Събота, 16 Август 2014 17:46

Още данни за „враговете на народа” и за Църквата, този път в полза на последната

Написана от
Оценете
(7 гласа)

През последните няколко години станахме свидетели на публичното оповестяване на огромно количество данни за сътрудничеството на църковници с ДС и комунистическата власт. Още много данни тепърва има да бъдат оповестени. Същевременно станаха известни и факти на достойно отстояване на вярата и убежденията на християните у нас, поради което немалко вярващи бяха пращани в лагери или направо унищожавани. Преди няколко дена (9 август 2014 г.) „Дойче веле” пусна материал за България, озаглавен „Враговете на НРБ,” в който авторът Н. Ценов посочва проучванията на двама изследователи, които показват, че гонени от властта „народни врагове” са намирали убежище в църкви и манастири и там са оцелявали от гоненията на комунистите (цялата статия – тук).

Материалът на Н. Ценов отново припомня, че към 1952 г. „вражеският” контингент в България нараства на 800 000 човека. Немалко от тях, особено хора от интелигенцията и заемащите по-високи длъжности в държавата, били наричани „бивши хора” – срещу тях се наченало преследване заради убежденията им, поради което те били определяни не като хора на новата държава, а като бивши хора с наследено от миналото капиталистическо или друго противно на комунистическата идеология съзнание. В изследването на единия от авторите, проф. Вили Лилков, се посочва, че днес е необходимо да се преоценят някои прибързани изводи за църквата и за митрополитите през 50-те и 60-те години, тъй като съществуват документирани случаи, при които „бивши” хора са намирали убежище и закрила в църкви и манастири. Такъв например е случаят с основателя на танковите войски на България полк. Генов, който след като два пъти бил изселван от ДС, се пренася да живее в Троянския манастир и там намира закрила срещу властта. По подобен начин и един от най-големите въздушни асове на страната по това време, ген. Стоян Стоянов, който макар и обявен за герой от войната, бил прогонен от народната армия и от град София, което го принуждава да избяга в Рилския манастир и там той се пенсионира като библиотекар. Описан е и случаят на друг „враг на НРБ”, който бива принуден да доносничи срещу видинския митрополит (това най-вероятно е митрополит Неофит, починал през 1971 г. на 103 годишна възраст), но който най-активно разпространявал позиви срещу народната власт и СССР.

Тези нови данни отново потвърждават фактите, че немалко християни са преследвани и затваряни заради вярата си и че същевременно български църкви и манастири са ставали убежище за гонените от ДС и от комунистическата власт. Макар в изданието на „Дойче веле” в посочената статия да се говори преди всичко за ролята на православната църква в тези процеси, подобни факти са имали място и сред другите християнски общности в България, където както в протестантските, така и в католическите общини преследвани от властта са намирали убежище. Надеждата ни е, че тези данни също ще бъдат публикувани и ще се посочи и положителната роля на църковните общности у нас за запазване на вярата и за противопоставяне на атеистическия и античовешкия режим на комунистическата власт у нас.

Прочетена 1883 пъти Последно променена в Четвъртък, 09 Октомври 2014 09:53

Оставете коментар

Моля, съобразявайте се с правилата на сайта за коментиране. Виж "Правила при коментиране".