Становище на "Свобода за всеки - адвокати" относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование - представено на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание

Законопроектът за детето заплашва семейството с тоталитарно социално инженерство - статия от адв. Виктор Костов в Christian Post: 'Child Law' Bill Threatens the Family With Totalitarian Social Engineering (англ.)

Становище на Свобода за всеки - адвокати и други нестопански оргнизации, представено в публичните дискусии на Проектозакон за детето на 1 март в Народно събрание и на 6 март в зала "Сердика", хотел "Шератон" - София.

 

---

 

Вчера (6-ти март, 2012 г.) се проведе публична дискусия, организирана от Икономически и социален съвет. Представителката на МТСП заяви, че законопроектът целял „превенция” на среда, неподходяща за детето, както и че закрилата била насочена към всички деца. Представителка на УНИЦЕФ заяви, че децата трябвало да гласуват, и че децата на некомпетентните родители трябвало да се дават на тези, които могат да ги отгледат. Заплаха за законността и правата на човека беше отправена чрез извеждането на правата на детето като „самостоятелен субект” и чрез въвеждането на терминологията на по-висшите права, нуждаещи се от „специална защита”.

Критичните бележки бяха преобладаващата част от дискусията и бяха заявени от родители, родителски организации и правозащитници, включително „Свобода за всеки – адвокати”. Законопроектът отново бе критикуван като тоталитарен, анти-семеен, неясен, обемист, насочен към държавна намеса в семейството. Отново отговорите на МТСП бяха уклончиви по съществото на критиките.

Едно ни стана ясно – държавните жени не са си взели нито грам поука от досегашните критики и дебати по въпроса на Законопроекта за детето. Нито един отговор по съществото на тези критики. Представителката на МТСП дори имаше нахалството да заяви, че нямало конкретни критики към законопроекта. Същата настоя, че „нямало да се откажат от принципа за ненасилие срещу деца (сякаш някой от критиците на злополучния законопроект настоява за насилие срещу деца!?).

Този правно неориентиран, обемист, объркан и объркващ законопроект ще бъде преработен и внесен в Министерски съвет до края на Май, а след това отново поставен на обсъждане, съобщи г-жа Кременлиева от МТСП - една от авторките на проекта. Очевидно държавата цели да се наложи с експериментите си над семейството, въпреки систематичното, аргументирано и разширяващо се недоволство от липсата на здрав разум и правна и житейска логика в това предложение.

В реч пред форум на Обединените нации по повод деня на човешките права, г-жа Клинтън направи безпрецедентно заявление. Тя пренебрегна всички международни документи, дефиниращи основните човешки права, и добави правото на "сексуална ориентация" като едно от защитените основни човешки права. Г-жа Клинтън също обяви за назадничава Всеобщата декларация за правата на човека, като разясни, че преди 60 години авторите на Декларацията не са и мислили за правата на лесбийки, гейове, транссексуални и бисексуални. Но било настъпило времето за добавяне и защита на правата на тези катеории хора поради тяхната човечност.

Следва да припомним на г-жа Клинтън, че дефиницията на "човешки права" не се води от максимата "нищо човешко не ми е чуждо". Ако тази философия би била основополагаща по въпроса за дефиницията на "основно човешко право", то с промяната и занижаването на моралните и семейни ценности в недалечно бъдеще можем да очакаваме добавяне на содомията, педофилията и некрофилията в защитената категория. Кръвосмешението, многоженството също не бива да бъдат пренебрегвани, тъй като по думите на г-жа Клинтън и тези групи хора споделят обща човечност. Оттук попадаме в клопката да изброяваме всякакви грехове, пожелания и страсти на хората, които биха искали да ги вършат, като получат правна санкция за това, като ги категоризират като "част от общата хуманност" или по-точно - човешката природа. Именно отсъствието на задръжки в човешката природа и одобрението на всеки импулс не може да бъде основа за дефиниция на "основни човешки права".

Защитата срещу посегателство на хомосексуалистите, сменилите пола си (независимо, че смяната на пола е невъзможна, възможна е само оперативна и хормонална намеса в човешкото тяло, за да изгуби дадената от Създателя форма, предназначение и пол, и да заприлича на противоположния пол), може да се осъществи в защита на тяхното достойнство, както и за всички нормални хора - чрез преследване на престъпления срещу личността, уредени от много национални наказателни законодателства и от вече съществуващите категории човешки права.

На трето място, ако трябва да се защитава някакъв аспект от начина на живот и морала на хомосексуалистите и другите хора с  нестандартни сексуални проявления, то това е тяхното право на мнение и на убеждения. В противен случай, ако сексуалните предпочитания станат "човешко право", то неминуемо всяко изразяване на свободно мнение срещу демонстрирането и парадирането със сексуалната си нестандартност на тези хора, ще бъде ограничавано заради "нарушаване на човешки права". В тази посока е и пропагандата на редица активистки хомосексуалистки организации като All Out, чиято цел е не свободния дебат, а именно използване на всякакви лостове за заглушаване на гласовете на несъгласие с тях. Известен стана случаят с бразилския блогър Хулио Северо, срещу когото хомосексуалистката активистка организация предприе кампания. Г-н Северо, баща на четири деца, бе принуден да промени начина на финансиране на блога си, защитаващ семейството, след като хомо-активистите набраха 40000 подписа онлайн и убедиха компанията за интернет плащания да замрази сметката на опонента на хомосексуалната публична програма. Eдва след намеса на правозащитни организации Paypal освободи авоарите на Хулио Северо, въпреки началната забрана за тегленето им в срок от 6 месеца. В този случай активистката гей-група използва натиск, за да превърне търговската компания "Пейпал" в цензор на свободното слово и несъгласие с хомосексуалистката идеология.

В заключение ще изразим сериозното си притеснение от изразената в това изказване на Държавния секретар на САЩ позиция и решимост за използване на дипломатически, политически и финансови лостове за промяна на международни договори, които представляват международно законодателство по въпросите на човешките права. Исканата от правителството на президента на САЩ Барак Обама в международното право промяна е ненужна, конюнктурна и ще навреди на стойността, значението и защитата на реалните човешки права, закрепени във Всеобщата декларация и други международни договори. 

За цялата реч на английски, кликнете тук. Информационна статия по въпроса във в. Дневник вижте тук. Доказателство за про-хомосексуалната насоченост на речта на Хилари Клинтън са похвалите, получени от защитници на хомосексуализма като идеологическо движение - виж тук.

От бюрото на адв. д-р Виктор Костов

Административен съд Видин постанови решение по адм. д. № 249/2010 г., заведено от четирима индивидуални ищци – евангелски християни и едно юридическо лице - Съюзът на църквите на адвентистите от седмия ден, София. Съдебното решение, с мотиви на осем страници, отменя чл. 14, т. 6 от Наредба № 1 на община Видин за „реда и сигурността".

Атакуваната от нас наредба на общината приравняваше религиозната вяра с порнографията и ограничаваше основни конституционни права на „религиозните секти" като събиране и разпространение на информация, свобода на събранията, свобода на словото и изразяване на мнението. В решението съдът приема изцяло нашите аргументи и установява противоречие на оспорваната разпоредба с Конституцията, Европейската конвенция и Закона за защита от дискриминация, тоест с материалния закон; съдът установи и нарушение на процесуалния ред за постановяване на подобни наредби.

Пълният текст на това основополагащо съдебно решение можете да прочете в сайта на Административен съд Видин на следния линк.

Тази съдебна победа е първото подобно решение от български съд срещу антирелигиозния произвол на държавата на общинско равнище. С него се защитава принципа на законност и върховенство на Конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи в частта им, в които тези основни закони защитават правото на християните да вярват, да се събират и да се покланят без намеса и дискриминация от държавни органи. Това решение е и в защита на конституционния принцип за отделеност на църквата от държавата, според който държавата не може да регулира богословието и съвестта на хората.

Изказвам благодарностите си и поздравления на църквите и вярващите, застанали на тази позиция по делото като ищци и жалбоподатели, както и на всички християни, които се застъпваха с молитва за това дело. С Божията помощ позицията ни в защита на справедливостта и законността допринесе за тържеството на свободата на вяра и проповед.

Община Видин e обжалвала това решение в срок от четиринадесет дни пред Върховен административен съд, и решението е окончателно и е влязло в законна сила.

Текст от пресконференцията в Бургас
на 21 април 2011 г.

организирана от Евангелски християнски
църкви и „Свобода за всеки”

по повод нападение над малцинствена религиозна общност
в Бургас, на 17 април 2011 г.

Пастор Живко Тончев:

Добър ден, уважаеми съграждани – представители на бургаските медии. Добре дошли на нашата пресконференция на тема: „Религиозната омраза срещу свидетелите на Йехова и другите нетрадиционни вероизповедания”. Желая да дам думата на адвокат, доктор Виктор Костов – издател на „Свобода за всеки”, електронно издание за свободата на религията, съвестта и словото.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Благодаря ви, че проявихте интерес към това събитие. Считам, че този интерес няма да угасне след днешната пресконференция. Ще ви прочета една декларация, която беше подготвена на 19-ти април и изпратена до централни държавни институции, вчера на 20-ти април. Тази декларация е подписана от повече от тридесет нестопански организации, правозащитници и евангелски, християнски, общности и църкви. Този списък непрекъснато се допълва, декларацията е сложена в Интернет. Тя е достъпна там и непрекъснато нови организации и личности се присъединяват към нея. Няма да изброявам също и до кои институции тя е изпратена, имате я в пакета с документи, който ви беше представен в началото. Ще изчета тази декларация, ще направя някои коментари след това и ще имате възможност за въпроси към нас.

Журналист (женски глас):

А може ли една молба? Ние я имаме, да не я четете, само да преминеме към коментара й.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз бих искал да я прочета, за да стане ясно и за тези които снимат. Да стане ясно какъв е контекста на тази пресконференция и какво всъщност ние представляваме. Каква е основата за това събиране.

