51

Принципите от Йогиакарта

Написана от Момчил Петров


Възможно ли е политиките и произтичащите от тях решения в ключова област като защитата на човешките права, както и в области като образование, здравеопазване и социални политики на правителства и институции на междудържавно сътрудничество в продължение на повече от десетилетие, да бъдат определени на форум, организиран от тясно специализирани в дадена област експерти от НПО? Възможно ли е решения, които определят правната рамка и цялостния облик на най-развитите държави да бъдат разработени в подробности от международни експерти, които не се явяват официален и отговорен представител на национални правителства и не изразяват волята и разбирането на избирателите в демократичния свят? Възможно ли е решения, взети на непредставителен форум, да бъдат наложени като политики на национални правителства, да бъдат имплементирани в документи на организации на междудържавно сътрудничество и в крайна сметка, налагани методично стъпка по стъпка, да се превърнат в задължаващ стандарт и норма в живота на десетки нации?

Историята на термина „полова идентичност“ и произтичащите от него дълбочинни промени в човешкото общество и култура са следствие именно на такъв процес. През 2006 година в Йогиакарта, Индонезия, се събират група международни експерти, организирани от неправителствената организация за защита на човешките права International Service for Human Rights и активно подкрепяни от LGBT-организации като канадската ARC International Inc.[1] Групата експерти изготвя документ, озаглавен „Принципите от Йогиакарта. Принципи за прилагането на международното право по правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност“. Уводът на документа завършва с думите: „Принципите от Йогиакарта установяват обвързващи международни правни стандарти, с които всички държави трябва да се съобразяват. Те обещават различно бъдеще, в което всички хора, родени свободни и равни по достойнство и права, могат да реализират това ценно унаследено право“. Колкото и удивително да звучи такава претенция, изречена от експерти, които не представляват официални държавни или междудържавни институции, изминалите оттогава дванадесет години показват, че се случва именно това – Принципите от Йогиакарта стъпка по стъпка се превръщат в обвързващи стандарти, с които всички държави трябва да се съобразяват. Избързвайки, ще кажем, че Истанбулската конвенция се явява първият международно обвързващ документ, който налага приемането на половата идентичност като недискриминационен принцип. Затова залогът за нейното приемане и ратифициране от всички страни членки на Европейския съюз е толкова голям.

Преди изработването на Истанбулската конвенция от Съвета на Европа и успоредно с процеса на нейното ратифициране, Принципите от Йогиакарта триумфиращо преминават през редица международни институции и са имплементирани в национални и регионални законодателства. На 03.06.2008 г. Организацията на Американските държави приема резолюция „Човешки права, сексуална ориентация и полова идентичност“. На 02.07.2008 Съветът на Министрите на Съвета на Европа взема решение за изготвяне на препоръка за мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуална ориентация или полова идентичност. На 18.12.2008 г. на Общото събрание на ООН 68 страни (сред тях всички 27 страни-членки на ЕС, включително и България) изказват от свое име официално „Становище за човешките права, сексуалната ориентация и половата идентичност“. Ключовото послание в това становище е, че принципът на недискриминация трябва да се прилага без оглед на сексуалната ориентация и половата идентичност.

Темата за половата идентичност, разглеждана в рамката, поставена от Принципите от Йогиакарта, е заложена в документи на Комисаря по човешки права към ЕК, Комитета по икономически, културни и социални права (CESCR) към Икономическия и социален съвет на ООН, Съвета по права на човека към ООН, Комитета на министрите на Европейския съюз. На 12.12.2012 г. Европейският парламент приема Резолюция относно ситуацията с основните човешки права в ЕС (2010 – 2011). В нея е отделена цяла секция „Сексуална ориентация и полова идентичност“, с точки 90 – 103. Резолюцията е приета с 308 гласа „за“, 229 „против“ и 48 „въздържали се“.

Така проследеният напредък на концепцията за полова идентичност все още не съдържа изрична обвързваща норма, която да превърне концепцията за половата идентичност в част от правната система на  страните, членки на организациите. Както беше казано по-горе, тази роля е отредена на Истанбулската конвенция. Странното включване на темата за половата идентичност в един документ, принципно посветен на борбата срещу насилието над жени, е резултат от искането на Международната асоциация на LGBTI-хората (ILGA) към комитета от експерти към Съвета на Европа, натоварен със задачата да изготви текста на конвенцията. В искането е цитирана дословно дефиницията за полова идентичност от Принципите от Йогиакарта.

След като се убедихме в способността на кръга, стоящ зад Принципите от Йогиакарта, да наложи своя дневен ред на най-авторитетни международни институции, несанкциониран от механизмите, по които функционират демократичните общества, в следващите редове ще направим най-общ обзор на самите принципи. На първо място, важна е дефиницията на понятието „полова идентичност“. Друг важен термин е „половото изразяване“. Тези термини са важни, защото хората много често ги смесват с повсеместно приети в законодателството термини като равенство на половете и сексуална ориентация. Равенството на половете се отнася до равните права и задължения на мъжете и жените, а сексуалната ориентация се отнася до частния живот на човешката личност. Половата идентичност и експресия обаче имат изцяло социално измерение, при това предизвикващо последици в абсолютно всяка сфера от човешкото съществуване.

Така, според Принципите от Йогиакарта: „Полова идентичност означава дълбоко почувстваното вътрешно и индивидуално усещане на всяко лице за пол (gender), което може да съответства или да не съответства на биологичния му пол (sex), определен при раждането му, включително личното чувство за тялото (което може да включва, на основата на свободен избор, изменение на външния вид или функциите на тялото посредством медицински, хирургически или други средства), както и други форми на изразяване на пола (gender), включително облекло, реч и маниери“. А „половото изразяване (експресия) представлява представянето от всяко лице на неговия пол (gender) чрез физическия му външен вид – включително облекло, прическа, аксесоари, козметика – и маниери, реч, поведенчески белези, имена и лични обръщения, като допълнително се отбелязва, че половото изразяване може да съответства или да не съответства на половата идентичност на лицето.

