Брой 50

„Време е да се събудиш!” или „Quo vadis, Bulgare (Накъде отиваш, българино)?”

Написана от Велислав Алтънов

 

Темата на това есе кореспондира със заглавия по-малко или повече известни, основно от областта на киното, но съдържащи в себе си по-дълбока от обикновената символика на развлекателния жанр. Една от тях е от „Матрицата“ (1999 г.), І ч., в която чрез компютъра се подсказва на зрителя, че ще настъпи символично „пробуждане” на героя – „Събуди се, Нео! (Wake up, Neo!”). Другата е чрез нашумялата суперпродукция „Аватар“ (2009 г.), в която към края на първия филм злодеят подсказва какво ще направи с героя Джейк Съли: „Време е да се събудиш”, разбивайки системата, която поддържа тялото на неговия „аватар” в съзнание, способно да върши „чудеса”... Гледището на „лошия” в тази история е, че виртуалното присъствие на главния герой в света на народа На`ви е „грешка”, докато Джейк Съли мислеше точно обратното. Той беше намерил себе си в тази почти виртуална история...

Правя и алюзия с една поучителна статия, озаглавена „Тихо, да не събудим българите!”, взета от плакат на протестиращи в гръцката столица, и с който техни студенти у нас недоумяват как връстниците им в страната ни могат да търпят безропотно, пасивно и... с пиене ситуация, която е много по-неблагоприятна от  тяхната в Атина, в която южните ни съседи протестират и се борят срещу проблеми поне десет пъти по-малки  в сравнение с нашите, при това непримиримо и в продължение на месеци.[i]

В опита си да хвърля поглед назад във времето и в желанието да сумирам и преоценя идеи и виждания, които съм имал някога, когато съм писал един или друг материал, бих желал да поспра и да се замисля за това какъв „път” съм извървял от тогава до днес, какво съм узнал и как съм „израснал” мисловно, в разбиране и дори духовно; кои схващания съм изоставил, кои са се затвърдили и какво се е променило в разбиранията ми от тогава до днес. Всъщност, въпросът, на който е време да си отговорим, е „Quo vadis, Bulgare?”.

Обективната ситуация. Населението на България не се увеличава. Не се и задържа на едно ниво, а намалява.

  1. Демографският проблем. Колкото и да говорят за това, че в Европа като цяло населението било застаряващо, факт е, че в една Холандия по улиците не се среща семейство с по-малко от три деца. А и обикновено са повече. Същото е и в Англия – можах да се уверя с очите си при посещението ми в тези страни през 2013 г. А в САЩ децата са дори още повече на брой. Вероятно страната ни е единствена в Източна Европа, чието население прогресивно се топи. Част от него си отива чисто физически и биологически, но и много са работещите и пребиваващите постоянно в чужбина, чийто брой е по-голям от този на работещите в България– вероятно както никъде другаде по света[ii], а трети заминават зад граница завинаги (емигрират).
  1. Старият-нов тоталитаризъм. Лустрация в България не беше направена, което позволява властта да е тотално окупирана от стари кадри на ДС и някогашното ЦК на БКП (респ. техните наследници второ и трето поколение). „Управляват ни децата на БСП и ДС, а утре идват и внуците”, както отбелязва и един автор в статиятна си[iii].
  1. (В) сянката на Русия. От 1878 г., да не казвам, много преди това, Русия е хвърлила око на Балканите и смята, че територията на българите ѝ принадлежи. Поради намеса от Великите сили, принудили руските войски да се изтеглят от новото Княжество България, пред народа ни се открива път за самостоятелно развитие. А след 1989 г. и символичното „падане на Берлинската стена” пред България се откри път за демократично политическо управление и развитие на пазарна икономика. След 01.01.2007 г. родината стана член на ЕС. Въпреки това по нищо не личи Русия да е изоставила своята отколешна стратегия за присъствие в България и намеса във вътрешното ѝ положение. Последният президент на страната е доказателство за това. Днес за всички е ясно, че той зае политическия си пост със специална подкрепа и благословия на руския президент Вл. Путин, очевидно да работи за руския интерес в региона, а и в ЕС.
  1. Снимка към статия АлтъновМежду чук и... сърп със звезда.[iv] Русия и Република Турция затоплиха отношенията си въпреки напрежението напоследък. Първата е изкупила голяма част от Черноморието, заедно с 500 000 имота у нас, освен че хора с руско самосъзнание са по ключови места във Външно министерство, към което да прибавим и „Лукойл” – собственост на Кремъл, който държи контрола на горивата в родината и ни ги продава на най-високи цени при това. Втората, Турция, по традиция ни нарича „Булгаристан” и никога не е спирала да помни, че има териториални претенции към съседите си. Пради политически грешки на управляващите от години назначава (?!?) учителите в ислямските училища в страната, които естествено възпитават учениците си в пиетет към... Турция, подкрепя ДПС и ДОСТ, като прокарва своя политика в страната ни в ущърб на българската национална такава. Изглежда така, сякаш саркастичните коментари от социалните мрежи, че „Русия би се задоволила да има България между Дунав и Балкана, а Турция – Източна Румелия”, вече съвсем не изглеждат далеч от реалност.
  1. Покрай заиграването и угодниченето на Русия и Турция от страна на сервилния български елит, направихме и стратегическа грешка – застанахме срещу САЩ, като гласувахме против решението на Белия дом за Йерусалим, след като редица други страни, като Полша, Чехия, Унгария, умно гласуваха с „въздържал се”[v].
  1. Здравеопазването в страната прилича по-скоро на тържество и пиршество на геноцида над населението, отколкото на неговото опазване и защита.
  1. Новата ситуация с емигрантите от Изток и ЕС или как Европейската цивилизация попадна в собствения капан. На ЕС и християните там предстои да открият как да се справят с „ножа с две остриета”, каквото представлява демократичния политически модел.