Уважаеми г-н Премиер, г-н Цветанов и г-н Велчев, дами и господа държавници,

Актът на насилие заради религиозна ненавист, осъществен от ВМРО, и техни поддръжници на 17 април 2011 г. в Бургас срещу членове на вероизповеданието „Свидетели на Йехова”, е брутално престъпление срещу правото на свободно изповядване на вярата съгласно чл. чл. 163-165 от Наказателния кодекс. В случая не става дума за дискриминация, тоест за неравно третиране заради вярата на другия, става дума за извършено престъпление. Тези съставомерни действия следва да бъдат подведени под съответната норма от прокуратурата и извършителите – изправени пред справедлив съд.

Настояваме за ясна и категорична позиция по случая от вашето министерство или институция, и от правителството на Република България. Този акт на насилие, за съжаление, е обвързан с противоречивата и често недообмислена политика на изпълнителната власт и местните власти по отношение на религиозните групи в страната, които са считани за кавички „нетрадиционни”. В своя доклад за 2010 г. Държавната агенция „Национална сигурност” третира религиозни общества, които същата счита за кавички „нетрадиционни” по неясни критерии, като непряка заплаха за националната сигурност и пряка заплаха за „дезинтеграцията” на нацията.

Същата терминология присъства в писмо №6700 131 от 9 април 2008 г. на Община Бургас (Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) и МВР -  Бургас, с което се настоява всички ученици на територията на Бургас да бъдат информирани, че Мормоните, Свидетели на Йехова и евангелските и петдесетни християни са цитирам – сред цитирам „най-основните и опасни секти в страната”, които, цитат - „нарушават българските закони, правата на гражданите и обществения ред”.

Подобни твърдения, противоречащи на основни защитени права в Европейската конвенция за правата на човека и българската конституция, и излизащи от държавни органи застрашават религиозния мир в страната. Това се доказа с инцидента в Бургас на 17 април. Считаме, че правителството, ръководството на ДАНС и местните власти следва да излязат с обяснение пред обществото за своята позиция и действия в противоречие с конституционните права на гражданите с религиозни убеждения. Законовата роля на държавната власт е да съдейства за мирно съжителство на хора и организации с различни убеждения без да се намесва във формирането и изказването на тези убеждения.

Също така, когато престъпници застрашат обществения ред с извършени съставомерни деяния против правото на хората да изповядват и практикуват своите религиозни убеждения, властта следва да приложи закона, да възстанови справедливостта, като подведе дейците под отговорност. Очакваме точно това да се случи с извършителите на престъпните действия в Бургас на 17 април в молитвения дом на визираното по-горе вероизповедание.

Настояваме властите да извършат необходимото за опазване на основните конституционни права на хората на свобода на вярата, съвестта и словото. Тези права са основа на свободното и демократично общество. Тяхното упражняване трябва да бъде гарантирано от държавата – това гарантиране е законово и конституционно задължение на държавата. За хората и организациите, които не желаят да се ползват със силата на аргументите в политическия, идеен и религиозен дебат, а разчитат на насилието, заплахата за живота и здравето на опонента, и въобще на престъплението и унижаването на човешкото достойнство, за тях следва да бъде приложен наказателния закон, като справедлива защита от подобни посегателства над нашите фундаментални права и свободи.

Оставаме в молитва за мъдрост от Бога на управляващите българския народ и с надеждата, че законността и здравият разум ще надделеят и властите ще пресекат ненужното и противозаконно насилие над хора с различни убеждения.

Оставаме в очакване на вашата позиция и следейки развитието на случая в Бургас.

Следват подписи на подкрепили декларацията.

С това зададохме рамката на днешното събиране и искам да направя няколко коментара, съвсем кратки, които съм сигурен, че ще предизвикат допълнително въпроси, след което можете да зададете вашите въпроси.

На първо място, искам да обърна внимание на факта, че това което се случи на 17 април в Бургас има своята предистория и тази предистория за съжаление, отбелязвам – за съжаление може да бъде открита в документи, които са публикувани и разпространявани от държавни органи.

На първо място ще спомена доклада от 2011 година за 2010 година на Държавна агенция за „Национална сигурност”, която определено класифицира „нетрадиционните вероизповедания”, като заплаха. Непряка. Непряка заплаха за националната сигурност, но заплаха за интегритета или цялостта на нацията. В коя категория попадат хората с „нетрадиционни...”, наблягам на тази дума, защото, защото дефиницията на „нетрадиционни вярвания” е много размита и неясна.

Единствено в Конституцията на България се казва, ... и това е една пожелателна норма, че традиционна религия в България е Православната църква, но никъде другаде в правните документи, освен в съзнанието на хората и в публичното пространство нямаме дефиниция на това, какво е „традиционно” да вярваш и какво е „нетрадиционно”. За това подчертавам и този термин.

Та, къде попадат нетрадиционните вярващи – хора с различни убеждения, според държавна агенция за национална сигурност? Това е в „екстремизъм и противоконституционна дейност”. Искам да ви прочета няколко абзаца, всъщност едно изречение, което на практика ни дава представа, за позицията в този доклад на държавната агенция за национална сигурност:

„Други нетрадиционни религиозни организации, секти и окултни течения правят опити за привличане на последователи.”

Още тук се сблъскваме с едно странно и неправилно разбиране за това, какво всъщност представлява факта да имаш убеждения и да ги практикуваш. Естествено е всеки, който има дадени убеждения, да привлича последователи. На практика привличането на последователи е конституционно защитена дейност, с правото на свобода на изразяване на мнение, с правото на разпространяване и получаване на информация, с правото на сдружаване.

Тоест, виждаме, че упражняването на едно конституционно право, според доклада на ДАНС, представлява някаква заплаха за тези категории, които тази агенция покрива.

„Основният риск от това”, тоест от привличане на последователи от хора с нетрадиционни убеждения „е свързан с популяризирането на практики свързани със заплаха за здравето и живота на последователите, както и предизвикване на напрежение сред местното население поради агресивната пропагандна дейност.”

Разбираме, че оттук произтича схващането в общественото съзнание, включително и в медиите, включително и в такива групи, които организираха мероприятието на 17 април, че всъщност сектите са много страшни. Това го казвам малко иронично затова защото не е ясно с какво те са страшни. С какво сектите заплашват здравето на хората? С какво сектите, така наречени, заплашват живота на хората? Когато боравим с такива сериозни категории е нужно да бъдат представени доказателства, да има свидетелство за това нещо. Сега бих искал да спомена в тази връзка и едно от изказванията на  организаторите на митинга и нападението срещу „Свидетели на Йехова” в неделя. Те казаха и тяхната идея за организирането на такъв поход е да „положат венци пред паметта”, цитирам по памет, на „загиналите от сектите”.

Къде са тези загинали? Дайте  доказателствата, дайте да видим, ако има някаво такова обществено опасно влияние, защо никой няма снимки, няма фотоси, няма свидетели. Тоест, тук говорим за една паралелна реалност, която се създава в умовете на хората и обществото, особено когато част от обществото не е критично настроена към съответните органи на държавна власт. И виждаме как резултата от едно такова тълкувание на основни конституционни права и свободи е на практика оправдаване на действия като тези срещу „Свидетели на Йехова”.

Последен цитат и повече няма да ви занимавам с този текст. Аз имам грижата в момента, с моя екип да направим един подробен анализ, който след възможно най-кратки срокове се надяваме да публикуваме и да бъде достъпен за всички медии, за да стане ясно всъщност, че някои от схващанията на държавни органи като Държавна агенция за „Национална сигурност” водят до, на практика, възприятия у хората, че това което се случи, че саморазправата, че насилието над другомислещия, е законен начин за справяне с някакво различие в убежденията. Така, че този доклад в момента се изготвя. Той ще бъде подробен.

Само ще спомена, че „въпреки, че не представлява пряка опасност за националната сигурност, действията на тези религиозни общности” - отново не е ясно - тук може да влезе всяка категория, всеки вярващ, религиозен вярващ, може да влезе в тази категория. Тези нетрадиционни общности, „..Техните действия допълнително способстват за дезинтеграцията”. Тоест за (разваляне – б.р.) единството на нацията, въпреки, че не са директно опасни за националната сигурност. Сега какъв е практичния (извод – б.р.); защо Бургас е толкова важен в цялата тази ситуация, защо цитирам този доклад?

Защото през 2008 година, точно преди Великден, отново на 9 април, споменах го в декларацията това писмо, МВР – Бургас, община Бургас излязоха с едно писмо, което беше по типичен, стар партийно-комунистически стил окръжно с изискване за обратна връзка от всеки директор в училищата да прочете една информация. В която информация се споменаваха трите основни, най-основни опасни секти. Това са  „Свидетели на Йехова”, „Мормоните” и евангелско-петдесятните християни, но в крайна сметка те обобщават накрая техните богословски (виждания – б.р.); всичко се слага под общ знаменател и всички въобще протестантски християни.

Това са „основните най-опасни секти, които въпреки, че са законно регистрирани нарушават правата на хората и обществения ред”. Как? По какъв начин? Защо? И това пропагандно изявление излиза от отговорни държавни органи. Излиза от органите на местната власт, излиза от МВР.

И какво се оказва в крайна сметка? След проведени срещи на местните пастори с местния ръководител на Държавна агенция „Национална сигурност”, на практика става ясно, че тази агенция е участвала в разработването и инициативата за едно такова писмо. Ако направим сравнителен анализ на писмото от 2008 година и този доклад, който съвсем бегло ви споменах преди малко, (той – б.р.) показва, че идеите, тонът, начина на мислене, категориите, с които се борави са на практика, почти идентични.

В този смисъл, много е важно държавната агенция за национална сигурност и правителството да излязат публично с позиция – на какво се дължи това разминаване във визията на тези държавни структури, за това какво е законно и какво е противоконституционно. Защото свободата на съвестта, свободата на вярата, свободата на религията, свободата на словото, това са конституционно защитени категории.

Отговорността на държавата не е само към това да се справи със сектите, както популистки настояват определени националистически организации. Отговорността на държавата е да съдейства, и това е конституционно задължение нейно, да съдейства за мира между различните групи вярващи, и между вярващи и невярващи.

Така че, това е всъщност, използваме тази трибуна, за да отправим едно такова настояване.

