Блог Свобода за всеки

 Възрастна жена държи плакат в защита на традиционното семейство по време на протест

На сайта на Българския хелзинкски комитет (БХК) бе публикувано отворено писмо, в което се настоява държавата да потуши движението за защита на традиционното семейство, придобило гражданственост в последните месеци. Отвореното писмо е подписано от самия БХК, сайта Маргиналии, Израилтянския духовен съвет, еврейската организация „Шалом“ и още няколко етнически правозащитни НПО.

Езикът, употребен в писмото, както и тезите, застъпени в същото, са крайно неприсъщи на едни истински правозащитни организации и „граждански активисти“, за каквито се самообявяват подписалите писмото.

Авторите наричат призива на участниците в движението за защита на традиционното семейство „мракобесен“ и твърдят, че те водят кампания срещу Стратегията за детето 2019-2030 г., която „е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия“.

Следва да се поинтересуваме защо е нужно едно движение, което представлява най-непосредственото изражение на свободомислие и на свободно гражданско общество, а именно – граждани, които открито задават въпроси, дискутират и с неодобрение критикуват държавна политика, насочена в същността си срещу точно тези граждани, техните права като родители и правата на децата им – трябва да бъде с ясно очертана „политическа и обществена физиономия“? Точно разнородният характер на движението е доказателство, че то има автентичен, народностен характер, а не е придобило някаква „политическа физиономия“, формирана и контролирана от политически интереси.

Не е ли именно автентичният, grassroots характер на това движение проява на гражданското общество и на демократичния начин на изразяване на несъгласие с държавни политики? Защо активистите от БХК, Маргиналии и др. не подкрепят едно такова движение, а му се противопоставят?

Невъзможност за някои НПО и подписалите писмото да схванат основното право на неприкосновеност на личния и семеен живот

Най-вероятно причината е, че в тяхната умствена парадигма не може да се помести фактът, че не само правозащитните НПО-та са тези, които разбират от човешки права. Не схващат, че всъщност човешките права не са създадени от международните документи, за да съществуват правозащитни НПО-та, а за да се защитят реално справедливостта и свободата на хората, в случая – на родители и деца. Очевидно за подписалите е трудно да възприемат факта, че родители и деца имат фундаменталното право да живеят без тираничната интервенция на държавата или такава от групи със специални интереси, които влияят на държавата, за да прокара тяхната идея за утопично общество от несемейни индивиди.

Още повече, правозащитните НПО-та не отчитат и факта, че съвременните документи за правата на човека са новосъздадени механизми за защита на справедливостта и човешкото достойнство – категории, съществували от първите дни на сътворението и човешката цивилизация. И семейството, бракът между мъж и жена, е създаден и съществувал много преди да се появят новите политики и новите стратегии за държавна намеса в отношенията родители–деца.

Атаката срещу семейството е признак за тоталитаризъм и тирания. Правни основания

Истината е, че само тоталитарни управници и техните режими нарушават святата неприкосновеност на територията на семейните отношения и обич.

Точно това прави атакуваната злополучна Стратегия, като третира всички родители и техните деца като обект на държавна „грижа“, разбирай намеса в тази неприкосновена област на човешки отношения.

Подписалите писмото, не схващат, парадоксално, тъй като са правозащитници, че хората, опълчили се срещу елитарната Стратегия за детето 2019-2030, всъщност защитават на непоколебимо морално и правно основание фундаментални човешки права – правото на неприкосновеност на личен и семеен живот, защитено в чл. 8 на Европейската конвенция за правата на човека и чл. 32, ал. 1 от българската Конституция.

Правото на свобода на изразяване и сдружаване също е част в този процес на изразяване на публично несъгласие със Стратегията.

Само бегъл прочит на Стратегията е достатъчен, за да стане ясно, че всички родители са считани за некомпетентни и че грижата за детето е виждана като такава на държавата, бизнеса, институциите и цялото гражданско общество, а родителите и семейството са на последно място и на практика отсъстват от този „визионерски“, както авторите го наричат, документ. Маргинализирането на ролята на родителите в тази „стратегия“ въобще не тревожи авторите на отвореното писмо.

Обезпокоителен е и фактът, че БХК и др. искат държавата безусловно да осигури „защита на децата“, тоест да приеме Стратегията за детето. Обикновено правозащитните организации защитават правата на хората, срещу които държавата неправомерно предприема мерки за ограничаване. В парадокса на българската правозащитна реалност правозащитници настояват държавата да отнеме правата на родители и деца, и по-конкретно – тяхното право на неприкосновен личен и семеен живот.

