отношения като едно от различните видове взаимоотношения води до унищожаване на брака, а от там на семейната среда и бъдещето на децата.

Признавайки правото на всеки свободно да определи своята сексуална ориентация, не означава, че трябва да утвърждаваме хомосексуализма и да поощряваме разрастването му чрез подобни обществени събития и прояви. Напротив, като християни ние изразяваме своята загриженост и ангажираност по проблема и готовност да помогнем с каквото можем за възстановяването на тези хора.

Нашето желание е българското общество и най-вече нашите деца да живеят в страна, където моралните християнски ценности и тяхното обществено утвърждаване ще са основа за изграждане на здрави и щастливи семейства.

С това писмо ние изразяваме своето несъгласие с провеждане на подобен род мероприятия и се надяваме Вие и Столичния общински съвет да проявите мъдрост и загриженост за бъдещето поколение на страната ни и да не допуснете тяхното провеждане.

Убедени сме, че България може и следва да бъде стожер на християнските морални ценности в Европа, редом със страни като Полша, Румъния и Латвия.
С уважение:

пастор Румен Борджиев
Зам. Председател на
УС на ОЕЦ в България

епископ Васил Еленков
Пълномощник на
Национален Алианс ОБЦ

пастор Калоян Курдоманов
Пълномощник на
Апостолска Реформирана Църква

отец Благовест Вангелов
Епахрийски свещеник
на Епископската конференция
на Католическата църква в България

26.06. 2009 г.
гр. София
—————————————————
Свидетелство от млада участничка в християнска улична проповед, през ноември 2008 г., в Сан Франциско за реакцията на гей-популацията там. Същата свидетелства, че гей-активисти са залели младите проповедници с горещо кафе и са отнели библията на едно от момичетата, като допълнително са я ритали и обиждали с неприлични и перверзни реплики. Във втората част на видеото се вижда как азгневените хомосексуалисти тормозят групата християни, които се оттеглят заставени от полицията.

(Видеото е на английски):

 (Линк към новината за гей-демонстрацията в края на юни 2009 г.)

По-долу публикуваме текст на съобщение, което ни пренася в дългогодишния вече спор в САЩ относно ролята на еднополовите съжителства като узаконено партньорство ведно с еднополовият “брак”. При засилената напоследък дискусия по подобна проблематика и в България, не можем да не обърнем внимание на факта, че узаконеното хомосексуално съжителство непременно ще се яви и опонент на свободата на вярващите да прокламират своите виждания и морал, който е част от вярата.

* * *

Губернаторът на Ню Хемпшир е похвален, че “приема насериозно религиозната свобода”

Днес, 14 май 2009 г., губернаторът на Ню Хемпшир, Джон Линч, отказа да подпише законопроекта на законодателното събрание за еднополови бракове, освен ако законодателното събрание не добави по-ефективна защита за религиозните организации и хората, имат възражения срещу тях. Защитата обхваща тържествения обред, честването и популяризирането на еднополовите бракове.

“Радваме се да видим, че губернаторът приема сериозно конфликта между еднополовите бракове и религиозната свобода”, казва Ерик Расбах, национален юридически директор на Фонд “Бекет” за религиозна свобода. “Може да се очаква, че законовото признаване на еднополовите бракове ще отприщи множество съдебни и финансови искове срещу онези, които възразяват срещу тях по съвест, освен ако щатите не положат усилия да въведат ефективна правна защита. Губернатор Линч трябва да бъде аплодиран, че признава този проблем и откликва на него.”

Мерките за защита на съвестта, предложени от губернатор Линч, значително надхвърлят онези, които са обявени от щати като Вермонт и Кънектикът. Предложението на Линч  ще защити в някои случаи както отделните хора, така и институциите, макар че няма да защити собствениците на малък бизнес, като фотографката от Аризона, която ще бъде глобена заради това, че е отказала, съобразно своите религиозни вярвания, да фотографира сватба на еднополова двойка. Други щати, като Мейн и Масачузетс, не осигуряват защитни мерки за хората, които възразяват по съвест, освен тези, които вече съществуват във федералната конституция.