Последно, по повод това писмо, което споменах от 2008 година, местни евангелски пастори, един от тях е пастор Живко Тончев са водили преговори с община, с полиция, включително и тази среща, за която споменах с местното ръководство на държавната агенция по национална сигурност. Искането, тяхното, сега вече нашето искане, беше за това да се пусне още едно такова писмо, с което да се поднесат извинения от страна на същите власти за първото писмо. За това, че е извършено едно..., че е извършена някаква грешка, че е станало някакво недоразумение. За съжаление такова нещо не се постигна.

След дълги консултации с религиозни общности, с евангелски вярващите християни в община Бургас, заведохме дело, в което ищците са четирима – три църкви и четирима пастори, пред административен съд – Бургас. Делото беше заведено на 01 април, като целта на това дело е именно да получим удовлетворение и възстановяване на законноста и справедливостта, а именно (да бъде опровергана – б.р.) тази дезинформация, която беше разпространена с това писмо прословуто от 09 април 2008 година и което събитие имаше огромен отзвук в националната и в местната преса -- „Секти зарибяват Бургас”, „Секти нападнаха Бургас” и т.н. Заглавията са представени в материала, който е при вас. Това беше начина -- за съжаление чрез завеждането на дело за извършена дискриминация от държавни органи беше начина ние да дадем някаква обратна връзка на властите за това какво считаме за нарушението на основни конституционни права и свободи на вярващите християни.

С това изчерпвам моето изказване. Моля ви, ако имате въпроси. 

Журналист (женски глас):

Да уточним за делото прощавайте. Тази година ли е заведено делото?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Делото е заведено на 01 април 2011 година.

Журналист (женски глас):

Тоест със задна дата, със заден акт, със задно действие?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще го кажа по друг начин. Срокът на давност за завеждане на делото изтича три години след извършването на съответното действие или деяние. В случая срокът на давност би трябвало да изтече на 09 април 2011 година.

Журналист (същият женски глас):

А защо го направихте толкова късно? Защо не сте реагирали по-рано?

Адв.  д-р Виктор Костов:

За това защото това е сложен и труден процес, и е нужно внимателно да се подходи при анализирането на това какви са последствията. Анализите, които са извършени, за да се заведе това дело са не само юридически. Те са морални, духовни, богословски. Не всички християни и християнски лидери непременно държат да участват в съдебни дела, затова защото все пак тук имаме наличие на някакъв спор. Освен това тук говорим за ресурс, ангажирането вместо с проповядване на Божието Слово и Божието Царство със участието в някаква правораздавателна система и е вече въпрос на лично богословие и лично желание и на ресурс това нещо да се случи. Освен това, за да завърша отговора на вашия въпрос – закона е предвидил три годишен срок неслучайно.

Журналист (същият женски глас):

А все пак вие кога разбрахте за това?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Кога разбрахме за кое, госпожо?

Журналист (същият женски глас):

За всъщност това изявление на община Бургас

Адв.  д-р Виктор Костов:

Много ви моля, въпроси които са зададени само към нас. Ще отговаряме само на такива въпроси.

Журналист (същият женски глас):

Това е към вас. Значи от община Бургас, това изявление е от 2008 – ма и аз затова ви питам вие кога разбрахте за него?

Адв.  д-р Виктор Костов:

А от коя медия сте вие? Бихте ли се представили?

Журналист (същият женски глас):

„Черноморски Фар”

Адв.  д-р Виктор Костов:

„Черноморски Фар”. Кога сме разбрали за него? Тогава когато излезе. Скоро след това.

Журналист (женски глас):

Господин Костов, вече четири дни различни църкви, евангелски и протестантски застават в защита на „Свидетели на Йехова”, а самите „Свидетели на Йехова” никъде не се появяват. Вие имате ли някаква връзка с тях?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви помоля, когато задавате въпросите, да си казвате името и да съобщавате медията от която сте.

Моля? Благодаря ви госпожо.

Не, нямаме връзка със „Свидетели на Йехова”. Те не са потърсили помощ от нас. Но ние считаме за наше морално задължение и за наше конституционно и законово право да реагираме на всяко насилие, което е извършено срещу другиго заради техните убеждения и заради тяхната съвест. Даже може би е добре и пастор Живко Тончев да даде обяснение, че всъщност богословски евангелските християни не са съгласни със „Свидетели на Йехова”. Но това по никакъв начин не ни ограничачава ние да осъдим едно брутално насилие. Така не се решава богословски дебат.

Журналист (женски глас):

А вие защо? Тоест... защо евангелските християни не са съгласни със „Свидетелите на Йехова”?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Моля. Какво казахте?

Журналист (женски глас):

Какви са ...Защо не сте съгласни? Щото казахте, че не сте съгласни със „Свидетели на Йехова” и аз питам защо?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Пастор Живко Тончев ще отговори. Става дума за богословски различия, така, че тук не можем да дискутираме в дълбочина, но ще получите някаква начална представа от пастор Тончев.

Журналист (женски глас):

Извинявайте може ли само да попитам, Дарик радио, Росица Велева се казвам. Във вразка с това дело, което сте завели. То включва ли иск на йеховистите или не?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не. ... „Свидетели на Йехова” не участват в това дело.

Журналист (женски глас):

От кого е заведено това дело?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това дело е заведено от... аз го казах това нещо, сега ще го повторя. От три евангелски християнски църкви и четирима пастори на евангелски християнски църкви. 

Пастор Живко Тончев:

На въпроса за различията и защо ние заставаме в случая. Тоест изглежда, че заставаме зад общността или вероизповеданието „Свидетели на Йехова”. Когато се разискват богословски теми би трябвало те да се поставят на нивото на богословски дебат. Проведен цивилизовано, разбрано, с аргументи.

В случая ние се разграничаваме от доктрината на „Свидетели на Йехова”, и като християни. Ние сме част от голямото християнско семейство на Православни, Католици и Протестанти. Имаме много общи неща – една Библия като християни, с православните и католиците. Едни и същи убеждения.

„Мормоните” и „Свидетели на Йехова” имат различия по богословска гледна точка. Но установяването на различията, или пък неприемането им не би трябвало да бъде извършвано на основата на насилие. И ние заставаме в случая като малцинство в страната ни с един вид, една тревога. Има ли срещу нетрадиционните вероизповедания насилие – ние не искаме това насилие да се случи и с нашите общества. Тоест ние осъждаме насилието като форма на разрешаване на някакъв спор. От тази гледна точка ние заставаме против насилието. Но доктринално, богословски се различаваме от „Свидетели на Йехова” и „Мормоните”.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Това, че те не са подписали тази декларация, в смисъл такъв, че все пак....

Адв.  д-р Виктор Костов:

Искате ли после, след пресконференцията, да ви обясня подробностите по подписването на декларацията? Ако има други въпроси...

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Не, защото с две думи да го коментирате това по време на конференцията.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено, че не сме. Не сме ги търсили.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Само секунда, тази декларация. Повода за тази декларация е всъщност точно проблема с..., който се случи в неделя, а всъщност от друга страна „Свидетели на Йехова” не са в списъка, тоест това е...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извършено е престъпление, госпожо. Извършено е насилие.

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Аз искам да го коментирате. Аз не искам нещо друго.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Какво искате да коментирам по-точно?

Журналист (същият женски глас, „Черноморски фар”):

Декларацията става повод за това. Тоест все пак става очевидно, че се изказват толкова много хора, които не са намесени директно да в инцидента.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Естествено. Ще го повторя още веднъж. Аз не знам дали на някой друг не му е станало ясно, но ще го повторя още веднъж за да стане ясно на всички.

Ние чувстваме морално и духовно задължение да заемем позиция срещу брутално насилие срещу хора, които не споделят непременно нашите убеждения но споделят различни убеждения. Защото всяко насилие при решаването на богословски или други идейни или религиозни спорове е осъдимо, включително и престъпно. Член 163 и 165 от Наказателния кодекс включително. Става ли ясно защо всъщност ние излизаме с тази декларация?

От мълчанието ви предполагам, че имаме вече яснота.

Пастор Радослав Киряков:

Само да допълня, че не само ние излизаме с някаква декларация. Българския Хелзински комитет също излезе с декларация, Обединените Евангелски църкви също излизат с декларация. Въобще демократично настроениете организации в страната, които излизат,да защитят свободите и правата на гражданите на Република България излизат с декларация и мисля, че това не е някакво... нещо чудно и за това, че йеховистите на участват в тези декларации. Ние просто сме обезпокоени от прецедента, който се случи в нашата република и в частност в Бургас.  

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ако някой нападне офиса на вашия вестник ние пак бихме го осъдили това нещо защото ние вярваме в свободната преса, в свободната журналистика. Ние вярваме в истината.

Журналист (друг женски глас):

А някакви съвместни действия обсъждате ли между всички тези нетрадиционни религии нещо до институциите, до съда. Разговори имали ли сте?

Адв.  д-р Виктор Костов:

На този етап това, което мога да коментирам е това което виждате е плод на точно такива консултации точно на изясняване на позиции. Декларацията до този момент е подписана, както споменах от над 30 организации. Продължава да бъде подписвана. Има и други декларации. Ще ви спомена и една друга евангелска организация с централно ръководство, нарича се Обединен Евангелски алианс. Те също пуснаха своя кратка декларация.

Така че има едно радвижване сред хората с будна гражданска съвест с една единствена цел - да се спазва закона, да се възстанови справедливостта, да бъдат наказани тези очевидно запечатани факти и доказателства за извършено престъпление. Не само на религиозна основа. Тук говорим за престъпление срещу здравето, срещу частната собственост. Говорим за престъпление срещу личността. Така че повечето от тези състави от Наказателния кодекс са запечатани на видео и са в целия вид в цялато интернет пространство. Така че това, което виждате в момента е един от плодовете на реакция на хора, които искат техните конституционни права, а и тези на другите хора да бъдат спазвани.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Господин Костов, тук във подкрепилите виждам и една нерегистрирана църква, „Християнски мисионерски център”, бихте ли казали нещо повече? И защо тя, нерегистрирана църква, също така застава в подкрепа на тази декларация? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да ми кажете вашето име и вашата медиа.

Журанлист:

А да, извинявайте. Казвам се Силвия Шатърова, вестник „Черноморски Фар”.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ще ви отговоря, Силвия. Вярата следва човешката личност, вярата не следва регистрацията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Вие сте адвокат, не може...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Както ме чухте така го казах.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама не, просто това е неубедително!

