×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 73
Петък, 18 Ноември 2011 08:13

Спорният Закон за вероизповеданията

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Статията е публикувана във в. “Капитал” през 2003 г. (нужен е абонамент, за да я прочетете онлайн).
 Брой 41, 18 октомври 2003, 00:00 / ОБЩЕСТВО
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223484

ЗА: Доц. Иван ЖЕЛЕВ, директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет

Законът за вероизповеданията наистина е много добър. Само онези, които са живели като вярващи хора в България по време на действието на предишния закон, знаят каква е разликата. Уважавам мнението на председателя на Комисията за сигурност и сътрудничество на САЩ г-н Кристофър Смит (публикувано в последния брой на „Капитал“, бел.ред.) Но не мога да се съглася с всичките му твърдения. Законът ни не беше приет набързо.

Няколко мандата на Народното събрание изтекоха, докато се стигне до приемането му. При дейността си работната група се ръководеше от нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на Международния пакт за граждански и политически права, както и от принципните препоръки, направени в експертизата на Съвета на Европа по повод на законопроекта, разглеждан в предишното, 38-о Народно събрание. За пръв път бяха привлечени и експерти от голям брой вероизповедания.

Законът основно промени философията на отношенията между религиозните общности и държавата, като реално гарантира свободата на вероизповеданията и отделеността им от държавата. Чрез тяхната регистрация в съда се премахна възможността за намеса на властта във вътрешноорганизационния живот на религиозните групи, каквито печални инциденти имаше и в близкото, и в по-далечното минало.

Дирекция „Вероизповедания“ се превърна от контролиращ орган в институция, която подпомага дейността на вероизповеданията и гарантира спазването на религиозните права. Законът съдържа реституционни разпоредби, които дават възможност за възстановяване на собствеността върху имотите на вероизповеданията, отнети в периода преди 1989 г. Така се премахва една огромнанесправедливост.

Законът за вероизповеданията не създава привилегии за БПЦ и в никакъв случай не дискриминира останалите вероизповедания. Не съществува конституционна забрана за държавата чрез закон да признае качеството на юридическо лице на определена общност, в случая БПЦ. Това признание по никакъв начин не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават – както на източноправославните християни, така и на тези, които изповядат друга вяра.

Невярно е твърдението на г-н Смит, че всички вероизповедания освен БПЦ трябвало да кандидатстват за регистрация. Според определението на закона регистрацията на тези вероизповедания беше служебно прехвърлена в Софийския градски съд и вероизповеданията не бяха утежнени с нищо. Не имало и отказ на визи за представители на религиозни ордени. Това е недоразумение.

Наистина деликатен, но пък съвсем ясен е случаят с разколническата група на епископ Инокентий.

Единствено признатата в страната и чужбина религиозна институция на православното вероизповедание е Българската православна църква, чийто глава е български патриарх и софийски митрополит. Това е определението на закона. Оттам нататък всички права и задължения са свързани с този статут. Самозванци винаги е имало в историята, в това число и в историята на църквата. Но и в този случай законът дава право на епископ Инокентий да се регистрира като отделно вероизповедание. И това именно е един от най-важните демократични принципи на новия закон.


ПРОТИВ
: Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет

Новият закон за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен. Той е рестриктивен, защото ограничава правото на изповядване на религия на основания, които не са предвидени в международното право, а също така защото установява режим на надзор и контрол над вероизповеданията, който ги сплашва и въздържа от дейност. Той е дискриминационен, тъй като установява режим на регистрация и функциониране на вероизповеданията, който е различен за различните вероизповедания. За Българската православна църква той е един и е привилегирован, а за останалите вероизповедания – друг. Освен това всички вероизповедания са ощетени от него в сравнение с нерелигиозните организации, които не са подложени на много от ограниченията и наказателните мерки, приложими за вероизповеданията.

Двамата експерти на Съвета на Европа, професор Лоусън и проф. Евънс, които предложиха експертиза на вече приетия закон през пролетта на тази година, направиха бележки по около половината от текстовете му. Тази експертиза, която бе укрита от българската общественост обаче, взе предвид само съответствието на закона с нормите на международното право, без да го сравнява с приложимите за нестопанските организации нормативни актове. Ако се вземе предвид и това, ще се види, че е безсмислено да се ремонтират негови отделни текстове, тъй като самата му цел да създаде особен, рестриктивен и дискриминационен режим за функционирането на вероизповеданията в България е неприемлива и трябва да се отхвърли. Заедно с нея трябва да се отхвърли и самият закон и да се приеме нов.

Слабите моменти на закона са много, но най-важните от тях са следните:

регистрирането на Българската православна църква на патриарх Максим като юридическо лице по силата на закона и поставянето извън закона на алтернативния синод. Това е в открито нарушение на международноправната норма за свобода на религията и убежденията, провъзгласена от Европейската конвенция за правата на човека и утвърдена от Европейския съд по една подобна ситуация на разцепление на мюсюлманското вероизповедание по делото „Хасан и Чауш срещу България“;

установяването на надзор и контрол над вероизповеданията на един специален държавен орган, дирекция „Вероизповеданията“, на който законът възлага редица полицейски функции. Законът отива дотам да изисква вероизповеданията да представят пред държавата сведенията за характера на тяхната вяра, нещо съвсем недопустимо;

установяването на специален дискриминационен наказателен режим спрямо вероизповеданията, какъвто не съществува за нерелигиозните организации.

В заключение – новият закон определено вреди и той ще създаде сериозен проблем след поставянето извън закона и отнемането на имуществото на алтернативния синод. Ако възможностите за репресия, които той предоставя, се използват от държавата, той може да нанесе сериозни удари и върху правото на малцинствените вероизповедания да изповядват своята религия.

Прочетена 1752 пъти

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".