Очевидно описаното като „полова идентичност“ и „полово изразяване“ съответства на феномен, познат на човешкото общество като полова дисфория, и касае състояния, описани в Международния класификатор на болестите като F64.0 Транссексуалност; F64.1 Двуролев трансвестизъм; F64.2 Разстройство на половия идентитет в детска възраст; F64.8 Други разстройства на половия идентитет; F64.9 Разстройство на половия идентитет, неуточнено. Принципите от Йогиакарта обаче залагат на „недискриминационен подход“ към тези състояния, т.е. на пълното им приемане като норма и правното изравняване на всички страдащи от тези състояния с хората, които нямат нарушена полова идентичност. Това налага широка програма от промени във всяка една област от човешкото съществуване – семейство, обществена среда, обществен живот, медийна среда, образование, здравни грижи и създаване на правна рамка, която да наложи промените и съответно да накаже всеки, отказващ да приеме приравняването на състоянията по F64 с човешката норма. Наистина в Принципите от Йогиакарта най-силно впечатление прави всеобхватността на мерките и педантичното изброяване на всяка област от човешкото съществуване, както и промените, които трябва да се извършат.

Така, от една страна е налице общата рамка на пропагандата по темата за половата идентичност в общественото пространство – има такива хора, които не трябва да притесняваме и за които трябва да направим всичко възможно да се чувстват добре с особеностите си. С това послание се печели обществена подкрепа. В крайна сметка защо не проявим малко благородство, с какво оставянето на тези хора на мира и толерантността към тях застрашават нашите лични интереси или обществото като цяло? По този начин „половата идентичност“ се превръща в разпознаваемо право и се получава общественото съгласие за приемането му като недискриминационен признак.  

От друга страна обаче, самото съдържание и начинът на имплементиране на Принципите от Йогиакарта в редица национални и регионални законодателства показва, че става въпрос за промяна на самото съдържание на термините пол, семейство, морал, здраве, знание, наука, религия. Така в правния свят се появява „бременен мъж“ и никой няма право на възражение, че не може да има бременен мъж.[2] Всеки мъж може да се обяви за жена и да претендира за по-ранно пенсиониране.[3] В училище децата са насърчавани да експериментират с половата си идентичност, а родителите на деца, които са смутени от това, се обявяват за неморални.[4] Християнските църкви са подложени на открит натиск да ръкополагат трансполови за свещеници. Детски градини са посещавани от хора с полова идентичност „дракон кралица“, които изнасят уроци на децата. Кметството на един от най-големите градове в света излиза със списък на половете, задължителен за администрацията и фирмите, функциониращи на територията му, който съдържа 32 пола, като мъж и жена са съответно под номер 15 и 16.

Очевидно, че концепцията за половата идентичност не се отнася просто до толерантно и хуманно отношение към хората с полова дисфория, а за коренна промяна на човешките възприятия, идентичност, базови понятия и модели на поведение. Ефектът от налагането на концепцията за половата идентичност е сравним с умножението на число с нула – мъжете и жените не просто са призовани да бъдат толерантни към хора с определени проблеми, мъжете и жените просто престават да съществуват, бидейки разтворени в десетки напълно равностойни полови идентичности и експресии. Принципите от Йогиакарта педантично изброяват всяка възможна област на човешката дейност и посочват промените, които трябва да бъдат осъществени в нея, за да се премахне дискриминацията по признак полова идентичност. Този системен подход не оставя място за отстъпление на несъгласния човек – няма област, незасегната от Принципите от Йогиакарта, където човек да бъде оставен с неговото несъгласие. Няма институция и сфера на човешкото съществуване, която да остане незасегната. По същество, това е характерно за тоталитарните системи, които по дефиниция налагат тотален контрол върху всяка област от човешкото съществуване – от обществените отношения, през семейството и религиозния живот, като предефинира и изменя същността на всички тях. Насилието над съвестта има няколко фази. Безспорно забраната за изразяване на мнение е тежко престъпление срещу човешката личност. Но най-страшната форма на насилие над съвестта е задължението да изразяваш мнение, което противоречи с вътрешното убеждение. Всеобхватността и методичният подход в Принципите от Йогиакарта се явява именно тази най-тежка форма на престъпление срещу човешката съвест.


Всички права запазени © 2018. Препечатвания и препубликации само с разрешение: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Момчил Петров

Момчил Петров е завършил История в СУ “Св. Климент Охридски”. Защитава магистърска теза на тема “Протестантството в България между двете световни войни". Автор е на публикации в областта на историята на българското протестантство. Евангелски християнин от 1991 година. Работи в икономическата област. Женен от 1994 година, с три дъщери.

[1] Статията ползва широко събраната фактология от подробното и академично издържано изследване на Димитър Иванов, което може да прочетете тук: https://dimiter.wordpress.com/2018/02/24/gender-identity-from-the-yogyakarta-principles-to-the-istanbul-convention/. За справочен апарат – препратки към съответния документ за цитати, или към източник, доказващ конкретно споменато събитие, се намира в текста на Димитър Иванов. Сред преките цели на тази публикация е да популяризира работата на Димитър Иванов и да покани повече хора да се запознаят с нея.

[2] https://trud.bg/%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8/.

[3] http://www.mediapool.bg/arzhentinets-si-smeni-pola-za-da-se-pensionira-5-godini-po-rano-news277056.html.

[4] http://www.bbc.com/news/uk-england-hampshire-41224146.