Адв.  д-р Виктор Костов:

Сега, вие тука сте журналисти, за да ми задавате въпроси или за да спорите за закона с мен?

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама чакайте малко! Това е скандално! Наистина това е скандално, в смисъл има една нерегистрирана църква в списъка...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Точно така.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Тоест тя какво иска да каже с това, моля ви регистрирайте и нас?! Тоест... аз го разбирам, че сте юридически...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Юридическите консултации между другото трябва да бъдат вън от контекста на пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ама как, вие трябва да дадете обяснение за всичко в тази декларация! Вие сте адвокат, ние сме на вашата пресконференция вие трябва да знаете всичко как да обясните всяка една точка.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Аз ще ви го обясяня но вие не ми давате възможност.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Ето давам ви.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Даже ако искате, пастора на тази нерегистрирана църква е тук в залата. Той също може да отговори на вашите въпроси. Много ви моля само, в същото време не ми се иска само вие да изземвате (времето за въпроси – б.р.). Разбирам, че имате някакви различия с хората, които стоят от тази страна. Не ми се иска вие да изземвате пресконференцията.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Има съпротива срещу всеки един въпрос от...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Не, не. Искам да ви обясня просто трябва да ми дадете възможност да ви отговоря.

Значи, казах ви вярата следва личността. Не регистрацията вярва в Бога. Личността вярва в Бога.

За да вземете вярата на един човек вие трябва или трябва да го унищожите физически, или да го оставите да вярва. Можете и да го пречупите, разбира се. С физическо насилие, със заплахи, с манипулации, можете да смените убежденията на някой човек, но има други хора, които просто не могат да се пречупят. Така че...

ПРЕХОД

Кой вярва в Бога, според вас? Кой има убеждения?

Хората се сдружават, защото имат еднакви убеждения. А не, някой си, извадил някаква регистрация и на практика тази регистрация вече, става символ на техните убеждения. Точно обратното. Тоест – регистрацията е резултат от хора, които са упражнили правото си да се сдружават. Това е конституционно право. Отишли са в съда, отишли са в съответното място и са се регистрирали.

Трябва да сменим това мислене и мисля, че вашият въпрос... аз съм ви благодарен за него. Той е изключително важен. Той е критичен и за мисленето не само на държавните органи, той е и в обществото, и в медиите така да се промени това разбиране, че някакво си регистрация, по някакъв начин те прави повече вярващ или по-малко вярващ.

Регистрацията е фикция. Това е правна фикция, с която се създава юридическа личност. Такава личност не съществува, но на базата на общи убеждения, група хора се събират, решават да се... да си наемат обща зала, решават да имат банкова сметка, решават да имат управление и много по-лесно се управлява група хора, чрез тази правна фикция, юридическа личност, отколкото всички да се събират всеки път и да взимат едни и същи решения и така нататък.

В този смисъл регистрацията не може да вярва. Вярва човешката личност. Преследвани са хората за техните убеждения, не са преследвани регистрации.

В този смисъл – част от правото да вярваш е да не вярваш в регистрацията. Да вярваш, че всъщност не е нужно да минеш през някакво държавно одобрение за да може твоята църква да функционира, за да може хората да се събират закрито, на закрито без разрешение от властите, да изповядват убежденията си, да си четат Библията, да си пеят псалмите и всякакви други дейности. Така, че това е отговорът ... на вашия въпрос.

Журналист (друг женски глас):

Добре как ще коментирате в тази връзка, че ви обвинянат в твърде агресивен подход при набирането на съмишленици. Всички нетрадиционни...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Та коя медия бяхте вие?

Журналист:

Канал 0.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Канал 0. Значи ето тук крябва да сме наясно. Ние трябва да свикнем с плурализма. Трябва да свикнем с факта, че хората могат да имат различно мнение от нашето и това не ни застрашава непременно нас. Тоест нашата идентичност. Ако нашите убеждения са внимателно и последователно изграждани защо не позволим на някой друг да има своето право на изказване на мнение, дори да убеди привърженици да последват неговото мнение? Какво намирате агресивно в това, ... и това е конституционно право? Фундаментално конституционно право. Да проповядваш е конституционно. Това е свобода на словото и изразяване.

Журналист:

Ние говорим за начина на събиране на съмишленици. Примерно спиране по улицата. Така, те са доста нетрадиционни.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Нетрадиционни са. Съглесен сам с това. Значи – незаконни ли са? Нетрадиционни са...(но) не сме свикнали. Българите не са свикнали със свободата на словото. Знаем, че имаме четиридесет и пет годишен комунистически период, в който всички трябваше да мислят по един и същи начин. И в един момент, когато нещо започне различно да се случва, въпроса е дали е незаконно нетрадиционното. Но това е... свободата на словото е конституционно защитено право и пастор Живко Тончев сега ще вземе отношение.

Пастор Живко Тончев:

Искам да кажа в тази връзка за вашия въпрос, по скоро агресивен е бил войнстващия атеизъм. Ние днес сме свидетели, че атеистите извършват повече престъпления, отколкото вярващите.

Журналист (женски глас, „Черноморски фар”):

Кой е извършил престъпление от неверие? Аз не знам такова нещо!

Пастор Живко Тончев:

Значи неверието... Винаги вярата в Бога е свързана с ценности. Която и религия да вземете, тя учи към добро и към ценности. А в случая неверието... ние виждаме плода на атеизма до къде довежда. Човек, който няма страх от Господа, той вече няма страх и от хората и от институциите и от властите. Така, че ние сме били подложени на, не атеизъм, на войнстващ атеизъм и ако вие сте млада аз съм минал през годините, и някои мои колеги, годините на гонението на църквата просто заради това, че ние имаме някакви верски убеждения и то християнски.

Така, че ако говорим за някакви методи на насилствено пропагандиране, то атеистите много по-насилствено пропагандират атеизма си, като ни забраняват ние да споделим нашите верски основи и вярвания.   

Журналист:

Аз само искам да уточним – това дело, което сте завели на 01 април 2011 – та година като каво... за какво точно и какво очаквате?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Да. Няколко са исканията, които имаме. Те са свързани с нашето убеждение, че всъщност с това писмо... се извършва сериозен акт на дискриминация на религиозна основа. Това, което искаме е институциите пуснали първото писмо да напишат същото такова писмо, което обаче да възстановява предишното положение. Тъй като първото писмо е вече разпространено, второто писмо трябва да съдържа извинение за първото писмо и да стане ясно, че всъщност всеки има право на свобода на религията и на съвестта.

Искаме също така да се въздържат от бъдещи... Тоест съда да задължи съответните институции срещу, които сме подали иска, те да се въздържат от бъдещи дискриминационни действия. Искаме също така публикации да бъдат извършени за сметка на ответниците – МВР Бургас и общината. Да бъдат извършени публикации в медиите, в които да се съдържа съответното извинение на това писмо. Защото това писмо беше много сериозно отразено и разпространено в националните медии през 2008 година. И по един друг иск, искаме също и парично обезщетение за неимуществени вреди.

Журналист:

Размер? 

Адв.  д-р Виктор Костов:

Размера е 80 000. Това е за всички участващи в този иск. Този иск ще бъде разпределен... този размер ако би бил получен от съда, ще бъде разпределен между всички участващи, на практика седем на брой ищци.

Искам само обаче да кажа, че всъщност тука въпроса не е за пари. Въпросът е принципен и въпроса е по-скоро този материален иск е само едно изразяване на нашето желание да стане ясно, че всъщност наистина има нещо, което е причинено. Което е душевно страдание, което е дискриминация и то е несправедливо, а е и незаконно.

Журналист:

Аз искам да питам нещо – Кристина Лазарова от телевизия СКАТ. Казвате, че се различавате от „Свидетели на Йехова” по какво точно, бихте ли конкретизирали?

Адв.  д-р Виктор Костов:

Пастор Тончев ще вземе отношение по този въпрос.

Пастор Живко Тончев:

Има си справочници, но аз мога така накратко да кажа например „Свидетели на Йехова” отхвърлят Троицата. Боговдъхновеността на Исус Христос. Отхвърлят Неговото телесно възкресение, а също и спасението на всеки, който вярва в Господ Исус Христос. Така че, това са основните ни различия.

Те освен Библията имат и други книги. Обикновено всяко култово или... всеки култ или секта, те имат и допълнителни книги. Ние... едно от обвиненията е, че ние се придържаме, в това писмо на общината и на МВР, че ние се придържаме към Библията. Това ако мога да го нарека обвинение, това по-скоро е комплимент. Че ние съблюдаваме каноните на Писанията. Така че, много лесно може да се разбере, кога едно учение е култово или сектантско. Ако то прави отклонения от нашата основна книга като християни – Библията, Свещенните Писания, значи много ясно можем да разберем.

Дори бих искал тука в случая да коментирам защо много от обществениците настръхнаха срещу Православната църква във връзка с казуса Ванга и Дънов, въпреки, че това не е нашата тема. Именно за това защото те не са запознати с истините описани в Библията. Нали. Според Библията и следейки ученията на Библията, всеки който се занимава с окултни дейности, с викане на духове на мъртви, извършва грях и това е мерзост пред Бога. Аз се радвам, че днес има свещенници в Православната църква, които четат внимателно Библията и застават зад нея. Зад учението на Библията. Така че, в много от случаите хората са непросветени и те реагират така – от първа ръка, емоционално, но ако погледнем учението на Библията, то може много ясно да дефинира и да ни насочи към кое е всъщност библейско и кое не.   

Журналист:

Може ли само точното име на вашата църква, за да не допусна някаква грешка?

Пастор Живко Тончев:

За мен ли? Християнска църква – „Благовестие”.

Журналист:

Всички сте представители на...?

Пастор Живко Тончев:

Различни църкви. Могат да се представят.

Пастор Стефан Димитров:

Аз съм пастор Стефан Димитров и съм пастор на Българска Божия църква – „Градове за Исус”, тук в Бургас. Българска Божия църква – „Градове за Исус”, в Бургас и съм един от членовете на Обединени Евангелски църкви. Отговаряме за...

Журналист:

Всички сте всъщност от Обединени Евангелски църкви...?