Нещо повече, публикацията е озаглавена: ПОЗИЦИЯ: Българската държава да поеме категоричен ангажимент за изграждане на ефективна система за закрила на децата ни

Неясно остава кои точно деца са техни? Тези, които са жертва на трафик на хора и сексуално насилие ли? Или децата на родителите, които се трудят неуморно, за да ги изхранват, обличат и образоват? Нямат ли свои деца, за които да полагат грижи, та наричат „свои“ деца, които не са техни? Или може би следват марксисткия уродлив модел на комуната, в която децата са „общи“, както и начина на тяхното зачеване, в който модел само наличието на „съгласие за сексуалният акт“ е достатъчно основание за осъществяването му?[i] Без да отричам, че децата без родителска грижа са поставени в трудни за живот условия, както и че има семейства от малцинствата, които склоняват децата си към престъпления и проституция, да се „национализират“ от активистите всички деца е манипулативно и неморално и при реализацията на подобни политики – дори противозаконно, тоест в нарушение на правата на родители и деца.

Криза на идентичността или криворазрбрана „гражданска активна позиция“

Безспорно „нашите деца“ са всъщност не техни, а чужди деца, които тези организации и техните поддръжници искат да контролират и преразпределят, както правят с капитала и чуждите средства за производство всички леви „прогресивни“ сили.

На практика те застават срещу традиционното семейство и желаят държавната намеса в него, защото самите те – БХК – са срещу семейните традиции.

Ако някой се съмнява в това, достатъчно е да си припомни, че БХК са основните инициатори и спонсори (не непременно финансово, но с дейността си) на София прайд („гордостта на София“, в превод), който е видимото публично проявление на хомосексуалната пропаганда и новоизмислените „права“ на „сексуална ориентация“, еднополов „брак“, ЛГБТИ и т. н. сексуални чувства, фантазии и практики, превърнати подмолно в публични политическо-правни категории от активисти на сексуалната разюзданост под предлог „борба за равенство“.

Именно борбата за изравняване на неизравними категории е част от левичарската борба за налагане на обществото на утопичния модел, който в умовете на авторите трябва безусловно да бъде приет от всички като стандарт за истина и справедливост. Свят, в които доброто е зло, лявото е дясно, полове не съществуват, сексуалните връзки – нормални или извратени – са публично право, децата ръководят възрастните, мъже са жени, а жените – мъже и в който изобилстват и други объркани политическо-идейни модели, а религията и свободата на проповядване трябва да бъдат ограничени като ретроградни.

Та кой точно се занимава с пропаганда, ако трябва да се отвърне на обвинението на подписалите писмото срещу групите критични към Стратегията за детето?

Пропаганда ли извършват хората, защитаващи нормалността и хилядолетните традиционни християнски и семейни ценности, или просто са се надигнали да защитят от деформиране и брутална намеса и малкото останала свобода, която имат – семейната обич и отношения? Или пропагандата идва от „ЛГБТИ-хората“?

Още по-отявлено става противоречието между заявената правозащитна функция на подписалите писмото и тяхното искане държавата да се ангажира със защита на децата въпреки протестите на родители и семейства и въпреки явното противоречие между „правата на детето“, формулирани по левичарски от международните документи в противоречие с правата на родителите.

Има международни гаранции, които авторите на отвореното писмо нехаят да зачетат, а пробутват новоизмислени „права на детето“ сякаш родителите ги няма или присъстват маргинално.

Нова комунистическа утопия на зрелия социализъм

Тенденцията е тираничната държава да налага на семействата политики, като оказва натиск върху семейството чрез манипулиране на семейната обич и майчините и бащини чувства. Не е толкова далечно близкото комунистическо минало на България и соцлагера, за да се налага да припомняме на БХК и подписалите писмото, че комунистическата държава третираше всички деца като държавна собственост, а семейството – като обслужваща партийните интереси размножителна единица.

Едва съвзело се от тоталитарния комунистически режим, едно поколение българи, за което може да се възстанови българската традиция родители и деца да живеят необезпокоявани от държавни чиновници, партийни повели и съседи доносници, е систематично атакувано от държавен контрол и изисквания към образованието, здравето, пола, сексуалността на техните деца.