 

  1. Настъплението на хомосексуалзима, третия пол, трансджендърите и...

  1. След „десекуларизацията на света”, където социологът Питър Бъргър призна поражението на атеистите, прибързано „погребващи” религия и религиозна вяра, факт е и упоритостта на последните в техните неуморни опити за контранастъпление на атеизма и себедоказването им в секуларното ни общество повсеместно.

Идеи и вероятности за решение на проблема. Ако либерализмът показва вече слабости, обсебен от левите политически идеи, и започва да се определя повече като проблем, отколкото като решение, какви са възможностите за противодействие срещу негативните последици от него[vi]? Или какви са реалностите? Какво може да се направи? Очевидно горчивата ситуация налага тежки и горчиви решения. Едното от тях упорито се насажда от години – теорията за „отвъд нацията”, с която се прави опит да се приеме идеята, че последната е едва ли не надживяна и видиш ли, вече „преодоляна”[vii]. Има обаче и друго гледище. И то е в завръщане към нацията и затвърждаване на нейните ценности – култура, социален модел и религиозна вяра (или пакет от разни вярвания и космология), характерни за съответния народ – нация, етно-културни характеристики, отнасящи се до българския, в случая. Този втори вариант налага приемане на спешни и остри контрамерки (по-точно, радикални).

Радикализъм? Справянето със ситуацията налага конкретни, ясни и целенасочени усилия по спасяване на българската нация, независима държава, а и народност като цяло: 1. Целенасочена работа по национално сплотяване и пресичане на левите откровени политики по денационализиране и разбиване на единството в народа. 2. Последователен натиск от българското общество върху управляващите за незабавни мерки по промени в законодателството и изработване на начини за гарантиране на спазването на законите, реда и справедливостта в страната. С други думи, постигане на жадуваното „върховенство на закона” в България, „погребано” със Съветската окупация от 1944-1947 г. – факт, непроменен до днес. 3. Вследствие от това – спешен „ремонт” и реформи в съдебната власт в страната. 4. Макар и прекалено закъсняла, извършване все пак на лустрация. 5. Либерализиране на правото за самозащита на населението с оръжие дори срещу произвола на властта. 6. Незабавно премахване на всякакви законодателни мерки, облекчаващи наказанията над джебчии, проникващи с взлом, убийците на пътя, рекетите и пр. 7. Премахване на депутатския и политически имунитет за криминални прояви и действия. Създаване на независим отдел за борба с корупцията по коридорите на властта, строго контролиран от гражданското общество. 8. Не на последно място (да не кажа, на първо), просвета сред християните и хората на духа, като цяло, за важността от прякото им участие и намеса в политическите, социални и обществени процеси в страната.

Въпросът е, че вече няма накъде да се отстъпва. Зад нас са народът, историята, културата и независимостта ни. Вече е пределно ясно, че няма да дойде Неволята и да ни оправи колата. Трябва ние сами да направим това. Час по-скоро. В името на миналото, на настоящето и на бъдещото ни съществуване. Заради нас, нашите близки, приятели, а и далечните. И преди всичко, заради Всевишния и Неговото благоволение в свободата, независимостта, реда, законността и творечското дръзновение – така характерни за Неговия дух и благословения

 

[i] Гърци се появиха на протест на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо да не събудим българите“. https://neverojatno.wordpress.com/2011/06/05/sintagma/ (05.07.2011. Последно посещение 30.12.2017).

[ii] Мая Йорданова. 2,5 милиона българи работят в чужбина – повече, отколкото в България.
http://www.novini.bg/news/315406-2-5-милиона-българи-работят-в-чужбина-повече-отколкото-в-българия.html?fb_comment_id=851952951591020_853397834779865 (06.11.2015. Последно посещение 30.12.2017).

[iii] Слави Ангелов. Вече ни управляват децата на ДС и БСП, а утре идват и внуците. https://www.24chasa.bg/Article/5018432. (01.10.2015. Последно посещение 30.12.2017).

[iv] Виктория Ташкова. Какво си казаха Путин и Ердоган на важна среща? https://dariknews.bg/novini/sviat/kakvo-si-kazaha-putin-i-erdogan-na-vazhna-sreshta-2066408 (11.12.2017. Последно посещение 30.12.2017).

[v] Николай Василев. Застанахме срещу САЩ, а това не се забравя. http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/strategicheska-greshka-zastanahme-sreshtu-sasht-a-tova-ne-se-zabravya (20.12.2017. Последно посещение 30.12.2017).

[vi] Атанас Долушанов. Либерализмът http://www.liberalairhead.com/2013/11/kakvo-e-liberalisam.html.

[vii] Мирослав Бончев. За музея отвъд нацията. http://www.kultura.bg/bg/article/view/23963 (23.10.2015 Последно посещение 30.12.2017).