Пастор Стефан Димитров:

Не.

Журналист:

Някакво обощение търся...

Пастор Стефан Димитров:

Сега, ние всички сме Евангелски църкви тук, в Бургас. Да.

Журналист:

Аз имам един въпрос. Добромир Доскачаров.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Извинявайте, една секунда само. Нека се представят и другите пастори.

Журналист:

Да нека се представят, но може да ми отговорат на въпроса – одобрявате ли практиките на „Свидетели на Йехова”, които използват вярата на хората. Ами техните практики, които прилагат по време на събиранията си.

Адв.  д-р Виктор Костов:

За какви практики? Уточнете. За какви точно практики? Дайте пример. Каква практика?

Журналист:

Как се събират, пеят псалми и така нататък. Освен това дават пари за тези събирания.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Според вас трябва да осъдим събирането, или пеенето на псалми. Това ли е...?

Журналист:

Не. Начина, по който се използват.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Обяснете ми какъв начин? По какъв начин се използват? Това са... това което правят „Свидетели на Йехова”, е това което правим ние в момента. Само, че го правят с цел да си четат...

Не, това, което правим ние като прескоференция.

Те се събират на закрито. Без разрешение от властите, да упражнят своето конституционно право да вярват в Бога, да проповядват, да бъдат набират съмишленици и да пеят псалми. И какво лошо правят те с това? Те са, това са едни мирни хора, които бяха нападнати по един вандалски, брутален и престъпен начин.

Продължаваме с представянето.

Пастор Радо Киряков:

Аз съм пастор Радослав Киряков. Пастор съм на първата евангелска църква в Бургас, основана през 1881 година в града. И за да отговоря на въпроса. Тука въпроса не е дали ние одобряваме или не някакво практика на хора, които някъде се събират и правят нещо. Ние може да не го одобряваме, но не е начина да им го покажем с ритници, с камъни нали и с бой с юмруци. Ние може да не одобряваме практиките на талибаните и на други хора, но тука въпроса не е този. Въпроса е в едно демократично общество, в една демократична страна, която се е запътила към Западния свободен свят, и се стреми да изповядва тези свободни ценности, как това общество ще постъпи когато то не одобрява нещо, което някой различен от общата маса на обществото нещо прави. Това е тук въпроса.

Също другата журналистка, която зададе въпроса за, има ли престъпление от атеизъм? Ами, в началото на двадесети век беше взривена една църква в София. Един атентат беше направен и скоро беше споменат по телевизиите. Ето ви един акт от неверие.

Журналист:

Това е политически...

Пастор Радо Киряков:

Политически, ама извършен от хора, които не вярват в Бога и оскверняват примерно и го взривяват заради постигането на своите политически цели.

Само едно изречение за, за този мит, че някой имал агресивно поведение, когато спира някой друг по улицата, чука на вратата, нали. Искам да кажа, че ние евангелските църкви не го практикуваме това, но защо се дразним от това, когато религиозна организация прави това, а не се дразним, когато някой ни спре, търговец, и даде своята реклама, и ни каже: „Заповядайте в моя магазин” или „открили сме ново нещо, което може да дойдете”, или „в новата дискотека” и така нататък. Това не е ли също едно агресивно (поведение – б.р.)? Въпроса е свободното изразяване на мнение, на общение, на убеждение.

Журналист (мъжки глас):

А как ще коментирате ограничаване на свободите? Както примерно забраната за гледане на телевизия, ползване на компютър многоженството и такива неща...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Забраната за гледане на телевизия не е ограничаване на свободите. Ако някой бъде вързан с вериги и не му се дава..., ако има насилие срещу личността му да не гледа телевизия, това е друг въпрос. Значи тук говорим за убеждения...

Журналист:

А изискване...

Адв.  д-р Виктор Костов:

Изискване... Вижте, има разлика между... Нека да направим разлика между „изискване”, между комуникация, между дебат, между спор, между различни мнения, между несъгласие и извършване на насилие и престъпление. Трябва да ги различаваме тези неща.

Ние сме свикнали да мислим уеднаквено тук, и когато някой мисли различно това заплашва нашата уеднаквеност. И затова и може би терминът „сектанти” е така донякъде... макар и недефиниран, макар и да се спекулира с него, донякъде е правилен. Затова защото говорим за някого, който мисли различно. Всеки, който е другомислещ, мисли различно и ние трябва да се научим като общество да се справяме с различията си по цивилизован и законен начин. Демократичен начин, а не чрез насилие, или манипулация и дори с цената на такова престъпление каквото видяхме, че беше извършено и дори беше запечатано самодоволно от извършителите и сложено в интернет.

Какво говори това за тяхното отношение? Те нямат чувството, че вършат нещо лошо. Те нямат чувстото, че са насилници, и че извършват престъпление. Те даже се гордеят с този факт, и тове е може би... така, най-стряскащото, и най-плашещото в цялата тази ситуация.

Журналист:

Мисля, че обаче само това видео все пак беше... не съм сигурна, че не беше направен презапис...

Журналист:

Ако не беше излъчено в интернет, това нямаше да се случва в момента.

Журналист:

Това видео е монтирано от телевизии... Тоест не знам... от телевизии.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Възможно е... да. Възможно е това да е ситуацията.

Журналист:

Мисля, че така изглеждаше така от време на време. Като любителско видео.

Пастор Стефан Кръстев:

Казвам се Стефан Кръстев „Филаделфия” Бургас.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Мисля, че... Да, бихме се ориентирали към проключване, ако имате още въпроси, сега е времето да ги зададете, с което...

Журналист („Черноморски фар”):

Може ли, някой да каже, че така си правите един много добър пи-ар на вашите, все пак на вероизповедания, на вашите църкви, на вашите молитвени домове... Смисъл такъв, че има го и този момент... аз не казвам, че е това... има го и този момент.  Може някой да предположи това. Защото все пак аз пак подчертавам. Има една нерегистрарана организация, дори не мога да я нарека точно какво, защото никой не знае какво. Тя не е регистрирана.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Това е... Значи една организация е такава, каквато тя се самоопределя. И това е право на участниците в една организация да се самоопределят.

Журналист („Черноморски фар”):

Да, но законът...

Адв.  д-р Виктор Костов:

И правото на сдружаване е право на индивидуални личности. Регистрацията, повтарям, е само следствие от упражненото индивидуално право на хора, на личности с еднакви убеждения да се сдружават.

Журналист („Черноморски фар”):

Но съобразено спрямо законите от една страна.

Адв.  д-р Виктор Костов:

Ами сега кой...

Журналист („Черноморски фар”):

Защото иначе за каква демокрация говорим, ако всеки си прави каквото си иска същевременно иска справедливост. Тоест, трябва да има справедливост по отношение на гражданите те да знаят...

Адв.  д-р Виктор Костов:

А искате ли... Аз много се извинявам, само, че вие не сте от тази страна на пресконференцията. Вие сте журналистка. Няма смисъл да влизаме в спорове и да влизаме в дебати. Имате ли въпрос, който искате да зададете? Изясних го достатъчно.

Ето го пастор Явор Костов. Пастор на нерегистрирана църква. Разговаряйте с него, той ще ви даде допълнителни обяснения. Нека да се придържаме към съществото... Някой друг има ли въпроси, ако обичате?

Журналист:

Аз имам. Не разбрах каквo

Това е установила католическа организация правила изследване в 33 страни. Един от интервюираните твърди:

Екстремистите все повече свързват  местните християни в техните страни със Запада”, обясни Джон Понтифекс, говорител на организацията “Помощ на Църквата в беда”. Тъй като в повечето случаи не могат да насочат атаката си директно срещу страните от Запада, много екстремисти обръщат гнева си срещу местните християни.

Слушайте аудио на становището от адв. В. Костов – MP3

от адв. д-р Виктор Костов
Довереник на проф. Пламен Цветков,
във връзка с осъдително решение за извършена предполагаема дискриминация срещу „жителите на Димитровград”, постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) под №20 от 18.01.2011 г. по преписка №62/2010 г.

Цитираното решение, Комисията налага глоба на моя доверител само и единствено заради това, че той е изразил своето мнение публично, упражнявайки свое основно право – това на свободата на формиране на убеждение и изразяването на мнение. Считаме, че решението на Комисията е постановено в противоречие с материалния закон, то е неправилно и необосновано, както и е в постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

С решението срещу професор Цветков, за изказано от него мнение, като част от свободна дискусия в публично средство за информация Комисията налага санкция – глоба, в преки публично оповестеното извинение от страна на доверителя ми в същата медия – БНТ.

Това решение на КЗД ще произведе смразяващ ефект върху упражняването на основни човешки свободи, не само от страна на моя доверител, но и от всички, които разчитат на свободата на изразяване на мнение, на разпространение и събиране на информация, за да участват в живота на обществото.

С решението си срещу проф. Цветков КЗД грубо нарушава Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а именно чл. 9, ал. 1 (свободата на мисълта, съвестта и  убежденията), чл. 10, защитаващ свободата на изразяване на мнение. С решението срещу свободно изразеното мнение КЗД нарушава и българската конституция, а именно така наречените комуникационни права – свободата на изразяване на мнение, чл. 39, ал. 1, чл. 40 – свобода от цензура на средствата за масова информация, чл. 41 свободата за събиране, получаване и разпространение на информация.

Административно-наказващият орган, тоест КЗД, в уведомлението си до проф. Цветков, за изготвеното решение, ползва подвеждаща терминология и подредба на текста, по начин, по който доверителят ми е останал с впечатление, че наложената глоба е дължима в едномесечен срок от уведомлението за решението.

С решението да ограничи свободното слово на моя доверител в частност и свободата на изразяване на мнение въобще, за пореден път КЗД доказва несъвършенството и дори вредното въздействие на специализирани комисии и квази-съдебни институции върху правораздаването, което и без друго страда от слаба ефективност и организация. Подобни държавни образувания често действат конюнктурно, в  защита на политически и групови идеологически интереси, а не на правата на личността и на законността.

Решението е обжалвано пред Върховен административен съд и ние сме уверени, че справедливостта, законността и уважението към основното човешко право на свободата на мисълта и словото ще бъдат защитени и противозаконното решение на КЗД ще бъде отменено.