Именно по тази причина редица международни договори и българското демократично законодателство, освен горецитираните правни основания, гарантират правата на родителите, за да не се допусне нарушаване на основни човешки права.

Настоящо законодателство с анти-семейни елементи

Накрая ще обърнем внимание на авторите на отвореното писмо, че не бива да се притесняват за това, че опонентите на Стратегията искат отмяна и на сега действащото законодателство. Това е правилно искане. Ако милееха за правата на хората, щяха да разберат защо.

Първо, важен е въпросът защо има Закон за закрила на детето, който не е систематично поставен в Семейния кодекс, особено когато целта е кодификация на законодателството? Отговорът е: защото атаката срещу семейната единица предполага противопоставяне на интересите на детето на тези на родителите. Затова се измислят и политически права на детето и родителите се представят като потенциални насилници и постоянно висяща заплаха за собствените им деца.

Второ, следва да напомним, че важна част от терминологията и философията на сега действащия Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето може да бъде определена като правен абсурд. Сигнал може да бъде подаден от широк кръг лица, вкл. детето, а и чрез активен шпионаж от социалните, удобно формулиран като „активно набиране на информация“ (Вж. Глава трета, „Мерки за осъществяване на закрила на детето“). Анонимните доноси са основание за започване на процедура за „закрила на дете“, която може да доведе до извеждане на детето от семейството при наличие на бюрократични основания за това (вж. чл. 10, ал. 1, т. 10 от ППЗЗдет.).

Държавните органи, осъществяващи закрила на детето, имат близки до полицейската и следователска дейност функции (чл. 61 и 62 от Правилника).

От години в правилника стоят определения като „психическо насилие“ и „пренебрегване на дете“, които са не само неясни, но включват и неудовлетворяване на желанията на детето (§1, т. 3 и 5 от Правилника). Да оставим нарушението на правни принципи – всеки разумен родител и човек е наясно колко разтегливи, несмислени и хлъзгави са такива определения и колко лесно може да се стигне до административен произвол спрямо родители и деца с такива белетристични измислици в действащото законодателство.

Разнородност на движението срещу Стратегията

Факт е, че движението срещу Стратегията е достатъчно разнородно, за да бъде идеологически неориентирано в някои аспекти. Част от исканията по време на скорошните протести бяха разумни. Друга част от исканията, издържани в тоталитарната традиция да се призовава държавата да забранява НПО-та и дейности, които не бива да бъдат забранявани, беше очевидно неприемлива. Тази разнородност сочи само, че това движение е самобитно и не е диктувано от единен център на идеологически или политически интереси, а от чисто човешкото чувство за справедливост и желание за защита на собственото семейство и деца от пагубни държавни политики.

Защита на семейството и традиционните ценности в България

Атаката срещу семейството, християнството и християнските ценности е глобална. Дори на Запад, и особено там,[ii] буди притеснения, защото в повечето случаи властите избират да защитят хомосексуалната кауза и да пренебрегнат свободата на религията, словото и изразяването в едни общества, основани на вече отмиращи или напълно отмрели християнски ценности.

Така защитата на традиционния брак, на традиционното семейство и на хилядолетната форма на отношения родители–деца има значение за устояване и на фундаментални и основни права и свободи, включително правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, свободата на съвестта и религията, свободата на изразяване и на словото и други свързани с тях права.

Несъществуващият в реалния свят „еднополов брак“ е законово въведен в 27 страни, повечето от Западния развит и материално задоволен свят. Ненормалното се промоцира за нормално. В тази среда всеки опит за намеса в правата на родители и деца от страна на държавата, особено когато НПО защитават изсмукани от пръстите човешки права, като правото на „сексуална ориентация“, равен „брак“, правото на „телесно модифициране“ (ВКС), следва да бъде внимателно изследван в светлината на традиционните ценности, отдавна установените основни човешки права и хилядолетните норми за поведение и морал.

В противен случай рискуваме да станем отново жертва на безумни утопични кошмари за „равенство“, наложени със силата на държавната принуда от объркани „правозащитници“, работещи срещу правата на хората и гражданското общество. Обикновеният човек обича децата и семейството си и няма да допусне да стане роб на елитарни идеи за намеса в това основно човешко отношение, дадено ни от Бога.


Адв. д-р Виктор Костов е главен редактор на "Свобода за всеки".


Всички права запазени © 2019.