Мисията на Фонд “Бекет” се ограничава единствено до религиозната свобода. Следователно, фондът не взема отношение по въпроса за желателността на еднополовия брак, взет сам по себе си. Вместо това, по водените в страната съдебни дела, фонд “Бекет” заема позицията, че всяко законово признаване на еднополовия брак трябва да включва ясни улеснения за защита на религиозните права на всички, които възразяват по съвест срещу еднополовите бракове. Миналата година фонд “Бекет” публикува книга с научно изследване за конфликта между еднополовия брак и религиозната свобода, включващо мненията на поддръжници и опоненти на хомосексуалния брак. Тя се казва: “Предстоящи конфликти: Бракът между еднополови партньори и религиозната свобода” (Роуман и Литълфийлд 2008.)

За екземпляр от книгата или повече информация посетете www.becketfund.org.

Фонд “Бекет” е адвокатска кантора в обществен интерес, която защитава свободното изразяване на всички религиозни традиции. Информацията се публикува със специално разрешение за „Свобода за всеки”

Възможна ли е такава ситуация? По отношение на вярващите християни, които предоставят услуги на обществото да бъдат наложени санкции за това, че отказват да обслужат хомосексуалисти?

Това е казусът на семейство във Великобритания, което е отказало да предостави стая в своя семеен хостел (Bed & Breakfast). В съдебното решение, с което се налага обезщетение на всеки от хомосексуалистите от по 1800 паунда съдията дори се мотивира, като отбелязва, че правото на свобода на съвестта и вярата на семейството са нарушени. Но тъй като такъв е законът, да не се дискриминира срещу хомосексуалисти, то това било правилното решение.

В този случай виждаме, как правото на свобода на религията и съвестта се поставя на везните с  правото на хомосексуалистите да бъдат безусловно приети.  В името на “спазване на закона” се налагат нови морални норми на обществото, и особено над вярващи хора, с християнски морал – задължителността да бъдат приети хомосексуалистите като хора от различен етнос или религия. Тоест налице е законодателно наложена смяна на обществения морал. В новия морал добро е да не се обсъжда хомосексуализма и да не се коментира като извратеност или грях, дори от вярващите. Така се постига контрол над съвестта и убежденията на хората с християнски убеждения.

Ще имаме ли подобни казуси и в България? Въпрос на време. Единственото, което може би ще минимизира подобен случай тук е липсата на силна християнска традиция в страната след десетилетия насаждане на атеистичен мироглед и комунистически “морал”. Поради тази традиция общественото присъствие на християнската църква в обществения живот, законодателството и правораздаването е сведено до минимум. Протестантските и евангелски църкви са заклеймени като “секти” и са считани за незначителни в политическото и общественото влияние, а православната църква принципно страни от участие в съдебни дела (тъй като предпочита да използва връзките си с изпълнителната държавна власт).

Изолирането на гласа на християнската църква е минимизирано и с остатъчни законодателни норми от комунистическия режим, като неясната забрана за “ползване на религията за политически цели”. В тази ситуация налагането на законодателство, с което държавата да морализира и наложи на обществото безусловното приемане на хомосексуалния мироглед е лесно осъществимо. Не бива да забравяме и тоталният контрол на държавата над образованието. Възможно е децата още от петгодишни, възрастта на задължителното държавно обучение, да учат, че двамата татковци и две майки е точно толкова приемливо колкото и да имаш нормално семейство. Без право и възможност на алтернативна гледна точка и позиция.

На следния линк можете да чуете двайсетминутен дебат между Пол Коулмън, адвокат, и представител на хомосексуалистите по радио Би Би Си (на английски език). От дебата става ясно, че законите в защита на хомосексуалните права настояват за следното – може да си вярващ, но не можеш да изразяваш вярата си публично. (Сравнимо с позицията на атеистичния комунистически режим от близкото минало в България):

http://christianconcern.com/media/bbc-radio-5-live-debate-on-bb-case-with-paul-coleman

Вижте краткия дебат между представители на двете позиции по горния казус на долния линк (на английски език):

http://christianconcern.com/media/sky-news-andrea-minichiello-williams-debates-homosexual-bb-case

Едно предаване на БНТ, в което Азис (33 мин и сл.) защитава хомосексуалността с несъществуващи пасажи от Библията. Същият говори за вярата си и съвместимостта ? с хомосексуалният образ, който проектира в кариерата си в сферата на масовите развлечения.