Българската държава има исторически недъзи и вина срещу свободите на своите граждани, особено срещу свободата на формиране на мнение и неговото свободно изразяване. Да си припомним 45 годишния тоталитарен режим. Непокаяно и в същия дух, в настоящия случай държавен орган демонстрира отношение на незачитане на правото на свобода на съвестта, убеждения и публичното им изразяване. Уверени сме, че в крайна сметка свободните медии, обществото и правосъдната система няма да позволят това решение на КЗД да наложи за пореден път хомот на свободната мисъл и слово в страната.

Факт е, че тоталитаризмът, включително този, който цели да потиска свободата на вярата и съвестта, ползва държавното образование, а именно задължителното такова, за да оформи мисленето на подрастващото поколение. Когато задачата на държавното училище не е да доставя обучение, с което да помага на семействата да образоват децата си, и да формира базови морални стандарти, а просто да вдъвори задължително всички деца в "системата на народната просвета", не можем да не говорим за тоталитарен подход. Подходът е такъв, в случая, не само към академичната свобода, но и към религиозната.

Неефективността на държавното задължително образование бе доказана през последните години. Тази неефективност бе заложена от годините на официалния тоталитарен комунистически режим, при който образованието беше "в комунистически дух" според тогавашната конституция. Тоест -- целта на образованието бе уеднаквяване, притъпяване до обезличаване на всякакво критично мислене, лишаването от възможност за развитие вън от наложеният от тоталитарната власт модел. Затова и в съвременната конституция този модел остава непокътнат - държавата образова децата задължително - дали в държавно дали  в частно училище - МНП определя стандартите. Въпреки доказаният си провал в образователната сфера в условията на демократизиращо се и плуралистично общество, държавата продължава да настоява, чрез архаичното си законодателство, за задължителността на нейното образование; и че не бива дори да се мисли за други възможности.

В крайна сметка, кое е по-важно: да има задължително държавно образование, за да чувства сигурен държавният чиновник и държавен учител или да има и други опции за развитие на образованието? Кое е цел и кое -- средство? Образованието или административният уют, чрез монопол над мисълта? Държавна принуда над родителите или помощ в образоването на децата, е целта на образованието?

Идеята е не да се  премахне държвното образование -- мнозина ще искат да се ползват от него. Но да бъде наложено като някаква светиня на образователния връх, и правейки го единствена възможност, е гаранция за провала му; на който сме и свидетели. Държавата трябва да не пречи на развитието и усъвършенстването на образованието, като премахва всяка алтернатива и конкуренция, за да наложи своя модел. Освен академичен въпросът е и от ранга на уважаване и спазване на правата на родителите, относно моралните и духовни принципи, в които те имат право да избират да се възпитават техните деца.

Чл. 53. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. (6) Държавата насърчава образованието,...тя упражнява КОНТРОЛ ВЪРХУ ВСИЧКИ ВИДОВЕ И СТЕПЕНИ УЧИЛИЩА.

-- Конституция на България

В този ред на мисли е статията ми в "Дневник", отдел анализи, публикувана на 3 янауари тази година. Линк към нея: http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/01/03/1019074_provalut_na_durjavniia_obrazovatelen_monopol/

Линк към източника, цитиран в статията.

Цитатът по-долу показва, че докато общините пренаписват конституцията в частта й, която защитава свободата на вярата и съвестта, европейските комисари, очакват по-либерална и по-ориентирана към защита на правата на човека и религиозните малцинства конституция и закони.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА ЧАКА ПОПРАВКА В НАШАТА КОНСТИТУЦИЯ
В. СЕГА | 2010-02-10 | 00:58:05
ПРОМЯНА В КОНСТИТУЦИЯТА, СВЪРЗАНА С ПО-ДОБРАТА ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА
МАЛЦИНСТВАТА ДА СЕ СДРУЖАВАТ И СЪБИРАТ – ТОВА ПРЕПОРЪЧА КОМИСАРЯТ ПО
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ТОМАС ХАМАРБЕРГ. ВЧЕРА ТОЙ
ПУБЛИКУВА ДОКЛАД ЗА ВИЗИТАТА СИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2009 Г., ЧИЯТО
ЦЕЛ Е БИЛА ДА УСТАНОВИ НАПРЕДЪКА ПО ВЪПРОСА ЗА ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА И ДЕЦАТА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ.

Комисар Хамарберг предлага по-облекчен закон при регистрацията на
религиозните вероизповедания, който напълно да защитава свободата им
на сдружаване. Според него местните и правните власти, прилагащи
влезлите в сила решения, трябва да бъдат точно обучени, за да се
избегнат ненужните смущения при упражняване на свободата на религията.

Пълният текст на доклада за България на уеб страницата на Комисаря по човешки права на ЕС, Хамарберг:
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1581941&Site=CommDH

Извадки от “СТРАТЕГИЯ ЗА ПРАВОСЛАВНО ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА НА ОБЩИНА БУРГАС”

Правописът бе частично редактиран, за да бъде документът разбираем и четим:

 Във раздел 2, представляващ анализ на силните страни в правослаизирането на несалението в община Бургас, документът отбелязва покровителственото отношение на местната държавна власт към православието:

 Силни страни са:
- ръководството на Община Бургас подкрепя всяка инициатива, носеща духа и традицията на светото Православие в България
- съществува методическа,учебно-помощна литература за изучаване на предмета
- участие на православното духовенство в училищните ритуали. (Стр. 3)

 Като недостатък в степента на одържавяване на православието Стратегията отбелязва:

 - отсъствие на пълноценен православен мироглед на обществото
- прекалена толерантност към новопоявилите се религиозни движения,които имат користни цели (стр. 3-4)

 Централизирането на плана за развитие на православната култура и образование зависи от съвместните усилия на Община Бургас, ръководствата на училищата и детските градини, цялата интелектуална общност и бургаското гражданство.Обединени от високодуховната ортодоксална идея, с общи усилия е необходимо да се постигнат поставените цели и задачи по-нататък. (Стр. 4)

 Целите на стратегията сами по себе си говорят за прокарване на идеята за налагането на държавна идеология за цялото общество, а именно православието (в нарушение на конституцията на република България, която забранява установяването на единна политическа или религиозна държавна доктрина, чл. 11, ал. 2):

 1. Промяна на статута на учебния предмет Религия –Православие в детската градина и училищата и неговото равнопоставено място сред другите учебни предмети

2. Превръщането на Община Бургас в духовно- просветен център за обогатяване на Православния статус на гражданите в демократично общество.Формиране на положително отношение към Св.Православие.

3. Обогатяване на традиционния културен живот на Община Бургас с Православен дух и иницииране на нови прояви в контекста на Православното кутурно – историческо наследство на Общината.

 Дейностите по изпълнение на тези цели включват три „приоритетни области” – просвета, образование и култура:

Първа приоритетна област (дефинирана като „Просвета” – б.ред.) обхваща децата от предучилищна възраст от 3 до 7 г. възраст и учениците от всички училищни степени, учители и директори от предучилищно и училищно образование.

Приоритетна област „Образование”-

Основна цел – поетапно въвеждане на православно образование, обучение и възпитание в ЦДГ и училищата на територията на Община Бургас.
     …
-създаване на православен кът на патрона на училището. Избор на икона на всяко училище и ЦДГ, както някога във Възраждането. Иконата да присъства на всеки празник и училищно тържество.
…
-организиране на обучителни семинари на директори и учители за повишаване качеството на религиозното образование и създаване положително отношение към предмета Религия-Православие.

 Приоритетната област “Култура” има следните измерения:

 Обхваща институции,свързани с културно- историческото наследство на Бургас – музеи, библиотеки, галерии, центрове за приложна дейност и всички дейци на културата.
…
Ето и част от дейностите предвидени по тази приоритетна област на община Бургас:
-учредяване на фестивал на Православните изкуства (!? – б. ред.) за деца и ученици
…
-разнообразни прояви, свързани с православно-църковния календар- честване на празници на християнски светци;
- организиране седмица на Православната икона
- инициативи и дейности, свързани с Православния религиозен туризъм

Съвсем естествено е предвидено и финансиране от бюджета на общината и други държавни институции за налагането на единно общинско православие в Бургас.

Финансовото обезпечаване се предвижда в бюджета на Общината, архиерейско наместничество и църковни настоятелства към отделните енорийски храмове в града; от спечелени проекти; дарения от НПО и спонсори.

Нашият коментар

1. Ще отбележим заповедно-държвническия тон в последен раздел на документа и прекрачването на юрисдикционните правомощия на местните управници от Бургаска община  при опита им за мобилизиране на държавните структури в изпълнението на стратегията. Заповедта не е насочена само към тези органи, които са под юрисдикцията на Бургаската общинска администрация, но и към независимите от нея „представители на православното духовенство, директори на училища, културни и простветни дейци”. Не са пожалени и неправителствените организации, които са неправителствени именно защото не са държавни:

В организационната структура по изпълнението на стратегията трябва да участват всички заинтересовани страни – служители на общинска администрация и РИО на МОН , представители на православното духовенство, директори на училища и ЦДГ, културни и просветни дейци, НПО.

2. Конституцията на България повелява отделяне на институциите на църквата и държавата. В този документ ние виждаме безогледно държавно изземване на една религия и превръщането и в държавна идеология, макар и на местно, общинско ниво. Само фактът на финансиране на подобна програма от бюджета на общината доказва това обвързване. Но налице са и духовно-идеологическите измерения на местния общински тоталитаризъм в Бургас.

3. Конституцията на България установява плурализъм на политическите и верски убеждения и забранява установяването на държавно-задължителна идеология. Бургаската община с цитирания документ безусловно и безпрецедентно нарушава тези конституционни наредби.

4. Превратно (тоест – извратено) се тълкуват разпоредби на българската конституция и законите, а именно – чл. 13, ал. 2 относно смисъла на това що е значението на обяваната там “традиционност” на православието.

 Извод:

„Стратегията” е опасен документ, който застрашава конституционната уредба на Република България, в която има върховенство на конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Приeмането или прилагането на тази стратегия, дори без да е гласувана, би означавало сериозно застрашаване и нарушавана на правото на свобода на съвестта, религията и словото поради отричането на принципа на плурализма от страна на местни и други държавни органи на територията на община Бургас.

