2 коментари

• Връзка на коментара Friday, 20 January 2012 15:24 публикуван от Борис Танушев

  Взимам отношение реферирайки се главно към състоялата се кръгла маса в парламента по Законопроекта за детето, едновременно като баща, на когото вече четвърта година, всичките му деца (3+1) са отнети по донос от френската държава и като вице-президент на френската асоциация за защита на правата на индивида и семействата - Седиф. Съжалявам, че никой не се свърза с мен по този повод, въпреки че имам контакти с част от родителските организации и дори някои от тях (не те обаче, са инициаторите на кръглата маса) имат и преведения текст на доклада на моята асоциация, третиращ именно проблеми в пряка връзка с обсъждания законопроект. Надявам се, че в бъдещата дискусия-дебат, ще може да се чуе и мнението на Седиф, който безспорно е от тези организации, чийто действителен международен опит само би могъл да я обогати.
  Не бих могъл в рамките на това съобщение да коментирам изказванията, затова само ще заявя съгласието си и подкрепата си към тезите на д-р Ваньо Шарков от „СДС”, адв. Виктор Костов от „Свобода за всеки”, Стоян Георгиев от „Общество и ценности” и Явор Ганчев от „Гражданска инициатива за семейството”. Колкото до моето мнение, не одобрявам най-вече ФИЛОСОФИЯТА на закона, извеждаща по тоталитарен начин държавната администрация, по „целесъобразност”, като върховен разпоредител - това е фашистка по същество идеология - с ценностната система на индивидите. Като изключение потвърждаващо правилото, може единствено да бъде посочено решението да се затварят домовете за изоставени деца. Но като цяло, не може да се говори едно към едно (без необходимите уговорки) за права на детето, което по определение е непълноправно, защото още не е пълноценно (иначе би се говорило за индивид, а не за дете или подрастващ), още по-малко, ако такива съществуват в някаква степен, да се приеме, че не са обвързани с ответните му задължения. Крайно порочно е оттук и да се противопоставят правата на родителите с тези на децата – правните „субекти” тук не са самостоятелни категории, защото не се говори за родители ако те нямат деца и съответно за деца, ако те не са (или не са били) нечии деца. Положението на фундаментална взаимообвързаност на деца и родители съответства на принципа на субсидиарност, който гласи, че колкото е възможно повече, отговорността се предоставя на базовото ниво, т.е. на семейството. От това следва, че в свободното общество, родители са и остават референцията за децата си, тъй като те имат задължението и носят отговорността да осигурят тяхното образование и израстване съгласно ценностите, които изповядват. Ето защо, допустимият закон, засягащ крайно чувствителната тема за децата, които да не забравяме, са смисълът на съществуването въобще на категорията на родителите, би могъл да бъде единствено „Закон за защита на СЕМЕЙСТВОТО”.
  П.С. От видеото на кръглата маса разбрах, защо след като на два пъти сезирах Българския Хелзинкски Комитет за проблема с отнетите ми деца, той не взе никакво отношение по него – изказаната от представителката му подкрепа за законопроекта, поне за мен е достатъчно доказателство за казионната му същност игнорираща на практика „частните” случаи.
• Връзка на коментара Sunday, 15 January 2012 20:55 публикуван от адвокати

  То малко ни дойде до гуша от това бърникане във всеки закон по 2-3 пъти в годината. Но да видим сега какво ще излезе в крайна сметка.