Бележки                           

[i] „Това, което е критично и дълбоко хуманистично тук, е, че човешката сексуалност не е непременно насочена към възпроизвеждане на вида. Само на тази основа е жизненоважно днешното социалистическо човечество да постави принципа на свободата на сексуалността между съгласни възрастни в самия център на неговата глобална култура“. В Communism and Sexuality. https://spmay.wordpress.com/2016/03/26/communism-and-sexuality/

[ii] Вж. видео, в което на 4 юни 2019 г. канадската полиция арестува християнски проповедник за „нарушаване на обществения ред“ заради проповядване на Библията, след като тълпа от възмутени хомосексуалисти го напада и се опитва да отнеме правото му на свободно проповядване на публично място (англ.): Watch "LGBT mob assaults Christians: Bro David Lynn arrested, city news and biased police react in Toronto", https://youtu.be/1Ae2YVpMz3o.

Публикувана в Блог

- текст БНТ

Защо пастор Явор спря децата си от училище – пътят от социалните, през полицията, до прокуратурата и обратно (начало на историята в минута 00:10:15)

Историята на пастор Явор от Видин и неговите две деца – Сара и Филип – поставя много въпроси: не само традиционния за или против домашното образование, което семейството е предпочело, но и този дали социалните служби помагат или всъщност пречат, прилагайки закона, дали те ограничават свободата или пък вършат общественополезна дейност.

Оригинала на видеото можете да гледате на официалния сайт на БНТ (начало на историята в минута 00:10:15)
Публикувана в Блог

Историята на Филип Костов, разказана от баща му Явор. Филип е възпитаван в семейство на пастор и от малък се усеща различен от съучениците си и тормозен. Баща му се опитва да му внуши търпимост към мъчителите му, но един ден, когато го чака пред училището, вижда как почти изнасят пребит сина му отвътре. Това прелива чашата и той решава да остави сина си да учи у дома.

И тогава се сблъсква със социалните работници, които го подозират в малтретиране и насилствено спиране на детето от училище, настояват да влязат в дома им и да проверят условията за живот там. Така започва една битка, която стига чак до прокуратурата.

- текст БНТ

Оригинала на видеото можете да гледате в официалния сайт на БНТ
Публикувана в Блог
Прокуратурата във Видин отказа наказателно преследване срещу родители, образоващи детето си у дома

За незабавно разпространение

Налице е първата важна победа в казуса за домашното образование на Явор Костов. Районна прокуратура - Видин отказа да започне наказателно производство срещу родителите на Филип Костов. Филип Костов, на 13 г., бе отписан от държавното училище през февруари т. г. поради системно насилие от съученици, като родителите търсеха алтернативно решение за неговото образование.

„Закрила на детето”- Видин бяха подали сигнал в прокуратурата за разследване на евентуално престъпление на родителите срещу детето по чл. 182 от Наказателния кодекс - заплаха за здравето или моралното и интелектуалното развитие на детето. Полицейското разследване е установило, че няма данни за престъпление. Прокурорът се съгласи с констатациите на полицията и даде отказ на искането на г-жа Маркова, началник „Социално подпомагане” - Видин да се започне наказателно преследване на родителите.

Тези решения на полицията и прокуратурата са изцяло в съответствие със справедливостта и закона.

Това положително развитие в голяма степен се дължи на броя  писма и имейли, писани от поддръжници на семейство Костови до „Закрила на детето” и други институции в София и Видин. Широката публичност на казуса, както в България, така и в чужбина, определено допринесе този случай да бъде подложен на внимателна преценка от властите.

Явор Костов и семейството изказват своята искрена благодарност на всички, който писаха и застанаха публично в подкрепа на избора им да образоват детето си вкъщи. Явор Костов каза лично: "Без моралната и практична подкрепа на нашите приятели и симпатизанти това благоприятно решение би било трудно да се очаква. Радостни сме, че здравият разум и справедливостта надделяват до момента."

Филип успешно положи изпит и е записан в CLASS -  международна дистанционна образователна програма.

Предстои да видим какви ще са бъдещите действия на „Закрила на детето”- Видин и на органите на държавното училище. Въпреки че казусът не е приключил, ние сме оптимисти, че този случай ще бъде решен в полза на семейната неприкосновеност на личния живот и ценности, и плурализма в образованието, и ще бъде тласък на правото на родителите да образоват децата си у дома.

Адв. Виктор Костов
довереник
на Филип Костов и неговите родители
Публикувана в Блог