Практиката създадена от подобен документ създават прецедент, който лесно ще бъде възприето от други местни органи на държавна власт. Незачитането на основни човешки и конституционни права насърчавани чрез „Стратегията” на практика води до обособяването на власт в държавата, която пренебрегва основни конституционни принципи на държавното устройство, а именно върховенството на човешкото достойнство и свобода.

По-долу публикуваме текст на съобщение, което ни пренася в дългогодишния вече спор в САЩ относно ролята на еднополовите съжителства като узаконено партньорство ведно с еднополовият “брак”. При засилената напоследък дискусия по подобна проблематика и в България, не можем да не обърнем внимание на факта, че узаконеното хомосексуално съжителство непременно ще се яви и опонент на свободата на вярващите да прокламират своите виждания и морал, който е част от вярата.

* * *

Губернаторът на Ню Хемпшир е похвален, че “приема насериозно религиозната свобода”

Днес, 14 май 2009 г., губернаторът на Ню Хемпшир, Джон Линч, отказа да подпише законопроекта на законодателното събрание за еднополови бракове, освен ако законодателното събрание не добави по-ефективна защита за религиозните организации и хората, имат възражения срещу тях. Защитата обхваща тържествения обред, честването и популяризирането на еднополовите бракове.

“Радваме се да видим, че губернаторът приема сериозно конфликта между еднополовите бракове и религиозната свобода”, казва Ерик Расбах, национален юридически директор на Фонд “Бекет” за религиозна свобода. “Може да се очаква, че законовото признаване на еднополовите бракове ще отприщи множество съдебни и финансови искове срещу онези, които възразяват срещу тях по съвест, освен ако щатите не положат усилия да въведат ефективна правна защита. Губернатор Линч трябва да бъде аплодиран, че признава този проблем и откликва на него.”

Мерките за защита на съвестта, предложени от губернатор Линч, значително надхвърлят онези, които са обявени от щати като Вермонт и Кънектикът. Предложението на Линч  ще защити в някои случаи както отделните хора, така и институциите, макар че няма да защити собствениците на малък бизнес, като фотографката от Аризона, която ще бъде глобена заради това, че е отказала, съобразно своите религиозни вярвания, да фотографира сватба на еднополова двойка. Други щати, като Мейн и Масачузетс, не осигуряват защитни мерки за хората, които възразяват по съвест, освен тези, които вече съществуват във федералната конституция.

Мисията на Фонд “Бекет” се ограничава единствено до религиозната свобода. Следователно, фондът не взема отношение по въпроса за желателността на еднополовия брак, взет сам по себе си. Вместо това, по водените в страната съдебни дела, фонд “Бекет” заема позицията, че всяко законово признаване на еднополовия брак трябва да включва ясни улеснения за защита на религиозните права на всички, които възразяват по съвест срещу еднополовите бракове. Миналата година фонд “Бекет” публикува книга с научно изследване за конфликта между еднополовия брак и религиозната свобода, включващо мненията на поддръжници и опоненти на хомосексуалния брак. Тя се казва: “Предстоящи конфликти: Бракът между еднополови партньори и религиозната свобода” (Роуман и Литълфийлд 2008.)

За екземпляр от книгата или повече информация посетете www.becketfund.org.

Фонд “Бекет” е адвокатска кантора в обществен интерес, която защитава свободното изразяване на всички религиозни традиции. Информацията се публикува със специално разрешение за „Свобода за всеки”

Българският сайт за православна информация, pravoslavie.bg публикува мненията на петима православни богослови и клирици относно казуса Десислава Панайотова (известна и като Пулиева).

Панайотова стана известна в обществото с невъздържаните си мнения насочени срещу протестанските християни. Мненията й бяха широко тиражирани от националните медии, като нито една от тях не даде възможност на обвинените в “сектантство” “опасни” вярващи християни да изложат своята позиция.

Мненията в посочения по-горе линк имат за цел, според интервюиращия, да мотивират публична защита на Панайотова. Срещу нея е заведена  жалба в Комисията за защита от дискриминация през есента на миналата година, процедурите по която са в ход. Въпреки, че мненията на интервюираните се различават по тон и аргументация, общата картина е, че дейността на Панайотова е полезна и предпазва обществото от “протестантската заблуда”.

Очевидно дебатът и залогът са се качили, защото има вече международен отзвук. Руски информационен сайт публикува статия под заглавие “Българите дискутират могат ли да наричат протестантите “сектанти”" – http://www.regions.ru/news/2192250/

Прилагаме цитати от изказванията на интервюираните:

Митрополит Кирил:
Православните настояваме, че след като другите са се отделили от единството, те (протестантите – б.ред.) трябва да се върнат там, където са били.
…
Така и църква може да бъде само общността от християни, която има иерархия с апостолска приемственост и св. Тайнства. Всички други организации, колкото и да са добродетелни, колкото и да са благодетелни, не могат да се наричат църкви. Могат да бъдат асоциации, сдружения, организации, но не и Църкви.
…
Всяка липса на духовник, даже за изпяване на едно тържествено “Многая лета”, вече е протестантизъм…Или ако при обществена молитва и живо изпълнение, не се спомене съответният духовен началник, това също е отричане на иерархия, т. е. протестантизъм.

Игнатий (Карагьозов):
Всеки човек е длъжен да бъде православен, защото това е първото и най-главно условие, за да може Господ да ни сподоби с вечната радост.
…
Ние изобличаваме сектантите, за да не се заразява обществото с тяхната болест и после по подходящ начин ги лекуваме.

архимандрит доц. Павел Стефанов:
Православието е най-толерантното и най-гоненото християнско вероизповедание.
…
Тези, които заплашват нея (Панайотова) и възглавявания от нея център, всъщност са врагове на Българската църква и на обществения мир. Св. Синод трябва да се намеси по-осезателно в нейна защита, защото мълчанието, в случая, е равносилно на предателство.

Василий (Шаган):
Ако все пак се води подобно нещо (анти-сектантска кампания – б.ред.) от страна на д-р Панайотова, то защо да не го приемем като съвсем нормално, предвид това, че тя ръководи център, занимаващ се с изследване на различни религиозни култове, особено с такива, които показват в ученията и практиките си, че влизат в коренен разрез с общо-християнските ценности и с нормалния социален живот в българското общество.
…
А, когато възникват дебати като този, в който участва г-жа Панайотова, то (познаваме д-р Панайотова и вярваме, че е така) са именно с такава цел: публично противостоене срещу неправилните (според нас) разбирания на хората, които наричаме сектанти (отцепници). Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите.
…
Да, някои религиозни движения, които държавата регистрира и припозна като “нормални”, узаконявайки ги, повлякоха хора, насаждайки им антисоциални и деструктивни възгледи и поведенчески модели.

Дякон Михаил (Милен Манев):
Според Конституцията на Република България Източното Православие е традиционно вероизповедание. От последното следва, че всяко друго вероизповедание може да бъде разглеждано или като секта (нещо, което отлъчва хората от Православието), или като култ. Това са двете алтернативи, които стоят пред нас в един чисто богословски аспект (изключваме социологическия).

Прилагаме линк  към фотокопие от писмото на Дирекция “Вероизповедания” до Десислава Пулиева, поради разразилата си дискусия относно неговата същност. Прочитайки текста на писмото читателите ще придобият по-пълни впечатления. (Кликнете на картинката за уголемяване, щом отворите линка).

Относно законносъобразността на писмото, то влиза поне в една категория от задълженията на Дирекцията, която цитирам тук от Закона за вероизповеданията:

Чл. 35.  Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
            …
            2.  подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

С писмото си дирекцията изпълнява именно това свое задължение, което е част от държавната политика (чл. 37, ал. 1 изр. 2 от Конст. – “Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”.), като призовава Пулиева да бъде “обективна и прецизна”.

Забележете, че писмото на Дирекцията по никакъв начин не ограничава правото на свобода на словото на Пулиева, нито и дава насоки относно нейните верски разбирания. Дирекцията просто констатира, че публичните изявления на Пулиева съдържат елементи на насаждане на омраза срещу вярващи, които не изповядват нейната религия. Писмото дори не забранява на Пулиева да критикува вярата на другите, това е част от свободата на словото и на религията. Но в същото време учтиво й напомня че изказванията й са пълни с невъздържаност и неточности.

Свободата на словото може да бъде ограничавана, ако с употребата на това право се нарушават правата на другите. Разпространението на обидни и клеветнически твърдения не са под защитата на конституционното право на свобода на словото. Писменото изявление на Дирекцията до Пулиева е напълно в конституционните правомощия на държавата, за разлика от изявленията и действията на други държавни органи.

Свободата на словото винаги се съчетава с една вътрешна, морална свобода и отговорност, да говориш не просто каквото ти падне и да изливаш жлъч, а да говориш истината и то с доказателства и аргументи. Пулиева и медийните й спонсори с в положение на пълен провал по отношение на този стандарт и затова забележката на Дирекция “Вероизповедания” е много на място.

Дирекция “Вероизповедания” е може би единствената държавна агенция, която заема позиция в защита на свободата на религията. Това, разбира се, не означава, че ние имаме по-смекчено отношение към Закона за вероизповеданията, но факт е, че г-н Желев, вече бивш директор, в писмо до популярната докторка Десислава Пулиева изрично я предупреждавава да не “насажда омраза на религиозна основа” – Имейл бюлетинът на Апостолска реформирана църква съобщава следното:

В отделно писмо отправено директно до Десислава Пулиева, Дирекция по вероизповеданията предупреждава богословката да спазва Конституцията и законите на страната. По повод недопустимостта на отправените от нея квалификации, Дирекцията и обръща внимание и цитира чл. 164 от НК, който гласи: “Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

Не сме убедени, че дейността и изказванията на Пулиева са непременно “проповядване на омраза на религиозна основа”. Но че са непроверени, неточни, непотвърдени, злонамерени и подбужащи към дискриминация на основа религия е неоспоримо.

Освен това изразяваме и съмнение в дълбочината на богословските разбирания на д-р Пулиева. В една от злополучните си медийни изяви (в. Телеграф от 1 август 2008, “Секти зарибавят с магии и хипноза”) интервюираната Пулиева твърди, че сектите привличали нови последователи, като обяснявали, че “този свят е зъл и трябва да заживееш по нов начин”.  Ако г-жа Пулиева познаваше поне собственото си богословие, щеше да се увери, че не само “сектите” твърдят това, но и доктрината на собствената, според твърденията й, православна църква. Всеобщата християнската и библейска доктрина за грехопадението, независимо от някои вариации, постановява, че влизането на злото в света е плод на бунтовния избор на Ева, и респективно Адам, описани в книгата Битие от Библията.

Новозаветното богословие, изведено от думите на Христос, също ясно изобразява човешкото състояние и този свят като място на зло, поради което се налага и Христовата жертва и изкупление. И оттук естествено е нужна и промяна и живот по нов начин, ако някой е вярващ християнин: “Исус в отговор (на Никодим – б.р.) му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). И в апостолските послания четем: “Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината – защото плодът на светлината се състои във всяка доброта, правда и истина – като опитвате кое е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:8-10).

Ако д-р Пулиева наистина търсеше богословския смисъл на вярата, може би първо щеше да се обърне към справяне със злото в себе си, преди да търси евтина популярност чрез недообмислени медийни изяви, в дух “ние сме най-правоверните, всички други са секта и са много, много опасни”. Пулиева има право на несъгласие с други религиозни или християнски доктрини, разбира се. Но това несъгласие, не може да бъде основано на самодоволна и неаргументирана претенция за праведност подкрепена от невежство и нежелание за зачитане на правото на другия.

Но независимо от вътрешаната мотивация на д-р Пулиева  да бъде лидер на анти-сектантските тежнения в обществото, и липсата й на богословско проникновение, писмото на Дирекция “Вероизповедания” поставя на мястото й и правилно категоризира поведението й, като противозаконно.

Колкото и абсурдно да звучи заглавието, при положение, че има поне обявена свобода на убежеднията и вярата в България, явно подобни мисли минават през умовете на някои политици и религиозни активисти. За пореден път народният представител г-н Ахмед Юсеин от ДПС изказва мнението, че религиозната вяра трябва да бъде поставена под числен контрол. Г-н Юсеин счита, че “96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много” (http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=170947&cid=20&eid=1481). Следва да запитаме г-н Юсеин каква цифра на вярвания би удовлетворила държавните регистратори на религиозните чувства на хората? Може би 60, 40, 30? Но ако 96 вероизповедания са им много сега, каква е гаранцията, че след няколко месеца няма да са много и 3 вероизповедания? Чудно ми е защо, ако държавата и държавниците не вярват в свободата на съвестта и религията, се насилват да приемат законодателство в защита на тези права?

Може би е най-добре да бъде въведена единна вяра за всички български и чужди граждани, за да стане ясно, че не се разрешава да има различия в умовете и сърцата на хората на българска територия. Това ще помогне много на управлението на страната – всички ще мислят единомислено, както държавният политически елит е пожелал. Това предложение не е само ирония, а практично решение на съществуващият сега проблем на противоречие на конституцията и практиката по прилагането й по отношение на религиозната свобода.

Г-н Юсеин цитира опита на стрaни като Испания, Румъния и Словакия, за да предложи въвеждане на ограничения за броя на хората, които могат да регистрират своя религиозна асоциация. Той обаче не споменава, че тези страни не са водещи в правата на човека демокрации, нито пояснява, че в много случаи долният праг за регистриране на вероизповедание има значение преди всичко за размера на държавните субсидии за вероизповеданията. Но като ще търсим примери за ограничения на свободата на вярата има и по-драматични решения.

Ще припомним, че Иран въведе с огромно мнозинство на парламента си на 9-ти септември 2008 г. закон под влияние на радикалните ислямски клирици смъртно наказание за “апостасия”. Тоест всеки напуснал ислямската вяра, или проповядващ напускане на исляма, религията обявена за официална от държавната власт, подлежи на преследване и екзекуция. Отказалите се от исляма ще бъдат наказвани като “мохареб” (врагове на Бога) и “развращаващи света” като наказанието не може да бъде “намалявано, отлагано или променяно”.

В този контекст, споменаването от г-н Юсеин в статията, че “ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения” паралелно с искането му за допълнително ограничаване на и без друго лимитираната свобода на сдружаване на религиозен принцип, звучи парадоксално. Г-н Юсеин счита че само фактът на приемането на Европейската конвенция прави държавата достатъчно “толерантна”, за да може същата с подзаконови актове да си позволи да мачка свободата на хората да проповядват, да вярват и да се сдружават на религиозна основа.

Спекулирането с промяната на Закона за вероизповеданията за пореден път доказва нуждата от пълното му отменяне – http://www.argumenti.net/?p=82. За да не бъде използван този закон като маша срещу хората с вяра в Бога, които уж защитава.

Десислава Пулиева от Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий? счита, че като православна християнка има право да заяви, че „православието е най-автентичната и съвършена форма на християнството и че ние имаме право да предпазваме своите граждани от нездравословни верови убеждения”.

Виж видеото тук:

Абсолютно. Ние вярваме в свободата на словото и правото на всеки да твърди, че неговото убеждение е единствената и абсолютна истина. В свободата на словото и религията е включено правото да критикуваш религията на другия, както и да убеждаваш тези от другата вяра да се обърнат към към твоята.

В същото време обаче нека отбележим, че тези права не включват манипулативни и неверни твърдения с цел насаждане на верска неприязън или подтикване към държавна намеса за ограничаване на вярата на другия. Д-р Пулиева не защитава само обявената от нея теза за съвършенството на православните. (Твърдение много близко до тезата за съвършенството на исляма. Какво се случва с тези, които са се осмелили в някои ситуации да се откажат от религия, която има претенции да бъде съвършена четем тук).

Във видео-изказването тя търси да защити „своите граждани” тоест принадлежащи на нейната вяра, които според нея са 85% от българите (това би следвало да значи, че около 6 милиона български граждани всяка неделя взимат причастие в православните храмове – нещо, което никоя статистика или емпирично наблюдение могат да потвърдят). В печатни публикации Пулиева си позволява да търси държавна намеса срещу „опасните протестантски секти” чрез законово ограничаване на правото на сдружаване на неправославните вярващи. Тя говори за „пострадали” от вяра, която тя не одобрява – без конкретни доказателства, разбира се. Тя окарикатурява вярата на евангелските християни като твърди че „подменят религиозния живот с чисто екзалтирани състояния на духа и само имитират вяра и религиозност”. Някои протестантски църкви тя откровено нарича „опасни тоталитарни общности” (в. Телеграф, Секти зарибяват с магии и хипноза, 1 август 2008 г.).

Тоест д-р Десислава иска всички неправославни религиозни хора в България да бъдат законово определени като „втора ръка” вярващи, като заблудени овци „отделили се от цялото” тъй като те не са „съвършени и автентични”. Стъпвайки на недоказуеми статистики и на частно определение за това що е „църква” и що е „секта” Пулиева се явява говорител на претенции, чийто резултат е всяване на настроения, които да доведат до дискриминация на верска основа и силово налагане на предпочитаната от „болшинството”, според Пулиева, идеология.

Струва ни се, че защитата на гражданите трябва да е не от „несъвършени верови убеждения на опасните протестанти”, а от тоталитарните възгледи на д-р Десислава. За нея явно нуждата от налагането на задължителна държавна идеология, в случая задължително държавно православие, е по-важна от конституционната забрана държавата да налага единомислие чрез политическа принуда (Конст. чл.11, ал. 2).

Свободата на словото е и отговорност. Клеветническите и манипулативни твърдения не бива да бъдат третирани като защитено слово. Именно затова законите предвиждат тормозът над хората заради религиозните им убеждения да подлежи на санкция. Богословието на истината не е „богословието” на себеправедната нетолерантност. Последното няма място в богословието на истинската църква, била тя и най-съвършената и най-автентична такава.

Парадоксално е близо две десетилетия след падането на комунизма, държавни органи да се държат като клон на политически агитатори от времето на еднопартийната система. Това се случи с прословутото писмо от 9 април 2008 г. на Община Бургас и местното подразделение на МВР. Парадоксът обаче е обясним – реакцията на заинтересованите от това да има свобода на религията страни не е достатъчно силна и еднозначна. Причината за това?

Манталитетът “да се направи”, “да се даде”, който означава пожелателно мислене, без намерение за истинско правене или даване, продължава да бъде част от българския културен феномен. Би трябвало да сме наясно, че ако аз не го направя, то не само, че никой друг може би няма да го направи, но може да се окаже и че държавата ще ми попречи да го направя, а и вместо да ми го даде ще ми отнеме. Това “то” може да значи много неща, но в случая говорим за фундаменталната ми свобода: да вярвам в Бога.

За да излезем от кодовото говерене – пословичното писмо с антирелигиозна пропаганда е възможно затова, защото до този момент, вярващите не са заели ясна и отчетлива позиция, че са готови да отстояват това което е право, дори когато държавата е правонарушителя. А държавата, поне по отношение на спазването на основните права на вярващите хора, в последните 20 години е доказала с множество законови и практични инциативи, че не желае да се научи да спазва законите и конституцията.

Ето защо, отговорността за спазването на закона, когато държавата не желае да го спазва, преминава у хората. Парадоксът може би се състои в това, че се налага хората да изискват от държавните органи, нещо, което всъщност вече е тяхно и е уж гарантирано - правото свободно да изповядват вярата си в Бога. Но, оказва се, нищо не е наше, докато има недобросъвестно и тенденциозно отношение у политическата власт да уважи едно от най-фундаменталните човешки права – свободата на религията и съвестта. В този смисъл, парадоксът на непромененото отношение към вярата и към вярващите ще се промени само, ако евангелските църкви и техните водачи застанат на позиция на истинноста, справедливостта и закона, който ни уверява, че държавата гарантира свободата на вярата.

Нека да помогнем на държавата да превърне конистутционните ни права от мъгляво обещание, в реалност. Това ще се случи ако вместо се уверяваме един друг, че трябва “да се даде” и “да се направи”, решим какво да дадем и как да го направим. Явно в условия на корумпирана държавност, хората трябва да поемат инициативата. В крайна сметка, това е гражданското общество.